№ 812
гр. Шумен, 17.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XII-И СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Надежда Д. Кирилова
при участието на секретаря Теменужка Б. Димитрова
като разгледа докладваното от Надежда Д. Кирилова Гражданско дело №
20253630101892 по описа за 2025 година
Предявени са два обективно съединени осъдителни иска с правно основание чл.
49 от ЗЗД, във вр. чл. 45 от ЗЗД.
Производството по настоящото дело е образувано по искова молба от И. П.
Панайотова, ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Шумен, ул. „*** № 17, вх. 2, ет. 2, ап.
20 чрез адв. Силвия Тодорова от ШАК против ответника Община Шумен, с адрес на
управление: гр. Шумен, бул. „*** № 17, представлявана от кмета – проф. Христо Атанасов
Христов.
Ищцата излага, че притежава недвижим имот, находящ се в с. Велино, ул. „***“ № 19,
в който живее сезонно. Твърди, че на 27.04.2025 г., около 16.30 часа отивала при съседи,
които живеели на ул. „***“ в с. Велино, когато на кръстовището на ул. „***“ и ул. „***“, без
всякакъв повод била ухапана от улично куче по десния глезен, след което кучето избягало.
Кучето било средно на ръст, тъмно кафяво, с къс косъм, част от глутница от 4-5 броя кучета.
Сочи, че от раната шурнала кръв, която напълнила обувката й с кръв. Тогава съседа й Живко
й помогнал да влезе в тях, а дъщеря му Мария почистила и превързала раните й. След това
от дома им сигнализирала на Единния телефон за спешни и неотложни повиквания 112 за
случилото се. Служителят я посъветвал веднага да отиде в Спешна помощ в гр. Шумен
предвид това, че кучето не било ваксинирано, а последният й съобщил, че ще сигнализира
приюта за нападението от бездомно куче. Ищцата излага, че след почистването на раната й
друга съседката я откарала в „Спешно отделение“ на МБАЛ-Шумен, където нараняването й
било обработено и било установено, че има разкъсноконтузна рана на дясна подбедрица
вследствие ухапване от бездомно куче. Бил й поставен противотетаничен серум и била
насочена към общопрактикуващ лекар за проследяване. Сочи, че след преглед в
Инфекциозно отделение, с медицинско направление била изпратена за имунизация с
противобясна ваксина „Верораб“ - пълен курс по схема: първа доза на 28.04.2025 г., втора
доза на 01.05.2025 г., трета доза на 05.05.2025 г., четвърта доза на 12.05.2025 г. и пета доза на
26.05.2025 г., като всички били направени.
Ищцата излага, че в следствие уведомяването на приюта от служител на ЕТСП 112,
на следващия ден служител на приюта я потърсил, за да даде повече информация за
1
ухапалото я куче и за глутницата, като подробно описала кучетата. Разбрала от съседи, че на
следващия ден служители от приюта посетили с. Велино, но не били прибрали нито едно от
кучетата, включително и кучето, което я ухапало.
Ищцата твърди, че след няколко дни посетила съдебен лекар, който й издал
Съдебномедицинско удостоверение № 98/12.05.2025 г., в което било посочено, че при
прегледа са намерени следните наранявания: по задната страна на дясната подбедрица -
средна третина, рана с охлузени ръбчета, покрита с кафеникава коричка с признаци на
лющене в периферията на площ 1.1/0.6 см.; на 0.6 см. под описаната рана - друга по-плитка
рана на площ 0.4/0.3 см.; на 1 см. външно от раната - трета рана на площ 0.4/0.2 см.; на 1 см.
външно от третата рана - четвърта рана на площ от 0.9/0.5 см. Рани 2,3 и 4 били разположени
косо хоризонтално в една редица горе-вътрешно-долу външно. Раните били покрити
частично с кафеникави корички с признаци на лющене в периферията. В заключение,
съдебният лекар посочвал, че се касае за четири разкъсноконтузни рани по задната страна на
дясната подбедрица - една по-дълбока и три по-плитки. Посочено било също, че
травматичните увреждания може да бъдат получени по време и начин съобщен от
пострадалата. Общата фигура на уврежданията позволявала да е била получена от съзъбие
на куче. Причинено била временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
Ищцата твърди, че в следствие на това преживяла остър стрес и нужда да бъда
подпомагана при извършване на ежедневни дейности, поради силните болки в покой и при
движение. В продължение на около месец изпитвала силна болка в областта на дясната
подбедрица и осезаема болка от поставянето на противобясната ваксина в областта на
стомаха. Болката на крака все още не била окончателно изчезнала, като и към момента в
резултат на разкъсването имала уплътнение, което се напипвало. Все още изпитвала страх да
излиза сама на улицата и когато чуела лай на кучета, изпитвала паника и се страхувала да
излезе или бързала да се прибера.
Ищцата излага, че е пенсионер, а пенсията й недостигала да покрива ежемесечните си
нужди, поради което подпомагала бюджета си с производство на зеленчуци от личното си
стопанство, която дейност не й била възможно да осъществява за около месец. Наложило се
да ходя през 2-3 дни на превръзка и по график за поставяне на ваксините около месец и
половина, което утежнило бюджета й чувствително.
Ищцата твърди, че преди предявяване на настоящите искове, отправила искане до
Община Шумен за решаване на спора извънсъдебно, но без резултат.
С настоящата искова молба моли съда да се произнесе с решение, с което да осъди
ответника да заплати на ищцата сумата от 2000 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки, страдания и стрес от ухапване от
безстопанствено куче на 27.04.2025 г., около 16.30 часа на кръстовището, на ул. „***“ и ул.
„***“ в с. Велино, по задната страна на дясната подбедрица, което е предизвикало
причиняване на четири разкъсноконтузни рани по задната страна на дясната подбедрица -
една по-дълбока и три по-плитки, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
27.04.2025 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 64.90 лева, представляваща
обезщетение за имуществени вреди за лечение и снабдяване с медицинско удостоверение,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 27.04.2025 г. до окончателното й
изплащане. Моля да й бъдат присъдени и направените по делото разноски.
В съдебно заседание, ищцата, редовно призована, се явява лично и с упълномощен
представител – адв. Силвия Тодорова от ШАК, като поддържат изцяло предявените искове.
В съдебно заседание излагат мотиви в тази насока.
Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея са били редовно връчени на
ответника, като в законоустановения едномесечен срок от негова страна е бил депозиран
писмен отговор. В отговора ответникът заявява, че счита предявените искове за допустими,
но неоснователни и недоказани, и моли същите да бъдат отхвърлени. Заявява, че изказват
съпричастност и съчувствие за травмата на ищцата. Не оспорва обстоятелствата по
2
травматичното увреждане, изложени в медицинската документация, приложена към
исковата молба. Излага, че при справка в приюта за бездомни кучета в гр. Шумен и в
Кметство с. Велино се потвърдило изложеното в исковата молба относно издирването на
кучето, предизвикало инцидента. Сочи, че в деня след инцидента управителят на приюта и
още един служител безуспешно издирвали кучета в селото, впоследствие били поискали от
кметството да ги уведомят, ако бъдат открити, но до настоящия момент и в кметството, и в
приюта нямало информация кучетата да са открити. Заключава, че доколкото кучетата не
били установени до настоящия момент, следователно те имали стопанин, който ги бил
прибрал или премахнал. В такъв случай общината не следвало да носи отговорност за
процесния инцидент. Моли исковете да бъдат отхвърлени, като неоснователни и недоказани.
В съдебно заседание, представляващият ответната община, редовно призован, не се
явява лично, а изпраща представител - юрисконсулт Светлин Стрелков, като поддържа
отговора и направените с него искания.
ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища
на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази
разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
По делото е представено съдебномедицинско удостоверение № 98/2025 г., издадено от
д-р В. В. – съдебен лекар, началник отделение „Съдебна медицина“ при „МБАЛ - Шумен“
АД гр. Шумен, видно от което на 12.05.2025 г. в 09.10 ч., на ищцата И. Панайотова е
извършен преглед, при който са констатирани следните увреждания: рана с охлузени
ръбчета, покрита с кафеникава коричка с признаци на лющене в периферията на площ
1.1/0.6 см. по задната страна на дясната подбедрица - средна третина; по-плитка рана на
площ 0.4/0.3 см. на 0.6 см. под описаната рана; трета рана на площ 0.4/0.2 см. на 1 см.
външно от раната има; рана на площ от 0.9/0.5 см. на 1 см. външно от третата рана; като
рани 2, 3 и 4 били разположени косо хоризонтално в една редица горе-вътрешно – долу-
външно. Констатираните рани били покрити частично с кафеникави корички, което било
признак на лющене в периферията. В заключение, съдебният лекар посочва, че се касае за
четири разкъсноконтузни рани по задната страна на дясната подбедрица - една по-дълбока и
три по-плитки, като травматичните увреждания може да бъдат получени по време и начин
съобщен от пострадалата и общата фигура на уврежданията позволявала да е била получена
от съзъбие на куче. Според заключението в цитираното съдебно - медицинско удостоверение
на ищцата е причинено временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
Видно от приложеният по делото Лист за преглед на пациент в КБД/СО с амб. №
1279/2025 г., издаден от „МБАЛ - Шумен“ АД – Спешно отделение е, че на 27.04.2025 г.
ищцата И. Панайотова е била приета на 27.04.2025 г. в 18.30 часа в Спешно отделение към
„МБАЛ - Шумен“ АД и в 18.45 часа е била освободена с основна диагноза „Вулнус
лацероконтудум канибус крури декстра“, с посочена анамнеза – ухапана от бездомно улично
куче преди два часа и обективно състояние на пациентката – дясна подбедрица с разкъсна
рана вследствие на ухапване от бездомно куче. При освобождаване на ищцата от спешно
отделение са дадени следните препоръки и назначения: насочена към ОПЛ за проследяване,
терапия – превръзка, ТАТ.
От приложеното по делото Медицинско направление от 28.04.2025 г., издадено от
Инфекционно отделение към „МБАЛ - Шумен“ АД става ясно, че ищцата И. Панайотова е
изпратена за имунизация с противобясна ваксина „Верораб“ – пълен курс по схема, както
следва: първа доза на 28.04.2025 г., втора доза на 01.05.2025 г., трета доза на 05.05.2025 г.,
четвърта доза на 12.05.2025 г. и пета доза на 26.05.2025 г., като са направени.
От представените по делото фактура № **********/12.05.2025 г. и фискален бон от
12.05.2025 г., издадени от „МБАЛ - Шумен“ АД става ясно, че ищцата е заплатила сумата от
50.00 лева за преглед и освидетелстване за телесна повреда и издаване на медицинско
удостоверение.
От представените по делото касови бележки става ясно, че са направени следните
3
плащания за закупуване на предписаните на ищцата медикаменти: „Тетанус“ – 1.58 лв. /на
27.04.2025 г./ и „Верораб“ – 12.13 лв. /на 30.04.2027 г./, както и за закупуване на спринцовка
и игли – 0.19 лв. /на 27.04.2025 г./ и плащане на потребителска такса – 1.00 лв. /на
27.04.2025 г./.
От приложеното по делото писмо № 94-00-3197/01.07.2025 г. на кмета на
Община Шумен е видно, че ищцата на 16.05.2025 г. е депозирала в Община
Шумен заявление, съдържащо искане за заплащане на сума в размер на 2
000.00 лв., представляваща неимуществени вреди и 64.90 лв., представляващи
имуществени вреди за изготвено медицинско удостоверение, медикаментозно
лечение и потребителска такса, ведно със законната лихва от датата на
увреждането до окончателното й плащане, причинени от ухапването й от
безстопанствено куче. Община Шумен с цитираното писмо уведомява
ищцата, че е изпълнила възложените й със Закона за защита на животните
задължения по организиране настаняването на скитащите кучета в приюти,
предприела е мерки за предотвратяване на агресивното поведение на кучетата
към хора или животни и овладяването на популацията им, както и че заявените
неимуществени вреди се определят по справедливост от съда съгласно
разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД и е отказала заплащането на претендираната
сума на ищцата.
За изясняване на фактическата обстановка в хода на съдебното производство е
назначена и съдебно-медицинска експертиза, изготвена въз основа на медицинските
документи по делото и личен преглед, по която вещото лице дава заключение, че
настъпилите травматични увреждания на ищцата са в резултата на претърпяното на
27.04.2025 г. нападение и ухапване от куче, като в резултата на последното ищцата И.
Панайотова е получила следните травматични увреждания: четири разкъсноконтузни рани
по задната страна на дясната подбедрица – една по-дълбока и три по-плитки. Също така,
вещото лице излага, че установените травматични увреждания могат да бъдат получени по
начин съобщен от пострадалата, а морфологичните им особености към момента на
освидетелстването позволяват да бъдат получени в соченото от нея време. Вещото лице дава
заключение, че в резултат на получените установените травматични увреждания на
пострадалата е причинено временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Вещото
лице дава заключение също, че поради липса на приложени медицински документи за
развитие на усложнения във възстановителния период и при липса на регистрирани
усложнения, възстановителния период би следвало да приключи до 2 до 3 седмици.
За установяване на наведените твърдения за претърпените от ищците болки и
страдания ищцата са ангажирали гласни доказателства.
Съгласно показанията на свидетелката Живко Василев Касчиев /съсед на ищцата И.
Панайотова/, на процесната дата през месец април 2025 г., заедно с други съседи били пред
дома му, когато видял И. да приближава, вървейки съвсем бавно и куцайки. Пострадалата
била много уплашена, разстроена и плачейки им съобщила, че е нападната и ухапана от
бездомно куче. Излага, че пострадалата била ухапана долу на десния крак, под коляното, над
глезена и видял, че има три дупки на крака й и кръв от ухапването, като дъщеря му
обработила раните с кислородна вода и риванол. След това се обадила на кмета на
населеното място и се прибрала, а последният по-късно сигнализирал приюта, както и
общинския съвет. В разпита си свидетелят сочи, че на следващия ден след инцидента
пострадалата отишла в гр. Шумен, за да я прегледа лекар и й били предписани инжекции
против бяс. Също така, след инцидента ищцата изпитвала страх от кучета и я болял крака,
поради което изоставила стопанството си в с. Велино и отишла в гр. Шумен. Сочи, че
кучето, което нападнало ищцата не е голямо около 20 кг, с черен гръб и жълт косъм отпред,
4
като кучето живеело на улицата заедно с още едно куче.
От свидетелските показания на разпитаната в производството свидетелка Благородна
Василева Ингилизова /приятелка на ищцата И. Панайотова/, става ясно, че инцидента с
ищцата и кучето е станал края на месец април 2025 г. Тогава непосредствено след инцидента
приятелката й позвънила по телефона и й съобщила, че е ухапана от куче, като последната й
препоръчала незабавно да посети лекар, а след това пострадалата й разказала с подробности
за случилото се. От приятелката си разбрала, че е била нападната от безстопанствено куче –
с черно козина и с петна по главата, което живеело в края на селото, а от ухапването по
крака й имала три дупчици. Свидетелката посочва също, че на пострадалата й били
поставени ваксини против тетанус и бяс, предписани й от лекар в гр. Шумен, както и се
наложило да й съдейства със смяна на превръзките на раната. От показанията на
свидетелката Благорадна Ингилизова се установява, че след инцидента ищцата изпитвала
силен страх от кучета, изпитвала болки в крака от ухапването, както безпокойство и
притеснение дали ще се възстанови.
При преценка на събраните гласни доказателства съдът намира, че напълно следва да
бъдат кредитирани показанията на свидетелите Живко Василев Касчиев и Благородна
Василева Ингилизова, доколкото същите са последователни, еднопосочни и кореспондират с
останалия, събран по делото доказателствен материал и подкрепят напълно установената по-
горе фактическа обстановка. Съдът кредитира показанията на посочените свидетелите,
независимо от близката връзка между тях и ищцата, предвид обстоятелството, че имат преки
и непосредствени впечатления от състоянието на ищцата И. Панайотова в периода преди и
след инцидента, както и поради факта, че не са събрани доказателства, които да ги оборват.
Съдът напълно кредитира и заключението на изготвената в хода на съдебното
производство съдебно-медицинска експертиза, доколкото същата е обективна и отговаря
пълно и ясно на поставените въпроси. В същото време кореспондира изцяло с останалия
събран по делото доказателствен материал и с установената от съда фактическа
обстановка.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Отговорността по чл. 49 от ЗЗД е гаранционно-обезпечителна, като се явява
изключение от принципа, че всеки носи отговорност за себе си и своите деяния.
Законодателят е предвидил възможност да се репарират вредите, причинени от друг правен
субект, като в този смисъл отговорността е за чуждо противоправно и виновно деяние, с
което е причинена вреда на пострадалия. За да бъде ангажирана отговорността по този текст
следва да бъде установено наличието на следните предпоставки: 1. Възлагане на работа от
ответника на прекия причинител на вредите, причинени от изпълнителя при или по повод
извършване на възложената му работа – чрез действия, които пряко съставляват извършване
на възложената работа или чрез бездействия да се изпълнят задължения, които произтичат от
закона, техническите и други правила или характера на работата; 2. Наличие на елементите
от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД – деяние, вреда, причинна връзка между деянието и
вредата, противоправност и вина. Не е необходимо да се установят конкретните лица,
осъществили деянието, а само качеството им на изпълнители на възложената им работа.
По отношение наличието на първата, описана предпоставка: съгласно разпоредбата
на чл. 47, ал. 3 от Закона за защита на животните /ЗЗЖ/, безстопанствените кучета са под
надзора и грижите на съответната община. Съгласно разпоредбата на чл. 41, ал. 1 от ЗЗЖ,
безстопанствените животни се настаняват от органите и организациите по чл. 40, ал. 2 и ал.
4 в приюти, които съгласно ал. 3 и 4 се стопанисват от общините. В случая, в съответствие с
чл. 50, т. 2 от ЗЗЖ, Община Шумен е била длъжна да вземе мерки за предотвратяване на
агресивно поведение на кучетата към хората.
Чрез представените писмени доказателства, събраните гласни такива и заключението
по изготвената съдебно медицинска експертиза се установи наличието на вреди и
5
причинната им връзка с агресивното поведение на безстопанствено куче. Доказа се, че на
27.04.2025 г. ищцата била нападната и ухапана от куче, което причинило на ищцата четири
разкъсноконтузни рани по задната страна на дясната подбедрица – една по-
дълбока и три по-плитки. В тази насока, съдът изцяло кредитира показанията на
разпитаните свидетели – преки очевидци на случилото се. Показанията са взаимносвързани,
допълващи се и в съответствие с представените писмени документи. Съдът намира за
безспорно доказано, че обсъжданото куче е безстопанствено. В тази насока свидетелите са
категорични в описанието на същото, местообитанието на животните, външния им вид и
поведение в период, значително предхождащ инцидента.
Ответната страна възразява, че е предприела необходимите действия, изискуеми
съобразно нормите на ЗЗЖ, поради което не следва да носи отговорност за получените от
ищцата увреждания. Съдът приема, че смисълът на уредбата, съдържаща се в чл. 47, ал. 3,
чл. 41 и § 5 от ППР на ЗЗЖ е, че безстопанствените кучета да бъдат настанявани в приюти,
като връщането им по местообитанието им следва да бъде изключение. Чрез взетите от
общината мерки следва да бъде гарантирано безопасното поведение на безстопанствените
кучета спрямо хората. В случая, проявата на непредизвикана агресия и нараняването на
ищцата сочи, че ответната страна, чрез своите органи не е изпълнила надлежно законовите
си задължения за надзор по ЗЗЖ. Свидетелите описват обстоятелството, че в продължение
на дълъг период няколко кучета проявяват агресивно поведение в района на изоставените
къщи в края на с. Велино, обл. Шумен, като общината била длъжна чрез свои /респ. на
приюта/ служители, при извършване на обходите в населеното място да установи наличието
им и да предприеме съответните мерки по постоянно настаняване на животните в приюта.
Предвид изложеното, съдът намира, че положената дължима грижа от служителите и
взетите мерки не са били достатъчни за изпълнение на задължението им за предотвратяване
на агресивното поведение на безстопанствените кучета.
Съдебната практика трайно приема, че при доказано бездействие на органите и
служебните лица на съответната община във връзка с посочените задължения, следва да
бъде ангажирана отговорността на общината по реда на чл. 49 от ЗЗД. В тази насока е
налице уеднаквена практика на ВКС, обективирана в Решение по гр. дело № 1155/2009 г., ІV
г. о.; Решение № 639/02.07.2009 г. по гр. д. № 2398/2008 г., Решение по гр. дело № 2398/2008
г., І г.о., Решение по гр. дело № 1533/2010 г. на ІІІ г.о. и др./., І г. о., Решение №
262/11.05.2010 г. по гр. д. № 1155/2009 г., І. г. о. и Решение № 368/18.11.2015 г. по гр. д. №
2045/2015 г., І. г. о. и др., като съдът заключава, че, на основание чл. 49 от ЗЗД, надлежно
материално правно легитимиран да отговаря за вредите, причинени на ищцата, в резултат от
ухапването й от безстопанствено куче, е ответникът, чиито органи и служебни лица са
допуснали бездействие и неизпълнение на вменените им по закон задължения за
недопускане свободно движение на безстопанствени кучета, изолирането им в определени
за целта места и предотвратяване на инциденти с тяхно участие, създаващи опасност за
здравето и живота на хората.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че по делото е доказано осъществяването на
елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане, от който възниква
задължението на ответника да поправи всички вреди, пряка и непосредствена последица от
увреждането – както имуществените, така и неимуществените.
1. Относно претенцията на И. П. Панайотова за обезщетяване на претърпени
неимуществени вреди:
С оглед материалите по делото и съобразно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, съдът
намира, че същата е основателна и доказана. Правилото на чл. 52 от ЗЗД е, че обезщетението
за претърпени от пострадалия от непозволено увреждане неимуществени вреди се определя
по справедливост. Според трайната и непротиворечива съдебна практика, справедливостта,
като критерии за определяне паричния еквивалент на неимуществените вреди от
непозволено увреждане не е абстрактно понятие, а се извежда от преценката на конкретните
6
обстоятелства, които носят обективни характеристики – характер и степен на увреждане на
здравето и физическата цялост на съответното лице, начин и обстоятелства, при които е
получено, негативните последствия от това върху физиката и психиката, тяхната
продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения и др. Като база за
определяне паричния еквивалент на обезщетението следва да служи още икономическият
растеж, стандартът на живот и средностатистическите показатели за доходите и
покупателните възможности в страната към датата на увреждането, без размерът му да бъде
източник за обогатяване на пострадалия.
В случая са налице предпоставките за ангажиране отговорността на Община Шумен,
тъй като безспорно е налице противоправно поведение /бездействие от страна на служители
на общината, изразяващо се в неизвършване на необходимите действия за предотвратяване
агресивно поведение на кучетата към хора или животни, за настаняване на
безстопанствените животни в приюти и осъществяване на надзор и грижи за върнатите по
места след маркиране животни. В резултат от това бездействие на ищцата са причинени
неимуществени вреди. В процесния случай съдът намира за безспорно доказано, че ищцата е
претърпяла болки и страдания вследствие на причинените й от безстопанствено куче травми
и наранявания. По делото не е направено искане за назначаване на съдебно-психологическа
експертиза, която би позволила по-прецизно установяване какви следи е оставило това
преживяване върху психиката на ищцата и за какъв период, с оглед характеровите й
особености би могло да се очаква същата да изживява психологически дискомфорт от
преживяното. Въпреки това е явно, че последната е изтърпяла болки и страдания, свързани с
причинените й травми и наранявания, установени и от свидетелите и от приложената по
делото медицинска документация, както и че същата е имала негативни емоционални
преживявания. Не са необходими специални знания, за да се приеме, че по естеството си
инцидента предизвиква стрес, уплаха, страх, повишена тревожност и негативни душевни
изживявания /Решение № 279/2011 г. на ВКС, ІІІ г.о.).
По делото е установено, че в резултат на ухапването са настъпили и неимуществени
вреди – болки и страдания.
Досежно размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, подлежащи на
репариране от ответника в полза на ищцата, съдът съобрази следните обстоятелства: видът,
характерът и степента на констатираните увреждания; видът и начинът на провежданото
лечение, неговата продължителност; болките и страданията, претърпени при провеждане на
лечението през всичките му етапи; психическата травма, възрастта на пострадалата.
В резултат на ухапването от безстопанственото куче, ищцата И. П. Панайотова е
претърпяла като пряка и непосредствена последица, описаните по-горе травматични
увреждания, които подлежат на обезвреда. При изследване на размера на причинените на
ищеца неимуществени вреди съдът взе предвид претърпените от същата болки и страдания,
които са продължили в един значителен период от време и са причинили на Панайотова
значителни притеснения и неудобства. В тази връзка съдът съобрази заключението на
изготвената съдебно – медицинска експертиза, което дава заключение, че на пострадалата са
били причинени травматични увреждания, изразяващи се в четири разкъсноконтузни рани
по задната страна на дясната подбедрица – една по-дълбока и три по-плитки. Проведена е
задължителна медикаментозна терапия с ваксини против тетанус и бяс, която допълнително
стресира и натоварва психически пострадалата. Освен това се е наложило левия горен
крайник на ищцата да бъдат правени превръзки, както и периода на възстановяване
продължил около 2 – 3 седмици. При обсъждане на въпроса за претърпените от пострадалия
болки и страдания, съдът намира, че освен твърденията, изложени в исковата молба и
заключението на съдебно-медицинската експертиза в тази насока са и показанията на
свидетелите Живко Василев Касчиев и Благородна Василева Ингилизова, доказващи
характера и продължителността на същите, както и претърпеният от страна на ищцата
емоционален и душевен дискомфорт. Претърпените неудобства от социален и личен
7
характер по време на възстановяването, са създали дискомфорт и негативни психични
изживявания. Съдът съобрази и болките и страданията при непосредственото претърпяване
на увреждането – неочаквано и непредизвикано с нищо агресивно поведение на едро
животно в обществена среда /населено място/, болки и страдания при възстановяване от
травмата – установи се, че и понастоящем изпитва тревожност и страх. Освен това
процесният инцидент се отразил негативно върху психиката на ищцата и породило
посттравматично притеснение у нея от това да не бъде ухапана отново. На тази основа, с
оглед и на социално-икономическите условия в страната, съдът приема за справедливо и
съответно на изложеното ответната община да бъде осъдена да заплати на ищцата
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 2 000 лева. В този смисъл съдът съобрази
Решение № 134 от 01.03.2010 г. на ВКС по гр. дело № 529/2009 г., ІV г.о., ГК, което има за
цел уеднаквяване практиката на съдилищата при присъждане на обезщетения за претърпени
неимуществени вреди от непозволено увреждане. Съгласно Решение № 139 от 09.10.2020 г.
по гр. д. № 873/2020 г. на ВКС, IV г. о., при определянето на паричния размер на
обезщетението съдът трябва да вземе предвид обстоятелствата, посочени в Постановление
на ВС № 4/1968 г., но също така общественоикономическите условия в страната. Размерът
на присъденото обезщетение не може да служи като източник за неоснователно обогатяване.
Справедливостта изисква също сходно разрешаване на аналогични случаи, като израз на
общоприетата оценка и възприетото в обществото разбиране за обезвреда на неимуществени
вреди от един и същи вид, поради което следва да се съобразява съдебната практика в сходни
хипотези.
Предвид съвкупността от установените по делото релевантни факти, съдът счита, че
справедливият размер на обезщетението за претърпените от И. Панайотова болки и
страдания в резултат на непозволеното увреждане, възлиза на 2 000.00 лв.
Предвид всичко изложено, съдът намира, че искът с правно основание чл. 49 от ЗЗД,
вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, предявен от И. П. Панайотова следва да бъде изцяло уважен в
претендирания размер, като Община Шумен бъде осъдена да й заплати сума в размер на
2 000.00 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от датата на увреждането – 27.04.2025 г. до
окончателното й изплащане.
2. Досежно претенцията на И. Панайотова за обезщетяване на претърпени
имуществени вреди:
Съдът приема, че същата е основателна. По делото са представени писмени
доказателства – рецепти, фактури, касови бележки, от които се установява, че ищцата
заплатила сума в общ размер 64.90 лева.
Ето защо, тази претенция следва да бъде изцяло уважена, като ответникът бъде
осъден да заплати на ищцата сума в размер на 64.90 лв., ведно със законната лихва, считано
от 27.04.2025 г. до окончателното й изплащане.
Относно разноските по делото.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответника дължи заплащане и на направените от
ищцата разноски в хода на настоящото производство в размер на 1480.00 лева, включващи
заплатена държавна такса, възнаграждение за вещо лице, и адвокатско възнаграждение,
съразмерно с уважената част от исковете и съгласно представен списък за разноски.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Община Шумен, ЕИК *********, с адрес: гр. Шумен, бул. „*** № 17,
представлявана от Кмета Христо Христов на основание чл. 49 от ЗЗД, във вр. чл. 45 от
ЗЗД да заплати на И. П. Панайотова, ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Шумен, ул.
„*** № 17, вх. 2, ет. 2, ап. 20 чрез адв. Силвия Тодорова от ШАК сумата от 2 000.00 лева
8
/две хиляди лева/, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди,
причинени на 27.04.2025 г. на кръстовището на ул. „***“ и ул. „***“ в с. Велино, обл.
Шумен, в резултат на неизпълнение от страна на общината на възложените й със закон
задължения по ограничаване и контрол на популацията на безстопанствените кучета, ведно
със законната лихва върху сумата, считано от датата на увреждането – 27.04.2025 г. до
окончателното й плащане.
ОСЪЖДА Община Шумен, ЕИК *********, с адрес: гр. Шумен, бул. „*** № 17,
представлявана от Кмета Христо Христов на основание чл. 49 от ЗЗД, във вр. чл. 45 от
ЗЗД да заплати на И. П. Панайотова, ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Шумен, ул.
„*** № 17, вх. 2, ет. 2, ап. 20 чрез адв. Силвия Тодорова от ШАК сумата от 64.90 лева
/шестдесет и четири лева и деветдесет стотинки/, представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди, причинени на 27.04.2025 г. на кръстовището на ул. „***“ и
ул. „***“ в с. Велино, обл. Шумен, в резултат на неизпълнение от страна на общината на
възложените й със закон задължения по ограничаване и контрол на популацията на
безстопанствените кучета, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на
увреждането – 27.04.2025 г. до окончателното й плащане.
ОСЪЖДА Община Шумен, ЕИК ********* да заплати на И. П. Панайотова, ЕГН
********** сумата от 1480.00 лева /хиляда четиристотин и осемдесет лева/,
представляваща направените разноски в настоящото производство, включващи държавна
такса, възнаграждение за вещо лице и адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената
част от исковете и съгласно представен списък за разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок
от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
9