Р Е Ш
Е Н И Е №
гр. Ловеч, 16.11.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, седми
състав, в публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВЕЛИНА ЙОРДАНОВА
при секретаря..........Петя Маринова.............................и
в присъствието на
прокурора...................................................., като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 2003 по описа за 2018 г., за да
се произнесе, съобрази:
Производство с правно основание чл. 4 ал. 1 във
връзка с чл. 2 от Закона за защита от домашното насилие /ЗЗДН/.
Постъпила е молба от Й.Д.В. *** с
твърдения за упражнено домашно насилие по отношение на нея от бившия й съпруг Х.В.К..
В уточняваща молба, молителката е посочила, че на 27.09.2018 г., около 16.30
часа, в гаража на жилището, в което живее, с адрес: гр. Ловеч, ул. „Цар
Освободител“ № 22, ап. 1, се появил бившият й съпруг Х.В.К. и започнал да я
обижда и заплашва, че ще запали къщата в с. Торос и апартамента, ударил я с
юмрук по лицето, а след като излязла на улицата, я ударил още два-три пъти и
отправил същата заплаха.
Посочила е мерки за защита от
домашно насилие, които моли да бъдат наложени срещу извършителя.
В съдебно заседание молителката
се явява лично и поддържа молбата за налагане на мерки за защита по чл. 5 ал.
1, т. 1 и 3 от ЗЗДН, като относно втората мярка, моли по възможност да е за по-дълъг
срок.
Ответникът Х.В.К., редовно призован, не се явява и не е
изразил становище по делото.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, както
и от становищата на страните, всички, преценени поотделно и в съвкупност, съдът
приема за установено следното:
Молбата
за вземане на мерки за защита от домашно насилие е подадена в съда на 05.10.2018
г., т.е. спазен е предвиденият в чл. 10 ал. 1 от ЗЗДН едномесечен срок за
подаването й от датата на сочения акт на домашно насилие, при което същата се
явява допустима.
От приложения заверен препис от Решение № 90/25.02.2014 г.,
постановено по гр.дело № 1220/2013 г. на Ловешкия районен съд, влязло в сила на
19.03.2014 г., се установява, че е прекратен с развод сключения на 24.06.1979
г., граждански брак между Х.В.К. и Й.Д. Кръстева и е допусната промяна във
фамилното име на Й.Д. Кръстева, като същата след прекратяване на брака ще носи
фамилното име „В.“.
Следователно,
ответникът, като бивш съпруг, попада в кръга лица по чл. 3, т. 1, предл.
второ от ЗЗДН и може да бъде пасивно легитимиран да отговаря в производството
по този закон, т.е. молителката може да търси защита от домашно насилие срещу
него.
С уточняващата
си молба, Й.Д.В. е представила Декларация по чл. 9 ал. 3 от ЗЗДН, с която е
декларирала, че спрямо нея е бил извършен акт на домашно насилие от Х.В.К..
Молителката
е представила лист за преглед на пациент в КДБ/СО от 27.09.2018 г., издаден от
Д-р Ж., от който е видно, че тя е постъпила за медицински преглед на 27.09.2018
г. в 18.16 часа, с посочена анамнеза, че
на същата дата към 16 ч., при битов скандал получила няколко удара с юмрук по
главата от бившия си съпруг, като в момента се оплаква от много силно
главоболие. В графа „обективно състояние“ на листа за преглед на пациента, е
посочен следния локален статус: „лек оток и зачервяване на лява буза“.
От
страна на Й.Д.В. е представено и съдебно-медицинско свидетелство № 130/2018 г.,
от което се установява, че на 28.09.2018 г., по нейно желание е била прегледана
от д-р М.А.Г. – началник-отделение по съдебна медицина при МБАЛ-Ловеч, със
следните предварителни данни, взети от Д.: „на 27.09.2018 г., около 16.30 часа,
в гаража на дома си била бита с юмруци от бившия си съпруг, оплаква се от болки
в областта на травмите“. При прегледа, лекарят е дал заключение, че на Й.Д.В.
са причинени: разкъсно-контузна рана в областта на
горната устна и кръвонасядане в областта на брадата,
които са й причинили временно и неопасно разстройство на здравето. Установените
изменения са от травматично естество, дължат се на удари с твърд тъп предмет и
отговарят да са получени по време и начин, съобщен от Д..
По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Ц.П.и Ц.П., съответно дъщеря и зет на страните. От показанията им стана ясно, че те живеят заедно с децата си и молителката Й.В., на адрес: ***, а ответникът живее на адрес: гр. Ловеч, ул. „Княз Имеретински“ № 62. Двамата свидетели не са били очевидци на описаното в молбата деяние от 27.09.2018 г., но имат впечатления от състоянието на молителката същия ден след 16.30 часа. От показанията на св. Петкова се установи, че на 27.09.2018 г., около 17.00 часа, получила обаждане по телефона от майка си, която била силно притеснена и се оплакала, че е отишла до гаража да си вземе нещо и тогава била нападната от бившия си съпруг, който я ударил няколко пъти с юмрук по главата, заплашвал я и продължил да я удря и след като излязла навън. Свидетелката се прибрала, обадила се на съпруга си – св. Петков и двамата завели майка й за преглед в Болницата в „Бърза помощ“. Обясни, че майка й била силно притеснена, с високо кръвно налягане, с наранявания по лицето. На следващия ден била посиняла, с отоци и отишла за медицинско свидетелство при д-р Газемба. Св. Петков заяви, че на 27.09.2018 г., около 16.30-17.00 часа не бил вкъщи и тогава му се обадила по телефона съпругата му – св. Цветомира Петкова, която била силно разстроена и плачейки му казала, че баща й е влязъл в гаража им и ударил майка й няколко пъти по главата, след което си тръгнал. Свидетелят се прибрал веднага и видял, че Й. била зачервена, неориентирана и я завели в „Бърза помощ“ за преглед. Двамата свидетели обясниха, че и друг път молителката е била обект на насилие от страна на ответника, изразяващо се в побои и заплахи, като това му поведение зачестило след развода им и подялбата на имущество.
При така установената фактическа обстановка съдът е сезиран с молба за налагане на мерки за защита от домашно насилие с правно основание чл. 8, т. 1, предл. 1 във връзка с чл. 2 ал. 1 във връзка с чл. 5 ал. 1, т. 1 и 3 от ЗЗДН.
Съдът
намира, че в процесния случай твърденията на
молителката за осъществения спрямо нея акт на домашно насилие на 27.09.2018 г.
от страна на ответника, се подкрепят от всички събрани доказателства – писмени
и гласни. Съдът преценява показанията на свидетелите като близки роднини на
молителката, с оглед всички други данни по делото, предвид възможната им
заинтересованост, и ги намира за достоверни, тъй като са последователни, безпротиворечиви и съответстват на приложените писмени
доказателства. Освен това, от ответника не се ангажираха доказателства, с които
да опровергае фактите, изложени в молбата за защита и декларирани от
молителката по реда на чл. 9 ал. 3 от ЗЗДН. Предвид събраните доказателства за
нанесените удари и отправени заплахи от страна на ответника, съдът приема, че
се касае за осъществен акт на физическо, психическо и емоционално насилие, като
форми на домашно насилие по смисъла на чл. 2 ал. 1 от ЗЗДН, за което
пострадалото лице следва да получи защита с предвидените в този закон мерки.
С оглед на изложеното,
съдът намира, че по отношение на извършителя следва да се наложат поисканите
мерки за защита по чл. 5 ал. 1, т. 1 и 3 от ЗЗДН, а именно: да бъде задължен да
се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо пострадалото лице Й.Д.В. и
да му се забрани да приближава същата, жилището, в което живее на посочения
адрес: гр. Ловеч, ул. „Цар Освободител“ № 22, ет. 1, ап. 1, местоработата й, както
и местата й за социални контакти и отдих, за максималния срок от 18 /осемнадесет/
месеца, тъй като от събраните гласни доказателства следва извод, че деянието на
ответника не е единичен случай.
Съгласно чл. 5 ал. 4 от ЗЗДН, на извършителя следва да бъде наложена и глоба в размер на 200.00 лева.
На основание чл. 15 ал.
2 от ЗЗДН, с оглед уважаване на молбата, следва да бъде издадена Заповед за
защита, в която извършителят се предупреди за последиците от неизпълнението й
по чл. 21 ал. 3 от ЗЗДН - задържане от полицейския орган, констатирал
нарушението, и уведомяване незабавно органите на Прокуратурата.
На основание чл. 16 ал.
3 от ЗЗДН, преписи от решението и от заповедта следва да се връчат на страните
и на Районно управление-Ловеч при МВР, по настоящия адрес на извършителя и на
пострадалото лице.
На основание чл. 11 ал.
2 от ЗЗДН във връзка с чл. 16 от Тарифата за държавните такси, които се събират
от съдилищата по ГПК, ответникът следва да заплати държавна такса по делото в
размер на 25.00 лева по сметката на ЛРС.
Молителката не е
претендирала разноски по делото и няма данни да е направила такива.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ЗАДЪЛЖАВА извършителя Х.В.К., ЕГН **********, с адрес: ***,
телефон: **********, да се въздържа от извършване на домашно насилие
спрямо Й.Д.В., ЕГН **********, с адрес: ***.
ЗАБРАНЯВА
на извършителя Х.В.К.,
ЕГН **********, с адрес: ***, телефон: **********, да приближава Й.Д.В., ЕГН **********, с адрес: ***, жилището, в което
живее на посочения адрес: гр. Ловеч, ул. „Цар Освободител“ № 22, ет. 1, ап. 1,
местоработата й, както и местата й за социални контакти и отдих, за срок
от 18 /осемнадесет/ месеца.
НАЛАГА на извършителя Х.В.К., ЕГН **********, с адрес: ***, телефон: **********, за извършеното на 27.09.2018 г. домашно насилие по отношение на Й.Д.В., ЕГН **********, глоба в размер на 200.00 лв. /двеста лева/.
ОСЪЖДА Х.В.К.,
с горните данни, да заплати по сметката
на Ловешкия районен съд сумата 25.00
лв. /двадесет и пет лева/, представляваща държавна такса по
делото.
ДА
СЕ ИЗДАДЕ Заповед за
защита на Й.Д.В., ЕГН **********, с адрес: ***, като
се предупреди извършителя Х.В.К., за
последиците по чл. 21 ал. 3 от ЗЗДН от неизпълнението на заповедта - задържане
от полицейския орган, констатирал нарушението, и уведомяване незабавно органите
на Прокуратурата.
Препис от решението и
от заповедта да се връчат на страните и на РУ-Ловеч при МВР.
Решението подлежи на обжалване пред
Ловешкия окръжен съд в 7-дневен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: