№ 100
гр. Перник, 08.01.2025 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито
заседание на осми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Борислава П. Борисова-Здравкова
като разгледа докладваното от Борислава П. Борисова-Здравкова Гражданско
дело № 20241720102254 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Образувано е по молба с вх.рег.№ 26227/21.11.2024 г. от Л. Б. В., чрез адв. Б., за
допълване на протоколно определение от 11.11.2024 г. по гр.д. № 02254 по описа за 2024 г.
на Районен съд-Перник чрез присъждане на адвокатско възнаграждение за оказана безплатна
правна помощ в заповедното производство по ч.гр.д. № 00332/2024 г. на РС-Перник в
размер на 710,50 лв.
Препис от молбата е връчен на насрещната страна, която в предоставения срок е
изразила становище за неоснователност на искането. Твърди, че не е налице основание за
присъждане на възнаграждение на адвоката за заповедното производство, предвид липсата
на отхвърлителен диспозитив за част от вземанията. В условията на евентуалност прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение и моли при присъждането му
да бъде съобразено Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/2022 г. и
обстоятелството, че Наредба 1/2004 г. не е обвързваща за съда. Счита, че с оглед характера
на заповедното производство, размерът на възнаграждението следва да бъде определен на
50,00 лв., след което да му се присъди такова съответно на обезсилената част от заповедта.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Съгласно чл. 248, ал. 1 ГПК в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо – в
едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или
измени постановеното решение в частта за разноските.
В случая актът, с който е частично е прекратено производството по делото е връчен на
ответника на 18.11.2024 г., а молбата е подадена на 21.11.2024 г., поради което е в
законоустановения срок по чл. 248, ал. 1 ГПК. Съобразно постановките на т. 8 от
Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС
липсата на списък за разноски съставлява процесуална пречка да се иска изменение на
1
решението в частта за разноските чрез пререшаване на въпроса за размера им, но не
рефлектира върху искането за допълване на решението при пропуск на съда да се произнесе
по отговорността за тях. За пълнота следва да се посочи, че в случая в производството по
ч.гр.д. № 00332/2024 г. на РС-Перник е представен и списък по чл. 80 ГПК от страната и
договор за правна защита и съдействие /л. 36-37/, поради което съдът приема, че молбата е
допустима.
Разгледана по същество, съдът намира, че молбата е частично основателна по следните
съображения:
Съгласно чл. 81 ГПК във всеки акт, с който приключва производството по делото в
съответната инстанция, съдът се произнася пи по искането за разноски, а съгласно чл. 78, ал.
4 ГПК ответникът има право на разноски и при прекратяване на производството по делото.
Съгласно т. 12 от ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК, правомощие на съда в исковото
производство е да разпредели отговорността за разноските по издаване на заповедта за
изпълнение.
С влязло в сила протоколно определение от 11.11.2024 г. производството по делото е
прекратено частично и заповедта за изпълнение е частично обезсилена, като съдът не се е
произнесъл по искането за присъждане на адвокатско възнаграждение за оказана безплатна
правна защита, направено във възражението, депозирано в заповедното производство.
Съобразно практиката на ВКС /определение 163/13.06.2016 г. по ч.гр.д. 2266/2016 г. на
I ГО, определение 50050/21.03.2023 г. по т.д. 2662/2021 г. на I I ТО и др./ в случай, че
противната страна оспори твърденията за осъществяване на безплатна правна помощ и
установи, че предпоставките за предоставянето й не са налице, съдът следва да откаже да
присъди разноски.
В случая ищецът е възразил, че не са налице предпоставките на чл. 38 ЗАдв. за
присъждане на адвокатско възнаграждение на пълномощника, тъй като ответникът не е
материално затруднено лице. Предвид така направеното възражение е допуснато събирането
на посочените от ищеца доказателства.
Съгласно писмо от 05.11.2024 г. от МВР-Перник към момента на справката е
установено, че Л. Б. В. не притежава в собственост пътни превозни средства. От
постъпилата от НАП информация се установява, че лицето няма регистрирани трудови
договори от 01.01.2024 г. до изготвяне на справката /07.11.2024 г.
Видно от представената с писмо от 21.11.2024 г. от ТП на НОИ справка, че за периода
от м.01.2024 г. до м.11.2024 г. ответникът е получил доходи от пенсия от 467,99 лв. /за
м.01.2024 г./, 795,31 лв. /за м.02.2024 г./, 601,50 лв. /за месеците от 03.2024 г. до 06.2024 г./ и
по 667,66 лв. /за месеците от 07.2024 г. до 11.2024 г./.
С оглед събраните доказателства съдът прави извод, че възражението на ищеца за
липса на предпоставките на чл. 38 ЗАдв за предоставяне на безплатна правна помощ на
ответника е неоснователно.
С оглед изложеното, на адв. Б. следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение за
2
оказаната безплатна правна защита на длъжника в заповедното производство.
Съобразно приетото в решение от 25.01.2024 г. по дело С438/22 на СЕС, съдът не е
обвързан от минималните размери по Наредба № 1 от 2004 г. на Висшия адвокатски съвет
при определяне на адвокатското възнаграждение, а е свободен да определи справедлив
размер на адвокатското възнаграждение в зависимост от вида на спора, интереса, вида и
количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на
делото /в същия смисъл е определение № 50015 от 16.02.2024 г. по т. д. № 1908 по описа за
2022 г. на ВКС, Търговска колегия, първо отделение и определение № 343 от 15.02.2024 г. по
т. д. № 1990 по описа за 2023 г. на ВКС, Търговска колегия, второ отделение, относими по
аналогия и в настоящия случай/. Посочената практика се поддържа и от въззивната
инстанция в Определение № 571/05.08.2024 г. по ч.в.гр.д. № 413/2024 г. на ОС-Перник.
С оглед изложеното и доколкото защитата в заповедното производство се изразява в
депозиране на възражение съдът намира, че с оглед броя и размера на предявените
вземания, на адв. Б. следва да бъде определено адвокатско възнаграждение в размер на 50,00
лв. Съобразно частта от вземанията, за които заповедта за изпълнение е обезсилена /687,90
лв./ ищецът следва да заплати на адв. Б. сумата 44,40 лв. – адвокатско възнаграждение за
заповедното производство.
С оглед изложеното протоколно определение от 11.11.2024 г. следва да бъде допълнено
по реда на чл. 248 от ГПК, като „Водоснабдяване и канализация“ ООД бъде осъден да
заплати в полза на адв. Б. 44,40 лв. за заповедното производство, като за останалата част от
претендираното възнаграждение искането следва да бъде оставено без уважение.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПЪЛВА протоколно определение от 11.11.2024 г. постановено по гр.д. № 02254 по
описа за 2024 г. на РС-Перник в частта за разноските, като:
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация” ООД - гр. Перник, ЕИК *** със седалище
и адрес на управление: гр. Перник, ул. "Средец” № 11, ДА ЗАПЛАТИ на адв. К. И. Б., ЕГН
**********, сумата 44,40 лв. /четиридесет и четири лева и четиридесет стотинки/ -
адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна защита на Л. Б. В. в заповедното
производство по ч.гр.д. № 332/2024 г. на Районен съд-Перник, на осн. чл. 38 ЗАдв., КАТО
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за присъждане на адвокатско възнаграждение в
останалата част.
Определението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Перник в едноседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
3