Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр. София, 09.04.2019 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

  СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Наказателна колегия, ХІІІ-ти въззивен състав, в открито заседание двадесети март две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА БОРИСОВА

     Членове : МИЛЕН МИХАЙЛОВ

             КРИНСТИЯН ТРЕНДАФИЛОВ

 

при участието на секретаря Ирен Иванова и в присъствието на прокурор Сашо Тотев, като се запозна с докладваното от съдия Михайлов ВНОХД № 474 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на гл.ХХІ от НПК.

 

С Присъда от 20.11.2017 г., постановена от СРС, НО, 109 - ти състав по НОХД № 22057/2012 г. съдът е признал подсъдимата С.А.А. за НЕВИННА в това, че за времето от 05.12.2005г. до 08.12.2005г. в гр. Бургас и гр.София, при условията на продължавано престъпление, когато две или повече деяния, които осъществяват поотделно един състав на едно и също престъпление, извършени през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите, с цел да набави за себе си имотна облага възбудила и поддържала у С.Г.Г., Н.В.В.и С.И.Б.заблуждение и с това им причинила имотна вреда в общ размер 1775,70 (хиляда седемстотин седемдесет и пет лева и седемдесет стотинки) лева, както следва:

• На 06.12.2005г. в офиса на «С.И.» ЕООД, находящ се в гр.Бургас, ул.»*******, с цел да набави за себе си имотна облага, чрез свидетелката М.С.Т.като посредствен извършител възбудила у С.Г.Г. заблуждение - чрез обява във вестник «Ало, Бургас» обещала, че ще й уреди работа в Италия на 20 км. от Рим във фабрика за обработка на броколи, като Г. заплатила сумата от 100 (сто) лева, представляваща капаро, и с това причинила на Г. имотна вреда в размер на 100.00 (сто) лева.

• На 08.12.2005г. в гр. София, пред кафе «Ани», находящо се в гр.София, Централна ж.п. гара, с цел да набави за себе си имотна облага, поддържала у С.Г.Г. заблуждение, че ще й уреди работа в Италия на 20км. от Рим във фабрика за обработка на броколи, като Г. заплатила сумата от 400.00 (четиристотин) лева, представляваща комисионна, и с това причинила на Г. имотна вреда в размер на 400.00 (четиристотин) лева.

 

• На 05.12.2005г., в офиса на «С.И.» ЕООД, находящ се гр.Бургас, ул.»*******, с цел да набави за себе си имотна облага, чрез свидетелката М.С.Т.като посредствен извършител възбудила у Н.В.В.заблуждение - чрез обява във вестник «Ало, Бургас» обещала, че ще му уреди работа в Италия на 20км. във фабрика за производство на консерви, като В. заплатил сумата от 100.00 (сто) лева, представляваща капаро, и с това причинила на имотна вреда в размер на 100.00 (сто) лева.

• На 08.12.2005г. в гр.София, пред кафе «Ани», находящо се в гр.София, Централна ж.п. гара, с цел да набави за себе си имотна облага, поддържала у Н.В.В.заблуждение, че ще му уреди работа в Италия на 20км. от Рим във фабрика за обработка на консерви, като В. заплатил сумата от 150.00 (сто и петдесет) евро - 293,37 (двеста деветдесет и три лева тридесет и седем стотинки) лева, представляваща комисионна, и с това причинила на В. имотна вреда в размер на 293,37 (двеста деветдесет и три лева тридесет и седем стотинки) лева.

 

• На 07.12.2005г., в офис на «С.И.» ЕООД, находящ се в гр.София, ул.»************, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудила у С.И.Б.заблуждение - чрез обява във вестник «Позвънете» обещала, че ще й уреди работа в Италия в гр.Ф. в консервен комбинат, катоБ.заплатила сумата от 100.00 /сто/ лева, представляваща капаро, и с това причинила наБ.имотна вреда в размер на 100.00 (сто) лева.

• На 08.12.2005г. в гр.София, пред кафе «Ани», находящо се в гр.София, Централна ж.п. гара, с цел да набави за себе си имотна облага, поддържала у С.И.Б.заблуждение, че ще й уреди работа в Италия в гр.Ф. в консервен комбинат, катоБ.заплатила на Г. сумата от 400.00 (четиристотин) евро - 782,33 (седемстотин осемдесет и два лева и тридесет и три стотинки) лева, представляваща комисионна, и с това причинила наБ.имотна вреда в размер на 782, 33 (седемстотин осемдесет и два лева и тридесет и три стотинки) лева, поради което и на оси. чл. 304 от НК я е оправдал по обвинението за извършено престъпление по чл. 209, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.

 

Срещу така постановената присъда е постъпил Протест от СРП в който се прави подробен разбор на доказателствата, излагат се съображения за съставомерност на деянията и се иска отмяна на присъдата и признаване на подсъдимата за виновна по повдигнатото й обвинение.

 

В съдебното заседание по делото прокурорът поддържа протеста и не прави доказателствени искания.

 

Защитникът на подсъдимата, адв. Ж. оспорва протеста и заявява, че няма доказателствени искания.

 

В хода по същество прокурорът счита протеста за основателен, като заявява, че не споделя извода на СРС за несъставомерност на деянието от обективна страна. Сочи, че по делото безспорно е установен, че подсъдимата е приела сумите от пострадалите лица, без да е имала обективна възможност да осигури обещаната работа на свидетелите, тъй като не е имала посреднически договор с чуждестранен работодател, а посочените от нея градове, където да работят пострадалите били на голямо разстояние един от друг. Сочи, че деянието е доказано и от субективна страна, доколкото от поведението на пострадалата можело да се направи извод, че тя е съзнавала всички факти и обстоятелства от обективния състав на престъплението в което е обвинена. В заключение се иска отмяна на присъдата и признаване на подсъдимата за виновна по предявеното й обвинение.

 

Адв. Ж. моли присъдата на първата инстанция да бъде потвърдена, като заявява, че поддържа напълно мотивите на СРС и няма какво да допълни. Сочи, че присъдата на първоинстанционния съд е правилен и законосъобразен, поради което моли и да бъде потвърден.

 

Съдът, като обсъди доводите протеста, както и изложените в съдебно заседание от страните и след като провери изцяло правилността на атакуваната присъда  намира следното :

 

От фактическа страна :

 

Подсъдимата С.А.А. е родена на *** г. в гр. Самоков, живее в гр.Обзор, ул. *******, българка е, български гражданин е, с висше образование е, разведена е, неосъждана е, безработна, ЕГН **********.

 

Подсъдимата А. била едноличен собственик и управител на „С.И.” ЕООД, вписано с решение № 361/07.02.2005г. по ф.д.№181/2005г. по опис на БОС. Дружеството било с предмет на дейност, който включвал извършване на посредническа дейност по наемане на български граждани в страната и/или в чужбина и др.

 

Свидетелят С.К. притежава ЕТ „Е.К.- С.К.”, в чийто предмет на дейност било включено посредничество при информиране и наемане на работа в страната и чужбина. На дружеството било издадено Удостоверение № 93/18.12.2003г. на осн. чл. 28, ал. 5 от Закона за насърчаване на заетостта и чл. 5 от Наредба за условията и реда за извършване на посредническа дейност по наемане на работа, с което търговеца е регистриран да извършва посредническа дейност при наемане на работа за чужбина. Регистрацията била с валидност до 18.12.2006г. Дружеството имало сключен Договор № 687/95-00-150/18.07.2003г. с Министерство на външните работи на Р.България с предмет извършване от изпълнителя търговец на официални преводи на документи и други книжа от български на чужди езици и от чужди на български език при условията на договора, която дейност е включена в предмета на дейност на търговеца. Посоченото дружество нямало регистриран посреднически договор с чуждестранен работодател.

 

Към 2005г. подсъдимата А. се познавала със свидетеля К.. Същите постигнали договореност за извършване на съвместна дейност и подписали Договор за сътрудничество от 15.07.2005г. сключен между „С.И.” ЕООД, представлявано от подсъдимата А. и „Е.К.- С.К.” представляван от свидетеля К.. В чл. 1 от договора страните са се уговорили да извършват в свой и общ интерес стопанска дейност, включваща и изпращане на работници в чужбина. Подсъдимата А. знаела, че фирмата на свидетеля К. имал издадено Удостоверение № 93/18.12.2003г. на осн. чл. 28, ал. 5 от Закона за насърчаване на заетостта и чл. 5 от Наредба за условията и реда за извършване на посредническа дейност по наемане на работа.

 

В изпълнение на сключения договор за сътрудничество, подсъдимата наела помещение в гр. Бургас, ул. „*******, което обявила за офис на „С.И.” ЕООД, в което наела на работа свидетелката М.Т., съгласно трудов договор от 10.10.2015г. Офисът бил посетен от свидетеля К. и подсъдимата А., където обсъдили в присъствието на свидетелката Т. въпроса за набиране на лица за изпращане на работа в чужбина - Италия и размера на комисиона, който следвало да се плати от кандидатите и предназначението му. Подсъдимата А. инструктирала свидетелката Т. за условията, които следвало да бъдат обяснени на кандидатите за работа. Свидетелят К. оставил в офиса приходно касови ордери, подпечатани с печата на едноличния му търговец, за да бъдат ползвани за оформяне на паричните суми, получавани като капаро за услугата.

 

Свидетелката Т. публикувала кратки обяви във вестник „Ало, Бургас, като в каре на първа страница на бр. 192/11.10.2005г. на вестник „Ало Бургас” - л. 36, том I била публикувана обява „056/83-45-70 - работа в северна Италия мъже и жени, заминаване веднага, без език”. В каре на първа страница на бр. 208/02.11.2005г. на вестник „Ало, Бургас” - л. 37, том I била  публикувана обява „056/83-45-70 - Италия мъже, жени, заминаване веднага, може без език”. Свидетелката Т. публикувала такива обяви във вестника и в началото на месец декември 2005г.

 

Подсъдимата А. притежавала офис на дружеството си „С.И.” ЕООД и в гр. София, ул. „************в който работило неустановено по делото лице. Същото публикувало обяви със сходно съдържание в столицата във вестник „Позвънете”. Същото това лице било инструктирано от подсъдимата А. за текста на обявата, паричната сума, която следвало да заплатят кандидатите за изпращане на работа в Италия и условията, при които се набирали за работата.

 

Едноличният търговец на свидетеля К. притежавал офис в гр.Пловдив. В същия офис свидетелят К. провел среща със свидетеля В., където му възложил набирането на хора в района на гр. Силистра, където живеел В., за изпращане на работа в Италия в района на гр. Ф. за бране на броколи. Свидетелят В. следвало да получава по 20 лева на набрано лице. За формализиране на отношенията си двамата сключили Договор за рекламна дейност от 26.09.2005г. - между възложителя ЕТ „Е.К.- С.К.” и Б. В. - изпълнител с предмет рекламиране дейността на възложителя. Свидетелят В. в изпълнение на възложената му работа, пуснал обява в местна медия за изпращане на хора на работа в Италия, като оставил координатите си.

 

Свидетелят Н.В.В.си закупил вестник „Ало, Бургас”, където прочел публикуваната от свидетелката Т. обява за работа в Италия. На същата дата 05.12.2015г. свидетелят В. посетил офиса на „С.И.” ЕООД в гр. Бургас, ул. „*******, за получаване на допълнителна информация относно работата. След като отишъл на посоченото място, бил посрещнат от свидетелката Т., която обяснила на свидетеля В. условията на работа и необходимите за заминаване документи и съответното заплащане. Свидетелката С.обяснила на свидетеля В., че се касаело за работа в Италия в близост до гр.Ф. във фабрика за преработка на броколи при осигурени нощувки, трудов договор и предварително обявено му заплащане, като посочените обстоятелства й били заявени предварително от подсъдимата А.. С оглед на това свидетелят В. заплатил на свидетелката Т. сумата от 100.00 /сто/ лева, представляваща капаро. За получаването на посочената парична сума свидетелката Т. съставила квитанция към приходен касов ордер № 42/05.12.2005г. В посочения документ в графа „Организация” свидетелката Т. записала името на фирмата, представлявана от свидетеля К. - ЕТ „Е.К.- С.К.”. С получената сума капаро свидетелката Т. заплатила наема за ползваното помещение.

 

Свидетелката Т. обяснила на свидетеля В., че подсъдимата А. щяла да го чака в района на Централна гара на 08.12.2005г. в посочено заведение, където бил сборния пункт за изпращане на хората, набрани за работа в Италия. Свидетелят В. бил уведомен, че следвало да заплати посочена парична сума на място при потеглянето с транспорта.

 

На 06.12.2005г. частният обвинител С.Г.Г. си закупила вестник „Ало, Бургас”, прочела обявата, публикувана от свидетелката Т., за работа в Италия и решила да посети офиса на фирмата, за да получи допълнителна информация. На същата дата пострадалата Г. посетила офиса на представляваната от подсъдимата А. фирма „С.И.” ЕООД в гр. Бургас, ул. „*******. След като отишла на място, била посрещната от свидетелката Т., която обяснила на свидетелката Г. условията на работа и необходимите за заминаване документи и съответното заплащане. Свидетелката Т. обяснила на свидетелката Г., че се касаело за работа в Италия близо до гр.Рим във фабрика за обработка на броколи при осигурени нощувки и трудов договор с предварително обявено й заплащане, като посочените обстоятелства й били заявени предварително от подсъдимата А.. С оглед на това пострадалата Г. заплатила на свидетелката Т. сумата от 100.00 /сто/ лева, представляваща капаро. За получаването на посочената парична сума свидетелката Т. съставила квитанция към приходен касов ордер № 43/06.12.2005г. В посочения документ в графа „Организация” свидетелката Т. записала името на фирмата, представлявана от свидетеля. К. - ЕТ „Е.К.- С.К.”.

 

Свидетелката Т. обяснила на частния обвинител Г., че подсъдимата А. щяла да я чака в района на Централна гара на 08.12.2005г. в посочено заведение, където бил сборния пункт за изпращане на хората, набрани за работа в Италия. Г. била уведомена, че следвало да заплати посочена парична сума на място при потеглянето с транспорта.

 

На 07.12.2005г. свидетелкатаС.Б.си закупила вестник „Позвънете”, където прочела публикуваната обява за работа в Италия. Свидетелката Б.посетила адреса, посочен в обявата, а именно офис на „С.И.” ЕООД в гр. София, ул. „***************. След като пристигнала на посоченото място, на св.Б.й било обяснено от неустановеното по делото лице, работещо в офиса на дружеството, че се касае за работа в Италия за фабрика за преработка на броколи в гр. Ф. при осигурени нощувки и трудов договор. С оглед на това свидетелкатаБ.заплатила в офиса сумата от 100.00 /сто/ лева, представляваща капаро, като й било заявено, че същата следвало да се яви на следващия ден - 08.12.2005г. пред Централна ж.п. гара в гр. София за заминаване.

 

Свидетелят Д. също научил за обявата, публикувана в местна медия в гр.Силистра за изпращане на работа в Италия и заедно със свидетелката Д.а - негова съпруга, се срещнал в Силистра със свидетеля В.. Последният обяснил на свидетеля Д. условията за изпращане на работа в Италия в гр.Ф. при осигурени нощувки, трудов договор и обявено заплащане, както му били казани от свидетеля К.. Свидетелят Д. се съгласил с условията и заплатил за услугата на свидетеля В. сумата от 600, 00 лева, за което е съставен ПКО № А18/07.12.2005г. Тези пари свидетелят В. следвало да отчете на свидетеля К., но ги задържал в себе си с уговорка със свидетеля Д. да му ги върне, ако възникнел проблем с изпращането му на работа в Италия. Свидетелят В. получил телефонен номер от свидетеля К., на който се обадил за организация на пътуването, като провел разговор с лице от женски пол, което му съобщило подробности за пътуването, които В. предал на свидетеля Д. - за мястото и датата на тръгване за Италия.

 

Подсъдимата А. отишла пред Централна ж.п. гара в гр. София, пред кафе „Ани”, където предварително била уговорила среща с посочените свидетели - Д., В.,Б.и частния обвинител Г.. Подсъдимата А. заявила на посочените свидетели, че за обещаното им уреждане на работа в Италия следвало да заплатят допълнително пари, представляващи комисиона. В резултат на заявеното от подсъдимата А. свидетелката Г. заплатила на същата сумата от 400 /четиристотин/ лева, свидетелят В. заплатил на подсъдимата А. сумата от 150 /сто и петдесет/ евро, а св.Б.заплатила на подсъдимата А. сумата от 400 /четиристотин/ евро - 782.33 /седемстотин осемдесет и два лева и тридесет и три стотинки/ лева.

 

На 08.12.2005г. пострадалите Д., Г., В. иБ.потеглили от Централна ж.п. гара за Италия с лек автомобил марка „Рено”, модел „Еспейс” с ДК № *******управляван от свидетеля Х.Ц.П.. Свидетелите пристигнали в района на неустановен град в Италия, където свидетелят П. ги срещнал с неустановени по делото лица и представил същите за посредници, които щели да ги свържат с работодател, като в действителност същите не били посредници и не е могли да изпълнят това. Свидетелят П. заявил, че е изпълнил задълженията си, след което напуснал мястото с горепосочения автомобил.

 

Неустановено по делото лице, представено от св. П. като посредник, обяснило на свидетелите Г., В.,Б.и Д., че ще ги откара до мястото, където щели да пренощуват. Същите били откарани до постройка, която била в изключително лошо състояние. Въз основа на това възникнал конфликт между свидетелите и неустановеното по делото лице, вследствие на което последното се съгласило да откарат свидетелите до гр. Ф., Италия. След като пристигнали на гарата, свидетелите предприели действия за завръщането си в България. След като се прибрали, същите уведоми за случая органите на МВР. Свидетелят Д. се свързал със свидетеля В., който му върнал заплатената му сума от 600 лева, за което му издал разписка от 12.12.2005г. На свидетелите Б., В. и частния обвинител Г. не са върнати заплатените суми.

 

По доказателствата :

 

Посочената фактическа обстановка се установява от събраните гласни и писмени доказателства и доказателствени средства както следва :

 

Гласни : Показанията на свидетелите С.Г.Г., Н. В. В., А.Е.Д., Б. Н. В., М.С.Т., С.Х. К., К. И. В., Христо П. П., С.И. Б., Е. И. К., А. И. А., Б. И. Д., Д. А.А., И.М. Д.а, А. И. С.

 

Писмени : Информационна карта за А.Е.Д. от 07.12.2005г. - л. 27, приходен касов ордер (ПКО) от 07.12.2005г. - л. 28, разписка от 12.12.2005г. - л. 28, договор за рекламна дейност от 26.09.2005г. - л. 29, Удостоверение №93/18.12.2003г. - л. 32, ПКО №82094 от 01.12.2005г. - л. 33, ПКО №82095 от 01.12.2005г. - л. 34, ПКО №82365 от 06.12.2005г. - л. 35, бр. 192/11.10.2005г. на вестник „Ало Бургас” - л. 36, бр. 208/02.11.2005г. на вестник „Ало Бургас” - л. 37, договор за сътрудничество от 15.07.2005г. между „С.И.” ЕООД и ЕТ „Е.К.- С.К.” - л. 38, решение №361/07.02.2005г. по ф.д.№181/2005г. по опис на БОС - л. 40, удостоверение от БОС по ф.д. №181/2005г. - л. 43, удостоверение за данъчна регистрация на „С.И.” ЕООД - л. 44, визитна картичка на С.А. - л. 45, трудов договор от 10.10.2015г. между работодател „С.И.” ЕООД и М.С.Т.- л. 46, допълнително споразумение към същия от 10.11.2005г. - л. 47, справка от НОИ за изпратени уведомления по чл. 62, ал. 4 от КТ от „С.И.” ЕООД - л. 48, решение №2 от 30.06.2003г. по ф.д. №3280/2002г. по опис на Софийски градски съд - л. 50, писмо от Агенция по заетостта МТСП 0403-0014 от 16.01.2006г. - л. 52, договор №687/95-00-150/18.07.2003г. - л. 54, писмо от МТСП то управителя на ЕТ „Е.К.- С.К.” от 02.02.2005г. - л. 67, квитанция към ПКО №43 от 06.12.2005г., квитанция към ПКО №42/05.12.2005г., намиращи се в I том от досъдебното производство, Фотоалбум за разпознаване на лица - л. 7, Протокол за разпознаване на лица и предмети от 05.06.2008г. с участие на С.Г. - л. 19, фотоалбум към същия - л. 20, Протокол за разпознаване на лица и предмети от 21.04.2008г. с участие на М.Т. - л. 34, фотоалбум към същия - л. 20, регистрационни данни за лек автомобил peг. № СО 5484 КА на името на А.И.С.- л. 50, намиращи се в том III, писмо от Агенция по заетостта МТСП 0403/0085 от 29.04.2008г. - л. 30, документи по фирмените дела на „С.И.” ЕООД и ЕТ „Е.К.- С.К.”, намиращи се в том II, справка за съдимост - л. 43, съдебно оценителна експертиза - л. 47, намиращи се в том IV от досъдебно производство №2615/2007г. по опис на 02 РУП СДВР.

 

Първоинстанционният съд е извършил изключително подробен анализ на събраните гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, като е анализирал същите както поотделно, така и в тяхната взаимовръзка и е извел правилни фактически изводи. Настоящият състав споделя изводите от извършения анализ, поради което не счита за нужно да преповтаря вече извършения от първата инстанция анализ.

 

СГС кредитира казаното от пострадалите лица С.Г.,С.Б.и Н. В. от които се установява начинът по който пострадалите лица са научили за фирмата на подсъдимата, а именно от публикуваните от свидетелката М.Т. по нареждане на А. обяви, съдържанието на разговора им с Т., която им е обещала от името на подсъдимата същите да работят в Италия във фабрика за броколи, както и относно заплатените от тях суми. Казаното от тези свидетели напълно се потвърждава от казаното от св. Т., както и от писмените доказателства по делото – ордерите за изплатените суми, вестниците с публикувани обяви. Съдът кредитира казаното от тези свидетели и относно срещата им с подсъдимата А. ***, заплащането на допълнителните суми, заминаването им за Италия, както и относно завръщането им в България и причината за това. Показанията на тези свидетели са ясни, безпротиворечиви, кореспондират помежду си, логични са и се подкрепят от останалия доказателствен материал.

 

Св. М.Т. също дава подробни показания за работата си във фирмата на А., контактите си с нея и с К., както и с всеки един от пострадалите лица. Доколкото казаното от нея кореспондира напълно с останалия доказателствен материал по делото, СГС ги кредитира в цялост.

 

Съдът кредитира и показанията на свидетеля П. от които се установява, че същият по поръчение на подсъдимата А. за която знаел, че има фирма за уреждане на работа в Чужбина „С.И.“ бил помолен да закара до Италия хора от С. - двама мъже и две жени от бургаския офис на фирмата й      , както и че същият ги оставил на бензиностанцията в гр. Ф., където били посрещнати от човек на име Б., а по-късно през нощта получил обаждане от някое от лицата, което му се оплакало от лоши битови условия, при което той ги насочил към подсъдимата. Показанията на този свидетел кореспондират с тези на пострадалите лица, както и на св. Д., който също бил изпратен в Италия, но по договора сключен с посредничеството на В.. Казаното от тези свидетели косвено се подкрепя и от казаното от св. В. и св. Д.а и С..

 

СРС е анализирал подробно и показанията на св. К., като е установил, че същите са вътрешно противоречиви и не се подкрепят от събрания по делото доказателствен материал, поради което и същият правилно не ги е кредитирал, а ги е преценил като опит на този свидетел да отклони евентуална своя отговорност за станалото.

 

Настоящият състав кредитира напълно и всички събрани по делото писмени доказателства, в това число протокола за разпознаване на лица при което следствено действие е установено, че извършител на деянието е подсъдимата, приходните касови ордери за платените суми, вестниците, от които се установява текста на публикуваните обяви, както и заключението за изготвената съдебно оценителна експертиза, като изготвено от лице, притежаващо съответните специални знания и обосновано. Вещото лице е дало заключение за стойността на инкриминираните суми в лева за всеки от пострадалите и общия й размер. Взето е отношение и за размера на минималната работна заплата към момента на извършване на деянието.

 

Така изложената фактическа обстановка в цялост може да бъде приета за изяснена от първоинстанционния съдебен състав в необходимата степен и достатъчно пълнота.Установени са по безспорен начин обстоятелствата, от значение за правилното решаване на делото – фактите относно извършване на деянието, авторството на същото, механизма на извършването му и конкретното своеобразие на обстоятелствата, при които е било извършено.

 

Настоящият състав счита, че основните фактически констатации  на СРС са правилно установени, изведени без допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Не са допуснати и логически грешки  при оценката на наличния доказателствен материал, като в съответствие с изискванията на чл. 305, ал.3 от НПК съдът е обсъдил комплексно събраните по делото доказателства и е обосновал съображенията си, въз основа на които е изградил фактическите си констатации.

 

От правна страна :

 

Въз основа на посочената по-горе фактическа обстановка, настоящата инстанция достигна до правни изводи, които съвпадат напълно с приетото от СРС, а именно, че с действията си подсъдимата С.А.А. не е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 209, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.

 

От обективна страна

 

За съставомерността на деянието по чл. 209, ал. 1 от НК от обективна страна е необходимо деецът с цел да набави за себе си или за другиго имотна облага да възбуди или поддържа у някого заблуждение за определени обстоятелства. Основна характеристика на измамата е неправилната представа на измаменото лице, която е от съществено значение за вземане на последващите решения. Възбуждането на заблуждение е налице, когато деецът проявява активност с цел установяване на една невярна представа и има определен принос за заблуждението а поддържането на заблуждение се изразява в такива действия от страна на извършителя с които същият затвърждава вече формираната невярна представа у пострадалото лице.

 

От обективна страна не беше установено подсъдимата А. за времето от 05.12.2005г. до 08.12.2005г. в гр. Бургас и гр.София, при условията на продължавано престъпление, когато две или повече деяния, които осъществяват поотделно един състав на едно и също престъпление, извършени през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите, с цел да набави за себе си имотна облага да е възбудила и поддържала у С.Г.Г., Н.В.В.и С.И.Б.заблуждение и с това им причинила имотна вреда в общ размер 1775,70 (хиляда седемстотин седемдесет и пет лева и седемдесет стотинки) лева.

 

По настоящото дело не бяха установени измамливи действия от страна на подсъдимата, доколкото същата е имала подписан Договор за сътрудничество с фирмата на св. К., който от своя страна е разполагал с необходимия лиценз за изпращане на работници в чужбина, обстоятелство, което е било известно на подсъдимата, макар и да не е имал сключен посреднически договор с друг работодател. В подкрепа на извода на СРС, че подсъдимата е действала в изпълнение на сключения с ЕТ на К. договор е и това, че ПКО са били подпечатани с неговия печат, а от показанията на св. В. и Д. се установява, че по същата схема и св. В. е набирал работници, отново по поръчение на К..

 

Нещо повече - установено е, че подсъдимата в изпълнение на договореното с пострадалите лица е изпратила същите с уреден от нея транспорт в Италия, където те са били посрещнати и настанени от лице, което им е заявило, че ще ги свърже с работодателя, за да започнат работа, но същите не са одобрили условията. Ето защо и според настоящия състав по настоящото дело са налице гражданско правни отношения, поради лошо изпълнен граждански договор, но не и престъпление от общ характер по чл. 209 от НК, доколкото не се установява подсъдимата изначално да не е имала намерение да изпълни поетото от нея задължение, а напротив – същата е изпратила пострадалите лица на работа в Италия, но условията са били различни от първоначално договорените с тях.

 

Поради несъставомерност на деянието от обективна страна, съдът намира за безпредметно да излага мотиви за субективната страна на престъплението.

 

Предвид изложеното Софийски градски съд счита, че присъдата на първоинстанционния съд следва да бъде потвърдена, поради което

 

Р   Е   Ш   И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Присъда от 20.11.2017 г., постановена от СРС, НО, 109 - ти състав по НОХД № 22057/2012.

 

Решението не подлежи на обжалване и протест.

 

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                                          ЧЛЕНОВЕ : 1.

 

 

 

 

                                                                                                       2.