МОТИВИ по НОХД №1357/2013
година по описа на ЛРС
VІІІ - ми наказателен състав
Срещу подсъдимата Е.Р.И. ***, било предявено обвинение за престъпление
по чл. 234 ал.1 от НК, за това, че на 17.04.2013
г. в гр. Ловеч, държала в багажното отделение и на задната седалка на лек
автомобил „ Шкода Фабия" с рег. № ЕН 2095 ВС,
собственост на Ивайло Илиев Вълчев от гр. Плевен и управляван от Р.В. ***
акцизни стоки - 95 броя полиетиленови пакета с тютюн
за пушене /по смисъла на чл. 12 ал.1 от Закона за акцизите и данъчните
складове/ , с общо тегло 9,041
кг. на стойност 2531,48 лева, без Български акцизен
бандерол, когато такъв се изисква по чл. 2 т.2 и чл. 64 ал. 1 от Закона за
акцизите и данъчните складове и чл. 25 и чл. 28 от Закона за тютюна и
тютюневите изделия, като случаят е немаловажен.
В съдебно заседание представителят на РП
– Ловеч поддържа обвинението така, както
е предявено с обвинителния акт. Излага, че в хода на ДП, както и в хода
на съдебното следствие по безспорен начин била изяснена фактическата
обстановка. Излага, че основния въпрос бил дали съдържанието на 95 - те броя полиетиленови пакета е акцизна стока и на какво основание. Излага,
че от събраните по делото доказателства приема, че това е отпадък от тютюн по
смисъла на чл.12 ал.1 т.2 от ЗАДС. Излага, че в ал.3 на същия член е отразено,
че не се смята за тютюн за пушене изделия, които не съдържат тютюн и се
използват изключително за медицински цели. Излага, че в двете експертизи по
делото се установило, че в представените за изследване проби се съдържа тютюн. Излага,
че вещото лице е заявило, че пробата
съдържа дребни късове от изсушени тютюневи листа, с размери по-малък от 10 мм., цели необработени
тютюневи жили и инертни материали, и че е заявил, че сухата маса от
представената проба може да се пуши във вида в който е и не се нуждае от
допълнителна индустриална обработка. Излага, че след като цигара, свита с тази
суха маса, в която има късове тютюн, гори самостоятелно, без да е извършвана
допълнителна индустриална обработка следва да се приеме, че сухата маса е тютюн
за пушене, а именно отпадък от тютюн по смисъла на чл. 12 ал.1 т.2 от ЗАДС. Излага,
че съгласно параграф 1, т.4 от допълнителните разпоредби на ЗТТИ, тютюневи изделия
са всички продукти за пушене, дъвчене, смъркане и орална употреба, доколкото те
са дори частично произведени от тютюн. Излага, че в конкретния случай е било
установено, че въпреки наличието и на други вещества в сухата тревиста маса е
налице съдържание на тютюневи листа и жили и тази суха тревиста маса може да се
пуши без допълнителна индустриална обработка. Приема за доказано по безспорен
начин, че държаната от подс. Е.И. суха тревиста растителна маса представлява
отпадък от тютюн по смисъла на чл. 12 ал.1 т.2 от ЗАДС а от там и тютюн за
пушене. Излага, че също така имали на лице и одобрени от съда протоколи от
18.04.2013 г., и че въз основа на всичко това може да се приеме, че подс. И. е осъществила така извършеното престъпление като
от обективна страна е осъществено престъпление срещу обществените отношения,
които гарантират сигурността във финансовата система и в частност търговията с
акцизни стоки. Излага, че изпълнителното деяние е осъществено чрез държане на
акцизни стоки без бандерол, че е извършено виновно и при пряк умисъл. Счита, че
случая не може да се разглежда като маловажен тъй като стойността значително
превишава размера на минималната работна заплата за страната, а така също, че се касае за деяние
насочено срещу финансовата система. Моли при определяне на наказанието да се
приеме като смекчаващо вината обстоятелство липсата на предишно осъждане на
подсъдимата. Моли съда да признае подс. Е.И. за
виновна като й наложи наказание една година
„лишаване от свобода” което на основание чл.66 от НК да бъде отложено с
три години изпитателен срок, както и да й бъде наложена глоба в размер на десетократния
размер на пазарната цена на стоката.
Подсъдимата Е.Р.И., редовно призована се явява лично в с.з.
и с адв. П. от ПлАК.
Подсъдимата отказва да дава обяснения по делото. Защитникът й адв. П., моли съда да признае подзащитната
й за невиновна да е държала на 17.04.2013 г. тютюн за пушене в размер на 9 кг и 41 гр. на стойност
2531.48 лв. без акцизен бандерол като
такъв се изисква по закон - престъпление по чл.234, ал.1 от НК, ако е извършено
такова. Излага, че от изслушаната по делото физико-химична експертиза се
установявало по един несъмнен и категоричен начин, че тютюна който тя е
продавала е тревистата маса, не е тютюн за пушене така както изисква закона.
Излага, че това е пул който не представлява тютюн за пушене, а може да се
използва за препарати за растителна защита, но в никакъв случай не може да се
използва за пушене тъй като е негоден за консумация поради примесите, които се
намират в него. Излага, че във физическия анализ който е направен са определени
5 фракции тъй като тютюневата маса минава през сита които отсяват и това което не става и е най - дребно не
става за направата за тютюн, то пада на земята. Излага, че Пула за който
става на въпрос има и други примеси в
него защото той е отпадък който в никакъв случай не може да стане за пушене
дори да се мине втори път през машините за пресяване, пак ще падне и няма как да остане в ситата. Излага, че по никакъв
начин той не може да бъде използван. Излага, че има тютюневи жили и части от
тютюневи листа, но това не означава, че е тютюн за пушене по смисъла на
закона. Излага, че по делото има още една експертиза в която в.л. казвало, че това е тютюн за пушене и го е пушел. Излага,
че всеки субект може да пуши каквото си иска
марихуана, смес от тютюни. Излага, че дори и сухите листа, ако се свият
също горят, но това не значи, че това е тютюн за пушене, както има предвид
закона. Излага, че първото в.л. е изготвило експертизата в лаборатория която
няма акредитация по смисъла на чл.35в, ал.1 от ЗТТИ. Излага, че оценката за
съответствие на съдържанието на вредни съставки в цигарите се извършва от
Института по тютюна и тютюневите изделия към Селскостопанската академия, а в
чл.35в. ал.2 от същия закон се казвало,
че контрола се извършва само от акредитирани лаборатории, и че това е Института по тютюневите изделия в с. Марково.
Излага, че никое друго в.л. колкото и сертификати от курсове да притежава не може
да изготви компетентна експертиза. Излага, че затова първото вещо лице е
некомпетентно да даде такова заключение, и че още повече неговите изследвания
не били лабораторни. Излага, че в случая е налице пул, който е отпадък, и в
никакъв случай не можел да се категоризира за пушене. Моли съда да признае за
невиновна подзащитната й и да я оправдае.
От събраните по време на досъдебното
производство и съдебно следствие доказателства, от показанията на разпитаните
свидетели: С.М.С., С.К.С., Р.В.В. и С.Б.М., от заключенията на в.л. Д.Ц.
Петрова – Нешева и в.л. С. Димитров П. по изготвените в хода на ДП експертизи, от
заключението на в.л. гл. ас. Н.П.Н. по назначената и реализирана в хода на
съдебното следствие физико – химична експертиза, съдът приема за установена
следната фактическа обстановка:
Подсъдимата Е.Р.И., била с начално
образование, безработна, вдовица, неосъждана.
Свидетелите С.М.С.
и С.К.С. работили като младши автоконтрольори в група
„Престъпление по пътищата". Същите на 17.04.2013 г. били редовна смяна от
08.30 до 17.30 часа. Около 08,55 часа двамата със служебен автомобил тръгнали
към пазара, тъй като било пазарен ден. Знаели, че от плевенските села идвали
лица от ромски произход, предлагащи насипен тютюн. На кръстовището образувано
от улиците „Ангел Кънчев" и „Търговска", зад бистрото забелязали
паркиран таксиметров автомобил „Шкода Фабия" с
регистрационен № ЕН 2095 ВС. В автомобила нямало лица, но на задната седалка
имало кутии с филтри за цигари. Знаели, че в предишните пазарни дни идвали
лица, предлагащи тютюн с таксиметрови
автомобили с плевенска регистрация изчакали до автомобила, за да дойде някой и
да извършат проверка. След около 5 минути се появил свидетеля Р.В.В.. Свидетеля
С.С. му се легитимирал и му поискал документите за самоличност, СУМПС, както и документите
на автомобила за проверка. Попитал го какво вози и той отговорил, че не знае и
че бил нает от две лица от с. Буковлък за да ги докара до пазара в гр. Ловеч да
ги изчака известно време и да ги върне обратно. Свидетеля В. бил помолен да
отвори багажника на автомобила, при което служителите на полицията видели, че
вътре имало заготовки за цигари /хартия с филтри/ и пакети с тютюн без акцизен
бандерол. За видяното бил уведомен дежурния в РУП – Ловеч, за изпращане на ДСОГ,
а свидетелите С.С. и С.С. запазили местопроизшествието. След пристигане на
дежурния разследващ полицай било извършено претърсване на автомобила при което
били установени и иззети с протокол за претърсване и изземване от 17.04.2013г.,
одобрен с Определение № 314 от 18.04.2013г. на ЛРС втори наказателен състав, прозрачни
полиетиленови пакета, пълни с тревиста, суха
растителна маса с мирис на тютюн, без български акцизен бандерол и 79 черни
картонени кутии с надпис на капаците „САRTEL", като всяка кутия съдържала
заготовки за цигари /хартия с филтър/. Те били поставени в багажното отделение
и на задната седалка на автомобила. Било е извършено претегляне на установената
суха, тревиста, растителна маса на контролна везна марка КЕRN, сериен № WC07111199,
собственост на Митница Свищов като установеното общо количество било 9,041 кг.
По време на
извършване на процесуално - следствените действия към автомобила се приближили
свидетеля С.Б.М. и подсъдимата Е.Р.И.. Двамата обяснили на присъстващите
полицай, че те са наели таксиметровия автомобил за да дойдат от с. Буков лък,
до гр. Ловеч. Всеки от тях си имал собствена работа, а наели общо таксито за да
си поделят разходите. Пред полицаите свидетеля С.М. заявил, че тютюна не е
негов и не знае нищо за него, а подсъдимата Е.И. заявила, че тя е собственик
на тютюна.
В хода на
разследване по дознанието били назначени и реализирани физико химическа и
стоково-оценителна експертизи. Видно от заключението на вещите лица е
установено, че представената за изследване суха, тревиста, растителна маса
представлява раздробен тютюн, който може да се пуши без допълнителна
индустриална обработка. Изследваният материал попадал в хипотезата на чл. 12
ал.1 т.1 от Закон за акцизите и данъчните складове. Общата пазарна стойност на
въпросният тютюн била 2531,48 лева, като дължимия акциз възлизал на 1374,23
лева.
От
заключението на физико – химичната експертиза допусната в хода на съдебното
следствие се установява, че при промишлената обработка на тютюна се използват
процеси, които са чисто механични: разлистване, сортиране, смесване, пресуване,
балиране и опаковане на промишлено обработения тютюн. Тези процеси спомагат за
формиране на еднородни по качество партиди, промяна на формата и външния вид на
тютюна. Установява се, че при механична обработка на тютюна се получават късове
от тютюневи листа с размери от 3 до 20 мм., които се категоризират като „карантия”
/едра – I карантия и дребна – II
карантия/ и дребни късове от изсушен тютюн с размери по – малки от 10 мм, инертни материали и
други примеси, които са извън използвания рандеман наречени „пул”. Установява
се, че карантията е използваема в цигареното производство. В нея са застъпени отрошъци от различни класи. От нея при рязане не може да се
получи тютюнево влакно и затова тя се използва само като примес в определен
процент към общото количество тютюн при производството на цигари. Установява
се, че предоставената за анализ проба представлява дребни късове от изсушени
тютюневи листа с размер по малък от 10 мм., с цели необработени тютюневи жили,
инертни материали и други примеси. Установява се, че пробата се класифицира
като „пул”, съгласно БДС 8391-85 – „Тютюн и тютюневи изделия. Терминология”.
Установява се, че пулът е тютюнев отпадък негоден за консумация. Пулът може да
се използва от химическата индустрия за получаване на никотин, препарати за
растителна защита и производство на тютюнево фолио /възстановен тютюн/.
Установява се, че предоставената проба представлява неизползваема фракция от
тютюн получен при промишлена обработка на тютюна от категорията пул, който е
опасен за употреба и негоден за консумация /пушене/.
При така
установената фактическа обстановка, съдът намира, че подсъдимата Е.Р.И., не е
осъществила от обективна и субективна страна признаците от състава на престъплението по чл.234,
ал.1 от НК, а именно на 17.04.2013 г. в гр. Ловеч, да е държала в
багажното отделение и на задната седалка на лек автомобил „ Шкода Фабия" с рег. № ЕН 2095 ВС, собственост на Ивайло
Илиев Вълчев от гр. Плевен и управляван от Р.В. *** акцизни стоки - 95 броя полиетиленови пакета с тютюн за пушене /по смисъла на чл.
12 ал.1 от Закона за акцизите и данъчните складове/, с общо тегло 9,041 кг. на стойност
2531,48 лева, без Български акцизен бандерол, когато такъв се изисква по чл.2,
т.2 и чл. 64 ал. 1 от Закона за акцизите и данъчните складове и чл.25 и чл.28
от Закона за тютюна и тютюневите изделия, като случаят е немаловажен.
Настоящата
инстанция намира, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства не
се установява по несъмнен начин, че подсъдимата И. е осъществила деянието за
което е предадена на съд. Настоящата инстанция възприе изцяло заключението на
в.л. гл. ас. Н.Н. по назначената повторна физико – химична експертиза, от което
се установява, че иззетите 95 броя полиетиленови
пакета, представляват дребни късове от
изсушени тютюневи листа с размер по малък от 10 мм., с цели необработени
тютюневи жили, инертни материали и други примеси, които се класифицират като
„пул”, съгласно БДС 8391-85 – „Тютюн и тютюневи изделия. Терминология”. „Пулът”
попада в чл.12, ал.4 от ЗАДС „Отпадъците от тютюн, които не попадат в обхвата на ал.1, т.2” и не
представлява акцизна стока по смисъла на чл.12 от ЗАДС. Изпълнителното деяние
съгласно чл.234, ал.1 от НК, се изразява в две форми
– продава или държи. За съставомерността е
достатъчна само една от посочените изпълнителни форми. В конкретния случай
спрямо подсъдимата е повдигнато обвинение за държане на акцизни стоки без Български
акцизен бандерол, когато такъв се изисква по чл.2, т.2 и чл.64, ал.1 от Закона
за акцизите и данъчните складове и чл.25 и чл.28 от Закона за тютюна и
тютюневите изделия. Съставомерно по чл.234,
ал.1 от НК „държане” ще е налице винаги, когато акцизните
стоки са без поставен върху тях български акцизен бандерол и обективно се
намират във фактическа власт на дееца без оглед на
продължителността й - часове, дни или повече. Фактът на
държането на посочените акцизни стоки без поставен върху тях български акцизен
бандерол, е достатъчен и за съставомерността му е без
значение начина на възникване на държането. Съдът намира, че в случая иззетата
вещ представляваща – 95 прозрачни полиетиленови
пакета, пълни с тревиста, суха растителна маса с вид и мирис на тютюн с общо
тегло 9,041 кг.
не е акцизна стока по смисъла на чл.12, ал.1 от ЗАДС. Безспорно
тютюнът и отпадъците от него също са инкриминирани по смисъла на чл.234, ал.1
от НК, но последните следва да отговарят по химичен състав на определени
изисквания. Това обстоятелство се установява посредством експертиза, в която се
изследва фракционния състав на тютюна или отпадъчния тютюн. В конкретния случай
от изготвеното заключение на вещото лице по назначената и реализирана в хода на
съдебното следствие физико – химичната експертиза, се установява, че намерената
и иззета тревиста маса за която подс. И. е дала
обяснения пред служителите на полицията, че е нейна представлява силно замърсен
технологичен отпадък от обработка и преработка на тютюн и не представлява
тютюнево изделие - тютюн за пушене. Ето защо съдът намира, че той не попада в
обхвата на акцизните стоки, описани в чл.12 от ЗАДС и не следва да притежава
акцизен бандерол, по чл.2, т.2 и чл.64, ал.1 от Закона за акцизите и данъчните
складове и чл.25 и чл.28 от Закона за тютюна и тютюневите изделия. Пулът
попада в обхвата на чл.12, ал.4 от ЗАДС „Отпадъците от тютюн, които не попадат
в обхвата на ал.1, т.2” и не представлява акцизна стока.
Съдът
кредитира изцяло заключението на назначената и реализирана в хода на съдебното
следствие повторна физико – химична експертиза и го приема за достоверно при
изграждане на становището си. В.л. е направило органолептична
оценка на предоставената му контролна проба, и е подложил същата на ситов анализ за разделянето и на фракции, като по този
начин е определил фракционния състав на представената за изследване проба. Съдът
намира, че се касае за експертиза извършена компетентно и обективно въз основа
на обективни дадености, намерени и установени при извършеното претърсване и
изземване. Заключението е изготвено от в.л. гл. ас. Н.Н. в Института по тютюна
и тютюневите изделия, а съгласно чл.35в, ал.1 от ЗТТИ „Изследвания и анализи
на тютюневи изделия за установяване съдържанието на вредни вещества и съставки,
включително на катран, никотин и въглероден монооксид,
както и оценката за съответствие на съдържанието на вредни съставки в цигарите
се извършват от Института по тютюна и тютюневите изделия към Селскостопанската
академия.”. Съдът не кредитира заключението на изготвената в хода на ДП физико
– химична експертиза, тъй като на представената проба е извършено само органолептично описание чрез визуален оглед и чрез
дегустационен метод са определени пушателно вкусовите
й характеристики, но същата не е била подложена на ситов
анализ за определяне на фракционния й състав. От друга страна тази експертиза е
изготвена от в.л. в Централна митническа лаборатория, която не попада в обхвата
на чл.35в, ал.1 от ЗТТИ. Съгласно чл.35б, ал.2 от ЗТТИ „Измерването и контролът
се извършват от акредитирани лаборатории, одобрени от Изпълнителна агенция
"Българска служба за акредитация" към министъра на икономиката,
енергетиката и туризма”, като по делото липсват доказателства Централна
митническа лаборатория да е акредитирана лаборатория съгласно разпоредбата на чл.35б,
ал.2 от ЗТТИ.
С оглед на
гореизложеното настоящата инстанция счита, че от обективна страна не бе
доказано държане на акцизни стоки по смисъла, който е заложил законодателя, за
да се консумира състава на престъплението по чл.234, ал.1 от НК.
Безспорно съгласно
чл.131, ал.1 от НПК претърсването и изземването са способи на
доказване в наказателното производство. При анализа на доказателствата
съдът прие за част от доказателствения материал
протокола за претърсване и изземване от 17.04.2013г. Същият
е годно доказателствено средство, тъй
като е съставен при спазване на процесуалният ред в нарушение на чл.162,
чл.163 и чл.137 от НПК. Същия обаче сам по себе си не може
да обоснове извода, че с действията си подс. И. е
консумирала състава на престъплението по чл.234, ал.1 от НК, тъй като чрез
физико – химичната експертиза допусната и реализирана в хода на съдебното
следствие се установява, че изпитаната проба от иззетата тревиста маса не попада
в хипотезата на чл.12, ал.1 от Закона за акцизите и данъчните складове.
С оглед на
гореизложеното, съдът призна подс. И. за невинна и на
осн. чл. 304 от НПК, изцяло я оправда по повдигнатото
й обвинение за престъплението по чл.234, ал.1 от НК.
Въпреки, че
намерената и иззета тревиста маса не е акцизна стока по смисъла на закона,
нейната консумация, според вещото лице, това е неизползваема фракция от тютюн
получен при промишлена обработка на тютюна от категорията пул, който е опасен
за употреба и негоден за консумация /пушене/. Ето защо, съдът прецени, че иззетото
количество отпадъчен тютюн, като веществено доказателство по делото с общо
тегло 9,041 кг
/девет килограма и четиридесет и един грама/, разпределен в прозрачни полиетиленови пликове/, не следва да се връща на подс. И., а следва да бъде отнет в полза на държавата на осн. чл.53 от НК и да се унищожи от съответния компетентен
орган след влизане на присъдата в сила.
При този изход
на процеса съдът присъди веществените доказателства по делото: 79 /седемдесет и
девет/ броя черни картонени кутии с надпис „CARTEL” със заготовки за цигари
/хартии с филтър/, след влизане на присъдата в сила да се върнат на подсъдимата
Е. Русенова И..
При този изход
на процеса направените по делото разноски на основание чл.190, ал.1 от НПК остават
за сметка на държавата.
Водим от
гореизложеното съдът постанови присъдата си в този смисъл.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: