№ 1036
гр. Варна, 08.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 37 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Пламен Д. Караниколов
при участието на секретаря Петранка Н. Петрова
като разгледа докладваното от Пламен Д. Караниколов Административно
наказателно дело № 20213110204185 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на "БУЛФЕРИ" ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Варна, ул. "Софроний Врачански" № 8, представлявано от Ж.Г. Й.а, ЕГН
********** депозирана срещу Наказателно постановление № 23-0001196/12.07.2021 год. на
Директор Регионална дирекция „Автомобилна администрация” –гр.Варна, с което за
нарушение на чл. 91в, т.2, пр.1 от Закона за автомобилните превози /ЗАвПр/, на осн. чл.104,
ал.7 от ЗАвПр на дружеството е наложено административно наказание "имуществена
санкция" в размер на 2 000.00 /две хиляди/ лв..
В жалбата се моли за отмяна на НП, като се сочи, че то е незаконосъобразно и
неправилно. Сочи се, че с изпратената покана адм. орган не изпълнил задължението си по
чл. 91а., ал. 4 от ЗАвПр., а именно не е даден подходящ срок за представяне на
информацията, тъй като за обработка на данните е имало проблеми със софтуерния продукт
и към момента на проверката не е имало възможност да ги представи. На следващо място се
изтъква, че административно - наказващият орган е издал обжалваното постановление в
нарушение на чл. 52 от ЗАНН, след изтичане на едномесечният срок. Твърди се, че
обжалваното НП страда и от друг порок, а именно като основание за налагане на
наказанието е посочен чл. 104, ал. 7 от ЗАвПр без да е посочено по кое предложение -
несъхраняване на извлечение или отказване да представят, което било съществено
1
нарушение и затруднявало защитата на дружеството.
В съдебно заседание въззивното дружество се представлява от своя процесуален
представител – адв. Б.,ВАК, който поддържа жалбата и моли за отмяна на НП на
изложените в жалбата съображения. Моли за присъждане на сторените разноски по делото.
Възиваемата страна, редовно уведомена, не изпраща представител . В писмено
становище, с което преписката е изпратена във ВРС. оспорва жалбата и моли НП да бъде
потвърдено на аргументите посочени в него.Моли за присъждане на направени разноски по
делото
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
През 2021 год, служители на РД “АА“-Варна, сред които и св.К.К. и св.Й.Й.,
извършили комплексна проверка на превозвача "БУЛФЕРИ" ООД с ЕИК *********,
притежаващ Лиценз на Общността за извършване на автомобилен превоз на товари № 7358.
За целта с покана с peг. № 82-00-51-63/11.01.2021 год. от дружеството били изискани редица
документи и информация за периода 01.07.2020 год. до 30.09.202-? год., а
именно:информация с данните за дейностите на водачите, извлечена от паметта на
дигитален тахограф "Continental", тип 1381, №3877556, монтиран на влекач "Рено" от
кат.N3, с рег. № В 41-48 НВ, с който са извършени обществени превози на товари, попадащи
в обхвата на Регл. /ЕО/ 561/2006, видно от информацията извлечена от паметта на дигитална
карта на водача Боян Панайотов А. с № *********, 6 бр. пътни листа, 14 бр. товарителници
и декларация с рег. № 81-00-51-63/10.05.2010 г.
. С поканата бил определен срок за представяне на документите и информацията. Поканата
била връчена лично на превозвача на 15.01.2021 год. Управителя на фирмата не
представила изисканите документи и информация поради технически проблеми със сървара
на доставчика на "Ай Джи Инженеринг" ООД .
.
При тази констатация, един от проверяващите инспектори –св. К. счел, че дружеството е
извършило нарушение на чл. 91в, т.2, пр.1 от ЗАвПр. Поради това и съставил срещу
дружеството АУАН. Актът бил предявен на управителя на дружеството, който се запознал
със съдържанието му и го подписало без възражения.
Възражения не постъпили и в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН.
Впоследствие въз основа на така съставения АУАН било издадено и обжалваното
понастоящем НП на Директор на Регионална дирекция „Автомобилна администрация” –
гр.Варна, в което били възприети изцяло фактическите и правните констатация дадени от
актосъставителя, като било конкретизирана, че описаното в АУАН и НП съставлява
нарушение на чл. 91в, т.2, пр.1 от ЗАвПр.
Наказателното постановление било връчено лично на управителя на дружеството на
26.07.2021 год.. В законоустановения 7-дневен срок, чрез Регионална дирекция
2
„Автомобилна администрация” –гр.Варна, въззивното дружество депозирало жалба, до РС -
Варна срещу горепосоченото НП.
Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по делото
доказателства, а именно писмените доказателства - преписката по АНП, вкл.АУАН, заповед,
справка за нарушител, писма, покана, списък на пътниците - пътнически лист за
международен превоз, пълномощни, разрешително, извадки от регистър на РД „АА“,
покана, диск с информация, пътни листа, товарителници и др., които съдът кредитира
изцяло като достоверни и непротиворечиви.
Като непротиворечиви, конкретни и логични, съдът кредитира показанията на св.К. и
св.Й..
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение
за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното
административно наказание, прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна –лице спрямо
което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП
и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това
жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- Началника на
Областен отдел „Автомобилна администрация” –гр.Варна, съгласно заповед № РД – 08 -
30/24.01.2020 год. на Министъра на транспорта, информационните технологии и
съобщенията. АУАН също е съставен от компетентно лице – старши инспектор в
Регионална дирекция „Автомобилна администрация” – гр.Варна.
АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3
от ЗАНН.
При цялостна проверка на атакуваното НП, съдът достигна до извод за
основателност на жалбата и наличие на основания за отмяна на НП, поради допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, довели до нарушаване правото на защита
на обвинения субект и неправилно приложение на закона.
Разпоредбата на чл. 104, ал. 7 от ЗАП за която е ангажирана отговорността на
въззиника, предвижда отговорността на превозвач, който не съхранява (пр. 1) тахографските
листа, разпечатките и извлечените данни от дигиталния тахограф или картата на водача за
период 365 дни или отказва да ги предостави за проверка (пр. 2) на контролните органи.
В конкретния случай няма спор, че жалбоподателят "БУЛФЕРИ" ООД с ЕИК
********* е "превозвач" по смисъла на § 1, т. 5 от ЗАвПр, който дефинира, че "превозвач" е
всяко физическо или юридическо лице, регистрирано като търговец, което извършва
обществен превоз на пътници и товари с помощта на превозни средства, предназначени за
3
тази цел. Въпросното качество не се оспорва от жалбоподателя, а и се доказва от факта, че
същият притежава Лиценз на Общността за превоз на товари № 7358 , вписан в съответния
регистър. Спорен момент между страните е за какъв период дружеството не е представило
на проверяващите исканата информация:/виж - в НП е посочено от 01.07.2020 г. до
30.09.20..? г. извлечена от дигиталната карта на водача А./.
Съобразно разпоредбата на чл. 91в., т. 2 от ЗАвПр превозвачите, ръководителите
на предприятия и лицата, извършващи превози за собствена сметка, са длъжни да
съхраняват най-малко една година след тяхното приключване и да предоставят за проверка
от контролните органи: 1. тахографските листове от аналогови тахографи; 2. информацията,
извлечена от паметта на дигиталния тахограф и от картата на водача; 3. пътните листове.
Тази разпоредба транспонира чл. 10, § 5, б. "а", т. ii" от Регламент ЕО № 561/2006 на
Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2006 година за хармонизиране на някои
разпоредби от социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт, за
изменение на Регламенти (ЕИО) № 3821/85 и (ЕО) № 2135/98 на Съвета и за отмяна на
Регламент (ЕИО) № 3820/85 на Съвета /Регламент 561/2006/, която задължава транспортно
предприятие, което използва превозни средства, които са снабдени със записващо
оборудване, отговарящо на изискванията на приложение IБ към Регламент (ЕИО) № 3821/85
и което попада в обхвата на настоящия регламент да осигурява съхранението на всички
записани данни от оборудването на превозното средство и от картата на водача в
продължение на най-малко 12 месеца след записването им и при поискване от страна на
инспектор, осигурява достъп до тези данни пряко или дистанционно от помещенията на
предприятието.
Съобразно разпоредбата на чл. 38 от Наредба Н-3 от 07.04.2009 г. превозвачите и
лицата, извършващи превоз за собствена сметка, извличат данните от паметта на дигиталния
тахограф и картата на водача, с изключение на подробните данни за скоростта: 1. най-малко
един път на 90 дни - за данните от паметта на дигиталния тахограф; 2. най-малко един път
на 28 дни - за данните от картата на водача.
Легално определение на понятието "извличане" се съдържа в чл. 2, т. 2, б. "н" от
Регламент № 165/2014 г. на Европейския парламент от 04.02.2014 г. относно тахографите в
автомобилния транспорт, за отмяна на Регламент /ЕИО/ № 3821/85 на Съвета относно
контролните уреди за регистриране на данните за движението при автомобилен транспорт и
за изменение на Регламент /ЕО/ № 561/2006 на Европейския парламент и на Съвета за
хармонизиране на някои разпоредби от социалното законодателство, свързани с
автомобилния транспорт /Регламент 165/2014 год. и означава копиране, заедно с
електронния подпис, на част или на пълен набор от файловете с данни, записани в
електронната памет на бордовото устройство или в паметта на картата за тахограф, при
условие че при този процес не се изменят или изтриват записани данни.
За да бъдат съхранени данните от картата на водача за срок от най-малко 12
месеца, съобразно изискването на т. ii) от приложимия регламент, данните следва да бъдат
4
извлечени от картата на водача, съобразно изискването на т. i) от същия регламент по реда
на чл. 38 от Наредба Н-3 от 07.04.2009 г..
Следва да бъде посочено, че законодателна уредба не предвижда срок за
предоставяне на информацията, извлечена от картата на водача. Нещо повече съгласно чл.
10, § 5, б. "а", т. "ii" от Регламент (ЕО) № 561/2006 г. превозвачът следва да осигури достъп
до тази информация пряко или дистанционно от помещенията на предприятието, което е в
потвърждение на извода, че за изпълнение на задължението не следва да се предоставя срок.
В контекста на всичко гореизложено посочената правна квалификация на деянието
съпоставена с фактическите обстоятелства описани в АУАН, възпроизведени и в НП, сочат
на неяснота на предявеното обвинение, в който смисъл са възраженията на въззивното
дружество.
Съдът намира, че процесуалните пропуски в съдържанието на АУАН и НП, са
съществени - липсва описание на нарушението съобразно изискванията на чл. 42, т. 4 и чл.
57, ал., 1, т. 5 от ЗАНН. Не са посочени обстоятелствата, при които е извършено
нарушението, което възпрепятства проверката по същество относно изпълнението на
задължението по чл. 91в, т. 2 от ЗАвПр. Предявеното обвинение не кореспондира с правната
квалификация на деянието. Горните изводи касаят формата на изпълнителното деяние.
Очевидно, тенденциозно АНО не е посочил формата на изпълнителното деяние, като не е
посочил нарушеното от дружеството предложение посочено в правната норма на чл. 104,
ал. 7 от ЗАвПр. Както се посочи по горе, санкционната разпоредба на чл. 104, ал. 7 от закона
предвижда налагане на имуществена санкция на превозвач, който не съхранява за период
365 дни или отказва да предостави за проверка от контролните органи извлечените данни от
дигиталния тахограф или картата на водача т. е. сред възможните форми на изпълнителното
деяние няма "не е представило... за проверка.... ", както е посочил АНО в случая. В АУАН и
НП административното "обвинение" е отразено като "не е представило... за проверка.. ", т. е.
не е посочено дали това се дължи на отказ да ги предостави или е налице другото деяние –
превозвачът не ги съхранява. Изхождайки от анализа на относимите материалноправни
норми, съдът приема, че формулираното в случая обвинение за непредставяне на процесната
информация до приключване на комплексната проверка не е предвидено като наказуема
форма на изпълнителното деяние от законодателя. Освен това, обстоятелства, сочещи на
несъхраняване на горната информация от превозвача не са описани в АУАН и в НП и няма
формулирано обвинение за това. От друга страна, за да е налице отказ от предоставяне на
информация, то такава следва да съществува и да се съхранява от превозвача, като отново
няма изложени факти и обстоятелства за това, както и надлежно обвинение. Липсва и
разследване в горната насока, като не е изследвано и обстоятелството, че лицето
присъствало при проверката е посочила, че информацията не е представена поради
отсъствие от страната на управителя на дружеството.
5
Съгласно чл. 5, б. "а" от Регламент № 1071/2009 г. на ЕПС, дружеството превозвач,
следва първо да съхранява процесната информация, като съхранението е с цел да се
представи при всяко поискване от страна на оправомощен инспектор. Такова обвинение
обаче не е повдигнато. Налице е пълна неяснота в какво се състои съставомерното
бездействие на дружеството-превозвач, поради което същото не е могло да разбере за
извършването на какво административно нарушение му е повдигнато обвинение и съответно
не е могло да реализира правото си на защита в пълен обем. Горното възпрепятства и съда
да извърши проверка има ли допуснато нарушение и правилно ли е било санкционирано
същото.
Независимо от изложеното, съдът установи, че при провеждането на
административно наказателното производство е допуснато и друго нарушение на
процесуалните правила, обуславящо отмяната на атакуваното наказателно постановление.
Датата на извършване на процесното нарушение е определена неправилно. Нарушенията,
изразяващи се в бездействие, се считат извършени на деня, следващ този, в който
дължимите действия е можело да бъдат законосъобразно извършени, т. е. -с изтичането на
установения за извършването им срок. В случая поканата е връчена на дружеството на
15.01.2021 г. и седемдневният срок за изпълнение на дадените с нея указания е изтекъл на
22.01.2021 г. Следователно процесното нарушение е извършено на 23.01.2021 г. Тази дата
обаче не е посочена в акта и в НП, а актосъставителят е възприел за дата на извършване на
нарушението деня на приключване на проверката - 10.05.2021 г., който е неотносим към
разглежданото деяние.
Датата на извършване на нарушението е един от съществените обективни
признаци за индивидуализацията му и е от решаващо значение за съставомерността му,
както и за надлежното и в пълен обем упражняване правото на защита на наказаното лице.
(В този смисъл е Решение № 1015 от 22.07.2020 г. на АдмС - Варна по к. а. н. д. № 983/2020
г.). Правилното посочване на датата на извършване на нарушението е от особено
съществено значение не само с оглед необходимостта санкционираното лице да разбере
какво нарушение се твърди, че е извършило, но и най-вече с оглед преценката дали не са
изтекли съответните давностни срокове. Според константната съдебна практика погрешното
определяне на датата на извършване на нарушението представлява съществено процесуално
нарушение и обуславя отмяната на издаденото наказателно постановление.
Недопустимо е санирането на горните пороци да стара по тълкувателен път от
материалите по АНП. Допуснато е съществено процесуално нарушение в административно
наказателното производство, което е основание за незаконосъобразност на издаденото НП и
влече неговата отмяна.
С оглед на изложеното до тук съдът намира, че атакуваното наказателно
постановление е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.
6
С оглед изхода на делото и направеното от пълномощника на жалбоподателя
съответно искане, на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 4 от АПК, вр. чл. 144
от АПК вр. чл. 78, ал. 1 от ГПК на "БУЛФЕРИ" ООД с ЕИК ********* следва да се
присъдят направените по делото разноски. Същите се изразяват в заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 300.00 /триста/ лв. за процесуално представителство, заплатени
авансово, видно от представения договор за правна защита и съдействие. Доколкото
възнаграждението е в минималния размер, предвиден в чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, разноските следва да
бъдат присъдени изцяло.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-0001196/12.07.2021 год. на
Директор Регионална дирекция „Автомобилна администрация” –гр.Варна, с което на
"БУЛФЕРИ" ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул.
"Софроний Врачански" № 8, представлявано от Ж.Г. Й.а, ЕГН ********** за нарушение на
чл. 91в, т.2, пр.1 от Закона за автомобилните превози /ЗАвПр/, на осн. чл.104, ал.7 от ЗАвПр
е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 2 000.00 /две
хиляди/ лв., като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Регионална дирекция "Автомобилна администрация"-Варна да заплати
на "БУЛФЕРИ" ООД с ЕИК *********, сумата от 300,.00 /триста/ лева, представляваща
заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд- Варна в
14-дневен срок от получаване на съобщението, че решението и мотивите са изготвени.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7