РЕШЕНИЕ
гр. София, 06.07.2021
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ „Е” въззивен състав, в публичното
заседание на пети февруари две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл.с. КОНСТАНТИНА ХРИСТОВА
при секретаря
Елеонара Георгиева,
разгледа докладваното
от съдия Сантиров гр. дело № 1251/2020 г. по описа на СГС, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С
Решение № 159378 от 05.07.2019 г., постановено по гр. дело № 75114/2017 г. по
описа на СРС, 77-ми състав, частично са били уважени предявените от „Т.С.” ЕАД
срещу Г.С.Л. и Н.В.Л. пасивно субективно при условията на разделност и обективно
кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1
33Д, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, като Г.С.Л. е осъдена да заплати на „Т.С.“ ЕАД сумата
от 231.11 лв. - главница, представляваща стойност на консумирана,
незаплатената топлинна енергия за периода 01.08.2016г.-30.04.2017г. за
топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. ********вх.Б, *****, ведно със
законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба - 23.10.2017г.
до окончателното изплащане на сумата; сумата от 1.60 лв. - лихва за забава
плащаенто на главницата за ползвана топлинна енергия за периода
15.09.2017г.-09.10.2017г. и сумата от 6.12 лв. - главница за цена на
услугата дялово разпределение за периода 01.08.2016г.-30.04.2017г., ведно със
законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба - 23.10.2017г.
до окончателното изплащане на сумата, както и на основание чл. 78, ал. 1 и ал.
8 ГПК и сумата 86.07лв., представляваща разноски в настоящото производство,
съразмерно на уважената част от исковете, а Н.В.Л. е осъден да заплати сумата
от 745.20 лв. - главница, представляваща стойност на консумирана,
незаплатената топлинна енергия за периода м.09.2014г.-м.04.2017г. за
топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. ********вх.Б, *****, ведно със
законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба - 23.10.2017г.
до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска над уважения размер до
предявения от 807.61 лв.; за сумата от 86.78 лв. - лихва за забава
плащаенто на главницата за ползвана топлинна енергия за периода
15.09.2015г.-09.10.2017г. и сумата от 23.74 лв. - главница за цена на
услугата дялово разпределение за периода м.05.2015г.-м.04.2017г„ ведно със законната
лихва върху главницата от подаване на исковата молба - 23.10.2017г. до окончателното
изплащане на сумата, както и на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК и сумата 308.38лв.,
представляваща разноски в настоящото производство, съразмерно на уважената
част от исковете.
Със същото решение, в частта, имаща характер на
определение, е прекратено производството по делото по исковете, предявени от „Т.С.”
ЕАД ***, с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление *** против Г.С.Л. е
ЕГН ********** за ползвана топлинна енергия, лихва за забава плащането й и
главница за дялово разпределение за периода м.05.2014г.-м.07.2016г., като
ищецът не е обжалвал решението в тази му
част и същото е влязло в законна сила.
Срещу
така постановеното решение, в частта, с която
осъдителни искове са били частично уважени, е постъпила въззивна жалба от ответниците,
чрез пълномощника им- адв. А.Д., в която са изложени оплаквания за неправилност
на същото поради допуснати от първоинстанционния съд нарушения на материалния закон
и необоснованост. Поддържа се, че неправилно производството е било прекратено
за периода м.05.2014г.-м.07.2016 г. само по отношение на Г.С.Л.,
като по арг. от разпоредбата на чл. 121 ЗЗД, вр. чл. 32 СК поради отвод на СПН
следва де се разпростре и спрямо Н.В.Л., който е съпруг, тъй като с влязло в
сила решение е отречен дълг на единия съпруг, като предявяването на иск било
действие на управление, което ползвало и другият съпруг. Молят съда да
отмени решението в обжалваната част и отхвърли предявените искове.
Въззиваемият
- ищецът „Т.С.” ЕАД, в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е подал отговор на въззивната
жалба, с който оспорва същата. Моли съда да потвърди решението в обжалваната
част.
Трето лице-помагач на
страната на ищеца „Т.С.” ЕАД - „П.и.“ ООД не е подал отговор и не взема
становище по въззивната жалба.
Решението
в частта, с която са отхвърлени обективно кумулативно съединените установителни
искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 33Д, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД за разликата над уважените размери до пълните предявени размери не е
обжалвано от ищеца и е влязло в законна сила.
Жалбата
е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице - страна в процеса,
като особения представител не дължи държавна такса, поради което е допустима.
Съгласно
чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Решението
е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на
съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането
за съдебна защита.
Съдът,
като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира въззивната жалба за неоснователна
по следните съображения:
Съгласно цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният
съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз
основа на въведените във въззивната жалба оплаквания, съответно проверява
законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността
само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд, а относно
правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в
жалбата пороци. Настоящата съдебна инстанция напълно споделя фактическите и
правни изводи на първоинстанционния съд, поради което по силата на чл. 272 ГПК
препраща към мотивите на СРС, а по конкретно наведените във въззивната жалба
доводи, които очертават и предметния обхват на въззивната проверка, намира
следното:
Субективните
предели на силата на пресъдено нещо (СПН) очертават кръга на лицата, които не
могат да оспорват, че съдебно потвърденото право съществува, нито да твърдят,
че съдебно отреченото право съществува, а са длъжни да съобразят своето
поведение с установеното от съда правно положение. Тези лица са обвързани от
СПН, спрямо тях тя важи, те са нейни адресати.
Кръгът
на тези лица не е неограничен. СПН не важи спрямо всички. По
правило тя важи само между страните по делото (чл.
298, ал. 1 ГПК). Това е така, тъй като само страните са имали възможност да
въздействат със своите процесуални усилия върху съдържанието на решението, а не
и третите лица, неучаствали в производството по делото.
Следва
да се отбележи още, че по спор за парични вземания съпрузите не са необходими, а обикновени другари,
тъй като не се налага съвместната им процесуална легитимация за предявяването
на иска, за разлика от спор с предмет искове за вещни права върху имот. Поради
това и решение инициирано от единия съпруг, с което се отрича вземане на „Т.С.“ ЕАД, няма СПН по отношение на другия съпруг.
По изложените съображения са неоснователни оплакванията в
жалбата, че влязлото в сила решение постановеното по гр.д. № 47322/2016г. по
описа на CPC, 151 състав, с което е прието за
установено, че Г.С.Л. не дължи на „Т.с. ЕАД сумата от 1 729.17 лв. главница за
периода м.07.2013г.-м.07.2016г. и сумата от 196 лв. - лихва за забава върху
главницата за същия период и сумата от 43.64 лв., дължима за дялово разпределение
за същия период по отношение на процесния неджими миот в гр. София, ж.к. ********вх.2, ***** следва
да се разпростре и по отношение на ответника Н.В.Л., който твърди че е съпруг
на Г.С.Л.
Действително
съгласно чл.32 СК разходите
за задоволяване на нужди на семейството се поемат от двамата съпрузи, като съпрузите
отговарят солидарно за задължения, поети за задоволяване на нужди на
семейството, какъвто несъмнено е и разходът за доставяна топлинна енергия в семейното
жилище, но по-изложените по-гори съображения СПН не се разпростира Н.В.Л., още
повече повече, по делото не са представени доказателства, които да установяват твърдението,
че Н.В.Л. и Г.С.Л. са съпрузи.
Доколкото във въззивната жалба липсват други
конкретни оплаквания включително и относно размерите на уважените пасивно
субективно и обектвино съединени осъдителни искове, то в съответствие с
разпоредбата на чл. 269, изр. 2 ГПК въззивния съд не дължи проверка за
правилността на решението в тази му част и същото следва да се потвърди.
С оглед на цената на иска въззивното решение не
подлежи на касационно обжалване по правилата на 280, ал. 3, т. 1 ГПК, във вр. с
чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 159378 от 05.07.2019 г., постановено по
гр. дело № 75114/2017 г. по описа на СРС, 77-ми състав, в обжалваната част, с
която Г.С.Л.
е осъдена да заплати на „Т.С.“ ЕАД сумата от 231.11 лв. - главница,
представляваща стойност на консумирана, незаплатената топлинна енергия за периода
01.08.2016г.-30.04.2017г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. ********вх.Б,
*****, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба
- 23.10.2017г. до окончателното изплащане на сумата; сумата от 1.60 лв.
- лихва за забава плащаенто на главницата за ползвана топлинна енергия за
периода 15.09.2017г.-09.10.2017г. и сумата от 6.12 лв. - главница за
цена на услугата дялово разпределение за периода 01.08.2016г.-30.04.2017г.,
ведно със законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба - 23.10.2017г.
до окончателното изплащане на сумата, а Н.В.Л. е осъден да заплати сумата от 745.20
лв. - главница, представляваща стойност на консумирана, незаплатената
топлинна енергия за периода м.09.2014г.-м.04.2017г. за топлоснабден имот,
находящ се в гр. София, ж.к. ********вх.Б, *****, ведно със законната лихва
върху главницата от подаване на исковата молба - 23.10.2017г. до окончателното
изплащане на сумата, за сумата от 86.78 лв. - лихва за забава плащаенто
на главницата за ползвана топлинна енергия за периода 15.09.2015г.-09.10.2017г.
и сумата от 23.74 лв. - главница за цена на услугата дялово разпределение
за периода м.05.2015г.-м.04.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата
от подаване на исковата молба - 23.10.2017г. до окончателното изплащане на
сумата.
РЕШЕНИЕ № 159378 от
05.07.2019 г., постановено по гр. дело № 75114/2017 г. по описа на СРС, 77-ми
състав, в частта, с която е отхвърлен иска на „Т.С.“ ЕАД срещу Н.В.Л. над уважения размер
от 745.20 лв. - главница до предявения размер от 807.61 лв., както и в частта, имаща
характер на определение, с която е прекратено производството по делото по
исковете, предявени от „Т.С.” ЕАД ***, с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление
*** против Г.С.Л. е ЕГН ********** за ползвана топлинна енергия, лихва за забава
плащането й и главница за дялово разпределение за периода
м.05.2014г.-м.07.2016г., не е обжалвано от ищеца и е влязло в сила.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач
на страната на ищеца „Т.С.” ЕАД - „П.и.“ ООД.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: