Р
Е Ш Е Н И Е № 46
07.
06. 2019
год. гр. Чирпан
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Районен
съд Чирпан, втори състав
На
03. 06. 2019 год.
В
публично заседание в състав:
Председател: ТИХОМИР КОЛЕВ
Секретар: МАРИЯ ХАЛАЧЕВА
Сложи за разглеждане докладваното от Районен съдия ТИХОМИР КОЛЕВ
Гр. дело номер 118 по описа за 2019
година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен
е иск с правно основание чл. 422 ал.1 от ГПК.
Ищцовата страна чрез процесуалния си представител ю.к. В.Г.
изнася в ИМ, че на 16.01.2019
г. на „Кредисимо" ЕАД /"Кредисимо" или , Дружеството"/ било
връчено съобщение, с приложено разпореждане, с което съдът им указва, че на
основание чл. 415, ал. 1, т. 2 в едномесечен срок от получаване на съобщението
може да предявят установителен иск относно вземането, предмет на заявление и
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 538/2018г.
по описа на Районен съд - Чирпан. В изпълнение на указанията и в
законоустановения срок, предявявам настоящия установителен иск против В.Н.В.,
ЕГН **********.
На 29.01.2014 г. между Кредисимо (заемодател), от една
страна, и В.Н.В., ЕГН ********** (кредитополучател), от друга страна, бил
сключен за срок от 5 години Договор за кредит № 275587 („Договора"), ведно с Общи условия за предоставяне на
кредити на Кредисимо /ОУ/, неразделна част от Договора.
По силата на
сключения Договор дружеството предоставило на В.Н.В. заемна сума в размер на
300.00 лева (главница) при лихва и други условия, подробно уговорени с Договора
за кредит и приложимите към него ОУ. Заемната сума в размер на 300,00 лева била
усвоена на 29.01.2014 г. от кредитополучателя на каса на „Изипей" („Еазу
Рау") АД. На основание чл. 192 ГПК,
моли съда да задължи „Изипей" АД с ЕИК *********, с адрес в гр. София
1000, район „Средец", ул. „Иван Вазов" № 16, да представи в
настоящото производство оригинала на разписката за получената сума с положен
подписа на кредитополучателя.
Изнася още, че В.Н.В., от своя страна, се задължила да
върне предоставената й заемна сума чрез 4 (четири) броя погасителни вноски, от
които - 3 (три) равни в размер на 112.41 лева и 1 (една) последна изравнителна
в размер на 112.39 лв., описани в уговорения между страните погасителен план.
Отвеницата не изпълнила основното си договорно задължение, а именно, да върне
предоставения й кредит при договорените условия. За погасяване на процесното
задължение постъпило едно плащане на 29.05.2014 г., с просрочие от 89 дни, в
размер на 130 лв.
Посоченото частично плащане погасило само част от
дължимите суми по процесното вземане. Така направеното частично плащане от
страна на ответника, само по себе си представлявало признание за съществуването
на валидно сключен Договор, както и на обстоятелството, че г-жа В. започнала,
но не била изпълнила изцяло насрещното си и основано задължение да погаси
взетия кредит при договорените условия.
След 29.05.2014 г. плащания във връзка с погасяване на
остатъка на задължението към Кредисимо не били постъпвали. Във връзка с това
неизпълнение на ответника, същият бил търсен многократно с цел извънсъдебно
уреждане на отношенията им посредством сключване на споразумение за доброволно
изплащане на задълженията му и избягване на предприемане на съдебно
производство, което да увеличи дълга му със сторените съдебни разноски. В този
смисъл, Дружеството сторило административни разноски в размер на 24,36 лева, за
което представя в настоящото производство Протокол за извършени услуги по извънсъдебно
събиране на просрочените вземания от ответника. Съгласно т. 5 от раздел IX. „ЗАБАВА.
ПРЕДСРОЧНА ИЗИСКУЕМОСТ"от ОУ, представляващи неразделна част от процесния Договор,
сторените по този ред разноски от Кредисимо във връзка с извънсъдебното събиране на вземането са
изцяло за сметка на длъжника.
Предвид липсата на пълно и точно изпълнение от страна
на ответника на поетите задължения с Договора и безрезултатните опити за
доброволно уреждане на отношенията, Кредисимо били принудени да предприемат действия
за събиране на дължимите му се суми по съдебен ред и подаде заявление за
издаване на заповед за парично изпълнение по чл. 410 ГПК. Въз основа на същото
било образувано ч.гр.д. № 538/2018г., по описа на Районен съд-Чирпан.
Последният уважил изцяло депозираното заявление, в резултат на което била
издадена заповед за парично изпълнение, с която било разпоредено длъжникът В.Н.В.
да заплати на Кредисимо следните суми: 242,81
лева — главница, ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на заявлението в съда до окончателното й изплащане; 24,36 лева — административни разноски;
82,33 лева — договорна лихва за
периода от 01.03.2014 г. до 31.05.2014 г.; 133,13 лева — наказателна лихва за периода от 30.05.2014 г. до
27.06.2018 г.; както и 125 лева разноски,
от които 25,00 лева — държавна
такса и 100,00 лева юрисконсултско
възнаграждение.
Във връзка с издадената заповед за изпълнение по ч.гр.
д. № 538/2018 г. по описа на Районен съд - Чирпан и връчена на длъжника при
условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 и в
законоустановения едномесечен срок предявяват настоящия установителен иск срещу
В.Н.В. с ЕГН **********.
Молят съда, да постановите решение, с което да
приемете за установено по отношение на В.Н.В.
с ЕГН ********** съществуването на вземания в полза на Кредисимо,
за които е издадена заповед за парично изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. №
538/2018 г., по описа на Районен съд - Чирпан, за следните суми: 242,81 лева — главница, ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда до
окончателното й изплащане; 24,36 лева —
административни разноски; 82,33 лева —
договорна лихва за периода от 01.03.2014 г. до 31.05.2014 г.; 133,13 лева - наказателна лихва за
периода от 30.05.2014 г. до 27.06.2018 г.
Моли съда да
се произнесе и относно дължимостта на направените в заповедното производство
разноски /т.12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г.
на ОСГК на ВКС/, като ни присъдите сумата от 125лева разноски по ч.гр.д. № 538/2018 г., по описа на Районен
съд-Чирпан, от които 25 лева —
държавна такса и 100,00 лева юрисконсултско
възнаграждение.
Моли да им бъдат присъдени и всички направени разноски
в настоящото производство, включително юрисконсултско възнаграждение в размер
на 300,00 лева на основание чл.
25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ от 01.01.20016 г.,
издадена на основание чл. 37 от Закона за правната помощ, приложима на
основание чл.78, ал. 8 ГПК.
Ответницата, редовно призован по
смисъла на чл. 41 от ГПК, не се явява в съдебно заседание и не взема становище
по иска.
От събраните по делото писмени
доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност и от заключението на
вещото лица, прието в съдебно заседание, съдът приема за установена следната фактическа
обстановка:
Видно от приложеното по делото ч.гр.д. № 538/2018г по описа
на РС Чирпан безспорно се установява, че в резултат на заявление по смисъла на
чл. 410 от ГПК, РС Чирпан е издал Заповед № 181/11. 07. 2018 г., с която е
разпоредил и осъдил длъжника и ответник по настоящото дело В.Н.В. да
заплати сумата 482,63
/ четиристотин осемдесет и два лева и 63ст./лв., от които главница в размер на 242,81 / двеста
четиридесет и два лева и 81ст. / лв. и 24. 36 / двадесет и четири лева и 36ст.
/ лв. – административни разноски, 82,33 / осемдесет и два лева и 33ст./ лв. –
договорна лихва, считано от 01. 03. 2014 г. до 31. 05. 2014 г., 133,13 / сто
тридесет и три лева и 13ст. / лв. – наказателна лихва, считано от 30. 05. 2014
г. до 27. 06. 2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението в съда - 11. 07. 2018г. до окончателно
изплащане на главницата, както и
направените по делото разноски в размер на 25,00 лв. – ДТ и 100. 00 лв.
– юрисконсултско възнаграждение.
Изрично в тази заповед е посочено, че произтича от Договор
за кредит № 275587, сключен на 29.01.2014г.
за сумата в размер на 300.00лв.
Тъй като
длъжникът по заповедното производство и
ответник по настоящото В.В. не е била намерена на посочените адреси, съдът е
указал на заявителя Кредисимо ЕАД че може да предяви установителен иск за
съществуване на вземането си в
едномесечен срок от получаване на определението на съда.
В изпълнение на това определение Кредисимо ЕАД на
19.02.2019г. е подало в РС Чирпан настоящият иск.
От всичко гореизложено съдът приема, че е налице
активната и пасивната легитимация.
Предявен е положителен установителен иск да бъде
установено вземането по цитираното по- горе ч.гр.д.
От
представените по делото писмени доказателства съдът приема за безспорно
установено наличието на валидни облигационни правоотношения между страните за
визирания в ИМ период от време.
В
хода на производството и на основание чл. 238, ал. 1 от ГПК ищцовата страна
направи искане съдът да постанови неприсъствено решение.
Съгласно
чл. 238, ал. 1 и чл. 239 от ГПК за да постанови неприсъствено решение следва да
са налице следните предпоставки: Първо следва ответникът да не е представил в срок отговор на
исковата молба, на второ място да не се яви в първото заседание по делото, без
да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, на трето място на страните следва да са указани последиците от неспазването
на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание и на
последно място искът вероятно да е основателен с оглед на посочените в исковата
молба обстоятелства и представените доказателства.
Видно
от нарочно определение от 21.02.2019 г. се установява, че на ответната страна
са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от непредставянето в срок отговор на
исковата молба.
Видно от призовка до ответната страна, с която е
призована за с.з. се установява, че на същата е разяснено обстоятелството, че
при неявяване в първото заседание по делото, без да е направила искане за
разглеждането й в нейно отсъствие може да бъде постановено неприсъствено
решение по искане на ищеца.
От
представените писмени доказателства се установи, че искът вероятно е
основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и
представените доказателства.
Предвид
изхода на настоящото производство съдът счита, че следва да уважи претенцията
на ищцовата страна за възлагане на направените по делото разноски на ответника.
Съдът
счита, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в
заповедното производство, като съобразно изхода от спора приема, че ответникът
следва да бъде осъден да заплати и разноските и в заповедното производство /в
тази насока виж т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по
тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК /.
Водим
от горното и и на основание чл. 422 ал. 1 от ГПК и чл. 238, ал. 1 и чл. 239 от ГПК, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника В.Н.В., ЕГН ********** ***, съществуването на вземането на ищеца "Кредисимо"АД с ЕИК175330437, със
седалище и адрес на управление: гр.София, район Триадица, бул. Витоша № 146,
бизнес център България, сграда А, представлявано от Сокол Янков и Георги
Карпузов, действащи чрез пълномощника си- юрисконсулт В.Г., със съдебен адрес:***, бизнес център "България" сграда А, ет.4
за сумите: 242,81
лева — главница,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда
до окончателното й изплащане; 24,36
лева — административни разноски; 82,33
лева — договорна лихва за периода от 01.03.2014 г. до 31.05.2014 г.; 133,13 лева - наказателна лихва за
периода от 30.05.2014 г. до 27.06.2018 г., присъдени със Заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 181/ 11.07.2018 г. по ч. гр. дело № 538/ 2018г. по описа на РС Чирпан.
ОСЪЖДА В.Н.В., ЕГН ********** да заплати "Кредисимо"АД
с ЕИК175330437, направените по делото съдебни и
деловодни разноски в размер на 325.
00 лв.
ОСЪЖДА В.Н.В., ЕГН ********** да заплати
на "Кредисимо"АД с ЕИК175330437, направените по ЧГД № 538/ 2018 г. по описа на РС Чирпан
разноски в размер на 25. 00 лв. – ДТ и 100,00 лв. юристконсултско
възнаграждение, включени в Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК № 181/ 11. 07. 2018 г. по ч.
гр. дело № 5380/ 2018 г. по описа на РС Чирпан.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: