№ 714
гр. Шумен, 08.09.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в закрито заседание на осми
септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мариана Ив. Георгиева
Членове:Светлин Ем. Стефанов
Румяна В. Райкова
като разгледа докладваното от Светлин Ем. Стефанов Въззивно частно
гражданско дело № 20223600500346 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на чл.413, ал.2 във вр. с чл.274 и сл. от ГПК.
Постъпила е частна жалба от „Йеттел България“ ЕАД гр. София, ЕИК
*********, действащо чрез пълномощника си адв. В.Г.а – САК, срещу
разпореждане № 1399/08.08.2022г. по ч.гр.д. № 20223620100755 по описа на
РС – Нови пазар, с което е отхвърлено заявлението на заявителя и частен
жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК срещу длъжника В. Ж. М. с ЕГН ********** от с. Никола
Козлево за сумата в общ размер на 334.42 лева - представляваща неустойка
при предсрочно прекратяване на договорни абонаменти и за сумата от 20.99
лева, съгласно чл.1, ал.2 от договора за лизинг. Жалбоподателят, счита
разпореждането за неправилно и незаконосъобразно и моли съда да го отмени
и даде задължителни указания на районния съд досежно издаване на заповед
за изпълнение за претендираните от заявителя суми. Излага, че
претендираните неустойки по двата договора в размер на 42.48 лева – за
абонаментен план, както и 27.46 лева – за направена отстъпка от стандартната
цена за предоставено за ползване устройство HUAWEI Telenor 4G MiFi по
договор за мобилни услуги завършващ на „376“ и в размер на 124.98 лева за
абонаментен план, както и 139.50 лева – за направена отстъпка от
1
стандартната цена за предоставено за ползване устройство APPLE iPhone 6s
32GB Silver по договор за мобилни услуги завършващ на „358“ обезпечават
два различни договора и представляват три месечни абонаментни такси и
направената отстъпка от стандартната цена за предоставено за ползване
устройство, за който размер претенциите са изцяло съобразени с клаузите на
договорите, поради което същите не са неравноправни по см. на чл. 143 от
ЗЗП. По отношение на сумата от 20.99лева сочи, че същата се претендира, на
осн. чл. 1, ал. 3 от договора за лизинг и същата се претендира доколкото
абоната не е върнал мобилното устройство, така както е длъжен и същата
имала характер на 24 –та месечна лизингова вноска за придобиване правото
на собственост върху устройството.
Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, против
подлежащ на обжалване акт и е процесуално допустима. След като се запозна
с доказателствата по делото, съдът намира частната жалба за неоснователна,
поради следните съображения:
Ч.гр.д. № 20223620100755 на РС – Нови пазар е образувано по
депозирано от „Йеттел България“ ЕАД гр. София, ЕИК *********, действащо
чрез пълномощника си адв. В.Г.а – САК, заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 ГПК срещу длъжника В.
Ж. М. с ЕГН ********** общо за сумата от 961,89 лв., включваща сумите:
28,86 лева - представляваща неплатени абонаментни такса и потребление на
мобилни услуги за моб. номер завършващ на „376“ за периода от 18.01.2020 г.
до 17.04.2020 г., 42.48 лева представляваща неустойка за предсрочно
прекратяване на услуги, в размер на тримесечни абонаментни такси и 27.46
лева – неустойка за предоставено за ползване устройство HUAWEI Telenor
4G MiFi, с отстъпка от стандартната цена, съгл. т. 7 от договора, 304,75 лева -
представляваща неплатени абонаментни такси и потребление на мобилни
услуги за моб. номер завършващ на „358“ за периода от 18.01.2020 г. до
17.04.2020 г., 124.98 лева представляваща неустойка за предсрочно
прекратяване на услуги, в размер на тримесечни абонаментни такси и 139.50
лева – неустойка за предоставено за ползване устройство APPLE iPhone 6s
32GB Silver, с отстъпка от стандартната цена, съгл. раздел ІІ, т. 1 от
допълнително споразумение към договора от 10.07.2019г. и 293,86 лева -
2
дължими по договор за лизинг за устройство APPLE iPhone 6s 32GB Silver,
включваща 13 месечни лизингови вноски, дължими на осн. чл. 1, ал. 3 от
договора и сумата от 20.99 лева – дължима на осн. чл. 1, ал. 2 от договора.
Към заявлението са приложени общо четири договора, три за мобилни услуги
и един за лизинг/закупуване на мобилни устройства.
С обжалваното разпореждане от 08.08.2022г., съдът е отказал да издаде
заповед за изпълнение само за претендираните суми, както следва: 42.48 лева
представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на услуги, в размер на
тримесечни абонаментни такси за моб. номер завършващ на „376“, 27.46 лева
– неустойка за предоставено за ползване устройство HUAWEI Telenor 4G
MiFi, с отстъпка от стандартната цена, съгл. т. 7 от договора, 124.98 лева
представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на услуги, в размер на
тримесечни абонаментни такси за моб. номер завършващ на „358“ и 139.50
лева – неустойка за предоставено за ползване устройство APPLE iPhone 6s
32GB Silver, с отстъпка от стандартната цена, съгл. раздел ІІ, т. 1 от
допълнително споразумение към договора от 10.07.2019г., както и за сумата
от 20.99 лева – дължима на осн. чл. 1, ал. 2 от договора за лизинг, като за
останалите суми заявлението е уважено и на заявителя е издадена заповед за
изпълнение № 380/08.08.2022г.. За да отхвърли заявлението в тези му части,
първоинстанционният съд е приел, че клаузите за така договорените
неустойки, поради предсрочно прекратяване на договора, са неравноправни
по смисъла на чл. 143, ал.2 от ЗЗП. Приел е, че претендираните от заявителя
суми се основават на посочени в договора условия, върху които потребителят,
какъвто е длъжника не можел да влияе. Съгласно представените договори,
при прекратяване на същите преди изтичането на срока посочен в него, по
вина или инициатива на потребителя, или при нарушаване на задълженията
му по договора или други документи, свързани с него, в т.ч. приложимите
ОУ, последния дължи за всяка СИМ карта, по отношение на която е налице
прекратяване: неустойка в размер на сумата от стандартните за съответния
абонаментен план месечни вноски за всяка СИМ до края на този срок, като
максималният размер на тази неустойка не може да надвишава трикратния
размер на стандартните месечни абонаменти. В т.12 от заявлението било
посочено, че длъжникът не е изпълнил задълженията си по договорите,
вследствие на което те са прекратени едностранно от „Йеттел България“ ЕАД,
3
но не е посочена дата на прекратяване на договорите. Приел е, че
прекратяването на сключения договор с потребителя се извършвало на
основание чл. 75 от ОУ приложени към заявлението, с който е уредена
правната възможност „Теленор България“ ЕАД да прекрати едностранно
индивидуалния договор с потребителя, когато последният не изпълнява
задълженията си по част ХIII, или при условията на т. 19б и т. 19в. Съгласно
чл. 19в от ОУ, Теленор има право да откаже сключване на индивидуален
договор или едностранно да прекрати индивидуален договор, срочен или
безсрочен с едномесечно писмено предизвестие, в случаите на изброените
четири хипотези. Приел, е че в конкретната хипотеза длъжникът е допуснал
неплащане на 4 месечни вноски, към които били начислени и сумите по
договорите за лизинг, което от своя страна представлявало „системно
нарушение“, което означавало, че за прекратяване на договора е необходимо
писмено предизвестие. Посочил е, че самият заявител не твърди и не сочи, да
е извършвал писмено уведомяване на длъжника за извършеното от него
прекратяване на договорите, тъй като съгласно посоченото в чл. 51 от ОУ,
доколкото липсват други разпоредби относно уведомяването при
прекратяване, самото уведомяване се извършвало чрез един от следните
начини: писмено – с препоръчано писмо с обратна разписка; по факс; чрез
електронна поща; с кратко съобщение (SMS); чрез повикване към
потребителя; чрез медиите; чрез публикация на интернет страницата на
Теленор – www.telenor.bg. Предвид наличието на специална разпоредба
относно уведомяването за прекратяване на договора, посочено в чл. 19в от
ОУ „с едномесечно писмено предизвестие“, то очевидно самото уведомяване
за прекратяването следвало да се извърши писмено. В „индивидуалния
договор“ за мобилни услуги и за двата мобилни номера, липсвала разпоредба
относно реда за извършване на самото прекратяване, както и за
уведомяването за него, а в случая в заявлението дори не се сочела и дата на
прекратяването на договора. Съгласно нормата на чл. 20а от ЗЗД - договорите
могат да бъдат изменени, прекратени, разваляни или отменени само по
взаимно съгласие на страните или на основания, предвидени в закона. Поради
това, че се касае за писмени договори, то и изявлението за прекратяването
им, респ. едностранното им разваляне, следва да е в писмена форма и да е
достигнало до другата страна – чл. 87, ал. 1, изр. 2 от ЗЗД. Приел е, че
претендираните от заявителя неустойки излизат от своята обезпечителна
4
функция по смисъла на чл. 92 от ЗЗД, още повече, че и на основание чл. 27,
изр.2-ро от ОУ, при неспазване на срока потребителят дължи неустойка за
забава в размер на законната лихва за всеки ден закъснение. В този смисъл,
посоченото в договорите за мобилни услуги, не съответствало на посоченото
в ОУ към тях, поради което й, клаузата от договорите за мобилни услуги
относно заплащането на неустойката се явявало неравноправна клауза по
смисъла на чл. 143, т.5 и т. 19 от ЗЗП, поради това, че не отговаря на
изискването за добросъвестност и водело до значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като:
задължавало потребителя при неизпълнение на неговите задължения да
заплати необосновано високо обезщетение или неустойка и не позволявало на
потребителя да прецени икономическите последици от сключването на
договора.
По отношение на договора за лизинг е приел, че освен лизинговите
вноски, заявителя претендира и сумата от 20.99лева – дължима на осн. чл. 1,
ал. 2 от договора, според която лизингополучателя, може да придобие
устройството, като подпише договор за изкупуване на същото най - малко 10
дни преди изтичането на срока на договора и след изпълнението на условията
за придобиване на собственността, посочени в ОУ, вкл. и като заплати
допълнително сумата от 20.99 лева, като съгл. ал. 3 от договора, ако
лизингополучателя не упражни правото си по ал. 2, той следва да върне
устройството, в случай че не направи това, той дължи неустойка в размер на
20.99 лева. Приел, е че последиците от развалянето на договора настъпват
след изтичането на 10 дневния срок от получаване на писменното
предизвествие за неизпълнението, като в случая отново липсвало твърдения
от страна на заявителя и доказателства за извършване на писмено
уведомяване на неизправната страна, за да може да се претендират и
следващите се неустойки, в случая сумата от 20.99 лева.
Настоящата съдебна инстанция напълно споделя изводите на районния
съд. Съгласно чл.411, ал.2, т.2 от ГПК съдът не издава заповед за изпълнение
когато искането е в противоречие със закона или с добрите нрави, а съгласно
т.3 на същия текст /нова - ДВ бр.100/2019г./ заповед не се издава и когато
искането се основава на неравноправна клауза в договор сключен с
5
потребител или е налице обоснована вероятност за това. Преценката следва
да се извърши при прилагате нормата на чл.143 от ЗЗП.
В конкретния случай искането за издаване заповед за изпълнение се
основава на сключени между страните договори за мобилни услуги, по които
на длъжника се предоставя услуга по смисъла на пар. 13, т.14 от ДР на ЗЗП и
той има качеството на потребител по смисъла на пар.13, т.1 от ДР на ЗЗП. При
това положение съдът следва служебно да прецени дали искането
противоречи на закона или се основава на неравноправна клауза от договора.
Видно от приложените договори страните са постигнали съгласие
единственно относно основанията за едностранното прекратяване на
договорите от страна на дружеството – доставчик, но не и досежно формата
на изявлението и реда за уведомяване на другата страна, поради което, по
отношение прекратяването на процесните договори, сключени между
страните следва да намери приложение общата разпоредба на чл. 87, ал. 1 от
ЗЗД, доколкото от жалбоподателя не се твърди наличие на обстоятелствата по
чл. 87, ал. 2 от ЗЗД. Според правилото на чл. 87, ал. 1 от ЗЗД, при
неизпълнение задълженията на длъжника по един двустранен договор,
кредиторът може да развали договора, като даде на длъжника подходящ срок
за изпълнение, с предупреждение, че след изтичането му ще смята договора
за прекратен. Когато договорът е писмен, предупреждението трябва също да
се направи писмено. Според трайната и непротиворечива съдебна практика в
тежест на кредитора е да установи отправяне на надлежна покана за
изпълнение до длъжника с предупреждение за развялане на договора и, че тя
е достигнала до знанието му. От събраните по делото доказателства обаче не
се установи жалбоподетеля – заявител да е отправял писмена покана до
длъжника със съдържанието по чл. 87, ал. 1 от ЗЗД, респ. да го е уведомил
писмено за прекратяване на договорните им отношения или поне да посочи
дата, от която да се счита, че договорите са едностранното прекратени, преди
подаване на заявлението в съда, с което претендират неустойките по
процесните договори, което е основание за съда да заключи, че процесните
договори не са били прекратени предсрочно, съответно претендираните
вземания за неустойки не са били изискуеми. По изложените съображения
съставът приема, че не са дължими и неустойките, формирани от разликата
6
между стандартните и преференциални цени на предоставените услуги,
мобилни устройства и аксесоари. При наличие на договорна клауза за
неустойка, такава се дължи при поискване от изправната страна по договора,
т. е. изискуемостта на вземането възниква от датата на поканата до
неизправната страна по договора, каквато в случая няма отправена до
длъжника нито по отношение на договорите за мобилни услуги, нито по
отношение на договора за лизинг.
Ето защо разпореждането, с което заявлението за издаване на заповед
по чл.410 от ГПК е отхвърлено в обжалваните части е правилно и следва да
бъде потвърдено, а жалбата против същото, като неоснователна следва да
бъде оставена без уважение, като за този си извод, на основание чл. 278, ал. 4
от ГПК във вр. с чл. 272 от ГПК, Окръжен съд – Шумен, препраща и към
мотивите на първоинстанционния съд, които, както по-горе се посочи, са
правилни и съответстващи на закона и на добрите нрави.
Водим от горното съдът,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло разпореждане № 1399/08.08.2022г. по ч.гр.д.
№ 20223620100755 по описа на РС – Нови пазар, с което е отхвърлено
заявлението на „Йеттел България“ ЕАД гр. София, ЕИК *********, за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК
срещу длъжника В. Ж. М. с ЕГН ********** от с. Никола Козлево, в частта за
сумите: 1/ По договор за мобилни услуги от дата 09.10.2018 г. за мобилен
номер, завършващ на последни цифри „376“, за неустойка в размер на
42,48лв., представляваща стойността на 3 месечни абонаментни такси и
неустойка в размер на 27,46 лв., за предоставено ползване на устройство
Huawei Telenor 4G MiFi с отстъпка от стандартната цена, съгласно Договор за
мобилни услуги от 09.10.2018 г.; 2/ По договор за мобилни услуги от дата
10.07.2019 г. за мобилен номер, завършващ на последни цифри „358“, за
неустойка в размер на 124,98 лв., представляваща стойността на 3 месечни
7
абонаментни такси и неустойка в размер на 139,50 лв., за предоставено
ползване на устройство Apple iPhone 6s 32GB Silver с отстъпка от
стандартната цена, съгласно раздел ІІ, т.1 от Договор за мобилни услуги от
10.07.2019 г. и 3/ по договор за лизинг от дата 10.07.2019 г., за сумата от
20,99 лв., съгл. чл.1, ал.2 от договора.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8