Р Е Ш Е Н И Е
№..............
гр.София, 19.09.2019 год.
Софийският градски
съд, ГО, ІІ Б въззивен с-в, в открито заседание на седемнадесети юни през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР В.
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
МЛ.СЪДИЯ:
СВЕТОСЛАВ СПАСЕНОВ
при секретаря Донка Шулева, като разгледа докладваното от съдия Анастасова
ч.гр.дело № 2250 по описа за 2018 год., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на
чл. 463, ал. 1 ГПК.
Образувано е по жалба на Ф.И.А. ЕООД, ЕИК ******/вх.№ 063114/17.11.2017
г./ -присъединен взискател и по жалба вх. № 063728/22.11.2017 г. на длъжниците И.Я.Р., ЕГН **********, К. АД, ЕИК ******, и П.Б.
АД, ЕИК ******, по изп.
д. № 20108440404915 по описа на ЧСИ С.Я.,
с рег. № 844 на КЧСИ срещу разпределението, изготвено от помощник частния съдебен
изпълнител на 15.11.2017 г. по протокол от 15.11.2017
г.
по реда на
чл. 460 ГПК.
Жалбоподателят Ф.И.А. ЕООД заявява правни и фактически
доводи,
че обжалваното разпределение е незаконосъобразно в частта на размерите
на определените и разпределени лихви в полза на взискателя
Р.Б. ЕАД. Прави възражение, че ЧСИ не е определил правилно коефициент за
съразмерно разпределение на постъпилата сума между взискателите
– първоначален и присъединен съобразно това, че вземанията на същите са без
привилегия с изключение на разноските направени от първоначалния взискател.
Според жалбоподателят при извършеното разпределение ЧСИ е определил коефициент
само върху договорната и законна лихва, а не за цялото вземане, поради което
неправилно е приложена разпоредбата на чл.76, ал.2 ЗЗД и чл.136, т.8 ЗЗД. Освен
това е направено оплакване за това че ЧСИ неправилно е определил законната
лихва върху дължимата главница на Р.Б. ЕАД. Според жалбоподателя за приложение
на разпоредбата на чл.76, ал.2 ГПК следва да бъде съобразено и даденото
становище в Решение № 111/27.10.2009 г. на ВКС по т.д.№ 296/2009 г., че
законната лихва представлява обезщетение за забавено изпълнение, а не
представлява лихва по см. на цитираната разпоредба. Моли, да бъде отменено извършеното
разпределение от ЧСИ по изложените в жалбата съображения. Претендира разноски.
Жалбоподателите И.Я.Р., К. АД и П.Б. АД –длъжници по изпълнителното дело оспорват извършеното
разпределение като незаконосъобразно. Излагат правни и фактически доводи, че извършеното
разпределение е порочно поради нередовност в разгласяване на процедурата и по-
конкретно порочност в уведомяването им като длъжници
по изпълнителното дело. Твърдят, че за предявяване на извършеното разпределение
са узнали от длъжника Г.С.В. на 20.11.2017 г., на когото е било връчено от ЧСИ
съобщение за длъжника П.Б. АД. Доколкото
същият е освободен като изпълнителен директор на това дружество, според
жалбоподателят не притежава представителни права да получава съобщения за П.Б.
АД.
Взискателят Р.Б. ЕАД оспорва жалбата на Ф.И.А. ЕООД, като неоснователна. Излага правни
и фактически доводи, че изготвения протокол за разпределение е правилен и законосъобразен,
а подадената жалба следва да бъде оставена без уважение. Изразява становище за
недопустимост на жалбата на длъжниците срещу
извършеното от ЧСИ разпределение, доколкото същата е просрочена. При условията
на евентуалност оспорва същата като неоснователна.
Присъединеният взискател Б.Д. ЕАД оспорва жалбата на
присъединения взискател Ф.И.А. ЕООД, като
неоснователна. Излага правни и фактически доводи, че изготвения протокол за
разпределение е правилен и законосъобразен, а подадената жалба следва да бъде
оставена без уважение. Не изразява становище по жалбата на длъжниците
срещу извършеното от ЧСИ разпределение.
Длъжниците – И.Я.Р., К. АД, П.Б. АД и Г.С.В. не вземат становище по
жалбата на Ф.И.А. ЕООД.
На основание чл.436, ал. 3 ГПК съдебният изпълнител е изложил мотиви досежно неоснователността на депозираните жалби.
Настоящата съдебна инстанция счита, че подадената
жалба от Ф.И.А. ЕООД
е допустима,
тъй като обжалваният акт на съдебния изпълнител
– разпределението по чл.460 ГПК, е измежду изрично предвидените изпълнителни действия и актове, които могат да
бъдат обжалвани от длъжника и взискателя – арг. чл.462, ал.1 и ал.2 ГПК.
Жалбата е подадена в преклузивните срокове по чл.462, ал.2 ГПК, като е заплатена и дължимата държавна такса.
Разгледана по същество, жалбата на Ф.И.А. ЕООД е основателна.
Подадената от длъжника П.Б. АД жалба като просрочена,
съдът намира за недопустима, поради което следва да бъде оставена без
разглеждане. За предявяване на разпределението длъжникът П.Б. АД е бил уведомен
на 13.11.2017 г., чрез неговия представител – Г.С.В.-длъжник по изпълнителното
дело. При извършената служебна справка в търговския регистър по партидата на
дружеството се установява, че Г.С.В. е вписан като управител и представител на
дружеството, поради което оплакванията по подадената жалба следва да бъдат
оставени без уважение. Разпределението е предявено на 15.11.2017 г. и крайният
срок за обжалването му по силата на чл.462, ал.2 ГПК изтича на 20.11.2017 г.
Жалба срещу това действие на ЧСИ е подадена на 22.11.2017 г., т.е. след срока.
Жалбата на длъжниците И.Я.Р. и К. АД е допустима, като
подадена в срока по чл.462, ал.2 ГПК, тъй като същите не са били уведомени
надлежно от ЧСИ за разпределението.
По изп. д.№ 20108440404915 е
постъпила сума в размер на 221000.00 лв.
/двеста двадесет и една хиляди лева/ лв., представляваща продажна цена на
изнесения на публична продан недвижими имоти, собственост на длъжника "П.Б."
АД, а именно: УПИ XIII- 1486,1487,1488 с площ от 772 кв. м. /седемстотин
седемдесет и два квадратни метра/ идентично с ПОЗЕМЛЕНИ ИМОТИ: пл. № 1486
/хиляда четиристотин осемдесет и шест/, с идентификатор 68134.4360.515 съгласно
скица № 15-544431-01.11.2017 г., с площ от 212 /двеста и дванадесет/ кв. м. по
акт и скица, при съседи по скица: улица, улица, УПИ
XI СО- за общ. Обслужване и съгласно скица № 15-544431-01.11.2017 г.:
68134.4360.513, 68134.4360.818, 68134.4360.523; пл. № 1487 /хиляда четиристотин
осемдесет и седем/ с идентификатор 68134.4360.513 съгласно скица №
15-544427-01.11.2017 г., с площ от 290 /двеста и деветдесет/ кв. м. по акт и
скица, при съседи по скица: улица, ПИ пл. № 1486, УПИ XI СО- за общ.
обслужване, УПИ XII-1324- за офиси, търг, общ., хр. и пункт за автомобилни
услуги и съгласно скица № 15- 544427-01.11.2017 г.: 68134.4360.514,
68134.4360.818, 68134.4360.21 и 68134.4360.515 и пл. № 1488 /хиляда
четиристотин осемдесет и осем/ с идентификатор 68134.4360.514 съгласно скица N°
15-544427-01.11.2017 г., с площ от 270 /двеста и седемдесет/ кв. м. и от 269
/двеста шестдесет и девет/ кв. м. съгласно посочената скица, при съседи по
скица: улица, ПИ пл. № 1487, УПИ XII-1324- за офиси, търг., общ., хр. и пункт
за автомобилни услуги, и УПИ II СО- за ЖС и съгласно скица N°
15-544427-01.11.2017 г.: 68134.4360.818, 68134.4360.21, 68134.4360.513, като и
трите поземлени имота са от квартал № 3 /три/ по регулационния план на гр.
София, местност „Люлин-център”, и са идентични с част от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ-НИВА, с
площ от 4,296 дка.
Изпълнителното производство по изп.д.№
№
20108440404915 по описа на ЧСИ С.Я.,
с рег. № 844 на КЧСИ е образувано по молба на взискателя "Райфайзенбанк (България)"
ЕАД и въз основа на изпълнителен лист издаден от РС Берковица по гр.д.№ 868/2010 г. по описа на съда срещу П.Б.
АД за дължими суми след предишни разпределения в размер на 191064.40 евро /373689.49
лв./- непогасен остатък от главницата, ведно със законната лихва, която към 12.11.2017
г. възлиза на сумата 393903.65 евро /770408.58 лв./.
Сторените от взискателя "Райфайзенбанк
(България)" ЕАД разноски по събиране на вземането възлизат на 10521.73
лв.- авансово заплатени обикновени такси по изпълнителното дело, от които с
право на предпочитателно удовлетворяване: 9180.00 лв.- заплатена такса по т. 20
от ТТР към ЗЧСИ, 210.00 лв.- заплатен хонорар на вещо лице и 524.14 лв.-
заплатени обикновени такси във връзка с изпълнение върху имотите.
Към изп. дело № 20108440404915,
на основание чл. 456 ГПК, е присъединено за събиране вземането на взискателя "Б.Д." ЕАД по изп.
лист от 05.11.2010 г., издаден от СРС по гр.д. № 50964/2010 г. Взискателят "Б.Д." ЕАД уведомява ЧСИ за актуален
размер на задължението, както следва: 195583.00 лв.- главница, ведно със
законната лихва, считано от 21.10.2010 г. до окончателното й погасяване, която
към 15.11.2017 г. възлиза на 139222.20 лв., договорна лихва в размер на
27300.79 лв. и непогасен остатък от разноски в изпълнителния лист в размер на
8873.01 лв.
Сторените от взискателя "Б.Д."
ЕАД разноски по изп. дело № 20108440404915 възлизат
на 60.00 лв.- авансово заплатени обикновени такси по изпълнителното дело.
Към изп. дело № 20108440404915,
на осн. чл. 456 ГПК, е присъединено за събиране
вземането на взискателя "Ф.И.А." ЕООД по изп. лист от 20.12.2010 г., издаден от СРС по гр.д. №
55232/2010 г. Взискателят "Ф.И.А." ЕООД
уведомява ЧСИ за актуален размер на задължението, както следва: 518000.00 лв.-
главница, ведно със законната лихва, считано от 12.11.2010 г. до окончателното
й погасяване, която към 15.11.2017 г. възлиза на 248723.31 лв., и договорна
лихва в размер на 113356.60 лв.
Сторените от взискателя "Ф.И.А."
ЕООД разноски по изп. дело № 20108440404915 възлизат
на 108.00 лв.- авансово заплатени обикновени такси по изпълнителното дело.
Пропорционалната такса за събиране на вземането на
взискателя по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ, съразмерна на събраната по делото сума, е
в размер на 4130.68 лв., след приспадане на заплатената такса по т. 20 от ТТР
към ЗЧСИ.
По образуваното изп. д. № 20108440404915 по описа на ЧСИ С.Я.,
с рег. № 844 на КЧСИ е изготвено разпределение с
протокол от 15.11.2017 г. на ПЧСИ на сума в
размер на 221000.00 лв. /двеста
двадесет и една хиляди лева/ лв. по следният начин:
На основание чл. 136, ал.1, т. 1 от ЗЗД отделям събраната
сума по делото за изплащане вземането, както следва:
I. Разноски с право на предпочитателно удовлетворяване:
1. на ЧСИ С.Я. - 4130.68 лв. пропорционална такса по т.
26 от ТТР към ЗЧСИ, съразмерна на събраната по делото сума, след приспадане на
заплатената такса по т. 20 от ТТР към ЗЧСИ;
2. на първоначалния взискател "Райфайзенбанк
(България)" ЕАД- 9180.00 лв.- заплатена такса по т. 20 от ТТР към ЗЧСИ;
3. на първоначалния взискател "Райфайзенбанк
(България)" ЕАД- 210.00 лв.- заплатен хонорар на вещо лице;
4. на първоначалния взискател "Райфайзенбанк
(България)" ЕАД- 524.14 лв.,- заплатени обикновени такси във връзка с
изпълнение върху имотите;
Общо погасени разноски с право на предпочитателно
удовлетворяване: 14044.82 лв. - изцяло погасени.
II. Разноски без право на предпочитателно
удовлетворяване:
1. на взискателя "Райфайзенбанк (България)" ЕАД-
607.59 лв.- заплатени обикновени такси не по повод изпълнение върху имотите;
2. на взискателя "Б.Д."
ЕАД- 60.00 лв.- заплатени обикновени такси по ТТР към ЗЧСИ;
3. на взискателя "Ф.И.А."
ЕООД- 108.00 лв.- заплатени обикновени такси по ТТР към ЗЧСИ;
4. на взискателя "Б.Д."
ЕАД- 8873.01 лв.- непогасен остатък от разноски в изпълнителния лист.
Общо погасени разноски без право на предпочитателно
удовлетворяване: 9648.60 лв. - изцяло
погасени.
III. Законни лихви по съразмерност:
1.
на взискателя "Райфайзенбанк (България)" -131226.44
лв. при коефициент 0,66508901436;
2.
на взискателя "Б.Д."
ЕАД- 23714.21 лв. при коефициент 0,**********;
3.
на взискателя "Ф.И.А."
ЕООД- 42365.93 лв. при коефициент коефициент
0,21472131204;
Общо погасени лихви по съразмерност: 197306.58 лв.-
частично погасени.
ІV. Главници:
Няма погасяване.
Посочена е следната рекапитулация:
1. на
взискателя "Райфайзенбанк (България)" ЕАД следва за бъде преведена сума
в размер на 141748.17 лв.;
2. на взискателя "Б.Д." ЕАД следва за бъде преведена
сума в размер на 32647.22 лв.;
3. на взискателя "Ф.И.А." ЕООД следва за бъде преведена
сума в размер на 42473.93 лв.;
В производството е допусната ССчЕ /основна и допълнителна/, чийто констатации съдът
изцяло кредитира по реда на чл.202 ГПК. Чрез заключението на ССчЕ се установява, че получената сума 221000.00 лв. следва
да бъде разпределена по следния начин:
- за ЧСИ – сумата 4130.68 лв.;
- за "Райфайзенбанк (България)"
ЕАД- 9914.14 лв. /с привилегия по чл.136, ал.1, т.1 ЗЗД/ и 98870.63 лв. по
съразмерност – 47.77%;
- за "Б.Д." ЕАД- 32050.53 лв. по съразмерност- 15.49%;
-
за "Ф.И.А." ЕООД- 76034.02 лв. по
съразмерност-36.74%.
С оглед доводите в жалбата, съдът
приема от правна страна следното:
Съобразно чл.463, ал. 1 ГПК разглеждането на жалбата се
извършва по реда на чл.278 ГПК, поради което и на основание чл.278, ал. 2 ГПК
след отмяната съдът следва да разреши въпроса по същество, като изготви сам
разпределение.
Разпределението е акт на съдебния изпълнител, с който се
определя редът за удовлетворяване вземанията на взискателите
и какви суми се полагат за пълното или частично изплащане на всяко едно от тях.
Когато събраната по изпълнителното дело сума е недостатъчна за удовлетворяване
на всички взискатели /чл. 460 ГПК/, съдебният
изпълнител извършва разпределение, като най-напред отделя суми за изплащане на
вземанията, които се ползват с право на предпочтително удовлетворение, а
остатъкът се разпределя между другите вземания по съразмерност. Редът на
предпочтително удовлетворение на вземанията се определя съобразно реда на
привилегиите по чл.136 ЗЗД, а степента на удовлетворяването им - от правилото
за съразмерно удовлетворяване на вземанията с еднакъв ред. В разпределението се включват тези вземания, които са били предявени до
деня на изготвянето му - на първоначалния взискател, на присъединените по право
или по искане взискатели, както и разноските по
изпълнението, които не са предварително внесени от взискател и които съдебният
изпълнител има право служебно да събери от длъжника съобразно чл. 79, ал. 2 ГПК.
По направените оплаквания в жалбата
срещу разпределението, извършено от ЧСИ с протокол от 15.11.2017 г., настоящият
състав на съда, с оглед на ТР № 3/12.07.2005 г. по тълк.
дело № 3/2005 г. на ОСГК на ВКС, действа като контролна съдебна инстанция
относно законосъобразността на обжалваното действие на ЧСИ.
Подлежащите на разпределение в поредността
на чл. 136 ЗЗД е получената от извършената публична продан на имота сума 221000.00
лв.
Правилно от същата са били разпределени най-напред подлежащите
на удовлетворяване в пълен размер вземанията по чл.136, ал.1, т.1 ЗЗД /разноски
по изпълнението при съобразяване с изпълнителния способ, при прилагането на
който са постъпили/. Поради това, съдът намира че същите са били правилно
определени от съдебния изпълнител като е съобразена заплатената от взискателя "Райфайзенбанк
(България)" ЕАД такса по т.20 ТТР към ЗЧСИ и разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение. В случая
правилно на първо място е заделена от съдебния изпълнител сума за
удовлетворяване на вземанията за разноски по принудителното изпълнение по
смисъла на чл.136, ал.1, т.1 от ЗЗД в полза на взискателя "Райфайзенбанк (България)" ЕАД и определеният им размер, според съда е правилен.
Съгласно чл.136, ал.1, т.1 ЗЗД с право на предпочтително
удовлетворение се ползват вземанията за разноски по обезпечаване и принудително
изпълнение спрямо кредиторите, които се ползват от тези разноски, т.е. не
всички разноски по изпълнителното дело попадат в приложното поле на цитираната
норма. В първия ред на специалните привилегии влизат изцяло необходимите
разноски на първоначалния взискател по осъществяването на изпълнителния способ,
тъй като по изпълнителното дело не се извършва общо разпределение на
постъпленията, а разпределение на постъпления от отделни изпълнителни способи.
Такива необходими разноски по начало са таксите към ЧСИ за образуване на
изпълнителното дело, за цялостното проучване имущественото състояние на
длъжника, изпращането на призовки, уведомления и книжа, налагане на запор върху
вещи или вземания, както и възбрани върху недвижими имоти, извършване на опис и
публична продан на вещта и др. подобни.
Съгласно задължителните разяснения,
дадени с ТР № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013
г. по описа на ОСГТК на ВКС не всички разноски по изпълнителното дело на
първоначалния взискател се ползват с право на предпочтително удовлетворяване по
чл.136, ал.1, т.1 ЗЗД. С такова право се ползват и в първия ред на специалните
привилегии се включват разноските на
първоначалния взискател по осъществяването на изпълнителния способ,
постъпленията от който се разпределят.
Правилно е включена в реда на
вземанията по чл.136, ал.1, т.1 от ЗЗД дължимата на ЧСИ пропорционална такса по
т.26 от ТТР към ЗЧСИ. Нейният размер правилно изчислен. При съобразяване указаното в т.26 от ТТР към ЗЧСИ таксата по т.26 следва да
се определи за целия дълг, но от нея следва да бъде събрана част, съответна на
събраната сума.
Правилно и законосъобразно при извършеното разпределение
ЧСИ е съобразил разпоредбата на чл.76, ал.2 ЗЗД. Съобразно дадените разяснения
с ТР № 3 от 27.03.2019 г. по тълк.д. № 3/2017 г.,
ОСГТК на ВКС, когато извършеното плащане не е достатъчно, погасителният ефект
за законната лихва за забава при неизпълнение на парично задължение настъпва при
условията и в поредността по чл. 76, ал. 2 от ЗЗД. По
отношение на изпълнението на паричните задължения законът не прави
разграничение между различните видове лихви - възнаградителна или обезщетителна, договорна или законна. Неизпълнението на
паричното задължение е винаги забавено съгласно чл. 81, ал. 2 ЗЗД.
Законодателно уредената отговорност на длъжника при неизпълнение на парично
задължение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД е съизмерима със законната лихва от датата на
забавата без покана от кредитора, което определя паричните задължения винаги
като лихвоносни, независимо дали в договора има уговорени от страните лихви.
Законната лихва за забава става част от дълга при неплащане на главницата с
настъпване на срока за изпълнение за разлика от договорните възнаградителни
и другите определени в закона обезщетителни лихви,
които са елемент на дълга от момента на възникването му. Всички видове лихви са
акцесорни вземания спрямо вземането за главницата и точното изпълнение на
задължението включва погасяване на главницата и на определените по договора или
начислените до деня на плащането законни лихви. Интересът на кредитора от
изпълнението и принципът на неделимост на плащането в съчетание с коректива на
чл. 66 ЗЗД, налагат тълкуването, че разпоредбата на чл. 76, ал. 2 ЗЗД предвижда
еднаква поредност за плащане на всички видове лихви.
Правилото на чл. 76, ал. 2 ЗЗД отчита интереса на кредитора - първо да се
погасят лихвите, а непогасената главница да продължи да се олихвява, както и
предвид уредената по-кратка погасителна давност за вземанията за лихви по чл.111,
б. "в" ЗЗД в сравнение с общата погасителна давност за главницата. Както
е посочено в цитираното тълкувателно решение, при плащане, достатъчно да погаси
изцяло някое или някои от задълженията и ако длъжникът не е заявил кое
задължение погасява, правилата на чл. 76, ал. 1, изр.2 и изр.3 ЗЗД и на чл. 76,
ал. 2 ЗЗД се прилагат в следния ред: погасява се изцяло най-обременителното
задължение, а след него следващото по обременителност
задължение в реда по чл. 76, ал. 2 ЗЗД; ако задълженията са еднакво
обременителни, погасява се изцяло най-старото, а след него следващото по
възникване задължение в реда по чл. 76, ал. 2 ЗЗД; ако задълженията са еднакво
обременителни и са възникнали едновременно, те се погасяват съразмерно - всяко
от тях в реда по чл. 76, ал. 2 ЗЗД.
С оглед така дадените разяснения и предвид доводите по
подадената жалба от присъединения взискател при съобразяване дадените
констатации по приетата в производството ССчЕ, съдът
намира, че разпределението е правилно и законосъобразно, като извършено
съобразно разпоредбите на чл. 456 - 463 ГПК и предвидените в чл.136 ЗЗД
привилегии при спазване дадените разяснения с Тълкувателно решение № 2/2013 г.
на ОСГТК от 26.06.2015 г. в частта, в която на основание чл. 136, ал.1, т. 1 от ЗЗД е отделена събраната сума по делото за изплащане вземанията, както следва:
I. Разноски с право на предпочитателно удовлетворяване:
1. на ЧСИ С.Я. - 4130.68 лв. пропорционална такса по т.
26 от ТТР към ЗЧСИ, съразмерна на събраната по делото сума, след приспадане на
заплатената такса по т. 20 от ТТР към ЗЧСИ;
2. на първоначалния взискател "Райфайзенбанк
(България)" ЕАД- 9180.00 лв.- заплатена такса по т. 20 от ТТР към ЗЧСИ;
3. на първоначалния взискател "Райфайзенбанк
(България)" ЕАД- 210.00 лв.- заплатен хонорар на вещо лице;
4. на първоначалния взискател "Райфайзенбанк
(България)" ЕАД- 524.14 лв.,- заплатени обикновени такси във връзка с
изпълнение върху имотите;
Общо погасени разноски с право на предпочитателно
удовлетворяване: 14044.82 лв. - изцяло погасени.
II. Разноски без право на предпочитателно
удовлетворяване:
1. на взискателя "Райфайзенбанк (България)"
ЕАД- 607.59 лв.- заплатени обикновени такси не по повод изпълнение върху
имотите;
2. на взискателя "Б.Д."
ЕАД- 60.00 лв.- заплатени обикновени такси по ТТР към ЗЧСИ;
3. на взискателя "Ф.И.А."
ЕООД- 108.00 лв.- заплатени обикновени такси по ТТР към ЗЧСИ;
4. на взискателя "Б.Д."
ЕАД- 8873.01 лв.- непогасен остатък от разноски в изпълнителния лист.
Общо погасени разноски без право на предпочитателно
удовлетворяване: 9648.60 лв. - изцяло
погасени.
В останалата част разпределението на остатъка от сумата в
размер на 206955.18 лв. следва да бъде извършено съобразно констатациите на ССчЕ, както следва:
- за "Райфайзенбанк (България)"
ЕАД- 98870.63 лв. по съразмерност – 47.77%;
- за "Б.Д." ЕАД- 32050.53 лв. по съразмерност- 15.49%;
-
за "Ф.И.А." ЕООД- 76034.02 лв. по
съразмерност-36.74%.
По разноските:
Налице е акт по смисъла на чл.81 ГПК, с който приключва делото в настоящата инстанция, с който жалбата срещу
действия на ЧСИ е уважена. Следователно отговорността за разноски по настоящето
дело следва да се понесе от взискателя "Райфайзенбанк
(България)" ЕАД, като страна, срещу която е
постановено решението.
Поради това в полза на жалбоподателя
"Ф.И.А." ЕООД следва да бъде присъдена сумата
25.00 лв. –разноски за държавна такса и сумата 450.00 лв. –разноски за съдебна експертиза.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ разпределение от 15.11.2017 г. извършено по изп. д. № 20108440404915 по описа на ЧСИ С.Я.,
с рег. № 844 на КЧСИ с взискател "Райфайзенбанк
(България)" ЕАД, ЕИК ******, присъединени взискатели
"Б.Д." ЕАД, ЕИК ******и Ф.И.А. ЕООД , ЕИК ******и длъжници:
И.Я.Р., ЕГН **********, К. АД, ЕИК ******, П.Б. АД, ЕИК ****** и Г.С.В., ЕГН **********,
КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА СЛЕДНОТО:
РАЗПРЕДЕЛЯ
постъпилата по образуваното изп. д. № 20108440404915 по описа на ЧСИ С.Я.,
с рег. № 844 на КЧСИ сума в размер на 221000.00 лв. от
извършена публична продан продажна цена на изнесения на публична продан
недвижими имоти, собственост на длъжника "П.Б." АД, а именно: УПИ
XIII- 1486,1487,1488 с площ от 772 кв. м. /седемстотин седемдесет и два
квадратни метра/ идентично с ПОЗЕМЛЕНИ ИМОТИ: пл. № 1486 /хиляда четиристотин осемдесет
и шест/, с идентификатор 68134.4360.515 съгласно скица № 15-544431-01.11.2017
г., с площ от 212 /двеста и дванадесет/ кв. м. по акт и скица, при съседи по
скица: улица, улица, УПИ XI СО- за общ. Обслужване и
съгласно скица № 15-544431-01.11.2017 г.: 68134.4360.513, 68134.4360.818, 68134.4360.523;
пл. № 1487 /хиляда четиристотин осемдесет и седем/ с идентификатор 68134.4360.513
съгласно скица № 15-544427-01.11.2017 г., с площ от 290 /двеста и деветдесет/
кв. м. по акт и скица, при съседи по скица: улица, ПИ пл. № 1486, УПИ XI СО- за
общ. обслужване, УПИ XII-1324- за офиси, търг, общ., хр. и пункт за автомобилни
услуги и съгласно скица № 15- 544427-01.11.2017 г.: 68134.4360.514,
68134.4360.818, 68134.4360.21 и 68134.4360.515 и пл. № 1488 /хиляда
четиристотин осемдесет и осем/ с идентификатор 68134.4360.514 съгласно скица N°
15-544427-01.11.2017 г., с площ от 270 /двеста и седемдесет/ кв. м. и от 269
/двеста шестдесет и девет/ кв. м. съгласно посочената скица, при съседи по
скица: улица, ПИ пл. № 1487, УПИ XII-1324- за офиси, търг., общ., хр. и пункт
за автомобилни услуги, и УПИ II СО- за ЖС и съгласно скица N° 15-544427-01.11.2017
г.: 68134.4360.818, 68134.4360.21, 68134.4360.513, като и трите поземлени имота
са от квартал № 3 /три/ по регулационния план на гр. София, местност
„Люлин-център”, и са идентични с част от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ-НИВА, с площ от 4,296
дка. по следният начин:
На основание чл. 136, ал.1, т. 1 от ЗЗД за изплащане
вземането, както следва:
I. Разноски с право на предпочитателно удовлетворяване:
1. на ЧСИ С.Я. - 4130.68 лв. пропорционална такса по т.
26 от ТТР към ЗЧСИ, съразмерна на събраната по делото сума, след приспадане на
заплатената такса по т. 20 от ТТР към ЗЧСИ;
2. на първоначалния взискател "Райфайзенбанк
(България)" ЕАД- 9180.00 лв.- заплатена такса по т. 20 от ТТР към ЗЧСИ;
3. на първоначалния взискател "Райфайзенбанк
(България)" ЕАД- 210.00 лв.- заплатен хонорар на вещо лице;
4. на първоначалния взискател "Райфайзенбанк
(България)" ЕАД- 524.14 лв.,- заплатени обикновени такси във връзка с
изпълнение върху имотите;
Общо погасени разноски с право на предпочитателно
удовлетворяване: 14044.82 лв. - изцяло погасени.
II. Разноски без право на предпочитателно
удовлетворяване:
1. на взискателя "Райфайзенбанк (България)"
ЕАД- 607.59 лв.- заплатени обикновени такси не по повод изпълнение върху
имотите;
2. на взискателя "Б.Д."
ЕАД- 60.00 лв.- заплатени обикновени такси по ТТР към ЗЧСИ;
3. на взискателя "Ф.И.А."
ЕООД- 108.00 лв.- заплатени обикновени такси по ТТР към ЗЧСИ;
4. на взискателя "Б.Д."
ЕАД- 8873.01 лв.- непогасен остатък от разноски в изпълнителния лист.
Общо погасени разноски без право на предпочитателно
удовлетворяване: 9648.60 лв. - изцяло
погасени.
III. Законни лихви по съразмерност:
- за "Райфайзенбанк (България)"
ЕАД- 98870.63 лв. по съразмерност – 47.77%;
- за "Б.Д." ЕАД- 32050.53 лв. по съразмерност- 15.49%;
-
за "Ф.И.А." ЕООД- 76034.02 лв. по
съразмерност-36.74%.
ОСТАВЯ без разглеждане жалба вх. № 063728/22.11.2017 г. на
длъжника П.Б. АД, ЕИК ****** срещу разпределението, изготвено от помощник частния съдебен
изпълнител на 15.11.2017 г. по протокол от
15.11.2017 г. по реда
на чл. 460 ГПК по изп.
д. № 20108440404915 по описа на ЧСИ С.Я.,
с рег. № 844 на КЧСИ.
ОСЪЖДА "Райфайзенбанк (България)" ЕАД, ЕИК ******
да заплати на Ф.И.А. ЕООД, ЕИК ******на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата 25.00
лв. –разноски за държавна такса и сумата 450.00 лв. –разноски за съдебна
експертиза.
РЕШЕНИЕТО може
да бъде обжалвано пред САС в 1-седмичен срок от получаване на препис от него от
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.