№ 12302
гр. София, 24.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ИНА М. ГЕНЖОВА
при участието на секретаря ДИМИТРИНА Д. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от ИНА М. ГЕНЖОВА Гражданско дело №
20241110108672 по описа за 2024 година
Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.
Предявени са от „..“ ЕООД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление
гр. София, бул. „.., чрез пълномощника адв. Х., срещу А. К. П. при условията
на обективно кумулативно съединяване положителни установителни искове с
правна квалификация чл.415, ал.1 във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79,
ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.9 от ЗПК и чл.86, ал.1 от ЗЗД за установяване
дължимостта на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 59802/2023г. по
описа на СРС, 169 състав.
Ищецът излага доводи, че на 10.05.2018 г. между „..“ АД и А. К. П. бил
сключен договор за револвиращ кредит № .., като на основание т. 3, т. 4 и т. 5
от част I от договора, банката одобрила изплащането на безсрочен,
потребителски, револвиращ кредит в размер на 700 лв. Сумата била преведена
по посочената в т. 6 от договора разплащателна сметка на името на
кредитополучателя. Кредитната сума се използвала само чрез кредитна карта
„Основна револвираща карта 800 Mastercard Classic“. Предвид вида на
кредита, кредитополучателят е можел да използва многократно уговорената
сума, доколкото е възстановявал сумите по разплащателната си сметка, като в
1
т. 16 от договора било уговорено, че средствата за погасяване на задължението
се осигурявали чрез превод на трудовото възнаграждение на
кредитополучателя по посочената разплащателна сметка. Сочи, че след
вливане на „..“ АД в „..“ АД, последната придобива качеството кредитор на
вземанията по процесния договор, които е цедирала в полза на „..“ ЕООД.
Според клаузата на т. 8 от договора, кредитополучателят се задължил да прави
минимална погасителна вноска по кредита, в размер от 5% от редовната в края
на всеки месец главница, но не по-малко от дължимата за същия период лихва,
която следвало да бъде заплатена от първо до петнадесето число на месеца,
следващ всеки предходен отчетен период. Отбелязва, че при пълно плащане на
задължението за предходен отчетен период, кредитополучателят не дължал
лихва върху сумата усвоена чрез плащания на ПОС терминални устройства.
Съгласно т. 5, ал. 1 от договора, лихви се дължали единствено върху размера
на усвоените суми, с изключение на сумите по платежни операции, за които се
прилагал гратисен период. Номиналният фиксиран годишен лихвен процент
върху редовната главница бил в размер на 18%, а лихвата за просрочие върху
просрочената главница, представляваща наказателна надбавка, била в размер
на 6% пункта над номиналния лихвен процент по редовната главница, или
общо 24%, като посочената лихва се прилагала спрямо цялата главница при
настъпване на изискуемост по т. 9 и т. 10 от част I в договора. Годишният
процент на разходите по кредита възлизал на 27,51%, като общо дължимата
сума от кредитополучателя била на стойност от 796,91 лв. Излага доводи, че
към датата на прехвърляне чрез договор за цесия на непогасените вземания по
договора за кредит, непогасената главница била в размер на 595,08 лв.
Страните уговорили, че процесния договор за кредит се прекратявал при
неиздължаване изцяло или отчасти на определената минимална погасителна
вноска до 22-ро число на съответния месец, като считано от 23-то число,
банката блокирала възможността за усвояване на суми по кредита, както и
кредитната карта. Сочи, че последната вноска по кредита била извършена на
07.07.2021 г., в период, в който картата е била блокирана, а договорът се
считал за прекратен. Твърди, че длъжникът следва да се счита уведомен за
сключения на 26.05.2023 г. договор за покупко-продажба на вземания между
„..“ АД и „..“ ЕООД с оглед приложеното към исковата молба уведомление за
цесия. Излага доводи, че на 09.05.2020 г. е настъпил крайният срок за
погасяване на вземанията по кредита, поради което същите са изискуеми. Ето
2
защо моли съда да признае за установено, че ответникът дължи на
дружеството вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК по ч.гр.д. № 59802/2023 г. по описа на СРС, 169 с-в, както следва:
595,08 лв. – главница по процесния договор за кредит, ведно със законната
лихва за забава от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до
окончателното погасяване на дълга, както и 214,84 лв. – мораторна лихва,
начислена върху главницата за периода от 09.05.2020 г. до 04.10.2023 г., с
изключение на периода от 09.05.2020 г. до 13.05.2020 г., с оглед изискването на
чл. 6 ЗМДВИП. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез адв. И., е подал отговор на
исковата молба. Оспорва предявените искове по основание и размер. Оспорва
наличието на облигационно отношение с ищеца, както и усвояването на
сумата по кредита. Счита, че подписът му в процесния договор за кредит и за
издаване и предоставяне на бяла карта е пренесен посредством технически
средства. Оспорва получаването на кредитна карта, предмет на сключения
договор за предоставяне на кредитен лимит по револвираща кредитна карта №
... Оспорва банковата лицензия на кредитното дружество. Твърди, че
процесният договор за кредит е недействителен, доколкото не отговарял на
изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 1 ЗПК, като противоречал и на разпоредбите
на чл. 12, т. 6, т. 8 и т. 9 ЗПК. Счита, че договорът е нищожен и в частта, в
която са уредени дължимите лихви поради противоречието им с добрите
нрави, както и поради неспазване на изискванията на чл. 11, т. 9 и т. 10 ЗПК.
Излага съображения относно недействителността на процесния договор за
цесия. Релевира възражение за изтекла погасителна давност по отношение на
процесните вземания. Моли съда да отхвърли предявените искове като
неоснователни. Претендира разноски.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид доводите на страните и
прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема
за установено следното:
От приложеното по настоящето дело ч.гр.д. №59802/2023г. на СРС, 169
състав, се установява, че в полза на „..“ ЕООД е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК за следните суми:
сумата от 595,08 лв. – главница по договор за револвиращ кредит № .., ведно
със законната лихва за забава от датата на подаване на заявлението по чл. 410
3
ГПК до окончателното погасяване на дълга, както и 214,84 лв. – мораторна
лихва, начислена върху главницата за периода от 09.05.2020 г. до 04.10.2023 г.,
с изключение на периода от 09.05.2020 г. до 13.05.2020 г., с оглед изискването
на чл. 6 ЗМДВИП.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника, като в
законоустановения срок същият е подал възражение, че не дължи сумите по
заповедта, поради което на заявителя е указано, че може да предяви иск за
установяване на вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата
държавна такса. Настоящите искове са предявени в указания срок.
Сключен е между „..“ АД като заемодател и А. К. П. като заемател
договор за револвиращ кредит № .. от 10.05.2018г., по силата на който банката
одобрила изплащането на безсрочен, потребителски, револвиращ кредит в
размер на 700 лв., отпускан чрез кредитна карта „Основна револвираща карта
800 Mastercard Classic“, при номинален годишен лихвен процент 18%. При
просрочие на главницата е уговорен лихвен процент в размер на 24 %.
Годишният процент на разходите е в размер на 27.51 %. Усвоеният кредит е
уговорено да се връща от 1-во до 15-то число на месеца, следващ всеки
изтекъл отчетен период, като ако бъде изплатено задължението изцяло лихва
не се начислява, а ако се заплати минимална погасителна вноска, същата
следва да покрие дължимата за периода лихва.
Установява се от представения по делото договор за прехвърляне на
парични вземания от 26.05.2023г., Приложение №1/26.05.2023г. към него,
Справка от ТР към СВ, че кредиторът „..“ ЕАД, правоприемник на „..“ АД, е
прехвърлил вземането си срещу А. К. П. като длъжник на „..“ ЕООД.
Представено е уведомление до длъжника за извършената цесия.
По делото и изслушано и прието заключение на съдебно-счетоводна
експертиза, което съдът намира за обективно и компетентно дадено и
кредитира изцяло. Вещото лице след проверка в счетоводството на ищеца е
установило, че по договор за револвиращ кредит № .. за периода 16.05.2018г.
до 13.04.2020г. е била усвоена сума в размер на 1228,30 лева, съобразно
подробно описаното в Таблица 1, Колона 2 и Колона 4. Начислена била такса
за надвишен лимит в размер на 15,47 лева, както и договорна лихва в размер
на 12,59 лева. Заплатени били суми в размер на 556,94 лева, с които са
погасени 15,47 лева такса за надвишен кредитен лимит, 12,59 лева – договорна
4
лихва, 528,88 лева – частично погасена главница. Към 30.04.2020г. не е
заплатена главница в размер на 699,42 лева. За периода 01.05.2020г. –
07.07.2021г. са начислени 167,60 лева – начислена лихва в размер на 18%
върху непогасената главница, 76,06 лева – начислена такса за нереволвиране и
годишна такса. След извършено плащане от страна на ответника П. на
02.07.2021г. са погасени 76,06 лева – такса за нереволвиране и годишна такса,
167,60 лева – погасена лихва върху неплатена главница, 104,34 лева –
погасена част от главницата. Вещото лице е посочило, че към 18.10.2023г.
дължима е останала главница в размер на 595,08 лева, както и законна лихва за
забава за период от 08.07.2021г. до 04.10.2023г. в размер на 145,41 лева.
Други относими и допустими доказателства по делото не са
представени.
При така установените факти от значение за спора съдът приема от
ПРАВНА СТРАНА следното:
Предявени са положителни установителни искове с правна
квалификация чл.415, ал.1 във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от
ЗЗД във вр. с чл.9 от ЗПК за установяване дължимостта на вземанията, за
които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от
ГПК по ч.гр.д. №59802/2023г. по описа на СРС, 169 състав.
Установява се от събраните по делото доказателства, че сумата по
договор за кредит е усвоена от кредитополучателя, към кой момент същият е
изпаднал в забава, като ответникът е извършвал плащания по кредита, с които
е погасявал част от начислените му задължения.
Сключен е договор за цесия между „..“ ЕАД и ищеца по делото, с
който вземанията на кредитора по договора са прехвърлени на ищцовото
дружество. По отношение на длъжника прехвърлянето на вземането има
действие от деня, когато му бъде съобщено от предишния кредитор /чл.99,
ал.4 от ЗЗД/. Правнорелевантно за действието на цесията е съобщението,
извършено от цедента. Единственото възражение на ответника е липсата на
негово съгласие за извършване на прехвърляне на вземането. Длъжникът не е
страна по договора за цесия, нито се изисква неговото съгласие, съобразно
закона, поради което съдът намира наведеното възражение за неоснователно.
По силата на принципа за свобода на договаряне няма пречка старият
кредитор да упълномощи новия за извършване на уведомлението. Това
5
упълномощаване не противоречи на целта на разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и
ал. 4 ЗЗД. Предвид изложеното, установеното в чл.99, ал.4 ЗЗД задължение на
цедента да съобщи на длъжника за извършеното прехвърляне на вземането
има за цел да защити длъжника срещу ненадлежно изпълнение на неговото
задължение, т.е. срещу изпълнение на лице, което не е носител на вземането.
Ненадлежното уведомяване или липсата на такова, за прехвърляне на
вземането, би имало значение само при условие, че ответникът е платил
своето задължение по договора за кредит. В случая, няма твърдение че
ответникът е платил преди връчване препис от исковата молба на различно от
цесионера-ищец лице. Не се твърди по делото да е извършено плащане на
стария кредитор /цедента/, в който случай неуведомяването на длъжника за
извършената цесия би имало значение.
В случая по делото са представени доказателства, че цедентът е
упълномощил цесионера да извърши това съобщаване от негово име. От
представените доказателства не се установява уведомлението да е достигнало
до длъжника, в установената трайна съдебна практика /в този смисъл Решение
№ 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. състав на ВКС, ІІ т. о., Решение №
3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г. на ВКС, І т. о., и Решение
№78/09.07.2014 г., постановено по т.д. 2352/2013г. на ВКС, ТК, ІІ т.о./, е
възприето становището, че поради отсъствие на специални изисквания в
закона за начина, по който следва да бъде уведомен длъжникът за извършената
цесия, то надлежно уведомяване е налице и тогава, когато уведомлението е
връчено на длъжника като приложение към исковата молба, с която новият
кредитор е предявил иска си за изпълнение на цедираното вземане. Като факт,
настъпил в хода на процеса и имащ значение за съществуването на спорното
право, получаването на уведомлението, макар и като приложение към
исковата молба на цесионера, следва да бъде съобразено от съда при
решаването на делото, с оглед императивното правило на чл.235, ал.3 ГПК.
Предвид изложеното съдът приема, че ответникът е надлежно уведомен за
цесията с връчване на препис от исковата молба и приложенията към нея, сред
които е и уведомлението за цесията.
По отношение на сключения договор за заем е приложим закона за
потребителския кредит, доколкото съдът приема, че същият представлява
потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК. За да бъде валидно сключен
договорът за потребителски кредит е необходимо да отговаря на предвидените
6
в разпоредбите на чл. 10, ал. 1 ЗПК, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 и ал. 2 ЗПК и
чл. 12, ал. 1, т. 7-9 ЗПК. Съгласно трайно установената съдебна практика на
ВКС /решение № 23/07.07.2016 г. 5 по т. дело № 3686/2014 г. на ВКС, I т.о. и
др./ се приема, че за неравноправния характер на клаузите в потребителския
договор съдът следи служебно и следва да се произнесе независимо дали
страните са навели такива възражения или не, като служебното начало следва
да се приложи и при преценка дали клаузите на договора са нищожни - т. 1 и т.
3 от Тълкувателно решение 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на
ВКС.
Процесният договорът за заем е сключен в писмена форма, на хартиен
носител, по ясен и разбираем начин, с необходимия шрифт. Липсват
нарушения на формата /външната страна на представения правопораждащ
спорното право документ/, съгласно специалния ЗПК. Посочена е чистата
стойност на кредита, годишният процент на разходите, фиксираният годишен
лихвен процент по кредитът, общият размер на всички плащания по договора,
условията за издължаване на кредита от потребителя, елементите на общата
стойност на кредита, срокът за погасяване на кредита, начинът на изплащане
на кредита, право да се откаже от договора. Всяка страница от договора е
подписана от кредитополучателя, както и приложимите към него Общи
условия, като е удостоверено и получаването на преддоговорна информация.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че не са налице основания за
недействителност на договора за заем, нито нарушение на която и да е
разпоредба, визирана в чл. 11 ЗПК, водеща до недействителност на процесния
договор, поради което и същият е валидно сключен.
По вземането за възнаградителна лихва по договора съдът намира, че
уговорената възнаградителна лихва не противоречи на добрите нрави. Това е
така, тъй като размерът на уговореният размер на лихвата от 18%, с
наказателна надбавка в размер на 24 %, е съответен на насрещната престация
на кредитора и на риска, който поема същият, която в случая не противоречи
на принципа за справедливост и добросъвестност и на чл. 19, ал. 4 ЗПК. В
договора са посочени всички разходи по същия, включително месечна такса за
обслужване, както и такси, начислявани при теглене от банкомат.
Възнаградителна лихва не се претендира.
В тежест на ответника бе да докаже заплащане на задълженията по
7
договора, като вещото лице след съобразяване на извършените от него
плащания е изчислило дължимата главница и законна лихва за забава върху
нея от момента на последното плащане по кредита от страна на длъжника,
което е извършено в период, в който на основание
чл.11, част II от договора, е била блокирана възможността за усвояване на
суми по кредита, която не е била възстановена поради липса на погасяване на
просрочените задължения. Вещото лице е изчислило, че лихвата за забава
върху неиздължената главница от 595,08 лева за периода 08.07.2021г. до
04.10.2023г. е в размер на 145,41 лева, до който размер предявеният иск е
основателен. За горницата до пълния предявен размер от 214,84 лева и за
периода 09.05.2020г. до 08.07.2021г. искът се явява неоснователен и следва да
бъде отхвърлен. Не се установи на какво основание банката е считала
договорът за прекратен, считано от 09.05.2020г.
При този изход на спора на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски съразмерно с уважената
част от иска. Ищецът е представил списък с разноски, в който претендира
заплащане на разноски в настоящото производство в размер на 400 лева за
депозит за вещо лице, 100 лева за държавна такса и 180 лева за заплатено
адвокатско възнаграждение с ДДС, както и 25 лева за държавна такса в
заповедното производство и 180 лева – адвокатско възнаграждение с ДДС.
Ищецът е представил пълномощно по делото, с което е упълномощена адв. Г.
Х., но не е представил доказателства за реално заплащане на претендираното
адвокатско възнаграждение нито в заповедното, нито в исковото
производство, поради което такова не следва да бъде присъждано. Съразмерно
с уважената част на иска, ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца за настоящото производство разноски в размер на 457,14 лева и в
заповедното производство в размер на 22,86 лева. На основание чл.78, ал.3
ГПК на ответника се дължат разноски, съобразно с отхвърлената част от иска.
Представен е списък с разноски като се претендира сумата от 480 лева за
заповедното производство и 480 лева за исковото производство, за
предоставена адвокатска помощ по реда на чл.38, ал.2 ЗАдв. Съдът не е
обвързан от посочения от страната размер, доколкото в хипотезата на
предоставена правна помощ на лица по реда на чл.38, ал.2 ЗАдв
възнаграждението се определя от съда съобразно с фактическата и правна
сложност на делото. В своята преценка съдът не е обвързан и от НМРАВ с
8
оглед актуалната практика на СЕС. Съдът намира, че с оглед ниската
фактическа и правна сложност на делото, същото е приключило в едно
открито заседание, в което процесуалният представител на ответника не се е
явил лично, правните въпроси, предмет на делото са решавани
непротиворечиво от съдилищата, следва да бъде определено възнаграждение
в исковото производство в размер на 200 лева и в размер на 50 лева за
заповедното производство. Ищецът следва да бъде осъден да заплати на
ответника разноски в размер на 17,15 лева за исковото производство и 4,29
лева за заповедното производство.
По изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове с правна квалификация
чл.415, ал.1 във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с
чл.9 от ЗПК и чл.86, ал.1 от ЗЗД, предявени от „..“ ЕООД, ЕИК .., със седалище
и адрес на управление гр. София, ж.к. .., срещу А. К. П., ЕГН **********, с
адрес .., че А. К. П. ДЪЛЖИ на „..“ ЕООД следните вземания, за които е
издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №59802/2023г. по
описа на СРС, 169 състав: сумата от 595,08 лв. – главница по договор за
револвиращ кредит № .., ведно със законната лихва за забава от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 18.10.2023г. до окончателното
погасяване на дълга, както и 145,41 лв. – мораторна лихва, начислена върху
главницата за периода от 08.07.2021 г. до 04.10.2023 г., като ОТХВЪРЛЯ
предявения иск над сумата от 145,41 лв. до пълния предявен размер от 214,84
лева лихва за забава за периода 09.05.2020г. до 08.07.2021г. като
неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК А. К. П., ЕГН **********,
да заплати на „..“ ЕООД, ЕИК .., разноски по делото в размер на 457,14 лева
, както и разноски в заповедното производство в размер на 22,86 лева.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК, „..“ ЕООД, ЕИК .., да
заплати на адвокат Н. И. И., с адрес гр. София, ул. .., разноски по делото в
размер на 17,15 лева и в заповедното производство в размер на 4,29 лева за
осъществено процесуално представителство на ответника на основание чл.38,
ал.2 ЗАдв.
9
След влизане в сила на решението заверен препис от същото да се
приложи по ч.гр.д. №59802/2023г. по описа на СРС, 169 състав.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10