РЕШЕНИЕ
№ 14636
гр. София, 29.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Виктория М. Станиславова
при участието на секретаря ТЕОДОРА СТ. ВЕЛЧЕВА
като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Гражданско дело №
20241110101247 по описа за 2024 година
Производството е по реда на ГПК, част ІІ "Общ исков процес", дял І
"Производство пред първата инстанция".
Образувано е по искова молба вх. № ............. г., уточнена с молба вх. №
10792/12.01.2024 г., на М. П. К., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. ............., срещу
„.............“ ООД, ЕИК ..........., със седалище и адрес на управление: гр. ..............., с която са
предявени за разглеждане при условията на обективно кумулативно съединяване осъдителни
искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 82 ЗЗД, и чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, както
следва: 1./ иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 82 ЗЗД за осъждане на ответното
дружество да заплати на ищеца сумата в размер на 240,00 лева представляваща
неоснователно удържана на 09.11.2023 г. от банковата сметка на ищеца сума за абонаментна
такса за обучение по футбол на малолетния Павел М. К. за м.11.2023 г., което не се е провело
поради неизпълнение на задължение на ответника по сключен между тях през м.09.2022 г.
договор за предоставяне на обучителни футболни тренировки за осъществяване на
тренировъчна дейност по предварително определен ред и график, ведно със законната лихва
от датата на подаване на исковата молба – 08.01.2024 г., до окончателното плащане; 2./ иск с
правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на ответното дружество да заплати на
ищеца сумата в размер на 480,00 лева, представляваща неоснователно удържана на
03.01.2024 г. от банковата сметка на ищеца сума за абонаментни такси по прекратен договор
за предоставяне на обучителни футболни тренировки, ведно със законната лихва от
завеждане на делото – 08.01.2024 г. до окончателното плащане.
В исковата молба се твърди, че през месец септември 2022 г. М. П. К. е записал
малолетното си дете Павел М. К. на обучителни футболни тренировки, провеждани от
немското дружество с ограничена отговорност .......... (...........), което по договор за
франчайзинг, предлага обучителни тренировки по методика на Немската футболна школа
(............ Schule). Записването за провеждане на обучителни тренировки се осъществявало
през интернет страницата, поддържана от ........... - .........../, посредством регистрация и
въвеждане на данни за кредитна/дебитна карта, чрез която ежемесечно се заплаща
1
абонаментна такса за провежданите обучителни тренировки. При извършване на
регистрацията, потребителят се съгласява и приема Общи условия /ОУ/, които са
публикувани от търговеца. Съгласно посоченото в т. А2.4 от ОУ периодичните курсове се
фактурират чрез абонамент. Абонаментът може да бъде анулиран по всяко време с
предизвестие от 2 месеца. Съгласно т. А6.1 от ОУ клиентът има право да прекрати
повтарящи се курсове или единици, като отправи двумесечно предизвестие до края на
съответния месец. Ищецът излага твърдения, че за периода от месец септември 2022 г. до
месец октомври 2023 г. плащанията на абонамента са били извършвани чрез сайта на
дружеството. На 31.10.2023 г. ищецът отправил предизвестие до официалния електронен
адрес на ответника, посочен и на електронната страница - ****@. , че желае
детето му да бъде отписано. Изявлението е достигнало до дружеството на 01.11.2023 г.,
което се потвърждавало и от получен отговор от същото на тази дата. На 04.11.2023 г.
ищецът получил уведомление от ответното дружество, че считано от 04.11.2023 г. се отменят
всички тренировки. Посочено било още, че се налага за един продължителен период от
четири седмици, в който да се преустановят тренировките и за този период са „спрени на
пауза“ абонаментите, за да няма начисляване на допълнителни такси и събиране на
последващи плащания. Въпреки това, на 09.11.2023 г. ищецът бил таксуван от ответното
дружество за периода от 26.10.2023 г. - 26.11.2023 г., като от картата му била изтеглена
сумата от 240,00 лева. Поддържа, че за този период не са били провеждани никакви
обучителни тренировки, а причината за това била у ответника. На 17.11.2023 г. по
електронен път, ответникът уведомил ищеца, че всички тренировки в гр. София ще започнат
отново от 25 ноември 2023 г. На 27.11.2023 г. ищецът бил уведомен по електронен път за
промяна в мястото на провеждане на обучителните тренировки, което по никакъв начин не
било съгласувано с възможността и удобството за посещение, а според ОУ за такива
промени следва да се постигне съгласие между двете страни по договора. На 14.12.2023 г.
ответникът отново изпратил на ищеца уведомление с призив да отправи „отговор на този
имейл с текст: "Желая да оттегля отказа си за прекратяване на абонамент!". За ищеца,
предвид продължителната липса на обучителни тренировки и промяна на мястото и графика
на провеждане, едностранно от ответника, това предложение не било приемлИ. и същият не
се съгласил с него. На 03.01.2024 г. от банковата сметка на ищеца и без негово съгласие и
уведомяване, ответникът изтеглил сума в общ размер от 480,00 лева с два превода от по
240,00 лева всеки. Ищецът отправил писмена покана изтеглената сума да му бъде
възстановена до 04.01.2024 г., но това не било сторено от недобросъвестния ответник.
Излага твърдения, че кореспонденцията между страните, освен на електронната поща,
обявена на интернет страницата на ответника, е провеждана и чрез телефон, посредством
мобилното приложение ......... Ищецът излага доводи, че считано от 01.01.2024 г. не е в
никакви облигационни отношения с ответника и поради това към 03.01.2024 г. не е дължал
заплащане на каквато и да е било абонаментна такса, респ. без правно основание от неговата
банкова сметка е била изтеглената сумата от 480,00 лева. Поддържа, че Общите условия,
които са публикувани на сайта на дружеството, са нищожни. Моли за уважаване на исковете
и присъждане на сторените разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор на исковата
молба от ответника ......... ООД, с който оспорва предявените искове. Излага твърдения, че
съгласно чл. А.6.1 от Общите условия прекратяването на абонаментния курс се извършва с
двумесечно писмено предизвестие. Поддържа, че с плащането на 09.11.2023 г. на сумата от
240,00 лева е погасено задължението на ищеца за абонаментна такса за месец октомври 2023
г. Твърди, че в случая предизвестието е отправено на 31.10.2023 г. и двумесечният срок
изтича на 31.12.2023 г. и за този период абонаментни такси са дължими по силата на
изрична договореност между страните. Оспорва твърдението, че специализираните
тренировки по футбол за деца са били преустановени. Излага твърдения, че през периода на
предизвестието са провеждани тренировки по футбол от ............ като училището е
2
осигурило и други треньори. Признава, че през месец ноември 2023 г. не са извършени част
от тренировките и като извинение за причиненото неудобство училището е предложило
провеждането на заместващи тренировки, от които участниците могат да се възползват в
период от 6 месеца напред. Моли за отхвърляне на исковете и присъждане на сторените
разноски.
Софийски районен съд, I Гражданско отделение, като съобрази доводите на
страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа
страна следното:
С проекта на доклад, обективиран в Определение № 43828/29.10.2024 г. и обявен за
окончателен без възражения на страните в тази му част в проведеното на 27.11.2024 г.
открито съдебно заседание, съдът е отделил, на основание чл. 153 ГПК във връзка с чл. 146,
ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване
следните обстоятелства: че за периода м. септември 2022 г. – 01.11.2023 г. между страните е
съществувало валидно облигационно правоотношение по договор за провеждане на
обучителни тренировки по футбол за деца по методиката на немската футболна школа за
детето на ищеца; че на 31.10.2023 г. ищецът е отправил предизвестие за прекратяване на
договора, получено от ответника на 01.11.2023 г.; че на 09.11.2023 г. от банковата сметка
на ищеца е удържана сума в размер на 240,00 лева; че на 03.01.2024 г. от банковата
сметка на ищеца е удържана сума в размер на 480,00 лева.
При служебно извършена справка по реда на чл. 23, ал. 6 ЗТРЮЛНЦ съдът
констатира, че посоченото като ответник по настоящото производство дружество –
„.............“ ООД, ЕИК ....... е регистрирано на 22.07.2022 г., като считано от датата на
неговото учредяване до приключване на устните състезания пред настоящата инстанция
негови управители са били единствено и последователно физическите лица ............
Посочените две лица и чуждестранното дружество ......... ООД са вписвани като съдружници
в ответника – ЮЛ.
По делото са представени и приети Общи условия (ОУ) на ............, Условия за
участие и употреба, последно обновени на 29.12.2021 г. Съгласно т. А2.3. от ОУ
периодичните курсове се фактурират на Клиента ежемесечно предварително и се дължат
за плащане. Месечната такса не се намалява в резултат на никакви анулации, дължащи се на
ваканция и/или официални празници (раздел 6.2. се прилага за неучастие). Индивидуалните
курсове и летни лагери обикновено са фактурирани и дължими от клиента предварително.
Съгласно т. А2.4. периодичните курсове се фактурират чрез абонамент. Абонаментът
може да бъде анулиран по всяко време с предизвестие от 2 месеца от последното
получено плащане. Съгласно т. А3.1.4 курсовете и лагерите обикновено се провеждат при
всякакви метрологични условия. В случай на свързана с времето опасност за жИ.та и
крайника на участниците или в други случаи на непреодолима сила, ........ има право да
отмени услуги, които не могат да бъдат извършени или дори целия курс. ........ не носи
отговорност за неизпълнение или щети поради отмяна в резултат на такива обстоятелства. В
т. А3.1.5 е предвидено, че ........ има право по всяко време да отмени курсове и ваканционни
лагери без заместване, ако необходимият брой участници не бъде достигнат преди
началото на курса. Ако страните не са в състояние да се споразумеят за заместващ курс или
лагер, Клиентът получава пълно възстановяване на всички вече платени такси по курсове.
Съгласно т.А6.1. от Раздел А6 „Прекратяване на повтарящи се единици или курсове
(продължаващи задължения)“, както ........, така и Клиентът имат право да прекратят
повтарящи се курсове или единици, като отправят двумесечно предизвестие до края на
съответния месец. Отмяната трябва да се извърши в писмена форма и става ефективна едва
към момента на получаването й от ответната договорна страна. Неспазването на
изискването за писмена форма е без значение, ако договорният партньор представи писмено
3
потвърждение за прекратяването. С оглед на изявленията на ответната страна, направени в
писмения отговор по чл. 131 ГПК и ценени от съдебния състав като признания по чл. 175
ГПК, от ищеца – клиент е било отправено нарочно предизвестие за прекратяване на участие
на детето П. М. К. в периодичен курс, осъществяван от ответното дружество, като срокът на
отправеното двумесечно предизвестие обхваща времето от 01.11.2023 г. до 31.12.2023 г., или
касае участие в курс за месеци ноември и декември 2023 г. В т.А6.2. от ОУ е посочено, че
неучастие в или прекратяване на повтарящи се курсове, независимо от причината, не се
счита за прекратяване по смисъла на клауза 6.1. и по-специално не освобождава клиента от
задължението да плаща месечни такси за курсове, освен ако ........ не носи отговорност за
неучастие или прекратяване на дейността.
По делото е представена и приета електронна кореспонденция между страните по
делото, неоспорена от тях и представляваща уговорен в т.В.2. от ОУ начин на комуникация
между ответното дружество и неговите клиенти. Видно от същата, на 04.11.2023 г. от страна
на ............, управител на ответника, до официалния имейл адрес на „.............“ ООД –...........,
вписан в ОУ, е бил изпратен имейл, в който се посочва, че се считано от 04.11.2023 г. се
налага отмяна на тренировките с ........ и други градове, тъй като тези треньори вече не са
на разположени, като се работи върху възобновяване на тренировките в следващите четири
седмици. С имейл от 17.11.2023 г. ответното дружество е уведомило своите клиенти, сред
които и М. К., че се възобновява провеждането на тренировките в спортен комплекс
.........., считано от 25.11.2023 г. с нов треньор – ......, а от 26.11.2023 г. – и с треньор ......В
същото съобщение клиентите се уведомяват, че новият ръководител на локацията е лицето
...... С имейл от 27.11.2023 г. ответното дружество е уведомило клиентите си, че oт 2-3
декември 2023 г. се променя локацията на тренировките и същите занапред ще се провеждат
в спортен комплекс „............. С последващ имейл от 04.01.2024 г. ответникът уведомява
клиентите, че е взел решение да не ги таксува авансово, а в края на двата месеца
предизвестие при прекратяване на абонамента. Напомня, че невзетите тренировки от м.
ноември могат да бъдат взети в рамките на следващите 6 месеца.
С писмения отговор по чл. 131 ГПК е ангажирана имейл кореспонденция от
19.02.2024 г., която съдът не цени при крайните си изводи, поради неотносимостта й към
релевантния период.
По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпита на свидетелите
................
От разпита на свидетеля Б. се установява, че познанството му с ищеца М. К. е по
повод на футболните тренировки на децата им, които се провеждали от „.............“ ООД в
„............ Свидетелят заявява, че той и М. са преустановили посещенията на децата си на
въпросните тренировки по едно и също време. Лично свидетелят бил подал двумесечно
предизвестие за прекратяване на абонамента на 01.11.2023 г. По това време получил имейл
от дружеството, че има някакъв конфликт между треньори или собственици и за
неопределен период от време тренировките ще бъдат прекратени. Не му е известно дали
дейността на училището е била възстановена впоследствие. На него лично не са му били
теглени суми от сметката до 03 януари 2024 г., когато били извършени 6 транзакции от
банковата му сметка, без негово съгласие – по две за него и за всяко от двете му деца.
Свидетелят отправил искане към банката да му бъдат възстановени така изтеглените
средства, което и било сторено. Известно му е, че и на други негови познати, посещаващи
същото футболно училище, на 3 януари са им били изтеглени суми, като част от тях пуснали
сигнал към КЗП Свидетелят не знае дали някой от познатите му е водил децата си през м.
ноември и декември 2023 г. на тренировки. Спомня си, че е получил имейл за смяна на
локацията на тренировките – в „М.“ за м. ноември и декември, на ново място и с нови
треньори, но за него новата локация не била удобна, тъй като е далеч. Заявява, че всички
негови познати са се отказали да посещават тренировките на новата локация. Съдът
4
кредитира показанията на този свидетел, като последователни, непосредствено формирани и
изразяващи лични впечатления на лицето относно поведението на ответното дружество при
преустановяване на дейността му през м.11.2023 г. и последващата промяна на локацията и
треньорския екип, осъществяващ тренировки по футбол на деца.
От разпита на свидетелката К. се установява, че тя е пълномощник на управителя на
ответното дружество, като в пълномощията й се включват права на разпореждане със сметки
и осъществяване на представителството на дружеството в България. Конкретно
свидетелката посочва, че се занимава с оперативната дейност и организацията на дейността
на клона на дружеството в България, във връзка с провеждане на тренировъчната дейност.
Във връзка с тази й дейност, й е известно, че М. К. е бивш клиент в ...., като негово дете е
тренирало в .... Преди свидетелката да бъде ангажирана с горепосочената ръководна дейност,
последната се осъществявала от бившия съдружник в дружеството ............ квалифициран
треньор от ....., който през м.11.2023 г. изненадващо подал заявление за напускане като
съдружник. По повод на неговото напускане, на 04.11.2023 г. бил изпратен имейл до всички
клиенти на ...., че тренировките се прекратяват. В рамките на две седмици се наложило
ответното дружество да намери нови треньори, които да обучи спрямо неговата методология
на преподаване на футбол. Описаното наложило временното преустановяване на дейността,
вкл. на тренировките. На 17.11.2023 г. изпратили имейли на клиентите, че възстановяват
дейността си. Към посочената дата свидетелката имала уверение, че ще продължат да
ползват същите терени в „...., които ползвали и преди. На 25.11.2023 г. сутринта имало
пороен дъжд и терените на „....“ не били почистени. Оказало се, че го няма и балонът, в
който те се провеждали, тъй като Александър Делийски го бил предплатил в същите дати и
същите часове, в който ......ползвал терена, което наложило частична отмяна на тренировките
на 25.11. Проведени били следобедни тренировки на 25.11. Свидетелката заявява, че от
дружеството междувременно били уведомили клиентите, че в рамките на шест месеца могат
да си вземат пропуснатите тренировки спрямо текущия им график, когато на тях им е
удобно. Това го направили доста от клиентите. Други преценили, че не желаят да си взимат
тренировките. Дейността на дружеството продължила от 25-то число, с нови треньори.
Променена била и локацията на тренировките, като от 2-3 декември те вече се провеждали в
кв. М.. Причините за промяната на локацията били свързани с липсата на балон, тъй като
той бил заплатен от ....... Преустановяването на тренировките продължило от 04.11 до 25.11.
Свидетелката няма спомен с М. К. да са били съгласувани промените на локацията и
часовете на провеждане на тренировки. Посочва, че при тях услугите се предплащат,
предварително съобразно датата на сключване на договора. Регистрацията се извършва през
сайта и плащането става чрез система, която се осъществява с картови плащания. Когато
даден родител иска да запише детето си в МФУ, той се записва в сайта, съгласява се с
условията, съгласява се, че ще заплати абонамент и това се въвежда всеки месец.
Във връзка с показанията на свидетелката Ил. К. се навеждат възражения от
ищцовата страна, че посоченото лице не може да бъде разпитвано в процесуалното качество
на свидетел по настоящото дело, тъй като същото е пълномощник на ответното дружество.
В тази връзка по делото се ангажира и извлечение от ....за ЮЛ с наименование ......“ ЕООД,
учредено на 30.01.2024 г., с управител и едноличен собственик на капитала Ил. Ян. К.. При
извършена служебна справка в ТРЮЛНЦ съдът не констатира правоприемство между
дружествата „.............“ ООД и „......“ ЕООД, поради което и доколкото последното е учредено
след завеждане на настоящото дело и по делото не се навеждат твърдения в полза на това
дружество да са били извършени плащания от ищеца, а и предвид момента на учредяването
му това е обективно невъзможно, то съдебният състав намира за неоснователни
възраженията на ищцовата страна относно годността на събраните гласни доказателствени
средства чрез разпита на свидетелката Ил. К.. Доколкото това лице безспорно има
качеството на пълномощник на ответника, съдът намира, че следва да цени показанията му
по реда на чл. 172 ГПК, отчитайки потенциалната им заинтересованост от изхода на делото.
5
По делото е изслушано и прието без възражения на страните заключението на вещото
лице И. Д. по назначената съдебна счетоводна експертиза. Според констатациите на вещото
лице, за периода от м.09.2022 г. до м.01.2024 г. във връзка с договорните отношения с М. К.
са били издадени 15 фактури: 10, издадени от дружество с наименование „....“ ООД, за
периода 02.11.2022 г. – 11.08.2023 г., и 5, издадени от ......ООД, както следва: на 09.09.2023 г.
за 70,00 лв., при основание „Детски градини: Събота: 10:00 - 11:00, обучителна 3-6 г. в ....,
гр. С......, на 28.09.2023 г. за 240,00 лв., при основание „..... 2016-2017 ..... ООД......, на
26.10.2023 г. за 240,00 лв., при основание „Проектов отбор набори 2016-2017 ..... ООД
**********, на 03.01.2024 г. за 240,00 лв., при основание „Месечна такса .... ООД ...... и
03.01.2024 г. за 240,00 лв., при основание „Месечна такса ...... ООД ...“. Представена е и
справка от системата за разплащания на ответното дружество, в която е отразена следната
информацията за плащанията, постъпили от ищеца, по дати и размер за периода м.09.2022 г.
– м.01.2024 г., както следва: на 02.11.2022 г. - 70,00 лв., на 02.12.2022 г. - 70,00 лв., на
02.01.2023 г. - 70,00 лв., на 02.02.2023 г. - 70,00 лв., на 02.03.2023 г. - 70,00 лв., на 07.04.2023
г. - 70,00 лв., на 02.05.2023 г. - 70,00 лв., на 02.06.2023 г. - 70,00 лв., на 10.07.2023 г. - 70,00
лв., на 10.08.2023 г. - 70,00 лв., на 09.09.2023 г. - 70,00 лв., на 28.09.2023 г. - 240,00 лв., на
09.11.2023 г. - 240,00 лв., на 03.01.2024 г. - 240,00 лв., на 03.01.2024 г. - 240,00 лв. На база
хронологичен подход и спазване на „Условия за участие и употреба“, т. А2.3., експертизата
представя разпределение на получените суми по издадените фактури за всеки календарен
месец в анализирания период, посочвайки, че сумата по плащане от 09.11.2023 г. би
следвало да е послужила за погасяване на абонаментна такса за ноември 2023, а сумите
по двете плащания от 03.01.2024 г. за погасяване на абонаментни такси за декември
2023 и януари 2024 г. Вещото лице уточнява, че поради това, че в основанието на
издадените фактури няма посочена дата/период на месечната такса за услугата, за който се
отнасят, представеното помесечно разпределение не може да се твърди с абсолютна
сигурност.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Предметът на делото е спорното право, въведено от ищеца с неговите твърдения по
исковата молба за фактите, на които основава исковите си претенции и търсената от него
защита. Това спорно право се очертава с основанието и петитума на иска –
правопораждащия факт, съдържанието на правото, страните по правоотношението, елемент
от което е спорното право.
В конкретния случай ищецът навежда конкретни и ясни фактически твърдения, че
считано от м. 09.2022 г. той и ответникът са били обвързани от договор за предоставяне на
обучителни футболни тренировки за осъществяване на тренировъчна дейност, като на
31.10.2023 г. ищецът е отправил предизвестие за прекратяване на договора, получено от
ответника на 01.11.2023 г.; на 09.11.2023 г. от банковата сметка на ищеца е била изтеглена
сума в размер на 240,00 лева, която е била удържана от ответника за погасяване на месечно
задължение по абонамент за м.11.2023 г., каквото ищецът оспорва да дължи поради
неизпълнение на договорното задължение на ответника да предоставя уговорените услуги за
м.11.2023 г. При тези твърдения ищецът поддържа, че удържаната му на 09.11.2023 г. сума
представлява недължимо на ответника възнаграждение за по абонамент за м.11.2023 г.
поради договорното му неизпълнение, с удържането на която ищецът е претърпял вреди в
размер на претендираната сума.
На следващо място, ищецът твърди, че срокът на предизвестието по договора от
м.09.2022 г. е изтекъл на 01.01.2024 г., поради което удържаните след тази дата суми от
банковата му сметка са събрани от ответника чрез директен дебит при липса на основание за
това по прекратен договор.
При горните фактически твърдения съдът приема, че е сезиран с предявени за
6
разглеждане при условията на обективно кумулативно съединяване осъдителни искове с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 82 ЗЗД, и чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, както следва:
1./ иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 82 ЗЗД за осъждане на ответното
дружество да заплати на ищеца сумата в размер на 240,00 лева – обезщетение за
имуществени вреди, изразяващи се в неоснователно удържана на 09.11.2023 г. от банковата
сметка на ищеца сума за абонаментна такса за обучение по футбол на малолетния П. М. К. за
м.11.2023 г., което не се е провело поради неизпълнение на задължение на ответника по
сключен между тях през м.09.2022 г. договор за предоставяне на обучителни футболни
тренировки за осъществяване на тренировъчна дейност по предварително определен ред и
график, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 08.01.2024 г.,
до окончателното плащане; 2./ иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на
ответното дружество да заплати на ищеца сумата в размер на 480,00 лева, представляваща
неоснователно удържана на 03.01.2024 г. от банковата сметка на ищеца сума за абонаментни
такси по прекратен договор за предоставяне на обучителни футболни тренировки, ведно със
законната лихва от завеждане на делото – 08.01.2024 г. до окончателното плащане.
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 82 ЗЗД
По така предявения иск в доказателствена тежест на ищеца е да установи при
условията на пълно и главно доказване следните материални предпоставки: 1./ че между
страните е съществувало валидно облигационно правоотношение по договор за провеждане
на обучителни тренировки по футбол за деца по методиката на немската футболна школа за
детето на ищеца; 2./ неизпълнение на вменено на ответника задължение по договора за
провеждане на обучителни тренировки за осъществяване на тренировки по предварително
определен график – конкретно, че ответникът е преустановил тренировъчната дейност в
периода, за който на ищеца е била удържана на 09.11.2023 г. сумата в размер на 240,00 лева,
респ. неправомерното удържане на абонаментна такса за периода на преустановяване на
дейността при наличие на договорна клауза за „спиране на абонамента“ за този период; 3./
претърпени от ищеца имуществени вреди в претендирания размер от 240,00 лева –
конкретно чрез осъществяването на твърдяното в исковата молба удържане на месечна
абонаментна такса за обучение по футбол и периода, за който се отнася това удържане –
м.11.2023 г.; 4./ причинна връзка между неправомерното поведение на ответника и
твърдените вреди, настъпили за ищеца.
При установяване на горните обстоятелства, в доказателствена тежест на ответника е
да установи при условията на пълно и главно доказване следните обстоятелства: че са били
провеждани обучения по футбол за деца през процесния период съгласно договореното
между страните, както и възражението си, че с плащането на 09.11.2023 г. на сумата от
240,00 лева е било погасено задължението на ищеца за абонаментна такса за месец октомври
2023 г.
С оглед на отделените като безспорни между страните обстоятелства, съдът намира за
категорично установено по делото, че в периода м.09.2022 г. – 01.11.2023 г. между страните е
съществувало валидно облигационно правоотношение по договор за провеждане на
обучителни тренировки по футбол за деца по методиката на немската футболна школа за
детето на ищеца П. М. К., както и че на 31.10.2023 г. ищецът е отправил предизвестие за
прекратяване на договора, получено от ответника на 01.11.2023 г.
Между страните не се спори, че считано от м.09.2022 г. посещенията на обучителните
тренировки по футбол са били периодично осъществявани от малолетния П. М. К., поради
което и съдът приема, че приложими в отношенията между главните страни в процеса са
клаузите на Раздел А6 „Прекратяване на повтарящи се единици или курсове
(продължаващи задължения)“ на Общите условия (ОУ) на ............. Съгласно т.А6.1. от тях,
както ........, така и Клиентът, имат право да прекратят повтарящи се курсове или единици,
като отправят двумесечно предизвестие до края на съответния месец. Отмяната трябва да
7
се извърши в писмена форма и става ефективна едва към момента на получаването й от
ответната договорна страна. Неспазването на изискването за писмена форма е без значение,
ако договорният партньор представи писмено потвърждение за прекратяването. С оглед на
изявленията на ответната страна, направени в писмения отговор по чл. 131 ГПК и ценени от
съдебния състав като признания по чл. 175 ГПК, съдът намира за безспорно по делото, че от
страна на ищеца – клиент е било отправено нарочно предизвестие за прекратяване на
участие на детето П. М. К. в периодичния тренировъчен курс, осъществяван от ответното
дружество, като срокът на отправеното двумесечно предизвестие обхваща времето от
01.11.2023 г. до 31.12.2023 г., или касае участие в курс за месеци ноември и декември 2023 г.
Съгласно т. А2.4. от ОУ периодичните курсове се фактурират чрез абонамент.
Спорен между страните е въпросът дали чрез удържаната на 09.11.2023 г. от банкова
сметка на ищеца сума в размер на 240,00 лева е било погасено задължение по абонамент за
м. октомври 2023 г. или за м. ноември 2023 г.
При съвкупна преценка на събрания по делото доказателствен материал – в т. ч. т.
А2.3. от ОУ, съгласно която периодичните курсове се фактурират на Клиента ежемесечно
предварително и се дължат за плащане, кореспондиращите им показания на свидетелката
Ил. К., която потвърждава, че услугите на ответното дружество се предплащат,
предварително съобразно датата на сключване на договора, и заключението на ССчЕ, в което
вещото лице, на база хронологичен подход и спазване на „Условия за участие и употреба“, т.
А2.3., е достигнало до извод, че сумата по плащане от 09.11.2023 г. би следвало да е
послужила за погасяване на абонаментна такса за м. ноември 2023, съдът намира за
установено по делото, че плащането от 09.11.2023 г. касае плащане на абонамент за м.
ноември 2023 г. В тази насока недоказани се явяват твърденията на ответника, че
посоченото плащане е следвало да послужи за погасяване на задължение за м. октомври
2023 г., доколкото същите протИ.речат на заложеното в ОУ и на фактически осъществявано
поведение на ответното дружество по собствените твърдения на лицето, ангажирано да
осъществява организация на дейността му в гр. С.. – свидетелката Ил. К., а и не
кореспондират с отразеното в счетоводните му книги, в които явно в нарушение на Закона за
счетоводството са издавани фактури без посочване на основание за издаването им. В този
смисъл съдът съобрази и констатациите на вещото лице, че чрез плащане, извършено от
ищеца на 28.09.2023 г., следва да е било погасено месечно задължение за м. октомври 2023 г.
На следващо място, като съобрази приетата по делото и неоспорена от ответната
страна електронна кореспонденция между нея и клиентите й, вкл. ищеца М. К., изложеното
в която бе потвърдено и в показанията на свидетелката Ил. К., и което съдът цени по реда на
чл. 175 ГПК като признание на неизгодни за страната факти в частта, в която се сочи, че
считано от 04.11.2023 г. до 25.11.2023 г. е преустановена дейността на „.............“ ООД, вкл. че
са налице са основания за спиране „на пауза“ на абонаментите, съдът приема за доказано по
делото, че за м. ноември 2023 г. ответното училище не е предоставяло уговорените услуги по
договора с ищеца, като причина за неизпълнение на същественото му задължение е липсата
на треньори, които да осъществяват тренировъчна дейност. Посочената причина за
неизпълнение на задължението на ответника съдът намира за такава от субективен характер,
тъй като същата е от вътрешно организационно естество и поради това не освобождава
страната от задълженията й по договора. Предвид неизпълнението на поетото договорно
задължение, то от насрещната страна – клиент по договора не се дължи възнаграждение за
посочения месец, поради което и удържаната на 09.11.2023 г. сума се явява недължима, което
обосновава извод за основателност на предявения иск.
Съдът намира за недоказани твърденията на ответната страна, че за м. ноември 2023 г.
тренировки при първоначално уговорените график и локация са провеждани от „.............“
ООД, чрез ............... От една страна, тези твърдения се опровергават от изходящата от
ответника имейл кореспонденция, в която същият сам уведомява, че за периода от 04.11.2023
8
г. до 25.11.2023 г. преустановява дейност, както и че това се дължи на внезапно напускане на
съдружника .......... и други лица от треньорски екип. От друга страна, в приложената и
неоспорена имейл кореспонденция ответникът сам признава, а и такива твърдения се
навеждат от заемащият ръководна функция при него свидетел Ил. К., че считано от
04.11.2023 г. ............ е преустановил провеждане на тренировки от името на ответното
дружество, като е създал собствена фирма, извършваща конкурентна му дейност, поради
което съдът приема, че дори и посоченото лице да е провеждало тренировъчна дейност през
м.11.2023 г. на първоначалната локация, то предоставяните във връзка с това услуги не са
били извършени от името на ответника и не доказват изпълнение на задълженията на
последния по договора от м.09.2022 г. Същевременно, при събрания доказателствен
материал и с оглед на разпределената доказателствена тежест, съдът намира за недоказано
от ответното училище, че в изпълнение на конкретните договорености по договора с ищеца
е осъществявал обучителни тренировки за деца от възрастовата група на детето на М. К. за
м. ноември 2023 г., за което да му се дължи възнаграждение. Това е така, тъй като по делото
не се ангажираха доказателства за провеждане на тренировъчна дейност за посочения месец
с деца от групата на П. М. К., като от приложените доказателства се установява, че
тренировки не са провеждани всеки един ден от месеца, вкл. че на тези дни от месеца, на
които се провеждани тренировки, се провеждат именно такива за деца от неговата възраст.
За пълнота следва да се посочи, че посочената от ответното дружество възможност
клиентите му да ползват пропуснатите за м.11.2023 г. услуги в следващ шестмесечен период
не са обвързващи за насрещната страна по договора, още повече в хипотеза на прекратен
договор в предложения последващ период за компенсиране.
При горните мотиви, съдът приема, че първият предявен иск следва да се уважи.
По исковете с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
По така предявените искове в доказателствена тежест на ищеца е да установи при
условията на пълно и главно доказване следните материални предпоставки: осъществяване
на твърдените в исковата молба удържания на 2 броя месечни абонаментни такси за
обучение по футбол по прекратен преди удържанията договор за провеждане на обучителни
тренировки по футбол за деца по методиката на немската футболна школа за детето на
ищеца.
При установяване на горните обстоятелства, в доказателствена тежест на ответника е
да установи при условията на пълно и главно доказване следните обстоятелства: че с
удържаната на 03.01.2024 г. сума в общ размер на 480,00 лева са погасени задължения на
ищеца за месечни абонаментни такси за м. ноември и м. декември 2023 г., т.е. да установи
конкретно наведеното в срока по чл. 131 ГПК основание за задържане на получената сума.
По делото е отделено като безспорно между страните обстоятелството, че на
03.01.2024 г. от банковата сметка на ищеца е удържана сума в размер на 480,00 лева. С оглед
на изявленията на ответника, направени в срока по чл. 131 ГПК, ценени от съда по реда на
чл. 175 ГПК, на 31.10.2023 г. от ищеца – клиент е било отправено нарочно предизвестие за
прекратяване на участие на детето П. М. К. в периодичен курс, осъществяван от ответното
дружество, като срокът на отправеното двумесечно предизвестие обхваща времето от
01.11.2023 г. до 31.12.2023 г., или касае участие в курс за месеци ноември и декември 2023 г.
Следователно, с изтичане на срока на предизвестие и считано от 01.01.2024 г. договорът
между страните е прекратен. При това положение, съдът приема за изпълнена възложената
на ищеца доказателствена тежест по исковете по чл. 55, ал. 1 ГПК.
В срока по чл. 131 ГПК се навеждат твърдения, че основание за начисляване и
удържане на сумата от 480,00 лева на 03.01.2024 г. е месечен абонамент за двумесечния
период на предизвестие, т.е. абонамент за месеци ноември и декември 2023 г.
При изложените по-горе мотиви по иска по чл. 79 ЗЗД, съдът намира за доказано по
9
делото, че на 09.11.2023 г. от сметка на ищеца е удържана сума в размер на 240,00 лева за
погасяване на задължение за абонамент за м. ноември 2023 г. С оглед на това, съдът приема,
че повторно начисляване на сума на същото основание е неправомерно и удържаната на
това основание на 03.01.2024 г. сума се явява събрана при начална липса на основание,
поради което и подлежи на връщане на клиента.
Що се касае до сумата от 240,00 лева, удържана на 03.01.2024 г. за месечен абонамент
за м. декември 2023 г., съдът намира, че при успешно проведено от ищцовата страна обратно
доказване се установи недължимост на възнаграждение в посочения размер за посочения
период. В тази насока, по делото не се спори, а и се установи по несъмнен начин от
приложената електронна кореспонденция и от изслушаните свидетелски показания, че от
началото на м.12.2023 г. ответникът едностранно е променил локацията и графика на
провеждане на тренировъчната си дейност, а от 25.11.2023 г. е подменен и треньорският
екип, обучаващ клиентите и техните деца. От показанията на свидетелката К. се установи, че
причина за промяна на локацията е обстоятелството, че ползваният до този момент терен е
бил ангажиран от бивш съдружник в ответното дружество, отделил се от него и започнал
самостоятелна дейност и обучение на деца. При така събраните гласни доказателствени
средства съдът намира за неоснователни доводите на ответната страна за приложимост на
клаузите на т. А3.1.4 и А3.1.5., доколкото последните две уреждат различни на установената
по делото фактическа причина за промяна на локацията на осъществяване на дейност. От
показанията на свидетелката Кънева се установи, че въпросната промяна не е съгласувана с
ищеца. При това положение, съдът приема, че противно на доводите на ответника, същият
едностранно, при липса на разписана подобна възможност за него в приложимите ОУ, е
изменил съществени елементи от съдържанието на договорното правоотношение с ищеца,
като по собствено усмотрение е изменил мястото на предоставяне на услуги и графика на
тяхното предоставяне поради причина от организационно естество, препятстваща
възможността му да предоставя услугите си на досегашната локация. При липса на
конкретно предвидена клауза в ОУ или договора между страните, предвиждаща промяна в
негов съществен елемент, такава може да настъпи само по силата на сключено между
страните допълнително споразумение към договора, каквото по делото не се твърди да е
било постигнато. Ето защо, съдът приема, че липсата на изразено съгласие на ищеца с
промяна на локацията на провеждане на обучителните тренировки, вкл. техния график, води
до невалидност на едностранното им изменение, респективно изменението не е породило
действие между страните и договорната връзка се запазва при първоначалното й
съдържание. Същевременно насрещната страна признава, че е била в невъзможност да
изпълнява задълженията си на първоначално уговорената с ищеца локация, тъй като тя е
била ангажирана от трето лице. Съдът намира, че така изтъкната причина за неизпълнение
на договорните задължения с уговореното от страните съдържание касае вътрешната
организация на ответното дружество и поради това не е такава от обективен характер.
Поради това и предвид признанието на ответника, че не е изпълнил задълженията си да
осъществява тренировъчна дейност при конкретно уговорените от страните условия, т. е.
налице е липса на престация от страна на изпълнителя съобразно уговореното, съдът
приема, че на последния не се дължи възнаграждение за абонамент за м. декември 2023 г.
При горните мотиви, съдът намира предявените искове по чл. 55, ал. 1 ЗЗД за
основателни и като такива същите следва да се уважат.
Относно разноските
При този изход на делото право на разноски има само ищецът, който представя
доказателства за реално сторени такива в размер на 177,00 лева. Направено е искане за
присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на процесуалния му представител по
реда на чл. 38, ал. 2 ЗА.
По искането за присъждане на разноски по реда на чл. 38 ЗА, съдът намира следното.
10
В практиката на ВКС, обективирана в Определение № 319/09.07.2019 г. по ч. гр. д. №
2186/2019 г. на ВКС, IV ГО, и др. е разяснено, че за присъждане на адвокатско
възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА пред съответната съдебна инстанция е
необходимо и достатъчно по делото да е представен договор за правна защита и съдействие,
в който да е посочено, че упълномощеният адвокат оказва безплатна правна помощ на някое
от основанията по чл. 38, ал. 1 ЗА, т. 1-3, като не е необходимо страната предварително да
установява и да доказва съответното основание за предоставяне на безплатна правна помощ.
Размерът на адвокатското възнаграждение се определя от съда, поради което не е нужен
списък по чл. 80 ГПК – той касае разноските, дължими на страните. Съдът не е обвързан от
искането, ако адвокатът е посочил конкретна сума. При безплатно предоставяне на правна
помощ по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА адвокатът сам, по собствена воля, се съгласява да
получи хонорар само, доколкото постановеният от съда резултат е в интерес на страната,
която представлява; да получи възнаграждение след влизане в сила на съдебния акт, с който
му се присъжда; размерът на възнаграждението да се определи от съда съобразно размера на
уважената/отхвърлена част от иска/исковете и, че възнаграждението ще се дължи от
насрещната страна по правилата на чл. 78, ал. 1- ГПК. Съдът е задължен да определи
размера на задължението с оглед действителната правна и фактическа сложност на делото,
като съгласно практиката на СЕС, обективирана в Решение от 24.01.2024 г. по дело С-438/22
на СЕС чл. 101, § 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в
смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските
възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба,
протИ.речи на посочения чл. 101, § 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи
тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните
разноски за адвокатско възнаграждение, вкл. когато тази страна не е подписала никакъв
договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. Съобразно цитираната
задължителна практика на СЕС съдът не е обвързан от праговете, разписани в Наредба №
1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а следва да
определи дължимото адвокатско възнаграждение за всеки отделен случай, след извършване
на преценка относно правната и фактическа сложност на делото и конкретно извършените
от процесуалния представител действия. В разглеждания случай съдът намира, че в полза на
процесуалния представител на ищеца следва да се присъди възнаграждение от 400,00 лева
при съобразяване на конкретната фактическа и правна сложност на делото.
Съдът констатира, че с протоколно определение от 19.03.2025 г. е указал на ответника
да представи доказателства за довнесена депозит за вещо лице по ССчЕ в размер на 140,10
лева в тридневен срок от съдебното заседание, като го е предупредил, че при неизпълнение
в срок на дадените указания, ще се произнесе по въпроса за дължимостта на тези разноски
по реда на чл. 77 ГПК. В указания му срок ответникът не е изпълнил посоченото
задължение, поради което съдът намира, че сумата от 140,10 лева следва да се изплати в
полза на вещото лице И. Д. от бюджета на съда, като с оглед на изхода на делото ответникът
следва да бъде осъден да възстанови същата, като я заплати в полза на бюджета на СРС.
Мотивиран от горното, Софийски районен съд, I Гражданско отделение, 29 състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА „.............“ ООД, ЕИК ..........., със седалище и адрес на управление: гр.
..............., да ЗАПЛАТИ на М. П. К., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. ............., на
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 82 ЗЗД, сумата в размер на 240,00 лева,
представляваща неоснователно удържана на 09.11.2023 г. от банковата сметка на М. П. К.
сума за абонаментна такса за обучение по футбол на малолетния П. М. К. за м.11.2023 г.,
което не се е провело поради неизпълнение на задължение на ответника по сключен между
11
тях през м.09.2022 г. договор за предоставяне на обучителни футболни тренировки за
осъществяване на тренировъчна дейност по предварително определен ред и график, ведно
със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 08.01.2024 г., до
окончателното плащане; и на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, сумата в размер на 480,00
лева, представляваща неоснователно удържана на 03.01.2024 г. от банковата сметка на М. П.
К. сума за абонаментни такси по прекратен договор за предоставяне на обучителни
футболни тренировки, ведно със законната лихва от завеждане на делото – 08.01.2024 г. до
окончателното плащане.
ОСЪЖДА „.............“ ООД, ЕИК ..........., със седалище и адрес на управление: гр.
..............., да ЗАПЛАТИ на М. П. К., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. ............., на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата в размер на 177,00 лева – сторени разноски в
производството по гр. д. №
ОСЪЖДА „.............“ ООД, ЕИК ..........., със седалище и адрес на управление: гр.
..............., да ЗАПЛАТИ на адвокат И. Я. К., вписана в САК под личен № ........, със
съдебен адрес: гр. ............., на основание чл. 38, ал. 2 ЗА, сумата в размер на 400,00 лева –
адвокатско възнаграждение за осъществена в полза на М. П. К., ЕГН **********, безплатна
правна защита в производството по гр. д. № 1247/2024 г. по описа на СРС, 29 състав.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ в полза на вещо лице И. Д. сумата в размер на 140,10 лева –
възнаграждение за изготвяне на съдебно-счетоводна експертиза по гр. д. № 1247/2024 г. по
описа на СРС, 29 състав, от бюджета на съда.
ОСЪЖДА „.............“ ООД, ЕИК ..........., със седалище и адрес на управление: гр.
..............., да ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на Софийски районен съд сумата в размер на
140,10 лева – деловодни разноски в производството по гр. д. № 1247/2024 г. по описа на
СРС, 29 състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12