РЕШЕНИЕ
№ 670
гр. Пловдив, 04.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
девети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Николай К. Стоянов
Иванка П. Гоцева
при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова
като разгледа докладваното от Николай К. Стоянов Въззивно гражданско дело
№ 20255300500966 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.258 във вр. с чл.124 ал.1 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от П. А. Д. ЕГН ********** и Е. К.
Д. ЕГН **********, и двамата с постоянен адрес: гр. **********, чрез адвокат П.,
против решение с рег. № 533/08.02.2025 г., постановено по гр. д. № 2221/2023 г. по
описа на РС -Пловдив, с което на основание чл. 124, ал. 1 ГПК е признато за
установено по отношение на жалбоподателите, че А. К. А. ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр. ********, е собственик на 1) ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор ********, по кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със
Заповед РД-18-48/03.06.2009г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно
изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления
имот: няма данни за изменение, адрес на поземления имот: гр. ********, с площ от
520 кв.м., трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно
ползване: За друг вид застрояване, предишен идентификатор: няма, номер по
предходен план: ********, при съседи: ************ и 2) ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор ********* находящ се в гр. ********, по кадастрална карта и
кадастрални регистри, одобрени със Заповед РД-18-48/03.06.2009г. на Изпълнителния
директор на АГКК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните
регистри, засягащо поземления имот: няма данни за изменение, адрес на поземления
имот: гр. **********, с площ от 514 кв.м., трайно предназначение на територията:
Урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг вид застрояване, предишен
идентификатор: няма, номер по предходен план: *****, при съседи: *********** и е
отменен констативен нотариален акт № ********* г., с който ответниците по делото П.
А. Д., ЕГН ********** и Е. К. Д., ЕГН ********** са признати за собственици на
1
Поземлен имот с идентификатор ********* с площ от 520 кв.м. и Поземлен имот с
идентификатор ********* с площ от 514 кв.м.
В жалбата са релевирани доводи за неправилност и необоснованост на
първоинстнационното решение, като се отправя искане до въззивния съд за неговата
отмяна и постановяване на ново, с което исковата претенция да бъде отхвърлена.
Навежда доводи, че П. А. Д. и Е. К. Д. са владели и ползвали процесните имоти.
Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, подаден
от А. К. А. ЕГН **********, чрез пълномощника му адвокат К., в който същата се
оспорва като неоснователна и се настоява за потвърждаване на първоинстанционното
решение като правилно. Претендира разноски.
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД- VII-ми възз.гр.с-в, след като провери
обжалваното решение съобразно правомощията си по чл. 269 от ГПК, прецени
събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и
обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от страна, която има право да обжалват и
срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което се явява процесуално
допустима.
Пред Районен съд – Пловдив ищецът А. К. А. е предявил против Община П.,
БУЛСТАТ: ********, П. А. Д. и Е. К. Д. субективно и обективно кумулативно
съединени искове с правна квалификация по чл. 124, ал. 1 ГПК, че е собственик въз
основа на придобивна давност на следните недвижими имоти, находящи се в гр. П., а
именно: 1) ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор **********, по кадастрална карта и
кадастрални регистри, одобрени със Заповед РД-18- 48/03.06.2009г. на Изпълнителния
директор на АГКК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните
регистри, засягащо поземления имот: няма данни за изменение, адрес на поземления
имот: гр. ***********, с площ от 520 кв.м., трайно предназначение на територията:
Урбанизирана, начин на трайно ползване: За друг вид застрояване, предишен
идентификатор: няма, номер по предходен план: ********** и 2) ПОЗЕМЛЕН ИМОТ
с идентификатор ***********, Област П., по кадастрална карта и кадастрални
регистри, одобрени със Заповед РД-18- 48/03.06.2009г. на Изпълнителния директор на
АГКК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри,
засягащо поземления имот: няма данни за изменение, адрес на поземления имот: гр.
**********, с площ от 514 кв.м., трайно предназначение на територията:
Урбанизирана, начин на трайно ползване: За друг вид застрояване, предишен
идентификатор: няма, номер по предходен план: ***********. В исковата молба
ищецът твърди, че е с нотариален акт № ******* г., е придобил 1/2 ид.ч. от недвижим
имот, находящ се на територията на Общ. П., и описан по нотариален акт, както
следва: ДВОРНО МЯСТО - незастроено на площ 493 кв.м. по скицата, издадена от
Община **********, а по нотариален акт от 500 кв.м. , намиращо се в гр. П.,
съставляващо имот пл. № 150 от кв. 2 по плана на гр. **********, при граници за
целия имот: имот № **** - временно общинска, имот № ****на Л. Д. М. и др., имот №
149 - на А. Ц. И., имот № ** на Временно общинска; имот № *** на Р. А. Г. и др., имот
№ **** на Временно общинска. Твърди, че към момента имотът е с идентификатор:
2
*******. Навеждат се доводи, че от момента на придобиване на гореописания имот до
момента на подаване на исковата молба, ищецът владее и стопанисва още два съседни
имота, които с оглед влязлата в сила КККР на гр. П. съставляват ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор ********* с площ от 520 кв.м. /стар № 161/ и ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор ******** с площ от 514 кв.м. /стар № 162/. Твърди, че за целия този
период от почти 22 години А. А. е ползвал и владял посочените имоти явно,
непрекъснато, несмущавано и необезенокоявано от никого, като през този период
собствеността и владението върху същите не са му оспорвани от когото и да било.
Твърди, че поддържал имотите, обозначил е границите им, използвал ги за съхранение
на свои вещи. През този период ищецът е владял имотите с недвусмислено намерение
и съзнание за собственост, поради което е придобил правото на собственост по
давностно владение. Във връзка с това и предвид изтеклата в полза на А. А.
придобивна давност по чл. 79 от ЗС, същият изискал информация от АГКК, като от
получената справка било видно, че двата имота са отбелязани като „стопанисвани от
общината“.
След образуването на настоящото дело пред ПдРС, ищецът констатирал
съставянето на Констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка № *****,
нот.д. ****** г. от 09.08.2023 г. на нотариус Ж. Н. С него за собственици по давностно
владение били обявени ответниците П. А. Д. и Е. К. Д. Твърди, че тези лица никога не
са владяли, държали или стопанисвали имотите по какъвто и да е начин. Същите били
непознати за ищеца, доколкото същият от 22 години ежедневно бил в района,
упражнявайки правото си на собственост върху имот с идентификатор *******, както
и владеейки за себе си процесиите имоти **********, които били съседни. Твърди, че
отново след образуването на настоящото дело се случил инцидент, при който в
процесните имоти била изсипана земна маса в хода на извършване на строителни
работи в съседни парцели. Твърди, че е предприел незабавно действия по отправяне на
официални покани до инвеститора и строителя, с цел запазване на имотите. Прилага
изпратеното от него писмо, ведно с доказателства за получаването му, както и отговор
от инвеститора, от който било видно, че вредите са поправени. Твърди, че през
последните 22 години е единственото лице, което стопанисва имотите като свои,
отблъсква посегателства на трети лица спрямо тях, облагородява ги, оформя жив плет
и ги използва за складиране на свои вещи. Пред него никой не е манифестирал
каквито и да е права върху имотите. Никое лице не е изразило и довело до знанието му
намерение да свои имотите.
Ответниците П. и Е. Д.и оспорват предявените искове. Твърдят, че изложените
факти в исковата молба, по отношение съседните процесни имоти, не отговарят на
действителната обстановка. Твърдението, че А. К. А., е владял и ползвал до момента
на подаване на исковата молба, посочените в нея поземлени имоти, било напълно
невярно, тъй като те са владели и владеят и към настоящия момент имотите лично и
чрез трети лица, непрекъснато, повече от двадесет години, заплащали били дължимите
данъци и с Нотариален акт № ******* г. били признати за собственици на имотите, на
основание придобивна давност. Предвид изложеното обстоятелство, оспорват изцяло
факта, че ищецът е владял и владее от почти двадесет и две години процесните имоти
като свои собствени и по този начин е придобил собствеността върху имотите по
давност, тъй като това не отговаряло на обективната действителност. Тезата на
ищцовата страна, че ответниците, никога не са владяли, държали или стопанисвали
имотите, не отговаряла на истината. През целия период на владението върху
посочените поземлени имоти ответниците не са били обезспокоявани от никого, а
3
собствеността и владението не били оспорвани в нито един момент. Те не
предполагали, че са налице претенции от трето лице и не са предприели навременни
действия за доказване на владението си.
Производството по делото касателно Община П. е прекратено, като в тази част
съдебното решение, което има характер на определение, е влязло в законна сила.
С нотариален акт за констатиране на собственост върху недвижими имоти,
придобити по даностно владение № ********** от 09.08.2023 г. на нотариус Ж.Н.,
ответниците П. А. Д. и Е. К. Д. са признати за собственици, на основание давностно
владение, на поземлени имоти с идентификатори ***********/процесните/, както и
на имот с идентификатор ******** .
Пред първата инстанция са събрани гласни доказателства чрез разпита на
свидетелите Е. Ф., А. Ф., А. П., П.Т., Т. И., А.В., Г. С.
Според свидетелите Е. Ф. и А. Ф., които знаят за процесните имоти, за първи
път Е. е посетил имотите през 2000 г., а А. – през 1997 г., като последно Е. е бил на
имотите преди пандемията- 2017-2018 г. Имотите били оградени с клони от всички
страни. Ответниците са използвали имотите са отглеждане на зеленчуци. За да се
стигне до имотите трябва да се мине през друг имот. В имотите имало дървена барака,
която била построена от П.. Бараката била с размери 1 на 1 метър и висока 1,80 метра.
Свидетелите са помагали на ответниците да разчистрват имотите от трева.
Свидетелите са ходели на имотите 20 и няколко пъти, един-два пъти в годината.
Свидетелката Ф. знае, че процесните имоти се обработват от ответниците, които са
отглеждали домати, чушки, фасул. Площта, която ответниците са обработвали е била
около един декар и нещо. Освен зеленчуци в процесните имоти е имало и овощни
дървета. От 1997 г. до 2017 г. свидетелката Ф. е ходила в годината по няколко пъти,
около 3-4 пъти. Не винаги е ходила със съпруга си Е. Ф. Не е срещала в имота други
лица, нямало е спорове с други лица.
Свидетелката А. П. познава процесните имоти, знае къде се намират. За първи
път е ходила на имотите през 1997 г., като от П. знае, че той стопанисва имотите.
Свидетелката е посещавала имотите лятото, за да дава съвети във връзка с растенията,
които се отглеждат там – домати и пипер, тъй като свидетелката е агроном по
професия. В имотите е имало и дървета, които са били окопавани. Давала е съвети за
резитбата им. Имотите са били оградени с храсти от саморасляци, с височина около
коляното. През 2020 г. също е ходила до имотите.
Според свидетеля П. Т., който има сервиз, който граничи с процесните имоти,
същите се намират зад неговия сервиз. Ищецът А. А. също има сервиз. Между сервиза
на А. А. и имотите има метална ограда,която е висока 2 метра. А. А. е направил врата
в задната част на имота с катинар, който има вход към задния имот и е слагал багаж
там. Не е виждал никой да се занимава със земеделие в имотите.
Свидетелят Т. И. познава имотите, които се намират зад сервизите на свидетеля
и ищеца. От 2000 г. има мястото и никога не е виждал никого да използва имотите. За
тези въпросни имоти от 2002 г. зимата срещу 2003 г. А. А. ги е заградил с жив плет и е
имал достъп до тях единствено ищеца. Последният ги е използвал да си слага газови
бутилки и други материали от сервиза си. Парцелите били поддържани от ищеца.
Свидетелят не е виждал някой да се занимава със земеделие в тези имоти. Свидетелят
живее там от месец септември 2005 г. Ищецът отзад си бил направил врата, която се
заключвала с катинар и само той влизал в имотите. Свидетелят не е влизал в имотите.
Виждал е, че имотите са оградени с жив плет. Има строителство до тези имоти.
4
Откакто започнали да строят имало насип вътре в този имот. Имало части на А. А.
последно, когато го видях – газови бутилки и материали. Имало над 30 газови бутилки
и метални плоскости. Имотите не граничали точно с имота на свидетеля И., а били
един до друг. На П.Т. имотът граничи с тези имоти и на А. А. Техните имоти са
оградени. Процесните имоти били оградени с жив плет. В момента не знае дали тези
метални плоскости са там и дали А. А. ползва този имот.
Според свидетеля А. В. имотите представляват дворно място с дървета.
Дърветата са овощни. Свидетелят познава процесните имоти. На този имот свидетелят
е чистил клони и треви. Помагал е на П. и Е., защото мястото е тяхно. В имота си
личало, че има някаква дейност. Видял е земя, дървета, храсти, които е почиствал.
Имало е някакъв плет, тип естествен плет, на места с бодлива тел. Имало една барачка
с инструменти, някаква пейка. Имотът бил около декър и половина, два дка. Мястото
било оградено от плет. За първи път отишъл в имота преди около 17 години. Последно
е ходил преди 5-6 години, преди Ковид. Ходил е в годината един-два пъти, може би не
всяка година. Посещавал е имота през пролетта. Ходил е да разчиства, като са
събирали клони, тревите в едни чували. Ходил е с П., с кола. Минавало се по черния
път и се спирало около имота. Не е срещал други хора когато е бил там. Преди имота
има едно друго заградено място, което е на някой друг. Заградено е с ограда с колове и
тел, след него се пада въпросния имот. Отвъд разчистваната площ имало
необработваеми земи.
Свидетелят Г. С., който познава П. и Е. Д.и, твърди, че от 2017-2018 г. следи
района около „****“ с чисто инвестиционна цел, като през 2021 г. придобил три имота
там и по време множество пъти е ходил на тези парцели да ги гледа и да ги мери.
Тогава се запознал с ответниците. Техният парцел граничи с парцелите на свидетеля.
Като се завиело към *******университет от лявата страна има сервиз за електрически
проблеми по автомобилите и след това има сервиз за газови уредби на господин А.,
като подминеш този сервиз и след 20 метра завиваш наляво по черния път. Като
завием наляво по черния път, след 20 метра започват имоти на свидетеля, отляво на
черния път. Те продължават 60-70 метра. Там е мерил и е оглеждал. Именно там е
видял П. и Е.. Първия път се поздравили, втория, третия път се запознали, разминили
си телефоните, разбрали, че са съседи. Говорили си, че свидетелят има инвестиционни
намерения там и се уговорили за сътрудничество. Имотът граничал с два от имотите
на свидетеля и е от сорта 20 метра широчина и е на около 20-30 метра навътре. Този
имот граничал с газовия сервиз на ищеца. Единият от имотите на свидетеля и имотът
на П. и Е. граничат с газовия сервиз. Имотът на П. и Е. бил от западната част имал
ограда с колове и тел, а от източната част е оградата на сервиза. Когато е отишъл за
първи път, оградата с колове и тел е съществувала. Фирма, в която участва свидетеля,
има подписан договор с П. и Е., взели са имота под наем, за да складират строителни
материали – пръст. С устни договорки имал разрешение от П. и Е. да използват този
парцел и затова са депонирали пръст и материали, при което месец май 2023 г.
получил писмо от П. и Е., че тази пръст е хубаво да я махне и да не е там. След това
получил писмо и от господин А., от газовия сервиз, тази пръст да я махне. На двамата
е отговорил в добрия тон, че ще я махне, тъй като неговата идея била там да е
временно и понеже се оказало, че ще им трябва за по-късен етап, искал да подпишат
договор официално и да си плаща наем, за да го ползва и подписал договор с П. и Е.,
за да ползва техните два парцела за тези цели. Договорът бил подписан месец август.
Господин А. захранвал с ток и вода строежа. Когато е отишъл за първи път тези
сервизи съществували. Имотите зад газовия сервиз изглеждал с ниска растителност,
5
нямало е нищо складирано в тях. Даже като правили изкупните дейности, са дали
инструкция на багериста да слага пръста на около 1.5–2 метра от оградата на газовия
сервиз към имота на П. и Е. Д.и. Тези указания били дадени, защото реалното
депонирането става с камион и когато камионът изсипе пръста, тя става като
пирамида и се разстила. През 2021 г. се запознал с П. и Е. Д.и. Те били в техните
имоти, правили някакви градинарски работи, плевели нещо, събирали. Не е видял
каква продукция събират. Конкретно в този район за първи път свидетелят е отишъл
2021 г. бил клиент на А. А. още 2005-2006 г., когато си слагал газова уредба.
Пред първостепенният съд е прието заключението на съдебно- техническа
експертиза, която е направила геодезично заснемане на процесните имоти.
Основателността на предявените установителни собственически искове
изискват от ищцовата страна, съгласно правилото за разпределение на
доказателствената тежест - чл. 154, ал. 1 от ГПК, да установи правото си на
собственост върху процесните имоти, придобито на заявеното основание /в случая
изтекла в негова полза придобивна давност/. От своя страна, ответниците носят
доказателствената тежест да установят наличието на своето твърдяно придобивно
основание - изтекла в тяхна полза придобивна давност.
Тук е необходимо е да се посочи, че съгласно задължителните тълкувателни
разяснения, дадени в т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г., ВКС, ОСГТК,
при проверка правилността на първоинстанционното решение въззивният съд може да
приложи императивна материалноправна норма, дори ако нейното нарушение не е
въведено като основание за обжалване. Поради тази причина предмет на проверка от
въззивния съд са именно обстоятелствата, свързани с прилагането на императивни
правила на материалния закон, с каквито са уредени способите за придобиване и
отчуждаване на вещни права – те са изчерпателно посочени в закона /numerus clausus,
поради което правилата, които ги уреждат, имат императивен характер/.
Предвид посоченото, както и съобразявайки разпоредбата на чл. 269 предл. 2
от ГПК предвид наведените във въззивната жалба оплаквания, правният спор пред
настоящата съдебна инстанция се съсредоточават върху следните правнорелевантни
факти: дали, кога и спрямо кого е налице изтекла придобивна давност спрямо
процесните имоти.
Обстоятелството, че ответниците са се снабдили с констативен нотариален
акт № ********* г. въз основа на давностно владение, не ги освобождава от
задължението да установят при пълно и главно доказване фактическият състав на
придобивната давност в настоящото производство и на която основават своето право.
Според становището, възприето в ТР № 11/2012 г. на ОСГК на ВКС
нотариалният акт, с който се признава право на собственост върху недвижим имот по
реда на чл. 587 ГПК, не се ползва с материална доказателствена сила по чл. 179, ал. 1
ГПК относно констатацията на нотариуса за принадлежността на правото на
собственост, тъй като такава е присъща на официалните свидетелстващи документи за
факти. При оспорване на признатото с акта право на собственост тежестта за доказване
се носи от оспорващата страна, без да намира приложение редът на чл. 193 ГПК. В
мотивите на цитираното ТР № 11/2012 г. на ОСГК на ВКС се посочва, че тъй като
нотариалното производство е едностранно и не разрешава правен спор, то
нотариалният акт по чл. 587 ГПК, удостоверяващ принадлежността на правото на
собственост, може да бъде оспорван от всяко лице, което има правен интерес да
твърди, че титулярът на акта не е собственик. Оспорването може да се изразява както в
6
доказване на свои права, противопоставими на тези на титуляра на акта, така и в
опровергаване на фактите, обуславящи посоченото в акта придобивно основание или
доказване, че признатото право се е погасило или е било прехвърлено другиму след
издаване на акта. Следователно, за да отпадне легитимиращото действие на акта е
необходимо да се докаже, че титулярът не е бил или е престанал да бъде собственик.
Това оспорване не се развива по правилата на чл. 193 ГПК, тъй като не касае
истинността на документа нотариален акт, а съществуването на удостовереното с него
право.
Ищецът твърди, че е собственик на процесните имоти въз основа на
оригинерен способ – давностно владение.
Ответниците са направили правопогасяващо възражение, че правото на
собственост върху процесните имоти е придобито от тях въз основа на оригинерен
способ – давностно владение.
Съгласно чл. 79, ал. 1 от ЗС, правото на собственост върху недвижим имот се
придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години. Владението трябва
да е постоянно, непрекъснато, спокойно, явно, несъмнено и с намерение да се държи
вещта като своя.
Без да се установи, че владението е постоянно, непрекъсвано, спокойно, явно
и несъмнително, упражняването на фактическа власт върху една вещ не може да се
определи като владение. Като елемент от придобивната давност владението трябва да
е явно и несъмнително и да се осъществява постоянно - да няма инцидентен характер
и да е от такова естество, че да не позволява на други лица да владеят вещта.
Постоянното владение не изисква непременно фактическата власт да се осъществява
във всеки момент във времето. Фактическата власт върху имота може да се упражнява
и чрез периодични посещения в имота стига същите да сочат на намерение имотът да
се счита за свой и да не са прекъсвани от действия на трети лица. Обективният
признак на владението обаче изисква упражняване на непосредствена власт върху
вещта, защото по този начин се отблъсква владението на собственика. Не е достатъчно
владелецът да манифестира пред трети лица собственическото отношение към вещта,
ако за тях собственикът не може да узнае, необходимо е да си служи с вещта, а ако се
касае за недвижим имот - да осъществява физическо присъствие в него, да го посещава
и да извършва явни действия по стопанисването му. Само при такива фактически
действия собственикът ще може да узнае, че друго лице владее неговия имот и ще има
възможност да предприеме действия по защита на собствеността си. Владелецът
трябва да осъществява владението непрекъснато. В чл. 83 ЗС е установена оборимата
презумпция, че който докаже, че е владял в различни времена, предполага се, че е
владял и в промеждутъка. За да е налице владение в различни времена обаче, е
необходимо фактическата власт да е постоянна, не е достатъчно владелецът да
извършва еднократни въздействия върху вещта – инцидентно посещаване на имота
или извършване на отделни епизодични действия през значително отдалечени във
времето периоди.
От показанията на свидетелите Е. Ф., А. Ф., А. П., А. В. и Г. С.,
7
безпротиворечиво се установява, че П. и Е. Д.и ползвал процесните имоти от 1997 г. до
настоящия момент, като там отглеждат зеленчуци и овощни дървета. В имотите имало
дървена барака, която била построена от П.Освен това процесните имоти били
заградени с жив плет от ответниците. Следователно за периода от 1997 г. до 2023 г.
както от събраните писмени доказателства, така и от показанията на свидетелите Е. Ф.,
А. Ф., А. П., А. В. и Г. С., които са преки доказателства, съдът кредитира като
обективни, достоверни, правдиви, последователни и житейски логични се установява
упражняваната от ответниците фактическа власт върху процесните имоти и по явен
начин са демонстрирали собственическите си намерения –заградили са имотите,
построили са дървена барака в тях, като тяхното владение е било непрекъснато и не е
смущавано, нито от ищеца, нито от другите лица. Фактическата власт върху
процесните имоти е упражнявана от ответниците чрез периодични посещения в
имотите, като същите показват намерение имотите да се считат за техни.
Съдът не кредитира показанията на свидетелите П. Т. и Т. И., в частта им, в
която твърдят, че процесните имоти не се обработват от никого, фактическата власт
върху тях се осъществявала само от ищеца, като само той е влизал в имотите, които е
оградил с жива ограда. Показанията на тези свидетели противоречат на показанията на
първата група свидетели, които съдът кредитира. Освен това установяването на
отрицателен факт със свидетелки показания е недопустимо, тъй като отрицателен факт
не подлежи на доказване, поради което за страната, която се позовава на такъв факт и
има интерес от установяването му, не съществува доказателствена тежест за неговото
доказване. Разпоредбата на чл. 154 ал. 1 ГПК касае положителните факти, които се
твърдят от страните и на които същите основават своите искания и възражения. Само
тези факти като състояли се събития са се обективирали в действителността и с оглед
на това могат да бъдат доказани/ вж. решение № 394 / 18.05.2010 год. по гр. д. №
1584/2009 год. на ВКС, III г. о./
Съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК всяка страна е длъжна да установи
обстоятелствата, на които основава своите искания или възражения. Доказването
следва да изключва всякакво съмнение относно осъществяването на правопораждащи
факти в обективната действителност. В противен случай влизат в сила
неблагоприятните последици за разпределение на доказателствената тежест, които
задължават съда да приеме недоказаното за нестанало. В настоящия случай ищецът не
е ангажирал надлежни доказателства за това да е осъществявал държане на имотите за
себе си. Нещо повече, дадените свидетелски показания по делото от свидетелите Е. Ф.,
А. Ф., А.П., А. В. и Г. С. кореспондират и с представените от ответниците писмени
доказателства – договор за наем на недвижим имот от 11.08.2023 г., договор за
строителство от 12.09.2023 г., в подкрепа на техните твърдения, въз основа на което се
прави извода, че действия по упражняване фактическата власт върху двата процесни
имота са осъществявани единствено от П. и Е. Д.и.
Следователно за периода до снабдяване на ответниците с констативен
нотариален акт в тяхна полза е осъществен фактическият състав по чл. 79 от ЗС, а
именно в продължение на повече от 10 години са упражнявали фактическа власт върху
процесните имоти с намерение за своене, което е демонстрирано пред останалите
лица включително и ищеца и в хода на настоящото производство ответниците са се
позовали на фактическия състав на придобивното основание по чл. 79 ЗС, което като
основателно води до прилагане на материалноправните последици на давността,
зачитани към момента на изтичане на законовия срок. /т. 2 от ТР 4/2012 г. на ОСГТК на
ВКС/.
8
С оглед гореизложеното, настоящият състав приема, че ищецът при
условията на пълно и главно доказване не установи, че на соченото правно основание
притежава правото на собственост върху процесните имоти към настоящия момент, а
ответниците установиха по несъмнен начин, че са придобили правото на собственост
върху същите на оригинерно основание – придобивна давност.
Предвид изложеното, предявения установителен иск е неоснователен и като
такъв неправилно е бил уважен от първоиснтанционния съд. Това налага решението да
бъде отменено изцяло, като вместо него се постанови друго, с което да бъде изцяло
отхвърлен предявения иск.
По отношение на разноските за въззивното производство:
С оглед изхода на делото в полза на жалбоподателите – ответници на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК следва да се присъдят разноски в първоинстанционното и
във въззивното производство. Основателно се явява възражението на въззиваемата за
прекомерност на претендираните разноски за адвокатско възнаграждение. С оглед на
фактическа и правна сложност на делото и на поставените за разглеждани по същото
правни и фактически въпроси, както и на извършените от процесуалния представител
на въззивниците адвокат П. процесуални действия, адвокатското възнаграждение
следва да се редуцира до 4000 лева за всяка една инстанция или общо 8000 лева.
Следва да се присъди и сумата от 122,09 лв. – държавна такса.
Водим от горното, Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение с рег. № 533 от 08.02.2025 г., постановено по гр.д. №
2221/2023 г., по описа на РС Пловдив в частта, с която на основание чл. 124, ал. 1 ГПК
е признато за установено по отношение на П. А. Д., ЕГН ********** и Е. К. Д., ЕГН
**********, и двамата с постоянен адрес: гр. **********, че А. К. А. ЕГН **********,
с постоянен адрес: гр. **********, е собственик на 1) ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор ********, находящ се в гр. ********, по кадастрална карта и
кадастрални регистри, одобрени със Заповед РД-18-48/03.06.2009г. на Изпълнителния
директор на АГКК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните
регистри, засягащо поземления имот: няма данни за изменение, адрес на поземления
имот: гр. *******, с площ от 520 кв.м., трайно предназначение на територията:
Урбанизирана, начин на трайно ползване: За друг вид застрояване, предишен
идентификатор: няма, номер по предходен план: ********** и 2) ПОЗЕМЛЕН ИМОТ
с идентификатор **********, находящ се в гр. *********, по кадастрална карта и
кадастрални регистри, одобрени със Заповед РД-18-48/03.06.2009г. на Изпълнителния
директор на АГКК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните
регистри, засягащо поземления имот: няма данни за изменение, адрес на поземления
имот: гр. *********, с площ от 514 кв.м., трайно предназначение на територията:
Урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг вид застрояване, предишен
идентификатор: няма, номер по предходен план: **********, отменен е констативен
нотариален акт № **********, нот. дело № *******г., с който ответниците по делото
П. А. Д. ЕГН ********** и Е. К. Д. ЕГН ********** са признати за собственици на
Поземлен имот с идентификатор ********с площ от 520 кв.м. и Поземлен имот с
идентификатор ******* с площ от 514 кв.м. и П. А. Д. ЕГН ********** и Е. К. Д.
ЕГН ********** са осъдени да заплатят на адвокат Я. В. К. *********, адвокатско
9
възнаграждение по чл. 38 ал. 1 т.3 от ЗА в размер на 3 403,36 лева и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от А. К. А. ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.
********* иск с правно основание чл. 124 ГПК за признаване за установено спрямо П.
А. Д., ЕГН ********** и Е. К. Д., ЕГН **********, и двамата с постоянен адрес: гр.
********, че е собственик на основание придобивна давност на следните недвижими
имоти: 1) ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ********, находящ се в гр.*********,
по кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със Заповед РД-18-
48/03.06.2009г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на
кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот: няма данни
за изменение, адрес на поземления имот: гр. ********, с площ от 520 кв.м., трайно
предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване: За друг вид
застрояване, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: ******** и 2)
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор **********, находящ се в гр. **********, по
кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със Заповед РД-18-48/03.06.2009г.
на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на кадастралната карта и
кадастралните регистри, засягащо поземления имот: няма данни за изменение, адрес
на поземления имот: гр. **********, с площ от 514 кв.м., трайно предназначение на
територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг вид застрояване,
предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: *******, при съседи:
*****, ***********.
ОСЪЖДА А. К. А. ЕГН **********, да заплати на П. А. Д., ЕГН ********** и
Е. К. Д., ЕГН **********, сумата от 8122,09 лева -разноски по делото.
В необжалваната част решението е влязло в законна сила.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването
му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10