Решение по дело №271/2025 на Административен съд - Кърджали

Производството е по реда на чл.72, ал.4 от ЗМВР.

Образувано по касационна жалба на полицай към [група] в [сектор] в РУ-Кърджали, приподписана от упълномощен юрисконсулт, срещу Решение №4 от 31.01.2025 г., постановено по а.н.д. №114/2024 г. по описа на Районен съд-Момчилград. Изложени са съображения за неправилност на решението поради допуснато нарушение на материалния закон. Претендира се и необоснованост на съдебния акт. Оспорват се изводите на РС – Кърджали, че заповедта не отговаря на изискванията за форма, тъй като не са описани фактическите и правните основания за задържането, както и, че не е спазен принципа за съразмерност при налагане на ПАМ. В касационната жалба се твърди, че от представените по делото писмени доказателства, се установява, че обжалваната пред РС – Кърджали заповед е издадена от компетентен орган в кръга на правомощията му, в съответната форма, при спазване на материалноправните и процесуалните правила по издаването, съобразена е с целта на закона. Посочва се също, че задържането е предприето с цел започване на разследване срещу вероятния извършител на престъпление. Разпоредбата на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР предполага наличието на данни, от които да може да се направи основателно предположение, че конкретно лице е извършило престъпление. Заповедта е издадена на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР спрямо "лице, за което има данни, че е извършило престъпление". Задържането е разпоредено при установена проверка, сочеща на извършено престъпление от жалбоподателя към момента на издаване на заповедта. Безспорно е, че към момента на издаване на заповедта е била налице хипотезата на посочената правна норма. Чрез мерките по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР органите на МВР реализират законовите си правомощия, свързани с профилактиката, разкриването и разследването на престъпления. Наложената принудителна административна мярка напълно съответства на целта на закона по смисъла на чл.22 ЗАНН - за предотвратяване и преустановяване на нарушения и вредните последици от тях, както и да се предупредят и превъзпитат нарушителите към спазване на установения правен ред. Задържането за срок от 24 часа по чл.72 от ЗМВР налага неблагоприятни последици на адресата с цел постигане на правно определен резултат.

В касационната жалба се посочва, че задържането е било извършено във връзка с данни за евентуално извършено престъпление по чл.129, ал.2, във вр. с ал.1 от НК и ЗМ №[номер]/[дата] на РУ- Кирково. Независимо, че в заповедта не е описано подробно евентуалното извършено деяние то чрез посочване на законовия текст и предвид факта, че задържаният, през периода когато е бил задържан на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, е бил разпитан като свидетел по вече образуваното досъдебно производство, се стига до извода, че на същия е била ясна причината за задържане. Също така в заповедта ясно е посочено, че поводът за задържането е вече образуваната проверка по заявителски материал за извършено престъпление по чл.129, ал.2, във вр. с ал.1 от НК.

Искането е да се отмени да оспореното решение и вместо него да се постанови решение, с което да отхвърли жалбата на срещу Заповед за задържане на лице с рег.№ 318зз-40/21.07.2024г.

В съдебно заседание, редовно призован, касаторът не се явява и не се представлява. От пълномощник е постъпило становище за неправилност на оспореното решение. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение и се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Ответникът – , редовно призован, не се явява и не се представлява.

Представителят на ОП – Кърджали дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба и неправилност на оспореното решение на РС – Момчилград.

Касационният съд, след проверка на оспореното решение, констатира следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от страна по а.н.д. № 114/2024 г. по описа на РС – Момчилград, за която оспореното решение е неблагоприятно, поради което е допустима.

Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения:

С обжалваното решение РС – Момчилград е отменил Заповед за задържане на лице с рег. № .№ 318зз-40/21.07.2024г., издадена от [длъжност] в РУ- Кирково и осъдил ОДМВР – Кърджали да заплати деловодни разноски на А. С..

РС-Момчилград е установил, че със Заповед за полицейско задържане на лице от 21.07.2024 г. на полицейски орган при РУ- Кирково към ОДМВР- Кърджали М. Р. Р. - [длъжност] при РУ Кирково, жалбоподателят А. М. С. от [населено място] е бил задържан за 24 часа в помещение за временно задържане в РУ-Кирково. В заповедта е посочено, че лицето е задържано в помещение за временно задържане на РУ Кирково. Задържането е станало на 21.07.2024г. в 12.00 часа, а лицето е освободено на 22.07.2021г. в 11,50 часа.

В заповедта за задържане е посочено, че лицето е задържано на основание чл.72, ал. 1, от ЗМВР, във връзка е образуван ЗМ № [номер]/[дата] на РУ- Кирково за извършено престъпление по чл.129, ал.2, във вр.с ал.1 от НК.

В оспореното решение са изложени обосновани мотиви за същността на ПАМ по чл.72 от ЗМВР, включително и за нейния характер – превантивен или преустановителен.

За да отмени обжалваната заповед РС-Момчилград е приел, че е нарушен принципа на съразмерност по чл.6, ал.2 от АПК, тъй като се засягат права и законни интереси на граждани в по-голяма степен от най-необходимото от гледна точка на целта, за която се издава акта.

РС-Момчилград посочил, че за да се прибегне до задържане, същото трябва да преследва някаква легитимна, законово призната цел, а не да се явява своеобразно наказание, репресия налагана по усмотрение на административния орган. В обжалваното решение е прието, че в случая издаването на заповедта превишава целта на закона поради обстоятелството, че принудата и нейното реализиране не е обусловено от необходимостта лицето да бъде държано за 24 часа.

Също така се съдържа мотив, че към момента на задържане лицето е било с установена самоличност и няма никакви данни то да е предприело действия на укриване или осуетяване на евентуално наказателно преследване спрямо него.

Решението е правилно. Изводите на РС – Момчилград за незаконосъобразност на заповедта за задържане по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР са съответни на събраните доказателства и на материалноправната норма, посочена като основание за издаване на заповедта. Изложените в обжалваното решение мотиви са съответни на установените факти и се споделят от касационния състав на АС – Кърджали.

Както правилно е приел и РС – Момчилград, към датата на издаване на ЗППАМ – 21.07.2024 г., не е съществувала предвидената в закона цел за издаване на ЗППАМ. Според чл. 22 от ЗАНН, принудителните административни мерки, каквато мярка представлява и задържането на лице за срок от 24 от часа, имат за цел предотвратяване или преустановяване извършването на нарушение или престъпление, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях. Във връзка с горното, при прилагане на мерките по чл. 72, ал. 1 от ЗМВР, органите на МВР следва да съобразят и необходимостта от тяхното налагане за всеки конкретен случай. С оглед правната природа и характера на мярката по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, последната няма за цел наказване на уличеното лице или прилагане на някаква репресия спрямо това лице, за извършено от него деяние, а цели възпрепятстване на лицето, за което има данни, че е извършило престъпление, да се укрие или да извърши друго престъпление, да осуети наказателно преследване, както и извършването на неотложни действия, чрез които да бъдат събрани достатъчно данни за образуване на наказателно производство.

От събраните доказателства РС – Момчилград правилно е приел, че към датата на издаване на оспорената пред него заповед за задържане не са постигнати целите, за които се издава тази заповед.

Поради изложеното обжалваното решение е правилно, валидно и допустимо и следва да се остави в сила.

Ето защо и на основание чл. 221, ал.2, изр.1-во, предл.1-во от АПК, Административният съд

 

 

Р Е Ш И:

 

Оставя в сила Решение №4 от 31.01.2025 г., постановено по а.н.д. №114/2024 г. по описа на Районен съд-Момчилград.

Решението е окончателно.