Решение по дело №1380/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.203 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл.1, ал.1 и ал.2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.

Образувано е по искова молба от „ИЗТОК ИНВЕСТ 3000“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ***, с управител и представляващ М.Р.Д., чрез адв. М.Т., на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, с искане да бъде осъдена Национална агенция за приходите /НАП/ да заплати на „ИЗТОК ИНВЕСТ 3000“ ЕООД сумата от 500 /петстотин/ лева, представляваща претърпени от дружеството вреди, изразяващи се в сторени от дружеството разноски за адвокатска защита в административното производство по реда на чл.41, ал.1 от ДОПК по оспорване на действия по обезпечаване на доказателства, обективирани в протокол сер. АА № 0048425/11.08.2021 г. на инспектори по приходите в Дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, потвърдени с Решение № 198/27.08.2021 г. на Директора на ТД на НАП Варна, отменени с Определение № 2369/23.09.2021 г. по частно адм. дело № 2092/2021 г. на Административен съд – Варна, ведно със законната лихва в размер на 93,61 лева, считано от 12.08.2021 г. до датата на подаване на исковата молба – 19.06.2023 г., както и законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 19.06.2023 г. до окончателното заплащане на задължението.

Твърди се, че в резултат на отменени незаконосъобразни действия по обезпечаване на доказателства по чл.40, ал.2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ и административен акт – решение на Директора на ТД на НАП Варна, от „ИЗТОК ИНВЕСТ 3000“ ЕООД са направени разноски за заплатено възнаграждение за адвокат в размер на 500 лева по фактура № **********/19.08.2021 г., при задължителното обжалване на действията по административен ред пред горестоящия административен орган, които следва да се приемат за вреда, която да се обезщети по реда на ЗОДОВ съгласно решение по тълк. дело № 2/2016 г. на ВАС. Относно претендираните лихви се сочи, че съгласно т. 4 от ТР № 3/22.04.2005 г. по тълк. дело № 3/2004 г. незаконните действия по обезпечаване на доказателства са преустановени от административния орган на 12.08.2021 г., за което е съставен протокол сер. АА № *********/12.08.2021 г., поради което началният момент на забавата и съответно дължимостта на законната лихва е 12.08.2021 година. Претендира присъждане на сторените разноски в настоящото производство. В съдебно заседание, чрез преупълномощен адв. П.Т., исковата молба и искането за разноски се поддържат изцяло. Относно възражението на ответника, че адвокатското възнаграждение по посочената фактура вече е платено, намира че постановения акт по ч. адм. дело № 2092/2021 г. на Адм. съд – Варна е незаконосъобразен.

Ответник – Национална агенция за приходите, чрез процесуален представител е депозирал писмен отговор и писмени бележки, с които оспорва иска като неоснователен и недоказан. Твърди, че посочената от ищеца фактура №**********/19.08.2021 г. е приложена към жалбата на дружеството пред Административен съд – Варна срещу Решение № 198/27.08.2021 г. на Директора на ТД на НАП Варна, ведно със същата разписка за заплащане на сумата от 500 лева. Сочи, че с Определение № 2369/23.09.2021 г. по частно адм. дело № 2092/2021 г. съдът е отменил действията на органите по приходите, като е осъдил НАП да заплати на дружеството разноски в размер на 550 лева /такса и разноски за адвокат/, като основанието за заплащане на разноските са именно фактура №**********/19.08.2021 г. и разписката. С оглед изложеното се твърди, че направените от ищеца разходи са му присъдени с посоченото определение и не следва да му се присъждат повторно, тъй като би се стигнало до неоснователно обогатяване на дружеството. Моли за отхвърляне на исковата претенция и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Контролираща страна – Окръжна прокуратура – Варна, намира исковата претенция за неоснователна. Счита, че по принцип разноските, направени в хода на административното производство, подлежат на обезщетяване по реда на ЗОДОВ, но в случая извършените такива са присъдени с определението по частно адм. дело № 2092/2021 г., което е влязло в сила. Изразява становище, че след като ищецът не представя доказателства, че е сторил разноски, различни от тези, които са му присъдени, искът следва да бъде отхвърлен.

Съдът приема за установено следното от фактическа страна:

С протокол сер. АА № 0048425/11.08.2021 г. /л.81/, в 17.35 часа, от служители на Дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП са предприети действия за обезпечаване на доказателства, по реда на чл.40, ал.1 и ал.2 от ДОПК, във връзка с извършвана ревизия на „ИЗТОК ИНВЕСТ 3000“ ЕООД, изразяващи се в запечатване на контейнер EGUHU9158685 с 1 бр. обикновено ТСК № 0561367, относно стока – метални врати с окомплектовка с общо бруто тегло – 10440 кг. Свалена е линейна пломба № СО62618, която е върната на водача. В протокола е посочено, че стоката се оставя на отговорно пазене в превозното средство, като за МОЛ и пазач на същата е назначено лицето – водач на превозното средство.

От „ИЗТОК ИНВЕСТ 3000“ ЕООД е подадена жалба рег. № 39125/26.08.2021 г. /л.76-77/, чрез адв. П.Т., срещу действията по обезпечаване на доказателства, обективирани в протокол за предприети действия по обезпечаване на доказателства сер. АА № 0048425/11.08.2021 година. Към жалбата е приложено пълномощно /л.78/, фактура № **********/19.08.2021 г., издадена от адв. П.Т., за услуга – адвокатско възнаграждение за изготвяне на жалба срещу обезпечителни мерки по чл.40 от ДОПК пред Директора на ТД на НАП Варна по Протокол № 0048425/11.08.2021 г., стойност на услугата 500 лева, получател на услугата – „ИЗТОК ИНВЕСТ 3000“ ЕООД, и разписка № *********/19.08.2021 г. издадена от адв. П.Т., за заплащане на сумата 500 лева по посочената фактура в брой /л.79/.

С Решение № 198/27.08.2021 г. /л.66-67/, издадено от Директора на ТД на НАП Варна, е отхвърлена жалбата от „ИЗТОК ИНВЕСТ 3000“ ЕООД срещу действията на органи по приходите при Дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП по обезпечаване на доказателствата, обективирани в протокол за предприети действия по обезпечаване на доказателства № 0048425/11.08.2021 година.

От „ИЗТОК ИНВЕСТ 3000“ ЕООД е подадена жалба /л.56-60/ срещу Решение № 198/27.08.2021 г., издадено от Директора на ТД на НАП – Варна.

С Определение № 2369/23.09.2021 г. по частно адм. дело № 2092/2021 г. на Административен съд – Варна са отменени по жалбата на „ИЗТОК ИНВЕСТ 3000“ ЕООД, действия на органи по приходите при Дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП по обезпечаване на доказателства, обективирани в протокол за предприети действия за обезпечаване на доказателства сер. АА № 0048425/11.08.2021 г., потвърдени с Решение №198/27.08.2021 г. на Директора на ТД на НАП Варна, изразяващи се в поставяне на 1 бр. техническо средство за контрол: пломба № 0561367 на МПС с марка Скания с рег. № В 3340 ВХ /влекач/ и ремарке рег. № В 4480 ЕН, с които в контейнер № EGHU9158685 са превозвани стоки, собственост на „ИЗТОК ИНВЕСТ 3000“ ЕООД, представляващи метални врати с окомплектовка, с място на разтоварване гр. Николаево, обл. Стара Загора, ул. „Освобождение“ № 2, склад на „ИЗТОК ИНВЕСТ 3000“ ЕООД. Осъдена е ТД на НАП – гр. Варна да заплати на „ИЗТОК ИНВЕСТ 3000“ ЕООД, сумата от 550 лева, представляваща разноски по делото, в т.ч. 50 лева – държавна такса, и 500 лева – адвокатско възнаграждение, заплатено в полза на адв. М.Т. с фактура № 1…50/19.08.2021 г. и разписка от „ИЗТОК ИНВЕСТ 3000“ ЕООД. Определението, съгласно чл.41, ал.3 от ДОПК, е окончателно и не подлежи на обжалване.

С Определение № 2815/02.11.2021 г. по частно адм. дело № 2092/2021 г. на Административен съд – Варна е оставено без уважение искането на Директора на ТД на НАП – гр. Варна за изменение на Определение № 2369/23.09.2021 г. в частта за разноските.

В съдебно заседание ищецът е представил Фактура № **********/14.09.2021 г. издадена от Еднолично адвокатско дружеството „М.Г.Т.“ за сумата от 500 лева за услуга „адвокатско възнаграждение за процесуално представителство при АС, жалба срещу обезпечителни мерки по чл.40 ДОПК наложени с протокол сер.АА №0048425/11.08.2021 г.“, посочено е във фактурата, че плащането на сумата е с преводно нареждане – л.95; Фактура № *********/21.09.2021 г. издадена от Еднолично адвокатско дружеството „М.Г.Т.“ за сумата от 500 лева за услуга „адвокатско възнаграждение за процесуално представителство при АС, жалба срещу обезпечителни мерки по чл.40 ДОПК наложени с протокол сер.АА №0048425/11.08.2021 г.“, посочено е във фактурата, че плащането на сумата е с преводно нареждане – л.96 и Преводно нареждане от 21.09.2021 г. от наредител „ИЗТОК ИНВЕСТ 3000“ ЕООД до ЕАД „М.Г.Т.“ за 500 лева – л. 97.

С оглед установеното съдът прави следните правни изводи:

Предявеният иск е допустим, като подаден от надлежна страна при наличието на предпоставките по чл.204, ал.1 вр. ал.3 от АПК, тъй като с него се претендира заплащане на вреди, които произтичат от незаконосъобразни действия на административни органи.

Разгледан по същество, искът е неоснователен.

На основание чл.205, ал.1 от АПК Национална агенция за приходите е надлежен ответник, тъй като съгласно чл.2, ал.2 от Закона за НАП агенцията е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище София.

Между страните няма спор по фактите. Не се спори, че ищецът при обжалване на действията по обезпечаване на доказателства, обективирани в протокол за предприети действия за обезпечаване на доказателства сер. АА № 0048425/11.08.2021 г. на инспектори в Дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП по реда на чл.41 от ДОПК е ползвал адвокатска защита извършена от адв. П.Т. и съгласно фактура № **********/19.08.2021 г. и разписка № **********/19.08.2021 г. е заплатил сумата от 500 лева в брой за извършеното процесуално представителство. С настоящия иск се претендира обезщетение за имуществени вреди в размер на 500 лева, които съставляват заплатено възнаграждение за адвокат в производството по задължителното административно обжалване на действие на административен орган, предвидено с чл.41, ал.1 и ал.3 от ДОПК. С Определение № 2369/23.09.2021 г. по частно адм. дело № 2092/2021 г. на Административен съд – Варна са отменени по жалба на „ИЗТОК ИНВЕСТ 3000“ ЕООД, действия по обезпечаване на доказателства, обективирани в протокол за предприети действия за обезпечаване на доказателства сер. АА № 0048425/11.08.2021 г. на инспектори в Дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, определението не подлежи на обжалване и е в сила от 23.09.2021 година.

Съгласно чл.1, ал.1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Така регламентирана, отговорността е пълна, защото обхваща всички претърпени вреди, които са в причинна връзка с незаконосъобразни актове, фактически действия или бездействия на длъжностни лица или административни органи при или по повод изпълнението на административна дейност, по аргумент от чл.4 от ЗОДОВ. В казуса е безспорно, че отменените като незаконосъобразни действия на органи по приходите са такива на административни органи и са форма на проявление на административната дейност на тези органи, съгласно чл.40, ал.1 от ДОПК. Както в ДОПК, така и в АПК липсва специален ред, по който страната в оспорване на актовете или действията по административен ред може да търси направените от нея разноски в това производство. Към настоящия момент само е определено с чл.8, ал.4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. /ДВ бр. 88 от 4.11.2022 г./, че за процесуално представителство, защита и съдействие пред административен орган възнаграждението се определя по реда на предходните алинеи. Законодателният пропуск относно присъждане на разноски, сторени в административното производство, не може да се запълни с прилагането на чл.161 от ДОПК и/или чл.143 от АПК по аналогия, тъй като тази разпоредби регулират разпределяното на разноските, направени само в съдебното производство, поради което нормата на чл.8, ал.3 от ЗОДОВ се явява неприложима. Следователно единственият начин да се търси възстановяване на заплатено адвокатско възнаграждение от страната в производството по административно оспорване е по реда и при условията на ЗОДОВ.

Съгласно мотивите на Тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г. по тълк. дело № 2/2016 г. на ВАС, потърсената адвокатска помощ и платеният адвокатски хонорар са пряка и непосредствена последица от издаденото наказателно постановление, тъй като обжалването на този акт е законово регламентирано и е единствено средство за защита на лицето, което твърди, че не е виновно и че неговите права са накърнени неправомерно от административния орган. Върховният административен съд не е възприел виждането, според което в тези случаи обезщетение за имуществени вреди не се дължи, тъй като адвокатската защита не е задължителна по закон, хонорарът за нея е платен по силата на свободно договаряне, а за гражданина било нормално да се защитава сам. Напротив, в цитираното тълкувателно решение изрично е посочено, че след като гражданинът е ползвал адвокатска защита, защото не е могъл сам да се защити, то хонорарът, платен на адвокат за осъществяване на тази защита, е имуществена вреда, която е в пряка причинна връзка с отменения като незаконосъобразен административен акт и е непосредствена последица от него, а не неприсъщ или луксозен разход.

Ищецът в настоящото производство не би заплатил адвокатско възнаграждение и заплатената на това основание сума не би представлявала вреда за него, ако не беше извършено действието по обезпечаване на доказателства, оспорено по административен ред.

За да се ангажира отговорността на Държавата по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, следва да са налице следните кумулативни предпоставки: 1. отменен като незаконосъобразен, респективно обявен за нищожен, административен акт, действие или бездействие на административен орган/длъжностно лице; 2. претърпени реално имуществени вреди, от които да са настъпили обективно негативни последици в правната сфера на ищеца и 3. пряка и непосредствена причинна връзка между отменения административен акт и вредите.

От представената административна преписка се установява, че към момента на подаване на жалбата срещу действията по обезпечаване на доказателства е представено пълномощно от 06.08.2021 г. /л.78/, с което адв. П.Т. е упълномощен от управителя на „ИЗТОК ИВЕСТ 3000“ ЕООД, издадена е фактура № *********/19.08.2021 г. за извършена услуга – изготвяне на жалба, в размер на 500 лева и разписка от 19.08.2021 г. за заплащане на сумата в брой, която е получена от адв. Т.. Жалбата по административен ред е подадена на 26.08.2021 г., чрез адв. Т.. Пълномощното, фактурата и разписката за заплащане на сумата не са оспорени от ответника и съгласно т.1 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. дело № 6/2012 г., ОСГТК, удостоверяват, че ищецът е договорил и заплатил адвокатското възнаграждение.

Оспорени са били действията по обезпечаване на доказателствата по задължителния административен ред, от което следва, че възнаграждението за адвокат е било дължимо, поради това, че е извършено процесуално представителство по смисъла на чл.24, ал.1, т.2 и т.3 от Закона за адвокатурата /ЗА/. На основание чл.36, ал.1 от ЗА, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на възнаграждение за своя труд. Нормата на чл.8, ал.4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. /ДВ бр. 88 от 4.11.2022 г./ не е била действаща към момента на заплащане на възнаграждението за адвокат – 19.08.2021 г., но към настоящия момент е приложима, поради което следва да служи като критерий за определяне на дължимото възнаграждение. Налага се извод, че е изпълнен фактическият състав по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.

Независимо от горното, исковата претенция в случая е неоснователна поради възмездяването на заплатеното адвокатско възнаграждение в хода на административното производство по обжалване на действията по обезпечаване на доказателства, обективирани в протокол за предприети действия за обезпечаване на доказателства сер. АА № 0048425/11.08.2021 г. на инспектори в Дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП по реда на чл.41 от ДОПК, което е станало в производството по частно адм. дело № 2092/2021 г. по описа на Административен съд – Варна. С влязлото в сила Определение № 2369/23.09.2021 г. по частно адм. дело № 2092/2021 г. на Административен съд – Варна, с което действията по обезпечаване на доказателства са отменени, в полза на „ИЗТОК ИНВЕСТ 3000“ ЕООД, са присъдени разноски в размер на 500 лева за адвокатско възнаграждение, като е посочено в мотивите на определението: „500 лева адвокатско възнаграждение, заплатено в полза на адв. М.Т. с фактура № 1…50/19.08.2021 г. и разписка от „ИЗТОК ИНВЕСТ 3000“ ЕООД“. Действително, от събраните по делото доказателства се установява, че тези разноски са извършени в хода на административното производство и по-точно в производството по задължителното административно обжалване на действията по обезпечаване на доказателства, а не в хода на съдебното производство по частно адм. дело № 2092/2021 г. на Административен съд – Варна. Въпреки това с влязлото в сила Определение № 2369/23.09.2021 г. същите са присъдени като разноски по частно адм. дело № 2092/2021 г. на Административен съд – Варна, като ТД на НАП – Варна, която е част от НАП, е осъдена да ги заплати, след което в полза на „ИЗТОК ИНВЕСТ 3000“ ЕООД е издаден изпълнителен лист. С оглед горното при уважаване на настоящия иск би се стигнало до присъждане за втори път на същите разноски/разходи, а оттам – до неоснователно обогатяване за дружеството – ищец, по смисъла на чл. 55 от Закона за задълженията и договорите. Неоснователното обогатяване като правен институт почива на принципа на справедливостта, който изисква всяко едно имуществено разместване да е правно оправдано. След като претърпените от „ИЗТОК ИНВЕСТ 3000“ ЕООД вреди вече са възстановени, макар не по реда на ЗОДОВ, а чрез присъждането им като разноски по частно адм. дело № 2092/2021 г. по описа на Административен съд – Варна, принципът на справедливостта е спазен, като повторното им присъждане, каквото се цели с подаване на процесната искова молба, би го нарушило, довеждайки до неоправдано разместване на имуществени блага. При последното би се стигнало до незаконосъобразно обогатяване на ищеца за сметка на обедняване на ответника, без да е налице основание за това.

Както бе посочено, от събраните по делото доказателства се установява, че „ИЗТОК ИНВЕСТ 3000“ ЕООД е претендирало разноски в производството по частно адм. дело № 2092/2021 г. по описа на Административен съд – Варна, каквито са му присъдени с постановеното по това дело Определение № 2369/23.09.2021 г. именно по процесните фактура № **********/19.08.2021 г. и разписка към нея от същата дата. В производството по частно адм. дело № 2092/2021 г. по описа на Административен съд – Варна не са представени доказателства за извършени от дружеството други разноски във връзка с осъществено процесуално представителство от адвокат, което обстоятелство е потвърдено и от пълномощника на ищеца в проведеното на 05.09.2023 г. открито съдебно заседание по настоящото дело. Това се установява и от приетите доказателствата по адм. дело № 2092/2021 г. на Адм. съд – Варна. Представените в хода на настоящото съдебно производство, Фактура № **********/14.09.2021 г. издадена от Еднолично адвокатско дружеството „М.Г.Т.“ за сумата от 500 лева за услуга „адвокатско възнаграждение за процесуално представителство при АС, жалба срещу обезпечителни мерки по чл.40 ДОПК наложени с протокол сер.АА №0048425/11.08.2021 г.“, посочено е във фактурата, че плащането на сумата е с преводно нареждане; Фактура № *********/21.09.2021 г. издадена от Еднолично адвокатско дружеството „М.Г.Т.“ за сумата от 500 лева за услуга „адвокатско възнаграждение за процесуално представителство при АС, жалба срещу обезпечителни мерки по чл.40 ДОПК наложени с протокол сер.АА №0048425/11.08.2021 г.“, посочено е във фактурата, че плащането на сумата е с преводно нареждане и Преводно нареждане от 21.09.2021 г. от наредител „ИЗТОК ИНВЕСТ 3000“ ЕООД до ЕАД „М.Г.Т.“ за 500 лева не променят факта, че същите не са приложени своевременно в производството, в което тези разноски са извършени – това по частно адм. дело № 2092/2021 г. по описа на Административен съд – Варна, в което производство единствено същите биха могли да бъдат присъдени. АПК, ГПК и ДОПК, не предвиждат ред за присъждане на съдебно-деловодни разноски, по едно производство, направени в друго съдебно производство. В този смисъл ирелевантно е твърдението на процесуалния представител на ищеца, че пропускът за прилагането на посочените доказателства в производството по частно адм. дело № 2092/2021 г. по описа на Административен съд – Варна, се дължи на големия брой дела, във връзка с които „ИЗТОК ИНВЕСТ 3000“ ЕООД е трябвало да ангажира постоянна правна помощ. Несвоевременното представяне на доказателства за извършени съдебно-деловодни разноски по конкретно дело преклудира възможността за тяхното присъждане, в това число и в друго съдебно производство, каквото се явява настоящото производство спрямо това по частно адм. дело № 2092/2021 г. по описа на Административен съд – Варна.

Лихва за забава от 12.08.2021 г. до 19.06.2023 г. и законна лихва от 19.06.2023 г. също не се дължат на ищеца, защото задължението за лихва по чл. 86 от ЗЗД във вр. с чл. 84, ал.3 от ЗЗД има акцесорен характер и е обусловено от наличието на главно задължение, каквото в случая не е налице. Отделно от това по ч. адм. дело № 2092/2021 г. на Адм. съд – Варна е присъдена сумата от 500 лева и при просрочие на заплащане на задължението се дължи лихва по арг. на чл. 86 от ЗЗД, поради което не е налице основание за присъждане повторно на такава.

С оглед горното исковата претенция е неоснователна и следва да се отхвърли.

При този изход на правния спор претенцията на ищеца за присъждане на сторени разноски и възнаграждение за един адвокат в настоящото производство е неоснователна, по аргумент на противното на чл.10, ал.3 от ЗОДОВ.

Ответникът е претендирал присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Процесуално представителство е извършено от юрисконсулт, чрез представяне на писмени становища. Делото не е с фактическа и правна сложност, приключило е след провеждане на едно публично съдебно заседание, искът не е над 10000 лева. Предвид изложеното и на основание чл.10, ал.4 от ЗОДОВ, вр. чл.37 от Закона за правната помощ, вр. чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ ищецът следва да бъде осъден да заплати в полза на НАП сумата от 100 лева за възнаграждение за юрисконсулт.

По изложените съображения, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ предявения иск от „ИЗТОК ИНВЕСТ 3000“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ***, с управител и представляващ М.Р.Д., на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, с искане да бъде осъдена Национална агенция за приходите да заплати на „ИЗТОК ИНВЕСТ 3000“ ЕООД сумата от 500 /петстотин/ лева, представляваща претърпени от дружеството вреди, изразяващи се в сторени от дружеството разноски за адвокатска защита в административното производство по реда на чл.41, ал.1 от ДОПК по оспорване на действия по обезпечаване на доказателства, обективирани в протокол сер. АА № 0048425/11.08.2021 г. на инспектори по приходите в Дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, потвърдени с Решение № 198/27.08.2021 г. на Директора на ТД на НАП Варна, отменени с Определение № 2369/23.09.2021 г. по частно адм. дело № 2092/2021 г. на Административен съд – Варна, ведно със законната лихва в размер на 93,61 лева, считано от 12.08.2021 г. до датата на подаване на исковата молба – 19.06.2023 г., както и законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 19.06.2023 г. до окончателното заплащане на задължението.

ОСЪЖДА „ИЗТОК ИНВЕСТ 3000“ ЕООД, ЕИК *********, да заплати в полза на Национална агенция за приходите сумата в размер на 100 /сто/ лева, представляваща възнаграждение за юрисконсулт.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.

	Съдия: