№ 737
гр. Казанлък, 06.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:ВАЛЕНТИНА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря ЕЛЕНА ИВ. СТОИЛОВА
като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИНА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20255510100465 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано по искова молба от Г. Н. М.,
ЕГН **********, с адрес: ****, чрез пълномощника адв. Е. И., със съдебен
адрес: ****, против „КРЕДИСИМО” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: **** и „АЙ ТРЪСТ” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: ****.
Ищецът е предявил срещу „Кредисимо” ЕАД главен иск с правно
основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от
ЗПК, с който се иска прогласяването на нищожността на Договора за
потребителски кредит № **** от **** г. поради противоречие със закона и
кумулативно предявен осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за
осъждането на да заплати на ищеца сумата от 472,18 лева, след предприето
изменение на иска на осн. чл. 214, ал.1 от ГПК, представляваща недължимо
платена сума по недействителен договор за потребителски кредит № **** от
**** г.и 852,30 лева, след предприето изменение на иска на осн. чл. 214, ал.1
от ГПК, представляваща недължимо платена сума по недействителен договор
за предоставяне на поръчителство към договор за потребителски кредит № №
**** от **** г..
Ищецът е предявил срещу „АЙ ТРЪСТ” ЕООД искове с правно
основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК, чл. 26, ал. 2, пр. 4 ЗЗД, с
които се иска прогласяване на нищожността на Договор за предоставяне на
поръчителство от **** г., сключен към Договора за потребителски кредит №
**** от **** г., поради противоречие със закона, евентуално накърняване на
1
добрите нрави.
Ищецът твърди, че е сключил договор за паричен заем № **** с първия
ответник „Кредисимо” ЕАД. Сочи, че страните се договорили за отпуснатия
заем да бъде в размер на 3960 лева, видът на вноската - месечна, ГПР да бъде
в размер на 21,77%, ГЛП - в размер на 19,86%. Описва, че в чл. 4 от процесния
договор било уговорено, че страните се съгласяват в случай, че
кредитополучателят е посочил, че ще предостави обезпечение по кредита,
същият следвало да предостави на кредитора банкова гаранция съгласно
Общите условия или да сключи договор за поръчителство с одобрен от
„КРЕДИСИМО” гарант - поръчител в срок 48 часа от подаване на заявлението
за отпускане на кредит или банкова гаранция. Сочи, че на датата на сключване
на договора между “Кредисимо” ЕАД и ищеца, последният и втория ответник
сключили договор за предоставяне на поръчителство, по силата на който “АЙ
ТРЪСТ” ЕООД, с ЕИК: *********, поело задълженията да сключи договор за
поръчителство с „Кредисимо” ЕАД, по силата на който да отговаря пред
„Кредисимо” ЕАД солидарно с потребителя за всички задължения на
потребителя, възникнали по повод договор за потребителски кредит. Твърди,
че въз основа па сключения договор за предоставяне на поръчителство,
ищецът се задължил да заплати на гарантиращото дружество сумата в размер
на 2081,51 лв. Сочи, че възнаграждението за поръчителство се изплащало
директно на „Кредисимо” ЕАД, като било разсрочено за изплащане, заедно с
месечната вноска по договора за кредит. Счита, че съгласно чл. 22 от ЗПК,
когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11 от ЗПК договорът за
потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези
императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност.
Сочи, че клаузата на чл. 4, ал. 1 от Договора за кредит, възлагаща в тежест за
заемателя да осигури едно измежду следните обезпечения: банкова гаранция в
размер от сумата по процесния договор или одобрено от заемодателя
дружество – поръчител, била нищожна. Твърди, че самият Договор за
предоставяне на поръчителство бил изначално лишен от основание, тъй като
по силата на посоченото правоотношение, в полза на потребителя не се
предоставяла услуга. Обезпечението било единствено и само в полза на
кредитора „Кредисимо” ЕАД, за което цялото възнаграждение било поето от
потребителя. Счита, че Договорът за предоставяне на поръчителство е
нищожен поради накърняване на добрите нрави. Моли за уважаване на
предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК са постъпили отговори от двамата ответниците,
с които оспорват предявените искове. Твърди се, че за ищеца не е налице
правен интерес от предявяване на самостоятелни искове за прогласяване
нищожността на процесиите Договор за потребителски кредит № ****/**** г.
и Договор за предоставяне на поръчителство от **** г., с оглед на това че
същите към днешна дата не са действащи между страните. Абсолютна
процесуална предпоставка за допустимост на предявените обективно
съединени искове за нищожност е наличието на правен интерес на ищеца.
2
Трайната съдебна практика приема, че не е налице правен интерес от
предявяване на установителен иск, когато може да се предяви осъдителен иск
и същевременно в процеса могат да се установят необходимите факти, които
са от значение. Считат, че процесните договори отговарят на изискванията на
закона, като не водят до накърняване на добрите нрави. Излагат подробни
съображения. По отношение на договора за паричен заем се твърдят, че
отговаря на изискванията на ЗПК, не е налице скрито завишаване на ГПР,
доколкото възнаграждението за гаранта е по второ облигационно отношение,
възникнало с друго юридическо лице и не следва да бъде част от ГПР. Сочи,
че същото не представлява общ разход по кредита по смисъла на закона.
Признава се фактът, че възнаграждението за поръчител не е част от процесния
ГПР. Развиват се съображения относно начина и процедурата, която се следва
за сключването на договора с поръчителя. Не се оспорва твърдението на
ищеца, че във връзка с погасяването на задълженията си по процесиите
договори е заплатил по сметка на „Кредисимо” ЕАД сума в размер на 20,00
лв., разпределена за погасяването на задължението му за договорна
възнаградителна лихва и сума в размер на 50,00 лв., разпределена за
погасяването на негови задължения към другото дружество ответник „Ай
Тръст” ЕООД. Не оспорва и твърдението на ищеца, че „Кредисимо” ЕАД е
овластено да приема и администрира вместо „Ай Тръст” ЕООД изпълнението
на задължението на ищеца за плащане на възнаграждение по процесния
договор за предоставяне на поръчителство. Поради тези и останалите
подробно изложени съображения, молят предявените искове да бъдат
отхвърлени. Претендират разноски.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
Безспорно е и ненуждаещи се от доказване, че между страните по
делото следните факти: че между ищеца и „Кредисимо” ЕАД е сключен
Договор за потребителски кредит № ****/**** г. и Договор за предоставяне на
поръчителство от **** г. с поръчител “Ай Тръст” ЕООД и потребител ищецът.
Страните не спорят, че по силата на сключения договор за
потребителски кредит заемодателят “Кредисимо” ЕАД се е задължил да
предостави на ищеца сума в размер на 3960 лева, която сума да бъде върната
от кредитополучателя в срок до 10.04.2026 г., с посочена падежна дата за
всяка вноска 10-то число на месеца. Видно е, че са били уговорени общо 4
погасителни вноски. Уговореният ГПР бил в размер на 21,77 %.
Между страните не се спори, че сумата е била предоставена на
кредитополучателя. Видно от договора за предоставяне на поръчителство,
същият е сключен във връзка с договора за потребителски кредит между
„Кредисимо” ЕАД и ищеца. Ответникът по договора за предоставяне на
поръчителство – „Ай Тръст” ЕООД, в качеството му на гарант, поел
задължението да отговаря за задълженията по договора за потребителски
кредит пред кредитора солидарно с поръчителя /чл. 1, ал. 1 от договора/. За
3
поемане на задължението по договора, в полза на гаранта „Ай Тръст” ЕООД е
уговорено възнаграждение в размер на сумата от 414, 44 лв., платима от
потребителя на датата на падежа по договора за кредит /чл. 1, ал. 2 от
договора за поръчителство и Приложение № 1 към него/.
По делото е изслушано и прието заключение на съдебно-счетоводна
експертиза, което съдът кредитира като пълно и компетентно. Видно е от
приетото заключение, че годишният процент на разходите по Кредита е 48.21
% / четиридесет и осем цяло и двадесет и един процент/. Съгласно § 19, раздел
II „ДЕФИНИЦИИ” от приложимите към Договора за потребителски кредит
Общи условия под ГПР „ще означава Годишен процент на разходите съгласно
Закона за потребителския кредит”. В чл. 11, раздел VII „КРЕДИТНИ
ПРОДУКТИ. ГОДИШЕН ПРОЦЕНТ НА РАЗХОДИТЕ” от Общите условия е
посочено, че „Годишният процент на разходите по Кредита е посочен в
Договора, като размерът му е изчислен в съответствие е Приложение № 1 към
чл. 19, ал. 2 от ЗПК, при отчитане на цитираните в тази разпоредба общи
положения, както и на следните допълнителни допускания:”, след което от
буква „а” до буква „ж” са изброени допусканията. Съгласно чл. 19, ал. 1 от
Закона за потребителския кредит „Годишният процент на разходите по кредита
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи
(лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от
всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит. “ В конкретния случай в ГПР по кредита са включени следните
разходи: договорна възнаградителна лихва. Размер на ГПР (годишен процент
на разходите): 48,21 %. Размер на ГЛП (годишен лихвен процент): 40,00 %.
Стойностите на ГПР и ГЛП са посочени в Приложение № 1 към Договора за
потребителски кредит. ГПР е изчислен по формулата, закрепена в
Приложение № 1 към ЗПК. Процентът на ГПР , ако в него се включат и
разходите за поръчителя „Ай Тръст”ЕООД, които са в размер на 3664,37 лева,
е 219,21 %. Размерът на платените суми на главница - 3960,88 лева. Размерът
на платената сума за възнаградителна лихва - 472,18 лева. Размерът на
платената сума за възнаграждение по договор за поръчителство - 852,30 лева.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
В тежест на ищеца по предявените главни искове за прогласяване на
нищожност на договор за паричен заем и на договора за предоставяне на
гаранция с правно основание по чл. 26, ал. 1, предл. 1-во ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК
/срещу ответника “Кредисимо” ЕАД / и с правно основание по чл. 26, ал. 1,
предл. 1-во и 3-то ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК /срещу ответника „Ай Тръст” ЕООД/, е
да докаже при условията на пълно и главно доказване правопораждащите
факти, от които черпи изгодни за себе си последици, a именно: че между него
и ответниците са възникнали облигационни отношения по договор за
потребителски кредит и договор за поръчителство, сключен във връзка с
договора за потребителски кредит, както и че първият от тях противоречи на
4
закона, а вторият е сключен за обезпечаване на нищожна сделка, респ.
накърнява добрите нрави.
Предявените главни искове са установителни и у ищеца е налице правен
интерес от предявяването им (в този смисъл определение № 1968/19.06.2025 г.
на ОС-Пловдив по в. ч. гр. д. № 1666/2025 г.). Действително ищецът разполага
с възможността да предяви претенция за връщане на платените по договора
суми, основана на принципа за неоснователно обогатяване. Но това не
означава, че ищецът, който има качеството на потребител, не разполага и с
възможността да предяви установителен иск, с който да поиска да бъде
прогласена нищожността на договора. Ищецът длъжник във всички
положения има интерес да се освободи от договорната си обвързаност, което
от своя страна ще му даде яснота в договорните отношения. Това, че е
извършено определено плащане не гарантира на длъжника по кредита
сигурност, тъй като кредитодателят в бъдещ момент би могъл да насочи други
претенции срещу потребителя, които се основават на сключения между
страните договор.
Процесният договор за заем е потребителски – страни по него са
потребител по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП и небанкова финансова институция.
Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9 ЗПК, въз основа на
договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да
предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и
всяка друга подобна форма на улеснение за плащане срещу задължение на
потребителя да върне предоставената парична сума.
Предвид изложеното процесният договор се подчинява на правилата на
Закона за потребителския кредит и на чл. 143 – 147б ЗЗП, в това число и
забраната за неравноправни клаузи.
Страните не спорят, че едноличен собственик на капитала на „Ай тръст”
ЕООД е заемодателят „Кредисимо” ЕАД. Следователно се касае за хипотеза
на свързани лица по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на ТЗ. С оглед на изложеното
съдът приема, че уговореното възнаграждение за предоставеното
поръчителство представлява разход по договора за кредит, който следва да
бъде включен при изчисляването на годишния процент на разходите като
индикатор за общото оскъпяване на договора за кредит – арг. чл. 19, ал. 1 и ал.
2 ЗПК. Този извод следва от дефинитивната разпоредба на § 1, т. 1 ДР ЗПК,
според която „Общ разход по кредита за потребителя” са всички разходи по
кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите,
когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в
резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Същевременно, при
5
цялостния анализ на процесните правоотношения, е видно, че сключване и
получаването на сумата по кредита е било обвързано от предоставяне на
обезпечение по договора от страна на кредитополучателя.
Съобразно императивната правна норма на чл. 19, ал. 4 ЗПК, годишният
процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения в левове или във валута,
определена с постановление на Министерски съвет на Република България,
което означава, че лихвите и разходите по кредита не могат да надхвърлят 50%
от взетата сума. Клаузите в договор, надвишаващи определените по ал. 4
размери са нищожни – арг. чл. 19, ал. 5 ЗПК.
В настоящия случай от приетото експертно заключение се установява,
че общият размер на ГПР с включено възнаграждение за поръчител се явява
219,21%. Така уговореното възнаграждение има значението на „скрита
възнаградителна лихва”, която не е включена в оскъпяването на ползваната
сума и която води до нарушение на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4
ЗПК, а това от своя страна обуславя нищожност на уговорката за плащане на
това възнаграждение (арг. чл. 19, ал. 5 ЗПК) и липса на основание за
дължимост на това вземане. Поради изложеното съдът намира, че разходът за
възнаграждение на гаранта за обезпечаване вземанията на „Кредисимо” ЕАД
по процесния договор за потребителски кредит отговаря на поставените от
ЗПК изисквания, за да се включи в общия разход по кредита.
С оглед на гореизложеното, съдът намира, че възнаграждението,
дължимо на поръчителя, следва да се включи към ГПР по кредита, тъй като се
обхваща от легално дадената дефиниция в § 1, т. 1 от ДРЗПК за общ разход. От
изложеното следва, че в уговорения годишен процент на разходи по
процесния договор за кредит не са включени всички действителни разходи,
поради което е налице противоречие с императивната разпоредба на чл. 11, ал.
1, т. 10 ЗПК. Съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК, всяка клауза в договор за
потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията
на този закон, е нищожна. Вписаният в договора параметър на ГПР не
кореспондира на изискуемото съдържание по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК годишния
процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя.
Тази част от сделката е особено съществена за интересите на потребителите,
тъй като целта на уредбата на годишния процент на разходите по кредита е
чрез императивни норми да се уеднакви изчисляването и посочването му в
договора и това да служи за сравнение на кредитните продукти, да ориентира
икономическия избор на потребителя и да му позволи да прецени обхвата на
поетите от него задължения. Затова и неяснотите, вътрешното противоречие
или подвеждащото оповестяване на това изискуемо съдържание законодателят
урежда като порок от толкова висока степен, че изключва валидността на
договарянето - чл. 22 ЗПК. В този смисъл като не е оповестил действителен
ГПР в договора за кредит кредитодателят е нарушил изискванията на закона и
не може да се ползва от уговорената сделка, което обосновава извод за
недействителност на договора за паричен заем на основание чл. 22 от ЗПК,
6
поради неспазването на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.
От друга страна, договорът за потребителски кредит и договорът за
предоставяне на поръчителство, се намират във взаимовръзка помежду си и
като система от правоотношения между страните, поради което последиците
от недействителността на договора за потребителски кредит неминуемо
рефлектира и по отношение на договора за предоставяне на обезпечение,
поради естеството на правоотношенията.
Поради изложеното съдът намира, че предявените искове за
прогласяване нищожността на процесния договор за кредит и за предоставяне
на гаранция, са нищожни, поради което следва да бъдат уважени.
Съгласно разпоредбата на чл. 23 от ЗПК когато договорът за
потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само
чистата стойност по кредита - главницата, без да дължи лихва или други
разходи по кредита. Съгласно заключението по назначената съдебно -
счетоводна експертиза, размерът на надвнесената сума от ищеца над
главницата е платената сума в размер на 1324,48 лв., както следва: за
възнаградителна лихва - 472,18 лева; за възнаграждение по договор за
поръчителство - 852,30 лева. Предвид това осъдителният иск на ищеца също
се явява доказан и следва да бъде уважен за сумите от 1324, 48 лв.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има ищецът на основание чл.
78, ал. 1 ГПК. Доколкото обаче същият е освободен от заплащане на ДТ в
производството, то на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответниците следва да
бъдат осъдени да заплатят в полза на съда разноските за ДТ в размер на 318,64
лв. и 300 лв. възнаграждение за експертиза, както следва първият ответник
разноски в размер на 535,38 лева и 83,26 лева вторият ответник.
Процесуалният представител на ищцовата страна претендира
адвокатско възнаграждение от 2460 лв. с ДДС, което да се присъди в полза на
адвоката по реда на чл. 38 ЗАдв. Ответниците релевират възражение за
прекомерност на претендирания хонорар. Съдът намира същото за
основателно по следните съображения: Съгласно разясненията, дадени в
Решение на СЕС от 23.11.2017 г. по съединени дела С-427/16 и С-428/16,
установените размери на минималните адвокатски възнаграждения в
Наредбата и необходимостта от присъждане на разноски за всеки един от
предявените искове, не са обвързващи за съда. Посочено е, че освен до
икономически необоснован и несправедлив резултат, директното прилагане на
Наредбата във всички случаи води до ограничаване конкуренцията в рамките
на вътрешния пазар по смисъла на член 101, § 1 ДФЕС. Тези постановки са
доразвити с постановеното Решение по дело C- 438/22 с предмет
преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от
Софийски районен съд. Съобразно т. 1 от постановеното решение чл. 101, § 1
ДФЕС вр. член 4, § 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че
наредба, която определя минималните размери на адвокатските
7
възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална
правна уредба, противоречи на посочения член 101, параграф 1, националният
съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по
отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско
възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала никакъв
договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. В т. 3 от
цитираното решение на СЕС е посочено и че член 101, параграф 2 ДФЕС във
връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако
установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските
възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална
правна уредба, нарушава забраната по член 101, параграф 1 ДФЕС,
националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна
уредба, включително когато предвидените в тази наредба минимални размери
отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги.
В случая повдигнатият спор не се отличава с правна или фактическа
сложност, която да е обусловена от събирани в производството гласни
доказателствени средства или експертни заключения, като производството е
приключило с провеждането на едно открити съдебни заседания, в които
процесуалният представител на ищеца не се е явил. Касае се за спор с
константна и безпротиворечива съдебна практика. Предвид изложеното,
настоящият състав счита, че в полза на Еднолично адвокатско дружество Е.
И., БУЛСТАТ: *********, адрес: ****, следва да бъде определено адв.
възнаграждение в размер на сумата от 960 лева с ДДС /480 лева спрямо
всекиго от ответниците/. По осъдителния иск не следва да бъде присъждано
възнаграждение, тъй като цената на иска е под претендирания адвокатски
хонорар и установителните искове имат обуславящ характер по отношение на
осъдителния такъв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между Г. Н. М., ЕГН
**********, с адрес: ****, чрез пълномощника адв. Е. И., със съдебен адрес:
**** и „КРЕДИСИМО” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: ****, представлявано от И.К., че договор за потребителски
кредит № **** от **** г., сключен между страните, е нищожен на основание
чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между Г. Н. М., ЕГН
**********, с адрес: ****, чрез пълномощника адв. Е. И., със съдебен адрес:
**** и „АЙ ТРЪСТ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: ****, представлявано от И.Ш. че Договор за предоставяне на
поръчителство от **** г., сключен към Договора за потребителски кредит №
**** от **** г. е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, вр. чл. 19, ал. 4
8
ЗПК, чл. 26, ал. 2, пр. 4 ЗЗД.
ОСЪЖДА „КРЕДИСИМО” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: ****, представлявано от И.К., да заплати на Г. Н. М.,
ЕГН **********, с адрес: ****, чрез пълномощника адв. Е. И., със съдебен
адрес: ****, сумата от 1324,48 лв., представляваща недължимо платена сума
по договор за потребителски кредит № **** от **** г. Договор за
предоставяне на поръчителство от **** г., ведно със законна лихва от датата
на подаване на исковата молба – 20.02.2025 г. до окончателно плащане, на
основание чл. 55, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД във връзка с чл. 23 и чл. 22 от ЗПК.
ОСЪЖДА „КРЕДИСИМО” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: ****, представлявано от И.К., на основание чл. 78, ал. 6
ГПК, да заплати сумата от 535,38 лева в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на Районен съд Казанлък, представляваща държавна такса и
възнаграждение за вещо лице в настоящото производство.
ОСЪЖДА „АЙ ТРЪСТ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: ****, представлявано от И.Ш. на основание чл. 78, ал. 6 ГПК,
да заплати сумата от 83,26 лева в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на Районен съд Казанлък, представляваща държавна такса.
ОСЪЖДА „КРЕДИСИМО” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: ****, представлявано от И.К., на основание чл. 38, ал. 2
ЗА , да заплати на Еднолично адвокатско дружество Е. И., БУЛСТАТ:
*********, адрес: **** сумата от 480 лева с ДДС, представляваща адвокатски
хонорар за процесуално представителство в производството по делото.
ОСЪЖДА „АЙ ТРЪСТ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: ****, представлявано от И.Ш. да заплати на Еднолично
адвокатско дружество Е. И., БУЛСТАТ: *********, адрес: ****, на основание
чл. 38, ал. 2 ЗА сумата от 480 лева с ДДС, представляваща адвокатски хонорар
за процесуално представителство в производството по делото.
Решението може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от
връчването му на страните с въззивна жалба пред Окръжен съд Стара Загора.
Съдия при Районен съд – Казанлък: _______________________
9