№ 86
гр. Кюстендил, 01.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, II СЪСТАВ, в публично заседание
на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Надя Сп. Г.а
Членове:Николай Ал. Николов
Мина Цв. Павлова
при участието на секретаря Галина Г. К.ова
в присъствието на прокурора М. В. К.
като разгледа докладваното от Николай Ал. Николов Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20251500600361 по описа за 2025 година
Производството е по реда на глава 21-ва НПК.
Образувано е по протест и допълнение към него от РП-Кюстендил
срещу присъда №13 от 24.03.2025г., постановена по НОХД№909/2023г. по
описа на Районен съд-Кюстендил, в частта й с която подсъдимият К. З. Ц. е
признат за невиновен и е оправдан за престъпление по чл.209, ал.2, пр.3 във
вр. с ал.1 НК. Развити са съображения за неправилност на присъдата,
доколкото била постановена при неправилен анализ на събраните
доказателства. Иска се отмяната й, като се постанови осъдителна такава и за
това престъпление.
Въззивна жалба е депозирана от частния обвинител Б. Б. чрез
повереника си адв.И. Х. от АК-Кюстендил против наказателно-
оправдателната и гражданско-отхвърлителната части на присъдата. Твърди се,
че е нарушен материалния закон. Иска се отмяната им и постановяване на
осъдителна такава, както и уважаване на предявения граждански иск.
1
Срещу присъдата в осъдителната й част, с която подсъдимият е
признат за виновен в извършването на престъпление по чл.313, ал.1 НК,
освободен е от наказателна отговорност на основание чл.78а НК и му е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лева е
депозирана въззивна жалба от последния чрез защитника му адв. Д. Д. от АК-
Кюстендил. Развити са съображения за неправилност на присъдата в
обжалваната част, с доводи за нарушение на материалния и процесуалния
закон. Иска се отмяна на присъдата в тази част и постановяване на нова, с
която подсъдимият да бъде оправдан и по това обвинение.
Така се поддържат протестът и жалбите.
Защитникът на подсъдимия Ц. – адв.Д. Д. от АК-Кюстендил пледира
за потвърждаване на процесната присъда в наказателно-оправдателната и
гражданско-отхвърлителната части.
Подсъдимият заявява, че е невинен.
Настоящият въззивен състав, като прецени събраните по делото
доказателства, доводите и възраженията на страните и след като извърши
цялостна служебна проверка на обжалвания съдебен акт съобразно
изискванията на чл.314 НПК, намери за установено следното:
При първоинстанционното разглеждане на делото са допуснати
съществени и отстраними нарушения на процесуалните правила, което налага
отмяна на постановената присъда и връщане на делото за ново разглеждане от
друг състав на първоинстанционния съд.
Съображенията за това са следните:
С процесната присъда подсъдимият К. З. Ц., ЕГН **********, е
признат за невиновен в това, че на 09.11.2022г. в гр.Кюстендил, с цел да
набави за себе си имотна облага, използвал неосведомеността на служител в
ОББ – АД клон Кюстендил – Л.Е.Л., /като премълчал, че съществува
саморъчно завещание от 18.02.2020г. при нотариус №696 на НК на РБ М.М.
нот.дело № 1/18.02.2020г., с което починалата Д.З.Н. завещава цялото си
движимо и недвижимо имущество, вкл. и суми по банкови сметки на лицето
Б. О. Б. от гр.Кюстендил, с което бил запознат на 02.11.2022г. с протокол за
обявяване на саморъчно завещание рег.№5481/02.11.2022г. /и посредством
представено удостоверение за наследници с изх.№62761733/07.11.2022г. на
2
Община Кюстендил, в което по съребрена линия са посочени като наследници:
К. З. Ц., М. З.а Ц.а и К. Г. З./, извършил нареждане на банков превод за сумата
от 4970.04 лв. от сметката на починалата Д.З.Н. към своя сметка и с това
причинил на заветника Б. О. Б. имотна вреда в размер на 4970.04 лв., поради
което на основание чл.304 НПК е оправдан по повдигнатото му обвинение за
престъпление по чл.209, ал.2, пр.3 във вр. с ал.1 от НК.
Със същата присъда Ц. е признат за виновен в това, че на 09.11.2022г.
в гр.Кюстендил в Община Кюстендил, Дирекция „Местни приходи“ е
потвърдил неистина в писмена декларация вх.№ДК14003050/09.11.2022г. като
е декларирал, че е собственик на 1/3 идеална част от апартамент с адрес:
ул.***, придобит по наследство от починалата Д.З.Н., която декларация по
силата на чл.14 от Закона за местните данъци и такси за облагане с данък
върху недвижимите имоти се дава пред орган на властта за удостоверяване
истинността на някои обстоятелства /след като на 02.11.2022 г. му е било
обявено завещанието на Д.З.Н. с Протокол за обявяване на саморъчно
завещание рег.№ 5481/02.11.2022 г. на нотариус М.М., според което
починалата Д.З.Н. завещава цялото си движимо и недвижимо имущество, вкл.
и суми по банкови сметки на лицето Б. О. Б. от гр.Кюстендил/ - престъпление
по чл.313, ал.1 от НК, поради което и при условията на чл.78а НК е освободен
от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 1000 лева.
Отделно от това, с присъдата е отхвърлен предявеният от Б. О. Б.
срещу К. З. Ц., граждански иск за сумата от 4970.04 лв., представляваща
обезщетение за причинените му с извършеното престъпление имуществени
вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 09.11.2022 г. до
окончателното й изплащане.
Присъдени са разноски.
На първо място, прокурорът е изготвил и внесъл за разглеждане
обвинителен акт, който не отговаря на законовите стандарти за такъв,
определени с разпоредбата на чл.246 НПК.
Това е така, защото в обстоятелствената част на обвинителния акт са
очертани непълно и неясно обективните и субективните
характеристики/признаци на престъплението по чл.313, ал.1 НК.
В обстоятелствената част на акта не се съдържат в пълнота
3
обстоятелства, въз основа на които да се заключи, че поведението на
обвиняемия се оценява като потвърждаване на неистина в писмена
декларация, която по силата на закон, указ или постановление на
Министерския съвет се дават пред орган на властта за удостоверяване
истинността на някои обстоятелства. Предложената фактология за това
престъпление съдържа единствено твърдението, че обвиняемият е попълнил
данъчна декларация с посочен номер. Дали обаче съща е била депозирана,
пред кого, по отношение на кой недвижим имот, и в крайна сметка коя е
неистинската информация – липсват твърдения. Такива се съдържат
единствено в диспозитива на обвинителния акт.
Като цяло описанието на престъпната деятелност като фактически
обстоятелства, касателно престъплението по чл.313, ал.1 НК, се явява крайно
лаконично и на практика не е годно да очертае фактическата рамка, в която
следва да се развие съдебното производство и срещу която да се защитава
обвиняемия.
Може да се заключи, че предложеното описание на престъплението по
чл.313, ал.1 НК, съдържащо се в обвинителния акт не дава възможност на
лицето, срещу което се води производството, да разбере в извършването на
какво точно престъпление е обвинен, предвид липсата на ясно, точно и
достатъчно съдържание на съставомерните фактически обстоятелства.
Първоинстанционният съд също е процедирал незаконосъобразно, тъй
като е допуснал процесния ОА за разглеждане, пропускайки да констатира
посоченото, да прекрати съдебното производство и върне делото на
прокурора.
На следващо място, първоинстанционният съд е възприел изцяло и
безкритично предложената от обвинението фактология. Вместо анализ на
събраните по делото доказателства, се е задоволил да посочи, че така
възприетата се потвърждава от: показанията на разпитаните по делото
свидетели и изготвените на досъдебното производство експертизи.
Същевременно, приел е за установени факти, установими единствено от
конкретни писмени доказателства, в това число декларация вх.
№ДК14003050/09.11.2022г., при все че последната, както и множеството
писмени доказателства по делото не са сред изброените доказателствени
източници, въз основа на които са част от възприетите факти.
4
Преди да отговори на въпросите има ли извършено деяние и
извършено ли е то от подсъдимия, съдът декларативно е заявил, че твърдяното
от обвинението от обективна страна деяние по чл.209, ал.2 НК не е доказано,
поради което е оправдал подсъдимия по това обвинение.
При служебната проверка на правилността на оспорената присъда,
обхващаща и контрол на правилността на доказателствената дейност на
първата инстанция, настоящият състав констатира допуснато в тази насока от
първоинстанционния съд съществено процесуално нарушение, с оглед
разпоредбата на чл.348, ал.3, т.2, пр.1 НПК, съставляващо самостоятелно
отменително основание по чл.335, ал.2 НПК. Недостатъците в решаващата
дейност на районният съд се отнасят, както до оценката на доказателствата и
формирането и обективирането на изводите по фактите, така и до липса на
изложени съображения за изведените от него правни заключения по приетите
фактически констатации.
Мотивите на атакуваната присъда не са изготвени в съответствие с
изискванията на чл.305, ал.3 НПК, включващи посочване на
доказателствената основа на възприетите фактически обстоятелства и
обсъждане на съдържанието на доказателствените материали, в частност
противоречието помежду им, с мотивиране на изводите за кредитирането им.
Събраните по делото доказателства не са обсъдени от районният съд в тяхната
взаимовръзка и обусловеност, включително и с оглед тяхната
противоречивост.
Липсата на мотивиран съдебен акт не позволява на настоящия
съдебен състав да разреши казуса по същество като инстанция по фактите. За
да стори това, въззивният съд трябва да има за основа годен
първоинстанционен съдебен акт, какъвто в случая липсва.
Налага се извод, че мотивите на процесната присъда не са изготвени в
съответствие с изискванията на чл.305, ал.3 НПК, сравнимо с липсата на
такива по смисъла на чл.348, ал.3, т.2, пр.1 НПК.
Ето защо, настоящият състав прие, че присъдата следва да бъде
отменена поради допускането на неотстраними по реда на въззивната
проверка съществени процесуални нарушения, а делото – върнато на
първоинстанционния съд за новото му разглеждане от друг съдебен състав от
етапа на разпоредителното заседание.
5
По изложените съображения и на основание чл.335, ал.2 във вр. с
чл.348, ал.3 НПК, Кюстендилският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ присъда №13 от 24.03.2025г., постановена по
НОХД№909/2023г. по описа на Районен съд-Кюстендил и
ВРЪЩА делото на Районен съд-Кюстендил за ново разглеждане от
друг състав на съда от етапа на разпоредителното заседание.
Решението не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6