Р Е Ш Е Н И Е
№ 85
гр. Горна Оряховица, 20.03.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, Х състав, в публично
съдебно заседание на двадесети февруари две
хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Илина Джукова
при секретаря Стела Бакърджиева като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 1428 по описа на Районен съд – Горна Оряховица
за
Предявени са положителни установителни искове с
правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр.
чл.200, ал.1 ЗЗД, вр чл.97, ал.1, т.4 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът „Енерго-Про Продажби“ АД твърди, че ответникът И.Г.В.
е потребител на електрическа енергия в обект за обект в гр.Г.О., ул…, за който
е разкрита партида с клиентски номер ********** и абонатен номер ********** при
ищеца, като правата и задълженията на страните по продажбата на електрическа
енергия са регламентирани в публично известни общи условия. По силата на тези
общи условия за ответника съществувало задължението да заплаща стойността на
използваната в имота електрическа енергия при срокове и условия, определени в
Общите условия, независимо дали е получил предварително писмено уведомление за
размера на задължението си, а при наплащане в срока на издадената фактура,
дължи обезщетение в размер на законната лихва за срока на забавата. Твърди, че
ответникът не е изпълнил задължението си да заплати стойността на потребената в
периода 05.12.2018 г. – 04.03.2019 г. електрическа енергия и такса
възстановяване по издадените му фактури за периода 21.01.2019 г. – 20.03.2019
г. в общ размер 991,86 лв. Счита, че поради неизпълнение на задължението в
срок, ответникът му дължи и сумата от 12,67 лв. – обезщетение за забава в
плащането в размер на законната лихва от датата на падежа на всяка фактура до
12.04.2019 г. Моли за постановяване на решение, с което да се приеме за установено
съществуването на посочените вземания, за които е издадена заповед № 900/24.04.2019
г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 778/2019 г.
по описа на Районен съд – Горна Оряховица, с присъждане на сторените в
заповедното и исковото производство разноски.
Ответникът И.Г.В., чрез назначения особен
представител, оспорва по посочените от ищеца клиентски и абонатен номер да се
отчита потреблението на ответника. Възразява да е доставено твърдяното
количество електрическа енергия през исковия период, обективирано в издадените
от ищеца и непоротивопоставими на ответника частни свидетелстващи документи.
Обосновава становище за липса на предпоставките за начисляване на такса
възстановяване и възразява, че клаузата, предвиждаща заплащането на тази такса
е нищожна, като неравноправна. Моли за отхвърляне на предявените искове.
Съдът,
след съобразяване на твърденията на страните и преценка на събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са положителни установителни искове с
правно основание правно основание чл.422,
ал.1 ГПК, вр. чл.200, ал.1 ЗЗД, вр чл.97, ал.1, т.4 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД. Уважаването им, с оглед твърденията на ищеца,
е предпоставено от кумулативното установяване на следните материалноправни
предпоставки: съществуване на облигационна връзка между страните по договор за
продажба на електрическа енергия при общи условия, обвързващи всички клиенти на
енергийния снабдител съгласно чл.98а ЗЕ, реалното доставяне в процесния обект
на твърдените от ищца количества електрическа енергия и извършване на услугата
възстановяване на захранването, както и размера на претендираните вземания.
За да съществува твърдяната договорна връзка между
страните е необходимо през исковия период ответникът да е имал качеството „потребител
на енергийни услуги", в частност „битов клиент". Съгласно §1, т.41б и
т.2а ДР на ЗЕ такова лице е краен клиент, който купува електрическа енергия за
собствени битови нужди. Отношенията между потребителя и дружеството – краен
снабдител се уреждат съгласно публично известни общи условия, за действието на
които съгласно чл.98а, ал.4 ЗЕ не е необходимо приемане от страна на
потребителя.
По делото са представени Общи условия на договорите
за продажба на електрическа енергия на „Е.Он България Продажби“ АД (ОУДПЕЕ),
одобрени от ДКВЕР с Решение № ОУ-061/07.11.2007 г., в сила от 26.11.2007 г.,
публикувани във в-к „Дневник“, брой от 30.11.2007 г. и в-к „Черноморие“, брой
от 30.11.2007 г., действали към исковия период и понастоящем (след като с Решение
№ 798/20.01.2017 г. по адм.д. № 3068/2016 г. по описа на ВАС, влязло в сила на
20.01.2017 г. е отменено Решение № ОУ-06/21.07.2014г. на ДКЕВР, с което са
одобрени Общи условия за продажба на електрическа енергия за „Енерго-Про
Продажби“ АД). Съгласно чл.4, ал.1 от приложимите Общи условия „потребител на
електрическа енергия за битови нужди“ (съответно на понятието в §1, т.42 ДР на
ЗЕ в редакцията към датата на одобрение на общите условия) е физическо лице –
собственик или ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната
мрежа на „Електроразпределение Север“ АД, което ползва електрическа енергия за
домакинството си и е снабдявано и закупува същата от „Енерго-Про Продажби“ АД.
Именно това са предпоставките, при осъществяването на които възниква твърдяната
от ищеца договорна връзка.
Ищецът не въвежда нарочни твърдения за основанието,
на което ответникът е клиент на дружеството с клиентски номер ********** –
собственик или ползвател на имота на адрес гр.Г.О., ул…, заведен с абонатен № **********, а
ответникът оспорва по посочената партида да се отчита потребяваната в обекта
електрическа енергия. Изричното възражение е насочено към отричане на
твърдяната облигационна връзка, поради което при съдът указа на ищеца, че носи доказателствената тежест за
установяване на обстоятелството, че партида с клиентски номер **********
и абонатен номер ********** е разкрита за обекта на ответника на адрес гр.Г.О.,
ул…, както и че не сочи доказателства
за това. Във връзка с дадените му указания и при предоставената му възможност
за това съгласно чл.146, ал.3 ГПК, ищецът не ангажира доказателства за
установяване на твърдението си. Липсата на процесуална активност у ищеца да поиска
събиране на доказателства за това изгодно нему обстоятелство, при дадени нарочни
указания за това, налага приложение на процесуалната санкция /тежест/ за такова
бездействие – съдът да приеме, че твърдяното обстоятелство не е осъществено.
Така при липса на доказателства, че партида
с клиентски номер ********** и абонатен номер ********** е разкрита за обект, находящ се в гр.Г.О., ул…, на
който собственик или ползвател е ответникът, съдът намира, че между страните не е налице облигационна връзка по
договор за продажба на електрическа енергия с твърдяното от ищеца съдържание.
Дори да беше установено, че първата от посочените
предпоставки за уважаване на претенцията е осъществена, събраните по делото
доказателства не дават основание, за извод, че количеството електрическа
енергия, чиято цена се претендира, е потребено в обекта през процесния период. Именно
фактът на потребление на електрическа енергия е правопораждащ за вземането на
ищеца за цената му (арг. клаузата на чл.26, ал.1 ОУДПЕЕ и чл.187, ал.1 ЗЗД и
чл.200, ал.1 ЗЗД, приложими относно процесния договор съгласно чл.318, ал.2 ТЗ –
ответникът-купувач дължи заплащане на цената получената /доставена/ вещ –
електрическа енергия). Доколкото се дължи се цената само на това количество
електрическа енергия, което е доставено на потребителя, то уважаването на
предявения иск е предпоставено от установяване, че остойностеното в процесните
фактури количество електрическа енергия, е доставено. По аргумент от чл.40,
ал.1 и ал.2 от Общите условия на договорите за пренос на електрическа енергия
през електроразпределителните мрежи на „Електроразпределение Север“ АД (ОУДПЕЕЕМ),
доставено е това количество електрическа енергия, което сочат показанията на средството
за търговско измерване, монтирано за отчет в процесния имот.
За установяване на количеството
потребена електрическа енергия по делото са представени изготвени от ищеца
справка за потреблението в процесния обект, извлечение от сметка и извлечение
за фактури и плащания. Те, както и фактурите, представляват частни
свидетелстващи документи, обективиращи изгодни за техния издател обстоятелства.
Документите не носят подпис на ответника, не обективират негово извънсъдебно
признание за количеството потребена /отчетена/ електрическа енергия, поради
което са му непротивопоставими и не могат да важат срещу него. Тези документи
не се ползват с обвързваща съда материална доказателствена сила и при липса на
ангажирани други доказателства относно потреблението в процесния обект през
исковия период, няма основание за извод, че твърдените от ищеца факти са
доказани пълно. Такова друго доказателство не е приетата съдебно-счетоводна
експертиза, основала заключението си по задачи №№ 1 и 2 изключително на
данните, съдържащи се в посочените частни свидетелстващи документи.
Невъзможността съда да основе на тях фактическите си изводи за отразените
изгодни за издателя им обстоятелства, е пречка такива изводи да се изградят и
въз основа на възпроизвеждането им в експертизата.
На следващо място не би могло да се приеме, че фактурите установяват отразените в тях
количества доставена и потребена електрическа енергия, защото такъв извод би
бил несъответен на чл.55 ТЗ и чл.182 ГПК и доказателствата по делото. Вписванията
в счетоводните книги биха могли да се ползват с доказателствена сила, дори и да
обективират изгодни за издателя обстоятелства, след положително заключение за
тяхното редовно водене и след преценка на отразените обстоятелства с оглед
другите доказателства по делото. Установяването на редовното водене на
счетоводните книги (т.е. че процесните
вписвания са надлежно съставени, в съответствие с изискванията и при спазване
на принципите на ЗСч и въз основа на документи, които ги оправдават) е
наложително с оглед на това, че счетоводните записвания са вторични счетоводни
документи по смисъла на чл.6 ЗСч и тяхната доказателствена сила се основава на
предпоставката, че са били извършени въз основа на други документи, които могат
да се противопоставят на страната, задължена по тях. Този факт следва да бъде
установен от страната, черпеща права от неговото осъществяване, като по
аргумент от чл.154 и чл.182 ГПК това е страната, водила книгите (в същия смисъл
са и Решение № 187/24.01.2013 г. по т.д. № 436/2012 г. на II Т.О. на ВКС, Решение № 88/11.06.2015 г. по гр.д. №
4559/2014 г. на IV Г.О. на ВКС). В случая за
установяването му не са ангажирани никакви доказателства, поради което извод,
че счетоводството на ищеца е редовно водено ще бъде необоснован. Не е налице и втората предпоставка на
чл.182 ГПК, изискваща фактическият извод за осъществяване на отразените
обстоятелства да бъде съответен и на другите доказателства по делото. За
доставката на отразените във фактурите количества електрическа енергия не са
представени никакви други доказателства, освен справката за потребление и
извлеченията по партидата, които не могат да се противопоставят на ответника.
Така в обобщение, нито фактурите, нито справката, въз основа на която са
издадени и извлеченията, сочещи липса на плащане, нито експертизата,
възпроизвеждаща съдържанието на тези документи, могат да докажат пълно
доставката на посоченото количество електрическа енергия през процесния период
в обекта на ответника.
По
отношение на цената на услугата възстановяване на захранването, за което е
издадена Фактура № **********/11.03.2019 г., нито се твърди, нито от
приложените доказателства се установява осъществяването на предпоставките на
чл.21 ОУДПЕЕ, съответно чл.26 ОУДПЕЕЕМ. За доказване на основанието за
начисляване на таксата от 19 лв. е представена единствено посочената фактура.
По отношение на нейната доказателствена сила важи казаното по-горе. Нещо повече
– в случай, че снабдяването с електрическа енергия за обекта е прекъснато преди
11.03.2019 г., то електрическа енергия не е доставяна и съответно нейното
заплащане не може да се иска. В случай, че е извършена услугата възстановяване
на захранването, чиято цена се претендира, то тя може да бъде извършена само
след отпадане на основанията за прекъсването (чл.21, ал.1 ОУДПЕЕ), в частност
заплащане на неплатените задължения. Всичко това дава основание на съда да
приеме, че цената на посочената услуга не се дължи доколкото нейното извършване
остана недоказано.
Дори
и възстановяване на снабдяването да бе извършено, то няма характер на услуга, а
е задължение на енергийното предприятие, възникващо при отстраняване на
причините, довели до преустановяване на снабдяването (арг. от чл.124 ЗЕ). По
тази причина цена, такса или възстановяване на разходите за тази дейност не се
следва, а клаузата, предвиждаща заплащането на таксата, попада в хипотезата на
чл.143, т.2 ЗЗП, тъй като ограничава правата на потребителя, произтичащи от
закон. Освен посоченото, таксата, имаща характер на обезщетение за разходите на
доставчика, е отнапред едностранно определена по размер без фактическия състав
на начисляването й да включва претърпяването на каквито и да е вреди от ищеца.
Тъй като действията по прекъсване и възстановяване на захранването се извършват
от „Електроразпределение Север“ АД (арг. от Глава VIII ОУДПЕЕЕМ), то ищецът не
понася разходи за тази дейност, поради което и няма основание да изисква
възстановяването им. Като позволява на ищеца да изисква заплащане на предварително
и едностранно определена сума за възстановяване на снабдяването, обсъжданата
клауза е неравноправна и на основание чл.143, т.18 ЗЗП, защото предоставя
възможност на доставчика едностранно да определя обезщетение за претърпени
вреди за включване и изключване на снабдяването (така и Решение №
125/07.08.2015 г. по т.д. №990/2015 г. на I Т.О. на ВКС). Тъй като клаузата от общите условия е неравноправна в
хипотезата на чл.143, т.2 и т.18 ЗЗП и доколкото не е уговорена индивидуално,
същата се явява нищожна на основание чл.146 ЗЗП и не може да породи
претендираното задължение на ответника.
В
обобщение на изложеното не се установи партидата с клиентски номер ********** и
абонатен номер ********** да е разкрита за обекта на ответника, нито той да е
потребил посоченото във фактурите количество електрическа енергия или да дължи заплащане
на фактурираната такса. Исковете за установяване на съществуване на вземане
размер 991,86 лв. на твърдяното от ищеца основание – цена на доставена
електрическа енергия за процесния период и такса възстановяване, както и на
акцесорното вземане за обезщетение за забава в плащането от 12,67 лв., се
явяват неоснователни, поради което следва да бъдат отхвърлени.
По присъждане на направените разноски:
Ответникът, представляван от особен представител, не
е сторил разноски в производството, а на ищеца, с оглед изхода от спора, няма
основание да му бъдат присъдени такива, поради което отговорност за разноски не
следва да бъде разпределяна.
На основание чл.258, ал.1 ГПК решението подлежи на
обжалване.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ исковете
на ЕНЕРГО-ПРО
ПРОДАЖБИ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Варна,
бул.“Владислав Варненчик“ № 258, „Варна Тауърс-Г“, представлявано от всеки двама от членовете на
Управителния съвет П.С.С., Я. М. Д. и Г. К. заедно срещу И.Г.В., ЕГН **********, с
постоянен и настоящ адрес *** да се приеме за установено по реда на чл.422 ГПК
съществуването на вземания, както следва: 991,86
лв. /деветстотин деветдесет и един лева и осемдесет и шест стотинки/,
представляващи незаплатена цена на потребената в периода 05.12.2018 г. –
04.03.2019 г. електрическа енергия и такса възстановяване по партида с
клиентски номер ********** и абонатен номер ********** за обект на адрес в гр.Г.О., ул…, за които са издадени фактури в периода 21.01.2019 г. – 20.03.2019 г., ведно със законната лихва върху сумата
от 24.04.2019 г. до окончателното й изплащане и 12,67 лв. /дванадесет лева и шестдесет и седем стотинки/,
представляващи обезщетение за забава в плащането в размер на законната лихва от
падежа на вземането по всяка фактура до 12.04.2019 г., за които е издадена заповед № 900/24.04.2019 г. за изпълнение
на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 778/2019 г. по описа на
Районен съд – Горна Оряховица.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред Окръжен съд – Велико Търново в двуседмичен срок от връчване
на преписи на страните.
Препис от решението да се връчи
на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: