№ 206
гр. И., 13.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – И., ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети септември през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Радослава М. Йорданова
при участието на секретаря Лиана Цв. Тенекева
като разгледа докладваното от Радослава М. Йорданова Гражданско дело №
20231840100730 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 12 и сл. от Закона за защита от домашното насилие.
Постъпила е молба от М. Г. А. от гр. И. против М. М. А. от с. Ж., общ. И. за защита от
домашно насилие. В молбата се твърди, че ответникът е неин племенник и осъществява
системен психически тормоз над нея и нейната майка – Т. А.. Като на 04.08.2023 г. е идвал
пред къщата им в гр. И., тропал по вратата, скъсал жалейката на починалия й брат .
В съдебно заседание молителката поддържа молбата за защита, като иска да бъде
забранено на ответника да приближава дома й в гр. И..
Във връзка с твърденията на молителката като в страна в производството е
конституирана и Т. А., която също поддържа молбата за защита
Ответникът по молбата М. А. отрича твърденията в молбата за защита, като твърди, че
ищците искат да го набедят.
Съдът, като взе предвид становищата на страните, и във връзка с доказателствата по
делото, приема за установено следното от фактическа страна:
По делото е представена декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН от М. А., с която тя е
декларирала, че на 04.08.2023 г. спрямо нея е извършено домашно насилие от М. М. А.,
който е неин племенник.
От служебно изисканата справка от РУ-И. се установява, че срещу М. А. са постъпвали
множество сигнали от Т. А., по които след извършвана проверка той е бил предупреждаван
по реда на чл. 65 ЗМВР
От изисканата пр. пр. № 692/2023 г. по описа на РП-Самоков, ТО-И., се установява, че
във връзка с подадена от М. А. жалба за това, че М. А. е хвърлял камъни и яйца по къщата й
в гр. И., е била извършена проверка, като прокурорът приел, че отсъстват данни за
извършен престъпление от общ характер и е постановил отказ от образуване на досъдебно
производство с постановление от 19.05.2023 г.
1
Съдът не обсъжда останалите представени от молителката М. А., представляващи
разпечатки от Фейсбук публикации, графични изображения и др. доколкото в хода на
настоящото производство не е установена тяхната автентичност, съотв. авторството на
публикациите и датата на тяхното заснемане, т.е. не може да се установи съпричастността на
А. към тях.
Съгласно представената справка от ЦПЗ София ЕООД М. А. не е лекуван в лечебното
заведение след 2013 г., а съгласно справката му за съдимост той е неосъждан.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна
страна следното:
Молбата на М. А. за издаване на заповед за защита е подадена в срока по чл. 10, ал. 1
от ЗЗДН пред И.ския районен съд от надлежна страна и е процесуално допустима, а
разгледана по същество е основателна.
Защита по реда на ЗЗДН се предоставя от съда, когато по делото се установи акт на
физическо, психическо или сексуално насилие, съответно опит за такова насилие, както и
принудително ограничаване на личната свобода и на личния живот, извършено от лице,
посочено в чл. 3 от ЗЗДН спрямо лица, които се намират или са били в семейна или
родствена връзка, във фактическо съпружеско съжителство или които обитават едно
жилище.
В случая страните са близки роднини и следователно молителката е сред лицата, които
могат да търсят, съответно срещу които могат да се предприемат мерки за защита срещу
домашно насилие.
С оглед специфичния характер на отношенията, чиято защита се търси по ЗЗДН, е
предоставен улеснен за молителя търсещ защита срещу домашно насилие ред, като
представи декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН и на която е придадено доказателствено значение
и в случай на липса на други доказателства съдът да издаде заповед за защита от домашно
насилие само на основание приложената декларация. Когато има подобна декларация
доказателствената тежест се прехвърля на ответника, който следва да проведе успешно
насрещно доказване, което да доведе до оборване на изложеното в декларацията или
разколебаване относно нейната доказателствена сила.
В случая ответникът не представи доказателства, които да оборят твърденията на
молителката, а и на Т. А. за това, че системно е посещавал дома им в гр. И., хвърлял е
предмети, късал е некролога на баща си и поставената на вратата жалейка, като последният
негов акт е осъществен на 04.08.2023 г.
Нещо повече, съдът приема, че в хода на производството се потвърдиха изнесените в
молбата за защита и представената декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН обстоятелства за
извършено домашно насилие от страна на М. А. спрямо М. А. и Т. А..
Действията на М. А. съобразно разпоредбата на чл. 2 ЗЗДН, представляват акт на
психическо и емоционално насилие спрямо баба му и леля му, доколкото засягат тяхното
спокойствие и накърняват свободата на личността им.
В този смисъл съдът намира, че молбата на М. А. за защита срещу домашно насилие е
основателна и следва да бъде уважена.
Относно мерките за защита, които да наложи, съдът взе предвид събраните по делото
данни за личността на извършителя, обстоятелствата около проявата на домашното насилие
и действията, с които то е обективирано, поради което настоящият състав прецени, че за
постигане на максимален предупредително-възпиращ и превантивен ефект спрямо
ответника, следва да му наложи мерките, посочени в чл. 5, ал. 1, т. 1 и т. 3 ЗЗДН, като А. да
2
бъде задължен занапред да се въздържа от извършване на домашно насилие, както и да му
бъде забранено да приближава М. А., Т. А., както и жилището, обитавано от тях.
Съдът намира, че налагането на тези мерки би било достатъчно за постигане целта на
закона, а именно предотвратяване за в бъдеще на подобно поведение от страна на ответника
под угрозата от носене на наказателна отговорност по чл. 296, ал. 1 НК, предвиждаща
наказателна отговорност за лице, което не изпълни заповед за защита от домашното
насилие.
Относно срока, през който на А. да му бъде определена мярката за защита по чл. 5,
ал. 1, т. 3 ЗЗДН, съдът приема, че следва да бъде определен за 6 месеца, през който срок
ответникът следва да преосмисли своето поведение спрямо баба си и леля си.
С оглед разпоредбата на чл. 5, ал. 3 ЗЗДН, съдът прецени, че съответна на
извършеното деяние от ответника санкция е глоба в минималния, предвиден от закона
размер от 200 лева, с цел да бъде принуден за в бъдеще да се въздържа от подобно
противоправно поведение.
Съобразно разпоредбата на чл. 11, ал. 2 ЗЗДН и с оглед изхода на делото, съдът осъди
ответника да заплати и държавна такса за производството в размер на 50.00 лева.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ЗАДЪЛЖАВА М. М. А. ЕГН ********** от с. Ж., общ. И. ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА ОТ
ИЗВЪРШВАНЕ НА ДОМАШНО НАСИЛИЕ, на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН, спрямо М.
Г. А. ЕГН ********** от гр. И., ул. „В. Л.“ № *** и Т. А. А. ЕГН **********, от гр. И., ул.
„В. Л.“ № ***.
ЗАБРАНЯВА на М. М. А. ЕГН ********** от с. Ж., общ. И. да приближава М. Г. А.
ЕГН ********** и Т. А. А. ЕГН **********, както и жилището им, находящо се в гр. И., ул.
„В. Л.“ № *** на основание чл. 5, ал. 1, т. 3 ЗЗДН, за срок от шест месеца.
НАЛАГА на М. М. А. ЕГН ********** ОТ С. Ж., общ. И. на основание чл. 5, ал. 4
ЗЗДН, ГЛОБА в размер на 200 лв. /двеста лева/.
ОСЪЖДА М. М. А. ЕГН ********** ОТ С. Ж., общ. И. да заплати в полза на
държавата по сметка на ИРС държавна такса за производството, на основание чл. 11, ал. 2
ЗЗДН, в размер на 50.00 лв. /петдесет лева/.
ПРЕПИС от решението да се връчи на Началника на РУ-МВР -И. на основание чл.
16, ал. 3 ЗЗДН.
Решението може да се обжалва пред Софийския окръжен съд в 7-дневен срок от
днес, като обжалването не спира изпълнението на заповедта за защита, на основание чл. 17,
ал. 3 ЗЗДН.
Съдия при Районен съд – И.: _______________________
3