Р Е Ш Е Н И Е
04.01.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД ,Гражданско отделение, ІV-А състав на двадесети ноември през две хиляди и
седемнадесета година в
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ТАШЕВА
мл.с.ВАСИЛ АЛЕКСАНДРОВ
При секретаря Цв.Добрева като разгледа докладваното от
съдия ТАШЕВА гр. дело N 9520 по описа за 2017 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258
– 273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба срещу решение от 18.08.2014 г.по гр. д. №43676 от 2012 г. на
Софийски районен съд, 24 състав,с което се ПРИЗНАВА за установено в отношенията между
страните и на основание чл.124, ал.1 ТПК по иска предявен от А.Б.И., ЕГН **********,***
и Ч.Б.И., ЕГН **********,*** против: Л.П.Т., ЕГН **********, Г.Г.Т., ЕГН **********
и двамата с адрес: ***, В.Н.Х., ЕГН **********, Д.В.С., ЕГН **********, И.В. Д.,
ЕГН **********, и тримата с адрес: ***, П.К.Т., ЕГН **********,***, Д.И.С., ЕГН
**********,***, К.Д.П., ЕГН **********,***,
И.О.Р., ЕГН **********,***, А.О.Р., ЕГН ********** ,Й.Г.М.,
ЕГН **********,***, Й. С.М., ЕГН ********** и А.М.М.,
ЕГН **********, и двете с адрес гр. София, кв.”*********че\ А.Б.И. и Ч.Б.И. СА
СОБСТВЕНИЦИ по наследство на по 16.33/392 идеални части всеки един от тях от
следния недвижим имот, а именно: ПИ № 6, целият с площ от 392 кв.м., за който
поземлен имот е отреден УПИ УП-6 от квартал 135 по Плана на гр. София, местност
„Зона Б-3” с административен адрес гр. София, ул. „*********с площ 392 кв.м.,
при съседи: УПИ 1-полит.музей, УПИ ХУШ-22, УПИ У1-5 и улица „Опълченска”, КАТО
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените искове за разликата до пълния
претендирай размер.
ОСЪЖДА на основание
чл.78, ал.З ГГЖ А.Б.И., ЕГН **********,*** и Ч.Б.И., ЕГН **********,*** да
заплатят на Д.И.С., ЕГН **********,*** сумата от 250 лв. /двеста и петдесет
лв./, а на П.К.Т., ЕГН **********,*** сумата в размер на 450 лв. /четиристотин
и петдесет лв./ разноски направени от двамата ответници пред настоящата
инстанция.
Решението се обжалва от ищците
А. и Ч. И. в отхвърлителната част.
Въззивниците излагат съображения за незаконосъобразен и постановен в нарушение на
съдопроизводствените правила съдебен акт.Твърдят,че СРС стигнал до неправилен извод за
приложение на забраната ,установена в чл.38 ал.3 ЗС.
Моли
решението да бъде отменено в обжалваната
част като се уважат предявените искове изцяло. Претендира разноски.
По жалбата е постъпил отговор единствено от въззиваемата страна П.Т.,с
който се твърди,че решението не страда от посочените в жалбата пороци.Моли
решението да се потвърди.Претендира разноски пред въззивната инстанция.
Въззиваемите страни Й.М. и
А. М.,чрез адв.И. оспорват жалбата.Претендират разноски.
Въззиваемият Й.М.,чрез
адв.В. оспорва жалбата.Не претендира разноски.
Останалите въззиваеми не
взимат становище по жалбата.
Софийски градски съд обсъди доводите на
страните и прецени събраните по делото доказателства, след което приема, че
първоинстанционното решение е валидно като постановено от надлежен орган,
функциониращ в надлежен състав в пределите на правораздавателната власт на
съда, изготвено е в писмена форма и е подписано. То е допустимо като постановено по предявени
от ищеца допустими искове, при наличието на положителните процесуални
предпоставки и отсъствието на процесуалните пречки за съществуване и надлежно
упражняване на правото на иск.
С решение № 50 от 21.07.2017 год.,
постановено по гр.д.№ 2759/2016 год. по описа на ВКС, 1во ГО, е отменено
Решение № 8870/21.12.2015 год., постановено по гр.д.№ 20380/2014 год. по описа
на СГС, ВГК, 46, с което е обезсилено решение № 1-24-141 от 18.08.2014 год. ,
постановено по гр.д.№ 43676/2012 год. по описа на Софийски районен съд,
гражданска колегия, 24 състав, в частта му с която е отхвърлен предявения иск.
Безспорно установено по делото е, че
имотът предмет на настоящия иск е останал в наследство от М.К.И., починал на
22.01.1941 год.
След смъртта на наследодателя М. И., с
договор за доброволна делба на 22.03.1948 год. е извършена делба на трите
самостоятелни жилищни сгради, между наследниците -синове на починалия М. И.- В.,
Г. и Д.М., които са и негови единствени законни наследници,т.е. към момента на
делбата всеки от наследниците е притежавал по 1/3 ид.части от дворното място,
т.е. към всяка от сградите се е припадала по 1/3 ид.части от дворното място.
С Протокол за доброволна делба от
22.01.1971 год. по гр.д.№ 4013/1971 год, .наследниците на В. К.са извършили делба на
самостоятелните обекти от собствената им жилищна сграда, получена по делбата от
1948 год. и собственото на наследодателя им 1/3 ид.части от дворното място. По
силата на делбата В.В.И.- майка на ищците е получила в дял и собственост,
самостоятелен обект от жилищната сграда, собственост на наследодателя В. М. и
30.37 % ид.части от притежаваните от наследодателя им 1/3 ид.части от дворното
място.
Неправилен и в
противоречие със закона е изводът на съда, че извършената делба по гр.д.№
4013/1971 год. по описа на СРС, Зти р-н, 4 състав е недопустима, съгласно
нормата на чл.38 от ЗС. Забрана в текста на чл.38 от ЗС за разпореждане с
идеални части от дворното място от сградите, които са построени и са под режим
на етажна собственост, в него няма. Съгласно указанията на ВКС в отменителното
решение, в случая когато собственик прехвърля реална част от собствения си имот
на друго лице, или от имота се обособят реални дялове при делба, това
обуславява само ПРЕРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ на общите части,
определени за разделения обект при възникване на етажната собственост, между
новообразуваните етажни собственици, поради което, в този случай,те не са
страни в спорното правоотношение и нямат качеството на необходими другари.
Също така и изводът,
че разпоредителните сделки с идеални части от дворното място, не са породили
вещно правен ефект и не са прехвърлени идеални части от мястото е неправилен и
в противоречие с нормата на закона. Не е взет предвид и фактът, че
прехвърлителите В.В.И. и К. Н.М. са преки наследници на В. Костов, син на общия
наследодател М.К.и притежават по наследство също идеални части от дворното
място, съответно по ¼ от 1/3 ид.части от дворното място или по 1/12 ид.части
от общото място.
Неправилен е извода
на съда, че сключеният с нот.акг Договор за прехвърляне на недвижим имот срещу
задължение за гледане и издръжка, обективиран в нот.акт № 178/1975 год. няма
вещноправен ефект. Прехвърлителката К. Н. е собственик на сграда и мястото,
както по силата на съдебната спогодба от 22.12.1971 год. по гр.д.№ 4013/1971
год., така и по наследство от прекия си наследодател. Също така по силата на
Договор за дарение № 188/1974 год. В.И. е дарила на Ч.И. 1/2 ид.част
от собствения си имот. По силата на съдебна спогодба от 13.03.1980год. Ч.И. е
получил в дял целият имот получен в дял и описан в делбата по гр.д.№
4013/1971год. и с нот.акт № 111/1985 год. е прехвърлил на майка си В.И.
получения от него имот. Всички тези сделки са само на сградите без мястото. При
това положение наследодателката на ищците- В.И., която е и пряк наследник на В.
М., е собственик на ид.части от мястото както е по делбата от 1971 год.
Съгласно ТР № 1/1995
год- на ОС на ГК на ВС т.2 „застроеният имот постройката има главно значение, а
теренът-несамостоятелно, обслужващо. Той не може да се отдели от сградата като
обособен, самостоятелен имот, независим от сградата върху него”.
Действително, никой
не може да прехвърли повече права от тези които притежава, поради което правата
на праводателите са трансформирани до
притежаваните от наследодателя им В. М. 1/3 ид.части от мястото, т.е.
получените в дял и собственост ид.части от мястото, съгласно делбата от 1971
год. не са от целия имот, а само от притежаваната от коляното на В. М. ид.част
от имота.
При това положение,
неправилен е крайният извод на съда, че ищците претежават само частите от
дворното място, които е претежавала тяхната майка В.И., като наследник на В. М.,
без да се отчете извършената между наследниците делба и частите, които А.И. е
получила от К. М., по пътя на Договора от 1971 год. Не може да се приеме, че
този Договор няма вещноправен ефект и транслативно действие, както е приел
съда.
По пътя на
наследствено правоприемство, делба и прехвърлителни договори, ищците притежават
право на собственост, както следва: за Ч.И. 1/2
ид.част от 30.37% от 1/3 ид.част от общия имот и за А.И. 1/2 ид.част от 30.37%
от 1/3 ид.част от общия имот плюс 23.21% от 1/3 ид.части от спорния имот.
Или Ч.И. притежава
15.19 % от 1/3 ид.част от дворното място,а А.И. 38.39 % от 1/3 ид.ч.от дворното
място.Сумирано двамата притежават 53.58 % от 1/3 ид.част от дворното
място,което е тяхната искова претенция.
Ето защо
решението следа да се отмени в отхвърлителната му част и вместо него
постановите друго, с което уважите изцяло предявените от ищците искове, като се
признаете за установено по отношение на ответниците ,че ищците притежават над
признатите от СРС части до пълния предявен размер .
По разноските : В първата инстанция ищците не са заявили искане за разноски.Пред въззивната инстанция-платени са 25 лв. д.т.за въззивна жалба, два пъти по 300 лв.за особен представител,които суми следва да бъдат присъдени.
На основание изложеното, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
решение от 18.08.2014 г.по гр. д. №43676 от 2012 г.
на Софийски районен съд, 24 състав,с което се ОТХВЪРЛЯТ като неоснователни
предявените искове за
разликата до пълния претендиран размер и се
ОСЪЖДАТ
на основание чл.78, ал.З ГГЖ А.Б.И., ЕГН **********,*** и Ч.Б.И., ЕГН **********,***
да заплатят на Д.И.С., ЕГН **********,*** сумата от 250 лв. /двеста и петдесет
лв./, а на П.К.Т., ЕГН **********,*** сумата в размер на 450 лв. /четиристотин
и петдесет лв./ разноски направени от двамата ответници пред първата инстанция
като вместо това
П О С Т
А Н О В Я В А :
ПРИЗНАВА за установено в отношенията
между страните и на основание чл.124, ал.1 ТПК по иска предявен от А.Б.И., ЕГН **********,***
и Ч.Б.И., ЕГН **********,*** против: Л.П.Т., ЕГН **********, Г.Г.Т., ЕГН **********
и двамата с адрес: ***, В.Н.Х., ЕГН **********, Д.В.С., ЕГН **********, И.В. Д.,
ЕГН **********, и тримата с адрес: ***, П.К.Т., ЕГН **********,***, Д.И.С., ЕГН
**********,***, К.Д.П., ЕГН **********,***,
И.О.Р., ЕГН **********,***, А.О.Р., ЕГН ********** ,Й.Г.М., ЕГН **********,***,
Й. С.М., ЕГН ********** и А.М.М.,
ЕГН **********, и двете с адрес гр. София, кв.”*********че А.Б.И. и Ч.Б.И. СА СОБСТВЕНИЦИ както следва :Ч.Б.И. на
горницата над присъдените 16.33/392 идеални части от дворното място до 15.19 % от 1/3 ид.част от дворното място ; А.Б.И. на горницата над присъдените 16.33/392 идеални части от дворното място до 38.39 % от 1/3 ид.ч.от
дворното място ,което дворно място представлява следния недвижим имот : ПИ № 6, целият с площ от
392 кв.м., за който поземлен имот е отреден УПИ УП-6 от квартал 135 по Плана на
гр. София, местност „Зона Б-3” с административен адрес гр. София, ул. „*********с
площ 392 кв.м., при съседи: УПИ 1-полит.музей, УПИ ХУШ-22, УПИ У1-5 и улица
„Опълченска”.
ОСЪЖДА Л.П.Т., ЕГН **********,
Г.Г.Т., ЕГН ********** и двамата с адрес: ***, В.Н.Х., ЕГН **********, Д.В.С.,
ЕГН **********, И.В. Д., ЕГН **********, и тримата с адрес: ***, П.К.Т., ЕГН **********,***,
Д.И.С., ЕГН **********,***, К.Д.П., ЕГН **********,***,
И.О.Р., ЕГН **********,***, А.О.Р., ЕГН ********** ,Й.Г.М., ЕГН **********,***,
Й. С.М., ЕГН ********** и А.М.М.,
ЕГН **********, и двете с адрес гр. София, кв.”*********ДА ЗАПЛАТЯТ на Ч.Б.И., ЕГН ********** сумата 625 лв.разноски пред въззивната
инстанция.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните
при наличие на обстоятелства по чл.280 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.