Решение по дело №6710/2019 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 3077
Дата: 15 ноември 2019 г. (в сила от 18 декември 2020 г.)
Съдия: Магдалена Стоянова Маринова
Дело: 20192120106710
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 9 август 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

№ 3077                                                       15.11.2019 година                             град Бургас

 

                 В    И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Бургаски районен съд                                       пети граждански състав

Петнадесети октомври                                      през две хиляди и деветнадесета година

в публично заседание в състав:                

                           Председател: Магдалена Маринова

 

При секретаря: Анелия Такова,

като разгледа докладваното от съдия Маринова гражданско дело № 6 710 по описа на Бургаски районен съд за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е по реда на чл. 422 от ГПК   и е образувано по повод искова молба от Г.К.Б. ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адвокат Н.И.,***, против „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, р-н Централен, ул. „Христо Г. Данов“ № 37, представлявано от Михаела Михайлова МихайловаДьорфлер, Жанет Петкова Стойчева и Робърт Дик, за приемане за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата 408,21 лева, дължима на основание неоснователно обогатяване и платена от ищеца по сметка на ответника за допълнително начислена ел. енергия за периода от 06.06.2017 година до 04.09.2017 година по фактура № **********  от 28.01.2019 година, плащане на която разпоредено със заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по частно гражданско дело № 2714 по описа на Районен съд – Пловдив за 2019 година, както и за присъждане на разноските, направени по водене на настоящото дело и в заповедното производство.

Исковата молба  е основана на следните фактически твърдения:

Ищецът получил фактура № ********** от 28.01.2019 година, издадена от ответното дружество, за коригиране на сметката му за електроенергия, начислена за имот, находящ се на адрес: град Б.с посочената цена от 408,21 лева, която той платил, за да не бъде преустановено електрозахранването в дома му.

Ищецът твърди, че не е присъствал на проверката, извършена от служители на ответника, и не е получавал констативен протокол по реда, предвиден в ПИКЕЕ. Поради това счита, че съставеният констативен протокол не е надлежно основание за извършване на корекцията. В тази насока излага, че е налице неизпълнение на договорните задължение, регламентирани в Общите условия на дружеството, посочено като ответник.  Посочва още, че сумата е начислена за презюмирана, а не за реално начислена ел. енергия. На следващо място посочва, че липсва облигационна връзка между него и ответното дружество, както и липсва законово основание за извършване на едностранна корекция на сметка, за което излага подробни фактически твърдения и правни доводи. Конкретизира в тази насока, че не е носител на вещно право на собственост  или на ползване върху имота. Счита, че корекционната процедура  въвежда безвиновна отговорност на потребителя, което е в противоречие с чл. 82 от ЗЗД и това може да бъде регламентирано само със  закон.

На следващо място посочва, че при договора за покупко – продажба се дължи заплащане на цена само за реално доставена стока. Счита, че освен наличие на виновно поведение ответникът следва да докаже и че е спазена процедурата, регламентирана в чл. 48 – чл.51 от ПИКЕЕ.  По отношение на тези норми посочва, че са неравноправни по смисъла на чл. 143 ,т.5, т.14 и т.16 от ЗЗП и нищожни на основание чл.146 от ЗЗП, тъй като на потребителя се възлага задължение да плати цена, дори доставчикът да не изпълни задължението си достави количеството енергия, което абонатът е заплатил. В исковата молба са изложени и друг подробни фактически и правни доводи в тази насока.

В преклузивния едномесечен срок от получаване на препис от исковата молба ответникът, чрез процесуалния си представител- юрисконсулт Николов, дава писмен отговор, в който оспорва предявения иск като неоснователен и недоказан.

По фактите в писмения отговор е посочено, че след демонтажа на електромера, за което е съставен констативен протокол, той е изпратен за метрологична експертиза в БИМ. Установено е, че е осъществен достъп до вътрешността на електромера.  Основният капак е пробит на две места и е монтиран допълнително проводник, закъсяващ куплунг Х2. По този начин са изменени техническите и метрологичните характеристики на електромера и преминаващата през него електрическа енергия се измерва с отклонение, извън границите на допустимото  и грешката е 60,08 %. За проверката е съставен констативен протокол.

 С оглед на описаното по-горе операторът на разпределителната електрическа мрежа е извършил преизчисление на количеството електрическа енергия, за което счита, че е направено  при спазване на инструкциите, съдържащи се в чл. 48, ал. 1, т. 1 б. "а" от ПИКЕЕ, като е начислил допълнително количество електрическа енергия на клиента в размер от 2 354 kWh, като дължимата сума, вследствие на установеното непълно измерване, изчислена по определените за периода цени от страна на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) е 408,21 лв. с ДДС. Периодът от време, за който е извършена корекцията е 90 дни, като първата дата - 06.06.2017 г.  е началото на корекционния период е датата на регулярен отчет на показанията на електромера, който е най-близкият до и попадащ в максималните 90 дни корекционен период назад, считано от датата на проверката, в която е констатирана манипулацията, последната дата е датата на извършената техническа проверка - 04.09.2017 г. (вж. чл.48, ал.1 ПИКЕЕ). ЕР Юг е предоставило тази информация на ЕВН ЕС, което от своя страна е издало и процесната фактура № ********** от 28.01.2019 година за допълнително начислената сума, вследствие на установеното непълно измерване на електрическа енергия и с писмо с изх. № 7052550/28.01.2019 г. е изпратило на адреса на му кореспонденция (уведомление) за извършеното допълнително начисление.

            Ответникът, чрез процесуалния си представител, твърди, че съществува законово основание за начисляване на процесната сума и в конкретния случай това е направено на основание чл. 51, ал.1 от ПИКЕЕ във връзка с чл. 48, ал.1 от ПИКЕЕ. В този смисъл се позовава на съдебна практика.

            В писмения отговор е изложено още, че е ирелевантно наличието на виновно поведение от страна на клиента за дължимост на сумите.  Посочва, че цитираните законови разпоредби като единствено условия за упражняване на правото от крайния снабдител установяване по съответния ред, че е налице случай на неизмерена, неправилно или неточно измерена електрическа енергия. Позовава се на съдебна практика.

Ответникът, чрез процесуалния си представител, излага, че  липсата на предвиден изричен ред за уведомяване на клиентите при извършени корекции в ОУ на ЕВН ЕС не е основание да се отрече дължимостта на сумата по направената корекция. В този смисъл ответникът се позовава на съдебна практика. Счита, че корекционната процедура се провежда с цел възстановяване на настъпило без основание имуществено разместване, без да се доказва виновно поведение на клиента. Конкретизира, че в практиката на ВКС се приема, че доставката не ел. енергия се подчинява на общите правила за покупко – продажба в  ЗЗД и купувачът следва да плати дължимата сума, независимо от липсата на предварителни процедури за защита на потребителите.

От името на ответната страна са посочени доказателства.

В съдебно заседание ищецът не се представлява. Постъпила е молба от процесуалния му представител, в която излага, че поддържа предявения иск. Излага подробни фактически и правни доводи за основателност на предявения иск и оспорва фактите и доводите, изложени в писмения отговор.

В съдебно заседание ответникът не се представлява. Постъпила е молба от процесуалния му представител, в която излага подробни фактически и правни доводи за неоснователност на предявения иск.

По приложимия материален закон настоящият състав приема следното:

Предявеният иск е с материално правно основание чл. 55, ал.1, предложение 1 от ЗЗД. Съгласно тази норма този, който е получил нещо без основание, е длъжен да го върне.

  От събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, се установява следното от фактически и правна страна:

 По повод направеното възражение, че ищецът не е потребител на ел. енергия, настоящият състав приема, предвид изложеното  в исковата молба, че той е извършил плащане на задължението, за да не бъде преустановено ел. захранването в имота му,  че по при тези твърдения не е спорно това негово качество.

             Не е спорно по делото, че на ищцата, като потребител на електрическа енергия с клиентски номер ********** за измервателно точка № 2629511, е издадена фактурата, описана в исковата молба и приета като писмено доказателство по делото за задължение в размер на 408, 21 лева с основание дължима сума в следствие на установено неизмерване, непълно или неточно измерване на количеството електрическа енергия за електромер  ********* за периода от 06.06.2017 година до 04.09.2017 година.

            В приетия като писмено доказателство протокол  от метрологична експертиза на средство за измерване № 1224 от 01.08.2018 година на Български институт по метрология, се установява пробит основен капак на електромера.  В частта техническо състояние на частите и механизмите, защитени от нерегламентиран достъп, е посочено, че е осъществен нерегламентиран достъп до вътрешността на електромера, чрез пробиване на отвори от горната страна на капака, както и че основаният капак е пробит на две места и е монтиран допълнително проводник, закъсяващ куплунг Х2. В протокола е посочено още, че по този начин са изменени техническите и метрологичните характеристики на електромера и преминаващата през него електрическа енергия  са измерва с отклонение, извън границите на допустимото, посочено в т.4.4 и т.4.6.

            При тази фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

          В случая ответникът следва да докаже наличието на фактически основания за начисляване на сумата и законосъобразността на това с оглед приложение на разпоредбите на които се позовава – чл.83, ал.1, т.6 от Закона за енергетиката във връзка с чл. 48, ал.1 от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия обн. ДВ бр.98 от 12.11.2013 година и влезли в сила на  16.11.2013 година във връзка с чл. 51, ал.1 от ПИКЕЕ вр. чл. 48 от ПИКЕЕ,  отменени с Решение № 2315 от 2018 г. на ВАС на РБ – ДВ, бр. 97 от 2018 г., в сила от 23.11.2018 г., но действащ материален закон към периода, за който е коригирано количество ел. енергия и към датата на издаване на фактурата. Приложение намират  и разпоредбите на Общите условия на дружествата „ЕВН България Електроразпределение“ ЕАД и „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, съгласно изложеното в писмения отговор.

В чл. 83 от ЗЕ е предвидена възможността да бъдат създадени правилата за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, както и създаването, поддържането и достъпа до база данни с регистрацията от средствата за търговско измерване. Правилата за измерване на количеството електрическа енергия са обнародвани в ДВ бр.98 от 12.11.2013 година. Те намират приложение в настоящия случай,  тъй като проверката на електромера е извършена на 08.08.2017 година. Към датата на извършване на проверката действащи са чл. 48 -51 от ПИКЕЕ /отм./.  В сила са и действащи Общи условия на ответното дружество за продажба на електрическа енергия от „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” EАД,  одобрени с решение на ДКЕВР №ОУ-013 от 10.05.2008г., за които не е спорно от че са действащи към момента.

В чл. 48, ал.1 от ПИКЕЕ /отм./ е посочено, че при липса на средство за търговско измерване, както и в случаите, когато при метрологичната проверка се установи, че средството за търговско измерване не измерва или измерва с грешка извън допустимата, операторът на съответната мрежа изчислява количеството електрическа енергия за период от датата на констатиране на неправилното/неточното измерване или неизмерване до датата на монтажа на средството за търговско измерване или до предходната извършена проверка на средството за търговско измерване, но не по-дълъг от 90 дни, както следва: б. „а“ за битови клиенти: при наличие на точен измерител количеството преминала електрическа енергия се изчислява като функция на измерителя, като се отчита класът на точност на средството за търговско измерване.  В чл.51 от ПИКЕЕ  /отм. е посочено, че операторът на разпределителната мрежа предоставя на крайния снабдител и доставчик от последна инстанция информация за дължимата сума от съответния клиент, вследствие на установеното неизмерване, непълно или неточно измерване, определена на база коригираните количества електрическа енергия, действащата цена, по която операторът на разпределителната мрежа закупува от обществения доставчик електрическа енергия за покриване на технологичните си разходи и дължимите мрежови цени.

Към този момент възможността за извършване на едностранна корекция на количеството електрическа енергия, доставено на потребителя за минал период, се съдържа и  в чл.28, ал.1 и ал. 2 от Общите условия. Съгласно ал.1 ЕВН ЕС въз основа на представени от електроразпределителното дружество констативни протоколи заедно със справки за начислената енергия изчислява и коригира сметките на клиента за изминал период. В ал.2 е посочено, че в случаите по ал.1 продавачът изготвя справка за дължимите суми и в 7 (седем) дневен срок уведомява клиента за сумите, които последният дължи или ще му бъдат възстановени със следващото плащане.

Разпоредбата на чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ ,обаче, предвижда, че крайният снабдител продава електрическа енергия при публично известни общи условия, които трябва да съдържат задължително ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка, съгласно правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ.  По тази начин с приемане на тези изменения в ЗЕ и приемането на ПИКЕЕ вече е налице законово основание за извършване на едностранна корекция в сметката на потребителя. (В този смисъл и задължителната съдебна практика - решение № 111 от 17.07.2015 г. на ВКС по т.д. № 1650/2014 г., I т.о.), както е посочил и ответника в писмения си отговор. Предвидено е обаче задължение за крайният снабдител с електрическа енергия в общите условия да посочи ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка по чл. 98а, ал.2, т.6 ЗЕ. В настоящият случай  това законово изискване не е налице, тъй като общите условия не съдържат ред за уведомяване на клиентите при корекция на сметки.  При това положение корекцията на сметка е незаконосъобразно извършена и сумата, платена от ищцата  въз основа на фактурата, е платена без основание и подлежи на реституция.

Следва да бъде посочено, че в решение № 111 от 17.06.2015 година по търговско дело № 1650/2014 година на ВКС, Първо търговско отделение, е прието, че: „Със задължителната за съдилищата практика на ВКС е отречена възможността доставчикът да обосновава правото си на едностранна корекция с клаузи, съдържащи се в приети от самия него и обвързващи потребителя общи условия, след като липсва законова регламентация на това право, като е изразено разбиране, че заради неравноправния им характер подобни клаузи са нищожни по силата на чл.146, ал.1 ЗЗП и чл.26, ал.1 ЗЗД и не обвързват потребителите. Нищожността на посочените уговорки в общите условия е обявена на база на предвидената възможност за едностранна корекция на сметките за електрическа енергия за минал период, която позволява на доставчика да получи цена за недоставена от него и неизползвана от потребителя електрическа енергия, като е допустима корекция, когато отклоненията в показателите на консумираната електрическа енергия се дължат на неправомерно действие от страна на потребителя и доставчикът е установил периода на грешното измерване или неизмерване и е отчетена реално консумираната електрическа енергия за миналия период.“ В същото решение е прието и, че „с изменението в Закона за енергетиката с ДВ бр.54/12г. съществува законово основание крайният снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената електрическа енергия, ако е изпълнил задължението си по чл.98а, ал.2, т.6 и по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ за предвиждане в общите условия на договорите на ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка и на правила за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия и за извършване на корекция на сметките за предоставената електрическа енергия.“.  В тази насока е и решение № 173 от 16.12.2015 година по търговско дело № 3262/2014 година на ВКС, Второ търговско отделение.

Във връзка с довода, изложен от ответната страна в писмения отговор следва да бъде посочено, че искът не е основан на твърдения за неизпълнение на задължение по договор за покупко – продажба за плащане на цена на реално доставена енергия, поради което и приложение не може да намери разпоредбата на чл. 183 от ЗЗД.

            С горните мотиви следва да бъде постановено решение,  с което ответното дружество да бъде осъдено да плати на ищцата сумата  408,21 лева, дължима на основание неоснователно обогатяване и платена от ищеца по сметка на ответника за допълнително начислена ел. енергия за периода от 06.06.2017 година до 04.09.2017 година по фактура № **********  от 28.01.2019 година, плащане на която разпоредено със заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по частно гражданско дело № 2714 по описа на Районен съд – Пловдив за 2019 година

При това положение и на основание чл.78 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да плати на ищцата и разноските, направени по водене на делото, които са в размер на 25 лева и представляват платена държавна такса.

Съгласно мотивите към т.11г от ТР №  съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство. При това положение настоящият състав приема, че са дължими и разноските, направени в заповедното производство, които са присъдени в полза на ищеца в размер на 25, 00 лева и представляват платена държавна такса.

На основание чл.78 от ГПК и чл.38, ал.1, т.2 от Закона  за адвокатурата ответникът следва да бъде осъден да плати на ищеца разноски в размер на 300 лева и представляващи възнаграждение за осъществено процесуално представителство по делото на ищеца от адвокат Н.И. ***. Размера е съобразен с минималния размер на адвокатските възнаграждения, посочен в чл.7, ал.2, т.1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

При този изход от спора следва да бъде отхвърлена претенцията на ответника за осъждане на ищеца да му плати разноски, направени по водене на делото.

            Мотивиран от горното и на основание чл. 235, ал.1 от ГПК вр. чл.55 от  ЗЗД, Бургаският районен съд

 

Р Е Ш И :

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД град Пловдив ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” №37, представлявано от Михаела Михайлова МихайловаДьорфлер, Жанет Петкова Стойчева и Роберт Дик,  че дължи на ищеца Г.К.Б. ЕГН **********, с адрес: ***, сумата 408,21 лева /четиристотин и осем лева, двадесет и една стотинки/, дължима на основание неоснователно обогатяване и платена от ищеца по сметка на ответника като цена за допълнително начислена ел. енергия за периода от 06.06.2017 година до 04.09.2017 година по фактура № **********  от 28.01.2019 година, плащане на която разпоредено със заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по частно гражданско дело № 2714 по описа на Районен съд – Пловдив за 2019 година, както и за присъждане на разноските, направени по водене на настоящото дело и в заповедното производство.

ОСЪЖДАЕВН България Електроснабдяване” ЕАД град Пловдив ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” №37, представлявано от Михаела Михайлова МихайловаДьорфлер, Жанет Петкова Стойчева и Роберт Дик, да плати на Г.К.Б. ЕГН **********, с адрес: ***,  сумата 25, 00 лева /двадесет и пет лева/, представляваща държавна такса по водене на делото и сумата 25,00 лева /двадесет и пет лева/, представляваща държавна такса за заповедното производство.

ОСЪЖДАЕВН България Електроснабдяване” ЕАД град Пловдив ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” №37, представлявано от Михаела Михайлова МихайловаДьорфлер, Жанет Петкова Стойчева и Роберт Дик, да плати на адвокат Н.И.И. ЕГН **********, Адвокатска колегия – София, с адрес: град София, ул.  „Гургулят“ №31, ет.1, сумата от  300 лева /триста лева/, на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА за процесуално представителство на ищеца Г.К.Б. ЕГН **********, с адрес: ***, по настоящото дело.

ОТХВЪРЛЯ претенцията от ищеца „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД град Пловдив ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” №37, представлявано от Михаела Михайлова МихайловаДьорфлер, Жанет Петкова Стойчева и Роберт Дик, за осъждане на ищеца Г.К.Б. ЕГН **********, с адрес: ***, да му плати разноски, направени по водене на делото.

Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от получаване на съобщение за изготвянето му.

                                                                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/

Вярно с оригинала

А.Т.