№ 31258
гр. София, 12.11.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА Частно гражданско
дело № 20211110161696 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Глава Тридесет и седма от ГПК.
Образувано е по заявление от /ЮЛ/ за издаване на заповед за изпълнение срещу П. Д.
М. за сумата от 2656,82 лева – неплатена главница по договор за потребителски кредит №
********** от 16.08.2018г.; 1157,04 лева – договорно възнаграждение за периода от
20.07.2020г. до 04.08.2021г.; 1625,49 лева – възнаграждение за закупен пакет допълнителни
услуги; 591,14 лева – лихва за забава за периода от 21.09.2018г. до 04.08.2021г.; 30 лева –
такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането за периода от 04.08.2020г. до
04.08.20201г. ; 126,91 лева – законна лихва за периода от 04.08.2021г. до 27.10.20201г.;
В производството по чл. 410 ГПК съдът е длъжен да извърши преценка на
съответствие на заявлението със закона и добрите нрави. Тази дължима проверка е
установена в нормата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК.
В случая, заедно с договора е подписано и споразумение между страните за
предоставяне на пакет от допълнителни услуги, изразяващи се в приоритетно разглеждане и
изплащане на потребителския кредит; възможност за отлагане на определен брой
погасителни вноски; възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски;
възможност за смяна на дата на падеж; улеснена процедура за получаване на допълнителни
средства. Съгласно договора за кредит възнаграждението за закупен пакет от допълнителни
услуги е в размер на 3013,20 лева. Съгласно споразумението възнаграждението за
предоставяне на посочените допълнителни услуги става изискуемо с подписването на
споразумението.
Съдът намира, че заплащането на това възнаграждение за допълнителен пакет е
предварително, т.е., то е дължимо само за възможността за предоставянето на
горепосочените услуги. Дължимостта на възнаграждението не е обусловено от ползването
на някоя от посочените услуги по време на действието на договора. Принципът на
добросъвестност и справедливост при договарянето изисква потребителят да заплати такса
1
за реалното ползване на определена услуга, а не хипотетично ползване на такава. В този
смисъл уговорката за предварително плащане на пакет допълнителни услуги е в
противоречие с принципа на добросъвестност. С оглед на това съдът приема, че е налице
неравноправна клауза в договора за потребителски кредит, с която потребителят се е
задължил да заплати възнаграждение на кредитора.
Поради това клаузата за заплащане на допълнителен пакет от услуги, както и
клаузите за допълнително споразумение са нищожни на основание чл. 143, вр. чл. 146
Закона за защита на потребителите. Отделно, съдът приема, че уговорката за заплащане на
допълнителния пакет услуги е и нищожна като противоречаща на императивни правни
норми, а именно чл. 10, ал. 2, чл. 10а, ал. 2, чл. 10а, ал. 2, ал. 3 и ал. 4 от Закона за
потребителския кредит.
Предвид на изложеното съдът намира, че заявлението по чл. 410 ГПК следва да бъде
отхвърлено в частта относно възнаграждението за закупен допълнителен пакет от услуги.
На следващо място, съдът счита, че заявлението следва да бъде отхвърлено и по
отношение на разходите за извънсъдебно събиране на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК.
Доводите на съда за това са следните:
Съгласно чл. 33, ал. 1, от ЗПК - при забава на потребителя кредиторът има право само
на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. Задължението за заплащане
на такси за събиране на просрочени задължения също се поражда от неизпълнението на
главните задължения на кредитополучателя да върне на падежа предоставената му в заем
сума и с него се цели обезпечаване на срочното изпълнение на тези задължения и
обезщетяване вредите от забава. Клаузите в договора за кредит, с които е уговорено, че при
забава кредиторът има право да получи нещо различно от лихвата на забава, противоречат
на чл. 33, ал. 1 ЗПК, която ограничава отговорността на потребителя, поради което са и
нищожни – чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение вх. № 77451 от
28.10.20201г., подадено от /ЮЛ/ с ЕИК /ЕИК/ със седалище и адрес на управление: /адрес/,
срещу П. Д. М. ЕГН **********, с адрес: /адрес/ в частта относно сумата от 1625,49 лева –
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги и относно сумата в размер на 30
лева – неплатени такси за извънсъдебно събиране на вземания.
Разпореждането подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в едноседмичен
срок от връчването му на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2