№ 9451
гр. София, 22.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 176 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:БОРЯНА В. ПЕТРОВА
при участието на секретаря ТЕОДОРА ГР. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от БОРЯНА В. ПЕТРОВА Гражданско дело №
20241110106852 по описа за 2024 година
Производството е образувано въз основа на искова молба, депозирана от ищеца
„ФИРМА” АД, ЕИК ****, срещу С. Г. М., ЕГН **********, с която по реда на чл. 422 ГПК
са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр.
1 ЗЗД, вр. с чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване на вземане за сумата
4 260,92 лева, представляваща главница по Договор за кредит № ****/14.02.2020 г., ведно
със законна лихва за период от 31.05.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 3 204,21
лева, представляваща договорна лихва за период от 01.08.2020 г. до 01.06.2024 г. и сумата 1
194,11 лева, представляваща мораторна лихва за период от 01.09.2020 г. до 16.05.2023 г., за
които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 29687/2023г. по описа на СРС, 176 състав.
В исковата молба се твърди, че между „ФИРМА“ (чийто правоприемник е „ФИРМА”
АД) и ответницата е сключен Договор за потребителски кредит № ****/14.02.2020 г., по
силата на който кредиторът е предоставил на ответницата кредит в размер на 4 000,00 лева,
като последната се е задължила го да върне на 51 равни месечни вноски по 177,00 лева
всяка. Поддържа, че въз основа на индивидуалния кредит профил на ответницата е
определен годишен процент на разходите, като е предвидено, че кредитополучателят
заплаща и „такса ангажимент“, срещу което кредиторът сключил договора при фиксиран
лихвен процент. Заявява, че сумата, предмет на договора, е преведена по личната банкова
сметка на ответницата. Поддържа, че страните са постигнали споразумение за отсрочване на
погасителните вноски по договора за кредит във връзка с обявеното извънредно положение
в страната заради COVID-19 пандемията, за което бил съставен нов погасителен план.
Твърди, че длъжникът е преустановил плащанията по кредита на 01.08.2020 г., към която
дата е погасена 1 месечна вноска, като останалите непогасени задължения са станали
предсрочно изискуеми на основание чл. 5 от договора, считано от падежната дата на втората
пропусната месечна вноска - 01.09.2020 г., от която дата вземането е станало ликвидно и
изискуемо в целия му размер, за което от страна на кредитора е изпратено изрично
уведомление на длъжника. Претендира разноски.
В законоустановения срок е депозиран отговор на исковата молба от ответницата С. Г.
М., чрез назначения особен представител адв. Я. П., с който исковете се оспорват като
1
неоснователни и недоказани. Релевира възражение за нищожност на клаузите, в които са
уговорени годишния лихвен процент и ГПР, поради противоречие с разпоредбите на ЗПК.
Навежда твърдения, че не е настъпила предсрочна изискуемост на договора за кредит,
доколкото липсват доказателства за изрично уведомление на длъжника.
Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност твърденията на страните и
събраните по делото доказателства намира за установено следното от фактическа
страна:
От приложеното ч.гр.д. № 29687/2023г., по описа на Софийски районен съд, 176
състав се установява, че по подадено от „ФИРМА“ С.А., ****, чрез „ФИРМА“ С.А., клон Б.,
ЕИК **** заявление е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 16817 по
реда на чл. 410 от ГПК срещу ответницата за сумата от 4 260,92 лева, представляваща
дължима главница, ведно със законната лихва, считано от 31.05.2023 г. (датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение) до окончателното погасяване на дълга;
3 204,21 лева, представляваща дължима договорна лихва за периода от 01.08.2020 г. до
01.06.2024 г.; 1 194,11 лева, представляваща мораторна лихва за периода 01.09.2020г. до
16.05.2023г.; 161,97 лева - държавна такса, и 50,00 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Заповедта за изпълнение е връчена по реда на чл. 47, ал.5 ГПК , като връчителят е
установил, че длъжникът не живее на адреса. С оглед на това и на основание чл. 415, ал.1, т.
2 ГПК, съдът с Разпореждане № 1793/05.01.2024 г. е указал на заявителя възможността за
предявяване на иск за установяване на вземанията, съответно на основание чл. 422 ГПК в
указания срок, „ФИРМА” АД, ЕИК **** е предявил настоящите искове.
По делото е представен Договор за потребителски паричен кредит ****17*** от
14.02.2020г., ведно с погасителен план и общи условия, между „ФИРМА“ С.А., клон Б. –
кредитор, и С. Г. М. – кредитополучател, с което се установява, че между страните по
договора е налице облигационно отношение, въз основа на което кредитодателят е
предоставил на кредитополучателя сума в размер на 4 000,00 лева, при следните условия:
размер на кредита за покупка на застраховка „Защита на плащанията“ – 0,00 лева,
застрахователна премия в размер на 1 138,56 лева, такса ангажимент – 140,00 лева, при 48
бр. погасителни вноски, като месечната погасителна вноска е в размер на 169,84 лева и
обща стойност на плащанията – 8 152,32 лева, ГПР – 37,39 %, при лихвен процент – 30,02 %.
Видно от т.2 на общите условия кредитополучателят заплаща и такса ангажимент, срещу
което кредиторът сключва договор при фиксиран лихвен процент, която такса се заплаща от
кредитополучателя при усвояване на кредита. Съгласно т.5, изр. второ от общите условия
при просрочване на две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората
непогасена вноска, вземането на кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер,
включително всички определени в договора надбавки, ведно с дължимото обезщетение за
забава и всички разноски за събиране на вземането, без да е необходимо изпращане на
съобщение от кредитора за настъпване на предсрочната изискуемост.
Съгласно стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за
потребителски кредити общия размер на кредита е 4 000,00 лева, като нетната сума за
получаване по сметка след удържане на такса ангажимент е 3 860,00 лева за срок от 48
месеца, при 48 бр. анюитетни вноски от по 169,84 лева, включващи месечната погасителна
вноска, лихва и други разходи, или общо сумата от 8 152,32 лева. Фиксирания лихвен
процент е 30,02 %, при ГПР 37,39 %, изчислен за 48 МПВ по 169,84 лева, с 30-дневен
гратисен период и 30,02 % лихва. Кредитополучателят дължи еднократна такса ангажимент
от 3,50 % от размера на кредита или 140,00 лева, удържана от кредита.
Видно от представеното и прието споразумение за отсрочване на погасителни вноски
от 04.06.2020г., се установява, че страните по договора се споразумяват заплащането на
месечните погасително вноски № 2, 3, 4 по Договор за потребителски паричен кредит
****17*** от 14.02.2020г. да бъдат отложени за срок от 3 месеца (гратисен период), поради
което размерът на месечните погасителни вноски се променя съгласно нов погасителен
план, част от споразумението, като общата дължима сума по договора става 8 488,84 лева.
Представен е първоначален погасителен план, видно от който се установява, че на
2
19.02.2020г. е постъпила сума в размер на 169,84 лева.
Представена е покана от 26.08.2021г. за обявяване на предсрочна изискуемост до С. Г.
М., от която не може да се установи кога и дали същата е получена от ответницата преди
депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК.
По делото е приложено и удостоверение с изх. № ****/08.06.2023г., от което се
установява, че търговското предприятие на „ФИРМА“ С.А., клон Б. е прехвърлено на
правоприемника „ФИРМА“ АД.
От приетото без възражение от страните заключение по съдебно – счетоводната
експертиза, което съдът кредитира като обективно и безпристрастно изготвено, се
установява, че с преводно нареждане № 35-SS-**** от 17.02.2020г. кредитодателят е превел
по сметка с IBAN: ****, с титуляр С. М. сумата от 3 860,00 лева, с основание „съгл. Договор
********“, от която била удържана таксата по т.2 от договора – Такса ангажимент, като
кредитът бил изцяло усвоен.
Съгласно заключението на вещото лице, с оглед извършване на едно плащане от
169,84 лева на 19.02.2020г., към датата на заявлението по чл. 410 ГПК – 31.05.2023г.,
задължението на ответницата е в общ размер на 7 381,46 лева, от които 4 000,00 лева
наплатена главница, в т.ч. 2 395,36 лева – падежирали вноски и 1 604,64 лева – предсрочно
изискуема; 2 909,24 лева – неплатена възнаградителна лихва, в т.ч. 2 572,72 по падежирали
месечни вноски, 24344 лева – по падежирали вноски за разсрочена лихва и 93,08 лева – по
непадежирали вноски за разсрочена лихва; 306,18 лева – законна лихва за забава върху
просрочената главница по месечните вноски от 01.08.2020г. до 16.05.2023г., 166,04 лева –
застрахователна премия за периода 01.08.2020г.-01.02.2021г.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД,
в тежест на ищеца е да установи пълно и главно следните предпоставки: 1) наличието на
посоченото облигационно правоотношение, възникнало по силата на процесния Договор за
потребителски паричен кредит № PLUS****/14.02.2020 г.; 2) кредиторът да е предоставил,
съответно длъжникът да е усвоил сумата по отпуснатия кредит; 3) уговореният начин за
връщане на усвоените суми и падеж на уговорените дължими вноски за връщане на кредита;
4) настъпване на падежа на задължението за връщане на сумата /включително и
предпоставките, уговорени в договора за настъпване на изискуемост и/или предсрочна
изискуемост/; 5) наличието на валидно постигната договореност между страните за връщане
на кредита с надбавка (лихва); вземанията да бъдат установени и по размер.
При установяване на горепосочените обстоятелства, в тежест на ответницата е да
докаже, че е заплатила претендираните суми.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, в тежест на ищеца е да докаже
наличието на главен дълг и изпадането на длъжника в забава. В тежест на ответницата е да
докаже погасяване на дълга на падежа.
На първо място, поради настъпилото частно правоприемство между ищеца и
заявителя, като ищецът е придобил търговското предприятие на клона на заявителя
"ФИРМА С. А. ", П. - "ФИРМА С. А., КЛОН Б." КЧТ по реда на чл.15 от ТЗ, като същото е
вписано по партидите на правоприемника, а и съгласно представеното удостоверение, съдът
счита, че исковете са процесуално допустими, депозирани от надлежен ищец, в
законоустановения срок, при наличие на всички абсолютни положителни процесуални
предпоставки, съответно при липса на процесуални пречки.
Относно наличието на облигационно отношение между страните в производство,
съобразно събрания по делото доказателствен материал, съдът намира, е бил сключен
договор за предоставяне на потребителски кредит в размер 4 000,00 лева, както и че на
ответницата е била предоставена сумата от 3 860,00 лева от кредитодателя.
Видно от т.5, изр. второ от Общите условия, при просрочване на две или повече
3
месечни вноски, считано от падежната дата на втората непогасена вноска, вземането на
кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер, включително всички определени
в договора надбавки, ведно с дължимото обезщетение за забава и всички разноски за
събиране на вземането, без да е необходимо изпращане на съобщение от кредитора за
настъпване на предсрочната изискуемост. Съгласно т. 18 от Тълкувателно решение № 4/2013
г. от 18.06.2014 г., постановено по т. д. № 4/2013 г. от ОСГТК на ВКС, постигнатата в
договора уговорка, че при неплащане на определен брой вноски или при други
обстоятелства кредитът става предсрочно изискуем и без да уведомява длъжника
кредиторът може да претендира вземането си в пълен размер, не поражда действие, ако
заемодателят изрично не е заявил, че упражнява това право, което волеизявление да е
достигнало до длъжника. От горното следва, че за да е налице предсрочна изискуемост
като предпоставка за уважаването на иска по чл. 422 ГПК, по делото следва да е доказано, че
заемодателят е упражнил правото си да направи вземането си предсрочно изискуемо преди
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК. От това следва, че кредиторът трябва да е
уведомил длъжника за обявяването на предсрочната изискуемост на кредита.
В настоящия случай по делото е представена покана от 26.08.2021 г. от „ФИРМА“,
адресирана до С. Г. М., в която е посочено, че вземането по договора за кредит е обявено за
предсрочно изискуемо с оглед преустановяване на плащанията по кредита, но липсват
доказателства поканата да е била връчена на кредитополучателя. Поради което при
прилагане на неблагоприятните последици от разпределената доказателства тежест, следва
да се приеме, че по делото не е установено кредиторът да е уведомил длъжника за обявяване
на предсрочната изискуемост на кредита преди подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение. Независимо от горното съгласно разрешението, дадено в т. 1 от
Тълкувателно решение № 8/2017 г. от 02.04.2019 г. по т. дело № 8/2017 г. на ОСГТК на ВКС
искът по чл. 422, ал. 1 ГПК следва да се уважи в размер на изискуемите и неплатени вноски
по кредита, отразени в договора за кредит, изискуемостта на които е възникнала до
приключване на съдебното дирене по арг. от чл. 235, ал. 3 ГПК. В случая падежът на
договора след споразумението за отсрочване е 01.04.2024г., а съдебното дирене е
приключило на 16.04.2025г. – тоест след настъпване на падежа и на последната дължима
вноска по кредита. С оглед на това, към момента на приключване на съдебното дирене,
всички вноски за главница са били ликвидни и изискуеми.
На следващо място, съдът намира, че процесният договор за кредит е потребителски
– страни по него са потребител по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП (ответникът е физическо лице,
което използва заетата сума за свои лични нужди), и небанкова финансова институция –
търговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП. Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на
чл. 9 от ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се
задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и
всяка друга подобна форма на улеснение за плащане срещу задължение на длъжника
потребител да върне предоставената парична сума. Доколкото по настоящото дело не е
доказано сумата по предоставения заем да е използвана за свързани с професионалната и
търговска дейност на кредитополучателя, то следва да се приеме, че средствата,
предоставени по договора за заем (кредит) са използвани за цели, извън професионална и
търговска дейност на потребителите, а представеният по делото договор за заем е по
правната си същност договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от ЗПК. Поради
това процесният договор се подчинява на правилата на Закон за потребителския кредит и на
чл. 143 – 147б ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни клаузи.
За неравноправния характер на клаузите в потребителския договор съдът следи
служебно и следва да се произнесе независимо дали страните са навели такива възражения
или не (в този смисъл е решение № 23/07.07.2016 г. по т.д. № 3686/2014 г., I т.о. на ВКС).
Доколкото в случая се касае за приложение на императивни материалноправни норми, за
които съдът следи служебно по аргумент от т. 1 на ТР № 1 от 09.12.2013 г., постановено по
тълк. д. № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, нищожността на уговорките в процесния договор за
кредит може да бъде установена и приложена служебно от съда без от страните да е наведен
4
такъв довод.
По тази причина и относно възраженията на ответника по нищожност на процесния
договор, съдът намира следното. Разпоредбите на чл. 10 и чл. 11 от ЗПК уреждат формата и
съдържанието на договора за потребителски кредит. Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са
спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7-9 от ЗПК,
договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези
императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има
характер на изначална недействителност и когато договорът за потребителски кредит бъде
обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не
дължи лихва или други разходи по кредита.
В настоящия случай в сключения договор за потребителски кредит е предвидено
заплащането от страна на кредитополучателя на застрахователна премия по застраховка
"Защита на плащанията" в общ размер от 1 138,56 лева, която сума е включена в общата
стойност на дължимите от кредитополучателя плащания по кредита и е дължима на месечни
погасителни вноски, които вноски са включени в общия размер на дължимите месечни
погасителни вноски по кредита. Отделно от това е уговорено, че размерът на кредита за
покупка на застраховка "Защита на плащанията" ще се изплати директно на застрахователя.
От цялостното съдържание на договора, погасителния план към него, както и стандартния
европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити, и в
частност включването на застрахователната премия в размера на общата стойност на
плащането, следва извод, че клаузата за покупка от кредитополучателя на застраховка
"Защита на плащанията" при посочените параметри представлява разход, който е следвало
да бъде включен в ГПР. Следва да се отбележи и че размерът на застрахователната премия е
предварително определен в договора за кредит към датата на неговото сключване, както и в
предварително изготвения от кредитора формуляр, поради което следва да се приеме, че
съставлява условие за отпускане на процесния кредит при договорените в него параметри.
Ето защо, настоящият съдебен състав намира, че застрахователната премия е следвало
да бъде включена в общия разход по кредита, като с нейното добавяне действителният ГПР
по договора за кредит би бил значително по-висок от вписания в него. Посоченият в
договора ГПР е незаконосъобразно изчислен единствено на база отпуснатата кредитна сума,
продължителността на договора, уговорената фиксирана лихва и еднократна такса
ангажимент, удържана съгласно общите условия при усвояване на кредита. Съгласно т. 3 от
Общите условия, че началната дата за изчисляване на ГПР е датата на подписване на
договора, като се приема, че годината има 365 дни, независимо дали е високосна и
Договорът е валиден за целия срок, като страните изпълняват точно задълженията си по
него, не удовлетворява изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като не е посочено ясно и
разбираемо как се формира и изчислява ГПР.
Съгласно разпоредбата на чл. 10а ЗПК, кредиторът може да събира от потребителя
такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит,
но същите следва да са в съответствие с разпоредбите на чл. 10а, ал. 2-4 ЗПК, забраняващи
на кредитора да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване
и управление на кредита и да събира повече от веднъж такса и/или комисиона за едно и
също действие, и предвиждащи видът, размерът и действието, за което се събират такси
и/или комисиони, да бъде ясно и точно определено в договора. В конкретния случай съдът
намира, че уговоренaтa „такса ангажимент“, срещу което кредиторът сключва договора при
фиксиран лихвен процент, не попада в приложното поле на чл.10а ЗПК, доколкото видно от
характера на услугата се касае за действия от страна на кредитора, които са вменени като
негово задължение по силата на изискването за добросъвестност във взаимоотношенията
между страните по един договор. Заплащането на тази допълнителна услуга води до
противоречие със закона, тъй като въвежда допълнителни разходи, недопустими по
действащото законодателство, с които кредитополучателят разполага и без изричното им
уговаряне - искането му за отпускане на кредит и без наличието на изрична уговорка
подлежи на разглеждане от страна на кредитодателя преди постигане на съгласие за
5
сключване на договора. С оглед на това, съдът приема, че клаузата, уреждаща заплащане на
такса за разглеждане на кредита е неравноправна, поради което таксата не е дължима.
От изложеното до тук следва, че неяснотата както на компонентите, така и на
математическия алгоритъм, по който се формира годишното оскъпяване на заема, е
основание да се приеме, че е налице хипотеза на чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, т. е.
налице е противоречие с императивна материалноправна норма и на основание чл. 22, вр.
чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, процесният договор за потребителски кредит е недействителен. При
недействителност на договора, съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК, потребителят връща
само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Ако
тази недействителност се установи в производство по предявен иск по чл. 79 ЗЗД, съдът
следва да установи с решението си дължимата сума по приетия за недействителен договор за
потребителски кредит, доколкото ЗПК е специален закон по отношение на ЗЗД и в
цитираната разпоредба на чл. 23 ЗПК е предвидено задължението на потребителя за
връщане на чистата сума по кредита. Това следва от характеристиката на договора за
потребителски кредит, посочена по-горе и задължението за периодичност за връщането на
сумата. Ако се приеме, че установяването на дължимостта на чистата сума по получения
кредит и осъждането на потребителя за нейното връщане следва да се извърши в отделно
производство, по предявен иск с правно основание чл. 55 ЗЗД, то би се достигнало до
неоснователно обогатяване за потребителя, предвид изискуемостта на вземането по
недействителен договор, в частност при нищожен договор за потребителски кредит и
позоваване от страна на потребителя на изтекла погасителна давност. Това би
противоречало на принципа за недопускане на неоснователно обогатяване, в какъвто смисъл
е и въвеждането на разпоредбата на чл. 23 ЗПК в специалния ЗПК. В този смисъл и Решение
№ 50174 от 26.10.2022 г. по т. д. 3855/2021 г. по описа на ВКС, ГК, IV ГO, Решение № 60186
от 28.11.2022 г. по т. д. 1023/2020 г. по описа на ВКС, ТК, I TO, Решение № 50259 от
12.01.2023 г. по гр. д. № 3620/2021 г. по описа на ВКС, ГК, III ГО, и Решение № 50056 от
29.05.2023 г. по т. д. 2024/2022 г. по описа на ВКС, ТК, I TO, Определение № 50508 от
18.10.2023 г. на ВКС по т. д. № 1950/2022 г., II т. о., ТК.
С оглед на установената недействителност на процесния договор, съдът следва да
определи размера на чистата стойност на кредита. В конкретната ситуация това е сумата от 3
860,00 лева, която реално е била преведена по банкова сметка на ответницата. От тази
сума следва да се приспаднат всички извършени от С. М. плащания, като видно от
представения от ищеца първоначален погасителен план, съдържащ признание, че на
19.02.2020г. е постъпила сума в размер на 169,84 лева, което съдът цени по реда на чл. 175
ГПК. Предвид това от реално получената от ответницата сума следва да бъде извадена
платената вноска от 169,84 лева, като дължимия остатък за главница е в размер на 3 690,16
лева.
С оглед на това, искът за признаване за установено, че ответницата дължи суми за
които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 29687/2023г. по описа на СРС, 176 състав, следва да бъде уважен единствено за
сумата от 3 690,16 лева, като за останалите претендирани суми, исковете следва да бъдат
отхвърлени поради изложените по-рано причини, свързани с недействителността на
договора.
По отговорността за разноски:
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни съгласно чл. 78, ал.1
и ал.3 ГПК.
Ищецът е сторил разноски в производството пред първоинстанционния съд в размер
на 1 123,18 лева, от които 173,18 лева – държавна такса, 400,00 лева – депозит за особен
представител, 450,00 лева – депозит за изготвяне на ССЕ, доказателства за които се
съдържат в кориците на делото, и 100,00 лева юрисконсултско възнаграждение, определено
от съда по чл. 78, ал.8 ГПК. Съразмерно на уважената част от исковите претенции, в полза
на ищеца на основание чл. 78, ал.1 вр. ал. 8 ГПК следва да бъде присъдена сумата от 478,65
лева. Ответникът е представляван от назначен от съда особен представител, поради което,
6
разноски не следва да бъдат възлагани в тежест на ищеца.
По отношение на разноските, сторени в заповедното производство в общ размер на
223,18 лева, по което съдът дължи произнасяне съгласно Тълкувателно решение № 4 от
18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, в полза на ищеца съразмерно на
уважените искове следва да бъде присъдена сумата от 95,11 лева.
Така мотивиран, Софийският районен съд,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете, предявени по реда на чл. 422 ГПК, че
С. Г. М., ЕГН **********, с адрес: гр. С. дължи на „ФИРМА” АД, ЕИК ****
(правоприемника на „ФИРМА“ С.А., клон Б., ЕИК ****), със седалище и адрес на
управление: гр.С., сума в размер на 3 690,16 лева, представляваща главница по Договор за
потребителски паричен кредит ****17*** от 14.02.2020г., сключен между „ФИРМА“ С.А.,
клон Б. и С. Г. М., ведно със законна лихва от 31.05.2023г., до окончателното изплащане на
вземането, като ОТХВЪРЛЯ исковете установяване дължимостта на следните суми: за
главницата до пълния претендиран размер от 4 260,92 лева, за сумата 3 204,21 лева –
представляваща договорна лихва за период от 01.08.2020 г. до 01.06.2024 г. и за сумата 1
194,11 лева, представляваща мораторна лихва за период от 01.09.2020 г. до 16.05.2023 г., за
които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 29687/2023г. по описа на СРС, 176 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 вр. ал.8 ГПК С. Г. М., ЕГН **********, с адрес:
гр. С., да заплати на „ФИРМА” АД, ЕИК **** (правоприемника на „ФИРМА“ С.А., клон Б.,
ЕИК ****), със седалище и адрес на управление: гр.С., сумата от 478,65 лева – разноски в
исковото производство, както и 95,11 лева – разноски, сторени в заповедното производство.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7