№ 47208
гр. София, 13.11.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20251110145392 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 140 от ГПК.
Предявен е иск с правно основание чл. 439, ал. 1, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК от Е.
Б. К. срещу „Е“ ЕООД за признаване за установено по отношение на ответното
дружество, че ищцата не дължи принудително изпълнение на сумата 4369,05
лева – главница по договор за потребителски кредит от 14.04.2014 г., ведно със
законната лихва от 13.03.2016 г. до окончателното й изплащане, 148,27 лева –
договорна лихва за периода 08.02.2015-10.03.2016 г., 513,81 лева – наказателна
лихва за периода 08.02.2015-10.03.2016 г., и 689,93 лева – съдебни разноски, по
изпълнителен лист от 22.03.2016 г., издаден по ч. гр. дело №13947/2016 г. по
описа на СРС.
Ищецът твърди, че изпълнителния лист е издаден в полза на О АД, чийто
правоприемник е ответното дружество. Образувано е изп. дело №63/2016 г. по
описа на ЧСИ К. M- прекратено, но намира, че във всеки един момент може да се
образува ново. Поддържа, че не са извършени действия по изпълнението, които
да водят до прекъсване или спиране на давностния срок, и паричните вземания
не са дължими. Сочи, че с писмо от 04.07.2025 г. е отправил писмено искане до
ответника да отпише вземанията поради изтеклия давностен срок, в т.ч. заличен
от ЦРК, но не е прието и дори поканен да сключи споразумение за доброволно
погасяване.
Ответникът признава иска. Твърди, че изп. дело е прекратено с нарочно
постановление от 24.07.2020 г., след което не са предприемани действия по
принудително събиране на вземането. В тази връзка навежда, че не е дал повод
за водене на делото и моли да се приложи чл. 78, ал. 2 от ГПК; евентуално прави
възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК.
При предявен отрицателен установителен иск по чл. 439 от ГПК, на основание
чл. 154 от ГПК, в доказателствена тежест на ответника е да установи, че
разполага с правото на принудително изпълнение, вкл. настъпването на факти,
които имат за последица прекъсване или спиране на погасителната давност.
Съдът, на осн. чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК, обявява за безспорно и
ненуждаещо се от доказване, че оспорваните суми са удостоверени в по
изпълнителен лист от 22.03.2016 г., издаден по ч. гр. дело №13947/2016 г. по
описа на СРС в полза на О АД. Образувано е изп. дело №63/2016 г. по описа на
ЧСИ H U по молба на О АД, с частен правоприемник ответникът, съгласно
1
договор за цесия от 11.03.2022г. Изп. дело е прекратено с постановление от
24.07.2020 г., на осн. чл. 433, ал.1,т.8 от ГПК. Правото на принудително
изпълнение е покрито изтекъл пет годишен давностен срок към датата на
подаване на искова молба.
Представените от ищеца документи са допустими и относими.
Предвид изложеното и на основание чл. 140, ал. 1 и ал. 3 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА проект за доклад по делото, съобразно обстоятелствената част
на определението.
УКАЗВА на страните да изложат становището си по дадените указания и
проекта за доклад по делото, както и да предприемат съответните процесуални
действия в срок най-късно в насроченото открито съдебно заседание. Ако в
изпълнение на предоставената им възможност страните не направят
доказателствени искания, те губят възможността да сторят това по-късно, освен
в случаите по чл. 147 ГПК.
ДОПУСКА за приемане представените от ищеца документи като
писмени доказателства.
УКАЗВА на страните, че съгласно чл. 237 ГПК, когато ответникът признае иска, по искане
на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно признанието,
както и че признанието на иска не може да бъде оттеглено. Съгласно чл. 238 ГПК, ако ответникът
не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да
е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване
на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска. Ответникът може да поиска
прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение
срещу ищеца, ако той не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на
исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие. Неприсъственото
решение не подлежи на обжалване.
НАПЪТВА страните за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на бързина и
ефективност, а именно: медиация и други способи за доброволно уреждане на спора, като им
УКАЗВА, че: 1. При приключване на делото със спогодба на основание чл. 78, ал. 9 ГПК
половината от внесената държавна такса се връща на ищеца и че съгласно чл. 234, ал. 3 от с.з.
съдебната спогодба има значението на влязло в сила решение и не подлежи на обжалване пред по-
горен съд; 2. Медиацията е доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно разрешаване на
спорове, при която трето лице – медиатор помага на страните сами да постигнат споразумение.
Съгласно чл. 18, ал. 1 Закона за медиацията споразумението има силата на съдебна спогодба и
подлежи на одобрение от районните съдилища в страната. Списък на медиаторите по Единния
регистър е общодостъпен на интернет-сайта на Министерство на правосъдието.
УКАЗВА на страните, че ако неоснователно причинят отлагане на делото, понасят
независимо от изхода му разноските за новото заседание и заплащат глоба на основание чл. 92а
ГПК в размерите по чл. 91 от ГПК.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
01.12.2025 г. от 09,15 часа, за когато да се призоват страните чрез пълномощник.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от определението на страните, а на ищеца и
препис на отговор на искова молба с приложения – чрез ЕПЕП/чл.41а, ал. 2 от
ГПК/изрично посочения съдебен адрес.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2