Р Е
Ш Е Н
И Е
№……………………………
17.05.2023
г., гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ
СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ-22 състав, в закрито
заседание на седемнадесети май две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕЛИ АЛЕКСИЕВА
като разгледа докладваното от съдията т. дело N 1336 по описа за 2020 година, за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 632,
ал. 2 от Търговския
закон.
С молба от 22.03.2023 г. /подадена по пощата на 21.03.2023
г./ кредиторът Национална агенция за приходите иска да бъде
възобновено спряното производство по несъстоятелност по настоящето дело по реда на чл. 632, ал. 2 от ТЗ. Към молбата представя заверени копия от
данъчни декларации на длъжника по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ и чл. 20, ал. 1 от ЗКПО за четвъртите тримесечия на 2016 г. и 2017 г.; копия от вписани възбрани в
Служба по вписванията – Ямбол през 2015 г. и 2016 г. и справка за вписаните по
имотните партиди на длъжника актове. Посочва, че от така приложената справка и
копията на вписани възбрани се установява, че за обезпечаване на вземания на
длъжника са вписани множество възбрани в различни служби по вписванията, поради
което същото разполага с активи – вземания, подлежащи на събиране, от които
могат да постъпят средства в масата на несъстоятелността, достатъчни за
издръжката на производството по несъстоятелност. Не се иска събирането на
някакви доказателства, изискващи провеждането на открито съдебно заседание, във връзка с установяване на наличието на
имущество, достатъчно да покрие разноските на несъстоятелността. В случай, че
Съдът прецени, че посоченото имущество не е достатъчно за покриване на
разноските, иска от съда да определи размера на разноските и да предостави
възможност на кредитора да внесе тези разноски в подходящ срок.
С разпореждане от 28.03.2023 г. на кредитора е указано,
че следва, в седмичен срок от съобщението, да представи доказателства за
внесени разноски по сметката на СГС за депозити и гаранции в размер на 10000
лева /първоначални разноски в такъв размер са определени с протоколно
определение от 21.04.2021 г. и указания към кредиторите за внасянето им са
вписани в книгата на съда по чл. 634 в от ТЗ на 21.04.2021 г./. Тези указания
са съобщени на 03.04.2023 г., като с определение от 13.04.2023 г. Съдът е
уважил заявеното от кредитора искане на 12.04.2023 г. за продължаване на срока,
като срокът е продължен до 21.04.2023 г. Определението на съда за продължаване
на срока не подлежи на съобщаване. Кредиторът не е изпълнил указанията за
внасяне на разноски, нито в продължения срок, нито към настоящия момент.
Съдът, след като взе предвид доводите на кредитора и прецени събраните в настоящето производство
доказателства, приема за установено следното:
Решението на Софийски апелативен съд № 176 от 21.03.2022
г., постановено на основание чл. 632, ал. 1 от ТЗ, с което е спряно
производството по несъстоятелност, е обявено в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел /ТРРЮЛНЦ/ на
21.03.2022.
Предвид постановяването на решение по реда на чл. 632,
ал. 1 от ТЗ, по делото не е изготвян списък на кредиторите, но следва да се
приеме, че молителят разполага с това качество, тъй като към молбата му от 22.03.2023
г. са представени данъчни декларации, с който са установени публични задължения на длъжника. Затова
следва да се приеме, че молителят попада в кръга на лицата, имащи право да
сезират съда с молба за възобновяване по чл. 632, ал. 2 ТЗ.
Тази молба е подадена в установения в закона едногодишен
преклузивен срок от обявяване на решението по чл. 632, ал. 1 от ТЗ в ТРРЮЛНЦ
/видно от датата на пощенското клеймо/.
За да бъде уважена
молбата по чл. 632, ал. 2 ТЗ и да се възобнови производството по
несъстоятелност, молителят следва да удостовери, че е налице достатъчно имущество или да депозира необходимата сума за предплащане на началните
разноски по чл. 629б от ТЗ.
В случая молителят не е ангажирал никакви доказателства,
че визираните в молбата като обезпечени чрез вписване на възбрани вземания са
новооткрито имущество, което не е съществувало към момента на решението по чл.
632, ал. 1 от Т3.
Напротив, от тези
справки се установява, че тези вземания са съществували към момента на
постановяване на решението на съда за откриване на производство по
несъстоятелност и спирането на това производство поради липса на имущество на
длъжника. Не е ясно и какви са тези вземания – дали същите
са ликвидни, изискуеми и събираеми. Освен това, за да послужат за покриване на разноските
евентуални такива вземания, трябва първо
да се извършат действия по установяване на вземанията и предприемане на
действия по тяхното събиране, а същевременно няма налице средства, с които да
бъде назначен синдик и той да пристъпи към осребряване на наличното имущество. В
този смисъл не може да се приеме за установено, че посоченото от
кредитора имущество е “достатъчно имущество” по смисъла на чл. 632, ал. 2, изр. второ от ТЗ като основание за
възобновяване на производството по несъстоятелност.
Имуществото на
длъжника е достатъчно, когато е налично и може бързо да се реализира, да се
превърне в парични средства, за да послужи за покриване на разноските. Дали
разходите биха могли да се покрият от принадлежащото на длъжника имущество е
въпрос на преценка на всеки отделен случай, тъй като зависи от имуществото, от
неговата цена и доколко то може да бъде ликвидно. Ликвидността на масата на
несъстоятелността следва да се преценява и с оглед стадия на спряното
производство по несъстоятелност и предвидените в закона особени изисквания и
процедури за осребряване. Евентуално останали в патримониума на длъжника
вземания, не могат да се приемат безусловно за достатъчно имущество по смисъла
на чл.632, ал.2, изр. второ от ТЗ, доколкото не е ясно какви точно са тези
вземания и могат ли изобщо да бъдат събрани и да се превърнат в парични
средства, за да послужат за покриване на разноските по несъстоятелността. В
случая тези разноски са необходими за
възнаграждение за синдика и други очаквани първоначални разноски по
несъстоятелността във връзка с изготвяне на списъците по чл. 685, ал. 1 и чл.
688 от ТЗ, установяване имуществото на длъжника и осигуряване нормалното
развитие на производството - разходи за оценка на актива, за извършването на самата продажба на недвижимия
имот, която може да отнеме продължителен период от време. Предвид изложеното,
твърдените от кредитора неиндивидуализирани вземания на длъжника не може да
обезпечат текущото разплащане на разноските. В тежест на молителя, сезирал съда
с искане за възобновяване на производството по несъстоятелност, е да докаже, че
посоченото имущество е достатъчно по смисъла на нормата на чл. 632, ал. 2, изр.
второ от ТЗ. Такива доказателства не са представени нито с молбата, нито е
поискано събирането на някакви други доказателства за установяване на това
обстоятелство.
Молителят не е внесъл и началните разноски в размера,
определен от съда с протоколно определение от 21.04.2021 г., въпреки дадената
от съда изрична възможност на кредитора да направи това, включително и в
продължения по искане на кредитора срок и към момента на произнасянето на съда
по молбата за възобновяване. Следователно следва да се приеме, че кредиторът не
е представил доказателства, че е платил необходимата
сума за предплащане на началните разноски по чл. 629б от ТЗ.
Предвид изложеното, съдът намира, че не са налице в кумулативна
даденост предпоставките по чл. 632, ал. 2 от ТЗ, поради което подадената молба
се явява неоснователна и следва да се остави без уважение.
Мотивиран от горното, Съдът
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ
молбата на Национална агенция
за приходите за възобновяване на спряното производство
по несъстоятелност спрямо „Н.М.Б.“ ООД /н/, ЕИК ********, като
неоснователна.
Решението
да се впише в АВ – ТР, на основание чл. 622 ТЗ. Решението може
да бъде обжалвано, в 7-дневен срок от вписването, пред Софийски апелативен съд.
Съдия: