№ 33
гр. Бургас, 04.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на четвърти април
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Илияна Т. Балтова
Членове:Десислава Д. Щерева
Янко Н. Новаков
като разгледа докладваното от Десислава Д. Щерева Въззивно търговско
дело № 20222001000170 по описа за 2022 година
Производството е образувано по молба, депозирана от „Р.“ ЕООД, за
допълване и тълкуване на решение №11/31.01.2023 год. по т.д.№170/2022 год.
на АС Бургас. Моли се решението да бъде допълнено с отхвърлителен
диспозитив по отношение на претендираните от ищеца суми за неустойки за
периода от 13.03.2020 год. до 13.07.2020 год. върху сумите за наеми, за които
първоинстанционното решение е потвърдено, както и с отхвърлителен
диспозитив за претендираните от ищеца суми за ДДС върху неустойките, за
които решението на БОС е потвърдено, като съответно бъде изменение
постановеното въззивно решение в частта за разноските.
При условията на евентуалност се моли за тълкуване на решението по
повдигнатия въпрос, респективно – по оплакването срещу
първоинстанционното решение относно дължимостта или недължимостта на
ДДС върху вземането за неустойка.
Ответната страна по молбата не е депозирала отговор в предоставения
срок.
Бургаският апелативен съд, за да се произнесе по молбата, взе предвид
следното:
С решение 11/31.01.2022 год. по т.д.№170/2022 год. на БАС обжалваното
1
първоинстанционно решение е потвърдено частично, за дължими наеми по 8
фактури на обща стойност 22 695,70 лв., както и в частта, в която върху тези
дължими наеми е начислена и присъдена неустойка по чл.26 от договора за
наем в общ размер от 4 127,96 лв., а в останалата част решението е
обезсилено и делото е върнато на първоинстанционния съд за разглеждане на
предявените искове.
Съдебното решение е непълно и подлежи на допълване по реда на
чл.250 от ГПК в случаите, когато не обхваща цЕ.я спорен предмет. При
непълното решение липсва формирана воля на съда относно част от спорното
право, един от съединените искове или допълнителни искания, свързани с
главния спорен предмет,каквито са исканията за плодове или лихви - така
решение №137/29.05.2013 год. по гр.д.№197/12 год. ІV гр.о. ВКС.
В процесния случай, при постановяване на въззивното решение, е
формирана воля по цЕ.я според предмет, включително в мотивите е изложено
съображение по възражението на ответната страна за недължимост на
неустойката по чл.26 от договора за период от 123 дни. Този извод на съда не
е намерил място в диспозитива, което представлява очевидна фактическа
грешка, отстранима и по служебна инициатива на съда, а не непълнота на
решението. На л.13 от решението, ред 20-ти, след „4 127,96 лв.“ диспозитивът
следва да допълни с периода на дължимост на неустойката по чл.26 от
договора, по следния начин: „за периода от 06.04.2019 год. до 12.03.2020 год.
и от 14.07.2020 год. до 06.11.2020 год.“.
От ищеца не е бил претендиран ДДС върху текущите неустойки по
чл.26 от договора и поради пред въззивния съд този въпрос не е стоял и
съответно не е обсъден в потвърдителната част на въззивното решение.
Страните са спорили единствено за дължимост на ДДС върху фактурираните
неустойки, но в тази част решението е обезсилено, върнато за произнасяне по
предявените искове и липсва произнасяне по същество.
От изложеното до тук следва, че липсват предпоставки за допълване
на решение №11/31.01.2023 год. по т.д.№170/2022 год. на АС Бургас –
осъществено е произнасяне по спорните въпроси в обема, заявен от страните
като предмет на делото.
Липсват предпоставки и за тълкуване на влязлата в сила част от
решението - волята на съда, материализирана в диспозитива на решението,
2
предмет на настоящата молба за тълкуване, е ясно изразена и обусловена от
приетото в съобразителната част на същото.
Не са налице предпоставки за изменение на решението в частта за
разноските и в тази част молбата следва да се отхвърли.
Мотивиран от изложеното, Бургаският апелативен съд
РЕШИ:
ДОПУСКА ПОПРАВКА на очевидна фактическа грешка в решение
№11/31.01.2023 год. по т.д.№170/2022 год. на АС Бургас, като на л.13 от
решението, ред 20-ти, след „4 127,96 лв.“ диспозитивът следва да се чете по
следния начин:
„за периода от 06.04.2019 год. до 12.03.2020 год. и от 14.07.2020 год.
до 06.11.2020 год.“.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на „Р.“ ЕООД за допълване и
тълкуване на решението, както и за изменение в частта за разноските.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
връчване на препис от него на страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3