№ 518
гр. Перник, 12.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА
ЗАРКОВА
при участието на секретаря Кристина Ант. Иванова
като разгледа докладваното от НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА ЗАРКОВА
Гражданско дело № 20231720105462 по описа за 2023 година
Съдът е сезиран с искова молба от "Профи Кредит България" ЕООД срещу А.
Ц. Г., с която са предявени обективно кумулативно съединени установителни искове с
правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр.чл.410 ГПК, вр. чл.240, ал.1, чл.79, ал.1 от ЗЗД,
и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за признаване за установено в отношенията между страните, че
ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 3 000,00 лева - представляваща
главница по Договор за потребителски кредит № ***** от 04.04.2022 г., сумата 1099,12
лева - договорна лихва за периода от 20.04.2022 г. до 04.05.2023 г., сумата 126,72 лева -
мораторна лихва за периода от 21.04.2022 г. до 04.05.2023 г., сумата 277,66 лева -
законна лихва за периода от 04.05.2023 г. до 29.08.2023 г., ведно със законната лихва
върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение в съда до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена
Заповед за изпълнение № 2437 от 01.09.2023 г. по ч. гр. д. № 4186/2023 г. по описа на
РС Перник, както и осъдителен иск с правно основание чл.240, ал.1, чл.79, ал.1 от
ЗЗД, вр. чл.10а от ЗПК, и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на
ищеца по Договор за потребителски кредит № ***** от 01.04.2022 г. сумата в размер
на 1015.34 лева – възнаграждение за закупена и използвана услуга Фаст и
възнаграждение за закупена услуга Флекси в размер на 2100.00 лева, ведно със
законната лихва от дата на подаване на заявлението до изплащане на вземането.
Ищецът твърди, че на 04.04.2022 г. между ищеца, като кредитор, и А. Ц. Г.,
като кредитополучател, е сключен Договор за потребителски кредит № *****. Сочи се,
че сумата, предоставена по договора за кредит, е в размер на 3000 лева, като общото
задължение по договора, заедно с уговорените лихви и възнаграждение за закупен
пакет от допълнителни услуги, възлизало на сумата от 7 890.65 лева.
Ищецът твърди, че изпълнил точно и в срок задълженията си по договора, като
в т .V „Поискани от клиента допълнителни възможности” от ДПК №***** А. Ц. Г. е
пожелал с част от отпуснатия кредит да бъдат рефинансирани други негови
1
задължения, а именно в размер на 1 211,11 лева и 1 485,21 лева към „ПРОФИ КРЕДИТ
България” ЕООД. Ищецът твърди, че е изпълнил точно и в срок задълженията си по
договора, като на 04.04.2021г. е превел парична сума в размер на 306.68 лева по
посочена от длъжника А. Ц. Г. банкова сметка и общият размер на усвоената от
длъжника сума е 3000 лева. Длъжникът поел задължение да погасява предоставения
заем на равни месечни вноски съгласно погасителен план, който бил неразделна част
от договора. Били уговорени 30 погасителни вноски в размер на 263.06 лева всяка от
тях, с падежна дата – всяко 20-то число на месеца. Съгласно разпоредбата на чл. 15 от
приложимите Общи условия, ответникът избрал да закупи допълнителни услуги
"Фаст" за сумата от 1 050.00 лева и "Флекси" за сумата от 2100 лева. Сочи, че всяка от
услугите предоставяла различни възможности на кредитополучателя. Ответникът не
изпълнил задължението си да погаси сумите, предмет на предявените осъдителни
искове за допълнителни услуги. Твърди се, че ответникът не е изпълнявал поетите
договорни задължения и е направил само една частична погасителна вноска в размер
на 350.00 лева. Поради неизпълнение на задължение за заплащане на месечни вноски,
вземанията по договора били обявени за предсрочно изискуеми на 04.05.2023 г., за
което на длъжникът е изпратено уведомително писмо. Сочи, че общият размер на
непогасения дълг възлиза на сумата от 7 618,84 лева, за която предявяван
установителни и осъдителни искове съгласно направената по-горе разбивка. Поради
тези и останалите подробно изложени съображения моли съдът да уважи предявените
установителни искове и съединените с тях осъдителни искове за посочените суми.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е депозирал отговор на исковата молба.
Редовно призован в съдебно заседание не се е явил и не е изразил становище.
Съдът, след преценка на доводите на страните и събраните по делото
доказателства, на основание чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа
страна следното:
Ищецът "Профи Кредит България" ЕООД, гр. София e подал заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу А. Ц. Г., като за част
от заявените суми е издадена заповед за изпълнение, а за друга част съдът е отхвърлил
искането. Срещу длъжника е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
от 01.09.2023 г. за сумите, както следва: 3 000,00 /три хиляди/ лева, представляваща
главница по Договор за потребителски кредит № ***** от 01.04.2022 г., сумата 1099,12
лв. /хиляда деветдесет и девет лева и 12 ст./, договорна лихва за периода от 20.04.2022
г. до 04.05.2023 г., сумата 126,72 лв. /сто двадесет и шест лева и 72 ст./, мораторна
лихва за периода от 21.04.2022 г. до 04.05.2023 г., сумата 277,66 лв. /двеста седемдесет
и седем лева и 66 ст./, законна лихва за периода от 04.05.2023 г. до 29.08.2023 г., ведно
със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение в съда 30.08.2023 г., до окончателното изплащане на
вземането, както и разноски пропорционално на уважената част от заявлението.
Същевременно с разпореждане от 31.08.2023 г. съдът е отхвърлил заявлението
на заявителя за част от заявените суми, а именно за сумата в размер на 1015.34 лева
–неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга "Фаст" и сумата от
2 100.00 лева – неплатено възнаграждение за закупена допълнителна услуга "Флекси".
Срещу дължимостта на сумите по издадената заповед за изпълнение
длъжникът е възразил. След указание до заявителя, последният е предявил
установителни искове за сумите по издадената заповед за изпълнение, така също и
осъдителни искове за сумите, за които съдът е отказал да издаде заповед за изпълнение
на парично задължение.
По делото е представен договор за потребителски кредит "Профи Кредит
2
Стандарт" № *****/04.04.2022 г., сключен между страните , по силата на който ищецът
се задължил да предостави на ответника сумата в размер на 3000 лева за срок от 30
месеца, при уговорен ГПР в размер на 48.98 % и годишен лихвен процент в размер на
41, 00 %. В договора били договорени допълнителни услуги, както следва: Фаст –
предоставяне право на приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския
креди, за която се дължала сумата в размер на 1 050 лева, и Флекси – предоставяне
право на промяна на погасителния план на потребителския кредит, за която се дължала
сумата в размер на 2 100 лева. Остатъка от сумата по договора, след рефинансиране
други задължения на ответника е била преведена на 04.04.2021г. в размер на 306.68
лева, видно от представенотоплатежно нареждане от посочената дата /л. 23/.
В исковата молба е направено признание за заплатени суми по договора за
кредит в размер на 350,00 лева.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните
правни изводи:
Предявените са обективно кумулативно съединени установителни искове са с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл.
86, ал. 1 ЗЗД и осъдителните искове по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с 430 ТЗ вр. чл. 10а,
предл. 2 ЗПК .
За основателността на всеки предявени обективно кумулативно съединени
искове, дружеството – ищец следва да установи валидно договорно основание -
договор за потребителски кредит № *****/04.04.2022 г., обвързващо страните в
производството, при условията посочени в договора, въз основа на който ответникът
дължи претендираните суми, както и клаузите, предвиждащи заплащането на
възнаграждение за допълнителни. При доказване на горните факти, в тежест на
ответника е докаже погасяване на претендираните суми.
С представените по делото писмени доказателства беше доказано, че страните
са обвързани от договор за кредит, който несъмнено е потребителски – страни по него
са потребител по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП (ответникът е физическо лице, което
използва заетата сума за свои лични нужди), и небанкова финансова институция –
търговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП. Според легалната дефиниция, дадена в
разпоредба на чл. 9 от ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит
кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под
формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за
плащане срещу задължение на длъжника-потребител да върне предоставената парична
сума. Доколкото по настоящото дело не се твърди и не е доказано сумата по
предоставения заем да е използвана за свързани с професионалната и търговска
дейност на кредитополучателя, то следва да се приеме, че средствата, предоставени по
договора за заем (кредит), са използвани за цели, извън професионална и търговска
дейност на потребителите, а представеният по делото договор за заем е по правната си
същност договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от ЗПК. Поради това
процесният договор се подчинява на правилата на Закон за потребителския кредит и на
чл. 143 – 147б ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни клаузи, за наличието на
които съдът следи служебно.
Съгласно постановките на ТР № 1/27.04.2022 г. по тълк. дело № 1/2020 г. на
ОСГТК на ВКС, съдът е длъжен да се произнесе в мотивите на решението по
нищожността на правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са от значение за
решаване на правния спор, без да е направено възражение от заинтересованата страна,
ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото
доказателства. Както беше посочено по-горе, настоящата облигационна връзка е
регулирана от ЗПК, който предвижда специални основания за нищожност на
3
договорите за кредит, като въвежда специални изисквания за неговото съдържание,
лимитирайки правата на кредитора с цел по-ефективна защита правата на уязвимия
потребител и ограничаване възможността за злоупотреба на по-силната страна в
правоотношението - кредиторът. Съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК, когато не са
спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7- 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7- 9 от
ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от
тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата
има характер на изначална недействителност, защото последиците й са възникнали при
самото сключване на договора.
Въз основа на изложените от заявителя фактически обстоятелства и ангажираните
доказателства съдът приема, че уговореното възнаграждение за пакет от допълнителни
услуги "Фаст" и "Флекси" представлява разход по договора за кредит, който следва да
бъде включен при изчисляването на годишния процент на разходите като индикатор за
общото оскъпяване на договора за кредит – арг. чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ЗПК. Този извод
следва от дефинитивната разпоредба на § 1, т. 1 ДР ЗПК, според която "Общ разход по
кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви,
комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове
разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на
кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално
застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е
задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.
Съобразно императивната правна норма на чл. 19, ал. 4 ЗПК, годишният процент на
разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения в левове или във валута, определена с постановление на
Министерски съвет на Република България, което означава, че лихвите и разходите по
кредита не могат да надхвърлят 50 % от взетата сума. Клаузите в договор,
надвишаващи определените по ал. 4 размери са нищожни – арг. чл. 19, ал. 5 ЗПК. В
настоящия случай сумата по договор за потребителски паричен кредит е в размер на
3000 лева, а само възнаграждението за допълнителните услуги /в размер на 3 150 лева/,
представлява 105 % от сумата по заема, без да се включват останалите суми,
формиращи ГПР. Видно от приетия по делото договор за кредит, останалите суми,
формиращи ГПР са в размер на 48, 98 %. Ето защо може да се направи извод, че
действителният размер на ГПР е 153.98 %, което надхвърля допустимите от закона 50
%. Така уговорените възнаграждения имат значението на "скрита възнаградителна
лихва", която не е включена в оскъпяването на ползваната сума и която води до
нарушение на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, а това от своя страна
обуславя нищожност на уговорката за плащане на това възнаграждение (арг. чл. 19, ал.
5 ЗПК) и липса на основание за дължимост на това вземане. Поради изложеното съдът
намира, че разходите за възнаграждение за допълнителни услуги по процесния договор
за потребителски кредит, отговарят на поставените от ЗПК изисквания, за да се
включат в общия разход по кредита (в този смисъл са напр. Решение № 24 от
10.01.2022 г. на СГС по в. гр. д. № 7108/2021 г., Решение № 264616 от 09.07.2021 г. по
в. гр. д. № 9991/2020 г. по описа на СГС, Решение № 260628 от 21.02.2022 г. на СГС по
в. гр. д. № 2806/2021 г. и др.). Съгласно чл. 23 от ЗПК когато договорът за
потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата
стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Поради
изложеното се налага извод, че ответникът дължи само главницата по договора за
кредит, която е в размер на 3000 лева. При отчитане погасяване по кредита в размер на
350 лева, то непогасеният размер на главницата възлиза в размер на сумата от 2 650.00
4
лева. Останалите претендирани от ищеца суми, представляващи договорна лихва и
лихва за забава, са недължими по арг. от чл. 23 ЗПК поради недействителност на
договора за потребителски кредит. Съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК, последица от
недействителността е връщане само на чистата стойност по кредита от потребителя,
без лихви или други разходи.Ако тази недействителност се установи в производството
по чл. 422 от ГПК, съдът следва да установи с решението си дължимата сума по
приетия за недействителен договор за потребителски кредит, доколкото ЗПК е
специален закон по отношение на ЗЗД и в цитираната разпоредба на чл. 23 от ЗПК е
предвидено задължението на потребителя за връщане на чистата сума по кредита.Това
следва от характеристиката на договора за потребителски кредит, посочена по-горе.
По осъдителните искове по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с 430 ТЗ вр. чл. 10а,
предл. 2 ЗПК за заплащане на възнаграждение за закупени допълнителни услуги:
Договорът за кредит има характеристиките на договор за потребителски кредит
съгласно дадената в чл. 9, ал. 1 от ЗПК легална дефиниция, а кредитополучателят има
качеството потребител по смисъла на пар. 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. Ето защо, същите
следва да бъдат съобразени изцяло с изискванията на ЗПК и ЗЗП.
В процесното правоотношение, между страните е постигнато споразумение и за
предоставяне на пакет от допълнителни услуги – "Фаст" на стойност 1 050 лева и
"Флекси" на стойност 2100 лева, които се претендират от ищеца.
Условията и предпоставките за ползване на допълнителните услуги са
регламентирани в чл. 15 от Общите условия. Съгласно чл. 15, т. 1 от ОУ, услугата
"Фаст" представлява приоритетно разглеждане на искането за отпускане на
потребителски кредит, а съгласно чл. 15. 2 от ОУ, услугата "Флекси" представлява
право на кредитополучателя да променя погасителния план, но при изпълнение на
специфични изисквания, посочени в чл. 15.2.1, чл. 15.2.2 и чл. 15.2.3 от ОУ.
Настоящият съдебен състав намира, че постигнатото споразумение относно
предоставяне на пакет от допълнителните услуги "Фаст" и "Флекси" противоречи на
добрите нрави и клаузите от договора в тази му част са нищожни на основание чл. 21,
ал. 1 ЗПК. Описаните елементи от пакета допълнителни услуги са договорени
единствено като възможност за предоставяне, но не и като задължение на кредитора.
Принципите на справедливост и добросъвестност изискват потребителят да заплаща
възнаграждение за реалното ползване на определена услуга, а не за хипотетичното и
евентуално предоставяне на такава. Освен това е налице нееквивалентност между
престациите – срещу високия размер на възнаграждението, надхвърлящ размера на
главницата по договора /главницата е 3000 лева, а възнаграждението за пакета от
допълнителните услуги – в размер на 3 150 лева/, кредитополучателят не получава
никакво конкретно благо, преимущество или услуга. Тези услуги освен това дори не са
регламентирани в договора и общите условия, като само последните съдържат
бланкетни и неясни описания на двете услуги.
Така предвидените такси противоречат на нормативното изискване на чл. 19,
ал. 4 ЗПК, съгласно която разпоредба ГПР на разходите не може да бъде по-висок от
пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута,
определена с постановление на Министерския съвет на Република България. Видно от
данните по договора, ГПР е уговорен на 48, 98 %, без да са включени допълнителните
две възнаграждения. Сборът от двете възнаграждения е в размер на 3 150 лева, като
след прибавянето им към уговорения ГПР от 48, 98 %, се налага извод, че общият
размер на ГПР надхвърля неколкократно императивно предвидения максимален
размер съобразно чл. 19, ал. 4 ЗПК. Предвид изложеното съдът намира, че същите са
нищожни, като противоречащи на закона, като същевременно противоречат и на
добрите нрави, доколкото срещу уговорените възнаграждения кредитополучателят не
5
получава никакво конкретно благо. Потребителят следва да заплати възнаграждения с
неясна насрещна престация, клаузите са предварително уговорени и няма
доказателства потребителят да е разполагал с каквато и да е възможност да повлияе
върху тяхното съдържание; не е ясно и какъв е начинът за определяне на размера им. С
така уговорените допълнителни суми се постига увеличение на възнаграждението на
кредитора за предоставения заем, като с тях се цели заобикаляне на императивните
изисквания на чл. 19, ал. 4 ЗПК.
Разпоредбите на чл. 10а от ЗПК дават възможност на кредитора по договор за
потребителски кредит да получава такси и комисионни за предоставени на потребителя
допълнителни услуги във връзка с договора. По своята същност това са действия,
целящи осигуряване на изпълнението, вкл. и по принудителен път, на задълженията на
потребителя по договора. Следователно тези дейности имат за предназначение да
улеснят взаимоотношенията между кредитор и потребител и да помогнат на кредитора
да управлява по-добре договора и изплащането на сумите по него. Събирането на
такси и комисионни за дейности, свързани с усвояването и управлението на кредита,
обаче е изрично забранено с императивната разпоредба на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, което
обосновава неравноправността на услугата "Фаст", предполагаща заплащането на
възнаграждение във връзка с усвояването на кредита.
Услугата "Флекси" от своя страна не гарантира каквото и да е право на
кредитополучателя, което да може да бъде упражнено, без да е обусловено от
насрещната воля на кредитора. По естеството си тя не представлява гарантирано право
на кредитополучателя, а единствено при наличието на множество допълнителни
условия и предпоставки, пред него може да се разкрие възможност евентуално да
ползва някаква несъществена преференция, която освен това зависи от одобрението на
кредитора. Това обуславя неравноправността и на тази уговорена в договора услуга.
Съобразно чл. 10а, ал. 1 ЗПК видът, размерът и действието, за което се събират
такси и/или комисионни, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за
потребителски кредит. В случая уговореното между страните не съответства на
посочените законови разпоредби, тъй като, както бе посочено по – горе, услугите, за
които се събират такси и/или комисионни, не са ясно и точно определени. Напротив,
двете допълнителни услуги представляват средство за съществено увеличаване на
цената на кредита, като по същество предлагането им като предимство от доставчика
води до икономически резултат, идентичен със значително оскъпяване на кредита,
необявено надлежно на потребителя като лихвен процент и разходи по кредита
съгласно изискванията на чл. 19 и чл. 10а ЗПК. Цената и съдържанието на пакета,
уговорени в договора за потребителски кредит и ОУ, представляват клаузи, имащи за
цел или резултат заобикаляне изискванията на ЗПК. Клаузите от договора, касаещи
уговорените допълнителни услуги, са нищожни по смисъла на чл. 21, ал. 1 ЗПК като
заобикалящи изискванията на императивна нормативна уредба, гарантираща
специфична потребителска защита при кредитиране.
Съгласно чл. 146, ал. 1 ЗЗП, неравноправните клаузи в договорите са нищожни,
освен ако са уговорени индивидуално. Съдът достигна до извод за нищожност на
посочените клаузи, поради което исковете за присъждане на непогасени задължения по
тях следва да се отхвърлят като неоснователни.
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да
бъдат присъдени разноски съразмерно с уважената част от исковата претенция в
размер на 147,70 лева разноски в исковото и заповедното производство за заплатена
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
6
Водим от гореизложеното, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1
ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че А. Ц. Г. с ЕГН:
**********, с постоянен и настоящ адрес: гр. *****, дължи на "ПРОФИ КРЕДИТ
България" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. "България" № 49, блок 53Е, вх. В, сумата 2 650,00 лева - главница по Договор за
потребителски кредит "Стандарт" № ***** от 04.04.2022 г., ведно със законната лихва
върху главницата от датата на депозиране на заявлението /29.08.2023г./ до изплащане
на вземането, като ОТХВЪРЛЯ исковете за сумата над 2 650,00 лева – главница, за
сумата 1099,12 лева - договорна лихва за периода от 20.04.2022 г. до 04.05.2023 г.,
сумата 126,72 лева - мораторна лихва за периода от 21.04.2022 г. до 04.05.2023 г.,
сумата 277,66 лева - законна лихва за периода от 04.05.2023 г. до 29.08.2023 г., за които
суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 2437/01.09.2023г. по ч. гр. д.
№ 4186/2023 г. по описа на ПРС, както и осъдителните искове по чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД вр. с 430 ТЗ вр. чл. 10а, предл. 2 ЗПК за заплащане на възнаграждение за закупени
допълнителни услуги за сумата в размер на 1015.34 лева – възнаграждение за закупена
и използвана услуга „Фаст“ и възнаграждение за закупена услуга „Флекси“ в размер на
2100.00 лева, като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК А. Ц. Г. с ЕГН: ********** да
заплати на "ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД, ЕИК *********, сумата от 147,70
лева - разноски в исковото и заповедното производство за заплатена държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Перник в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
7