Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 3.06.2021
г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГК, ІV- Е въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и седми май
през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Рени Коджабашева
ЧЛЕНОВЕ: Йоана Генжова
мл. съдия Мирослав Стоянов
при участието на секретаря Румяна Григорова,
като разгледа докладваното от съдия Коджабашева гр. дело № 4802 по описа за 2020
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.258 и сл. ГПК.
С
Решение от 12.11.2019 г., постановено по гр.д.№ 32852/ 2019 г. на Софийски
районен съд, ІІ ГО, 168 състав, е отхвърлен предявеният от З. „А.Б.“*** /ЕИК *******/
срещу ЗАД „ОЗК- ЗАСТРАХОВАНЕ“- гр. София /ЕИК *******/ иск с правно основание
чл.411 КЗ за присъждане на сумата 3 294.34 лева, представляваща регресно
вземане за платено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ по щета №
0300/18/230/500229, ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба в
съда- 10.06.2019 г., до окончателното изплащане на вземането, като погасен чрез
плащане в хода на процеса на 24.06.2019 г. На основание чл.78, ал.2 ГПК ищецът З.
„А.Б.“ е осъден да
заплати на ответника ЗАД „ОЗК- Застраховане“ сумата 100 лв.- разноски по делото
/за юрисконсултско възнаграждение/.
С
определение от 17.02.2020 г., постановено по реда на чл.248 ГПК, е оставена без
уважение молба на ищеца З. „А.Б.“, обективирана в подадена по делото въззивна
жалба /вх.№ 5201959/ 2.12.2019 г./, за изменение на цитираното по- горе решение
в частта за разноските.
Постъпила
е въззивна жалба от З. „А.Б.”***
/ищец по делото/, в която са изложени оплаквания за неправилност и
необоснованост на постановеното от СРС решение в частта му, в която е отхвърлено акцесорното искане на дружеството
за присъждането на законна лихва върху претендираната главница от 3 294.34
лева, дължима за периода от датата на подаване на исковата молба до извършеното
в хода на делото плащане, с искане да бъде постановена отмяната му и да бъде
постановено решение, с което да му бъдат присъдени претендираната законна лихва,
а също и разноски за първоинстанционното и въззивното производства.
Подадена
е и частна жалба от ищеца З. „А.Б.”
срещу определението по чл.248 ГПК, с искане да бъде постановена отмяната му и
да бъде постановено определение, с което отговорността за разноски да бъде
разпределена при условията на чл.78, ал.1 ГПК.
Въззиваемата
страна ЗАД „ОЗК- застраховане“- гр. София /ответник по делото/ оспорва жалбите
на ищеца- въззивна и частна, и моли постановените от СРС решение- в обжалваната
част, и определение по разноските да бъдат потвърдени, като претендира разноски
за въззивното производство.
Софийски градски съд, като обсъди
събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно
разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира
от фактическа и правна страна следното:
Въззивната
жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е допустима, а разгледана по
същество е основателна.
Съгласно
чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Атакуваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо- в обжалваната част.
По
същество решението на СРС е неправилно в обжалваната отхвърлителна част и
следва да бъде отменено, като бъде постановено решение за присъждане на сумата
13.73 лв., представляваща законна лихва върху претендираната от ищеца главница,
дължима за периода от датата на подаване на исковата молба до датата на
извършеното от ответника плащане.
Не
е спорно между страните, че процесното главнично вземане от 3294.34 лева-
регресно обезщетение по чл.411 КЗ, е заплатено от ответника в хода на делото- с
платежно нареждане от 24.06.2019 г. /л.44 от делото на СРС/, копие от което е
приложено към отговора на исковата молба по чл.131 ГПК. Дължимата за периода от
датата на подаване на исковата молба- 10.06.2019 г., до датата на извършеното
плащане- 24.06.2019 г., законна лихва за забава върху това вземане, определена
при условията на чл.162 ГПК /с помощта на компютърен лихвен калкулатор/, възлиза
на 13.73 лв., която сума според въззивния съд следва да бъде присъдена на ищеца
по делото.
Неоснователно е направеното от
въззиваемата страна /ответник по делото/ възражение, изложено в писмения
отговор на исковата молба и в отговора на въззивната жалба, че не бил изпаднал
в забава, респ. не е дал и повод за завеждане на делото, тъй като при
предявяване на регресната претенция и получаване на регресната покана от страна
на ищеца не му били изпратени всички необходими документи, вкл. оригиналните
протокол за ПТП /ДКП/ и фактура, както и снимков материал за ПТП.
При
дадената в Кодекса за застраховането /КЗ/- в сила от 1.01.2016 г., нормативна
регламентация- чл.412, ал.2 КЗ, препращаща към чл.106, ал.5 КЗ, чл.412, ал.3, чл.496, ал.1 КЗ, препращаща към чл.380 КЗ, и чл.497, ал.1 КЗ, считано от
датата на получаване на регресната покана на 20.08.2018 г. /обстоятелство, за
което не се спори по делото/, до датата на подаване на исковата молба-
10.06.2019 г., са изтекли всички възможни нормативно определени срокове, вкл.
визираният в чл.496, ал.1 КЗ тримесечен срок за окончателно произнасяне на
застрахователя по риска „ГО“, в които срокове застрахователят- ответник е
следвало да се произнесе по заявената от застрахователя- ищец регресна
претенция. Следователно застрахователят- ответник е изпаднал в забава при
плащане на процесното застрахователно обезщетение преди подаване на исковата
молба в съда, поради което и за
Л.2
на Реш. по гр.д.№ 4802/ 2020 г.- СГС, ГК, ІV- Е с-в
периода от 10.06.2019 г. до плащането-
24.06.2019 г., дължи заплащането на законна лихва върху главницата, като
законна последица от съдебното предявяване на претенцията, погасена чрез
плащане.
Необосновано
е същевременно и изискването на горепосочените документи от страна на
застрахователя по риска „ГО“, тъй като задължението за представяне на
оригиналния протокол за ПТП принадлежи на застрахования или на увреденото при
ПТП лице и касае отношенията, свързани с изплащането на застрахователно
обезщетение от застрахователя на увреденото при ПТП лице, а не отношенията,
касаещи уреждането на регресни претенции между застрахователи. В този смисъл
изискване за представянето на такива доказателства може да бъде насочено към
лицата- участници в ПТП /присъствали при съставянето на протокола/, уведомяващи
застрахователя за настъпване на застрахователно събитие и претендиращи за
изплащането на застрахователно обезщетение. Поради това и прилагането на заверено
копие от протокола за ПТП /ДКП/ към документите по щетата, изпратени от ищеца
на ответника /какъвто е настоящият случай/, е било напълно достатъчно за
разглеждането и разрешаването на процесната регресна претенция от последния. По никакъв начин не е обоснована и
необходимостта от прилагането на оригинална фактура към регресната
претенция.
При
тези съображения, поради несъвпадане изводите на двете съдебни инстанции
относно дължимостта на законната лихва върху заплатената в хода на делото главница,
постановеното от СРС на 12.11.2019 г. решение като неправилно следва да бъде отменено
в обжалваната част и вместо това на ищеца З. „А.Б.“ да бъде присъдена сумата
13.73 лв.- законна лихва върху заплатената в хода на делото главница от 3
294.34 лв., дължима за периода 10.06.2019 г.- 24.06.2019 г.
Основателна е и частната жалба на ищеца, насочена срещу
определението по чл.248 ГПК, което като неправилно също следва да бъде отменено.
Неправилно
е разпределена отговорността за разноски между страните в първоинстанционното
производство, тъй като не са налице предпоставките на чл.78, ал.2 ГПК. Ответникът
е дал повод за завеждане на делото и предвид основателността на иска, погасен
чрез плащане в хода на производството пред СРС, следва да понесе
отговорността за сторените от ищеца разноски. Определението по чл.248 ГПК
следва да бъде отменено и вместо това да бъде постановено определение за
изменение на решението от 12.11.2019 г. в частта за разноските, като бъде
отхвърлена претенцията за разноски на ответника, комуто са присъдени разноски
по чл.78, ал.2 ГПК в размер на 100 лв.- за юрисконсултско възнаграждение, и на
основание чл.78, ал.1 ГПК на ищеца бъде присъдена сумата 131.77 лв.- разноски
за платена държавна такса.
Не
следва да бъдат присъждани други разноски на ищеца, тъй като претендираните
разноски за платено адвокатско възнаграждение не са надлежно документирани. Не
са представени доказателства между дружеството- ищец и процесуалния му
представител адв. Б., вкл. останалите адвокати от Адв. дружество „В. и Б.“, да
е било договорено плащането на адвокатски възнаграждения в претендираните
размери за производствата пред СРС и СГС. Липсва договор /договори/ за правна
защита и съдействие, сключен между страните по мандатното право-отношение, а
приложените електронни фактури, издадени от адв. дружество, неподписани от
клиента на услугите, не изпълняват изискването за доказване на сторените по
делото разноски /арг. Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. по тълк. дело №
6/ 2012 г на ВКС, ОСГТК- т.1/. Поради това и други разноски на въззивника-
ищец, освен за платени държавни такси, с настоящото въззивно решение не следва
да бъдат присъдени.
При
този изход на въззивното производство на основание чл.273 вр. чл.78, ал.1 ГПК право
на разноски има дружеството- въззивник, на което следва да бъде присъдена
сумата 40 лв.- заплатени за въззивното обжалване държавни такси /по ВЖ и ЧЖ/.
По изложените по- горе съображения други разноски на въззивника не следва да
бъдат присъждани.
Водим
от горното, Софийски градски съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение от
12.11.2019 г., постановено по гр.д.№ 32852/ 2019 г. на Софийски районен съд, ІІ
ГО, 168 състав, в обжалваната част,
в която е отхвърлено акцесорното искане на З. „А.Б.”*** /ЕИК *******/ за
присъждане на законната лихва върху претендираното главнично вземане от 3 294.34
лв. /регресно обезщетение, заплатено в хода на делото/, дължима за периода 10.06.2019
г.- 24.06.2019 г., и вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК-
Застраховане“- гр. София /ЕИК *******/ да
заплати на З. „А.Б.”*** /ЕИК *******/ сумата
13.73 лв. /тринадесет лева и 73 ст./,
представляваща законна лихва върху
заплатената в хода на делото главница от 3 294.34 лв., дължима за периода 10.06.2019 г. /датата на подаване на
исковата молба/- 24.06.2019 г. /дата на извършеното плащане/.
ОТМЕНЯ Определение от
17.02.2020 г. по гр.д.№ 32852/ 2019 г. на Софийски районен съд, ІІ ГО, 168
състав, постановено по реда на чл.248 ГПК, с което е оставена без уважение молба на ищеца З. „А.Б.“, обективирана
във въззивна жалба вх.№ 5201959/ 2.12.2019 г., за изменение на цитираното по-
горе решение в частта за разноските, и
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ Решение от
12.11.2019 г., постановено по гр.д.№ 32852/ 2019 г. на Софийски районен съд, ІІ
ГО, 168 състав, в частта за разноските,
като:
Л.3 на Реш. по гр.д.№ 4802/ 2020 г.- СГС, ГК, ІV- Е с-в
ОТХВЪРЛЯ претенцията на
ответника ЗАД „ОЗК- Застраховане“- гр. София за присъждането на разноски по
чл.78, ал.2 ГПК в размер на 100 лв.- за юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК-
Застраховане“- гр. София /ЕИК *******/ да
заплати на З. „А.Б.”*** /ЕИК *******/ сумата
131.77 лв. /сто тридесет и един лева и 77 ст./- разноски за първоинстанционното производство, на основание чл.78,
ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК-
Застраховане“- гр. София /ЕИК *******/ да
заплати на З. „А.Б.”*** /ЕИК *******/ сумата
40 лв. /четиридесет лева/- разноски за въззивното производство /за
платени държавни такси/, на основание чл.273 вр. чл.78, ал.1 ГПК.
Решението
не подлежи на касационно обжалване- съгласно чл.280, ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.