Решение по дело №18068/2021 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 3427
Дата: 10 ноември 2022 г.
Съдия: Лазар Кирилов Василев
Дело: 20213110118068
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 20 декември 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 3427
гр. Варна, 10.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Мартин Стаматов
при участието на секретаря Ана Ст. Ангелова
като разгледа докладваното от Мартин Стаматов Гражданско дело №
20213110118068 по описа за 2021 година
Производството е по реда на гл. „ ХVІІІ-та” вр. чл. 422 вр. чл. 415 от ГПК.
Делото е образувано въз основа на искова молба предявена от „***“ ООД, с която се
претендира да бъде установено по отношение на А. И. М., ЕГН **********, че съществува
ЧАСТ ОТ вземането присъдено със Заповед № ***/***г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № *** г. по описа на Районен съд – ***, до
размер на следните суми: 390,27лв., представляваща остатък от цената за ползвани и
незаплатени В и К услуги за периода от 21.05.2020г. до 18.05.2021г. на адрес гр. ***, ул.
„***“ бл. ***, вх. **, ап. *** посочена във фактури издадени в периода от 29.06.2020г. до
21.05.2021г.; 11,80 лв. - неплатен остатък от сбора от обезщетенията за забава върху тези
главници считано от падежа на всяка от фактурите, в които е посочена до 03.06.2021г.; както
и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда -
08.06.2021г. до окончателното им плащане.
В исковата молба се твърди, че ответникът в качеството си на потребител на
водоснабдителни и канализационни услуги за имот находящ се на адрес гр. ***, ул. „***“ бл.
*** вх. *** ап. ***, с абонатен номер *** е ползвал предоставени от ищеца услуги, които не
е заплатил. Твърди се, че след издаване на заповедта за изпълнение по ч.гр.д. № ***г., на
23.07.2021г. по партида с абонатен номер *** е заплатена сума в общ размер на 500 лв., в
това число главница в размер на 441,30 лв., поради което за периода 21.05.2020г. до
18.05.2021г. за ответника остава да дължи сумата общо в размер на 390,27 лв. за
предоставени му водоснабдителни и канализационни услуги, ведно с лихва за забава в
размер на 11,80 лв., начислена за периода от 29.07.2021г. до 03.06.2021г. Поради неплащане
на горните суми, ищецът е подал заявление и е издадена заповед за изпълнение по реда на
чл. 410 от ГПК, като на основание чл. 415, ал. 1 от ГПК е бил уведомен, че може да предяви
иск за установяване на вземането си. Претендира и присъждане на направените съдебни
1
разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът, чрез назначения му особен представител,
депозира писмен отговор, с който оспорва предявените искове. Оспорва доказателствената
стойност на представения по делото частен документ – справка за недобора. Оспорва, че към
процесния период ответницата е задължено лице и надлежен титуляр на задълженията си,
доколкото същата може да е прехвърлила собствеността на обекта с абонатен № *** на
трето лице, което недобросъвестно не е сменило партидите на свое име. Сочи, че липсват
първични документи, отразяващи действително показанията на водомера и извършено
замерване в обекта на абоната. По така изложените съображения моли за отхвърляне на
исковете.
Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в
съвкупност, прие за установено от фактическа страна, следното:
От приложеното ч.гр.д. № ***г. на ВРС се установява издаването на заповед за
изпълнение в полза на „***” ООД против А. И. М. за вземане включващо посочените в
исковата молба суми.
От писмените доказателства – копия от общи условия за предоставяне на ВиК услуги
на потребителите на ВиК оператор „***“ ООД, извадки от Решение № *** от ***г. и
Решение № *** от ***г. с по два броя обяви за обнародване; справка от агенция по
вписванията; констативен протокол № *** от 02.09.2022г., опис на отчети на абонат № ***,
се установява, че: от „*** ООД, като оператор на ВиК услуги са били публикувани
общи условия за доставката им, които са били одобрени от ДКЕВР, както и приетите от
дружеството цени на услугите. На 16.06.2017г. А. И. М. закупила апартамент № ***
находящ се в сграда на ул. „***“ № *** вх. ***, ет.***Показанията в обекта са били
ежемесечно дистанционно отчитани от водомер с № ***, които показания към 02.09.2022г.
са били 598,275 м3.
От заключението по приетата ССчЕ се установява, че в процесните фактури правилно
са остойностени отчетите извършени по водомера, съобразно действащата цена към
конкретния период.
Въз основа на така установените факти, Варненският районен съд, като
съобрази приложимия закон, приема от правна страна следното:
Предявеният иск е с правно основание чл. 422 вр. чл. 415 ГПК за вземане
произтичащо от чл. 208 вр. чл. 200 ал. 1 и чл. 86 ЗЗД.
Искът е допустим, доколкото е предявен по реда на чл. 415 от ГПК от заявителя срещу
длъжника в преклузивния едномесечен срок от уведомяването му. Разпределението на
доказателствената тежест в процеса изисква при предявен положителен установителен иск с
горепосоченото правно основание, ищецът да докаже възникването на спорното право, а
ответникът следва да докаже фактите, които изключват, унищожават или погасяват това
право. Предвид горепосочената материалноправна норма, на която се основава присъденото
със заповедта вземане, уважаването на иска е обусловено от наличието на валидно
облигационно правоотношене между страните по силата на сключен между тях договор за
продажба на ВиК услуги, доставката от продавача на уговорените с договора стоки на
купувача, както и падежа за плащането на дължимата цена. Респективно следва ответникът
да не е провел успешно доказване за точно в количествено и времево отношение изпълнение
на задължението си за плащане на дължимата цена по договора или наличието на други
правопогасяващи обстоятелства.
За настоящия казус, освен горецитираните норми, са относими и тези регламентирани
с Наредба № 4/14.09.2004г. на Министър на РР за условията и реда за присъединяване на
2
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи.
По делото не се спори, че дружеството – ищец има качеството на оператор на „ВиК”
услуги по см. на чл. 2 от Наредбата, както и че доставката им се регламентира от договор
при общи условия, приети и влезли в сила по реда на чл. 8 от Наредбата.
Спорно по делото е качеството на ответника на потребител по см. на Наредба №
4/14.09.2004г. Ответникът е вписан като собственик на водоснабдения обект в АВ-СВ.
Съобразно чл. 3 ал. 1 от Наредба № 4/2004г. пресъздаден в чл. 2 от ОУ, потребители на
услугите В и К са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или
право на ползване, от което следва, че страните са били обвързани с валиден договор за
доставка на ВиК услуги в жилището на ответника – потребител, доколкото той е собственик
на водоснабдения имот.
В случая са налице отчетни документи за ползваните ВиК услуги в имота, които са
частни и надлежно съставени по уредения нормативен ред - чл. 39а от Наредбата и чл. 18 и
чл. 23 ал. 4 от ОУ, поради което са годно доказателство за потреблението в обекта и според
заключението на вещото лице са правилно инкорпорирани в издадените от него счетоводни
документи. Същественото в случая е, че по делото е представен документ, подписан от
намерено във водоснабдения обект лице /какво качество има това лице не е в правомощията
на служителите на ВиК да изследват/, както и от вещото лице по настоящото дело, според
който документ към 02.09.2022г. показанието на водомера е 598,275 м3, т.е това показание
отговаря на посочените в разпечатката представена от ищеца и на твърдението му за
количеството действително доставени услуги.
От ответника няма твърдение или доказване да е заплатил стойността на тези услуги,
с изключение на извършено плащане на част от процесното вземане, с което конклудентно
признава претенцията. Следва да се вземе предвид, че не е налице подадено от него
възражение против издадената заповед, а процесният иск е предявен съобразно нормата на
чл. 415 ал. 1 т. 2 вр. чл. 47 ал. 5 ГПК.
За дължимостта на обезщетението за забава, съобразно специалните норми на Наредба
№ 4/14.09.2004г. и клаузите на Общите условия на дружеството-оператор, не е необходимо
получаване на издадената фактура. Предвид основателността на иска за главница, доказана
по своето основание е и претенцията за обезщетение за забава. Въз основа на изложените
мотиви, искът се явява основателен.
Доколкото частичното плащане е извършено след издаване на заповедта по чл. 410
ГПК, на основание чл. 78 ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца направените по делото разноски, които според доказателствата за реалното им
извършване - вносни бележки са общо 625 лева, от които 75 лева са държавни такси и 550
лева за депозити за възнаграждения за вещи лица. Съдът определя юрисконсултско
възнаграждение за исковото производство в размер на 50 лв. съобразно искането
обективирано в списък по чл. 80 ГПК. Следва да се присъдят на ищеца и разноските по
заповедното производство в размер на 75 лева.
Мотивиран от горното, Варненският районен съд

РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 вр. чл. 415 ГПК в
отношенията между страните „***” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.
3
***, ул. „***” №*** и А. И. М., ЕГН **********, че съществува ЧАСТ ОТ вземането
присъдено със Заповед № ***г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК,
издадена по ч.гр.д. № ***г. по описа на Районен съд – ***, за следните суми: 390,27лв.,
представляваща остатък от цената за ползвани и незаплатени В и К услуги за периода от
21.05.2020г. до 18.05.2021г. на адрес гр. ***ул. „***“ бл. ***, вх. ***, ап.***, посочена във
фактури издадени в периода от 29.06.2020г. до 21.05.2021г.; 11,80 лв. - неплатен остатък от
сбора от обезщетенията за забава върху тези главници, считано от падежа на всяка от
фактурите, в които е посочена до 03.06.2021г.; както и законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението в съда - 08.06.2021г. до окончателното им
плащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 1 ГПК А. И. М., ЕГН ********** да заплати на
„***” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. *** ул. „***” №*** сумата от
675 лева, представляващи разноски по настоящото дело и 75 лева разноски по ч.гр.д.
***/***г. по описа на ВРС.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненския окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4