Р Е Ш Е Н И Е
№ 260443 12.03.2021г. гр.Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, LVIII ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ
на осми март две хиляди двадесет и първа година
в публично заседание в състав:
Председател:
Мариела Иванова
секретар Недялка Димитрова и при участието на прокурора като разгледа докладваното от съдия Иванова гражданско дело №2782 по описа за 2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по искова молба от „Амиго
лизинг" ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес управление гр. София
1592, район Искър, бул. Христофор Колумб № 43 против И.Р.Р. с ЕГН ********** ***
искане да се приеме за установено по отношение на ответника, че същият дължи на
ищеца по договор за финансов лизинг № 03000319/00001 от 29.06.2018 г. и общите
условия към него за лек автомобил Volkswagen, модел „VW Golf“, рама
WVWZZZ1KZ7W081382 сумата от общо 816.43лв., от която сумата от 609.82лв. включваща 201.44 лв. - главници на 10,11 и 12
лизингови вноски, дължими за месеците април, май и юни 2019г., сумата от 297.41
лв. - договорна лихва, начислена върху неплатените лизингови вноски, сумата от 110.97 лв. -застрахователна премия
„Каско" на МПС за м. април, май и юни 2019г. или 10,11 и 12 лизингови
вноски; сумата от 117.83 лв. - дължим данък ПС за
2019г., платен от лизингодателя и префактуриран на лизингополучателя съгласно
фактура ********* от 25.03.2019г., както и
сумата от 88.78 лв. - дължима застрахователна премия вноска номер 5 по полица Каско
на МПС 501001000014999 с падеж на 17.06.2019г., ведно със законната лихва върху
общата сума от 816.43 лв., считано подаването на заявление- 21.01.2020 г. до
окончателното изплащане на задължението, за които вземания ищецът се е снабдил
със заповед № 90 от 22.01.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 365/2020г. по описа на БРС.
В законовия едномесечен срок
по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал отговор, в който сочи, че сключеният между страните договор за лизинг е прекратен на
08.05.2019г., след като ответникът е предал лизинговата вещ на ищеца с
приемо-предавателен протокол.
В с.з. процесуалният
представител на ищеца не се явява. Постъпило е писмено становище с искане да
делото да се гледа в негово отсъствие.
В с.з. ответникът не се
явява и не изпраща представител.
Бургаският районен съд, като
взе предвид искането на молителя, събрания по делото доказателствен материал и
като съобрази закона, намира за установено от фактическа страна следното.
Със Заповед № 90 / 22.01.2020г. по ч.гр.дело № 365/2020г.
по описа на БРС съдът е разпоредил ответникът да заплати на ищеца 816.43
лева лева, по договор за финансов лизинг
№ 03000319/00001 от 29.06.2018 г. и общите условия към него, за лек автомобил
Volkswagen, модел „VW Golf“, рама WVWZZZ1KZ7W081382, включваща 10-та, 11-та и
12-та лизингови вноски по договора, с договорната лихва към тях,
застрахователната премия до 5-та вноска по полица „Каско“ на МПС с №
50500100001499 и 117.83 лева-данък ПС за 2019 г., заплатен от лизингодателя и
префактуриран на лизингополучателя с фактура № ********* от 25.03.2019 г., на
основание т. 12.2, б. „г“ от договора,
заедно със законна лихва върху общата сума от подаването на
заявлението-21.01.2020 г. до окончателното изплащане на задължението, както и
сумата от 75.00(седемдесет и пет) лева-разноски по делото, от които 25.00 лева
държавна такса за производството и 50.00 лева юрисконсултско възнаграждение.
С разпореждане № 263494 от
17.02.2021г. по ч.гр.дело № 365/2020г. по описа на БРС на основание чл.
247,ал.1 ГПК е допусната поправка на очевидна фактическа грешка, съгласно която
заповедта следва да се чете както следва: сумата от общо 816.43 лева(осемстотин и шестнадесет
лева и четиридесет и три стотинки) лева, от която 609.82 (шестстотин и девет
лева и осемдесет и две ст.) лева изискуеми незаплатени лизингови вноски по
договор за финансов лизинг № 03000319/00001 от 29.06.2018 г. и общите условия
към него, за лек автомобил Volkswagen, модел „VW Golf“, рама WVWZZZ1KZ7W081382,
включваща 10-та, 11-та и 12-та лизингови вноски по договора, 117.83 (сто и седемнадесет лева и осемдесет и
три ст.) лева-данък ПС за 2019 г., заплатен от лизингодателя и префактуриран на
лизингополучателя с фактура № ********* от 25.03.2019 г., на основание т. 12.2,
б. „г“ от договора; 88.78 (осемдесет и
осем лева и седемдесет и осем ст.)
лева-застрахователна вноска №5 с падеж 17.06.2019г. заедно със законна
лихва върху общата сума от подаването на заявлението-21.01.2020 г. до
окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 75.00(седемдесет и
пет) лева-разноски по делото, от които 25.00 (двадесет и пет лева) лева
държавна такса за производството и 50.00 (петдесет лева) лева юрисконсултско възнаграждение.
В законоустановения срок
длъжникът е подал възражение срещу заповедта.
По делото е представен
Договор за финансов лизинг № 03000319/00001 от 29.06.2018 г. и общите условия
към него, съгласно който „Амиго лизинг“ ЕАД в качеството на лизингодател, се
задължава да придобие и предостави за ползване на
лизингополучателя- ответника И.Р., лек
автомобил Volkswagen, модел „VW Golf“, рама WVWZZZ1KZ7W081382 за сумата от
8000лв. Последната е платима на 60 лизингови вноски в размер съобразно
погасителен план.
В чл. 12 от договора е
предвидено, че при просрочие на вноските лизингодателят има право да начисли
неустойка за забавено плащане, както и да развали едностранно договора, при
което има право да изиска от лизингополучателя връщане на фактическото държане
на имуществото.
В чл. 15,ал. 2 от Общите
условия към договора е предвидено правото на лизингодателя при неизпълнение на
договора от страна на лизингополучателя-каквото е незаплащането на лизинговите
вноски, да обяви пълния размер на всички и други суми, дължими за целия срок на
договора за незабавно изискуеми и да предприеме действия за събирането им, а
също така да развали едностранно договора с писмено известие до
лизингополучателя без да му дава срок за изпълнение и да изиска връщане на
фактическото държане на имуществото.
На 02.07.2018г. е подписан
приемо-предавателен протокол, съгласно който лекият автомобил, предмет на
договора за лизинг, е предаден на
ответника. Както протоколът, така и договорът за финансов лизинг ведно с общите условия и
погасителния план, са
подписани от страна на „Амиго лизинг“ ЕАД от Я.И.Т. - упълномощено лице.
Представени са и
Застрахователни полици № BG/07/118001889813 за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ и № 50500100001499 по застраховка „Каско“ на МПС,
сключени межди „Амиго Лизинг“ и „Евроинс“. Представени са доказателства, че
сумите по сключените полици са платени на застрахователя.
Съгласно заключението по
назначената и изготвена съдебно-икономическа експертиза задължението на
ответника по договора за лизинг възлиза на 609.82 лева, включваща 10-та, 11-та
и 12-та вноски по договора (за месеците април, май и юни 2019г.), от които
201.44лв.- лизингова вноска, 297.41лв- договорна лихва, и 110.97лв.
–застрахователна премия, 117.83лв.-заплатен данък за превозното средство и
88.78лв.- застрахователна премия по полица „Каско“ с падеж 17.06.2019лв.
С отговора ответникът е
представил Приемо-предавателен протокол от 08.05.2019г., съгласно който
ответникът предава на „Амиго Лизинг“ ЕАД лекият автомобил-предмет на договора
за лизинг. Протоколът е подписан от Я.И.Т., в
качеството й на представител на дружеството.
При така установена
фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Предявените искове с правно основание чл.
422 ГПК вр. чл. 342, ал. 2 и сл. от ТЗ вр. с чл.79, ал. 1, предл. първо и чл. 86
от ЗЗД са частично основателни. Съображенията за това са следните:
Безспорно е установено по
делото, че между страните е валидно сключен Договор за финансов лизинг №
03000319/00001 от 29.06.2018 г. и общите условия към него, съгласно който
„Амиго лизинг“ ЕАД в качеството на лизингодател, се задължава да придобие и
представи за ползване на лизингополучателя- ответника И.Р., лек автомобил Volkswagen за сумата от 8000лв., платим на 60 месечни вноски.
Установи се, че още на
08.05.2019г. ответникът е върнал на лизингодателя лекият автомобил, ведно с
ключа за него и регистрационния талон част II, за което е подписан
приемо-предавателен протокол от същата дата.
Съдът намира, че този
протокол обвързва ищеца доколкото е подписан от същото лице, подписало договора
за лизинг, погасителния план и общите условия
към него, както и приемо-предавателните протоколи от 29.06.2018г. и от 02.07.2018г. Ищецът не сочи и не представя доказателства
във връзка с това поради настъпването на какви обстоятелства счита, че лицето
не е надлежен представител на дружеството.
Безспорно е установено по
делото още, че ответникът- лизингополучателят, не е
заплатил дължимите се месечни вноски по договора за месеците април, май и юни
2019г.
Съобразно т. 15. 2, вр. с т.
15. 1, б. В от двустранно подписаните Общи условия към процесния договор за
лизинг, в случай на неизпълнение от страна на лизингополучателя на задължението
му за плащане на изискуеми лизингови вноски, лизингодателят може да упражни
правата си по т. 15. 4 ОУ, които включват и правото му по т. 15. 4, б. А да
развали едностранно договора с писмено известие до лизингополучателя.
Същевременно, т. 9. 8 ОУ предоставя право на лизингодателя, в случай на
неизпълнение от страна на лизингополучателя, да предприеме действия, за да
преустанови временно ползването на имуществото от лизингополучателя. Т. е.,
действащите общи условия, в случай на неизпълнение, предоставят алтернативна
възможност на лизингодателя само да преустанови временно ползването на актива,
или посредством писмено изявление да развали едностранно договора. По делото
липсват доказателства дружеството – ищец да е упражнило правото си на разваляне
на договора по изискуемия от договора начин. В светлината на изложеното,
настоящият съдебен състав намира, че не е осъществен фактическият състав,
предвиден в договора, за едностранното му разваляне от лизингодателя
посредством само действието по т. 9. 8 ОУ по преустановяване ползването на
имуществото.
Следвателно от значение за дължимостта на процесните суми
са последиците, които временното преустановяване на ползването поражда. В тази връзка следва да се посочи, че
основната характеристика и съществените елементи на договора за лизинг съвпадат
с тези по договора за наем - предоставяне на вещ за временно ползване срещу
цена /възнаграждение/. По закон лизингополучателят има задължение да върне
лизинговата вещ едва след прекратяването на договора, а междувременно
лизингодателят има задължение да осигури ползването й, т. е., ако договорът е в
действие, първият има неотменимо право да ползва вещта.
При връщане на лизинговата
вещ, всяка от страните се освобождава от бъдещите си основни задължения по
лизинговия договор; в този случай лизинговите вноски, чийто падеж не е настъпил
към връщането на лекия автомобил, не се дължат на лизингодателя, поради
прекъсване на договорното правоотношение.
Разпоредбата на чл. 9.8 от Общите условия има превантивно действие, тя дава
възможност на лизингодателя да ограничи размера на неизпълненото задължение и предотврати
натрупването на повече задължения от страна на лизингополучателя, в случай, че
продължи използването на лекия автомобил и незаплащането на вноските по
договора. Но от друга страна преустановеното ползване освобождава лизингополучателя
от задължението му да заплаща възнаграждение във връзка с ползването. Противното
би означавало той да плаща възнаграждение за вещ, която не ползва или иначе
казано би се стигнало до неоснователно обогатяване в полза на лизингодателя.
Разпоредбата на чл. 343 ТЗ, на която се позовава ищецът, е неотносима в случая, тъй като тя урежда риска от случайно погиване или повреждане на вещата,
докато в случая е налице двустранно изразено съгласие между
страните по един договор за преустановяване ползването на лекия
автомобил-предмет на този договор.
Предвид изложеното
претенцията в частта, относно вноските по договора с падеж след преустановяване
ползването на лекия автомобил-месец май и месец юни 2019г. е неоснователна.
Досежно сумите
117.83лв.-заплатен данък за превозното средство и 88.78лв.- застрахователна
премия по полица „Каско“ с падеж 17.06.2019лв. съдът намира, че същите са
дължими от ответника, доколкото тяхното разходване от лизингодателя е извършено
във връзка с договора за задължения възникнали преди връщането на лекия
автомобил и
ответникът дължи заплащането им на ищеца.
При този изход от спора
ответникът дължи сторените от ищеца разноски в заповедното съобразно уважената
част от претенцията в размер на 33.76лв. и в исковото производство в размер на
146.30лв.
Мотивиран от горното съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на И.Р.Р. с ЕГН ********** ***, че
съществува вземането на „Амиго лизинг" ЕАД с ЕИК ********* със седалище и
адрес управление гр. София 1592, район Искър, бул. Христофор Колумб № 43 по
договор за финансов лизинг № 03000319/00001 от 29.06.2018 г. в размер на 160.90лева- 10
лизингова вноска, дължима за месец април 2019г., ведно със законната лихва,
считано подаването на заявление- 21.01.2020г. до окончателното изплащане на
задължението, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над тази сума до заявения размер от
609.82лв., представляваща 11 и 12 лизингови вноски.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на И.Р.Р. с ЕГН ********** ***, че
съществува вземането на „Амиго лизинг" ЕАД с ЕИК ********* със седалище и
адрес управление гр. София 1592, район Искър, бул. Христофор Колумб № 43 по
договор за финансов лизинг № 03000319/00001 от 29.06.2018 г. в размер на 117.83 лв. - дължим данък ПС за 2019г., платен от лизингодателя и
префактуриран на лизингополучателя съдгласно фактура ********* от 25.03.2019г.
и 88.78 лв. - дължима
застрахователна премия вноска номер 5 по полица Каско на МПС 501001000014999 с
падеж на 17.06.2019г., ведно със законната лихва, считано подаването на
заявление- 21.01.2020г. до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА И.Р.Р. с ЕГН ********** *** да заплати на „Амиго лизинг" ЕАД с
ЕИК ********* със седалище и адрес управление гр. София 1592, район Искър, бул.
Христофор Колумб № 43 сумата от 33.76лв. съдебно-деловодни разноски в
заповедното производство.
ОСЪЖДА И.Р.Р. с ЕГН ********** *** да зпалти на „Амиго лизинг" ЕАД с ЕИК
********* със седалище и адрес управление гр. София 1592, район Искър, бул.
Христофор Колумб № 43 сумата от 146.30лв. съдебно-деловодни разноски в
исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му.
Районен съдия: /п/
Вярно с оригинала:
НД