РЕШЕНИЕ
№ 2891
гр. Пловдив, 01.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на пети юли през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Анна Д. Дъбова
при участието на секретаря Петя Г. Карабиберова
като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело №
20215330117206 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявен от ЗЕАД „Булстрад Виена
Иншурънс Груп“ ЕАД против Община Пловдив осъдителен иск с правно
основание чл. 410, ал. 1 КЗ във вр. с чл. 49 ЗЗД и чл. 45, ал. 1 ЗЗД осъждане
на ответната община да заплати сумата от 208, 56 лв., представляващо
изплатено от ищеца застрахователно обезщетение по щета № ***** за вреди,
причинени на лек автомобил „Опел Инсигния“ с *****, управляван от В. Е.
Г., вследствие на пътно-транспортно произшествие, настъпило на 25.05.2021
г. в гр. П., ул. ***** ведно със законната лихва върху главницата от датата на
депозиране на исковата молба в съда – 01.11.2021 г., до окончателното
изплащане на вземането.
Ищцовото дружество твърди, че на 25.05.2021 г. при движение в гр. П,
ул. *****, в посока – изхода на гр. П, ****, преди автосервиз „*****“ (с
координати *****.), при управление на лек автомобил „Опел Инсигния“ с
***** В. Е. Г. реализира пътно-транспортно произшествие като попада в
необезопасена дупка на пътното платно. Твърди, че вследствие на
настъпилото пътно-транспортно произшествие, на застрахованото по
1
застраховка „Каско Стандарт" със застрахователна полица № ***** със срок
на валидност от 05.09.2019 г. до 04.09.2024 г., моторно превозно средство са
нанесени материални вреди, за което е образувана щета № *****. Твърди, че
са увредени следните части на лекия автомобил: спукана предна дясна гума и
изкривена предна дясна джанта. Твърди, че стойността на вредите е в размер
на сумата от 208, 56 лв., като посочената сума е изплатена с преводно
нареждане от 24.06.2021 г. в полза на собственика на увредения автомобил –
„Градстрой“ ЕООД. Счита, че установените вреди се намират в пряка
причинно-следствена връзка с наличието на необезопасена дупка на платното
за движение - общинска собственост. Позовава се на разпоредбата на чл. 31
от Закона за пътищата, съгласно която задължение на съответната община е
да поддържа и ремонтира общинските пътища. Твърди, че със заплащане на
застрахователното обезщетение е встъпил в правата на увредения кредитор
срещу Община Пловдив. По така изложените съображения се моли за
уважаване на предявения иск.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата
молба от ответника Община Пловдив, в който се излагат доводи за нейната
неоснователност. Твърди, че Община Пловдив не носи отговорност за
описаните в исковата молба материални щети. Оспорва механизма на
произшествието, както и наличието на причинна връзка с настъпилите щети.
Счита, че не са налице доказателства, че настъпилото произшествие е
настъпило по описания в исковата молба начин и механизъм. Сочи, че към
исковата молба не е приложен Протокол за ПТП, който да установява
настъпване на произшествието. Твърди, че неуведомяването на
компетентните органи и непредставянето на документ за произшествието
представляват самостоятелно основание за постановяване на отказ за
заплащане на застрахователно обезщетение, в който смисъл се позовава на т.
5.2.1. от Общите условия на застрахователя, установяваща изискване за
представяне на
Протокол за ПТП като основание за заплащане на застрахователно
обезщетение. Релевира възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на водача на автомобила, който се е движил с несъобразена
скорост по смисъла на чл. 20, ал. 2 ЗДвП. По така изложените съображения се
моли за отхвърляне на предявените искове, респ. за намаляване на
присъденото застрахователно обезщетение. Претендира разноски.
2
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Районен съд – Пловдив е сезиран с осъдителен иск с правно основание
чл. 410, ал. 1 КЗ във вр. с чл. 49 ЗЗД и чл. 45, ал. 1 ЗЗД.
В чл. 410, ал. 1 КЗ е уредено едно специално суброгационно право в
отклонение от правилото на чл. 74 ЗЗД, тъй като при настъпване на
застрахователното събитие застрахователят не изпълнява чуждо правно
задължение. Изплащайки застрахователно обезщетение последният
изпълнява свое договорно задължение, вследствие на което по силата на чл.
410, ал. 1 КЗ встъпва в правата на увредения срещу причинителя на вредата.
От фактическите твърдения на ищеца в исковата молба се установява,
че той е предявил спорното регресно право, основавайки го на виновното
поведение на определени физически лица, на които собственикът на
процесната улица – Община Пловдив, е възложила да поддържат в изправност
общинските улици и носи отговорност за бездействията на тези лица.
Когато причинител на вредата е лице, комуто е възложено някаква
работа, по силата на чл. 49 ЗЗД, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД, отговорност носи и
възложителят за вредите, причинени от изпълнителя на възложената работа
при или по повод нейното изпълнение, в който смисъл е разпоредбата на чл.
410, ал. 1, т. 2 КЗ, предвиждаща възможност за встъпване в правата на
увредения срещу възложителя на работата, при или по повод на която са
възникнали вреди по чл. 49 ЗЗД. Когато собственик на вещта, от която
настъпват вредоносните последици, принадлежи на юридическо лице, то
следва да носи уредената в чл. 49 ЗЗД, във вр. с чл. 45 ЗЗД гаранционно-
обезпечителна отговорност за виновното деяние (действие или бездействие)
на физическите лица, на които е възложило да поддържат в изправност
вещта, която е станала непосредствена причина за настъпване на вредоносния
резултат. Когато при ползване на вещта е допуснато нарушение на
предписани или други общоприети правила, отговорността е по чл. 45 ЗЗД,
съответно чл. 49 ЗЗД. В този смисъл са и задължителните за съдилищата
тълкувателни разяснения, дадени в т. 3 от Постановление № 4/1975 г. на
Пленума на ВС и т. 2 от Постановление № 17/1963 г. на Пленума на ВС.
Общината като признато от правото юридическо лице (чл. 136, ал. 3
3
КРБ) не е деликтоспособна, тъй като тя формира и изразява правновалидна
воля чрез нейните органи - физически лица и носи само обезпечително-
гаранционна отговорност по чл. 49 ЗЗД като възложител за вредите,
причинени виновно от съответни физически лица при или по повод на
изпълнение на възложената им от общината работа.
Съгласно задължителните за съда тълкувателни разяснения, дадени в
Постановление № 7/1959 г. на Пленума на ВС, юридическите лица отговарят
по чл. 49 ЗЗД за вредите, причинени от техни работници и служители при
или по повод на възложената им работа и тогава, когато не е установено кой
конкретно измежду тях е причинил тези вреди.
За да възникване регресното притезателно право на застрахователя по
имуществено застраховане срещу възложителя за имуществените вреди,
причинени виновно от изпълнителя при или по повод на възложената работа,
трябва в обективната действителност да бъдат осъществени следните
материални предпоставки (юридически факти): 1) наличие на действително
застрахователно правоотношение между увредения и ищеца; 2) за увредения
да е възникнало право на вземане на извъндоговорно основание срещу
причинителя на вредата – арг. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, т.е. вредите да са причинени
от делинквента чрез неговото виновно и противоправно поведение; 3)
виновното лице да е причинило вредите при или при повод на изпълнение на
възложената работа и 4) застрахователят по имущественото застраховане да е
изплатил застрахователно обезщетение за настъпилото увреждане на
застрахованата вещ.
От представения по делото Свидетелство за регистрация, част II, се
установява, че увреденият лек автомобил „Опел Инсигния“ с ***** е
собственост на „Райфайзен Лизинг България“ ЕООД.
В свидетелството за регистрация на лекия автомобил е вписан
ползвателя на последния – „Градстрой“ ЕООД – в качеството му на
лизингополучател. Това е така, доколкото последният е вписан в поле „С3“, в
което се съдържат данни за физическо или юридическо лице, което има право
да използва превозното средство по силата на право, различно от правото на
собственост.
По делото е представена застрахователна полица № ***** за сключена
застраховка „Каско Стандарт“ при ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“
4
АД в полза на „Райфайзен Лизинг България“ ЕООД със застрахован
лизингополучател „Градстрой“ ЕООД по отношение на лек автомобил „Опел
Инсигния“, със срок на валидност от 05.09.2019 г. до 04.09.2024 г.
Следователно в производството по делото е безспорно установено, че
увреденият автомобил, „Райфайзен Лизинг България“ ЕООД със застрахован
лизингополучател „Градстрой“ ЕООД, е застрахован по силата на валидно
застрахователно правоотношение по застраховка “Каско Стандарт” с период
на покритие от 05.09.2019 г. до 04.09.2024 г., в който е настъпило
застрахователно събитие от 25.05.2021 г. Щетата пред застрахователното
дружество е образувана по заявление на водача на увредения автомобил В.Г.,
към което са представени изготвени снимки на местопроизшествието и снети
координати *****.
Между страните е безспорно, като това обстоятелство се установява и
от представените в производството по делото доказателства, че ищецът е
заплатил застрахователно обезщетение в размер на сумата от 208, 56 лв. в
полза на лизингополучателя на застрахования автомобил „Градстрой“ ЕООД,
като за установяване на това обстоятелство е представено платежно
нареждане от 24.06.2021 г.
При застрахователното дружество е образувана щета № *****, в която
са описани увредените части на лекия автомобил – предна дясна гума „Good
Year Efficient Grip Performance 225/55R17” с 80 % остатъчна стойност и
джанта лята – предна дясна, като е изготвена експертна оценка на щетите,
които са оценени в размер на сумата от 208, 56 лв.
Според съда в производството по делото се установява и наличието на
настъпило застрахователно събитие по покрит застрахователен риск.
В производството по делото са изслушани показанията на свидетеля В.
Е. Г., който свидетелства пред съда, че си спомня за инцидент, настъпил при
управление на лек автомобил „Опел Инсигния“, който е служебен. Сочи, че
произшествието настъпило на бул. „*****“ – в посока изхода на гр. П, като не
си спомня дали произшествието е било преди или след табелата на гр. П.
Сочи, че след моста имало дупка, която започва от банкета на платното за
движение – с Т-образна форма и изглеждала като изядено парче асфалт.
Свидетелства, че след удара гумата се разрязала и се пръснала, като не си
спомня дали е била изкривена и джантата. Не успял да продължи на собствен
5
ход, поради което сложил резервната гума. Сочи, че отремонтирал
автомобила в сервиз на бул. „*****“, защото бил най-близо. При предявяване
на снимковия материал, приложен към застрахователната преписка,
свидетелства, че той е правил снимките и е снел координатите на
местопроизшествието. Излага пред съда, че се е движил с 50 км./ч. Сочи, че
не подал сигнал на телефон 112, тъй като имал резервна гума, която успял да
смени и продължил управлението на автомобила.
Съдът приема за достоверни показанията на този свидетел, тъй като,
преценени с всички други събрани по делото доказателства - арг. чл. 172
ГПК, те не са вътрешно противоречиви, житейски логични са, като
последният възпроизвежда пред съда непосредствените си възприятия
досежно случилото се.
От тези гласни доказателствени В. Е. Г. лек автомобил „Опел Инсигния“
с *****, преминава през необезопасена неравност на платното за движение –
дупка, което води до увреждане на предна дясна гума на автомобила. По
делото не се установява да е увредена и джантата на автомобила, доколкото
свидетелят сочи, че не си спомня да е налице такава увреда.
Съдът намира, че осъществяването на застрахователното събитие
подлежи на доказване с всички доказателствени средства, допустими по ГПК,
включително и със свидетелски показания. Обстоятелството, че в случая не е
съставен протокол за ПТП на основание чл. 125, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 125 а
ЗДвП, не опровергава този извод на съда. Настъпването на застрахователното
събитие и механизма на деянието не подлежат на установяване единствено с
писмени доказателства и чрез протокол за ПТП. Напротив – константна е
практиката на Върховния касационен съд, в която се приема, че обвързващата
доказателствена сила на протокола за ПТП и протокола за оглед на
местопроизшествието не освобождава съда от задължение да изследва
механизма на произшествието и с други доказателствени средства, например
със свидетели и авто-техническа експертиза, тъй като относно наличието или
не на виновно поведение на участващо в ПТП лице посочените документи
нямат обвързваща съда материална доказателствена сила. В чл. 5, ал. 1 от
Наредба № I-167 от 24 октомври 2002 г. за условията и реда за
взаимодействие между контролните органи на министерството на вътрешните
работи, застрахователните компании и агенцията за застрахователен надзор
6
при настъпване на застрахователни събития, свързани с моторните превозни
средства е прието, че документите, които се съставят от органите на
полицията при посещение на ПТП, са: 1. констативен протокол за ПТП с
пострадали лица; 2. протокол за ПТП с материални щети и 3. фотография с
цифров фотоапарат на разположението на МПС и повредите по тях. В
разпоредбата на чл. 9 от Наредбата е установено, че за ПТП, които не са
посетени на място, се издава протокол за ПТП в случаите, когато водачът е
уведомил компетентната служба на МВР в срок 24 часа и е подадено писмено
заявление от участника в седемдневен срок от настъпване на събитието в
поделението на МВР, на чиято територия е настъпило събитието.
В раздел І, чл. 7 от Наредбата е посочено, че при ПТП с материални
щети се издава протокол при посещаване на място от органите на полицията.
Налице е съответствие на тази разпоредба с чл. 125, т. 8 от Закона за
движение по пътищата, според която службите за контрол на МВР посещават
задължително мястото на ПТП, когато произшествието е с един участник и
моторното превозно средство не е в състояние да се придвижи на собствен
ход поради причинените му вреди. Следователно, при тълкуване на
посочената нормативна, уредба, в случая се установява, че съставянето на
протокол за ПТП не е било задължително, доколкото въпреки установените
увреди на автомобила, последният след поставяне на резервната гума, се е
придвижил на собствен ход.
Следователно от така възприетите в производството по делото
доказателства се установява твърдения от ищеца механизъм на пътно-
транспортното произшествие.
До този извод съдът достигна при съобразяване на гласните
доказателствени средства и заключението по приетата и неоспорена от
страните съдебна авто-техническа експертиза.
В заключението вещото лице е посочило, че от техническа гледна точка
авточастите, материалите и труда по увредата на предна дясна гума и лята
джанта на автомобила добре съответстват да са настъпили при преминаване
на автомобила с предно дясно колело през негативна неравност - дупка на
пътната настилка. Вещото лице е посочило, че при преминаване и удар на
автомобилната пневматична гума през препятствие на пътя, се получава
ударен контакт, вследствие на шоковото сгъване на пневматичната гума се
7
повишава налягането в нея, а при по-голямо свиване на гумата в ударния
изходен ръб може да настъпи и срязване на материала на гумата.
Експертизата е установила, че вредите могат да настъпят при преминаване
през дупка на пътното платно над 40 км/ч., при което се получава ударен
контакт с ръба на дупката. Вещото лице е установило, че общата стойност на
части, материали и труд, необходими за възстановяване на автомобила от
посочените увреди, е на стойност от 438, 10 лв. с ДДС. Вещото лице е
установило, че стойността за подмяна на увредената джанта е от 314, 08 лв.
без ДДС, като стойността за труда за подмяна на гумата е 4 ч. х 1, 50 лв., а
стойността за ремонт на джантата е от 45 лв. за 30 часа труд. Експертизата е
посочила, че общата пазарна стойност за нови части материали и труд е за
сумата от 438, 10 лв., а за нови части, с отчитане на тяхното износване е от
362, 70 лв. с ДДС. Вещото лице е установило, че е налице причинно-
следствена връзка между механизма на произшествието и материалните щети
– предна дясна гума за подмяна и предна дясна джанта за ремонт.
Съдът намира, че от заключението на вещото лице се установява, че
претендираната от ищеца увреда на предна дясна гума е възникнала и се
намира в причинно-следствена връзка с настъпилото пътно-транспортно
произшествие. В този смисъл са и показанията на изслушания в
производството по делото свидетел, който изяснява, че при преминаване през
дупка на платното за движение се спукала гумата на автомобила, като не се
установява, че е възникнала и вреда на джантата на автомобила.
Причинно-следствената връзка между наличието на необезопасена
неравност върху пътното платно и движещият се по него автомобил и
твърдения вредоносен резултат е установена и от приетата като компетентно
изготвена съдебна авто-техническа експертиза. Вещото лице е формирало
своите фактически (доказателствени) изводи въз основа на установените по
делото обстоятелства, като установява, че повредите върху автомобила
съответстват на механизма на настъпване на процесното ПТП. Съдът намира,
че вредите са закономерна, естествена и необходима последица от попадането
на лекия автомобил в необезопасена неравност на пътното платно.
Съгласно чл. 167, ал. 1 и ал. 2, т. 1 ЗДвП, службите за контрол,
определени от кметовете на общините, контролират в населените места
изправността на състоянието на пътната настилка, пътните съоръжения и
8
пътната маркировка, като администрацията сигнализира незабавно за
препятствията и ги отстранява във възможно най-кратък срок. Следователно,
по силата на ЗДвП на Община Пловдив е вменено задължение да стопанисва
и поддържа улиците в гр. П, което включва и недопускането, съответно
отстраняването на дупки по тях. Общината изпълнява тези дейности чрез
служителите си или други лица, на които е възложила изпълнението на
посочените задължения, като носи обективна гаранционно – обезпечителна
отговорност при действията/бездействията на лицата, натоварени с
извършването на възложената работа по поддръжката на улиците на
територията на съответното населено място.
Мястото на настъпване на произшествието се установява от
показанията на свидетеля Г., който в качеството си на водач на лекия
автомобил потвърждава, че той е снел координатите на произшествието, след
момента на неговото настъпване. От приетата по делото съдебно-техническа
експертиза се установява, че мястото на пътно-транспортното произшествие,
определено по приложените по делото координати, е нанесено в действащия
регулационен план и кадастралната карта и попада в рамките на населеното
място, тъй като бул. „*****“ е урегулирано според действащия регулационен
план на гр. П и граничи с територия, попадаща в границите на землището на
гр. П.
С оглед на това, че наличието на дупка на пътното платно, явяваща се
причина за пътно-транспортното произшествие, е резултат от бездействието
на длъжностните лица, на които Община Пловдив е възложила изпълнението
на очертаните по-горе задължения, която освен това е и собственик на
улицата, при наличие на обективна възможност за обезопасяването й,
общината отговаря спрямо увреденото лице на основание чл. 49 ЗЗД.
Възражението на ответника за наличие на съпричиняване на
вредоностния резултат от страна на водача - участник в произшествието,
остана недоказано в производството по делото, тъй като ответникът, чиято е
доказателствената тежест на установяване на това правнорелевантно
обстоятелство, надлжено разпределена с доклада по делото, не установи в
процеса на доказване своите възражения. Не се установява ответникът да се е
движил с несъобразена с пътните условия скорост. Това е така, тъй като от
заключението на вещото лице се установява, че вреда в установената степен е
9
възможно да настъпи при движение на автомобила с над 40 км/ч., която
скорост е в рамките на разрешената за движение в процесния пътен участък.
Следователно, за ищеца се е породило право на вземане на
извъндоговорно основание срещу Община Пловдив. Тъй като причинените
вреди са закономерна, необходима последица от противоправното поведение
на работници или служители при Община Пловдив при или при повод на
извършваната от тях работа, настоящата съдебна инстанция счита, че всички
елементи на фактическия състав, пораждащ гаранционно-обезпечителната
отговорност на ответника срещу увредения от процесното ПТП, са
осъществени в обективната действителност.
Съгласно чл. 386, ал. 2 КЗ при настъпване на застрахователно събитие
застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е
равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на
събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по договорена
застрахователна стойност. Следователно нормативната цел на тази правна
норма е насочена към пълно репариране на вредоносните последици, което
обстоятелство обуславя наличието на застрахователния интерес. В този
смисъл съдът съобрази и практиката на Върховния касационен съд, която
остава приложима, макар да е постановена при действието на отменения КЗ -
така Решение № 52/08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС, ТК , в което е
прието, че „при съдебно предявена претенция за заплащане на
застрахователно обезщетение съдът следва да определи застрахователното
обезщетение по действителната стойност на вредата към момента на
настъпване на застрахователното събитие – чл. 208, ал. 3 КЗ, като ползва
заключение на вещо лице, но без да е обвързан при кредитирането му да
проверява дали не се надвишават минималните размери по Методиката към
Наредба № 24/08.03.06 г. С оглед на отговора на поставения по реда на чл.
280, ал. 1 ГПК въпрос въззивното решение съответства на тълкуването на
закона, направено от касационния съд. Застрахователното обезщетение е
определено по заключението на изслушаната автотехническа експертиза, в
което са изчислени разходите за нови части и труд за ремонт на увреденото
МПС по пазарни цени към датата на ПТП”.
Следователно, дължимото застрахователно обезщетение за
причинените имуществени вреди на собственика на процесния увреден
10
автомобил се равнява на пазарната стойност на ремонтните дейности за
възстановяване на вредата, а именно – предна дясна гума по пазарни цени,
определена както следва за сумата от 314, 08 лв. без ДДС - стойността за
подмяна на увредената и сумата от 6 лв. – стойността на четири часа труд или
за сумата от общо 320, 08 лв. без ДДС или 384, 10 лв. с включен ДДС
(съгласно заключението на допусната и приета от съда САТЕ). Установява се
обаче, че застрахователят е заплатил застрахователно обезщетение в по-нисък
размер от 208, 56 лв., поради което исковата претенция за главница следва да
бъде уважена в пълния й предявен размер.
С оглед изхода на правния спор в полза на ищеца и на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК следва да бъдат присъдени сторените в настоящото съдебно
производство разноски, а именно - 50 лв. за държавна такса, 300 лв. за
заплатено адвокатско възнаграждение, 250 лв. за съдебна авто-техническа
експертиза, 15 лв. – депозит за свидетел и 5 лв. за справка за адресна
регистрация, или за сумата от общо 620 лв.
Така мотивиран, Районен съд - Пловдив
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД
Община Пловдив, ЕИК *********, с адрес гр. Пловдив, пл. „Стефан
Стамболов“ № 1, да заплати на ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп”
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район
Триадица, пл. „Позитано“ № 6, сумата от 208, 56 лв., представляващо
изплатено от ищеца застрахователно обезщетение по щета № ***** за вреди,
причинени на лек автомобил „Опел Инсигния“ с *****, управляван от В. Е.
Г., вследствие на пътно-транспортно произшествие, настъпило на 25.05.2021
г. в гр. П, ул. ***** ведно със законната лихва върху главницата от датата на
депозиране на исковата молба в съда – 01.11.2021 г., до окончателното
изплащане на вземането.
ОСЪЖДА Община Пловдив, ЕИК *********, да заплати на ЗЕАД
„Булстрад Виена Иншурънс Груп” ЕАД, ЕИК *********, сумата от 620 лв. –
разноски в исковото производство по гр.д. № 17206/2021 г. на Районен съд -
Пловдив, IX граждански състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен
11
съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _____________/п/__________
12