Решение по дело №926/2019 на Районен съд - Самоков

РЕШЕНИЕ

№…145

гр. Самоков, 23.09.2020 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

САМОКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, пети състав, в публичното заседание, проведено на четиринадесети септември през две хиляди и двадесетата година, в състав:

       РАЙОНЕН СЪДИЯ  ЯНКО ЧАВЕЕВ

                                           

при участието на секретаря Дарина Николова сложи за разглеждане докладваното от съдията гр. д. № 926 по описа на съда за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е делбено, във фазата по допускане на делбата.

К. Мирчов М. *** е предявил срещу В.М.М. *** за делба на недвижим имот, находящ се в с. Ярлово, Община Самоков, представляващ урегулиран поземлен имот ХІ, отреден за имот пл. № 379 в кв. 46 по регулационния план на селото, с площ 728 кв. м., ведно с целия първи етаж от построената в този поземлен имот двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ 120 кв. м., при равни дялове на страните – по 1/2 идеална част за ищеца и за ответницата.

Твърди се в исковата молба, че страните са наследници на Мирчо Наунов М., който до смъртта си през 2018 г. бил собственик на поисканите до делба поземлен имот и първи етаж от жилищната сграда. Ищецът бил изключителен собственик на втория етаж от тази сграда на основание реализирана суперфиция, учредена безвъзмездно в негова полза от Мирчо М. с нотариален акт № 188/1983 г. на РС – Самоков.

Пред съда ищецът се явява лично и с пълномощника си адв. Гео Въжаров, който заявява, че поддържа иска.

Ответницата оспорва иска. Оспорва самоличността на ищеца, а освен това твърди, че жилищната сграда, включително и вторият етаж от нея, била построена със средства на баща й Мирчо М..

Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени по свое убеждение събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 34 от Закона за собствеността (ЗС), вр. чл. 69 от Закона за наследството ЗН) – за делба на недвижим имот.

Искът е допустим и основателен.

Възраженията на ответницата срещу процесуалната легитимация на ищеца да предяви иск за делба и срещу материалната му легитимация като участник в съсобствеността върху поисканите до делба поземлен имот и етаж от жилищна сграда са основани на вътрешно противоречиви, объркани и нелогични твърдения и свързани с тях изявления, че явилият се пред съда ищец не бил в действителност нейният брат К. Мирчов М.. В с. з. на 14.09.2020 г. ищецът удостовери пред съда самоличността си, представяйки личната си карта, данните от която са подробно отразени в протокола от съдебното заседание и които данни изцяло съвпадат с тези от служебно извършената в хода на същото с. з. и приобщена като доказателство справка в НБД „Население” относно пълния статус на това лице, отразен в регистрите на населението. Наред с това, от представеното удостоверение за наследници изх. № 15/11.04.2018 г., издадено от кметство с. Ярлово, Община Самоков, е видно, че Мирчо Наунов М. е починал на 05.04.2018 г. и след смъртта си е оставил единствено две деца – ищецът К. Мирчов М. и ответницата В.М.М.. По тези съображения съдът намира, че направеното от ответницата оспорване на самоличността на ищеца е необосновано и е опровергано от събраните по делото доказателства.

С нотариален акт № 61, т. ІІ, д. № 433/1982 г. на Самоковския районен съд, съставен на 09.06.1982 г. Мирчо Наунов М. е признат за собственик по давностно владение и наследство на дворно място от 737 кв. м. в с. Ярлово, Софийски окръг, при съседи: Асен М., Стойна М.,***, което по плана на селото образува парцел ХІ, пл. № 379 в кв. 46, като парцелът е застроен с масивна къща, плевня и паянтова къща.

С нотариален акт № 188, т. ІІ, д. № 1031/1983 г. на Самоковския районен съд, на 20.10.1983 г. между Мирчо Наунов М. и сина му К. Мирчов М. е сключен договор, с който Мирчо М. безвъзмездно е учредил суперфиция в полза на сина си К.М., който със собствени средства и материали да построи втори етаж с площ 120 кв. м. съобразно одобрен архитектурен план върху собствения на баща му първи етаж от новоизграждаща се къща в парцел ХІ, пл. 379 в кв. 46 по плана на селото. Различията в отделни части от този нотариален акт относно изписването на номера на парцела с римски цифри (ХІ, съответно ІХ), се дължат на техническа грешка, своеобразно „пренесена” от съдържанието на посочения като представен при съставянето му н. а. № 61/1982 г. (обсъден по-горе), легитимиращ Мирчо М. като собственик на парцела. В предходния нотариален акт парцелът е изписан цифром и словом „ХІ /девети/”, като в конкретния случай словесното изписване в него е погрешно, тъй като съгласно представената актуална скица на имота с № ТС-С-802/09.07.2019 г., издадена от Община Самоков – Техническа служба въз основа на регулационния план на с. Ярлово, одобрен със Заповед № АБ-290/1979 г. (т. е. отпреди нотариалния акт от 1982 г.) за имот с пл. № 379 е отреден парцел ХІ (т. е. единадесети) в кв. 46 по този план, с урегулирана площ на парцела 728 кв. м., като същият е записан на Мирчо Наунов М. именно въз основа на нотариален акт № 61, т. ІІ, д. 433/1982 г.

Не е спорно между страните, че така учреденото в полза на К.М. право на надстрояване е реализирано преди 1989 г., тъй като ответницата излага пред съда твърдение, че оттогава снаха й присвоила половината от етажа на брат й (т. е. втория етаж). В такъв случай е безспорно и обстоятелството, че най-късно към 1989 г. и първият етаж на жилищната сграда вече е бил построен и завършен и Мирчо Наунов М. е станал негов собственик на основание приращение към собствения му поземлен имот.

От друга страна, източникът на средствата за реализиране на безвъзмездно отстъпеното от Мирчо М. в полза на ищеца К.М. право на надстрояване на жилищната сграда с втори етаж, е без правно значение за принадлежността на правото на собственост върху този етаж, а и не се отразява на валидността на договора, съставляващ основание за възникване на това право в имуществената сфера на ищеца. Поради това отправеното искане от ответницата за обявяване нищожността („анулиране”) на договора за учредяване на суперфиция, сключен с н. а. № 188/1983 г. на РС – Самоков, както и доводите й, че ищецът не е изключителен собственик на втория етаж от сградата на посоченото в исковата молба основание, са изначално неоснователни.

Със смъртта на Мирчо Наунов М., настъпила на 05.04.2018 г., притежаваното от него към този момент право на собственост върху поисканите до делба поземлен имот и първи етаж от построената в него двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 120 кв. м., е преминало на основание чл. 5, ал. 1 от ЗН в имуществото на наследниците му по закон, а именно неговите деца – ищецът и ответницата, в равни дялове – по 1/2 идеална част за всеки от тях. При тези дялове делбата на тези обекти на право на собственост следва да се допусне между страните.

Съдът не се произнася по разноските, доколкото във фазата по допускане на делбата страните не са направили искания в тази насока, а и те не подлежат на разглеждане в тази фаза на производството с оглед разпоредбата на чл. 355 от ГПК.

Воден от гореизложеното, съдът

 

РЕШИ:

 

ДОПУСКА СЪДЕБНА ДЕЛБА МЕЖДУ К. Мирчов М., ЕГН **********,***, ж. к. „Христо Смирненски”, бл. 67а, вх. Б, ет. 7, ап. 102 и В.М.М., ЕГН **********,***, на следния недвижим имот, находящ се в с. Ярлово, Община Самоков – УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № ХІ, отреден за имот с пл. № 379 в кв. 46 по регулационния план на селото, с урегулирана площ 728 кв. м., ведно с целия ПЪРВИ ЕТАЖ от построената в този поземлен имот ДВУЕТАЖНА МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА със застроена площ от 120 кв. м., при дялове на съделителите от така допуснатия до делба недвижим имот, както следва:

-  за К. Мирчов М.                                       - 1/2 (една втора) идеална част;

-  за В.М.М.                                                    - 1/2 (една втора) идеална част.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийския окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на препис.

 

       РАЙОНЕН СЪДИЯ: