РЕШЕНИЕ
№ 2618
гр. Бургас, 18.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на
седми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ ВЛ. ПЕТРОВА
при участието на секретаря НЕДЯЛКА Й. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ ВЛ. ПЕТРОВА Гражданско дело №
20222120104962 по описа за 2022 година
Производството по делото е по реда на чл.310 и сл. от ГПК и е образувано по
повод искова молба от И. Я. Б., ЕГН **********, съдебен адрес: гр. Б., ***, чрез адвокат С.
К., БАК, против Областна дирекция на МВР - град Бургас, с адрес: град Бургас, ул. „Христо
Ботев“ №46, представлявана от директора К.К., чрез пълномощника главен юрисконсулт
А.Д., за осъждане на ответника да плати на ищеца сумата 330 лева, представляваща
дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд, получен след
преобразуване на положени часове нощен труд в дневен, за периода от 10.07.2017 година до
09.07.2020 година, сумата 33 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата по
главния иск за периода за забавата от датата на падежа на всяко едно вземане, считано от
10.07.2017 година до датата на подаване на исковата молба в съда за всеки отчетен период,
както и законна лихва върху главницата от датата на предявяване на иска до окончателното
й плащане, както и за присъждане на разноските, направени по водене на делото.
Ищецът излага, че през периода от 10.07.2017 година до 09.07.2020 година е
работил на длъжност „***“ при *** РУ към ОД на МВР Бургас. За този период е положил
общо 410 часа нощен труд, който преизчислен с коефициент 1,143 възлиза на 465 часа.
Излага,че преизчисляването на нощния труд води до извънреден труд от 55 часа, който
следва да бъде допълнително заплатено от ответника. В исковата молба е изложен довод, че
при преизчисляване на база основно месечно възнаграждение, увеличено с 50 %, съгласно
чл.187, ал.5 от ЗМВР, всеки извънреден час следва да бъде компенсиран по 6 лева. Поради
това счита, че задължението на материално правно легитимирания да отговаря по иска ОД
на МВР Бургас е в размер на 330 лева.
По приложението на материалния закон в исковата молба ищецът, чрез
процесуалния си представител, е изложил подробни доводи за приложението на чл.187 от
ЗМВР, Наредбата за структурата и организацията на работната заплата и Наредбата за реда
за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето
за отдих и почивките на държавните служители в ЗМВР. Направил е извод, че следва да
1
бъде определен коефициент 1,143 като нормалната продължителност на 8 часовия дневен
труд се раздели на нормалната продължителност от 7 часа нощен труд. Моли се искът да се
уважи.
В преклузивния едномесечен срок по чл. 131 от ГПК ответникът ОД на МВР
Бургас, представлявана от директора, чрез юрисконсулт Д., е дал писмен отговор на
предявения иск. По отношение на претенциите за главница процесуалният представител на
ответника заявява, че го оспорва по основание и по размер. Изложено е, че съгласно
правната норма, действаща в системата на МВР, за целия процесен период съотношението
между дневен и нощен труд е 8 часа нощен труд са равни на 8 часа дневен труд, а не както е
по КТ и Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, съгласно които 7
часа нощен труд са равни на 8 часа дневен труд. Изложено е, че в тази насока са издадени
заповед на Министъра на вътрешните работи. На следващо място в писмения отговор е
посочено, че с оглед произнасяне на Съда на Европейския съюз с решение от 24.02.2022
година по дело С - 262/2020 година по отправено преюдициално запитване от РС - Луковит
по гражданско дело № 606/2019 година до СЕС за тълкуване на нормите на Директива
2003/8/ЕО на ЕС и на Съвета от 04.11.2003 година и съответствието им с националното
законодателство, исковата молба е неоснователна. В тази насока са изложени подробни
правни доводи и като цяло е посочено, че несъмнено националната правна уредба предвижда
за държавните служители в МВР редица компенсаторни механизми с оглед спецификата на
служебните им правоотношения и постигане на равно отношение пред закона на
работниците и служителите по трудови правоотношения и държавните служители в МВР.
Прави възражение за настъпила погасителна давност за периода от 10.07.2017г. до
29.07.2019г. По подробно изложени фактически и правни доводи от името на ответника е
поискано предявеният иск да бъде отхвърлен.
Предявеният иск е с правно основание чл.187, ал.5, т.2 вр. чл.178, ал.1, т.3 от
ЗМВР.
В съдебно заседание искът е изменен по размер и период като след изменението се
претендират 883,21 лева възнаграждение за положен извънреден труд от 106,67 часа за
периода от 01.04.2019г. до 09.07.2020г. и 218,62 лева лихва за забава за периода от
01.08.2019г. до 28.07.2022г.
Претенцията за главница за периода от 10.07.2017г. до 31.03.2019г. и за мораторна
лихва за периода от 10.07.2017г. до 31.07.2019г. е оттеглена.
Съдът, като прецени твърденията на страните, събраните по делото писмени
доказателства и съобрази закона, намира за установено следното:
Не се спори между страните, а и от представените данни се установява, че през
процесния период ищецът е бил в служебно правоотношение с МВР, като е заемал
длъжността „***“ в група „Охрана на обществения ред“ към сектор „Охранителна полиция“
при *** Районно управление – Бургас към ОД на МВР - Бургас.
Безспорно, също така, е и обстоятелството, че ищецът е полагал труд на 12-часови
смени по утвърдени графици, включително и за времето от 22.00 часа до 06.00 часа, т. е. и
през нощта, при сумирано изчисляване на работното време.
Според изготвената съдебно-икономическа експертиза ищецът за периода от
01.04.2019г. до 10.07.2020г. е положил 746 часа нощен труд на 12-часови смени.
Преизчислен в дневен труд с коефициент 1,143, нощният труд от 746 часа става 852,67 часа.
На ищеца е начислен и изплатен нощен труд за 746 часа, колкото са и отчетените часове по
протоколи. Разликата между преизчисления и отчетения по протоколи нощен труд възлиза
на 106,67 часа. Експертизата е изчислила, че общият размер на трудовото възнаграждение за
извънреден труд за 106,67 часа възлиза на 883,21 лева. Разликата в часовете между
преизчисления с коефициент 1,143 и отчетения по протоколи обр.6 нощен труд не са
2
отчитани и не са заплащани от работодателя като извънреден труд.
Съгласно чл.176 от ЗМВР, брутното месечно възнаграждение на държавните
служители на МВР се състои от основно и допълнителни такива. В чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР
е предвидено, че към основното месечно възнаграждение на държавните служители се
изплаща допълнително такова за извънреден труд, а според чл.179, ал.1, пр.2 от с. з. и за
нощен. Условията и редът за заплащане на последното се определят с наредба на министъра
на вътрешните работи, а размерът - с негова заповед, ал.2.
Съгласно чл.187, ал.1 от ЗМВР /редакция на ДВ, бр.34, от 23.04.2019г., действала
до 10.07.2020г./, нормалната продължителност на работното време на държавните
служители в МВР е 8 часа дневно и 40 - седмично при 5-дневна работна седмица. За
работещите на 8, 12 или 24- часови смени, то се изчислява сумирано за тримесечен период, с
възможно полагане на труд и през нощта - между 22.00 и 06.00 часа, като работните часове
не следва да надвишават средно 8 за всеки 24-часов период. В ал.5, т.2 /редакция на ДВ,
бр.34, от 23.04.2019г., действала до 10.07.2020г./ е предвидено, че за служителите, работещи
на смени, работата извън редовното работно време, до 280 часа годишно, се компенсира с
възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период, който се
заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение - ал.6 /редакция
на ДВ, бр.34, от 23.04.2019г., действала до 10.07.2020г./.
Съгласно чл.187, ал.9 от ЗМВР /редакция на ДВ, бр.34, от 23.04.2019г., действала
до 10.07.2020г./ редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното
работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.
През процесния период 01.04.2019г. до 09.07.2020г. са действали Наредба №
8121з- 776 от 29.07.2016г. и Наредба № 8121з-31 от 07.01.2020г. Преди това са действали
Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014г. и Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015г. Текстовете на
чл.3 и в четирите наредби са идентични - при работа на смени е възможно полагането на
труд и през нощта между 22.00 и 06.00 часа, като работните часове не следва да надвишават
средно 8 за всеки 24-часов период. В Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014г. изрично е
предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове, положен
нощен труд за отчетния период, се умножава по 0.143 - чл.31, ал.2.
В Наредба № 8121з-592 /обн. в ДВ бр.40 от 02.06.2015г./, в Наредба № 8121з-776
/обн. в ДВ бр.60 от 02.08.2016г./ и в Наредба № 8121з-31 от 07.01.2020г. липсва изрична
норма, съответстваща на чл.31, ал.2 от Наредба № 8121з-407, за преобразуване на часовете
положен нощен труд с коефициент 1.143, което обаче, не следва да се тълкува като законово
въведена забрана за това, тъй като такава би била противоконституционна, би поставила
служителите в МВР в по-неблагоприятно положение от другите държавни служители - по
отношение заплащането на допълнителните възнаграждения, а представлява празнота в
уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсиране на работата извън редовното работно време, режима на
дежурство, времето за отдих и почивките. При наличието на тази непълнота в специалната
уредба, касаеща служителите в МВР, следва субсидиарно да се приложи общата Наредба за
структурата и организацията на работната заплата, съгласно чл.9, ал.2 от която при
сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място. В чл.140, ал.1 от КТ е предвидено, че нормалната
продължителност на седмичното работно време през нощта при 5-дневна работна седмица е
до 35 часа или до 7 часа за една нощ. Следователно - приложимият коефициент за
преизчисляване на нощния труд в дневен е 1.143, получен като частно при деление на
3
нормалните им продължителности от 8 часа на денонощие за втория /чл.187, ал.1 от ЗМВР/ и
7 часа за първия.
Тук следва да се посочи, че трудовото законодателство дава право на работещите
да получат от една страна завишено почасово заплащане за нощния си труд, а от друга
задължава работодателите да преизчисляват нощните часове в дневни и така да съобразяват
продължителността на работния ден. Когато последната е надвишена пък, очевидно се касае
за положен извънреден труд, който следва да бъде компенсиран. Следователно това са две
различни основания за заплащането на допълнителни възнаграждения - обстоятелство, което
е било отчетено и от ответника, при съвместното действие на издадените от министъра на
вътрешните работи Наредба № 8121з-407/11.08.2014г. и заповед № 8121з- 791/28.10.2014г. В
случая, както беше посочено по-горе, на ищеца е изплатена само добавката от 0.25 лева за
всеки отработен нощен час за исковия период.
По направеното възражение досежно приложимостта към настоящия казус на
постановеното в Решение по дело №С-262/20 на Съда на Европейския съюз, съдът намира
следното:
С това решение не се отговаря конкретно на основния спорен въпрос относно
приложимостта на общата правна уредба на РБългария в правоотношенията с държавните
служители, доколкото в обхвата на компетентността на СЕС са включени общностните
норми и вътрешноправните разпоредби, които съдържат такива норми, а не националното
право и функцията на този съд е не да тълкува националните правни норми. Независимо от
това, следва да се подчертае, че съдът на ЕС е достигнал до правни изводи в смисъл, че
националното ни право изключва служителите на МВР от обхвата на общия правен режим,
като едновременно с това не предоставя на тези държавни служители възможност за
преобразуване на нощния труд в дневен. СЕС е изложил становище, че не се налага да се
приема национална правна уредба, която да предвижда, че нормалната продължителност на
нощния труд за работниците в публичния сектор е по-кратка от предвидената за тях
нормална продължителност на труда. При всички случаи обаче, ако това е така, в полза на
тези работници трябва да има други мерки за защита, които да компенсират това. В ЗМВР
такива мерки за защита не са предвидени и липсва изрична регламентация за възможността
положения труд да бъде възмезден.
Сочените от ответника аргументи досежно наличие на компенсаторни механизми, с
оглед спецификата на служебните правоотношения, като допълнително възнаграждение за
прослужено време 2 %; по-голям размер на основния платен годишен отпуск и
допълнителен платен отпуск; обезщетения при пенсиониране; по-благоприятен режим за
заплащане на извънредния труд и други материални стимули и нематериални блага,
предвидени в ЗМВР за служителите не се споделят от съда, тъй като те не представляват
допълнителна защита или обезщетение по смисъла на Директивата и решението на СЕС по
преюдициалното запитване. Такива придобивки ползват всички служители на МВР, а не
само служителите, полагащи нощен труд и на тях не може да се придава качеството на
обезщетение, след като не са насочени специално към категорията служители, полагащи
нощен труд, нито пък се предоставят поради и съобразно продължителността на труда им
през нощта. Налага се извод, че нощният труд, полаган от служителите в МВР следва да
бъде обезщетяван.
По изложените съображения исковата претенция за заплащане на извънреден труд
в процесния период, получен след преобразуване на положените часове нощен труд в
дневен с коефициент 1.143 се явява доказана по своето основание - за процесния период се
прилага субсидиарно Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.
Както стана ясно, от заключението на вещото лице е видно, че нощният труд,
преизчислен с коефициент 1.143, е 852,67 часа. Разликата от 106,67 часа не е отчетена в
протоколите за положен труд, съответно, не е начислена и не е платена. Установява се и че
4
дължимото нетно трудово възнаграждение за този извънреден труд, изчислено съобразно
разпоредбата на чл.187, ал.6 от ЗМВР /редакция на ДВ, бр.34, от 23.04.2019г., действала до
10.07.2020г./, е в размер от 883,21 лева.
Няма доказателства ответникът да е заплатил на ищеца дължимото допълнително
възнаграждение за положения извънреден труд в горния размер.
Доколкото с изменението на иска се претендира именно 883,21 лева за извънреден
труд от 106,67 часа, искът се явява доказан и по своя размер, поради което следва да бъде
уважен изцяло, за периода от 01.04.2019г. до 09.07.2020г., ведно със законната лихва от
подаване на исковата молба до окончателното изплащане.
Възражението за изтекла погасителна давност е неоснователно, тъй като
претенцията за периода от 10.07.2017г. до 31.03.2019г. е оттеглена. С оглед разпоредбата на
чл. 187, ал. 3 от ЗМВР за работещите на 8, 12 или 24- часови смени, работното време се
изчислява сумирано за тримесечен период. Предвид това възнаграждението за тримесечието
01.04.2019г. – 30.06.2019г. е дължимо до края на юли 2019г., а възнаграждението за месец
юли 2019г. – съответно до края на месец октомври 2019г. Следователно тригодишният
давностен срок по отношение на вземането за посоченото тримесечие би следвало да изтече
на 31.07.2022г., а за месец юли 2019г. – съответно на 31.10.2022г. В случая исковата
претенция е предявена на 29.07.2022г., към който момент давностният срок не е изтекъл.
По иска за мораторната лихва:
Този иск е също основателен. Ответникът не е заплащал извънредния труд, поради
което е изпаднал в забава в плащанията при изтичане на всеки тримесечен период на
сумарното отчитане на работното време. Според експертизата, сумарната лихва за забава за
периода от 01.08.2019г. до 28.07.2022г. е в размер на 218,62 лева, колкото се търси и с
изменения иск, поради което претенцията трябва да бъде уважена изцяло.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата 360 лева разноски
по делото за адвокатско възнаграждение, а по сметка на съда - държавна такса в размер на
100 лева и 250 лева за експертиза.
Мотивиран от горното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Бургас, с
ЕИК *********, с адрес: град Бургас, ул.”Христо Ботев” № 46, да заплати на И. Я. Б., ЕГН
**********, съдебен адрес: гр. Б., ***, сумата от 883,21 лева /осемстотин осемдесет и три
лева и двадесет и една стотинки/ главница, представляваща нетния размер на дължимото и
неизплатено допълнително възнаграждение за извънреден труд - общо 106,67 часа, получени
след преизчисляване с коефициент 1,143 на положения от него за периода от 01.04.2019г. до
09.07.2020г., 746 часа нощен труд в дневен, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 29.07.2022г. до окончателното плащане, както и сумата от 218,62 лева /двеста и
осемнадесет лева и шестдесет и две стотинки/, представляваща лихва за забава върху
главницата за периода от 01.08.2019г. до 28.07.2022г.
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Бургас,
с ЕИК *********, с адрес: град Бургас, ул.”Христо Ботев” № 46, да заплати на И. Я. Б., ЕГН
**********, съдебен адрес: гр. Б., *** сумата от 360 лева /триста и шестдесет лева/ съдебно-
деловодни разноски.
5
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Бургас,
с ЕИК *********, с адрес: град Бургас, ул.”Христо Ботев” № 46 да заплати по сметка на
Бургаския районен съд държавна такса в размер на 100 лева /сто лева/ и 250 лева /двеста и
петдесет лева/ разноски за експертиза.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Бургас в
двуседмичен срок от 21.11.2022г. на основание чл.315, ал.2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
6