Решение по дело №796/2025 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 739
Дата: 16 юни 2025 г.
Съдия: Стояна Илиева
Дело: 20253110200796
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 26 февруари 2025 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 739
гр. Варна, 16.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Стояна Илиева
при участието на секретаря Маргарита П. Стефанова
като разгледа докладваното от Стояна Илиева Административно наказателно
дело № 20253110200796 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалбата на В. И. П. с
ЕГН **********, чрез адв.М.Ц., АК Пловдив против електронен фиш за налагане на глоба
за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство , серия К № 10151600,
издаден от ОД МВР Варна.
С жалбата се оспорва електронния фиш и се иска да бъде отменен. Твърди се, че същия е
неправилен, незаконосъобразен,необоснован, издаден при допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила.На първо място се сочи, че нарушението не е извършено в
условията на повторност, тъй като ел.фиш не е бил връчен на жалбоподателя.Твърди се, че е
допуснато нарушение на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, тъй като липсвало описание на
нарушението и посочените за нарушени правни норми.
В съдебно заседание,жалбоподателя, редовно призован не се явява, не се представлява.
Депозирана е молба от адв.Ц., АК Пловдив с изразено становище по същество на делото.
Въззиваемата страна , редовно призована, в съдебно заседание не изпраща представител,
депозира писмени бележки.
След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства,
съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:
На 22.11.2024 г. в 13:37 часа в обл.Варна, с.Старо Оряхово, ул.“Дунав“ до бензиностанция
„ВПС“ в посока гр.Варна В. И. П. управлявал собствения си т. а. „Мерцедес 312 Спринтер“ с
рег.№ *** със скорост 81км/ч при ограничение на скоростта за населено място 50 км/ч.
Нарушението било установено и заснето с автоматизирано техническо средство ATCC ARH
CAM S1 № 120cc8e , което представлява мобилна система за видеоконтрол на нарушенията
на правилата за движение. С Електронен фиш серия К, № 10151600 на основание чл. 189, ал.
1
4, във вр. с чл. 182, ал. 4 вр. ал. 1, т.4 от ЗДвП му е наложено административно наказание
"глоба" в размер на 800 лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на приобщените по
реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства справка АИС АНД,снимка №
120СС8Е/0333486 с дата на запис 2024-11-22 13:37:05.2,Протокол от проверка № 151-ЗЧ-
ИСИС/08.11.2024 г., Протокол за използване на АТСС № 442р-36111/27.12.2024 г., ведно със
снимка на техническото средство; часови график за работа с АТСС за 22.11.2024
г.,Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 от БИМ,копие на
удостоверение за професионална квалификация № 096834 издадено на А.И. И., прочетени и
приети по реда на чл.283 от НПК.
От Протокол за използване на АТСС № 442р-36111/27.12.2024 г., ведно със снимка на
техническото средство се установява, че са спазени и изискванията на чл. 10 от Наредба №
8121з-532 от 12.05.2015 г. относно документиране по надлежния ред на използването на
процесната мобилна система за видеоконтрол на 22.11.2024 г. Снимката, приложената към
преписката, съгласно чл. 189, ал. 15 от ЗДвП е допустимо веществено доказателство, като на
същата ясно се вижда процесния автомобил и рег. номер.
От правна страна:
Ел.фиш е обжалван по реда на чл.59 от ЗАНН вр. с чл.189, ал.8 от ЗДвП в законоустановения
четиринадесетдневен срок.
Съдът, предвид становището на жалбоподателя и императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността
му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание,
направи следните правни изводи:
Съдът намира, че в хода на съдебното производство не са допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила. В електронния фиш се съдържа надлежно описание на
извършеното нарушение, касаещи обстоятелства досежно съставомерни признаци на
същото, както и реквизитите, които същият следва да съдържа, съгласно нормата на чл. 189,
ал. 4 от ЗДвП, а именно: данни за териториалната структура на Министерството на
вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния
час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно
средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на
нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за
доброволното й заплащане. Посочен е и съответния контролен орган, издал електронния
фиш, а именно – ОД МВР Варна, което кореспондира на изискването на чл. 39, ал. 4 от
ЗАНН, според който електронния фиш се издава от овластените контролни органи.
От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че на посочените в НП дата
и час е установено управление на процесното МПС, собственост на жалбоподателя с
превишаване на допустимата скорост с 31 км/ч. Съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от
Закона за движението по пътищата при избиране скоростта на движение на водача на пътно
2
превозно средство е забранено да превишава определените стойности на скоростта в km/h,
която в конктения случай е 50 км в час.
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, при нарушение, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание
лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни
точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за
налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. За извършеното
нарушение се издава ел. фиш на собственика на МПС, като според нормата на ал. 5 от
същия член, лицето може в 14-дневен срок от връчване на фиша да представи декларация за
лицето, което е управлявало превозното средство. По делото не е представена такава
декларация, като не се сочат доказателства в тази насока. Поради изложените съображения,
правилно е ангажирана отговорността на жалбоподателя именно на посоченото основание
въз основа на установените чрез процесното техническо средство стойности на скоростта на
управлявания автомобил, собственост на същия.
По отношение на изложените факти не са налице противоречия между отделните
доказателства, като конкретно движението на автомобила в посоченият участък и скоростта
му към този момент се установява от изготвената от мобилната система за видеоконтрол по
снимка представляваща веществено доказателствено средство.
В параграф 6, т. 65. (ДВ, бр. 19 от 2015 г.) от ДР на ЗДвП е дадено легално определение на
"Автоматизирани технически средства и системи"това са уреди за контрол, работещи
самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за
измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или
отсъствие на контролен орган и могат да бъдат:
а) стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган;
б) мобилни – прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от
пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и
край на работния процес.
Съгласно горепосочените разпоредби и с оглед уредбата на условията и реда за използване
на АТТС в Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., издадена от Министъра на вътрешните
работи / обн. ДВ бр. 36 от 19.05.2015 г. /, нарушенията на правилата за движение по
пътищата могат да бъдат установявани и с мобилни автоматизирани технически средства
или системи. Това е така, доколкото въведените с Наредбата изисквания относно
въвеждането в експлоатация, реда за използване, начина на обозначаване на зоната за
контрол с АТТС и автоматизирания режим на работа, който не изисква обслужване от
контролния орган /извън включването и изключването на АТТС/, според правилата на чл. 9
от Наредбата, отговарят на изискванията на ТР № 1/2014 г. на ВАС.
Съгласно Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., издадена от Министъра на вътрешните
работи, функционирането на автоматизираните технически средства и системи, в това число
и мобилните такива не изисква непосредствено въздействие от страна на съответния
3
служител по време на работата му, извън дейността по включването и изключването на
системата. Видно от приложеното по делото заверено копие на часови график, в конкретния
случай процесното мобилно техническо средство е функционирало при посочения
автоматичен режим, доколкото е било включено в интервала от 12:00 ч. до 15:00 ч., в
рамките на който е извършено и процесното нарушение.
Правилни са доводите на жалбоподателя, че от доказателствата по делото не може да се
установи дали нарушението е извършено при повторност.
Според § 6, т. ЗЗ от ДР на ЗДвП, "повторно" е нарушението, извършено в едногодишен срок,
а в случаите на чл. 174, ал. 2 ЗДвП - в двегодишен срок, от влизането в сила на
наказателното постановление, с което на нарушителя е наложено наказание за същото по
вид нарушение. А според чл. 189, ал. 11 ЗДвП, влезлият в сила електронен фиш се смята за
влязло в сила наказателно постановление.
Съдът намира, че за да е прецизно обвинението за квалифициращият признак "повторност"
по чл. 182, ал. 4 от ЗДвП, следва да бъде установено нарушение в едногодишния срок от
влизане в сила на преходен ЕФ за същото по вид нарушение. В случая в ЕФ серия К №
10151600 е отбелязано за ЕФ К/9457951 04.10.2024 г., като се предполага, че това е датата на
влизането му в сила и това трябва да е дата, предхождаща нарушението, за което
жалбоподателят е санкциониран за втори път, и то в едногодишен срок. По делото не са
приложени доказателства ЕФ К/9457951 да е влязъл в сила.
В приложената по преписката справка от АИС АНД е отразен само ЕФ К/10151600 с дата на
съставяне и дата на връчване. Липсват доказателства по смисъла на чл.186а ал.1 от ЗДвП за
връчване на ЕФ К/9457951.
Ето защо съдът намери, че не е доказано към датата на процесното нарушение 22.11.2024 г.
електронен фиш серия К № 9457951 да е бил влязъл в сила и това обстоятелство да се е
включвало в субективните представи на въззивния жалбоподател.
От друга страна, така допуснато процесуално нарушение не е съществено, тъй като може да
бъде преквалифицирана приложимата санкционна норма по основния състав на
нарушението и съответно да се намали наложената глоба, без да се нарушат правата на
жалбоподателя, при същата фактическа обстановка.
Съдът може да упражни правомощието по т. 1 от Тълкувателно решение № 8/2021 г. на ВАС,
като в случая преквалифицира правното основание за налагане на наказанието глоба в
размер на 400 лв. от чл. 189, ал. 4 във вр. чл. 182, ал. 4 вр. ал.1 т.4 от ЗДвП в такова по чл.
189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1 т. 4 от ЗДвП и намали глобата наполовина.
По разноските:
При този изход на делото на основание чл. 63д от ЗАНН вр. чл. 143 от АПК, вр. чл. 144 от
АПК, вр. чл. 78 от ГПК право на разноски имат и двете страни съразмерно с уважената част
от претенцията им, като от жалбоподателя са направени и доказани такива в размер на 400
лв. за адвокатско възнаграждение. Съобразно уважената част следва да му се присъдят 200
лв.
4
Като взе предвид, че производството по делото не представлява фактическа и правна
сложност, изискваща специални процесуални усилия по поддържане на обвинителната теза
на АНО, намира, че следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в
минималния размер, предвиден в нормата на чл. 27е от Наредбата, а именно сумата от 80
/осемдесет/ лева. Съобразно уважената част следва да се присъдят 40 лв.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1, ал. 2, т. 4 и ал. 7, т. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ електронен фиш Електронен фиш серия К № 10151600, издаден от ОД МВР
Варна, с който на В. И. П. с ЕГН ********** на основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал.
4 вр. ал. 1, т.4 от ЗДвП му е наложено административно наказание "глоба" в размер на 800
лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, като НАЛАГА на В. И. П. с ЕГН **********
административно наказание на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП -
"глоба" в размер на 400 лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА В. И. П. с ЕГН ********** да заплати на ОД МВР Варна сумата от 40 лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение по делото.
ОСЪЖДА ОД МВР Варна да заплати на В. И. П. с ЕГН ********** сумата от 200
лв.,представляваща разноски за адвокат.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Административен съд – Варна по реда на
Административнопроцесуалния кодекс.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5