РЕШЕНИЕ
№ 74
гр. Бургас, 26.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МАРТИН Р. БАЕВ
при участието на секретаря КАПКА АЛЬ. ВЛАДИМИРОВА
като разгледа докладваното от МАРТИН Р. БАЕВ Административно
наказателно дело № 20222120200306 по описа за 2022 година
, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административно
процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 72, ал. 4 от Закона за Министерство на
вътрешните работи (ЗМВР) и е образувано по жалба на Н. Т. К., чрез пълномощник – З.К. –
БАК, с посочен съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „Шейново“ № 92, ет. 1, против Заповед за
задържане на лице № 3388зз-13/26.01.2022 г., издадена от К.К. – инспектор към 05 РУ-
Бургас.
С жалбата се моли за отмяна на атакуваната заповед за задържане, поради
незаконосъобразност. Посочва се, че К. е бил призован в 05 РУ-Бургас и след като се е явил
заедно със своя защитник е бил задържан от двама оперативни работници /не
индивидуализирани/. Сочи се, че не му е предоставена никаква информация относно
причините и основанията за задържането му, както и че не му е връчена заповед за
задържане и не му е дадена възможност да се срещне с адвоката си. Иска се отмяна на
заповедта и освобождаване на задържания.
Предвид посоченото в жалбата, че се касае за продължаващо задържане, съдът
насрочи делото за разглеждане в открито съдебно заседание незабавно след депозиране на
жалбата.
В откритото съдебно заседание жалбоподателят се явява лично, доведен от органите
на 05 РУ-Бургас. За него се явява и пълномощник – адв. З.К. – БАК, който заявява, че
1
поддържа жалбата по изложените в нея доводи. Допълва, че не е имало причина за
задържане на неговия клиент, както и че действията на полицейските служители са били
незаконосъобразни.
Ответникът по жалбата – К.К. - полицейски орган в 05 РУ-Бургас, изразява
становище за неоснователност на жалбата. Счита, че в случая заповедта е законосъобразна.
Заявява, че поради получена информация за съпричастност на жалбоподателя в извършване
на престъпление той е бил задържан, като целта на задържането е била именно проверка на
тази информация чрез извършване на съответните процесуално следствени действия, в
частност разпознаване с негово участие. Счита, че правата на задържания не са били
нарушени.
Съдът след като се запозна с материалите по делото и становищата на страните,
приема, че жалбата е процесуално ДОПУСТИМА, като подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от
АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Същата е изготвена в
предвидената форма и е придружена от необходимите приложения. Разгледана по същество
е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съобразно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът преценява
законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от
АПК.
Видно от приложените материали - оспореният акт е издаден от полицейски орган по
смисъла на чл. 53 от ЗМВР в границите на предоставената му съгласно чл. 72, ал. 1, т. 1 от
ЗМВР компетентност.
Спазена е предвидената от закона форма, така както предвижда нормата на чл. 74, ал.
1 от ЗМВР - издадена е писмена заповед за задържане, връчена на адресата й. Заповедта
съдържа задължителните реквизити, посочени в специалната норма на чл. 74, ал. 2 от ЗМВР,
а именно: вписани са името, длъжността и местоработата на служителя, издал заповедта,
както и данните индивидуализиращи задържаното лице – трите имена, ЕГН и адресна
регистрация, датата и часът на задържането. Разяснени са правата на задържаното лице по
чл. 63, ал. 3 и 4 и чл. 64 от ЗМВР и му е предоставено копие от заповедта срещу подпис
(противно на становището на жалбоподателя, че не са му връчвани никакви документи,
видно от разписката на самия документ - самият той с подписа си е удостоверил, че препис
от заповедта му е бил връчен).
Заповедта е издадена на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, като е посочено, че
лицето се задържа защото има данни, че е извършило престъпление по чл. 216, ал. 1 и
чл.325, ал.1 от НК – като в заповедта изрично е посочено датата, мястото и съставомерните
признаци на така описаните деяния, както и че по случая има образувано ДП № 32/22г. по
описа на 05 РУ- Бургас. Нормата на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, овластява полицейските
органи да задържат лица в случаи, определени от закон, а именно за които има данни, че са
извършили престъпление, като процедурата е регламентирана в следващите правни норми
от закона. По правна си същност задържането под стража на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 вр.
2
с чл. 73 ЗМВР представлява принудителна административна мярка по смисъла на чл. 22
ЗАНН – административно разпореждане на орган на власт, непосредствено засягащо
правната сфера на адресата, която има за цел чрез задържането да се предотврати
възможността лицето да извърши престъпление, да продължи да извършва престъпление, да
се укрие или да укрие/унищожи доказателства. Предпоставка за прилагането е наличието на
достатъчно данни, от които може да се направи обосновано предположението, че
задържаното лице е извършило противоправно деяние. Целта на закона е задържането като
превантивна мярка да предотврати възможността задържаното лице да се укрие, да укрие
или унищожи относими доказателства, да извърши престъпление или спрямо него да не
може да бъде проведено предварително разследване. Поради това, възможността на
органите на МВР да приложат принудителната административна мярка "задържане за срок
до 24 часа" е дейност, свързана с разкриването на престъпление, а не с наличието на вече
доказано такова. За прилагането на мярката е необходимо наличие на данни, обосноваващи
предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъплението или да е
съпричастен към него. Задържането, като принудителна административна мярка, се
предприема от полицейския орган при условията на оперативна самостоятелност. За
прилагането на тази принудителна административна мярка законодателят не е предвидил
необходимост да са събрани доказателства, установяващи по категоричен начин вината на
лицето, извършило престъпление по смисъла на НК. Достатъчно е само наличието на данни,
обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на
престъплението, което дава право на административния орган, при условията на оперативна
самостоятелност да наложи мярката дори без да се поставя условие за точна квалификация
на деянието, а още по-малко е задължително престъплението да е безспорно и окончателно
установено. Въпросът дали задържаното лице е извършител на конкретно деяние и дали то е
извършено от него виновно, подлежат на пълно, всестранно и обективно разследване в
рамките на наказателното производство. За целите на задържането по реда на чл. 72 от
ЗМВР наличието на такива категорични данни, които да обвързват жалбоподателя със
соченото престъпления не са задължителни. В конкретния случай, видно и от изявленията
на задържаното лице в хода на съдебното следствие – той не отрича, че действително е
счупил стъкло на автобус, поради което и тази предпоставка на закона е налична.
По мнение на съда и останалите изисквания на закона в случая са налице.
Съгласно чл. 142, ал. 1 от АПК - съответствието на административния акт с
материалния закон се преценява към момента на издаването му. Това съответствие е
неразривно свързано с установяването на фактическите основания за издаване на акта. Към
момента на издаване на оспорената заповед за задържане, по мнение на настоящия състав, в
преписката са се съдържали доказателства относно наличието на данни, че К. е евентуален
извършител на престъпление, каквото е твърдението в мотивите за издаване на оспорената
заповед. Следва да се има предвид, че е допустимо мотивите, т.е. фактическите основания,
да се съдържат и в друг документ, неразделна част от административната преписка, който
предхожда издаването на акта /Тълкувателно решение № 16/31.03.1975 г. на ОСГК/, или
3
актът следва да препраща към този друг документ, както е в случая – изрично е препратено
към материалите по досъдебното производство.
С Определението си за насрочване съдът е изискал от административния орган, в
съответствие с разпределената доказателствена тежест, да представи всички доказателства,
които са послужили за издаване на заповедта. В изпълнение на това указание /въпреки
краткия срок/ в съдебното заседание са депозирани писмени доказателства. Сред тях са
налични докаладна записка и сведение от К., които сочат на съда, че в конкретния случай
полицейският орган е разполагал с достатъчно данни, даващи му основание да приеме, че
задържаният вероятно е съпричастен към разследваното престъпление към момента на
издаване на административния акт. Дали в последствие тези данни ще се потвърдят или не, е
въпрос, който подлежи на изясняване в рамките на наказателното производство, поради
което и чисто обективно няма как да бъдат взети предвид от полицейския служител към
момента на издаване на заповедта.
Изискването за излагане на фактическите основания на заповедта в случая е
изпълнено, като е посочено във връзка с кое конкретно неправомерно деяние е формирано
предположението за евентуална съпричастност на лицето. В случая не е необходимо
подробно и изчерпателно описание на всички данни относно деянието, съдържащи се в
доказателствата по преписката. Достатъчно е засегнатото лице да е разбрало на какво
основание е задържано и в какво се изразява престъпното деяние, което полицейският орган
счита, че е извършено, т. е. - да е разбрало по повод на какво е формирано подозрението
срещу него. В конкретния случай са налице посочените предпоставки, поради което следва
да се приеме, че оспорената заповед е в съответствие с практиката на Европейския съд за
защита на правата на човека по приложение на чл. 5, т. 2 КЗПЧОС. В този смисъл е и
практиката на касационната инстанция - Решение № 1075 от 31.05.2018 г. на АдмС -
Бургас по адм. д. № 742/2018 г.
По отношение на целесъобразността на задържането съдът следва да маркира
следното. Като всяка ПАМ - задържането за срок от 24 часа по чл. 72 от ЗМВР налага
неблагоприятни последици на адресата с цел постигане на правноцелен резултат. Мярката
по чл. 72 от ЗМВР, в зависимост от конкретния случай, би могла да има превантивен или
преустановителен характер. Прилагането на принудителната административна мярка в
случая е съобразено с целта на закона - да се даде възможност на органите на МВР и
прокуратурата да предотвратят евентуалното извършване на престъпление и/или укриване
на лицето, както и да съберат доказателства за проверка на предварителната информация.
Задържането като принудителна административна мярка в случая се предприема с цел
установяване на съпричастност при разследване срещу вероятен извършител на
престъпление по чл. 216, ал.1 и чл. 325, ал. 1 НК.
Налагането на принудителната административна мярка "задържане за срок от 24 часа"
в случая е оправдано, с оглед наличните данни. Правилен е бил изводът на полицейските
служители, че лицето следва да се задържи, за да се предотврати опасността да извърши
престъпление и/или да се укрие или укрие относими доказателства. Осъществяването на
4
административна принуда в настоящия случай е била необходима, тъй като от една страна
деянието за което е провеждано разследването е криминализирано по действащото право, а
от друга страна, наличието на данни, обосноваващи предположение за извършване на
престъплението от К. е достатъчно основание за прилагането й, с оглед необходимостта от
обезпечаване на лицето за провеждане с него на необходимите действия за проверка на тези
данни.
Видно от материалите по преписката - след задържането на лицето е престъпено към
извършването на действия с негово участие, именно с цел събиране и проверка на
доказателства, относно съпричастността на К. към инкриминираното деяние – снемане на
сведения от задържания (противно на становището, че с него самия не са извършвани
никакви действия) и подготвяне на разпознаване с негово участие, което категорично
навежда на извод, че задържането не е самоцелно, а е преследвало легитимни цели.
Настоящият състав намира, че в случая не е налице и нарушаване на принципа за
съразмерност при упражняването на правомощията на администрацията. Съгласно
разпоредбата на чл. 6, ал. 2 от АПК административният акт и неговото изпълнение не могат
да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за
която актът се издава. В контекста на принципа по чл. 6, ал. 2 от АПК прилагането на ПАМ
по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР следва да е оправдано от гледна точка на съразмерността на
налаганото ограничение с необходимостта за постигането на законовата цел. Налагането на
принудителната административна мярка "задържане за срок от 24 часа" е оправдано, тъй
като в случая са налице конкретни данни, че задържането е извършено с оглед на
обществения интерес, който интерес, независимо от презумпцията за невиновност,
надделява над правилото за зачитане на личната свобода. Изведените от практиката на
Европейския съд по правата на човека принципи по прилагането на чл. 5, § 1, б. с) от
КЗПЧОС, съотнесени към настоящия случай, водят до извод, че за задържането на
жалбоподателя са налице достатъчно данни, обуславящи реална необходимост в името на
обществения интерес, който е предпочетен над правото на зачитане на личната му свобода.
Вярно е, че К. се е явил доброволно в 05 РУ-Бургас, но това не означава автоматично,
че спрямо него не следва да се налага ПАМ. Всякога когато от данните по преписката може
да се направи извод, че лицето има опасност да се укрие, да извърши престъпление или да
възпрепятства провеждането на съответните действия, след като бъде призовано и след като
научи за повода за призоваването му, полицейските органи съвсем законосъобразно могат да
използват административна принуда, за да предотвратят настъпването на тези опасности.
Това, че лицето се е явило, когато е било призовавано, действително намалява интензитета
на тези опасности, но не ги изключва напълно, поради което и задържането за срок до 24
часа в конкретния случай не е пресилено.
В заключение и с оглед наведените възражения съдът следва да посочи, че по делото
не се съдържат убедителни доказателства, от които да се направи извод, че правата К. са
били ограничени. Не са налице данни да е осуетено по какъвто и да е начин правото му на
адвокатска защита по негов избор и за негова сметка, от което той е заявил намерение да се
5
възползва като е подписал нарочна декларация.. Реализирането на това право се извършва
чрез уведомяването на избрания и посочен от лицето адвокат, което в случая е сторено. От
събраните доказателства не може да се направи извод, че задържаният е бил възпрепятстван
от административния орган да бъде уведомен посочения адвокат за задържането му или да
се свърже лично с него, което се доказва от факта, че именно избрания от задържания
адвокат е организирал обжалването на заповедта за задържане. Нещо повече, липсата на
адвокатска защита по принцип е свързано с ограничаване на правото на защита, а не със
законосъобразността на заповедта за задържане. В случай, че с лицето са били извършване
процесуално-следствени действия без защитник /ако то е поискало такъв/, то това би се
отразило на законосъобразността на тези действия, но не и на заповедта за задържане, в
който смисъл е практика на касационната инстанция - Решение № 1344 от 5.07.2018 г. на
АдмС - Бургас по адм. д. № 3104/2017 г.
С оглед горното настоящият състав намира, че в конкретния случай издадената
заповед за задържане е законосъобразна, поради което и подадената срещу нея жалба следва
да се остави без уважение.
Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалба на Н. Т. К., чрез пълномощник – З.К. К. – БАК, с посочен съдебен
адрес: гр. ********** против Заповед за задържане на лице № 3388зз-13/26.01.2022 г.,
издадена от К.К. – инспектор към 05 РУ-Бургас.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
– гр. Бургас в 14 - дневен срок от днес.
ПРЕПИС от решението Е ВРЪЧЕН на страните в съдебното заседание.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
6