№ 350
гр. Пещера, 06.10.2025 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, II ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на
първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Велина Ив. Ангелова
при участието на секретаря Тодорка Т. Даракчиева
Сложи за разглеждане докладваното от Велина Ив. Ангелова Гражданско
дело № 20255240100389 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 10:30 часа се явиха:
ИЩЦАТА Н. К., уведомена по реда на чл. 56 ал. 2 от ГПК, се явява
лично. Като процесуален представител за нея се явява адв. К., редовно
упълномощен.
ЗА ОТВЕТНИКА Община - Пещера, уведомен по реда на чл. 56 ал. 2 от
ГПК, не се явява законен представител. Като процесуален представител за
него се явява адв. Н., редовно упълномощен.
АДВ. К. – Да се даде ход на делото.
АДВ. Н. – Да се даде ход на делото.
При условията на чл. 142, ал. 1 от ГПК,
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
На основание чл. 143 от ГПК, съдът пристъпи към изясняване на
фактическата страна на спора.
1
Съдът покани страните да участват в първа среща в процедура по
медиация:
АДВ. К. – Заявявам, че в случая въобще процедурата по медиация е
недопустима, тъй като дори да има желание доброволно да уредим предмета
на делото, той не би могъл да направи това, тъй като КТ не му дава право и
възможност да изменя и отменя заповедта, с която е прекратено трудовото
правоотношение, тъй като делото е вече в съдебната фаза, а и исковете са
оспорени категорично по тяхната основателност.
АДВ. Н. – От събраните по делото доказателства е ясно, че
отношенията са влошени до такава степен, че са налице условията на чл. 140а,
ал. 3, т. 7 от ГПК, а именно: налице са обстоятелства, които формират към
обосновано предположение, че медиацията не би довела до положителен
резултат. Става дума за крайни отношения, които са били причина за издаване
на Заповед № 42 от февруари 2025 г. Медиацията по конкретния казус не е
задължителна.
АДВ. К. – Няма данни и факти, че моята доверителка е в изключително
влошени лични отношения с работодателя си - Кмета на Община Пещера.
Такива отношения са влошени с прекия ръководител на звеното, в което
упражнява длъжностните си функции, поради което би могло, ако Кметът
прецени, че би могло, да предложи друга работа. Доверителката ми е склонна
на това.
АДВ. Н. – Има системни доказателства, събрани по делото, че всъщност
отношенията са влошени с целия екип на това звено в рамките на Общинската
Администрация.
ИЩЦАТА К. - Не е само това звено и ако екипът не ме желае,
работодателят може да ме премести. Аз многократно съм заявявала такова
желание. В тези среди екипната работа е ключова.
АДВ. Н. – Мисля, че свидетелката заяви, че такова предложение е
правено в хода на развитието на тези противоречиви отношения. Нямаме
писмени данни. Има заявление на директора, че е било направено такова
заявление, дори е било на часове от подписването чрез зам.кмета на Общината
– г-жа К.. Мисля, че на този етап, аз заявявам моето лично мнение, трудно би
2
могло да се постигне.
АДВ. К. – Такова предложение имаше към другото лице Е. Я. и имаше
възможност за пренасочване към друга работа, но се провали по друга
причина. Към Н. К. не е имало такова предложение.
АДВ. Н. – С оглед прилагането на чл. 140а от ГПК, разговарях с Кмета
на Община Пещера Й. М.в - работодател в настоящото производство, при
което той заяви, че има изключително преки впечатления от развитието на
отношенията в последните 6 м., дори още от 2023 г. Заяви обстоятелството, че
той е посещавал многократно екипа на място, включително с участието на г-
жа К., разговарял е с тях през 2023 г. и 2024 г. Решението му е окончателно и е
базирано на обстоятелството, че няма способности ищцовата страна да работи
в екип, което е вписано в мотивите на заповедта. Демонстрирала е
некомпетентност, която според него не следва да бъде възпроизвеждана в
друго звено на Администрацията. Подобна опция за преместване или ново
трудово правоотношение, предвид констатираното и преките впечатления, не
е възможно и не би бил такъв резултат възможен в процеса на медиацията.
АДВ. К. – Никога Кметът на Община Пещера не е присъствал в работата
на звеното на доверителката ми и не са правили среща.
ИЩЦАТА К. – Заявявам, че с мен среща не е провел.
АДВ. Н. – Категорично няма вариант за процедура по медиация.
АДВ. К. - Готови сме да участваме в процедура по медиация за друго
звено в социалната сфера, но щом тяхното становище е такова, няма как да се
случи това.
С оглед изявленията на страните,
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ЗАДЪЛЖАВА страните да участват в процедура по медиация.
АДВ. К. - Представям и моля да бъде прието като писмено
доказателство по делото СМЕ 14/2025 г. от 10.01.2025 г., с оглед
3
констатираните увреждания на ищцата.
АДВ. Н. – Във връзка с представеното доказателство, възразявам
същото да бъде прието, но ако бъде прието, моля да бъде открито
производство по чл. 193 от ГПК, тъй като оспорваме истинността на това
обстоятелство и тежестта на доказване е на ищцовата страна. Оспорват се
констатираните факти.
АДВ. К. – Това е писмен документ с обвързваща доказателствена
стойност, който съдът ще коментира. Не е допустимо оспорване на
истинността на официален документ.
АДВ. Н. - Не е на държавен орган и няма стойност на официален
документ.
АДВ. К. – Това е официален документ. Има предвиден ред за
съставянето на медицинско удостоверение за нараняване. Държавата е
възложила правомощията на медицински орган. В документа не пише кой е
причинил увреждането, но има констатации.
АДВ. Н. – Документът е частен и моля да се открие процедура по чл.
193 от ГПК.
АДВ. К. – Това е официален документ и не е допустимо такова
оспорване.
АДВ. Н. – Тъй като на предходното с.з. беше допусната до разпит
свидетелката М. П., но тя припадна пред залата, моля да бъде заменена със
служител - педагог в рамките на дома, който ще удостовери същите
обстоятелства. Това е свидетелката М. И И и е за същите обстоятелства, по
които беше допусната свидетелката П.. Просто искаме да бъдат заменени.
АДВ. К. – Право на страната е да ангажира свидетелски показания,
които е поискала, но аз държа на разпита на свидетелката М. П., която ако
бъде заменена, ще моля да бъде допусната допълнително до разпит, защото
беше разпитвана в другото дело за дисциплинарното наказание за
обстоятелства, свързани с мерките и начина на изпълнение на трудовите
функции на ищцата, където даде подробни обяснения за тези досиета, където е
ключа към решаването на въпроса може ли или не може, ако не са при
социалния работник досиетата, същата да изпълнява трудовите си функции.
Тази свидетелка заяви, че не са давали необходимата информация на ищцата,
4
това е документирано в протокола от съдебното заседание, защото етапите на
работата на екипа, това било лична тяхна информация, която е интелектуален
труд и не са длъжни да я предават на Н. К., затова не я предали. Същата
свидетелка даде информация, че са били иззети досиета от кабинета на Н. К. и
са били преместени в кабинета на директорката, откъдето не са мръднали.
Това е съществено обстоятелство. Тя е свидетел на тези обстоятелства, а не
днес повиканата свидетелка. Причината за замяната не е, че не може да бъде
свидетел. Няма пречка да се разпита. Що се отнася до достоверността на
показанията на св. Р., която разпитахме в миналото с.з., представям съдебен
протокол от предходното дело за обстоятелства, за които свидетелката
свидетелства в настоящото дело, как дава противоречиви показания за едни и
същи факти, за да прецените Вие дали да цените нейните показания, които
даде в това с.з., или няма да ги цените. Това е официален документ – съдебен
протокол. Там тя направи признания, които в миналия разпит отказа да
направи, а именно, че е иззела досиетата.
АДВ. Н. – По двете доказателствени искания, първо държа на замяната
на св. П. със св. И. Право на страната е да иска замяна, като обстоятелствата
са същите. Искането св. П. да бъде разпитана е тенденциозно и не е направено
такова искане досега. Това се прави, защото св. П. наистина има неудобство от
разпит, провокиран от влошените отношения, за които стана дума. Колкото се
отнася до фактите, които тя би удостоверила, ако бъде допусната, във връзка с
преместването на класьорите, мисля че свидетелката Р. и свидетелката М.
изчерпателно засегнаха тези факти. Противопоставям се на допускането на М.
П. като свидетел. Не мога да коментирам протоколът, който се представя днес
като писмено доказателство.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА до разпит свидетелите.
Сне се самоличността на първата свидетелка, както следва:
СВ. Е. П. Я. – 41 г., българска гражданка, неомъжена, неосъждана, без
родство със страните.
5
Предупредена за отговорността по чл. 290 от НК.
Пристъпи се към разпит на свидетелката, със снета по делото
самоличност, както следва:
СВ. Я. – Колежка съм на ищцата Н. К.. Работих в Дневния Център от м.
май 2019 г., до момента, в който заедно с колежката Н. К. ни уволниха – м.
февруари 2025 г. Първо заемах длъжност „социален работник“, защото
колежката беше в майчинство – така постъпих там, а после бях на длъжност
„психолог“, защото една от колежките се пренасочи и отиде на друга работа.
Запозната съм с методите и начина на работа на този Дневен Център.
Длъжността „социален работник“ е една от доста отговорните длъжности. Тя
е по отговорност след директорската позиция. Би трябвало всички да
изпълняваме задружно възложените ни задачи, но не беше така. Задачите ни
ги възлагаше г-жа Р. – директорката. Социалният работник би могъл да си
извършва работата без съдействието на останалите служители, но не би била
качествена, защото работата е екипна. Всяка задача, която трябва да се
изпълни писмено и по грижа за децата, е екипна и съгласувана една с друга.
Това значи, че екипът трябва да е в много добри отношения, взаимосвързани,
като работа и отговорности. Индивидуалната оценка на потребностите е
цитирана в Наредбата - това е оценка, за която всеки специалист си дава
становището по даден случай. Този, който обединява всеки един случай и
трябва да въведе всяка оценка в досието на даденото дете като активен случай,
е социалният работник или в случая г-жа К. - бившата ми колежка. Има
досиета за всеки потребител и всяко едно текущо досие и текущ случай. Едно
досие е огромно по обем. Оценката, според госпожа Р., трябва да е над 100
страници - не мога да кажа защо. Има молба от родителя, акт за раждане,
диагнози, телково решение - зависи от случая, оттам нататък като оценка,
която е от Отдел „Закрила на детето“ – трябва да има задължителна
информация от Отдел „Закрила на детето“, родителят подава заявление към
Отдел „Закрила на детето“ и оттам идва към нас случая със становище от
специалистите в Дирекция „Социално Подпомагане“. Този случай би трябвало
да има екипна среща, да се представи случая и оттам насетне всеки
специалист да си даде становището, да се направи план кой, какво би
подпомогнал с развитието и работата на конкретния случай, но пак зависи кой
6
случай с какво направление е - дали е за всички специалисти, дали само за
логопедична помощ. Това направление го дава по принцип социалният
работник от „Закрила на Детето“. В Отдел „Закрила на детето“ социалният
работник насочва от какво има нужда това дете. Социалният работник изготвя
предварителна оценка от Отдел „Закрила на детето“, която описва случая и
дава насоки как следва да се работи с потребителя, от какво има нужда детето,
в зависимост и от мнението на родителя. В някои случаи родителят не желае
нужда от психологична помощ, защото го е срам детето например.
Задължително трябва да има и съгласие на родителя за съответната дейност,
която да се осъществи по отношение на потребителя. Предварителната оценка
се пише от социалния работник от Отдел „Закрила на детето“, постъпва при
нас и социалният работник в Центъра трябва да събере всички специалисти и
да се оформи работата как би трябвало да бъде с даденото дете. Не би била
срещата ползотворна, ако някой от екипа не даде становище и мнение. За да се
получи такова напрежение в Центъра, всичко тръгна от г-жа Р. и по веригата
към другите колеги. Тръгна от г-жа Р. като личностно отношение към колегата
г-жа К., нежелание за комуникация, на личностно ниво, нежелание да й
съдейства професионално, да спъва работата, да се укриват досиетата.
Другите служители на база на това, че директорът спира да комуникира с
дадения служител, те също започват да правят спънки – забавят или не дават
частите от работата си – за оценката всеки един специалист има становище за
конкретния случай, който е пристигнал от Отдел „Закрила на детето“. Н. К.,
като няма частите от всички специалисти, няма как да я напише тази оценка.
Тя не е психолог, не е логопед. „Двата лагера“ в екипа са думи на М. П. от
предишното с.з. Това беше от едно получаване на едни заплати, според мен.
Започна с някакви добавки може би 2022 г. след като Н. К. се върна от
майчинство за отглеждане на второто си дете. Тогава за месец април и май
2022 г. получихме заплати - имаше добавки на специалистите с дадено
образование в сферата. Конкретно госпожа Р. не получи такава добавка,
защото няма подходящото образование. Тези добавки се определят от
Министерството – за дадения сектор има предложени професионални
направления, които са за дадения сектор и са добре да изпълняват тези
длъжности. Хората, които имат съответните образования, получиха тези
добавки. Само г-жа Р. не получи. Тя е с образование „биология“. Към онзи
момент заемаше длъжност „Директор“. Не мога да кажа какъв е личностният
7
проблем, но това, което демонстрираше като вербални нападки към г-жа К.
беше, че не може да изпълнява качествено поверената й длъжност и други
грозни неща, които етиката не ми позволява да кажа, например, че не може да
говори и т.н. Не мога да разбера защо точно срещу нея. Може би, защото
позицията на г-жа К. е най-близо до директорската, има няколко дипломи по
„Мениджмънт на социалните дейности“. Беше много грозно. От целия Център
социалният работник е най-близо до директорската длъжност. Това е
следващото звено след директора. Има разлика в ръководните функции,
защото социалният работник е длъжност, при която това, което са дали от
министерството, е толкова отговорно, почти като директорската длъжност - тя
трябва да ни събира на екипни срещи, да възлага задачи, да определя как се
правят тези оценки. Тези функции бяха отнети от г-жа Р., не знам поради
какви личностни отношения. От тези заплати ескалира едно напрежение.
Оттам започна ескалация и към мен, защото я подкрепих гласно г-жа К.. Г-жа
Р. пожела всички колеги да отидат при кмета г-н М.в и да заявим уволнение,
защото е некадърна и негодна. Това мисля, че беше през 2022 г. Тя се връща
2021 г. Случи се 2022 г. преди лятото – някъде през април, май. Тогава бяха
тези заплати, беше дадено по-високо заплащане и тогава стана тази ескалация.
Аз отказах и оттам започнаха нападки към мен, оттам последва моето и
нейното уволнение. Няма писмен документ в стъпки как се изготвя документа,
начина на работата - няма разписани правила. Има Правилник на вътрешния
ред, но не включва начина на изготвяне на документите и пращането не
имейли, както твърди г-жа Р., че е едно от задължителните правила и стъпки.
Това е въведено от нея, но не е записано като кодекс от Община или предишен
директор. По принцип има срокове за изпълнение на тази оценка. Тези срокове
са дадени от Министерството. Във вътрешен правилник не са дадени. Някъде
са разписани като правила за всички такива институции, че до 20 дена трябва
да се даде такава оценка, която не е въведена като съдържание, а нашият обем
е огромен по усмотрение на г-жа Р.. Тя така е решила. От Министерството и
всички тези наредби се изисква един документ. Пише, че до 20 дни трябва да
се направи. Няма в нашите правила кой, какво и в какъв срок трябва да го
прави - няма го разписано. Просто трябва да си даде всеки мнението. По
принцип трябва да се даде на социалния работник. Нямат разписан такъв ред.
В устна форма ни е разгласено, че трябва да се предадат на социалния
работник, но не е казано, не е разписано, че трябва да е на имейл. Основната
8
пречка е, че на г-жа К. й се иззеха досиетата. Не мога да кажа като дата кога
точно, но мисля, че до зимата на 2022 г. се иззеха - след като се завърна от
майчинство. Преди да се изземат и аз като я замествах, бяха в кабинета на
социалния работник – в кабинета на г-жа К.. Досиетата бяха на свободен
достъп и имахме право да ги ползваме, защото социалният работник работи с
тези досиета. Мисля, че г-жа Р. и г-жа П. ги иззеха, като г-жа П. помагаше.
Отидоха в кабинета на директора. До м. февруари тази година, докато аз бях
там на работа, досиетата бяха там. Многократно съм била свидетел, че
колегата К. е искала от г-жа Р. да има достъп до тези досиета на децата, защото
многократно е била притискана, че не си върши работата, а няма как да я
върши, като няма досиета. Тя й е отказвала. Н. К. искаше да се върнат
досиетата, чувала съм го. Мисля, че е подавала и доклади към Община
Пещера. Била съм свидетел и си спомням, че госпожа Р. се опита да даде на г-
жа К. част от досиетата, които бяха преснимани и беше неоригинална
документация, лични документи, актове за раждане, за които тя не беше
сигурна и не ги прие. Въз основа на това, доколкото помня, й се каза, че г-жа Р.
се е опитала да й даде документите, но Н. е отказала. Реално тази
документация беше непълна и може би неточна. Разбрах, че е непълна
документацията и е преснимана, и не в оригинал. Н. К. не беше сигурна.
Досието представлява кожена папка и там се започва ново досие на всеки
случай. Там се съхранява тази информация, която се съставя. Всяко дете има
отделно досие. Не си спомням да са се водили протоколи на екипните срещи.
Мисля, че няма такава тетрадка, в която се съхраняват. Не помня като се
съберем на екипна среща да се е водил протокол. Ако е въпрос, който е
поставен на екипната среща към ИОП, може да се разпишат членовете на
екипа. Към всяка оценка има задна последна страница, която съдържаше
подписите на всеки член на екипа за екипната среща за дадения случай на
детето за оценка, но такива срещи обикновено е нямало - екипни срещи към
оценката. В повечето случаи на мен и г-жа К. ни се имитираха подписите,
отказваха да ни дават да се подписваме, въпреки че си давахме частите. А
протокол към среща на екипа не съм виждала да се води. Последно отказвахме
с г-жа К. да се подписваме на протоколи от срещи, защото бяхме предложени
за уволнение и отказахме да се подпишем, но протокол от срещата не се е
водил. Трябва да се подаде заявление, за да се започне услугата.
Първоначално, ако е съвсем нов случаят, се подава към Отдел „Закрила на
9
Детето” при Дирекция „Социално Подпомагане”. Оттам направляват детето с
желание на родителя да дойде към нас. Има случаи директно да се подаде
заявление към нас. Това е като се продължи услугата и детето е с години при
нас. Те са краткосрочни дългосрочни, и се насочват. Г-жа К. беше пребита от
г-жа Р. по такъв случай. Н. К. видя как колежката Александра М. подписва и
фалшифицира подписите на родителите на заявления за желание да се
продължи услугата. Тя е само със заявление към г-жа Р., но обикновено се
подписват с подписите на колегите, като се фалшифицира подписа на майката.
Уж е улеснение и казват, че е „застъпничество и посредничество”. Това се
явява услуга на ромите да се покаже какво става на въпрос. За здравомислещи
хора, които могат да пишат, мисля че няма нужда от „застъпничество и
посредничество”. Фалшифицирани са тези подписи с цел да се прескочи
майката да отдели време да идва до услугата и да ходи до лекаря, защото и
чрез мнение на лекар става с ОКК протокол. Ползваха услугата тези деца. Н.
К. става пряк свидетел на следната ситуация, аз не съм пряк свидетел, но г-жа
К. твърди, че г-жа М. подписва заявления, които са едни декларации, които са
за пред лекар – улеснение, за да може родителят да не губи времето си да
отиде до лекаря и с подпис на служителя автоматично продължава услугата на
детето. Тя става свидетел, дърпа декларации, аз чух писъци, защото в този
момент бях заключена с едно дете от с. Нова Махала - детето е буйно и се
заключвахме. През прозореца видях г-жа К. да тича и в последствие разбирам,
че е тичала към Полицията, защото г-жа Р. я е нападнала и я е блъскала да
вземе заявленията. Успяла е да ги вземе и да ги скъса, защото са доказателство
за престъпление. Аз съм виждала шофьора, госпожа М. и хигиенистката да
подписват въпросните декларации. Това беше и стъпка по стъпка ескалира
напрежението – първо за заплатите, после за защитата ми на г-жа К.,
декларациите. Доста неща се наслагаха, настроиха се госпожите в Общината.
Кметът не е идвал в Центъра. Идвал е да ни поздрави за осми март, но не и да
се заинтересува за конкретния случай. Идвал е в Центъра, но не пряко да пита
какво се случва. На дисциплинарни срещи и разговори не е присъствал. Аз
лично съм го виждала 2 пъти – веднъж дойде след някакъв ремонт и веднъж
да подари цветя за осми март на екипа на всички жени. Подари ни цветя, но не
мога да кажа дали 2023 г., или 2024 г. се случи. Аз съм го виждала 2 пъти в
Центъра. Нямаме отчетни събрания с Кмета да коментираме работата. В
Центъра такива отчетни събрания единствено имаме представяне на услугата
10
в Общината, но това го прави г-жа Р.. Веднъж я бях замествала и това е. Това е
пред обществото, пред общинските съветници, то е като цифри - персонал,
ремонти. Напрежението е предадено на г-жа С. и К.. От г-н М.в много неща са
скрити. Имаме много докладни от ищцата и от мен, които не знам дали са
станали достояние на Кмета. Тези докладни са за проблеми в службата. Никога
не сме викани да изискат информация от нас за такива докладни от
Общинската Администрация. Лично към мен ми бяха дали, чисто като
подигравка, че съм снимала деца - госпожа С. ми го даде. Бях обвинена, че
снимам деца. Бившият зам. Кмет г-жа Р. ни извика, че имаше оплакване, че
съм изгонила майка на дете с проблеми от кабинета си, което не е вярно, после
майката се разплака в кабинета на г-жа Р. и г-жа Р. каза, че майката лъже. При
разследване на случая се устави, че това не е така и г-жа Р. каза, че майката
лъже. Майката отписа детето, защото казаха, че лъже. Много докладни
подавахме, като една руса служителка се обаждаше да ги информира в
Центъра какви докладни сме подали. По нашите докладни нямам информация
какво са искали от г-жа Р. и какво е предоставяла. Мисля, че г-жа К. не е
викана да й се искат обяснения за нейни слабости, доколкото имам
информация. Работих като психолог при уволнението ми, а постъпих като
социален работник. Изпълнявах длъжността „психолог“ приблизително 3
години. Основанието за уволнението ми е несправяне с длъжността и
задълженията. Социалният работник отговаря за досиетата, но ги изготвят
всички специалисти. Не е единствено негово задължение да ги изготвя. Тя
няма какво да обобщи, защото не пише становище. Електронните пощи са
въведени от г-жа Р., но не е записано такова правило никъде. Използваха се
ел.пощи, когато съм работила. Обединяването го прави г-жа К.. Това с пощите
е въведено от г-жа Р.. Може всеки да си праща частите на г-жа Р.
индивидуално. Става въпрос за различни неща - има становище на логопед,
педагог, рехабилитатор, социален работник, които нямат общо едно с друго.
Това задължение да ги обедини г-жа К. е въведено от г-жа Р.. Познавам
вътрешния правилник - няма срокове вътре. Това е въведено от
Министерството. Г-жа Р. не е въвела никакви срокове. Сроковете не са във
вътрешния ред, нямат общо с тази документация на вътрешния ред. Имаше
срещи в понеделник след възникването на проблемите, г-жа Р. си ги въведе, но
това беше след възникналите проблеми. Да речем от 2024 г., всеки понеделник
г-жа Р. вкарва екипни срещи. До преди това е имало понякога, когато има нов
11
случай. Протоколи от екипни срещи не е имало – да е описано вътре какво се е
констатирало.
АДВ. Н. – Моля да се предявят на свидетелката 14 броя протоколи от
екипните срещи.
АДВ. К. – Възразявам да се предявяват и да се приемат тези
доказателства.
АДВ. Н. - Нека колегата да види на последната страница от протокола
от с.з. на 25.06.2025 г. - дадена ми е възможност да представя нови
доказателства. Описани са подробно. Не са новосъздадени, а са по повод
възраженията, които бяха поставени към ответника на заседанието от
25.06.2025 г., затова са тези доказателства. Във връзка с възможността, която
ми е дадена, съм представил тези доказателства. На предишното, първо с.з.,
бяха приети писмените доказателства на ищцовата страна, които бяха
несвоевременно представени. Съдебната практика сочи, че принципа на
служебното начало е силно изразен в рамките на процеса, затова моля да
бъдат приети като доказателства по делото всички доказателства, представени
от 29.09.2025 г. Те имат съществено значение за делото. Съдът ми се струва, че
прие на няколко пъти документи, които не бяха представени от ищцовата
страна с исковата молба. Принципът на равнопоставеност е да бъдат приети.
Държа да бъдат вложени.
АДВ. К. – В предходното с.з. се приеха писмени доказателства, които са
приложени от ищцовата страна и представени от ответната страна с писмения
отговор. С оглед твърденията в писмения отговор, в първото по делото с.з.
направих и представих нови писмени доказателства, по реда на ГПК, които са
допустими и Вие ги уважихте. В хода на съдебния процес установяване на
факт, който има значение за решаването на настоящия казус е: има ли развой и
развитие по тези докладни до Кмета и в тази връзка дадохте възможност
ответникът да представи такива доказателства, включително дадохте
възможност да се представят нови писмени доказателства, възникнали след
подаване на писмения отговор или са съществени, но ответникът не е имал
знание за тях - да се считат нови по смисъла на ГПК. Единствено от всички
доказателства следва да се приеме заповедта за ДМС, защото беше задължен
ответникът да я представи, въпреки че не е представена в определения от Съда
12
срок. Тази заповед я има в кориците на делото и би следвало да се приеме като
доказателство по делото. Правилник за вътрешния ред и докладни са
многобройни и са от 2024 г. Това не са нови доказателства по смисъла на ГПК
и моля да не ги приемате като доказателство по делото.
АДВ. Н. – Възразявам. В първото по делото с.з. бяха приети като
доказателства дипломи за образователен ценз - тогава възразих, но съдът ги
прие. Сочи се ново доказателство, с оглед което беше дадена на двете страни
от първото с.з. възможност да сочи доказателства. Представените от мен
писмени доказателства са представени своевременно, преди с.з., представени
са с оглед възможността, предоставена ни от съда – на стр. 26 от предишния
протокол. Тези доказателства имат съществено значение за развитието на
делото, тъй като са протоколи, за които се твърди, че няма такива протоколи
от срещите. Представили сме Правилника за вътрешния ред и заповедта при
спазване на закона за личните данни. Изчаках срока, за да видя по същия казус
какво ще реши АС – Пазарджик, което решение също съм представил.
АДВ. К. - Заповедта я има в кориците на делото.
АДВ. Н. – Моля представените от мен писмени доказателства да се
приемат, защото в противен случай това би означавало нарушаване принципа
на равнопоставеност.
АДВ. К. – Има си процедура. Осъзнавам, че колегата не е използвал в
срок възможността да ангажира писмените си доказателства, но има ред,
регламентиран в закона и процедура. Всеки, когато иска, не може да засипва
съда с писмени доказателства.
АДВ. Н. – Реципрочно същият подход има ищцовата страна.
Несвоевременно, в първото с.з., представят доказателства, които са приети по
делото. Според практика на ВКС, служебното начало е силно изразено и съдът
би предпочел да изясни всички обстоятелства в цялост, отколкото да се
спазват срокове. Не мисля, че имат значение. Моля да се запише, че 14
протокола, изпратени и приложени към молбата ми, липсват в кориците на
делото. Не обвинявам никой за нищо. Представени са.
АДВ. К. – Моля да се отклони въпроса към свидетелката за предявяване
на такива протоколи.
13
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА към свидетелката Я. въпрос дали са й известни такива
протоколи за събрания на мултидисциплинарен съвет.
АДВ. Н. – Тези протоколи липсват и не са в кориците на делото, макар
че са приложени в молбата. Затова е основателно отклоняването.
СВ. Я. – След екипна среща всеки действа както може. След като г-жа
Радева е иззела досиетата на г-жа К., укрива се информация, споделя се
информация с определени членове на екипа. Като дойде ново дете, се съставя
ново досие. При г-жа Р. е - тя води двойно счетоводство. Едно досие има при
г-жа Р. и едно се опитва да води и г-жа К., но г-жа К. няма информацията,
която се отказва да й се даде от останалите специалисти и тя не може да го
води това досие. Относно доклада по чл. 22 от ППЗСУ - има доклад, който се
пише на 3 месеца от всеки един специалист. На всеки три месеца всеки трябва
да си даде като заключение какво е работил с дадения случай специалистът с
даденото дете, в рамките на три месеца. Докладът се дава на деца, които са в
риск, а ние го пишехме на автопилот. Този доклад е за деца в риск, а това са
деца от институция, насилвани деца, деца без родители - такива, с които нещо
се е случило, а ние го пишехме към автопилот. Докладът по чл. 22 е доклад за
дете в риск, а ние го пишехме за деца, които имат родители. Беше въведено
изискване в Центъра да се пише за всяко дете-потребител на услуга. Има още
един доклад по чл. 38, който е 1 месец преди да се завърши услугата. Ако
услугата на дадено дете завършва май месец, този доклад трябва да се предаде
1 месец по-рано от всеки един специалист. Всеки един доклад по чл. 22, чл. 38,
по определените членове, как се движи детето и какво е постигнато, всеки
един служител дава становище да речем, че трябва да се работи с детето
психологично, логопедично – дава се становище дали има смисъл да
продължи услугата. Събират се от г-жа К. или г-жа Р., но не се обобщават. По
чл. 38 доклада за месечният срок - става въпрос за работа, която е на г-жа К.
свързана с досиета. Преглежда се всяко досие и се гледа кога приключва, кога
са му трите месеца. Трябва досиетата да са при нея, за да може да ги следи.
14
Записани са в сроков контрол, който няма как да се издаде, тъй като г-жа К.
няма достъп до досиетата. Двудневно обучение беше проведено онлайн от
някаква фондация, не мога да кажа името, беше малко след КОВИД - през
2022 г. лятото, може би. След възникналите проблеми с г-жа Р., това беше
единственото обучение, което беше за целия екип – за специалистите.
Менютата са работа на човек, който е на длъжност „домакин“, а г-жа К. е
„социален работник“. Дневните менюта на потребителите следва да се
изготвят от човек, заемащ длъжността „домакин“. Ние нямаме „домакин“.
Менютата са за нашия Дневен Център, за Центъра за възрастни с увреждания
и за Центъра за деца, лишени от родителски грижи – ЦНСТДБУ. На трите
услуги трябва един човек да създава менюта. На мен и на Н. К. двудневно ни
се обясни как да се изготвят менюта от служител на ЦНСТДБУ – бяхме на
такова обучение, но реално ние сме натоварени с хиляди неща и не става
въпрос за отказване, а за несъвместимост на времето с други неща – работа с
деца, писане на доклади, бусове - г-жа К. прекарва и деца с бусовете от
училищните институции, или детските заведения до Центъра и обратно. Не
съм коригирала досиетата на Н. К. след връщане на работа, поради греши. Не
знам за проблем с транспортиране на децата до Центъра. С г-жа К. бяхме
готови на всичко само и само да има мир с г-жа Р.. С Н. К. бяхме готови даже
да плащаме за частни уроци на г-жа Р. - на всичко бяхме готови, и следващата
свидетелка И каза, че ние двете няма да веем бял байрак, а червен. Правени са
многократно опити за помирение с г-жа К. - да се помирим с г-жа Р. и всички
останали. Проблемът с добавките към заплатите рефлектира към нас, защото
г-жа Р. се настройва срещу ищцата, че тя взима такова възнаграждение, че има
по-голяма заплата. Г-жа К. взима по-високо заплащане, защото е специалист,
има няколко образования, а г-жа Р. няма нужното образование. Всеки от
служителите има достъп до Правилника за вътрешния ред на Центъра. Аз бях
заключена с едно дете, когато се случва това да проявяват насилие и да дърпат
заявленията. На случката с досиетата бях свидетел, когато ги изнасят едно по
едно и ги занасят в кабинета на директора – някъде през 2022-2023 г. беше, не
съм сигурна.
АДВ. К. - Нямам въпроси към свидетелката.
АДВ. Н. - Нямам въпроси към свидетелката.
15
Сне се самоличността на следващата свидетелка, както следва:
СВ. М.И.И. – 61 г., българска гражданка, вдовица, неосъждана, без
родство със страните.
Предупредена за отговорността по чл. 290 от НК.
Пристъпи се към разпит на свидетелката, със снета по делото
самоличност, както следва:
СВ. И. – В Центъра съм назначена от декември 2017 г. на длъжност
„педагог“. Познавам г-жа К. откакто започнах работа, преди това не съм я
познавала. Цялата работа на екипа е екипна работа, защото сме длъжни да
предоставим на Отдел „Закрила на Детето“ към Дирекция „Социално
Подпомагане“ различни документи във връзка с развитието на детето,
насочено за ползване на дадена услуга в Центъра. Тази информация - какво да
се предаде и в какви срокове, я предаваше г-жа К.. Имаше екипни срещи в
понеделник. При постъпването ми на работа ми се връчи Правилник за
вътрешния ред. В него е упоменато, че има ежеседмични екипни срещи, но не
бяха регламентирани кога и по кое време. Екипът реши да бъдат в понеделник,
за да се подготвим за седмицата и за предстоящите за седмицата задачи. За
периода м. юли 2024 г., до м. януари 2025 г., такива екипни срещи се
провеждаха винаги в понеделник. Г-жа К. беше излязла в продължителен
отпуск по болест. След като се върна, отказа да ни предоставя информацията,
която е необходима, за да изготвим за дадено дете. Просто не ни изпращаше
информацията. Когато започнах работа през 2017 г., заварих г-жа К. в
Центъра. Тогава тя беше „социален сътрудник“. По това време г-жа К.
организираше работата, изпращаше децата, довеждаше децата, организираше
работа на екипа, информираше всички специалисти. Екипните срещи се
ръководеха от г-жа Р.. Тогава сме разисквали организационни въпроси.
Например - дали има мероприятие, дали ще идва родител на посещение, дали
ще се провежда среща, дали има проверка, дали предстои мероприятие като
посещение на театър или такова нещо. Това беше от 2017 г. До преди м. юни
2023 г. г-жа К. беше дала последната такава информация, която ни е
необходима, за да изготвим доклад или оценка на дете. От м. юли 2024 г. след
това г-жа Р. започна да организира тя нещата. На всяка такава екипна среща тя
16
ни съобщаваше през седмицата – за кое дете какъв доклад трябва да се изготви
и каква оценка да приготвим за това дете. Промяната беше, защото г-жа К. не
ни предоставяше тази информация, а ние трябваше като специалисти да я
получим, за да изготвим своите части и да ги предадем на този, който ги
комплектува. Прави се оценка или доклад, за да се предаде в Отдел „Закрила
на Детето“, за да има обрата връзка. Документите, които трябва да се изготвят,
са заложени в Правилника за Социалните Услуги и Закона за Социалните
Услуги. Оттам ние трябва да изготвим индивидуална оценка на
потребностите на детето, доклад - оценка за развитието на постигнатите
резултати. От ППЗЗДт, трябва да подготвим междинен доклад на 3 месеца на
всяко дете и заключителен доклад, който се изготвя до 10 дни след
приключване на договора за ползване на дадената услуга. Всеки специалист си
изготвя своята част. Аз съм педагог и трябва изготвя моята част. При прием на
дете, насочено от Отдел „Закрила на Детето“да ползва дадена услуга от
Дневния Център, след като дойде родителят и подаде заявление - родителят с
проблемно дете при желание да се ползва услугата, трябва да отиде до личния
лекар и да извади експертно решение и медицинска документация за
проблема на детето, оттам механизмът е, че родителят следва да посети Отдел
„Закрила на Детето“ към Дирекция „Социално Подпомагане“. Подава молба-
заявление, че желае детето да ползва социална услуга. Мисля, че директорът
на Дирекция „Социално Подпомагане“ трябва да назначи социален работник,
който да се заеме със случая и да го ръководи. Не съм сигурна, но в основната
документация трябва да има телково решение или експертно решение за
дефицита или проблема, който има детето. Социалният работник на Дирекция
„Социално Подпомагане“ изготвя предварителна оценка за потребностите и
нуждите на съответния потребител – дете. Този комплект от документи
пристига в Центъра - родителят лично го носи и подава заявление до
директора на социалната услуга, с което иска детето да ползва дадена услуга в
Центъра. Към датата на заявлението, което родителят е подал в Центъра към
директора на социалната услуга, до 20 дни аз трябва да се запозная с детето,
да го обследвам, изготвила съм диагностика на основа програмите и въз
основа на новата Наредба от 2022 г. за качеството на социалните услуги, тази
диагностика е съобразена с държавните образователни изисквания към
училищата, към детските градини, провеждам диагностика с децата, ако
родителят изяви желание да ползва услуга „педагог“ до директора. През 2017
17
г., при започването ми на работа, децата бяха разделени в 2 занимални.
Педагозите нямахме кабинети, а бяхме към занималните в помощ на
детегледачите. Аз бях втора занималня и децата се разпределяха от 3 г. до 10-
11 г. във втора занималня, а по-големите от 10 г. до 18 г. - в първа занималня.
На принципа възраст се разпределяха. При мен са по-малките деца, защото
нося отговорност - те са 16-17 на брой. През 2017 г. се разпределяха по
възраст. И сега е горе-долу така – по-малките деца идват при мен. Комплектът
от Отдел „Закрила на Детето“ при Дирекция „Социално Подпомагане“ отива
при социалния работник в Центъра. Когато директорът ми каже за кое дете
отговарям, аз отивам при социалния работник да поискам информация за
детето. Най-напред изисквам данните му: ЕГН, дата на раждане и експертни
или телкови решения, като в моя кабинет имам досиета на децата. Още от
започване на работа, аз правех досиета на всяко дете. След това започнаха и
другите специалисти да си водят досиета. Водя всичко, което е свързано с това
дете, в досието. Една оценка, за да изготвим, обследвам детето и изготвяме
оценката до 20 дни от датата на подаване на информацията. Всеки друг от
специалистите процедира по същия начин, но как обследва детето - дали
лично, дали по диагностика, това не мога да кажа. Аз нося отговорност за
своята работа. За всеки един съм се стремяла винаги, когато ми е дадена тази
информация, дори да съм била болна, от къщи работя и пращам
информацията. Даже през нощта съм пращала. Относно информацията, по-
скоро по телефона се обаждам. По ел.поща се праща на социалния работник и
директора.
АДВ. Н. – Моля да се предявят на свидетеля представените от мен
доказателства по делото - менторски доклади, 83 на брой.
СВ. И. – Новата Наредба за качеството на социалните услуги ни обърка
много. Аз като педагог, до тази Наредба, когато пиша доклад, пращам за
детето развитието, какъв дефицит, какви цели, към индивидуалната оценка на
потребностите съм направила и аз индивидуален план за подкрепа на детето
със задачи и постигнати резултати. Към тази Наредба имаше вече изискване
всяко дете да има ментор, който ментор да следи за развитие на детето, ако
има проблеми с него, имам право да се обадя на родителя, да направя екипна
18
среща. Всеки месец имам протоколи за среща с детето като ментор. След
влизане в сила на Наредбата, директорът на Центъра издаде заповед, в която
посочи изрично на всяко дете кой служител ще му бъде ментор и той отговаря
за това дете. Менторът трябва да изготвя доклади. За всички деца изготвяме
доклади. Трябва да проследя дали докладът е изпратен на директора. Като
ментор следя работата на въпросното дете, на което съм ментор, за целия екип.
Имам 2 вида протоколи в досиетата си на децата, на които съм ментор. Едните
са от среща с детето - ако е било агресивно, как съм постъпила, ако не иска да
работи при мен, защо не иска, защо в училище се е скарало с дете - за всеки
въпрос имам протокол. Отделно сме се интересували, но не съм имала
протоколи преди, просто съм следяла развитието устно. Откакто се получиха
недоразумения кой, какво е пратил, дали е пратено, че някой не е изпратил,
решихме, тъй като за мен, който пише - помни, а който помни – забравя, се
събрахме и решихме всеки в писмен вид да изпраща и избрахме начина на
правене на протокола, формата, за да докажем ако ни потрябва, да докажем, че
всеки е бил стриктен и е спазвал сроковете. Констатираме липсата и си
пишем. Не е упоменато като наше задължение. Екипът реши, за да може да се
докаже, че всеки си е пращал в срок документацията. Всеки си проследява.
Така решихме. Всеки се обажда. Аз лично съм ходила и човекът проверява
дали за това дете е изпратено. Ако човекът го няма, ние пращахме своите
документи, освен на социалния работник, и на директора, за да извърши
контрол на самите нас. Когато изпращаме на социалния работник, изпращаме
и на директора. Ако го няма човекът, пита директорът дали е получил
информацията, ако го няма лично да го попитам. Това ние го решихме така, за
да докажем, че сме си изпращали нещата навреме. След като съм взела тази
информация, няма как да я получа, без да отида до директорката. Когато
някой от специалистите го няма, директорката ми казва дали е постъпила
информация, но и аз присъствам на проверката. Протоколите от менторския
контрол си ги съхранявам аз в досието на детето и си пиша: „менторски
контрол“. Не знам как ги пазят другите колеги. Имаше много натрупване на
несвършена работа и като видяхме, че нещата няма да се подобрят, когато
през 2023 г. социалният работник излезе в продължителен болничен отпуск, г-
жа Р. разпредели със Заповед задълженията на г-жа К. и г-жа Я. към другите
специалисти. Хората идваха на работа събота и неделя, за да се свърши това,
но аз тогава бях възпрепятствана. За срещите в понеделник се водеше писмен
19
протокол на място. Г-жа Р. си отговаря за протоколите. Виждах, че тя пише.
Нямаме протоколчик. За дневния ред беше напечатано кой, кога трябва да
направи дадена оценка и доклад. Всички се подписват винаги на този
протокол. Г-жа К. и г-жа Я. не желаеха да подписват в последно време, бяха
само телом, но не и духом там. По моя преценка, приетите нови Наредби
оказаха влияние на работата на г-жа К.. През м. юли се обнародва в Държавен
Вестник и беше приета тогава. Това беше много обем, услугата се промени
така, че от една услуга аз като педагог, вместо една, давам 3 - терапия,
обучение, дневна грижа - дневна грижа са децата с ТЕЛК, обучение за
придобиване на умение - ако не може да пише, да държи химикал, терапия и
рехабилитация – фината моторика. Социалният работник има още повече. Тя
има застъпничество и посредничество, информиране и консултиране, работа
има с родителите повече. На първо място винаги задължителен специалист е
социалният работник. Педагог е само терапия и рехабилитация и тези
другите. Социалният работник има много сериозни функции. Не може сам да
се справи социалният работник с тези функции, ако останалите не го
подпомагат. Ако има колегиална етика и отношение на професионална етика,
ще се справи. Нямам случаи да не съм давала информация и да не съм
съдействала на социалния работник. Имах случай да дам информацията си на
лист и после си я поисках. Г-жа К. ме изпрати при г-жа Я., която изпълнява
длъжността „психолог“, с твърдението, че на нея е дала този лист, който аз й
предоставих. Отидох при г-жа Я. - психологът, а тя каза, че не е получавала
този лист. Този лист беше важен за мен. Не помня какво беше точно записано
в него, но ми беше необходим. Отидох пак при г-жа К. да й кажа, че ми трябва
и накрая го намерих в кошчето й за боклук. Извадих го от коша и я питах:
„Защо ме разиграваш да ходя по кабинетите да го търся?“. Когато започнах
работа през 2017 г., мога да кажа, че си допаднахме с г-жа К.. Често вечер ме
изпращаше, тъй като аз пътувах с автобус и сме пили на железния град кафе.
Не сме имали проблеми. Откакто се върна от майчинство, тогава възникнаха
още в началото дрязги, които не можех да си обясня. Уточнявам, че докато
беше г-жа К. в майчинство, я заместваше г-жа Я. като социален работник. Не
съм присъствала, не мога да уточня какво е било и каква информация е искала
г-жа К. от г-жа Я., може би за оценки, за срокове, дали е изпратена някаква
информация. Тогава бях в дирекцията, когато г-жа Я. дойде и пита
директорката какво да каже на г-жа К.. Аз се намесих с цел да помогна и
20
казах, че в този период, за който трябваше да се предаде информацията от г-жа
Я. на г-жа К., тя беше в отпуск и не беше запозната. За да не даде грешна
информация на г-жа К., я посъветвах: „Нека г-жа К. да пита директорката“,
защото тя най-точно ще й даде информацията. И накрая аз излязох виновната.
Г-жа К. беше послушвала на вратата, отвори вратата - аз останах без дъх
тогава, не очаквах такава реакция, такова отношение не бях получавала от
никой досега. Не очаквах от нея такава реакция, защото дотогава я познавах
като друг човек. Не знам какво се е променило. Не съм искала никога да
влизам в конфликт с който и да било. Много неща са преминали през мен, не
искам конфликти и дрязги. При изискване от нейна страна на каквато е да е
информация, винаги съм се отзовавала. Мога да кажа същото за моите колеги,
иначе ставаше скандал, че не искаме да дадем информация, писаха се
докладни до Общината. Длъжни бяхме да даваме информация. Аз съм била
записвана с телефон от г-жа К.. Интересното беше, че в единия случай аз бях в
отпуска, тя ме видя да си тегля пари от банкомата, тогава седна на пейката и
ме снимаше с телефона. Тя мислеше, че съм в работно време. Аз бях или в
отпуска или в болнични. Не съм ставала свидетел колеги дали са снимани с
телефон. Ескалацията на отношенията с г-жа К. мисля, че през 2022 г.
напролет – някъде през м. март, м. май, след като изпратихме децата от
услугата в 16 без 15 ч., аз не бях и подозирала дотогава за това, което ще кажа,
седнахме с госпожа К., това беше поредния опит да се сплотим, да намеря
общ език, г-жа Р. дойде и каза на г-жа К.: „Изпрати ми твоята част на оценката
на еди кое си дете“. Както седяхме, г-жа К. не реагира. Аз й казах: „Нери,
имаш време, аз съм я изпратила, иди, защото ще има проблем. Какво ти коства
да я изпратиш на пощата?“. Дотогава г-жа Р. е изпълнявала тази длъжност,
занимавала се е с всички документи и е помагала на г-жа К.. Г-жа К. каза: „Тя
я има, да си я копира“ и не й я изпрати. На екипната среща г-жа Р. реагира.
Това беше първия писмен документ - предаде на г-жа К. протокол за
неизпратена оценка и г-жа К. го скъса, хвърли го. Аз, като бивш директор на
образователна институция я питах какво прави, че това е документ, как може
да го скъса, че може да откаже да го подпише. Тя ми каза обидни думи тогава
и аз избягвах вече лични отношения с нея. Пак си простихме и станахме екип,
но тя вече беше отказала да изпълнява всякакви задължения. През 2023 г.
мина проверка на АКСУ и нямаше забележки. Всичко беше точно. По време,
когато бяха те в болнични, целият екип работеше като един. Направихме го, за
21
да се докажем като специалисти, заради проверката, за да представим всички
документи. Хората бяха очаровани от оценка и доклади. Има доклад от тази
проверка. След като се върна г-жа К. от продължителен болничен, правихме
обучение във връзка с тази Наредба още. Онлайн обучение беше. Тя тогава
зададе на обучителката въпроси, които я интересуваха и мислеше, че г-жа Р.
лъже и не е така, но обучителката й каза, че г-жа Р. е права и каквото г-жа Р.
каза, обучителката също го каза. Мисля, че беше въпросът дали има право,
трябва ли да работи с деца. Тя каза: „Да“. Освен тази обучителка, госпожа Р.
организира супервайзор. Мисля, че беше през 2024 г. в края, не мога да кажа
дата, която обучителка беше психолог. Жената дойде на място, играхме игри,
прави опити да ни сближи, но вдигна ръце накрая и каза: „Не“. Досиетата за
всеки случай стоят при социалния работник. Не знам дали са изземвани от
социалния работник. За докладната от м. декември 2024 г. - хората вече
изнемогваха и нямаха сили да работят. Аз заболях не можех да работя с
компютър, хората разбраха, поеха част и от моите задължения, бяха
изнемощели. Това беше причината за докладната. Моята причина, с която
пожелах да подпиша, беше, че г-жа К. много зле се отнесе с мен. С цел да й
помогна, да бъда буфер между колегите и нея, да я помоля, да й кажа, че не е
права, тя ме изблъска - може би 2024 г. напролет се случи. Изблъска ме, каза
ми: „Мръсницо, какво правиш тук, махай се, ма. Меро, махай се ма.“. Никой
никога не ме е обиждал така. Тогава ми казаха да подам жалба, но не исках да
се занимавам. Когато г-жа Р. я няма, аз я замествам – организирам въпроси,
дори не съм влизала, отключване и заключване на Центъра. Има заповед за
това. Всяка година я подновява. По принцип социалният работник трябва да я
замества по Наредба. Бях свидетел на много грозна сцена как мъжа на г-жа К.,
при заключване на вратата, аз не познавам съпруга на Н., през 2023 г. ли беше,
не помня, още един случай имаш, може би през 2024 г., може би м. ноември,
декември 2023 г., но беше тъмно и със заключването, някой ме хвана, дръпна
ме, каза: „Махай се, с теб ще се разправям после“, отведе Ф. настрани да я
заплашва. В последствие разбрахме, че това е съпругът на Н. К.. Има жалба в
Полицията. Не знам какво е станало. Жената Ф. М. подаде жалба, аз като
свидетел я подписах. Лично аз не съм подала жаба, защото не исках да се
занимавам, не обичам разправии и конфликтни ситуации. Когато към теб се
обръщат по този начин, не можеш да отвориш с друго, освен мълчание. Г-жа
К. мисля, че за екипна работа не притежава качества. Какви професионални
22
качества за работа с деца и по документите притежава, не мога да кажа.
Директорката извършва контрол на тази функция. Н. е след директорката, а аз
съм под нея. Не съм я следила как работи, как изготвя документите - това не е
моя работа. Когато постъпих на работа, Н. беше вече на работа. 25 г. стажът
ми беше в детска градина и нямах наблюдения на други колективи. Не знаех,
че съществува дори такъв Дневен Център за работа с деца с увреждания. При
постъпването ми на работа най–малко ми трябваха 6 месеца до 1 година, за да
се адаптирам. Адаптирах се благодарение на колектива, на помощта от тях,
дори от Н.. Нямам забележки към работата й, не съм и следила. Аз навлизах в
работата с деца с увреждания. Социалният работник е на първо място.
Директорът контролира, но организира социалният работник. Под директора е
социалният работник. Ръководи се работата от социалния работник. Екипните
срещи са упоменати в Правилника за вътрешния ред да са ежеседмични. Ние
решихме да са понеделник, за да се подготвим за седмицата. Всички знаехме и
който помни, отива в понеделник на място за екипна среща. Ако е забравил
някой, г-жа Р. лично ходи по стаите и ни забира. Писмено нямаше издадена
заповед за тези срещи кога да са. Лично колектива решихме да са понеделник.
Не мога да кажа дали това, което е решил колектива, е записано. Това за
понеделник е общо решение.
АДВ. К. – Моля да се протоколира обстоятелството, че колегата ме
прекъсва при задаването на въпроси и нарушава най-малкото етичните
правила и поведение на адвоката. Предизвиква ме да реагирам по начин, по
който не ми се иска.
АДВ. Н. – Аз също искам да подпомогна работата на колегата.
Свидетелката каза: „Ние решихме“.
АДВ. К. – Колегата цели аз да не мога да си задам въпроса.
Съдът обръща внимание на двете страни да спазват правилата и реда в
залата!
СВ. И. – Документацията, изпълняването и даването в срок, зависи от г-
жа К. и то не сам от нея. Ако един не предаде своята част от информацията, тя
23
не може да се изпрати на директора и оттам да отиде до Отдел „Закрила на
Детето“. По актовете, които съм изчела, знам че досиетата започват с
документи, които идват от Отдел „Закрила на Детето“ при Дирекция
„Социално Подпомагане“. Тя си ги слага в едно класьорче и започва да добавя
документи в досието. Не знам да не е било при нея досието, не съм запозната.
Била съм свидетел на предаване на документи от Отдел „Закрила на Детето“
на няколко деца на г-жа К. и тя отказва да ги приеме. Директорката с протокол
и свидетел винаги искаше да ги предаде, защото разбра, че нещата не отиват
на добре. Ако досието не е при г-жа К., и аз не бих могла да изпълнявам
функциите си, и тя не би могла. Сроков контрол е едно листче, или няколко
листа, върху които е записано под формата на таблица: кога, името, междинен
доклад, заключителен доклад, индивидуална оценка на потребностите,
доклад-оценка. Ако трябва да се изготви на 25 януари докладът-оценка,
последната графа е датата. До преди да излезе в отпуск по болест, Н. го
правеше този сроков контрол. На екипни срещи след това г-жа Р. съобщаваше
всяка седмица какво трябва да се изготви от колегите. Нямаше кой да го
изготвя. Като се върна от отпуск, Н. отказа и не го пращаше. Как да работим,
ако нямаме тази информация, някой трябваше да я предаде. Не съм изготвяла
никога сроков контрол, нито съм присъствала на изготвянето му - това не е
мое задължение и не мога да кажа какво трябва и какво не. Аз съм педагог и
гледам да изпълня моите задължения. Не се интересувам как работят
колегите. С цел да подобрим отношенията, когато г-жа К. се върна от отпуск
по болест през 2024 г., ние работехме по графици - изготвят се индивидуални
графици на всяко дете кога къде е. Всеки специалист има графици за работа с
децата - през деня кое дете, в колко часа. Не съм чула колеги да кажат на Н., че
няма да й предоставят тяхната част от информацията, защото това е техен
индивидуален труд и няма да й го предадат. Цялата работа е екипна. Не може
сам човек да се оправи с едно агресивно дете например. Ако е при мен, идат
ми на помощ веднага, екипно е всичко. Тримесечните доклади са за всички
деца с ТЕЛК. Междинните доклади са по ЗЗДт. За всички деца се попълва
междинен доклад, който е от ППЗЗДт – чл. 22. Има междинен и заключителен
доклад. Междинният е през 3 м., а заключителният - 10 дни до приключване
на случая и прекратяване на договора. Ако някое дете продължава, услугата
мисля, че пак през Дирекцията се минава. Старият договор се архивира и се
почва отначало. Не съм чула от г-жа Р. към г-жа К. да казва, че е проста, че не
24
може да пише и не може да чете. С приемане на Наредбата започнаха
менторските протоколи. През 2023 г. напрежение постоянно имаше, но тя
много отсъстваше – г-жа К. беше в продължителен отпуск по болест през
2023, 6 м. – от юни до края. Месец юни 2023 г. излезе в болнични, до края на
2023 г. и след това 4 м. - от 2024 г. Ние започнахме да работим документите й
по заповед на г-жа Р.. Изработваха се от другите специалисти нейните
документи, защото г-жа К. каза, че за нея Наредбата за качеството на
социалните услуги не е влязла в сила и няма да работи, докато не приемат
националната карта за социалните услуги. Ние продължихме да работим.
Знам, че е наказвана дисциплинарно г-жа К., но не съм чела заповедта. Не съм
чела и заповедта, с която е освободена от работа. Кметът е посещавал центъра
-1-2 пъти в годината. Не е присъствал на работата ни като специалисти. В
момента имам кабинет, но преди това нямах. От 2023 г. влязох в новия си
кабинет. Г-жа Р. отстъпи дирекцията да се раздели на две. Сама съм в кабинета
си. Всеки поотделно в кабинета си пише, дори съм писала и вкъщи аз. Не съм
давала доклад, че не мога да дам моята част, защото г-жа К. ме спъва. Г-жа К.,
мисля че - лично от моя страна говоря, няма лично отношение от мен, личното
отношение се появи от нейна страна, след като не иска да приеме новата
Наредба да изготви правилниците, правилата за работа с деца. Аз не съм
човек, който да каже дали се справя с работата. Мисля, че няма да може г-жа
К. да изпълнява задълженията си, спазването на колегиалната етика и след
като толкова време се опитвахме, обучихме я, директорката разясняваше как
да направи дадена програма, тя не я направи, казва, че това не е така. Приема
само своите. Ако г-жа Р. е предавала пакет документи за дадено дете, то е
новопостъпило дете. Случаи, в които г-жа Р. да предава документи от
досиетата на децата на Н. К., които Н. К. е отказала да приеме с довода, че
тази информация е непълна и иска цялото досие, е имало такъв случай. На
екипна среща, като се върна на работа, имаше нещо такова. Директорката й
предаде, тя ги отказа. Какви са били досиетата - пълни или непълни, аз не
мога да кажа. Не съм ги разглеждала, нито съм в правото си да се
интересувам. Сроковете по документооборота от кой, на кой да се предаде,
къде и кой, не ме касае и не съм се интересувала. Тези документи касаят
директора, който извършва контрол на качеството на специалистите и
социалния работник. Не мога да кажа дали има такива вътрешни правила. Има
вътрешен правилник. Не е регламентирано кое, как се предава. В началото се
25
предаваше тази информация с флашка. За това - нещо как да се предава
информацията, няма нормативна база. Беше решено, за улеснения на
социалния работник, да е по пощата. Има Вътрешен Правилник на Центъра и
имам папка с нормативни документи в моя кабинет. Всеки специалист има
всички документи, разпечатани в класьор. В този Правилник няма разписан
механизъм на предаване на документите - във Вътрешния Правилник. Чела
съм го.
АДВ. К. - Нямам въпроси към свидетелката.
АДВ. Н. - Нямам въпроси към свидетелката.
АДВ. К. - Държана разпита на св. М. П. за основни обстоятелства.
Свързано е с обстоятелствата: изземвани ли са досиетата от кабинета на Н. К.,
знае ли да ли са били изземвани, ако да - къде са били съхранявани, имало ли е
напрежение по повод изземването, Н. К. изисквала ли е информация, ставало
ли е напрежение по повод тези досиета, обстоятелствата, свързани със
съставянето на докладите на всеки специалист, които се обобщават от г-жа К.
- казвала ли е, че това е интелектуален индивидуален труд, отказвала ли е по
този повод да предоставя своята част, заявявала ли е това обстоятелство в с.з.
по друг повод? Това са съществени обстоятелства. За да съкратиш лице,
поради несправяне с работата, ако не е субективно, а поради причина –
пречки, създадени от трето лице, ще направя изводи по същество.
Противопоставям се по приемането на всички днес представени по делото
доказателства, с изключение на заповедта, с която се определят
възнагражденията за 2024 г. Изложил съм вече съображенията си.
АДВ. Н. – Поддържам искането си да се приемат приложените
доказателства по делото. Заповедта за ДМС е от м. декември 2024 г. В
изпълнение на определението на съда съм ги предал. Заличаването на личните
данни е по причина, която сме представили. Във връзка с дадената ни
възможност да сочим нови доказателства в предходното с.з., която е във
връзка с обстоятелството, че на ищцовата страна бяха дадени многократни
възможности да представят доказателства. Моля да приемете като
доказателства по делото, следните документи: 14 бр. протоколи от екипни
26
срещи, приложени към молбата, 83 броя протоколи от ментори, във връзка с
контрол по документооборот, 29 бр. разпечатки, за които споменах от
предходното с.з. от пощенски кутии, от които се вижда, че различните
служители са изпращали в пощенската кутия на социалния работник, като
прикачени файлове документи на електронна поща: ************@***.**,
Вътрешен Правилник на Центъра, за който споменах в предходното с.з. и е
многократно цитиран. Тези доказателства ще имат значение за редица
въпроси. Ако някои от документите ги няма в кориците по делото, не мога да
обясня причината. Твърдя, че имаше 14 бр. протоколи, които съм представил в
няколко папки. Считам, че тези въпроси са от съществено значение.
Възразявам на твърдението за процесуална недопустимост, поради изтичане
на процесуалните срокове. Свидетелката П. е изискана днес от ищцовата
страна. Тя беше заличена от наша страна. Казах, че в първото с.з. бяха
представени документи за образователен ценз, като аз възразих по приемането
им и въпреки това се приеха от Съда. Не виждам защо важни доказателства,
които ми дадохте възможност да представя, ми се отказва да се приемат.
Свидетелката П. е заявена днес от ищцовата страна.
АДВ. К. – Св. П. е заявена от ответната страна и е заменена по понятни
причини – тази свидетелка припадна пред залата в предходното с.з. и изпитва
огромен ужас да дойде в съда, защото ще бъде принудена да лъже, а тя
неможе да лъже за тези обстоятелства как са отнети документите и как се
създават пречки. Поради тази причина тази свидетелка е заменена.
АДВ. Н. – Първоинстанционният съд е задължен да изясни спора в
цялост. Трябва да има равностойно третиране на страните. В исковата молба
ищецът е длъжен да посочи доказателствата и обстоятелствата, които ще
доказва, и да представи с исковата молба всички писмени доказателства. В
нарушение на чл. 127, ал. 2 от ГПК, това не беше изпълнено и бяха
представени в първото с.з.
По доказателствата и на основание чл. 157 от ГПК,
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото следните документи:
27
Заповед № 1033/16.12.2024 г. на Кмета на Община - Пещера, протоколи за
осъществяване на менторски контрол и Правилник за Вътрешния ред на
ДЦДМУ – гр. Пещера.
ДОПУСКА до разпит свидетелката на ищцата М. П..
АДВ. Н. – Противопоставям се на процесуалното искане да разпитваме
втори свидетел на ищцовата страна, направено днес - св. П., доколкото
обстоятелствата, относно които ще се явява, бяха заявени днес. Намирам
изявленията, че ще бъде принудена свидетелката да твърди каквото и да било
пред съда, за голословни. Моля да се извади това от протокола. Не виждам
защо ще бъде разпитана св. П..
АДВ. К. – Държим на разпита на свидетелката П., в отговор на днес
разпитаната свидетелка, която каза, че не знае къде са се намирали досиетата
и дали са изземвани, а това обстоятелство се знае от св. П.. Стана ясно, че ако
не са при социалния работник, няма как да си върши работа. Това е по
същество. Затова държа на разпита.
АДВ. Н. – В случай, че допуснете процесуалното искане в днешното
с.з., за разпитване на втори свидетел – св. П., от ищцовата страна, моля да ми
дадете възможност да представя протоколите от екипните срещи, които
липсват в кориците на делото. Не знам по каква причина ги няма.
За разпит на свидетелката на ищцата,
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА и насрочва делото за 03.12.2025 г. от 10.30 часа, за която дата
страните да се считат уведомени при условията на чл. 56, ал. 2 от ГПК.
Да се призове свидетелката М. С. П. на адрес: гр. Пещера, ***.
Протоколът се изготви в с.з., което приключи в 13.50 часа.
Съдия при Районен съд – Пещера: _______________________
28
Секретар: _______________________
29