№ 193
гр. Кубрат, 21.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КУБРАТ, II - РИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Диана П. П. Енева
при участието на секретаря Вера Люб. Димова
като разгледа докладваното от Диана П. П. Енева Гражданско дело №
20253320100014 по описа за 2025 година
и в присъствието на прокурора . . . . , за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.357 КТ по предявени обективно и кумулативно
съединени искове с правно основание, съответно на изложението, в разпоредбите на чл. 221,
ал. 2 КТ и чл. 86 ЗЗД. Разноски се претендират на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Ищецът – „Венков инженеринг“ – ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. **, представлявано от управителя А.В., чрез адв. **, САК, съд. адрес: гр.
**, като твърди, че: Ф. М. Ю., ЕГН **********, е работил за дружеството в изпълнение на
сключен между тях Трудов договор № 2080/ 27.08.2024 г. за изпълнение от него на
длъжността „шофьор, тежкотоварен автомобил – 12 и повече тона“, сключен за
неопределено време с уговорено месечно брутно трудово възнаграждение в размер на 933.00
лева; цитирания трудов договор между страните е прекратен с дисциплинарното уволнение
на работника със Заповед за налагане на дисциплинарно наказание № 1496/ 17.10.2024 г.,
връчена на работника на 24.10.2024 г. чрез ЧСИ Г. Стоянов, рег. № 912 при КЧСИ; влязла в
сила, тъй като не е обжалвана от работника; работникът не е изпълнил задължението си по
чл. 221, ал. 2 КТ – макар да е бил длъжен да плати на работодателя обезщетение в размер на
брутното си трудово възнаграждение за договорения 30 – дневен срок на предизвестието, и
да е поканен да го изпълни с изрична клауза на цитираната по – горе заповед за налагане на
дисциплинарно наказание, не го е направил, поради което моли съда да постанови решение,
с което да осъди ответника да му плати обезщетение в размер на 933.00 лева, съставляващи
брутното му трудово възнаграждение за срока на предизвестието, ведно с законната лихва,
считано от датата на предявяване на исковата претенция – 06.01.2025 г., до окончателното
1
изпълнение, и за осъждането му да заплати на ищеца направените от него разноски по
делото.
Ответникът – Ф. М. Ю., ЕГН **********, с надлежно удостоверени със справка от
13.02.2025 г. рег. пост. адрес в ** чрез назначения му по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен
представител – адв. Р. П., на която е връчено съобщение на 27.05.2025 г., е дала писмен
отговор в 1-месечния срок, постъпил с вх. № 1988/ 02.06.2025 г., с който заявява становище
за допустимост, а по същество неоснователност на исковата претенция до размера на
заявеното възражение за съдебно прихващане между предявеното от ищеца и вземане и
дължимото на ответника от ищеца трудово възнаграждение начислено за времето от
27.08.2024 – 02.09.2024 г. трудово възнаграждение; не оспорва фактите и обстоятелствата,
изложени в исковата молба относно дисциплинарното уволнение на ответника и
прекратяването на трудовото правоотношение с него, считано от влизането на съответните
заповеди в сила.
Съдът, след като прецени събраните по делото писмени доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното: По делото е безспорно установено, че Ф. М. Ю.,
ЕГН **********, е работил за дружеството в изпълнение на сключен между тях Трудов
договор № 2080/ 27.08.2024 г. за изпълнение от него на длъжността „шофьор, тежкотоварен
автомобил – 12 и повече тона“, сключен за неопределено време с уговорено месечно брутно
трудово възнаграждение в размер на 933.00 лева; цитирания трудов договор между страните
е прекратен с дисциплинарното уволнение на работника със Заповед за налагане на
дисциплинарно наказание № 1496/ 17.10.2024 г., връчена на работника на 24.10.2024 г. чрез
ЧСИ Г. Стоянов, рег. № 912 при КЧСИ; влязла в сила, тъй като не е обжалвана от работника.
Видно от съдържанието на цитираната заповед – л. 18 от делото, издадена за
прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ –
прекратяване на трудовия договор с работника, поради дисциплинарното му уволнение, с
нея е начислено задължение на работника да плати на работодателя обезщетение в размер на
брутното му трудово възнаграждение за срока на предизвестието – договорено 30
календарни дни, в размер на 933.00 лева, тя е връчена на работника на 24.10.2024 г. чрез
ЧСИ Г. Стоянов, рег. № 912 при КЧСИ; влязла в сила, тъй като не е обжалвана от работника.
От приетата ССчЕ се установява, че размера на евентуално дължимото се от ответника
– работник, обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срока на
предизвестие, по правилото на чл.221, ал.2 от КТ е 933.00 лева; за м. 08.2024 г. на работника
е начислено трудово възнаграждение за отработени от него 3 дни в размер на 98.73 лева,
като ведомостта не удостоверява изплащането им на ответника – чрез превод по негова
б.сметка или в брой.
При така установените фактически обстоятелства, от правна страна съдът приема
следното: Разпоредбата на чл. 221, ал. 2 КТ предвижда, при дисциплинарно уволнение,
работникът или служителят да дължи на работодателя обезщетение в размер на брутното си
трудово възнаграждение за срока на предизвестието – при безсрочно трудово
правоотношение. По съображения за справедливост и равнопоставеност, разумът на
2
законодателя е виновната за прекратяването на трудовото отношение страна да понесе
отговорност за претърпените от работодателя вреди от това. Трудовият договор се
прекратява без предизвестие, от което възниква задължението за обезвреда.
Първата предпоставка за основателност на иска е дисциплинарното уволнение на
ищеца да е законно, а в процесния случай относно законността на уволнението на ответника
не са заявени възражения, удостоверено е надлежно връчване на заповедта с цитираното по
– горе съдържание на ответника на 24.10.2024 г. чрез ЧСИ Г. Стоянов, рег. № 912 при КЧСИ;
тя, като необжалвана, е влязла в сила; претендираното обезщетение е заявено на работника
за плащане с връчването й. Следователно, тя е породила правните последици към които е
насочена.
Не се твърди и не се установява от ответника той да е изпълнил задължението, което се
следва от заповедта и разпоредбата на чл. 221, ал. 2 КТ, както и да е извършено прихващане
с негови вземания срещу дружеството, за погасяване на задължението му в предявения с
заповед за прекратяване на трудов договор размер: 933.00 лева, както е предявен с исковата
молба.
Основателно е заявеното възражение за съдебно прихващане между предявеното от
ищеца вземане и дължимото на ответника от ищеца трудово възнаграждение начислено за
времето от 27.08.2024 – 02.09.2024 г. трудово възнаграждение в размер на 98.73 лева.
Съобразно законовото предвиждане – чл. 221, ал. 2 КТ, и приетото и неоспорено заключение
на допуснатата по делото ССчЕ, при конкретно установеното брутно трудово
възнаграждение, обезщетението възлиза на 933.00 лева, от който следва да бъде прихванато
дължимото се на работника и неплатено му трудово възнаграждение в размер на 98.73 лева,
с оглед на което искът следва да бъде уважен за сумата 834.27 лева, като основателен и
доказан, а за разликата до предявения с исковата молба размер следва да бъде отхвърлен.
Основателността на обусловената искова претенция - за присъждане на мораторна
лихва върху главницата, за периода от завеждането на исковата претенция – 06.01.2025 г., до
окончателното изпълнение, е предпоставена от установяване момента на изискуемост на
главното вземане, от който момент длъжникът е в забава, съгласно разпоредбата на чл. 86,
ал. 1 ЗЗД - при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в
размер на законната лихва от деня на забавата, като следва да се има предвид, че ако
главното вземане е с определен срок (чл. 84, ал. 1 ЗЗД) - доказването се осъществява с
договора, а ако вземането става изискуемо след покана, съгласно разпоредбата на чл. 84, ал.
2 ЗЗД, ищецът доказва връчването на длъжника на покана за изпълнение. Следователно,
задължението за плащане на мораторни лихви е дължимо от деня на забавата, която при
липсата на определен ден за изпълнение настъпва в зависимост от това дали длъжникът е
поканен да изпълни, според чл. 84, ал. 2 ЗЗД. Когато кредиторът не е поканил длъжника да
изпълни своето задължение преди завеждане на делото, исковата молба има значението на
покана, след която длъжникът изпада в забава. В процесният случай срокът за изпълнение
на задължението не е резултат на договаряне между страните и не е посочен в закона, т. е.
длъжникът изпада в забава след като бъде поканен да изпълни. От събраните доказателства
3
не се установява ответникът да е получавал покана с искане да се плати обезщетение в
конкретизиран от работодателя размер, обезщетение за забавено изпълнение му се дължи,
считано от предявяване на настоящата искова претенция до окончателното изпълнение.
Относно разноските: Изходът на делото при настоящото разглеждане на спора и
релевираното от ищеца искане за присъждане на реализираните в хода на делото съдебно
деловодни разноски до приключване на устните състезания по него, подкрепено с
ангажираните за целта доказателства, обуславят основателност на искането до размера на
уважената част, съставляваща 90 % от предявената, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Ответникът следва да бъде осъден да плати на ищеца 90 % от направените от него разноски:
50.00 лв. – платена държ. такса; 400.00 лева – платено възнаграждение на един адвокат;
400.00 лева – възнаграждение на в.лице, и 400.00 лева – внесен депозит за възнаграждение
на назначен на ответника особен представител, или общо сумата 1 250 лева, от които за
присъждане – 1 125.00 лв.
Воден изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Ф. М. Ю., ЕГН **********, с надлежно удостоверени със справка от
13.02.2025 г. рег. пост. адрес в ** представляван от назначения му по реда на чл. 47, ал. 6
ГПК особен представител – адв. Р. П., на основание чл. 221, ал. 2 КТ, да плати на „Венков
инженеринг“ – ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. **,
представлявано от управителя А.В., чрез адв. **, САК, съд. адрес: гр. **, сумата от 834.27
(осемстотин тридесет и четири лева, двадесет и седем ст.) лева, съставляваща обезщетение
при дисциплинарно уволнение, извършено със Заповед за налагане на дисциплинарно
наказание № 1496/ 17.10.2024 г., връчена на работника на 24.10.2024 г. чрез ЧСИ Г. Стоянов,
рег. № 912 при КЧСИ; влязла в сила, ведно със законната лихва върху главницата считано от
датата на предявяване на исковата молба в съда – 06.01.2025 г., до окончателното
изпълнение, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, като отхвърля исковата претенция за разликата
до предявения размер - на 933.00 (деветстотин тридесет и три) лева, като неоснователна с
оглед извършено съдебно прихващане за сумата 98.73 (деветдесет и осем лева, седемдесет и
три ст.) лева, за дължимо и неплатено на ответника трудово възнаграждение за м. 08.2024 г.
ОСЪЖДА Ф. М. Ю., ЕГН **********, с надлежно удостоверени със справка от
13.02.2025 г. рег. пост. адрес в ** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да плати на „Венков
инженеринг“ – ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. **,
представлявано от управителя А.В., за разноски по делото, съразмерно на уважената част от
иска, сумата 1 125.00 (хиляда сто двадесет и пет) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок, считано от
съобщаването му на страните с връчване на препис, пред Окръжен съд – Разград.
4
Съдия при Районен съд – Кубрат: _______________________
5