Р Е Ш Е Н И Е
№ 260075
гр. Пловдив, 21.04.2021г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН
СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, в публичното заседание на двадесет и втори март през
две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ
ГАТОВ
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА РАНГЕЛОВА
ДЕНИЦА СТОЙНОВА
при
участието на секретаря МАРИАНА АПОСТОЛОВА
в
присъствието на прокурора КРАСИМИР ПАПАРИЗОВ
като
разгледа докладваното от съдия ДЕНИЦА СТОЙНОВА
НД/В/
№ 41/2021г. по описа на съда
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на гл. ХХХІІІ
от НПК – чл. 420, ал. 2, вр. чл. 419 ал.1, изр.1 - ро вр. чл. 422, ал. 1, т. 5
от НПК.
Образувано е по депозирано от осъдения
Д.С.Д. искане за възобновяване на НОХД № 146/2019г. по описа на Районен съд –
Свиленград и ВНОХД № 565/2019г. по описа на ОС – Хасково. В искането се
навеждат доводи за наличието на касационни основания по чл.348 ал.1 т.1 и т.2
от НПК – съществени нарушения на процесуалния и материалния закон. Твърди се,
че съдилищата по фактите са интерпретирали събраните доказателства
тенденциозно, едностранчиво и превратно и че материалният закон е приложен
неправилно, тъй като съставомерността на деянието и авторството в лицето на
осъдения Д. не са доказани по категоричен и несъмнен начин. Прави се искане,
след възобновяване на посочените дела, постановените по тях присъда и
решение да се отменят и Д. да бъде
признат за невинен и да бъде оправдан по предявеното му обвинение.
В
съдебно заседание осъденият не се явява, а
защитника му поддържа искането по
изложените в него съображения, които се доразвиват в пледоариите по съществото
на делото.
Представителят на АП - Пловдив счита искането за
възобновяване за неоснователно, а изложените в него доводи намира за несъстоятелни, несъобразени с
процесуалния закон, с приложимите материално – правни норми и събраните по
делото доказателства. Поради това пледира искането за възобновяване да се
остави без уважение.
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, като провери данните по делото, съобрази
становищата и доводите на страните и в пределите на правомощията си, намери за установено следното:
Искането за възобновяване е направено в
законния шестмесечен срок, отправено е от процесуално легитимирана, по смисъла на чл.420 ал.2 от НПК, страна до
компетентния съд по чл.424 ал.1 от НПК, в него се съдържат доводи в подкрепа на заявените основания по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348 от НПК. Предмет на искането е съдебен акт, който не е
проверен по касационен ред, т.е., акт от
кръга на визираните в чл.419 от НПК, поради което същото
е процесуално ДОПУСТИМО.
Разгледано
по същество, в контекста на очертаната в него аргументация, искането е НЕОСНОВАТЕЛНО.
С присъда №44/27.09.2019г. по НОХД №146/2019г.
Д.С.Д.
е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.
343б ал. 3 от НК, за които при условията на чл. 54 от НК е осъден на
една година
лишаване от свобода, търпимо при първоначален строг режим и на глоба
в размер на 500 лева, лишен е и
от правото на управлява МПС за срок от една
година. На основание чл. 59 от НК е приспаднато времето, през което подсъдимият е бил задържан за
24 часа и лишен от право да управлява МПС по административен ред. На основание чл.68 ал.1 от НК е приведено в изпълнение определеното общо
най – тежко наказание по НОХД № 792/2016г. по описа на РС – Шумен в размер на
една година и осем месеца лишаване от свобода, което е постановено да се търпи също
при строг режим. Съдът се е разпоредил с приложените по делото веществени
доказателства и в тежест на подсъдимия е възложил направените по делото
разноски.
Присъдата е била обект на въззивен
контрол, като с Решение №260042/27.11.2020г. по ВНОХД №565/2019г. по описа на
ОС – Хасково, е потвърдена изцяло.
Формално искането се позовава на наличието на
касационните основания по чл.348 ал.1 т.1 и т.2 от НПК, с оплакване за
допуснати съществени процесуални нарушения /неясно какви/ и за нарушение на
закона /неясно какво/, изведени само от решението на съдилищата да кредитират определена
част от събраните по делото гласни доказателства,
респективно, да откажат кредит на доверие на други такива, обслужващи защитната
позиция на осъденото лице. Конкретизация на оплакванията и в съдебно заседание
не се направи.
И
така, освен, че конкретни доводи и съображения в подкрепа на заявените
касационни основания не са налични, поради което и този състав е затруднен ясен
и обоснован отговор да им даде, оспорването на доказателствената обезпеченост
на атакуваните съдебни актове съставлява критика срещу тяхната обоснованост, а
последната не е обект на касационен контрол в настоящето производство.
И все пак,
този състав, проверявайки процесуалната дейност на инстанциите по същество в
контекста на оплакванията намира, че отправените към тях упреци са
неоснователни. Идентични възражения осъденият е излагал и пред РС и пред ОС, а
те са били обект на подробен коментар от
двете съдебни инстанции, който се споделя от този съдебен състав. Основание да
твърди съществен процесуален порок в дейността на районния и окръжния съд
осъденото лице би имало, ако противоречивите по съдържание и смисъл
доказателствени източници на подробен анализ не бяха подложени, но такъв порок
не е наличен. Суверенно право на всеки съдебен състав е да подложи на
самостоятелна оценка доказателствения материал, а задължение е да мотивира
изводите си относно кредитирането/некредитирането на отделните доказателствени
източници. И това задължение, и двете съдебни инстанции, прецизно и в пълнота
са изпълнили. Налице са изложени обилни, подредени, смислово и логически свързани
мотиви и съображения, на базата на които съдилищата са стигнали до правилен извод
за дискредитиране на обясненията на подсъдимия /тогава/ Д. и приятелката му – св.
Х., респективно, до отдаване на пълен кредит на доверие на полицейските
служители относно това кое лице е управлявало МПС на инкриминираното място и
време. И не се откриват основания тази оценка, дадена в резултат на обективен
прочит на доказателствената съвкупност, при липсата на данни за превратно,
повърхностно или безпринципното й анализиране, да не се възприеме и от
настоящия съдебен състав.Многократните промени в обясненията/показанията на
осъдения и св. Х. в хода на процеса пред първата инстанция, различните представени от тях версии относно
случилите се събития, синхронизирани и
„напасвани“ между двамата, с оглед резултатите от проведените в съдебните
заседания процесуални действия, само по себе си говори за необективността на
излаганите факти. Този извод, направен и
от предходните съдилища, намира пълното си потвърждение при съотнасянето на
анализираните гласни доказателства с еднопосочните, непротиворечиви и
последователни показания на полицейските служители, извършили проверката на
инкриминираната дата.
Не е допуснато и нарушение на материалния
закон. Установеният да управлява МПС Д.С.Д.
на проверка за употребата на наркотични вещества е бил подложен, а резултатите
от нея са несъмнено установени. След употреба на метамфетамин Д. се е качил да
управлява превозно средство и така съставът на престъплението по чл.343б ал.3
от НК, за което е осъден, от обективна страна е осъществил. И това от
приложеното по делото техническо средство за установяване на употребата на
наркотични вещества по категоричен начин е доказано и на него е отразено, че
тестът реагира на МЕТ. Това, че св. Г. не е съвсем наясно какво отчита
техническото средство и объркването му, че употреба на метадон то е показало,
както и това, че метадон е записал в АУАН отначало, не може да се
противопостави на отчетеният резултат. А какво принципно отчитат тестовете от
вида на използваният в казуса „ Drager Drug
Check 3000“ е добре видно от описанието и ръководството за
работа с този продукт / л.93 – л.95 от дос. пр./ - само амфетамин,
метамфетамин, кокаин, морфин и тетрахидроканабинол, т.е., този тест не отчита
употребата на метадон, а показанието МЕТ на теста означава положителен резултат
за употребата на метамфетамин и това от инструкцията също добре е видно. А това
показание осъденият и е приел, което съгласие собственоръчно е отразил, като не
се е явил в болнично заведение, за да му се извърши кръвен тест / л.8 от дос.
пр./. Или, налице са доказателства, оценката на които водят до единственият
възможен извод, че на инкриминираната дата и място от осъденото лице е
консумиран състава на престъплението по чл. 343б ал.3 от НК и нарушение на материалния
закон по смисъла, вложен в чл. 348, ал. 1, т.1 от НПК, към които разпоредби
препраща чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК, не се открива да
е допуснато, което води до неоснователност и на искането за оправдаване на Д..
Впрочем, такова искане в настоящето производство принципно е възможно да се
удовлетвори, само ако съдът се произнесе
в рамките на установените фактически положения, които няма право да променя, а в
рамките на установените от съдилищата факти оправдаването на Д. е процесуално
невъзможно.
В подаденото искане за възобновяване доводи
за явна несправедливост на наложеното на осъдения наказание не са изложени и в
това производство съдът не дължи коментар по този въпрос, след като не е бил
сезиран с наличието на касационното основание по чл.348 ал.1 т.3 от НПК.
Поради всичко изложено, искането на осъдения
Д.С.Д. следва да се остави без уважение, за което ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД :
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ без уважение искането на осъдения Д.С.Д. за възобновяване на НОХД №
146/2019г. по описа на Районен съд – Свиленград и ВНОХД № 565/2019г. по описа
на ОС – Хасково.
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :