М О Т И В И
НОХД №1872/2014 година
Производството по делото е
образувано по повод на обвинителен акт на Районна прокуратура гр.Бургас срещу
подсъдимите В.Ж.Т. и И.В.С., срещу които са повдигнати обвинения, както следва:
Срещу подсъдимия В.Ж.Т., за това,
че: “На 10.01.2013 г., в гр.Б., от паркинг на адрес ул.”И.” №......, като съизвършител, в съучастие с И.В.С.,
ЕГН **********, при условията
на опасен рецидив и при условията на продължавано
престъпление, чрез
използване на неустановено техническо средство, отнел чужди движими вещи на обща стойност 547,00 лева
от владението на различни
собственици, без тяхно съгласие,
с намерение противозаконно да ги присвои, както следва:
- На 10.01.2013 г., в гр.Б., от паркинг на адрес ул.”И.” №......, от лекотоварен
автомобил „........” с рег.№ ........, собственост на „...........” ООД, като съизвършител, в съучастие с И.В.С.,
ЕГН **********, отнел чужди
движими вещи-2 броя акумулаторни батерии, марка „АФА
плюс” /12V72Ah/, всяка на стойност 130,00 лева, на обща стойност 260,00 лева,
от владението на МОЛ И.Р.И., ЕГН **********, без негово съгласие, с намерение
противозаконно да ги присвои,
- На 10.01.2013 г., в гр.Б., от паркинг на адрес ул.”И.” №......, от лекотоварен
автомобил „.........” с рег.№............ , като съизвършител, в съучастие с И.В.С., ЕГН **********, отнел чужди движими вещи-1 брой акумулаторна батерия, марка „Монбат Динамик
/12V72Ah/, на стойност 145,00 лева, от владението на Х.А.М., ЕГН **********,
без негово съгласие, с намерение противозаконно да я присвои,
- На 10.01.2013 г., в гр.Б., от паркинг на адрес ул.”И.” №......., от лек автомобил,
марка „...........” с рег.№.........., собственост на „К.” ЕООД,
като съизвършител, в
съучастие с И.В.С., ЕГН **********, отнел чужди движими вещи-1 брой
акумулаторна батерия, марка „Старлайн” /12V72Ah/, на стойност 142,00 лева, от
владението на МОЛ В.Д.П., ЕГН **********, без негово съгласие, с намерение
противозаконно да я присвои”, с което осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.196, ал.1, т.2, вр.чл.195, ал.1, т.4, вр.чл.194, ал.1, вр.чл.26, ал.1, вр.чл.29,
ал.1, б.”а” и „б”, вр.чл.20, ал.2 от НК и
срещу подсъдимия И.В.С., за това,
че: “На 10.01.2013 г., в гр.Б., от паркинг на адрес ул.”И.” №........., като съизвършител, в съучастие с В.Ж.Т.,
ЕГН **********, при условията
на опасен рецидив и при условията на продължавано
престъпление, чрез
използване на неустановено техническо средство, отнел чужди движими вещи на обща стойност 547,00 лева
от владението на различни
собственици, без тяхно
съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, както следва:
- На 10.01.2013 г., в гр.Б., от паркинг на адрес ул.”И.” №......., от лекотоварен
автомобил „..........” с рег.№ ............, собственост на „М.” ООД, като съизвършител, в съучастие с В.Ж.Т.,
ЕГН **********, отнел чужди
движими вещи-2 броя акумулаторни батерии, марка „АФА
плюс” /12V72Ah/, всяка на стойност 130,00 лева, на обща стойност 260,00 лева,
от владението на МОЛ И.Р.И., ЕГН **********, без негово съгласие, с намерение
противозаконно да ги присвои,
- На 10.01.2013 г., в гр.Б., от паркинг на адрес ул.”И.” №......, от лекотоварен
автомобил „..........” с рег.№ ............, като съизвършител, в съучастие с В.Ж.Т., ЕГН **********, отнел чужди движими вещи-1 брой акумулаторна батерия, марка „Монбат Динамик
/12V72Ah/, на стойност 145,00 лева, от владението на Х.А.М., ЕГН **********,
без негово съгласие, с намерение противозаконно да я присвои,
- На 10.01.2013 г., в гр.Б., от паркинг на адрес ул.”И.” №........, от лек
автомобил, марка „............” с рег.№ ..........., собственост на „К.” ЕООД,
като съизвършител, в
съучастие с В.Ж.Т., ЕГН **********, отнел чужди движими вещи-1 брой
акумулаторна батерия, марка „Старлайн” /12V72Ah/, на стойност 142,00 лева, от
владението на МОЛ В.Д.П., ЕГН **********, без негово съгласие, с намерение
противозаконно да я присвои”, с което осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.196, ал.1, т.2, вр.чл.195, ал.1, т.4, вр.чл.194, ал.1, вр.чл.26, ал.1, вр.чл.29,
ал.1, б.”а” и „б”, вр.чл.20, ал.2 от НК.
В съдебно заседание, след приключване на съдебното
следствие, представителят на РП-гр.Б. поддържа обвиненията по чл.196, ал.1, т.2,
вр.чл.195, ал.1, т.4, вр.чл.194, ал.1, вр.чл.26, ал.1, вр.чл.29, ал.1, б.”а” и ”б”,
вр.чл.20, ал.2 от НК срещу всеки един от подсъдимите Т. и С. и пледира на същите
да бъдат наложени наказания с приложение на чл.54, ал.1 от НК за всеки един от
тях, а именно: на подсъдимия В.Ж.Т. - ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което
същият да изтърпи ефективно при първоначален “строг” режим в затвор; на
подсъдимия И.В.С. – ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което същият да изтърпи
ефективно при първоначален строг режим в затвор, на основание чл.61, т.2 от ЗИНЗС за всеки един от тях.
Подсъдимият И.В.С. по време на проведеното съдебно
разследване не дава обяснения по така повдигнатото му обвинение, като се
възползва от правото си да не дава такива, но при последната си дума признава
вината си и моли съда за справедливо наказание.
Служебният защитник на подсъдимия И.С. – адв.Ч. от БАК
пледира за невиновност и постановяване на оправдателен съдебен акт по отношение
на подзащитния му поради липса на безспорни и категорични доказателства,
установяващи обективната и субективна страна на престъпното деяние.
Подсъдимият В.Ж.Т. дава обяснения по време на
проведеното съдебно разследване и не се признава за виновен, като при
последната си дума моли да бъде оправдан.
За постановяване на оправдателен съдебен акт по
отношение на подсъдимия Т. пледира и служебният му защитник – адв.П. от БАК,
който излага правни аргументи, че съдебният акт не може да почива на
предположения.
Съдът,
като обсъди на основание чл.14 и 18 от НПК всички доказателства, събрани по
делото-обясненията на подсъдимия Т., показанията на свидетелите С.Щ., Н.Г. и Г.З.,
депозирани в хода на съдебното следствие и приложения по делото писмен
доказателствен материал, намира за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият В.Ж.Т. е роден на ***
***, живущ ***, .......
Подсъдимият И.В.С. е роден на ***
***, живущ ***, .......
Подсъдимите В.Т. и И.С. са
приятели.
Вечерта на 10.01.2013 г., подсъдимите
Т. и С. се намирали в района на стадион „............”, находящ се в гр.Б.,
ул.”И.”, за да търсят желязо, което да продадат за скрап.
За целта, двамата подсъдими
влезли в двора на находящ се в района, на № .... на ул.”И.” в гр.Б. автосервиз,
където видели паркирани три автомобила – два лекотоварни автомобила, марка „..........”
с рег.№ .........., собственост на „М.” ООД и с рег.№ .........., собственост
на Х.А.М. и един лек автомобил, марка „..........” с рег.№ .........,
собственост на „К.” ЕООД.
Подсъдимите С. и Т. решили да
отнемат акумулаторните им батерии и да ги продадат. В изпълнение на
намисленото, двамата подсъдими влезли в двора на автосервиза и с помощта на
неустановено по делото техническо средство, подсъдимият С. успял да отвори предните
капаци и на трите автомобила, както и да разкачи и извади акумулаторните им
батерии, а именно два броя акумулаторни батерии, марка „АФА плюс” 12V72Аh от лекотоварен автомобил, марка „...........” с рег.№........,
собственост на „М.” ООД, 1 брой акумулаторна батерия, марка „Монбат Динамик”
12V70Аh от лекотоварен автомобил, марка
„...........” с рег.№ ..............., собственост на Х.А.М. и 1 брой
акумулаторна батерия, марка „Старлайн” 12V74Аh от лек автомобил, марка „...........” с рег.№ ............., собственост
на „К.” ЕООД.
Подсъдимите С. и Т. взели по два
акумулатора в ръце и излезли извън двора на сервиза, пресекли пътното платно и
застанали в близост до оградата на стадиона.
Там, подсъдимият Т. се обадил от
мобилния си телефон на св.Н.Г., който непосредствено след проведения разговор отишъл
при тях. Същият управлявал лек автомобил, марка .........., рег.№ .............,
в багажника на който, подсъдимите С. и Т. поставили отнетите 4 броя акумулатори,
след което и тримата заедно се качили и потеглили.
Св.Г. оставил подсъдимия В.Т. в
махалата, а подсъдимият С. отвел до дома на св.С.Щ., където последният закупил
три броя от отнетите акумулатори. От получената продажна цена, подсъдимият С.
дал на св.Г. десет лева.
С Протокол за доброволно
предаване от 16.01.2013 г., подсъдимият И.С. предал акумулаторна батерия, марка
„Монбат Динамик” 12V72Аh, която била върната на
собственика й – Х.М. срещу разписка от 22.02.2013 г.
Според заключението на
извършената по делото оценъчна експертиза, стойността на отнетите вещи възлиза
в общ размер на 547,00 лева, от която 2 броя акумулаторни батерии, марка „АФА плюс” /12V72Ah/ са на обща стойност 260,00 лева, всяка на стойност 130,00 лева, 1 брой
акумулаторна батерия, марка „Монбат Динамик /12V72Ah/, е на стойност 145,00 лева и 1
брой акумулаторна батерия, марка „Старлайн” /12V72Ah/, е на стойност 142,00 лева.
Изложената
фактическа обстановка се подкрепя от събраните по делото гласни и писмени
доказателства – частично от обясненията на подсъдимия В.Т., частично от
свидетелските показания на Н.Г., дадени в хода на проведеното съдебно
разследване, както и от тези на св.Щ. и З., депозирани по време на проведеното
съдебно следствие, както и от прочетения на основание чл.283 от НПК писмен
доказателствен материал.
Обясненията
на подсъдимия В.Т., дадени по време на проведеното съдебно разследване съдът кредитира
частично, като не приема за достоверни неговите изявления, в частта, в която
същият отрича участието си в отнемането на инкриминираните вещи, а се домогва
да установи единствено, че е организирал тяхното транспортиране.
При оценка достоверността
обясненията на подсъдимия В.Т. съдът се ръководи от правилото, че освен
средство за защита те са и важен източник на доказателства, но като
доказателствено средство същите следва да се ценят във връзка с останалия
доказателствен материал и с оглед на собствената им убедителност, логичност и
вътрешна последователност. Давайки обяснения по повдигнатото му обвинение
подсъдимият В.Т. изрази своето отношение към обвинението, като не го призна.
Същият не е длъжен да съдейства за собственото си разобличаване и има процесуално
право да дава такива обяснения, каквито намери за необходимо, включително и
неверни, както и да избере момента, в който да ги депозира. В настоящия случай,
по пътя на доказването със съответните доказателства събрани по реда на НПК –
показанията на св.З., се установи неверността на обясненията на подсъдимия В.Т.,
поради което и лансираната от него версия съдът прие за защитна, противоречаща
на събрания доказателствен материал и като неправдоподобна и недостоверна я
отхвърли.
В настоящия случай, описаните
обстоятелства се установяват по безспорен и категоричен начин от свидетелските
показания на Г.З. и С.Щ. и частично от тези на св.Н.Г., всички депозирани в
хода на проведеното съдебно разследване. Същите, взаимно допълвайки се допринасят
за изясняване на фактическата обстановка по делото.
Съдът кредитира показанията на
св.Г.З., в частта, в която от същите става ясно, че при преглед на записите от
находяща се в района на сервиза на ул.”И.” в гр.Б. камера, същият е възприел
присъствието и на двамата подсъдими на мястото на деянието, поради което и не
кредитира показанията на св.Н.Г. в частта, в която същият се домогва да обслужи
защитната теза на подсъдимия Т., според която последният не е присъствал при
отнемането на вещите, а е бил потърсен от подсъдимия И.С. с молба да се обади
на св.Н.Г., който с автомобила си да транспортира намерените от него 3 броя акумулатори,
както и че заедно с подсъдимия Т. се е придвижил до мястото, където ги е чакал
подсъдимият С.. В останалата им част показанията на св.Г. кореспондират на
показанията на св.С.Щ., поради което и съдът ги кредитира и приема за безспорно
установено, че подсъдимият Т. не е присъствал при продажбата на акумулаторите от
страна на подсъдимия С. на св.Щ..
Показанията
на свидетелите С.Щ. и Г.З. и частично тези на св.Н.Г., в съвкупност допринасят
за изясняване на фактическата обстановка по делото досежно събития предшестващи
и последващи извършването на деянието, установяват отделни елементи от състава
на престъплението – времето на неговото осъществяване, мястото, начина, по
който е извършено, предмета на посегателството и неговото авторство.
Що се
отнася до показанията на св.К.С., съдът като съобрази разпоредбата на чл.118,
ал.2 от НПК и обстоятелството, че същият е извършвал действия по разследването,
намира, че депозираните от него по време на проведеното съдебно следствие
показания не следва да бъдат кредитирани при анализа на доказателствения
материал, установяващ изложената по-горе фактическа обстановка.
Гореизложената
фактическа обстановка се подкрепя и от изготвената по делото оценъчна
експертиза, която съдът намира за обективна и пълна, съобразена с пазарната
стойност на отнетите вещи.
В
подкрепа на обвинението са и приложените и приети по делото писмени
доказателства – Протокол за оглед на местопроизшествие от 11.01.2013 г.,
справки за съдимост на подсъдимите С. и Т., фактура от 07.05.2012 г., ведно с
фискален бон на стойност 277,99 лева, гаранционна карта, заверка при покупка на
акумулаторна батерия 12V 70Аh, фактура №**********/19.01.2012 г., Протокол за
доброволно предаване от 16.01.2013 г., разписка от 22.02.2013 г., установяващи обстоятелства,
свързани с времето на извършване на деянието, предмета на престъпното
посегателство, авторството на същото и пострадалите от деянието лица.
При така приетото за установено,
съдът счита че подсъдимите В.Ж.Т. и И.В.С. са осъществили поотделно от
обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.196, ал.1, т.2, вр.чл.195, ал.1, т.4, вр.чл.194, ал.1, вр.чл.26, ал.1,
вр.чл.29, ал.1, б.”а” и „б”, вр.чл.20, ал.2 от НК за всеки един от тях.
Подсъдимият И.В.С. ***, от паркинг на ул.”И.” №......, при условията на
опасен рецидив и продължавано престъпление, в съучастие като извършител с В.Ж.Т.,
ЕГН **********, чрез използване на неустановено техническо средство отнел чужди
движими вещи на обща стойност 547,00 лева от владението на И.Р.И., Х.А.М. и В.Д.П.,
собственост съответно на „М.” ООД, Х.А.М. и „К.” ЕООД, без тяхно съгласие, с намерение противозаконно
да ги присвои, а именно както следва:
- На 10.01.2013 г., в гр.Б., от паркинг на ул.”И.”
№ ......., от лекотоварен автомобил, марка „..........” с рег.№ .........., собственост на „М.” ООД,
при условията на опасен рецидив, в съучастие като извършител с В.Ж.Т., ЕГН **********,
чрез използване на неустановено техническо средство отнел чужди движими вещи: 2
броя акумулаторни батерии, марка „АФА плюс” /12V72Ah/, всяка на стойност 130,00
лева, на обща стойност 260,00 лева, от владението на МОЛ И.Р.И., ЕГН **********,
без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои,
- На 10.01.2013 г., в гр.Б., от паркинг на ул.”И.”
№....., от лекотоварен автомобил, марка „............” с рег.№.............., при условията на опасен рецидив, в съучастие като
извършител с В.Ж.Т., ЕГН **********, чрез използване на неустановено техническо
средство, отнел чужди движими вещи: 1 брой акумулаторна батерия, марка „Монбат
Динамик /12V72Ah/, на стойност 145,00 лева, от владението на Х.А.М., ЕГН **********,
без негово съгласие, с намерение противозаконно да я присвои,
- На 10.01.2013 г., в гр.Б. , от паркинг на ул.”И.”
№......, от лек автомобил, марка „..........” с рег.№ ........, собственост на „К.” ЕООД, при условията на
опасен рецидив, в съучастие като извършител с В.Ж.Т., ЕГН **********, чрез
използване на неустановено техническо средство, отнел чужди движими вещи: 1
брой акумулаторна батерия, марка „Старлайн” /12V74Ah/, на стойност 142,00 лева,
от владението на МОЛ В.Д.П., ЕГН **********, без негово съгласие, с намерение
противозаконно да я присвои.
Подсъдимият В.Ж.Т. ***,
от паркинг на ул.”И.” №......,
при условията на опасен рецидив и продължавано престъпление, в съучастие като
извършител с И.В.С., ЕГН **********, чрез използване на неустановено техническо
средство отнел чужди движими вещи на обща стойност 547,00 лева от владението на
И.Р.И., Х.А.М. и В.Д.П., собственост съответно на „М.” ООД, Х.А.М. и „К.” ЕООД,
без тяхно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, а именно както
следва:
- На 10.01.2013 г., в гр.Б., от паркинг на ул.”И.”
№ ....., от лекотоварен автомобил, марка „..........” с рег.№..........., собственост на „М.” ООД,
при условията на опасен рецидив, в съучастие като извършител с И.В.С., ЕГН **********,
чрез използване на неустановено техническо средство отнел чужди движими вещи: 2
броя акумулаторни батерии, марка „АФА плюс” /12V72Ah/, всяка на стойност 130,00
лева, на обща стойност 260,00 лева, от владението на МОЛ И.Р.И., ЕГН **********,
без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои,
- На 10.01.2013 г., в гр.Б., от паркинг на ул.”И.”
№......, от лекотоварен автомобил, марка „............” с рег.№............., при условията на опасен рецидив, в съучастие като
извършител с И.В.С., ЕГН **********, чрез използване на неустановено техническо
средство, отнел чужди движими вещи: 1 брой акумулаторна батерия, марка „Монбат
Динамик /12V72Ah/, на стойност 145,00 лева, от владението на Х.А.М., ЕГН **********,
без негово съгласие, с намерение противозаконно да я присвои,
- На 10.01.2013 г., в гр.Б., от паркинг на ул.”И.”
№......., от лек автомобил, марка „..........” с рег.№ .........., собственост на „К.” ЕООД,
при условията на опасен рецидив, в съучастие като извършител с И.В.С., ЕГН **********,
чрез използване на неустановено техническо средство, отнел чужди движими вещи:
1 брой акумулаторна батерия, марка „Старлайн” /12V74Ah/, на стойност 142,00
лева, от владението на МОЛ В.Д.П., ЕГН **********, без негово съгласие, с
намерение противозаконно да я присвои.
При извършване на
престъпните деяния, включени в продължаваната престъпна дейност подсъдимите В.Т.
и И.С. са прекъснали владението на пострадалите дружества – „М.” ООД и „К.” ЕООД
и Х.А.М. и са установили свое владение върху вещите, като подсъдимият С. се е
разпоредил с част от тях, като е продал три от отнетите общо четири броя
акумулаторни батерии на св.С.Щ..
При осъществяване на
престъпленията на 10.01.2013 г., подсъдимите С. и Т. са използвали неустановено
по делото техническо средство, с което подсъдимият С. отворил предните капаци
на посочените по-горе автомобили и демонтирал акумулаторните им батерии, поради
което и престъплението следва да се квалифицира по чл.195, ал.1, т.4 от НК.
Престъпните деяния са извършени
от подсъдимите Т. и С. при условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29, ал.1, б.”а” и „б” от НК за
всеки един от тях, тъй като всеки един от подсъдимите е извършил престъпното
деяние след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от
свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по реда
на чл.66 от НК, а именно: по НОХД №47/2011 г. по описа на РС-гр.Бургас за
подсъдимия С. и по НОХД №3598/2010 г., НОХД №1654/2003 г., НОХД №2695/2003 г.,
НОХД №211/2004 г., и четирите по описа на РС-гр.Бургас за подсъдимия В.Т. и
след като са били осъждани два или повече пъти на лишаване от свобода за
умишлени престъпления от общ характер, ако поне за едно от тях изпълнението на
наказанието не е отложено по реда на чл.66 от НК, а именно: по НОХД №47/2011
г., НОХД №3783/2010 г., НОХД №4458/2010 г., НОХД №3831/2010 г., всички по описа
на РС-гр.Бургас за подсъдимия С. и по НОХД №1654/2003 г., НОХД №2667/2003 г.,
НОХД №2696/2003 г., НОХД №2695/2003 г., НОХД №2156/2004 г., НОХД №211/2004 г.,
НОХД №2263/2004 г., НОХД №304/2008 г., НОХД №2525/2008 г., НОХД №3632/2008 г.,
НОХД №4302/2009 г., НОХД №2552/2010 г., НОХД №2869/2010 г., НОХД №3598/2010 г.,
всички по описа на РС-гр.Бургас по отношение на подсъдимия Т..
Престъпните
деяния от 10.01.2013 г. са извършени от подсъдимите В.Т. и И.С. при форма на
вината – пряк умисъл за всеки един от тях. Същите са искали настъпването на
вредните последици, предвиждайки и съзнавайки общественоопасния характер на
деянието. Съзнавали са, че извършват кражба чрез използване на техническо
средство. Налице е и намерението противозаконно да се присвоят вещите, предмет
на престъпното посегателство.
Субективният
елемент на престъплението се обективира в изпълнителното деяние на престъпните
прояви, в предшестващите и последващите същите събития и действия на подсъдимите
Т. и С. и намира израз в депозираните по делото свидетелски показания на Г.З. и
С.Щ. и частично в тези на св.Н.Г..
Деянията,
извършени от подсъдимите В.Т. и И.С. от 10.01.2013 г. са осъществени при
условията на продължавана престъпна дейност. Продължаваното престъпление е
извършено с три отделни деяния, всяко от които осъществява състава на
престъпление по чл.196, ал.1, т.2, вр.чл.195, ал.1, т.4, вр.чл.194, ал.1,
вр.чл.20, ал.2, вр.чл.26, ал.1, вр.чл.29, ал.1, б.”а” и „б” от НК, извършени са
през непродължителен период от време, при една и съща обстановка, при което
последващите деяния се явяват от обективна и субективна страна продължение на
предшестващите.
Деянията
са извършени и при една и съща форма на вина–пряк умисъл за всеки един от
подсъдимите Т. и С.. Обективните и субективните белези на престъпните деяния
при последващите престъпни прояви се явяват продължение на предходните
престъпни деяния и са в причинна връзка помежду си с оглед вътрешната им
определеност и насоченост – облагодетелстване по неправомерен начин. Именно
обективната и субективна връзка характеризира отделните престъпни деяния като
едно продължаван престъпление и същите се преценяват в съвкупност с оглед причинения
общ престъпен резултат.
С оглед
на гореизложеното съдът счита, че всеки един от подсъдимите В.Ж.Т. и И.В.С. следва
да носи наказателна отговорност по горепосочения текст от НК, а именно по чл.196,
ал.1, т.2, вр.чл.195, ал.1, т.4, вр.чл.194, ал.1, вр.чл.26, ал.1, вр.чл.20,
ал.2, вр.чл.29, ал.1, б.”а” и „б” от НК, а възраженията на служебните им защитници
същите да бъдат изцяло оправдани, тъй като обвинението не е доказано и липсват
безспорни и категорични доказателства за извършване на престъплението от тяхна страна,
съдът намира за противоречащи на събрания по делото доказателствен материал,
подробно обсъден при излагане на фактическата обстановка по делото.
За престъплението по чл.196,
ал.1, т.2 от НК се предвижда наказание “лишаване от свобода” за срок от три до
петнадесет години.
При
определяне вида и размера на наказанието за всеки един от подсъдимите С. и Т., съдът
прецени сравнително високата степен на обществена опасност на деянието, обстоятелствата,
при които е осъществено, както и подбудите за извършването му, личната опасност
на всеки един подсъдимите, оцени смекчаващите и отегчаващи отговорността
обстоятелства, съгласно изискванията на закона.
Като
отегчаващи отговорността обстоятелства по отношение на подсъдимите Т. и С. съдът
прие – извършено е престъпления против собствеността, едно от най-често често
срещаните престъпления в нашето общество, както и обремененото им с криминални
прояви съдебно минало.
Като
смекчаващи отговорността обстоятелства по отношение на подсъдимите Т. и С. съдът
прие стойността на отнетото имущество и обстоятелството, че част от отнетите
вещи са били върнати на собственика им, изразеното от подсъдимия С. съжаление
за извършеното и поведението на подсъдимия Т. по време на проведеното съдебно
разследване, поради което и счита че наказателната отговорност на всеки един от
тях следва да се определи с приложение на чл.55, ал.1, т.1 от НК, поради което
и им наложи наказания “лишаване от свобода” в размери, индивидуализирани под
минималния, а именно по ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за всеки един от
подсъдимите В.Т. и И.С., като постанови същите да се изтърпят ефективно при първоначален “строг”
режим в затвор на основание чл.61, т.2, вр.чл.60, ал.1 от ЗИНЗС за всеки един
от тях.
По този начин, с така определените
и наложени им наказания съдът намира, че в максимална степен ще бъдат
постигнати целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК и подсъдимите Т. и С. ще
се поправят и превъзпитат.
Съгласно разпоредбата на чл.189,
ал.3 от НПК, съдът осъди подсъдимите В.Т. и И.С. да заплатят по сметка на ОД
МВР Бургас сумата от по 15,00 лева, представляваща половината от направените на
ДП разноски за експерт в размер на 30,00 лева, а по сметка на РС-гр.Бургас
сумата от по 7,50 лева, представляващи половината от направени по делото
разноски за възнаграждение за експерт в размер на 15,00 лева.
По
изложените съображения съдът постанови присъдата си.
СЪДИЯ: Моника Яханаджиян
Вярно с оригинала
Ж. С.