№ 62
гр. Бургас, 06.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на десети февруари
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Диляна Н. Йорданова
при участието на секретаря Станка Д. Чавдарова
като разгледа докладваното от Диляна Н. Йорданова Търговско дело №
20222100900068 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба от Самоков Турист
ЕООД, ЕИК13055128, със седалище к.к. Боровец, хотел Самоков,
представлявано от управителя С.Д.А., с която са предявени искове за
осъждане на ответника Слънчев Бряг АД, ЕИК812020577, със седалище к.к.
Слънчев бряг, община Несебър, представлявано от изпълнителния директор
З.Т.Д., да заплати на ищеца сумата от 269 760 лева с ДДС-главница, на
основание чл.55, ал.1, пр.2 от ЗЗД, с която неоснователно се е обогатил,
престирана на неосъществено основание и представляваща платена цена по
сключен между страните предварителен договор за покупко-продажба от
05.08.2013г. с предмет 1115 кв.м. от поземлен имот с идентификатор
51500.505.531 по КККР на к.к. Слънчев бряг, целият с площ от 9017 кв.м.,
както и сумата от 16 400лева – изтекла мораторна лихва за периода
10.07.2021г.- 07.03.2022г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от предявяване на исковата молба -08.03.2022г. до окончателното
плащане.
Ищецът твърди, че с ответника са сключили предварителен договор от
05.08.2013г., с който последният е поел задължение да му прехвърли правото
на собственост върху 1115 кв.м. от поземлен имот с идентификатор
1
51500.505.531 по КККР на к.к. Слънчев бряг, целият с площ от 9017 кв.м.,
който следвало да бъде приобщен към собствения на ищеца поземлен имот с
идентификатор 51500.505.221 по КККР на к.к. Слънчев бряг. Посочва, че е
заплатил уговорената продажна цена на три пъти както следва: на 12.08.2013г.
-107 904 лева с ДДС, на 03.11.2017г. – 53 952 лева и на 11.01.2018г. -
107 904лева с ДДС. Излага, че ответникът неоснователно увеличил цената на
имота на 363 660лева с ДДС, която ищецът отказал да заплати, като било
извършено частично изменение на ПУП като условие за сключване на
окончателния договор. Според изложеното в исковата молба ищецът е
предявил иск за сключване на окончателен договор, който е бил отхвърлен с
влязло в сила решение по т.д.№279/2019г. на БАС, недопуснато до
касационно обжалване, с което е било отменено решението на БОС по т.д.
№255/2018г. Заявява, че след приключване на съдебното производство е
връчил на 25.06.2021г. покана на ответника за възстановяване на заплатената
продажна цена в размер на 269 760 лева. Изнася данни, че в отговор на
неговото писмо ответникът предложил да бъде продължена процедурата чрез
пряко договаряне след разрешение на общото събрание на акционерното
дружество, като бъде актуализирана цената от независим сертифициран
оценител. Твърди, че е била изготвена частна експертна оценка на
12.08.2021г. за сметка на ищеца, според която пазарната стойност на 1115
кв.м. от обещания имот възлиза на 226 569 лева без ДДС, като ответното
дружество не е предприело действия за свикване на общо събрание на
акционерите относно разрешение за извършване на сделката. Ангажира
доказателства. Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл.367, ал.1 от ГПК е постъпил писмен
отговор от ответника, който счита, че производството не следва да се
разглежда по реда на търговските спорове. Възразява, че исковата молба е
недопустима предвид съдържащите се в нея твърдения за продължаване на
процедурата за продажба чрез пряко договаряне. По същество оспорва
исковете като неоснователни. Твърди, че изрично е уведомило ищеца, че
процедурата може да бъде продължена и продажбата да бъде извършена чрез
пряко договаряне, което е императивно изискване с оглед качеството на
ответника публично предприятие и разпоредбата на чл.30, ал., т.1 от ППЗПП
/в сила от 05.05.2020г./ Посочва, че е предприел всички и правни и
2
фактически действия за предвижване към финализиране на покупко-
продажбата, като е висящо производството до внасянето й за разглеждане и
решаване в следващото редовно заседание на общото събрание на
акционерите. При условията на евентуалност прави възражение за
погасителна давност. Оспорва иска за изтекли мораторни лихви, като счита,
че не е изпаднал в забава предвид извършените действия по финализиране на
отношенията между страните. Ангажира доказателства. Претендира разноски.
По делото в преклузивния срок е постъпила допълнителна искова
молба, в която ищецът поддържа първоначалната искова молба. Посочва, че в
отговора на отправената покана за възстановяване на сумата ответникът
признал задължението си, предложил да се спре двуседмичния срок за
плащане и да продължи процедурата по водене на преговори. Оспорва
възражението за погасяване на иска за главница по давност, като посочва, че
най-ранната дата, от която следва да тече давността е 21.03.2017г., когато е
взето решение на Общински съвет – Несебър за приемане на частично
изменение на ПУП, освен това последните две вноски са преведени от ищеца
на 03.11.2017г. и 11.01.2018г. и към предявяване на исковата молба не е
погасено по давност цялото вземане.
Ответникът се е възползвал от правото си на отговор на допълнителната
искова молба в законоустановения срок. Посочва, че съветът на директорите
на проведено на 19.05.2022г. заседание е насрочил свикване на редовно общо
събрание на акционерите, в чиито дневен ред е включена преписката,
образувана по искане на ищеца. Ангажира допълнителни доказателства.
Предявени са искове с правно основание чл.55, ал.1, пр.2 от ЗЗД и
чл.86 от ЗЗД.
БОС счете за неоснователно възражението на ответника, че спорът не
подлежи на разглеждане по реда на Глава 32 от ГПК „Производдство по
търговски спорове“. Касае се за презумптивна търговска сделка по смисъла
на чл. 286, ал. 3 от ТЗ, свързана с упражняваното от търговеца занятие.
Съгласно разпоредбата на чл. 286, ал.3 от ТЗ при съмнение се смята, че
извършената от търговеца сделка е свързана с неговото занятие. Предвид това
спорът попада в приложното поле на чл. 365, т.1 от ГПК, като е разгледан по
реда на търговските спорове и в исковото производството по по чл.19, ал.3 от
3
ЗЗД.
По допустимостта на производството съдът съобрази, че не се обуславя
надлежното съществуване на правото на иск от висяща процедура по
приемане на решение от общото събрание на акционерите на ответното
дружество за приемане на решение за продължаване на процедурата за
продажба на имота-предмет на предварителния договор чрез пряко
договаряне.
Окръжният съд, като взе предвид твърденията в исковата молба и
обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
По делото е представен сключен между страните предварителен договор
от 05.08.2013г., по силата на който Слънчев бряг АД се е задължило да
прехвърли на Самоков турист ЕООД правото на собственост върху 1115 кв.м.
от поземлен имот с идентификатор 51500.505.531 по КККР на к.к. Слънчев
бряг, целият с площ от 9017 кв.м., при подробно описани граници на целия
имот в предварителния договор, за сумата в размер на 224 800 лева без ДДС
продажна цена.
Съгласно чл.3 от предварителния договор сключването на окончателен
договор е обусловено от получаване на разрешение от АСПК за извършване
на продажба на имота, като следва да се извърши в 1-месечен след
получаването на разрешение.
Установява се по делото от приложените платежни нареждания на стр.
11, 13 и 15 по делото, че ищецът е заплатил уговорената продажна цена
съобразно предвиденото в чл. 4, т.1 от договора, както следва: на 12.08.2013г.
–авансова вноска в размер на 107 904 лева с ДДС, на 03.11.2017г. – първа
вноска в размер на 53 952 лева с ДДС и на 11.01.2018г. –втора вноска в размер
на 107 904лева с ДДС.
С решение №377 от 24.11.2016г. на Общински съвет – Несебър, влязло в
сила на 21.03.2017г. на основание чл.129, ал.2 от ЗУТ вр. чл. 21, ал.1, т.11 от
ЗМСМА е бил одобрен проект за частично изменение на ПУП-ПР по
придаване на 1115кв.м. от поземлен имот с идентификатор 51500.505.531 по
КККР на к.к. Слънчев бряг към съседен поземлен имот с идентификатор
51500.505.221-собственост на ищеца.
С писмо, находящо се на стр. 17 по делото, Слънчев бряг АД е
уведомило Самоков турист ЕООД, че съгласно решение на съвета на
директорите на ответното дружество е актуализирана продажната цена на
обещаните 1115 кв.м. от поземлен имот с идентификатор 51500.505.531 по
КККР на к.к. Слънчев бряг в размер на 303 050лв. с ДДС, като го е поканило
да заплати разлика в цената в едномесечен срок от уведомяването.
Видно от приложеното т.д.№255 по описа на БОС за 2018г., образувано
по предявена на 23.05.2018т. исковата молба от Самоков турист ЕООД против
Слънчев бряг АД, с влязло на 22.02.2021г. в сила решение на БАС по в.т.д.
4
№279/2019г. след отмяна на първоинстанционото решение, е бил отхвърлен
предявеният иск с правно основание чл.19, ал.3 от ЗЗД за сключване на
окончателен договор по отношение на процесните 1115 кв.м. от имота.
Страните са обвързани от силата на присъдено нещо, формирана с
решение № 140 от 10.12.2019г. на БАС по в.т.д.№279/2019г. относно
констатираната от въззивната инстанция липса на обнародвано решение от
АПСК към приключване на съдебното дирене пред БАС като условие за
сключване на окончателния договор с оглед приетите изменения в чл.3а, ал.1
от ЗПСК, обн. в Д.в. бр. 64/2018/г., в сила от 03.08.2019г., въвеждащи
императивни изисквания за извършване на продажбата чрез електронна
платформа за имоти собственост на търговски дружества с повече от 50
процента държавно участие.
БОС приема, че е налице фактическия състав на разпоредбата на чл.55,
ал.1, пр.2 от ЗЗД. Съгласно разясненията в т.1 на ППВС № 1 от 28.05.1979 г.,
за да е налице вторият фактически състав на чл.55 ЗЗД е необходимо
престацията да е извършена с оглед на очаквано в бъдеще основание, което не
е могло да бъде осъществено, като на връщане подлежи даденото, с оглед
бъдещото сбъдване на основанието, което при двустранните договори не е
могло да бъде осъществено или когато отлагателното условие не се е
сбъднало.
С оглед естеството на предявения иск по чл. 55, ал.1, пр.2 от ЗЗД в
доказателствена тежест на ищеца е да докаже при пълно и главно доказване
сключването на твърдяния предварителен договор, както и престирането на
продажната цена по договора, които факти са безспорно установени по
делото. Не е в тежест на ищеца да доказва отрицателни факти, какъвто е
неосъществяване на основанието за задържане на сумата. Въпреки указаната
му доказателствена тежест с доклада на делото ответникът не доказва
наличието на основания за задържане на сумата, като в тази връзка липсата на
виновно договорно поведение от страна на длъжника за несключването на
окончателния договор не представлява основание за неоснователното
разместване на имуществени блага.
По възражението на ответника за погасителна давност.
Съгласно дадените разяснения в т.7 от Постановление № 1 от 28.V.1979
г. на ВС по гр. д. № 1/79 г. при втория фактически състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД
давността започва да тече от настъпване на невъзможността да се осъществи
основанието, а не от момента на извършване на престацията.
По делото не е спорно, че в началото на 2016г. е било обнародвано
решение№1637 от 21.12.2015г. на АПСК, с което е отменено предходно
решение№1564 от 12.12.2013г. на АПСК, налагащо забрана на ответника за
сключване на разпоредителни сделки с имущество. С отпадане на забраната
по чл.28, ал.1 от ЗПСК по силата на решение№1637 от 21.12.2015г. на АПСК
е настъпило условието по чл.3 от предварителния договор, като сключването
му като окончателен е било поставено в зависимост от предпоставките по
чл.4, т.1-за приемане и влизане в сила на решение на Общински съвет-
Несебър за частично изменение на ПУП-ПР по придаване на 1115кв.м. от
5
поземлен имот с идентификатор 51500.505.531 по КККР. В периода от
влизане в сила на решението на ОС-Несебър - 21.03.2017г. до 03.08.2019г.,
когато е влязла в сила редакцията на чл.3а, ал.1 от ЗПСК, обн. в Д.в. бр.
64/2018/г. страните са могли да сключат доброволно окончателен договор.
Изтичането на този срок не поражда вземане на купувача по предварителния
договор да иска възстановяване на заплатените по него суми, а само правото
му да иска сключването на окончателния договор по реда на чл. 19, ал. 3 от
ЗЗД. Затова от тази дата започва да тече единствено предвидената от закона
погасителна давност за упражняване на правото на иск по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД
/в този смисъл решение №154 от 24.08.2016г. по гр.д.№3848/2015г. на ВКС/.
Дори и да е влязло в сила решението на Общински съвет Несебър на по-ранна
дата, това не води до отпадане на правната връзка между страните и до
неосъществяване на основанието, на което се е осъществила ищцовата
престация.
Предвид това съдът не споделя доводите на процесуалния представител
в писмената защита, че погасителната давност по отношение на вземането за
връщане на продажната цена е започнала да тече, считано от обнародване
решение№1637 от 21.12.2015г. на АПСК, респективно не следва началото на
давностния срок да се поставя в зависимост от датата на влизане в сила на
решението на Общински съвет-Несебър за одобрение на частично изменение
на ПУП. В допълнение е налице признание на пълния дълг, обусловящо
прекъсване на давността на основание чл. 116, б. „а“ ЗЗД в отговора на
ответното дружеството, изх.№1194-00-69/01.07.2021г., потвърждаващо
категорично и недвусмислено съществуването на задължението.
Давността е започнала да тече, считано от настъпване на
невъзможността да се осъществи основанието за сключване на окончателен
договор, а именно с влизане в сила на редакцията на чл.3а, ал.1 от ЗПСК, обн.
в Д.в. бр. 64/2018/г. на 03.08.2019г., от когато е поставено началото на
давностния срок за връщане на разменените престации по договора. С
исковата молба, заведена в канцеларията на БОС на 08.03.2022г., е
прекъснала давността, като петгодишният давностен срок.
При горните мотиви предявеният иск с правно основание чл.55, ал.1,
пр.2 от ЗЗД е основателен и следва да бъде уважен.
Съдът счете за основателна предявената акцесорна претенция с правно
основание чл.86 от ЗЗД.
Ответникът е връчил на ищеца покана на 25.06.2021г. за възстановяване
на сумата в размер на 269 760лв. Предвид това предявеният иск за изтекло
обезщетение за забава е основателен за периода 10.07.2021г.- 07.03.2022г.,
чийто размер, изчислен по правилата на ПМС №426 от 18.12.2014г. възлиза
на 18 058,93 лева.
С оглед изхода от спора искането на ищеца за присъждане на
направените по делото разноски е основателно и следва да бъде уважено, като
ответникът му заплати сумата в размер на 11 450лв. внесена държавна такса.
На ответника не се следват разноски.
Така мотивиран, съдът
6
РЕШИ:
ОСЪЖДА Слънчев Бряг АД, ЕИК812020577, със седалище к.к. Слънчев
бряг, община Несебър, представлявано от изпълнителния директор З.Т.Д., да
заплати на Самоков Турист ЕООД, ЕИК13055128, със седалище к.к. Боровец,
хотел Самоков, представлявано от управителя С.Д.А., сумата от 269 760 лева
/ двеста шестдесет и девет хиляди седемстотин и шестдесет лева/ с ДДС-
главница, с която неоснователно се е обогатил по сключен между страните
предварителен договор за покупко-продажба от 05.08.2013г., както и сумата
от 16 400лева /шестнадесет хиляди и четиристотин лева/– изтекла
мораторна лихва за периода 10.07.2021г.- 07.03.2022г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от предявяване на исковата молба -
08.03.2022г. до окончателното плащане.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването
му на страните пред Бургаския апелативен съд.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
7