РЕШЕНИЕ
№ 262
гр. Кърджали, 14.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, І СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Здравка Запрянова
при участието на секретаря Ралица Д.а
като разгледа докладваното от Здравка Запрянова Административно
наказателно дело № 20225140200632 по описа за 2022 година
Обжалвано е Наказателно постановление № ******** от
14.04.2022г., издадено от Началник сектор Пътна полиция- К. към ОДМВР-
Кърджали, с което е наложено наказание глоба в размер на 150лв. на
основание чл.179 ал.1 т.5 пр.1 от ЗДвП на С. А. О. от гр.Кърджали с ЕГН
********** за извършено нарушение на 29.03.2022г. около 20.05часа в гр.К.
на кръстовището на ул.С. С. и бул.Х. Б. на чл.6 т.1 от ЗДвП.
Недоволен от така наложеното наказание е останал жалбоподателят
О., който моли съда да отмени наказателното постановление като
незаконосъобразно. Излага следните съображения: наказателното
постановление противоречи на материалния закон, необосновано е и при
постановяването му са допуснати съществени процесуални нарушения. В
съдебно заседание жалбоподателят редовно призован не се явява, но се
представлява от адвокат, който поддържа жалбата. В ход по същество моли
съда да отмени наказателното постановление по съображения изложени в
жалбата като им се присъдят направените по делото разноски.
Административно наказващият орган редовно призован не се явява,
но се представлява от юрисконсулт, който счита жалбата за неоснователна. В
1
ход по същество моли съда да приеме, че атакуваното наказателно
постановление е законосъобразно и представя подробна писмена защита като
настоява за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Постъпила е и
молба от юрисконсулт, с която моли съда да потвърди наказателното
постановление като претендира юрисконсултско възнаграждение.
Районна прокуратура- Кърджали, редовно призована за съдебното
заседание на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.
Съдът след като прецени събраните по делото гласни и писмени
доказателства намира за установено следното от фактическа страна: На
29.03.2022г. свидетелите А. А. и Е. Н., автоконтрольори в сектор „П. п."- К.
при ОДМВР- Кърджали, били на работа, когато около 20.00ч. се намирали с
патрулен автомобил на кръстовището образувано от улиците С. К. и бул.Х. Б.
в гр.К. От там забелязали движението на лек автомобил марка „М.“ с рег.№
******, който се движел по ул.С. С. в посока от комплекс „О.“ към кв.В., и
въпреки наличието на червен сигнал на светофарната уредба, той преминал
през кръстовището и извършил маневра десен завой. С това действие създал
опасност за движението на останалите участници в движението, тъй като
превозните средства движещи се по бул.Х. Б. били потеглили, защото за тях
била светнала зелената секция на светофарната уредба. Поради това
полицейските служители последвали посочения автомобил, когото спрели на
бул.Х. Б.. При извършената проверка се установило, че водач на лек
автомобил марка „М.“ с рег.№ ****** е жалбоподателят С. О., който пътувал
сам в автомобила. На место свидетелят А. А. съставил срещу водача О. акт за
установяване на административно нарушение по чл.6 т.1 от ЗДвП, който бил
подписан от водача без възражения. На тази база било издадено и
обжалваното наказателно постановление.
Тази фактическа обстановка се установи на база свидетелските
показания на А. А. и Е. Н., и двамата очевидци на нарушението, от писмените
доказателства- акт за установяване на административно нарушение серия GA
№ ****** от 29.03.2022г., чиято доказателствена сила не бе оборена, както и
другите документи по делото. Прочее по делото не бяха събрани никакви
други доказателства оборващи установеното нарушение с изключение на
гласните доказателства дадени от Е. Х., на които обаче не бе дадена вяра.
Настоящата инстанция не кредитира тези показания поради следните
2
съображения: свидетелката не сочи точната дата, за която свидетелства да са
се случили обстоятелствата; полицейските служители установяват, че в
автомобила управляван от жалбоподателя на инкриминираната дата не е
имало пътници; пътувайки на задната седалка видимостта на свидетелката Х.
е била ограничена; тя се намира в трудово правни взаимоотношения с
жалбоподателя и е заинтересована от изхода на делото; АУАН е подписан без
възражения.
От правна страна съдът установи следното: Процесната жалба е
допустима и следва да бъде разгледана по същество. Както акта за
установяване на административно нарушение, така и наказателното
постановление са надлежно оформени и връчени според правилата на ЗАНН.
За да представлява едно деяние- действие или бездействие- административно
нарушение или престъпление, следва същото да е обществено опасно, да е
обявено от закона за наказуемо и да е извършено виновно, като основната
разлика между административното нарушение и престъпление е именно в
степента на обществена опасност на деянието. Ако липсва която и да е от тези
основни характеристики, съответното деяние не би могло да се квалифицира
като нарушение, респективно престъпление. Нарушеният текст на чл.6 т.1 от
Закона за движение по пътищата задължава участниците в движението да
съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица,
упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата,
както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка.
Безспорно се установи по делото, че жалбоподателят С. О. не е съобразил
поведението си в качеството на участник в движението, а именно като водач
на МПС, тъй като е преминал през забранителен сигнал на светофарната
уредба. При правилно установена фактическа обстановка и доказано
нарушение, административно наказващият орган е приложил относимата
административно наказателна норма на чл.179 ал.1 т.5 от ЗДвП поради
създадена опасност за останалите участници в движението. Правилно
административнонаказващият орган е наложил наказание в единствено
възможния фиксиран размер при отчитане на всички относими към деянието
и дееца обстоятелства. Поради изложеното настоящата инстанция намира, че
обжалваното наказателно постановление следва да се потвърди. Съдът при
извършената служебна проверка на наказателното постановление в тази му
част не констатира да са допуснати съществени нарушения на процесуалните
3
правила или на материалния закон в хода на административно наказателното
производство. Актът за установяване на административно нарушение и
обжалваното наказателно постановление са съставени правилно и
законосъобразно, от компетентен орган, съдържат необходимите реквизити
по чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Нарушението е пълно описано с всички относими
към конкретния състав признаци, посочени са времето, мястото и
обстоятелствата, при които е било извършено, както и доказателствата, които
го подкрепят. От изложените в акта и наказателното постановление факти
става ясно какво деяние е осъществено от жалбоподателя, кога е извършено и
каква е неговата правна квалификация, като не е налице съществено
нарушение на процесуалните правила, което да ограничава правото на защита
на нарушителя и да опорочава атакуваният акт до степен, налагаща отмяната
му. Даденото описание на констатираното нарушение и установената по
делото фактическа обстановка съответстват на посочената като нарушена
правна норма, както и на санкционната такава.
С оглед изхода на делото и направената претенция за разноски, на
основание чл.63д, ал.4 вр.ал.1 от ЗАНН следва на административно
наказващия орган да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер
определен в чл.37 от ЗПП. Съгласно чл.37 ал.1 от ЗПП заплащането на
правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и
се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. По
силата на чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ,
възнаграждението за защита в производствата по ЗАНН е от 80 до 150лв. В
случая по делото са проведени две съдебни заседания, в които са разпитани
трима свидетели и процесуалният представител на наказващия орган е взел
участие, както и е изготвил и депозирал писмена защита, поради което следва
да се присъди възнаграждение към минималния размер от 90лв. Доколкото
издателят на наказателното постановление се намира в структурата на
Областна дирекция на МВР- Кърджали, именно в полза на същата в
качеството й на юридическо лице (чл.37 ал.2 от ЗМВР) следва да бъдат
присъдени разноските по делото. Ето защо, Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № ******** от
4
14.04.2022г., издадено от Началник сектор Пътна полиция- К. към ОДМВР-
Кърджали, с което е наложено наказание глоба в размер на 150лв. на
основание чл.179 ал.1 т.5 пр.1 от ЗДвП на С. А. О. от гр.К. с ЕГН **********
за извършено нарушение на 29.03.2022г. около 20.05часа в гр.К. на
кръстовището на ул.С. С. и бул.Х. Б. на чл.6 т.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА С. А. О. с адрес гр.К. ул.И. Б. № ** вх.* с ЕГН **********
да заплати на ОДМВР- Кърджали сумата от 90лв. представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд- Кърджали по реда на глава 12 от АПК, в 14 дневен
срок от съобщението му на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________
5