№ 823
гр. София, 23.03.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито
заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Красимир Машев
Членове:Златина Рубиева
Петя Алексиева
като разгледа докладваното от Петя Алексиева Въззивно частно гражданско
дело № 20231000500750 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.274, ал.2, изр.1, пр.2 във връзка с ал.1,
т.1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на П. К. П. и Е. А. П. срещу Определение
№ 53/01.02.2023 г., постановено по в.гр.д.№ 405/2022 г. по описа на Окръжен
съд Монтана, с което е оставена без разглеждане въззивната жалбата на П. К.
П. и Е. А. П. срещу действията на съдебния изпълнител по изпълнително дело
№ 2-364/2020 г. по описа на СИС при МРС, изразяващи се в насрочване на
опис на 17.11.2022 г. на възбранен недвижим имот, представляващ
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 48489.13.177.1.60 и
производството по делото е прекратено като недопустимо.
Поддържа се неправилност и незаконосъобразност на обжалваното
определение по съображения подробно изложени в жалбата.
Моли съда да отмени като неправилно и необосновано определението.
В срока по чл.276, ал.1 от ГПК е постъпил отговор само от взискателя в
изпълнителното производство - НПК на слепите в България. Оспорва
частната жалба като неоснователна. Поддържа, че обжалваното определение е
правилно, законосъобразно и моли съда да го потвърди.
От фактическа страна:
Окръжен съд Монтана е бил сезиран с въззивна жалба с правно
основание чл.435, ал.4 от ГПК на третите лица П. К. П. и Е. А. П., с която е
1
обжалвано действието на държавния съдебен изпълнител по изпълнително
дело № 2-364/2020 г. по описа на СИС при МРС, изразяващо се в насрочване
на опис на 17.11.2022 г. на възбранен недвижим имот, представляващ
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 48489.13.177.1.60, за който
третите лица твърдят, че се е намирал в тяхно владение още с придобиването
му на публична продан с Постановление от 17.05.2012 г., влязло в сила на
29.05.2012 г., както и с твърдението, че върху имота и по процесното
изпълнително дело няма наложена възбрана.
Окръжен съд Монтана насрочил и разгледал жалбата в открито съдебно
заседание, проведено на 16.01.2023 г.
С обжалваното определение № 51/01.02.2023 г. съдът е приел, че
възбраната върху имота е вписана на 29.12.2005 г., към която датата
жалбоподателите нито твърдят, нито се установява да са били собственици,
поради което не разполагат с право на жалба.
По тези съображения въззивният съд е оставил без разглеждане жалбата
на третите лица и е прекратил производството по делото като недопустимо.
При така установените факти, съдът приема следното от правна
страна:
Частната жалба е подадена от надлежни страни, срещу акт подлежащ на
обжалване и в срок, поради което се явява процесуално допустима, а по
същество е основателна, макар и по други съображения от изложените в нея.
Установяването на факта на владение на трети лица върху недвижим
имот към датата на която по изпълнителното дело е наложена възбрана, е
факт по съществото на производството, а не е условие за процесуална
допустимост на жалбата. Обстоятелството дали правото на предпочтително
удовлетворение на взискателя може да бъде противопоставено на третите
лица, които твърдят да са придобили права върху имота по акт, вписан след
вписването възбрана (каквато двамата жалбоподатели твърдят да не е
вписвана по процесното изпълнително дело), следва да бъде установен в
производството и в зависимост от това жалбата ще бъде основателна, респ.
неоснователна, а не недопустима.
Жалбата по реда на чл.435, ал.4 от ГПК е допустима и е налице правен
интерес от защитата по този ред, когато по започнало принудително
изпълнение за парично вземане са предприети изпълнителните действия
2
върху дадена вещ, които засягат права на третото лице и то отрича правата на
длъжника върху вещта, предмет на изпълнението – по аргумент от мотивите в
т.ІV от Тълкувателно решение № 3/2015 от 10.07.2017 г. по т.д. № 3/2015 г. на
ВКС, ОСГТК.
Пак от същото тълкувателно решение, предмет на производството по
обжалването по чл. 435, ал. 4 ГПК е законосъобразността на действието на
съдебния изпълнител и в него въпросът за собствеността на вещта, върху
която е насочено принудителното изпълнение се разглежда, доколкото е
необходимо да се установи законосъобразността или не на обжалваното
действие.
Предвид гореизложеното подадената частна въззивна жалба се явява
основателна, обжалваното определение следва да бъде отменено и делото
върнато на ОС-Монтана за произнасяне по съществото на въззивната жалба, с
която е сезиран.
Мотивиран от горното, Апелативен съд-София, 8-ми граждански състав
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 53/01.02.2023 г., постановено по в.гр.д.№
405/2022 г. по описа на Окръжен съд Монтана и връща делото на ОС-
Монтана за произнасяне по съществото на жалбата с правно основание
чл.435, ал.4 от ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3