Р Е Ш Е Н И Е
№ 701 22.11.2019 г. гр. Търговище
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - Търговище Девети състав
На тринадесети ноември 2019 година
В открито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА КОЛЕВА
Секретар: Валентина Войникова
Като разгледа докладваното от Председателя
Гр. дело № 1015 по описа за 2019 година,
За да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е положителен установителен иск за съществуване на вземане, по реда на чл.422 ал.1 ГПК във вр. с чл.415 ал.1 ГПК.
Ищецът твърди в исковата си молба, че въз основа на заявление от него е издадена заповед № 199/19.02.2019г. по Ч.гр.д. № 321/2019 г. по описа на РС-Търговище , с която е разпоредено на длъжника/ответник по делото/ - К.М.К. *** да заплати на кредитора /ищец по делото/ - „Гаранционен фонд България“ ЕООД-Бургас, сумата от 919.11лв., представляваща непогасена главница по Договор за потребителски кредит № 0000283/06.12.2016г., сключен между длъжника и „ФРЕШ КРЕДИТ“ ЕООД с ЕИК *********, ведно със законната лихва, считано от 18.02.2019год., до окончателното изплащане на задължението, сумата от 56.35лв., представляваща договорна лихва за периода от 06.12.2016г. до 15.02.2019г., сумата от 27.01лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 07.01.2017г. до 15.02.2019г., платени на кредитора от настоящия заявител в качеството му на поръчител на длъжника, на осн. чл.410,ал.1,т.1 от ГПК, както и направените в производството разноски.
Между кредитодателя „Фреш Кредит“ЕООД и длъжника са сключени договор за потребителски кредит № 0000283 от 06.12.2016г. и свързания с него договор за допълнителни услуги от 06.12.2016г., ведно с Общи условия към тях. Между кредитодателя „Фреш кредит“ ЕООД, длъжника и трето лице „Гаранционен фонд България“ ЕООД –като поръчител, е сключен договор от 06.12.2016г. за гаранционна сделка /поръчителство/ за задълженията на длъжника към кредитодателя „Фреш Кредит“ЕООД по посочените по-горе два договора. На датата на подписване на договорите на длъжника е предоставена заемна сума в размер на 650 лв. Длъжникът се задължил да погасява разсрочено кредита, съгласно графика на плащанията , дължими по двата договора/по кредита – главница и възнаградителна лихва, и и допълнителна услуга по т.І от ДДУ/, при съответните падежи, с краен падеж 06.12.2017г. ведно с другите допълнителни услуги по т.ІІ от ДДУ. До 15.02.2019г. по двата договора длъжникът е извършил частични плащания и след тази дата няма плащания.
По чл.3 ал.2 от ДПК-в случаите когато кредитополучателя не осигури обезпечения на кредитите, се сключва договор за поръчителство с одобрено от кредитодателя трето лице, срещу възнаграждение в полза на поръчителя. Сключен е договор за поръчителство между трите страни. В чл.4 от ДПК кредитополучателя е заявил желание да ползва от кредитодателя допълнителна услуга по договор /ДДУ/, която е: финансиране на възнаграждението на поръчителя на разсрочено плащане. По ДДУ кредитодателя е задължен да заплати на вноски /вместо кредитополучателя/ на третото лице-поръчител дължимото възнаграждение по договор за поръчителство, и съответно кредитополучателя е задължен да върне/изплати на кредитодателя така предоставената сума, на равни месечни вноски, заедно със сумите по ДПК, съгласно график за плащанията, неразделна част от ДДУ. Поради просрочия на кредитополучателя за плащане на задълженията по 2-та договора, кредитодателят е упражнил правото си на вземане, като на 15.02.2019г. писмено е поканил поръчителя в 30-дневен срок да заплати сумата в размер на общо 1002.47 лв. На 15.02.2019г. поръчителят е платил на кредитодателя задълженията на длъжника и на осн. чл.74 ЗЗД е встъпил в правата на удовлетворения кредитор /суброгация/.
Ищецът моли съдът да постанови решение, с което да установи вземанията му към ответника за сумите, както следва: сумата от 409.78 лв., представляваща главница по Договор за потребителски кредит № 0000283 от 06.12.2016г.; 56.35 лв. - договорна лихва от 06.12.2016г. до 15.02.2019г. - по Договор за потребителски кредит№ 0000283 от 06.12.2016г..; 472.33 лв. - главница по т.1 по Договор за допълнителни услуги от 06.12.2016г.; 37 лв. – главница по т.ІІ /за СМС-известяване/ по Договор за допълнителни услуги от 06.12.2016г.; 27.01 лв. – лихва за забава по Договор за потребителски кредит№ 0000283 от 06.12.2016г. за периода от 07.01.2017г. до 15.02.2019г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението -21.11.2018г. за издаване на заповед за изпълнение по ч.гр.д. №321/2019г. по описа на РСТ по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане,както и да бъдат присъдени разноските в заповедното и разноските в исковото производство. Редовно призован ищецът няма упълномощен процесуален представител в открито заседание. Постъпила е преди о.з. писмена молба Вх.рег.№ 11327/12.11.2019г. , видно от която иска се поддържа така, както е предявен.
Ответникът-К.М.К., редовно уведомен за исковата молба по реда на чл.47 ал.1-5 от ГПК. В едномесечния срок и по реда на чл.131 от ГПК е подаден писмен отговор от назначения по реда на чл.47 ал.6 ГПК и ЗПП особен процесуален представител на ответника – адв. Н.С. ***, видно от който счита иска за неоснователен и моли да бъде отхвърлен. Излага следните възражения: -Ищецът твърди, че по силата на договор е станал поръчител на ответника. Поръчител, който изпълни задълженията на длъжника съгласно чл.143 ал.1 ЗЗД встъпва в правата на удовлетворения кредитор и може да претендира заплащане на главница, лихви и разноски. Тези права не възникват, ако той е платил без да има дълг, тъй като в този случай задължението на поръчителя-функция на главния дълг, не е възникнало. Това е така, защото предметът и обемът на отговорността на поръчителя се определят от обема на главното задължение. В разпоредбите на чл.10,ал.1 и чл.11,ал.1-2 от Закона за потребителския кредит (ЗПК) са изчерпателно изброени задължителните реквизити на договора, като съобразно чл.20 от ЗПК, когато не са спазени изискванията по чл. 10,ал.1, чл.11,ал.1,т.7-12 и 20 и ал.2 и чл. 12,ал.1,т.7-9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и в тази хипотеза, съгл. чл. 23 от ЗКП, когато договорът за кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихви или други разходи по кредита(това се е случило - по данни на ищецът, ответникът е получил заем в размер на 650лв., а е изплатил сума в общ размер от 742лв.) . - В конкретния случай не са налице изискванията по чл. 11 ,ал. 1 ,т. 11 от ЗПК-липсва погасителен план към договора, като посочените суми на стр. 1 от договора не следва да се приемат като погасителен план, който по смисъла на цитираните правни норми, следва да съдържа информация за съответните плащания и срокове за това, като следва и да съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, 4 показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи. -Липсва ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита. В този смисъл следва да се посочи, че съобразно чл.11, т.10 от ЗПК договорът за потребителски кредит трябва да съдържа годишният процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит. Невключването на дължимото възнаграждение за поръчителя се отразява на стойността и на годишния процент на разходите, защото той изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит - чл.19, ал.1 от ЗПК, а според чл.21, ал.1 от ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. Поради това, като не е включил сумата на възнаграждението на поръчителя, кредиторът е заобиколил изискванията на императивния материален закон за точно посочване на финансовата тежест на кредита за длъжника, поради което клаузите от договора, касаещи общата сума за погасяване и годишен процент на разходите, са нищожни, което обстоятелство, води до недействителност на договора в неговата цялост, съгласно чл.22 от ЗПК.; -От друга страна определеното, възнаграждение за поръчителя, в размер на 834.60 лв., значително надхвърля получената в заем сума- 650 лв. Това утежнява прекомерно задължението на кредитополучателя, поради което се явява противоречаща на морала и добрите нрави клауза, обуславящо нейната нищожност, на осн. чл. 26,ал.1,предл. трето от ЗЗД. Предвидените в договора обезпечения - а.поръчителство на две лица или б. гаранция са от такова естество, че поставят кредитополучателя в невъзможност в рамките на уговорените 48 часа от подписването на договора да ги изпълни. Това автоматично води до следващото- поръчителството, което утежнява изключително задължението на кредитополучателя.; -Нищожна е и клаузата от Договора за потребителски кредит № 0000283 от 06.12.2016г., с която е договорен годишен лихвен процент в размер на 39.95%. Когато едната престация е предоставяне в собственост на парични средства, то насрещната престация - заплащане на възнаградителна лихва следва да се съизмерява както със стойността на отпуснатия заем, така и със срока, за който се уговаря връщане на заетата сума. При потребителски заем за сума от 650 лв., със сравнително кратък срок на ползване - една година, уговарянето на възнаградителна лихва в полза на кредитора в размер на почти 40 % от стойността на заема не е обяснимо нито с разходите, които прави заемодателят, нито с риска, който носи, нито с размера на добросъвестно очакваната от сделката печалба. Това превръща договора в нищожен по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД.; -С оглед на изложеното процесният договор за кредит, е недействителен, а съгласно чл. т.4.2 от Договора гаранционна сделка(поръчителство) от 06.12.2016г., отговорността на поръчителя отпада. Това следва и от разпоредбата на чл.138, ал.2 от ЗЗД, съгласно която поръчителството може да съществува само за действително задължение.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
Видно от приложеното Ч.гр.д. № 321/2019г. по описа на РС-Търговище, ищецът „Гаранционен фонд България“ ЕООД-Бургас е подал на 18.02.2019г. заявление за издаване на заповед по чл.410 от ГПК против ответника/длъжника/ – К. М. К. ***. Съдът е издал заповед № 199/19.02.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК , с която разпоредил длъжникът да заплати: 919.11лв., представляваща непогасена главница по Договор за потребителски кредит № 0000283/06.12.2016г., сключен между длъжника и „ФРЕШ КРЕДИТ“ ЕООД с ЕИК *********, ведно със законната лихва, считано от 18.02.2019год., до окончателното изплащане на задължението, сумата от 56.35лв., представляваща договорна лихва за периода от 06.12.2016г. до 15.02.2019г., сумата от 27.01лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 07.01.2017г. до 15.02.2019г., платени на кредитора от настоящия заявител в качеството му на поръчител на длъжника, на осн. чл.410,ал.1,т.1 от ГПК, както и направените в производството разноски. Посочено е в заповедта съобразно заявлението, че вземането произтича от следните обстоятелства: Длъжникът по заявлението има неизпълнено задължение по договор за потребителски кредит № 0000283/06.12.2016г., договор за допълнителни услуги от 06.12.2016г. и договор за поръчителство от 06.12.2016г., сключени между длъжника и „Фреш Кредит“ ЕООД по който длъжникът не е изпълнил задълженията си за плащане на дължимите суми, а заявителят в качеството си на поръчител по договора заплатил същите на кредитора, поради което претендира присъждането им. Заповедта по чл.410 от ГПК е връчена на длъжника при условията на чл.47 ал.5 във вр. чл.47 ал.1 изр.последно от ГПК. Съдът е дал указания на кредитора да предяви иск за установяване съществуване на вземането си против ответника. Това определя и правния интерес на ищеца от предявяване на настоящия иск по реда на чл.422 от ГПК във вр. чл.415 ал.1 т.2 от ГПК. Ищецът основа вземането си на сключен между кредитодателя „Фреш Кредит“ЕООД и длъжника Договор за потребителски кредит № 0000283 от 06.12.2016г. и свързания с него Договор за допълнителни услуги от 06.12.2016г., ведно с Общи условия към тях , както и сключен между кредитодателя „Фреш кредит“ ЕООД, длъжника и трето лице „Гаранционен фонд България“ ЕООД –като поръчител, Договор от 06.12.2016г. за гаранционна сделка /поръчителство/.
От представения по настоящото дело писмен договор се установи, че „Фреш Кредит“ ЕООД гр. Бургас, наричан - кредитодател, от една страна и от друга страна – ответникът - К.М.К., наричан за краткост – кредитополучател, са сключили Договор за потребителски кредит № 0000283 на дата 06.12.2016г. със срок на кредита - 06.12.2017г. Уговорените детайли на кредита са: чиста стойност – 650 лв.; лихвен процент 39.95 %; брой вноски - 12; вид на кредита- месечен; размер на погасителната вноска: 66.59; обща сума за погасяване: 799.08; ГПР: 48.13 %; усвояване: изцяло в брой при подписване на договора. Видно от разписката, приложена на лист 16 по делото, сумата в размер на 650 лв. е предадена и ответникът я е получил на 06.12.2016г. В чл.2 от ДПК е уредено погасяването и погасителният план, който съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главница, лихва, изчислена на база на лихвения процент и когато е приложимо, допълнителните разходи. В чл.2 ал.5 е уговорено задължение за кредитополучателя за обезщетение за забава в размер на законната лихва за забава върху просрочената част от вноската, до окончателното изплащане. На осн. чл.2 ал.6 от ДПК към него не се прилага методика за определяне на референтен лихвен процент, тъй като лихвеният процент е фиксиран и не подлежи на промяна. Съгласно чл. 3 ал. 1 т. 1 и т. 2 от ДПК, ответникът се е задължил в срок от 48 часа от сключването му да предостави на заемодателя обезпечение – двама поръчителя, отговарящи на определени критерии, или банкова гаранция. В ал. 2 е предвидено, че при неизпълнение на това задължение ще се счита, че кредитополучателят се съгласява и упълномощава "Фреш Кредит" ЕООД да сключи от негово име и за негова сметка, в т. ч. и при условията на чл. 38 от ЗЗД, договор за поръчителство с одобрено от кредитодателя дружество-поръчител, което да му предостави гаранционна услуга /поръчителство/ за обезпечаване на вземанията по договора за кредит, при възнаграждение за последното от 834.60 лева, платимо от кредитополучателя - разсрочено – на равни месечни вноски. Съгласно чл. 4 от ДПК, кредитополучателят се е съгласил чрез сключване на допълнителен договор да ползва допълнителни услуги, предоставени от кредитодателя /по Тарифа/, както и да ползва финансиране на разсрочено плащане на възнаграждението за поръчителя по чл. 3. В ДПК – в чл.4 накрая е записано, че ползването на допълнителните услуги и на финансирането не са задължителна предпоставка за предоставяните на кредита, а същевременно в чл.5 ал.2 от ДПК е императивно посочено, че кредитополучателят е длъжен да погаси, съобразно условията на този договор и на Общите условия към него, както главница, договорената лихва, обезщетение за забава и други обезщетения и разноски в т.ч. и по събирането на задълженията, както и да заплаща всички други суми в т.ч. и за допълнителни услуги. В чл.1 от Общите условия към ДПК е прогласено, че те уреждат реда, сроковете и условията за връщане на сумите, съгласно ДПК, както и „Договора за допълнителни услуги /ако такъв е сключен/ към Договора за потребителски кредит“. Още повече, че на осн. чл.15 от ОУ, когато плащанията не са достатъчни за да покрият непогасените задължения на кредитополучателя, редът за разпределение е, както следва: 1. Задължения по други договор с кредитодателя, различни от ДПК /договори за допълнителни услуги/, след което 2. Задължения по ДПК. Безспорно ДДУ е към ДПК. От представения погасителен план към ДПК се установи, че в него са посочени брой поредни вноски 12; вид на вноската – месечна; дата/падеж и размер на вноската /61.47 лв./.
Страните са сключили на същата дата 06.12.2016г. Договор за допълнителни услуги към договор за потребителски кредит № 0000283 /ДДУ/. Сключването на ДДУ е разрешено по силата на чл. 4 от ДПК. С ДДУ „Фреш Кредит“ ЕООД като изпълнител предоставя на К.М.К. , като клиент, допълнителни услуги, представляващи : финансиране, разсрочване и заплащане на поръчителя на сумата, която се дължи от клиента за възнаграждението по договор за поръчителство на кредита. Според този договор, в полза на кредитора се дължи сума за услугата за поръчителство в общ размер от 834.60 лева, която следва да се плати на 12 вноски по 69.55 лева.
Ищецът е представил и тристранен договор наречен договор за гаранционна сделка /поръчителство/ от дата 06.12.2016г., между: 1. „Фреш Кредит“ ЕООД като кредитор; 2. Митко Асенов Маринов , като длъжник и 3. „Гаранционен фонд България“ ЕООД, като поръчител. Съгласно чл.1 от този договор, поръчителят се задължава спрямо кредитора да отговаря за изпълнението на всички задължения на длъжника по договора за потребителски кредит /ДПК/. В чл.11 от същия договор е уредено, че за предоставяне на кредитора от страна на поръчителя на гаранционната услуга /поръчителство/, длъжникът дължи на поръчителя възнаграждение в размер на 834.60 лв. общо. Представен е График на плащанията към ДПК и ДДУ, в който са отразени месечните вноски по ДПК в размер на 66.59 лв. и месечната вноска за възнаграждението на поръчителя в размер на 69.55 лв. или общо месечна вноска в размер на 136.14 лв. В конкретния случай обаче, и договорът за гаранционна сделка /поръчителство/ , и графикът на плащанията към ДПК и ДДУ, които са представени от ищеца, всъщност не са подписани изобщо от поръчителя – третата страна по договора - „Гаранционен фонд България“ ЕООД. Няма изразено съгласие от поръчителя за сключването на този договор.
Не се спори по
делото, че ответникът е извършил частични плащания по ДПК. Това е видно и
представената от ищеца и неоспорена от ответната страна справка за задължения № 131/15.02.2019г. След като
кредитополучателят/длъжник не е плащал в
срок задълженията си, от страна на кредитора „Фреш Кредит“ ЕООД е била изпратена покана за плащане с № 131/15.02.2019
г., с която поръчителят
„Гаранционен фонд България“ ЕООД е
поканен да заплати задълженията вместо длъжника. Няма спор, че поканата е била
уважена и сумите са платени на кредитора от поръчителя, а и фактът на погасяването
се доказва от платежно нареждане за сума 1002.47 лв. от
15.02.2019г. Ето защо принципно поръчителят, суброгирайки се в правата
на кредитора, може да иска от длъжника заплащане на всички платени суми.
Предвид установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Съдът намира, че процесният договор за кредит попада под уредбата на ЗПК. В разпоредбите на чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1-2 от ЗПК са изчерпателно изброени задължителните реквизити на договора, като съобразно чл. 20 от ЗПК, когато не са спазени изискванията по чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7-9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен.
Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, договорът за потребителски кредит трябва да съдържа годишният процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.
Според § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, "общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия, а в т. 2 от същата разпоредба е указано, че "обща сума, дължима от потребителя" е сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита за потребителя.
Видно от съдържанието на процесния договор за кредит, в него не е отразена действителната "обща сума, дължима от потребителя". Така в графа "детайли на кредита" фигурира "обща сума за погасяване", но тя отчита само общия му размер, без да включва общите разходи за потребителя, в това число, и разноски „за СМС известяване“ , и възнаграждение за поръчителя , което е "допълнителна услуга", пряко свързана с кредита, независимо че задължението за кредитополучателя може и да не възникне, ако успее да представи обезпечението по чл. 3 от договора за кредит. Това, от своя страна, се отразява и на стойността на годишния процент на разходите, защото той изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони и възнаграждения от всякакъв вид/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит – чл. 19, ал. 1 от ЗПК.
Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗПК, всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. В този смисъл, като не е включил разноски за СМС известяване и възнаграждението за поръчителя – на стойност, близка и надвишаваща дори до тази на отпуснатия кредит, в "общата сума, дължима от потребителя", кредиторът е заобиколил изискванията на закона за точно посочване на финансовата тежест на кредита за длъжника, поради което клаузите от договора, касаещи общата сума за погасяване и годишния процент на разходите, са нищожни, т. е. не съществуват по договора. И тъй като не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен съгласно чл. 22 от ЗПК.
В чл. 23 от ЗПК е предвидено, че когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита и не дължи лихва или други разходи по него.
Следователно, ответникът не дължи възнаградителна и наказателна лихви, както и възнаграждение за поръчителя, тъй като същото се явява "друг разход по кредита".
По отношение на договора да допълнителни услуги, към договора за кредит, съдът намира, че не поражда задължения за страните по него. Определеното, възнаграждение за поръчителя, в размер на 834.60 лв., значително надхвърля получената в заем сума - 650 лв. Това утежнява прекомерно задължението на кредитополучателя, поради което се явява противоречаща на морала и добрите нрави клауза, обуславящо нейната нищожност, на осн. чл. 26, ал. 1, предл. трето от ЗЗД. Предвидените в ДПК обезпечения-поръчителство на две лица или гаранция са от такова естество, че поставят кредитополучателя в невъзможност в рамките на уговорените 48 часа от подписването на договора да ги изпълни. Това автоматично води до следващото- поръчителството, което утежнява изключително задължението на кредитополучателя. А що се касае до претендираната сума от 37 лв. – главница по т.ІІ /за СМС-известяване/ по Договор за допълнителни услуги от 06.12.2016г., видно от текста на визирания договор такава допълнителна услуга – СМС-известяване не е договаряна изобщо.
Според чл. 138 ал. 2 от ЗЗД, поръчителство може да съществува само за действително задължение. След като договорът за кредит е недействителен, за поръчителя не се поражда задължение да обезпечи кредитора. Или в настоящия случай поръчителят – ищецът по делото, е изпълнил едно "чуждо задължение". Още повече, че поръчителят не е сключвал договор за поръчителство, не е изразил съгласие за сключването му, доколкото се установи, че не го е подписал.
Съгласно чл. 74 от ЗЗД този, който е изпълнил едно чуждо задължение, като е имал правен интерес да стори това, встъпва в правата на кредитора. Въпросът за незнанието за нищожността на сделката и обосноваването на правния интерес по чл. 74 от ЗЗД с факта на това незнание е свързан, от една страна, с вида на недействителността, а от друга – с опасността от настъпване на неблагоприятни имуществени последици за изпълняващия чуждото задължение – в този смисъл е определение № 212/19.12.2008 г. на ВКС по т. дело № 635/ 2008 г., I т. о.
Недействителността на договора за кредит не е очевидна, тъй като към момента, когато кредитодателят е получил изпълнение от поръчителя, последният не е знаел, че договорът за кредит е недействителен, съответно, че договорът за поръчителство не е породил действие.
Безспорно поръчителят има правен интерес да изпълни, защото ако договорът за кредит е действителен, респективно, е възникнало задължение за обезпечаване на кредита, той е солидарно отговорен с длъжника – чл. 141, ал. 1 от ЗЗД, т. е. имуществените му права са застрашени от бездействието на последния да изпълни на падежа.
Следователно, ищцовото дружество встъпва в правата на кредитора, включително и в правото му да получи чистата стойност на кредита /чл. 23 от ЗПК/, или в случая – сумата от 409.78 лева главница, останала да се дължи поради неплащане от кредитополучателя, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК в съда до окончателното плащане. Претенциите за възнаградителна и наказателна лихви, както и за възнаграждение на поръчителя и разноски за „СМС-известяване“ , следва да се отхвърлят като неоснователни.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът трябва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски в исковото производство в размер на 214.68 лева и разноски в заповедното дело в размер на 10.21 лева.
Въз основа на изложените мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА, ЧЕ СЪЩЕСТВУВА ВЗЕМАНЕТО, по реда на чл.422 във вр. чл.415 ал.1 от ГПК на „ГАРАНЦИОНЕН ФОНД БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. „Янко Комитов“ № 30, представлявано от управител – П.С.С.против К. М. К., ЕГН **********, с адрес ***, за сумата: от 409.78 лв., представляваща главница по Договор за потребителски кредит № 0000283 от 06.12.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 18.02.2019г. до окончателното изплащане, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 199/19.02.2019г. по Ч.гр.д. № 321/2019г. по описа на РС-Търговище, КАТО
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл.422 във вр. чл.415 ал.1 от ГПК от „ГАРАНЦИОНЕН ФОНД БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. „Янко Комитов“ № 30, представлявано от управител – П.С.С.против К. М. К., ЕГН **********, с адрес ***, иск за установяване съществуване на вземане за сумите, както следва: 56.35 лв. - договорна лихва от 06.12.2016г. до 15.02.2019г. - по Договор за потребителски кредит№ 0000283 от 06.12.2016г..; 472.33 лв. - главница по т.1 по Договор за допълнителни услуги от 06.12.2016г.; 37 лв. – главница по т.ІІ /за СМС-известяване/ по Договор за допълнителни услуги от 06.12.2016г.; 27.01 лв. – лихва за забава по Договор за потребителски кредит№ 0000283 от 06.12.2016г. за периода от 07.01.2017г. до 15.02.2019г., за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 199/19.02.2019г. по Ч.гр.д. № 321/2019г. по описа на РС-Търговище, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА К. М. К., ЕГН **********, с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на „ГАРАНЦИОНЕН ФОНД БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. „Янко Комитов“ № 30, представлявано от управител – П.С.С.сумата от 10.21 лв., представляваща направени разноски в заповедното производство по Ч.гр.д. № 637/2019г. по описа на РСТ, на осн. чл.78 ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА К. М. К., ЕГН **********, с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на „ГАРАНЦИОНЕН ФОНД БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. „Янко Комитов“ № 30, представлявано от управител – П.С.С.сумата от 214.68 лв., представляваща направени разноски в исковото производство по Гр.д. № 1155/2019г. по описа на РСТ, на осн. чл.78 ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Окръжен съд - Търговище.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: