Р
Е Ш Е
Н И Е
гр. Плевен, 15. 05. 2019 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Плевенският
районен съд, I граждански състав, в публичното заседание на двадесет и
четвърти април през двехиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО ТОМОВ
при
секретаря Румяна Конова като разгледа докладваното от съдията ТОМОВ гр. д. № 9145
по описа за 2018 година, и на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Субективно съединени
искове с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК.
Постъпила е искова молба от
„Т. - П. ” ЕАД гр. П. , в която се твърди, че ищцовото дружество е подало заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу всеки от ответниците Л.В.В. и В.Л.В.,***, за сумата от 451, 16 лв. главница, представляваща стойността на
незаплатена топлинна енергия за периода
от 01. 12. 2015 год. до 30. 04. 2018 год.,
и сумата от 48, 00 лв., представляваща лихва за забава за
периода от 02. 02. 2016
год. до 17. 07. 2018
год., ведно със законната лихва
върху главницата до окончателното изплащане на задължението,
както и направените по делото разноски
за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. Твърди се, че с определение,
постановено по ч. гр. д. № 5407/ 2018 год.
по описа на П. ския районен съд е било уважено искането
на ищеца и е била издадена заповед
за изпълнение срещу ответниците. Твърди се, че
в законоустановения срок е постъпило писмено възражение
от длъжниците, поради което съдът е указал на заявителя, че може да предяви иск
относно вземането си. Твърди се, че в срока
по чл. 415 ал. 1 от ГПК ищецът е предявил иск за установяването
на съществуване на вземането му
за консумирана и незаплатена топлинна енергия срещу ответниците за техен
топлоснабден имот-
апартамент, находящ се в гр. П.
, ***, с аб. № ***. Твърди се, че основанията,
обстоятелствата и фактите, от които произтича
вземането на ищеца са следните:
като собственици
/ползватели/ на топлоснабден имот, находящ се
в гр. П. , ответниците са клиенти
на топлинна енергия за битови
нужди по смисъла на чл. 153 ал. 1 /изм. ДВ, бр. 54 от 2012 год., в сила от 17. 07. 2012 год./. Твърди се, че всички
собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда- етажна
собственост, присъединени към абонатна станция
или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на
топлинна енергия. Твърди се, че
за ответниците важат
разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в областта на енергетиката. Твърди се, че
съгласно чл. 150 ал. 1 /изм. ДВ, бр. 54 от 2012 год., в сила от 17. 07. 2012 год./
продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на клиенти на топлинна
енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени
от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР към Министерски
съвет. Твърди се, че съгласно
ал. 2 същите влизат в сила 30 дни след
първото им публикуване в един централен и един местен ежедневник и имат силата на
договор между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия без да е необходимо
изрично писмено приемане на клиентите.
Твърди се, че Общите условия
от 2007 год.
са публикувани във вестник „Нощен труд” от дата 13- 14. 12. 2007 год.
и във вестник „Посоки” бр. 239/ 13. 12. 2007 год.
Твърди се, че с тях
се регламентират търговските взаимоотношения между клиентите на топлинна енергия
и дружеството, правата и задълженията на двете страни,
редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия,
отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. Твърди се, че
в раздел VІІ от Общите условия от 2007 год.- „Заплащане на топлинна енергия”, е определен реда и срока, по
който купувачите на топлинна енергия /в т. ч. и ответниците/, са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за
топлинна енергия,
а именно: в 30-дневен срок
след изтичане на периода, за
който се отнасят. Твърди се, че задължението на ответниците за заплащане на дължимите
от тях суми
в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури, е най- късно до края на
текущия месец, следващ месеца на доставката на
топлинна енергия. Твърди се, че с изтичането
на последния ден от месеца
ответниците са изпаднали
в забава за тази сума, като
на основание чл. 31 ал. 6 от ОУ ежедневно е начислявана законна лихва върху дължимата
сума. Твърди се, че ответниците
са ползвали
доставяната от ищцовото дружество топлинна енергия през периода от
01. 12. 2015
год. до 30. 04. 2018
год. и не са погасили
задължението си. Твърди се, че
сградата, етажна собственост на адрес гр. П.
, ***, в която се намира абонатната
станция, от която се доставя
топлинна енергия до имота на ответниците, е сключила договор за извършване
на услугата дялово разпределение на топлинна енергия
с фирма „Т.С.” ЕООД. В заключение ищецът моли съда да признае за установено по отношение
на всеки от двамата ответници вземането за сумата 451, 16 лв. главница, представляваща стойността на
незаплатена топлинна енергия за периода
от 01. 12. 2015 год. до 30. 04. 2018 год., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до окончателното
изплащане на сумата. Претендира присъждане на направените деловодни разноски.
С определение от 24.
04. 2019 год. е допуснато изменение на предявения иск, като размерът на същия е
намален от общо 902, 32 лв. на 82, 38 лв., т. е. по 41, 19 лв. за всеки от
двамата ответници.
Ответниците
ангажират становище, че исковата молба е основателна.
Третото
лице „Т.С.“ ЕООД *** не е взело становище по исковата молба.
Съдът,
като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази
доводите на страните, намира за установено следното:
Претенцията на ищеца намира своето правно основание в
разпоредбата на чл. 422 във вр. с чл. 415 ал. 1 от ГПК. Налице е спор между
страните относно дължимостта на вземането по издадена в полза на ищеца заповед
за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 5407/ 2018 год. по описа на П. ския
районен съд. Предявеният иск е допустим, тъй като във всички случаи, когато
заповедта за изпълнение е издадена въз основа на предвиден в закона несъдебен
акт /несъдебно изпълнително основание/ и е постъпило възражение от длъжника в
установения двуседмичен срок, респ. заповедта е връчена при условията на чл. 47
ал. 5 от ГПК, заявителят /кредиторът/ разполага с възможността да реализира
правата си, предявявайки претенцията по
чл. 422 от ГПК.
Разгледана по същество, исковата молба е основателна. Не се спори между
страните, а това е видно и от
приложения нотариален акт № ***, ***, дело № *** год. на нотариуса при П. ския
районен съд, че ответниците Л.В.В. и В.Л.В. са собственици на ***, находящ се в гр. П. , ***, ***, с аб. № ***. Разпоредбата на чл. 150 ал. 1 от ЗЕ предвижда
възникването на договорни отношения по продажба на топлинна енергия по силата
на публикувани общи условия, без да е необходимо изрично писмено съгласие на
потребителите. В случая е безспорно, че общите
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т. - П. ”
ЕАД на потребители в гр. П. са
публикувани в броя на вестник „Нощен
труд” от 13- 14. 12. 2007 год. и същите обвързват ответника
като собственик на процесния топлоснабден
имот. Съгласно разпоредбата
на чл. 31 ал. 1 от Общите
условия месечните дължими суми за топлинна енергия следва да се заплащат в 30-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като при неизпълнение
на това задължение купувачът заплаща на продавача обезщетение в размер на
законната лихва от деня на забавата до момента на заплащането на топлинната
енергия /ал. 6 на същия член/. В хода на съдебното
дирене ответниците са заплатили основната част от задължението си към ищцовото
дружество, като е останала непогасена главница от 82, 38 лв. В заключение може да се обобщи, че положителният установителен
иск по чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК се явява основателен
и следва да бъде уважен срещу всеки от ответниците в претендирания размер на 41, 19 лв. При този изход на делото
и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК всеки от ответниците
следва да бъде осъден да заплати на ищцовото
дружество направените в хода на заповедното производство деловодни разноски в размер на 37, 50 лв., както и направените в настоящия процес деловодни
разноски в размер на 87, 50 лв., от които 37, 50 лв. внесена
държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение.
По изложените съображения П. ският районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение
на ответника Л.В. ***,
ЕГН **********, че същият дължи на
ищеца „Т.
- П. ” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Й. В.В.,
сумата от 41, 19
лв., представляваща
стойността на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.
12. 2015 год. до 30.
04. 2018 год., ведно със
законната лихва, считано от
20. 07. 2018
год. до изплащане
на вземането.
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение
на ответника В.Л.В. ***, ЕГН **********,
че същият дължи на ищеца „Т. - П. ” ЕАД, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление
***, представлявано от Й. В.В.,
сумата от 41, 19
лв., представляваща
стойността на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.
12. 2015 год. до 30. 04.
2018 год., ведно със законната лихва, считано от 20.
07. 2018 год. до изплащане
на вземането.
ОСЪЖДА Л.В. ***, ЕГН **********, да заплати на „Т.
- П. ” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Й.
В.В., сумата от 37, 50 лв.,
представляваща направени деловодни разноски в заповедното производство, и сумата от 87, 50 лв.,
представляваща направени деловодни разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА В.Л.В. ***, ЕГН **********, да заплати на „Т.
- П. ” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Й.
В.В., сумата от 37, 50 лв.,
представляваща направени деловодни разноски в заповедното производство, и сумата от 87, 50 лв.,
представляваща направени деловодни разноски в исковото производство.
Настоящото
решение е постановено при участието като трето лице на „Т.С.” ЕООД ***.
Решението
подлежи на обжалване пред П. ския окръжен съд в 14- дневен срок от връчването
му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: