Р Е Ш Е Н И Е
№…
гр. Варна, 04.12.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XVIII състав, в открито публично
заседание на осми ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА СЛАВОВА
при
секретаря Антоанета Димитрова, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 18904 описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано по
предявен иск с правно основание чл.415 от ГПК, вр. чл. 79, ал.1, пр. 1, и чл.86
от ЗЗД от „В.Е.В." ЕАД, ЕИК *****, със
седалище и адрес на
управление:***, представлявано от Изп. директор Б.Н.срещу Н.Л.А., ЕГН **********, с адрес: ***, да бъде прието за установено по
отношение на ответника, че дължи на ищеца по Заповед за изпълнение № 4440/07.06.2018., постановена по ч.гр. дело № 8910/2018г. на ВРС, 39 състав, следните суми
за потребена и незаплатена топлинна
енергия, както и такси за услуги по партида **** за имот, находящ се в гр. *****:
главница 229,03 лв. за периода м.11.2015 год. до м. 03.2016 год. включително, ведно с лихва за забава в размер на 50,10 лв. за периода 01.01.2016 год. до 30.04.2018 год.,
главница 621,82 лв. за периода м. 07.2016 год. до м. 04.2017 год. включително, ведно с лихва за забава в размер на 73,46 лв. за периода 01.09.2016
год. до 30.04.2018 год.,
главница 242,10 лв. за периода м. 11.2017 год. до м. 03.2018 год. включително, ведно с лихва за забава в размер на 3,62 лв. за периода 01.01.2018
год. до 30.04.2018 год.
ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 06.06.2018 год. до окончателното изплащане на
задължението.
Претендират се и разноските.
Обстоятелства, от които се твърди, че произтича претендираното право:
Ищецът твърди, че е подал
заявление за процесните суми и е издадена заповед за изпълнение по реда на
чл.410 от ГПК, връчена по реда на чл. 47 от ГПК, поради което за ищецът се е
породил правният интерес да предяви настоящия иск.
В исковата молба ищецът твърди,
че между страните по делото е налице валидно облигационно правоотношение.
Ответникът по делото е потребител на топлинна енергия за битови нужди по
смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, в качеството му на собственик на топлоснабдявания
имот.
Н.Л.А. е придобил собствеността
върху топлофицираният имот, находящ се в град *****, по силата на наследствено
правоприемство, в качеството му на единствен наследник по закон на неговата
майка Ж.Н.Л., починала на 05.06.2012г. Наследодателят на ответника се е
легитимирала като собственик на топлофицираният недвижим имот с нотариален акт
за покупко-продажба, вписан под акт № *****. на СВ - Варна. Видно от
направената служебна справка в НБД „Население" по ч.гр.д. № 8910/2018г.,
39 състав по описа на ВРС съпругът на Ж.Н.Л. - Л.А.Л. е починал през 1994г.,
т.е. Ж.Н.Л. е придобила собствеността върху топлофицираният имот в индивидуална
собственост, (след прекратяване на гражданския й брак през 1994г. със смъртта
на съпругът й Л. А.Л.).
В изпълнителното производство по
изп. дело № 8030/2016г. по описа на ДСИ при ВРС, образувано от „В.Е.В."
ЕАД срещу длъжника Н.Л.А. за задълженията на длъжника за топлинна енергия за
предходни периоди от време е установено, видно от приложеното удостоверение за
наследници с изх. № 317/07.11.2016г. на Община ***, че ответникът е единствен
наследник по закон на своята майка Ж.Н.Л..
Видно от справки в СВ - Варна по
ЕГН на ответника и на неговият налседодателя няма вписани последващи
разпоредителни сделки с топлофицираният имот, както и съгласно справка за
собствениците и носителите на вещни права за един имот от КРНИ, направена по
ел. път на 27.11.2018г. като собственик на топлофицираният имот в регистъра към
кадастралната карта фигурира Ж.Н.Л..
Сградата е присъединена към
топлопреносната мрежа, топлофицирана е и не е прекъсван достъпа и доставката на
топлинна енергия за нея. Присъединяването на Етажната собственост на адрес: гр.
*****към топлопреносната мрежа на "Т.-В." ЕАД е извършено през 1994
г.
Претенцията към ответната страна
е за потребена и незаплатена топлинна енергия, отдадена от отоплително тяло -
неизключваема щранг - лира, както и топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация на присъединената към топлопреносната мрежа сграда, която е в режим
на етажна собственост.
В задълженията за месеците
12.2015г., 01.2016г., 02.2016г., 03.2016г., 12.2016г., 01.2017г., 02.2017г., 03.2017г.,
12.2017г., 01.2018г., 02.2018г., 03.2018г. са включени и суми, представляваща
такса за услугата дялово разпределение.
Претендирана е и сума,
представляваща задължение на ответника за извършената услуга по подмяна на
общата водоснабдителна инсталация за битово горещо водоснабдяване и за вода за
питейно-битови нужди, за която е издадена фактура № **********/29.07.2016г.
Съгласно приложената справка
стойностите са следните:
Претендираната сума за потребена
и незаплатена топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация на
присъединената към топлопреносната мрежа сграда е в общ размер на 495.85 лева;
Претендираната сума за потребена
и незаплатена топлинна енергия, отдадена от отолителните тела (неизключваема
щранг - лира) е в общ размер на 237.10 лева;
Претендираната сума,
представляваща такса за услугата дялово разпределение е в общ размер на 30
лева.
Претендираната сума,
представляваща задължение на ответника за извършената услуга по подмяна на
общата водоснабдителна инсталация за битово горещо водоснабдяване и за вода за
питейно-битови нужди е в общ размер на 330 лева с ДДС, за която е издадена
фактура № **********/29.07.2016г. Кумулативно е предявен иск за установяване на
вземането за начислена лихва за забава върху неплатената в срок сума. Съгласно
решение на Общо събрание на собствениците в сграда, находяща се в гр. *****,
обективирано в Протокол № 2 от 23.03.2016г. сумата за подмяна на системите за
студена и топла вода е разпределена поравно между всички апартаменти в топлофицираната
сграда - по 275 лева без ДДС на щранг.
По делото е постъпил отговор от особения представител на ответната страна в
срока по чл.131 от ГПК.
В него се сочи, че иска за
заплащане на сумата от 330 лева, представляваща задължение на ответника за
извършената услуга по подмяна на общата водоснабдителна инсталация е недопустим
по следните съображения:
Налице е несъответствие между
очертания предмет на спора в заповедното производство и този в исковото
производство. Като обстоятелства, от които произтича вземането е посочено
единствено и само - дължима сума за потребена и незаплатена топлинна енергия.
Едва в уточнителната молба се прави уточнение, че част от процесиите суми са за
извършена подмяна на обща водоснабдителна инсталация.
В случай, че съдът счете, че
искът е допустим, се твърди, че се явява е неоснователен.
Оспорват се следните
обстоятелства:
- че между ответника и „В.е.В.
„ЕАД" е налице облигационна връзка;
- че между ищеца и Етажната
собственост на бл.*** в ж.к."*****" са
налице валидни облигационни отношения, породени от редовно сключен договор за
доставка на топлинна енергия;
- че ответникът обитава
процесното жилище и е потребител на топлинна енергия.
- че претендиралата топлинна
енергия е доставена и потребена.
- дължимостта на претендираната
сума за подмяна на водоснабдителна инсталация.
В съдебно заседание ищецът
поддържа исковете, както са предявени, и моли за уважаването им, а ответникът чрез
особения си представител се придържа към доводите и исканията си, посочени в
отговора.
Съдът, като прецени становищата на страните и въз
основа на събраните по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност и
по правилата на ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Производството
е по реда на чл. 415 от ГПК, като по
същество ищецът претендира установяване
дължимостта на вземания, обективирани в ЗИ.
Както в исковата молба, така и в допълнената Заповед за
изпълнение № 4440/07.06.2018., постановена по ч.гр. дело № 8910/2018г. на ВРС,
39 състав, с определение
30808/02.08.2018г. по ч.гр. дело № 8910/2018г. на ВРС, 39 състав, се
претендират вземания за потребена и
незаплатена топлинна енергия, както и такси
за услуги по партида **** за имот, находящ се в гр. *****, както и суми, представляваща
обезщетение за забава, всички
дължими въз основа на сключен договор при общи условия за доставка на топлинна
енергия.
Въз
основа на общите правила на договорното право, в тежест на ищеца по делото е да
докаже при условията на пълно и главно доказване, че между страните съществуват твърдените договорни
отношения, че е налице реална доставка на твърдяната
от него стока /топлинна енергия/ и/или услуга
/дялово разпределение, евентуално други услуги/ в
твърдяното количество и стойност. В тежест на
ответника е да установи плащане или други твърдени от него правопогасяващи
възражения.
Направено е възражение за недопустимост на производството
в частта, в която се претендира вземане за сумата от 330 лева с ДДС, за която е
издадена фактура № **********/29.07.2016г., включена в претенцията за втория
период.
Съгласно т. 11 б. от ТР 4/2013г.
на ВКС, в производството по иска, предявен по реда на чл.422, респ. чл.415,
ал.1 ГПК, НЕ намират приложение
правилата за изменение на иска по чл.214 ГПК – за изменение на основанието чрез заменяне или добавяне на друго
основание, от което произтича вземането по
издадената заповед за изпълнение, както и за увеличение на размера на иска.
Въвеждането на друго основание, от което произтича вземането, различно от това
въз основа на което е издадена заповедта за изпълнение, може да се заяви чрез
предявяване на осъдителен иск при условията на евентуалност.
Въпреки това ищецът поддържа
искането си за предявяване на установителен иск при изменение на основанието /макар
да твърди, че такова изменение на основанието липсва/.
Изменение на основанието е
налице, доколкото в издадената заповед за изпълнение се претендира заплащане на
цената на топлинна енергия и такси за услуги за процесния имот по договор за продажба на топлинна енергия сключен
при „Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от
Топлофикация Варна ЕАД на потребителите в гр. Варна“, които са и представени
със заявлението, а след направени уточнения на исковата молба се установи, че в
настоящия исков процес се иска установяване и на дължимост на вземане, произтичащо
от други юридически факти, различни от договора за предоставяне на топлинна
енергия. Налице са твърдения за
извършване от ищеца на цялостна подмяна на системите за студена и топла вода на
сградата в режим на етажна собственост, извършено по решение на Общото събрание
на етажната собственост от 23.03.206г. В с.з. от 08.11.2019г. ищецът поддържа твърдението
си, че между етажната собственост и ищецът е сключен друг договор – договор
за изработка, съгласно който ищецът е извършил подмяната на
инсталациите. Това означава, че претендираните суми се дължат на различно
правно основание – тези по заповедта за изпълнение се дължат въз основа на
договор за продажба на топлинна енергия, в който като услуга се включва само и
единствено таксата за услуга за дялово разпределение, дължима на основание чл. 22
ал. 1 от Общите условия, а сумата от 330 лв., се претендира въз основа на
договор за изработка, сключен между ищеца и Етажната собственост.
Следва да се отбележи още, че
съгласно твърденията на ищеца договорът за изработка е сключен с трето за
делото лице, а именно Етажната собственост. За основанието, въз основа на което
ищецът претендира плащане от ответника, не са наведени твърдения.
Всичко изложено до тук води до
извода за изменение на основанието, въз основа на което се претендира вземането
от 330 лв. по ЗИ в настоящото производство, което се явява недопустимо.
Поради това, на основание т. 11
б. от ТР 4/2013г. на ВКС, установителния иск по чл. 422 от ГПК в частта, в която се претендира
установяване на сумата от 330 лева с
ДДС, за която е издадена фактура № **********/29.07.2016г., представляваща част
от главницата от 621,82 лв. за периода м. 07.2016 год. до м. 04.2017 год.
включително, следва да бъде прекратен, на основание чл. 130 от ГПК, а
заповедта за изпълнение в тази й част следва да бъде обезсилена.
Съгласно чл. 3 ал. 1 от ОУ, купувач може да бъде
физическо лице, потребител на топлинна енергия за битови нужди, който е
собственик или титуляр на вещно право на ползване на имот в топлоснабдена
сграда.
Видно от приложените писмени доказателства – Н.Л.А. е придобил собствеността
върху топлофицираният имот, находящ се в град *****, по силата на наследствено
правоприемство, в качеството му на единствен наследник по закон на неговата
майка Ж.Н.Л., починала на 05.06.2012г. Наследодателят на ответника се е
легитимирала като собственик на топлофицираният недвижим имот с нотариален акт
за покупко-продажба, вписан под акт № *****. на СВ - Варна. Видно от
направената служебна справка в НБД „Население" по ч.гр.д. № 8910/2018г.,
39 състав по описа на ВРС съпругът на Ж.Н.Л. - Л. А.Л. е починал през 1994г.,
т.е. Ж.Н.Л. е придобила собствеността върху топлофицираният имот в индивидуална
собственост, (след прекратяване на гражданския й брак през 1994г. със смъртта
на съпругът й Л. А.Л.).
Тези доказателства наред с липсата на противно доказване
от ответната страна са годни да установят, че към процесния период /11.2015-03.2018г./
ответникът е собственик на имота, следователно се явява купувач по см. на чл. 3
ал. 1 по договора при общи условия с ищеца.
По делото е спорно също, че
имотът е бил присъединен към топлопреносната мрежа. Видно от пусков фиш за
сключване на договор за доставка на топлинна енергия от 31.08.1994г., на
посочената дата е разрешено топлоподаването към обекта ЕС на бл. ***. От
доказателствата по делото /писмени и СТЕ/ е видно, че в обекта на ответника,
като част от ЕС с адрес гр. Варна, ж.к.
„*****”, бл.***, е налице потребление на топлинна енергия за сочения период. От
СТЕ се установява, че „през целия процесен период бл. *** вх. * е бил с централизирано
топлонабдяване“. Не са налице доказателства в противния смисъл, поради което
съдът приема, че имотът на ответника е бил присъединен към топлопреносната
мрежа, считано от 1994г.
За да бъде ответникът купувач на по
см. на чл. 3 ал. 1 по договора при общи условия с ищеца, т.е. страна в
облигационното правоотношение по покупко-продажба на топлинна енергия,
единственото необходимо условие е да е собственик /или ползвател/ на имот в
топлоснабдена сграда. Доколкото сградата е безспорно топлоснабдена, и ответникът
е собственик на имот в сградата, същият се явява страна в облигационното
правоотношение, поради което е пасивно легитимиран да отговаря по иска.
Съгласно чл. 153 ал. 6 от ЗЕ Клиентите
в сграда - етажна собственост, които прекратят топлоподаването към
отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната енергия,
отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на
сградата.
Претендираните суми по настоящото
дело са за потребена и незаплатена топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, за потребена и незаплатена топлинна енергия, отдадена от
отолителните тела, но само от неизключваема щранг – лира и такса за услугата
дялово разпределение. По делото не се претендира
цена за потребена и незаплатена топлинна енергия, отдадена от отолителните тела,
различни от неизключваема щранг – лира /т.е. отоплителните тела в имота са
изключени, в изключение на неизключваема щранг – лира, съотвено не се
начисляват суми за тях/. Поради това възражението, че ответникът не обитава
процесното жилище не следва да бъде разглеждано като неотносимо към предмета на
доказване. Отделно от това фактът, че имотът не се ползва от неговия собственик,
по принцип не означава липса на потребление в обекта, както и липсата на
потребление не води автоматично да недължимост на плащането. До прекратяването на
топлоподаването /за цялата сграда/, купувачите са длъжни да изпълняват поетите
с договора задължения и да заплащат количествата потребена и отчетена топлоенергия,
отдадена от сградната инсталация, и потребена и незаплатена топлинна енергия,
отдадена от неизключваемата щранг – лира, както и таксата за дялово
разпределение, на основание чл. 22 ал. 1 от Общите условия на ищеца.
Съгласно чл. 44 ал. 1 от ОУ, при неизпълнение
в срок на задължението си да заплаща топлинната енергия, купувачът дължи
обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до деня на
постъпване на дължимата сума по сметката или в касите на продавача, на
основание на чл. 86, ал. (1) от Закона за задълженията и договорите.
По делото е изготвена, изслушана
и приета като доказателство по делото СТЕ, която установява, че начислената
топлоенергия, отдавана от сградната инсталация и от щранг лира, е правилно пресметната.
Дяловото разпределение на топлоенергията в ЕС е извършено правилно.
От изготвената по делото ССЕ е
видно, че дължимите суми за потребена и незаплатена топлинна енергия, както и
такси за услуга дялово разпределение по партида **** за имот, находящ се в гр. *****
за процесните периоди са както следва:
-
главница 229,03 лв. за периода м.11.2015 год. до м. 03.2016 год.
включително, ведно с лихва за забава в размер на 50,17 лв. за периода 01.01.2016 год. до 30.04.2018 год., т.е.
исковете за главница 229,03 лв. за периода м.11.2015 год. до м. 03.2016 год.
включително, ведно с лихва за забава в размер на 50,10 лв. за периода 01.01.2016 год. до 30.04.2018 год следва да се
уважат изцяло /доколкото размерът на претенцията за лихва е по-малък от реално
изчислената от в.л. такава/
-
главница 291,82 лв. за периода м. 07.2016 год. до м. 04.2017 год.
включително, ведно с лихва за забава в размер на 33,57 лв. за периода 01.09.2016 год. до 30.04.2018 год. Искът за
главницата /след прекратяването на производството за сумата от 330лв./ съвпада
с размера, изчислен от вещото лице, следователно искът за главницата се явява
изцяло основателен. По отношение на лихвата, вещото лице сочи, че размерът на
претенцията за лихва върху размера на сумата от 330лв., която е поискана от
заявителя в заповедното производство е в размер на 39,95лв. Доколкото искът за
сумата от 330лв. се явява недопустим, недопустима се явява и претенцията за
забава върху недопустимо вземане. Поради това за сумата от 39,95лв. лихва за
забава за периода 01.09.2016 год. до 30.04.2018 год. производството следва да
бъде прекратено. Като допустима остава претенцията за сумата от 33,51лв. Видно от изготвената по делото
ССЕ, цялата претенция се явява основателна /доколкото размерът на претенцията за лихва е
по-малък от реално изчислената от в.л. такава/
-
главница 242,10 лв. за периода м. 11.2017 год. до м. 03.2018 год.
включително, ведно с лихва за забава в размер на 3,66 лв. за периода 01.01.2018 год. до 30.04.2018 год. т.е. исковете за главница 242,10
лв. за периода м. 11.2017 год. до м. 03.2018 год. включително, ведно с лихва за
забава в размер на 3,62 лв. за
периода 01.01.2018 год. до 30.04.2018 год. следва да се уважат изцяло
/доколкото размерът на претенцията за лихва е по-малък от реално изчислената от
в.л. такава/.
Съдът намира, че с оглед развитието на производството, се
следват разноски на ищеца както за заповедното производство, така и за исковото
производство, които следва да се изчислят съразмерно на уважената част от
исковете, а именно 226,46лв. в заповедното и 826,27лв. в исковото производство.
Мотивиран от гореизложените съображения, съдът
Р
Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА производството по исковете на „В.Е.В."
ЕАД, ЕИК *****,
със седалище и
адрес на управление:***,
представлявано от Изп. директор Б.Н.срещу Н.Л.А., ЕГН **********,
с адрес: ***, да бъде прието за установено по
отношение на ответника, че дължи на ищеца по Заповед за изпълнение № 4440/07.06.2018., постановена по ч.гр. дело № 8910/2018г. на ВРС, 39 състав, следните суми
за потребена и незаплатена топлинна
енергия, както и такси за услуги по партида **** за имот, находящ се в гр. *****:
главница 330 лв. за периода м. 07.2016 год. до м. 04.2017 год. включително, ведно с лихва за забава в размер на 39,95лв. за периода 01.09.2016
год. до 30.04.2018 год., на основание чл. 130 от ГПК във вр.с т. 11 б. от ТР
4/2013г. на ВКС.
ОБЕЗСИЛВА Заповед
за изпълнение № 4440/07.06.2018., постановена по ч.гр. дело №
8910/2018г. на ВРС, 39 състав, В ЧАСТТА, с която е разпоредено Н.Л.А., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ НА „В.Е.В."
ЕАД, ЕИК *****,
със седалище и
адрес на управление:***,
представлявано от Изп. директор Б.Н., следните суми за потребена и незаплатена топлинна енергия,
както и такси за услуги по партида **** за имот, находящ се в гр. *****:
главница 330 лв. за периода м. 07.2016 год. до м. 04.2017 год. включително, ведно с лихва за забава в размер на 39,95лв. за периода 01.09.2016
год. до 30.04.2018 год.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните, че Н.Л.А., ЕГН **********,
с адрес: ***, ДЪЛЖИ НА „В.Е.В." ЕАД, ЕИК *****, със
седалище и адрес на
управление:***, представлявано от Изп. директор Б.Н.,
по Заповед за изпълнение № 4440/07.06.2018., постановена по ч.гр. дело № 8910/2018г. на ВРС, 39 състав, следните суми
за потребена и незаплатена топлинна
енергия, както и такси за услуги по партида **** за имот, находящ се в гр. *****:
главница 229,03 лв. за периода м.11.2015 год. до м. 03.2016 год. включително, ведно с лихва за забава в размер на 50,10 лв. за периода 01.01.2016 год. до 30.04.2018 год.,
главница 291,82 лв. за периода м. 07.2016 год. до м. 04.2017 год. включително, ведно с лихва за забава в размер на 33,51лв. за периода 01.09.2016
год. до 30.04.2018 год.,
главница 242,10 лв. за периода м. 11.2017 год. до м. 03.2018 год. включително, ведно с лихва за забава в размер на 3,62 лв. за периода 01.01.2018
год. до 30.04.2018 год.
ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 06.06.2018 год. до окончателното изплащане на задължението,
на основание чл.415 от ГПК.
ОСЪЖДА Н.Л.А., ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ
НА „В.Е.В."
ЕАД, ЕИК *****,
със седалище и
адрес на управление:***,
представлявано от Изп. директор Б.Н., сумата
от 226,46лв. /двеста и двадесет
и шест лева и 46ст./, представляващи разноски в заповедното производство, за които
е издадена Заповед за изпълнение №
4440/07.06.2018., постановена по ч.гр. дело № 8910/2018г. на ВРС, 39 състав, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА Н.Л.А., ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ
НА „В.Е.В."
ЕАД, ЕИК *****,
със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от Изп. директор Б.Н., сумата от 826,27лв. /осемстотин двадесет и шест лева и 27ст./, представляващи разноски в исковото производство, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред Варненски окръжен съд. РЕШЕНИЕТО
да се обяви в регистъра на съдебните решения по чл.235, ал.5 от ГПК. На
страните да се връчат преписи от решението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: