№ 68
гр. Елена, 22.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЕЛЕНА в публично заседание на осми юли през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Искра Ст. Вараджакова
при участието на секретаря Йорданка Ст. Йорданова
като разгледа докладваното от Искра Ст. Вараджакова Гражданско дело №
20254130100026 по описа за 2025 година
Предявен е установителен иск с правно основание чл. 422 във вр. с
чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК.
Постъпила е искова молба от „С.И.Г.“ ООД гр. С. представлявано от
Н.И.Г., чрез адв. Н. К., против Г. К. Т. от с. С.С., общ. З..
В същата се твърди, че на 26.07.2018 г. между страните бил сключен
Договор за наем на земеделски земи № ВТ2041. Ищецът имал качеството на
наемодател, а ответникът имал качеството на наемател. Предмет на договора
били земеделски земи с обща площ 113.845 дка и същият бил сключен за пет
стопански години, считано от 01.10.2018 г. Ищецът изпълнил задълженията си
и предал на ответника фактическата власт върху имотите - предмет на
договора. Дължимото годишно наемно плащане било в размер на 366.05 евро,
като всички дължими суми следвало да се заплащат в лева по централния курс
на БНБ. Поради това дължимото годишно наемно плащане в българска валута
било в размер на 715.93 лв. Падежът на задължението бил 31 август на
съответната стопанска година. Общият размер на наемните плащания за петте
стопански години бил 3579.65 лв., която сума не била заплатена от ответника
на ищеца.
Ищецът твърди, че на 30.07.2019 г. между страните бил сключен
Договор за наем на земеделски земи № Р0831. Предмет на договора били
1
земеделски земи с обща площ 207.146 дка и същият бил сключен за една
стопанска година, считано от 01.10.2019 г. Ищецът изпълнил задълженията си
и предал на ответника фактическата власт върху имотите - предмет на
договора. Дължимото годишно наемно плащане било в размер на 1242.88 лв.,
което било платимо на падежа в срок до 31.12.2019 г. Ответникът не заплатил
дължимата сума по договора.
На 27.10.2023 г. страните сключили споразумение, с което
ответникът безусловно и неотменимо признал всяко едно от вземанията на
ищеца по посочените два договора за наем, с което давността за вземанията
била прекъсната и било уговорено падежът на задълженията по посочените
договори да бъде 01.10.2022 г.
На 07.08.2023 г. страните сключили ново споразумение, с което
ответникът отново безусловно и неотменимо признал всяко едно от
вземанията на ищеца по посочените договори за наем, с което давността за
вземанията била прекъсната, като падежите на задълженията по посочените
договори бил променен на 31.01.2024 г. Освен това, в чл. 3 от споразумението
от 07.08.2023 г. страните постигнали съгласие за срок от първоначалния падеж
на всяка дължима годишна наемна вноска по двата договора за наем,
ответникът да заплати на ищеца годишна лихва (договорна) в размер на 3%.
Ищецът твърди, че подал заявление по реда на чл. 410 от ГПК за
издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист. В Районен съд –
Елена било образувано ЧГД № 427/2024 г., по което съдът издал заповед за
изпълнение в полза на ищеца за претендираните суми за главница и договорна
лихва, както и били присъдени разноски в общ размер 584.70 лв. Ответникът
подал възражение срещу издадената заповед за изпълнение и по тази причина
ищецът предявил иск за установяване на вземането си по реда на чл. 422 във
вр. с чл. 415 от ГПК.
Ищецът „С.И.Г.“ ООД моли съда да постанови решение, с което да
приеме за установено по отношение на ответника Г. К. Т., че последният му
дължи следните суми:
1. сумата 3579.65 лв., представляваща главница за незаплатена
наемна цена на земеделски земи за стопанските 2018/2019 г., 2019/2020 г.,
2020/2021 г., 2021/2022 г. и 2022/2023 г. по Договор за наем на земеделска земя
№ ВТ2041/26.07.2018 г., Споразумение от 27.10.2021 г. към него и
2
Споразумение от 07.08.2023 г. към него;
2. сумата 64.43 лв., представляваща договорна годишна лихва в
размер на 3% върху сумата 715.93 лв. за незаплатена наемна цена на
земеделски земи за стопанската 2018/2019 г. по Договор за наем на земеделска
земя № ВТ2041/26.07.2018 г., Споразумение от 27.10.2021 г. към него и
Споразумение от 07.08.2023 г. към него за периода от 09.10.2021 г. до
09.10.2024 г.;
3. сумата 64.43 лв., представляваща договорна годишна лихва в
размер на 3% върху сумата 715.93 лв. за незаплатена наемна цена на
земеделски земи за стопанската 2019/2020 г. по Договор за наем на земеделска
земя № ВТ2041/26.07.2018 г., Споразумение от 27.10.2021 г. към него и
Споразумение от 07.08.2023 г. към него за периода от 09.10.2021 г. до
09.10.2024 г.;
4. сумата 64.43 лв., представляваща договорна годишна лихва в
размер на 3% върху сумата 715.93 лв. за незаплатена наемна цена на
земеделски земи за стопанската 2020/2021 г. по Договор за наем на земеделска
земя № ВТ2041/26.07.2018 г., Споразумение от 27.10.2021 г. към него и
Споразумение от 07.08.2023 г. към него за периода от 09.10.2021 г. до
09.10.2024 г.;
5. сумата 64.43 лв., представляваща договорна годишна лихва в
размер на 3% върху сумата 715.93 лв. за незаплатена наемна цена на
земеделски земи за стопанската 2021/2022 г. по Договор за наем на земеделска
земя № ВТ2041/26.07.2018 г., Споразумение от 27.10.2021 г. към него и
Споразумение от 07.08.2023 г. към него за периода от 09.10.2021 г. до
09.10.2024 г.;
6. сумата 42.96 лв., представляваща договорна годишна лихва в
размер на 3% върху сумата 715.93 лв. за незаплатена наемна цена на
земеделски земи за стопанската 2022/2023 г. по Договор за наем на земеделска
земя № ВТ2041/26.07.2018 г., Споразумение от 27.10.2021 г. към него и
Споразумение от 07.08.2023 г. към него за периода от 09.10.2022 г. до
09.10.2024 г.;
7. сумата 1242.88 лв., представляваща главница за незаплатена
наемна цена на земеделски земи за стопанската 2019/2020 г. по Договор за
наем на земеделска земя № Р0831/30.07.2019 г., Споразумение от 27.10.2021 г.
3
към него и Споразумение от 07.08.2023 г. към него;
8. сумата 111.86 лв., представляваща договорна годишна лихва в
размер на 3% върху главницата от 1242.88 лв. за незаплатена наемна цена на
земеделски земи за стопанската 2019/2020 г. по Договор за наем на земеделска
земя № Р0831/30.07.2019 г., Споразумение от 27.10.2021 г. към него и
Споразумение от 07.08.2023 г. към него за периода от 09.10.2021 г. до
09.10.2024 г.,
ведно с годишна договорна лихва в размер на 3% върху главницата
3579.65 лв. и главница 1242.88 лв., считано от 11.10.2024 г. до окончателното
им изплащане,
Претендира направените разноски в заповедното производство и в
исковото производство.
Във визирания едномесечен срок е постъпил отговор на исковата
молба от страна на ответника Г. К. Т., чрез адв. М. Г.. В същия ответникът
оспорва предявения иск като частично неоснователен. Признава, че между
страните съществуват търговски отношения по силата на сключени два
договори за наем на земеделска земя, а именно: Договор за наем на земеделска
земя от 26.07.2018 г., сключен за пет стопански години, и Договор за наем на
земеделска земя от 30.07.2019 г. за стопанската 2019/2020 г. Счита, че
претенциите на ищеца за заплащане на наемна цена за стопанската 2018/2019
г., 2019/2020 г., 2020/2021 г. и 2021/2022 г. по Договор за наем на земеделска
земя от 26.07.2018 г. и претенцията му за заплащане на наемна цена за
стопанската 2019/2020 г. по Договор за наем на земеделска земя от 30.07.2019
г. са погасени, поради настъпила погасителна давност съгласно чл. 111, б. „в“
от ЗЗД. На следващо място, счита, че претенцията на ищеца относно дължима
договорна лихва е неоснователна, тъй като допълнителните споразумения към
договорите за наем не следват тяхната форма, а именно писмена с нотариална
заверка на подписите и не са вписани в имотния регистър. Ответникът моли
съда да отхвърли предявения иск, като неоснователен и недоказан.
Претендира направените разноски по делото.
В съдебно заседание ищецът „С.И.Г.“ ООД не се представлява.
Постъпило е становище от неговия пълномощник адв. Р. Т., от което е видно,
че последният поддържа депозираната искова молба. Излага подробни
съображения по същество на спора. Моли съда да уважи предявения иск и да
4
му присъди направените разноски в заповедното и в исковото производство.
Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
пълномощника на ответника адв. М. Г..
В съдебно заседание ответникът Г. К. Т. не се явява и не
представлява, като не депозира и писмено становище.
Съдът, след като обсъди и прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид становището на страните, прие за установено
следното:
Видно от извършената справка в Търговския регистър, ищецът
„С.И.Г.“ ООД е със седалище и адрес на управление в гр. С. и е вписан в
Търговския регистър, като се представлява от Н.И.Г., В.С.Г. и Л.В.З..
Видно от Договор за наем на земеделска земя № ВТ2041/26.07.2018
г., същият е сключен между ищеца „С.И.Г.“ ООД, действащ в качеството на
наемодател, и ответника Г. К. Т., действащ в качеството на наемател, съгласно
който първият предоставил на втория за временно и възмездно ползване
собствените си земеделски земи с обща площ 113.845 дка, находящи се в
землището на с. Ново село, общ. В.Т., в землището на с. Каранци, общ. Полски
Тръмбеш и в землището на гр. Дебелец, общ. В.Т., за срок от пет стопански
години, считано от 01.10.2018 г. до 30.09.2023 г. Ищецът се задължил да
предаде земеделските земи – предмет на договора за наем в състояние, което
отговаря на начина им на трайно ползване. Ответникът се задължил да
заплати на ищеца наемна цена в размер на 366.05 евро за всяка една стопанска
година в срок до 31 август. В чл. 8 от сключения между страните договор било
отбелязано, че всички дължими суми ще се заплащат в български лева, по
централния курс на БНБ към датата на падежа на плащане на съответната
наемна вноска.
От Договор за наем на земеделска земя № Р0831/30.07.2019 г. се
установява, че същият е сключен между ищеца „С.И.Г.“ ООД, действащ в
качеството на наемодател, и ответника Г. К. Т. като земеделски производител,
действащ в качеството на наемател, съгласно който първият предоставил на
втория за временно и възмездно ползване собствените си земеделски земи с
обща площ 207.146 дка, находящи се в населени места, прилежащи към
Община Борово, Община Бяла, Община И.о и Община Русе, за срок от една
стопанска година, считано от 01.10.2019 г. до 30.09.2020 г. Ищецът се
5
задължил да предаде земеделските земи – предмет на договора за наем в
състояние, което отговаря на начина им на трайно ползване. Ответникът се
задължил да заплати на ищеца наемна цена в размер на 1242.88 лв. в срок до
31.12.2019 г. В чл. 8 от сключения между страните договор било отбелязано,
че всички дължими суми ще се заплащат в български лева.
От Споразумение от 27.10.2021 г. се установява, че страните
сключили такова във връзка с Договор за наем на земеделска земя №
ВТ2041/26.07.2018 г. и Договор за наем на земеделска земя №
Р0831/30.07.2019 г., поради това, че ответникът не изпълнил задължението и
не заплатил на ищеца дължимата наемна цена за четири стопански години, а
именно: 2018/2019 г., 2019/2020 г., 2020/2021 г. и 2021/2022 г., както следва: по
Договор за наем на земеделска земя № ВТ2041/26.07.2018 г. в размер на 715.93
лв. за всяка една стопанска година, а по Договор за наем на земеделска земя №
Р0831/30.07.2019 г. в размер на 1242.88 лв. Ответникът безусловно и
неотменимо признал всяко едно от посочените вземания. Освен това, страните
постигнали съгласие падежът на всяко едно от посочените задължения да бъде
променен на 01.10.2022 г.
Видно от Споразумение от 07.08.2023 г., същото е сключено между
страните по повод Договор за наем на земеделска земя № ВТ2041/26.07.2018 г.
и Договор за наем на земеделска земя № Р0831/30.07.2019 г., тъй като
ответникът не изпълнил задължението си и не заплатил на ищеца дължимата
наемна цена за пет стопански години, а именно: 2018/2019 г., 2019/2020 г.,
2020/2021 г., 2021/2022 г. и 2022/2023 г., както следва: по Договор за наем на
земеделска земя № ВТ2041/26.07.2018 г. в размер на 715.93 лв. за всяка една
стопанска година, а по Договор за наем на земеделска земя №
Р0831/30.07.2019 г. в размер на 1242.88 лв. Ответникът безусловно и
неотменимо признал всяко едно от посочените вземания за всяка една
стопанска година. Освен това, страните постигнали съгласие падежът на всяко
едно от посочените задължения да бъде променен на 31.01.2024 г. На
последно място, същите се договорили ответникът да заплати на ищеца
договорна годишна лихва в размер на 3% върху наемната цена за всяка една
стопанска година, считано от падежа, посочен в б. „А“ от договора, до
окончателното й погасяване.
От приложеното ЧГД № 427/2024 г. по описа на Районен съд –
6
Елена е видно, че въз основа на Разпореждане № 872/15.10.2024 г. е издадена
Заповед за изпълнение № 211/15.10.2024 г. Съгласно последната длъжникът Г.
К. Т., е осъден да заплати на кредитора „С.И.Г.“ ООД гр. С., представлявано от
Л.В.З., следните суми:
1. сумата 3579.65 лв., представляваща главница за незаплатена
наемна цена на земеделски земи за стопанските 2018/2019 г., 2019/2020 г.,
2020/2021 г., 2021/2022 г. и 2022/2023 г. по Договор за наем на земеделска
земя № ВТ2041/26.07.2018 г., Споразумение от 27.10.2021 г. към него и
Споразумение от 07.08.2023 г. към него;
2. сумата 64.43 лв., представляваща договорна годишна лихва в
размер на 3% върху сумата 715.93 лв. за незаплатена наемна цена на
земеделски земи за стопанската 2018/2019 г. по Договор за наем на земеделска
земя № ВТ2041/26.07.2018 г., Споразумение от 27.10.2021 г. към него и
Споразумение от 07.08.2023 г. към него за периода от 09.10.2021 г. до
09.10.2024 г.;
3. сумата 64.43 лв., представляваща договорна годишна лихва в
размер на 3% върху сумата 715.93 лв. за незаплатена наемна цена на
земеделски земи за стопанската 2019/2020 г. по Договор за наем на земеделска
земя № ВТ2041/26.07.2018 г., Споразумение от 27.10.2021 г. към него и
Споразумение от 07.08.2023 г. към него за периода от 09.10.2021 г. до
09.10.2024 г.;
4. сумата 64.43 лв., представляваща договорна годишна лихва в
размер на 3% върху сумата 715.93 лв. за незаплатена наемна цена на
земеделски земи за стопанската 2020/2021 г. по Договор за наем на земеделска
земя № ВТ2041/26.07.2018 г., Споразумение от 27.10.2021 г. към него и
Споразумение от 07.08.2023 г. към него за периода от 09.10.2021 г. до
09.10.2024 г.;
5. сумата 64.43 лв., представляваща договорна годишна лихва в
размер на 3% върху сумата 715.93 лв. за незаплатена наемна цена на
земеделски земи за стопанската 2021/2022 г. по Договор за наем на земеделска
земя № ВТ2041/26.07.2018 г., Споразумение от 27.10.2021 г. към него и
Споразумение от 07.08.2023 г. към него за периода от 09.10.2021 г. до
09.10.2024 г.;
6. сумата 42.96 лв., представляваща договорна годишна лихва в
7
размер на 3% върху сумата 715.93 лв. за незаплатена наемна цена на
земеделски земи за стопанската 2022/2023 г. по Договор за наем на земеделска
земя № ВТ2041/26.07.2018 г., Споразумение от 27.10.2021 г. към него и
Споразумение от 07.08.2023 г. към него за периода от 09.10.2022 г. до
09.10.2024 г.;
7. сумата 1242.88 лв., представляваща главница за незаплатена
наемна цена на земеделски земи за стопанската 2019/2020 г. по Договор за
наем на земеделска земя № Р0831/30.07.2019 г., Споразумение от 27.10.2021 г.
към него и Споразумение от 07.08.2023 г. към него;
8. сумата 111.86 лв., представляваща договорна годишна лихва в
размер на 3% върху главницата от 1242.88 лв. за незаплатена наемна цена на
земеделски земи за стопанската 2019/2020 г. по Договор за наем на земеделска
земя № Р0831/30.07.2019 г., Споразумение от 27.10.2021 г. към него и
Споразумение от 07.08.2023 г. към него за периода от 09.10.2021 г. до
09.10.2024 г.,
ведно със законната лихва върху главниците, считано от 11.10.2024
г. до окончателното им изплащане, както и сумата 584.70 лв., представляваща
направените разноски по делото.
Длъжникът Г. К. Т. в законоустановения едномесечен срок е
депозирал възражение по чл. 414 от ГПК срещу заповедта за изпълнение. На
ищеца е указано, че може да предяви иск за установяване на вземането си по
реда на чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК. Същият в определения едномесечен
срок е предявил иск срещу длъжника Г. К. Т., като е депозирал искова молба в
Районен съд – Елена, въз основа на която е образувано настоящото гр. д. №
26/2025 г. по описа на Районен съд – Елена.
От правна страна:
Съдът счита, че в конкретния случай е предявена по реда на чл.
422, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК положителна
установителна искова претенция за съществуване и дължимост на вземане,
възникнало поради неизпълнение на договор за наем, признат в заповедно
производство по реда на чл. 410 от ГПК, и индивидуализирано в заповед за
изпълнение на парично задължение. По отношение на претендираните
вземания приложима е материалноправната разпоредба на чл. 232, ал. 2 от ЗЗД
и чл. 86 от ЗЗД. Предявеният иск е допустим, тъй като длъжникът е подал в
8
срок валидно възражение срещу издадената заповед за изпълнение по реда на
чл. 414 от ГПК.
Разгледан по същество, предявеният иск с правно основание чл.
422, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК във вр. с чл. 232, ал. 2 от
ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД се явява основателен и доказан.
За да се приеме за основателен предявеният иск, е необходимо да се
установи, че страните са се намирали в правоотношение, възникнало по
силата на валидно сключен помежду им договор за наем на земеделска земя,
по който в случая ответникът се явява наемател по договора. Наред с това,
съдът следва да установи, че ищецът наемодател е изправна страна, а
ответникът е неизправна страна, т. е. че последният не е изпълнил
задължението си да заплаща договореното наемно плащане за съответната
стопанска година.
Въз основа на приетите по делото писмени доказателства, съдът
приема, че страните по настоящото дело са се намирали в облигационно
(наемно) правоотношение през процесния период от време, което е
възникнало по силата на валидно сключени помежду им два броя писмени
договори за наем, а именно: Договор за наем на земеделска земя №
ВТ2041/26.07.2018 г. и Договор за наем на земеделска земя №
Р0831/30.07.2019 г., които съдържат всички съществени елементи – две
насрещни волеизявления, предмет на договора, договорено наемно плащане.
На следващо място, от данните по делото е видно и се обосновава
извод, че ищецът наемодател е изправна страна по договора за наем, тъй като е
предоставил на наемателя владението и ползването на земеделските земи,
предмет на договора, и е осигурил на същия спокойно и безпрепятствено
ползване на тези имоти. В този смисъл, в случая е налице пълно и точно
изпълнение на задълженията от страна на ищеца наемодател. Освен това, по
делото се установи, че ответникът наемател не е изпълнил от своя страна
задължението си да заплати дължимата наемна цена за всяка една стопанска
година за период от пет години. Това е видно по несъмнен начин от
представените по делото Споразумение от 27.10.2021 г. и Споразумение от
07.08.2023 г., в които ответникът е признал безусловно и неотменимо
задълженията си към ищеца по сключените договори за наем, а и няма спор
между страните в тази насока. Ответникът не оспорва този факт, видно от
9
подадения отговор на исковата молба. В същия единствено релевира
възражение за изтекла погасителна давност за стопанските 2018/2019 г.,
2019/2020 г., 2020/2021 г., 2021/2022 г. на осн. чл. 111, б. „в“ от ЗЗД.
Съдът намира, че възражението на ответника за изтекла
погасителна давност по отношение на посочените стопански години по
сключените договори за наем е неоснователно по следните съображения:
Погасителната давност е фактически състав, включващ период от
време, през който носителят на едно субективно материално право бездейства,
който състав поражда правото на задълженото лице да се позове на давността
и да откаже изпълнение.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 от ЗЗД давността започва да
тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, като по отношение на
вземанията за наем, за лихви и други периодични плащания, приложима е
специалната 3-годишна давност - чл. 111, б. „в“ ЗЗД. В сключените
Споразумение от 27.10.2021 г. и Споразумение от 07.08.2023 г. ответникът
изрично е признал, че е носител на задължения за заплащане на наемна цена,
дължима по сключените два броя договори за наем. Това изявление съставлява
признание на задължението, което прекъсва давността по смисъла на чл. 116,
б. „а“ ЗЗД, тъй като съдържанието на волеизявлението на длъжника не е
насочено само към признаване на правопораждащия вземането факт (сключен
договор за наем), а се признават неговите правни последици - възникналото
правно задължение за престиране на определена по размер наемна цена. От
прекъсването й започва да тече нова давност от същия вид, която до датата на
предявяване на настоящия иск очевидно не е изтекла, тъй като с факта на
подаването му същата пак се прекъсва – чл. 116, б. „б“ от ЗЗД.
По изложените съображения, съдът приема, че предявеният иск за
заплащане на наемна цена по процесните Договор за наем на земеделска земя
№ ВТ2041/26.07.2018 г. и Договор за наем на земеделска земя №
Р0831/30.07.2019 г. е доказан по основание.
Съдът счита, че и размерът на претенцията се доказва от
приложените по делото Договор за наем на земеделска земя №
ВТ2041/26.07.2018 г. и Договор за наем на земеделска земя №
Р0831/30.07.2019 г., както и от приложените два броя Споразумение от
27.10.2021 г. и Споразумение от 07.08.2023 г., като в същите е посочен точният
10
размер на наемното плащане за всяка една стопанска година по всеки един от
договорите, а именно:
- сумата 3579.65 лв., представляваща главница за незаплатена
наемна цена на земеделски земи за стопанските 2018/2019 г., 2019/2020 г.,
2020/2021 г., 2021/2022 г. и 2022/2023 г. по Договор за наем на земеделска
земя № ВТ2041/26.07.2018 г., Споразумение от 27.10.2021 г. към него и
Споразумение от 07.08.2023 г. към него, и
- сумата 1242.88 лв., представляваща главница за незаплатена
наемна цена на земеделски земи за стопанската 2019/2020 г. по Договор за
наем на земеделска земя № Р0831/30.07.2019 г., Споразумение от 27.10.2021 г.
към него и Споразумение от 07.08.2023 г. към него.
Задължението за заплащане на наемна цена е срочно, тъй като
страните са уговорили изрично момента, в който същото следва да бъде
изпълнено. Съгласие за това е постигнато чл. 7 от Договор за наем на
земеделска земя № ВТ2041/26.07.2018 г., съгласно който наемната цена се
заплаща еднократно на падеж – 31 август за съответната стопанска година, а
по Договор за наем на земеделска земя № Р0831/30.07.2019 г. падежът е на
31.12.2019 г. С подписаните впоследствие два броя споразумения е договорен
друг падеж – 01.10.2022 г., а след това 31.01.2024 г. Видно от данните по
делото, към момента на предявяване пред съда на заявлението по чл. 410 от
ГПК са настъпили падежите на задължението за заплащане на договорената
наемна цена, поради което възникналото в тежест на ответника задължение
към ищеца за посочените по-горе вземания е изискуемо.
Предвид изложеното по-горе, съдът намира, че предявеният иск с
правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК във
вр. с чл. 232, ал. 2 от ЗЗД е основателен и доказан и следва да бъде уважен в
претендирания от ищеца размер, както следва:
- сумата 3579.65 лв., представляваща главница за незаплатена
наемна цена на земеделски земи за стопанските 2018/2019 г., 2019/2020 г.,
2020/2021 г., 2021/2022 г. и 2022/2023 г. по Договор за наем на земеделска
земя № ВТ2041/26.07.2018 г., Споразумение от 27.10.2021 г. към него и
Споразумение от 07.08.2023 г. към него, и
- сумата 1242.88 лв., представляваща главница за незаплатена
наемна цена на земеделски земи за стопанската 2019/2020 г. по Договор за
11
наем на земеделска земя № Р0831/30.07.2019 г., Споразумение от 27.10.2021 г.
към него и Споразумение от 07.08.2023 г. към него.
Съдът намира, че е основателен и доказан и предявеният иск за
заплащане на договорна годишна лихва в размер на 3%, както следва:
- сумата 64.43 лв., представляваща договорна годишна лихва в
размер на 3% върху сумата 715.93 лв. за незаплатена наемна цена на
земеделски земи за стопанската 2018/2019 г. по Договор за наем на земеделска
земя № ВТ2041/26.07.2018 г., Споразумение от 27.10.2021 г. към него и
Споразумение от 07.08.2023 г. към него за периода от 09.10.2021 г. до
09.10.2024 г.;
- сумата 64.43 лв., представляваща договорна годишна лихва в
размер на 3% върху сумата 715.93 лв. за незаплатена наемна цена на
земеделски земи за стопанската 2019/2020 г. по Договор за наем на земеделска
земя № ВТ2041/26.07.2018 г., Споразумение от 27.10.2021 г. към него и
Споразумение от 07.08.2023 г. към него за периода от 09.10.2021 г. до
09.10.2024 г.;
- сумата 64.43 лв., представляваща договорна годишна лихва в
размер на 3% върху сумата 715.93 лв. за незаплатена наемна цена на
земеделски земи за стопанската 2020/2021 г. по Договор за наем на земеделска
земя № ВТ2041/26.07.2018 г., Споразумение от 27.10.2021 г. към него и
Споразумение от 07.08.2023 г. към него за периода от 09.10.2021 г. до
09.10.2024 г.;
- сумата 64.43 лв., представляваща договорна годишна лихва в
размер на 3% върху сумата 715.93 лв. за незаплатена наемна цена на
земеделски земи за стопанската 2021/2022 г. по Договор за наем на земеделска
земя № ВТ2041/26.07.2018 г., Споразумение от 27.10.2021 г. към него и
Споразумение от 07.08.2023 г. към него за периода от 09.10.2021 г. до
09.10.2024 г.;
- сумата 42.96 лв., представляваща договорна годишна лихва в
размер на 3% върху сумата 715.93 лв. за незаплатена наемна цена на
земеделски земи за стопанската 2022/2023 г. по Договор за наем на земеделска
земя № ВТ2041/26.07.2018 г., Споразумение от 27.10.2021 г. към него и
Споразумение от 07.08.2023 г. към него за периода от 09.10.2022 г. до
09.10.2024 г.;
12
- сумата 111.86 лв., представляваща договорна годишна лихва в
размер на 3% върху главницата от 1242.88 лв. за незаплатена наемна цена на
земеделски земи за стопанската 2019/2020 г. по Договор за наем на земеделска
земя № Р0831/30.07.2019 г., Споразумение от 27.10.2021 г. към него и
Споразумение от 07.08.2023 г. към него за периода от 09.10.2021 г. до
09.10.2024 г.
Заплащането на договорна годишна лихва е уговорено в чл. 3 от
Споразумение от 07.08.2023 г., съгласно който страните са постигнали
съгласие за срока от падежа, посочен в б. „А“, до окончателното погасяване на
задълженията наемателят да заплати на наемодателя годишна лихва в размер
на 3%.
От данните по делото е видно, че ответникът не оспорва така
постигнатата договорка между страните, както и размера на изчислената
договорна годишна лихва. Възраженията му, изложени в отговора на исковата
молба са, че за да породи действие договорената годишна лихва в
споразумението е следвало последното да бъде в писмена форма с нотариална
заверка на подписите, в каквато е процесният договор за наем, както и че е
необходимо да бъде вписано споразумението в имотния регистър.
Съдът не възприема така направените възражения от ответника.
Сключените между страните споразумения не са типично изменение на
договорите за наем по смисъла на чл. 20а, ал. 2 от ЗЗД и чл. 4б, ал. 1 от ЗСПЗЗ,
за да е нужно като условие за валидност да бъде спазена повелената с втората
законова норма форма на сключване на договорите за наем на земеделска земя
над 1 година, състояща се в нотариално удостоверяване на подписите на
страните. Следва да се отбележи, че единствено Договор за наем на
земеделска земя № ВТ2041/26.07.2018 г. е сключен за срок от пет стопански
години и към него е относима изискуемата от разпоредбата на чл. 4б, ал. 1 от
ЗПСЗЗ форма – писмена с нотариална заверка на подписите и изискуемото
вписване в службата по вписвания съгласно чл. 4б, ал. 3 от ЗСПЗЗ.
Освен това, дори и хипотетично да се допусне, че за споразуменията
би била приложима тази особена форма, признанието на вземанията като факт
не може да се отрече по причина неспазването й, тъй като законът не изисква
то да се извършва в някаква особена форма. За валидността на последвалото
договаряне на задължение за заплащане на годишна лихва върху забавените
13
наемни плащания, законът също не изисква спазване на форма, съответна на
тази на договора за наем по чл. 4б, ал. 1 от ЗСПЗЗ.
Това е така, понеже въпросната писмена уговорка не е негово
изменение в смисъла на посочената законова норма, защото не преурежда
никакви основни права и задължения на страните от типичното съдържание на
наемното правоотношение - чл. 228 от ЗЗД, а заменя - чл. 10, ал. 2 и чл. 9 от
ЗЗД едно произтичащо от закона аксесорно право на обезщетение за забава в
полза на кредитора – наемодател - чл. 86, ал. 1 от ЗЗД и чл. 294, ал. 1 от ТЗ.
По изложените съображения съдът намира, че предявеният иск с
правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК за
заплащане на договорна годишна лихва се явява допустим, а разгледан по
същество, основателен и доказан по размер.
На ищеца следва да се присъди и заплащане на договорна годишна
лихва в размер на 3% върху главницата, считано от 11.10.2024 г. – датата на
подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на
задължението.
По разноските:
При този изход на делото, с оглед задължителното тълкуване на
закона, дадено в т. 12 от Тълкувателно решение № 4/2013 от 18.06.2014 г. по
тълкувателно дело № 4/2013 г. по описа на ВКС, ОСГТК, съдът, който
разглежда иска по чл. 415, ал. 1 от ГПК, следва да се произнесе за
дължимостта на разноските. Предвид изложеното по-горе и на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК, основателна се явява и следва да бъде уважена и претенцията
на ищеца за присъждане на направените в настоящото съдебно производство
съдебни разноски за държавна такса в размер на 104.70 лв. Настоящият
съдебен състав счита, че предвид уважаване на иска с правно основание чл.
422 във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК в процесния случай следва да се
приеме, че присъдените в заповедното производство разноски за платена
държавна такса в размер на 104.70 лв. и за адвокатско възнаграждение в
размер на 480.00 лв., общо в размер на 584.70 лв., са дължими.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
14
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Г. К. Т. с ЕГН
**********, с постоянен адрес с. С.С. № 5, общ. З. и настоящ адрес с. Р. №
***, общ. В.Т., че Г. К. Т. дължи на „С.И.Г.“ ООД, ЕИК **********, със
седалище и адрес на управление гр. С., ул. „Д.Ч.“ № 16, представлявано от
Н.И.Г., следните суми:
1. сумата 3579.65 лв. (три хиляди петстотин седемдесет и девет лв.
65 ст.), представляваща главница за незаплатена наемна цена на земеделски
земи за стопанските 2018/2019 г., 2019/2020 г., 2020/2021 г., 2021/2022 г. и
2022/2023 г. по Договор за наем на земеделска земя № ВТ2041/26.07.2018 г.,
Споразумение от 27.10.2021 г. към него и Споразумение от 07.08.2023 г. към
него;
2. сумата 64.43 лв. (шестдесет и четири лв. 43 ст.), представляваща
договорна годишна лихва в размер на 3% върху сумата 715.93 лв. за
незаплатена наемна цена на земеделски земи за стопанската 2018/2019 г. по
Договор за наем на земеделска земя № ВТ2041/26.07.2018 г., Споразумение от
27.10.2021 г. към него и Споразумение от 07.08.2023 г. към него за периода от
09.10.2021 г. до 09.10.2024 г.;
3. сумата 64.43 лв. (шестдесет и четири лв. 43 ст.), представляваща
договорна годишна лихва в размер на 3% върху сумата 715.93 лв. за
незаплатена наемна цена на земеделски земи за стопанската 2019/2020 г. по
Договор за наем на земеделска земя № ВТ2041/26.07.2018 г., Споразумение от
27.10.2021 г. към него и Споразумение от 07.08.2023 г. към него за периода от
09.10.2021 г. до 09.10.2024 г.;
4. сумата 64.43 лв. (шестдесет и четири лв. 43 ст.), представляваща
договорна годишна лихва в размер на 3% върху сумата 715.93 лв. за
незаплатена наемна цена на земеделски земи за стопанската 2020/2021 г. по
Договор за наем на земеделска земя № ВТ2041/26.07.2018 г., Споразумение от
27.10.2021 г. към него и Споразумение от 07.08.2023 г. към него за периода от
09.10.2021 г. до 09.10.2024 г.;
5. сумата 64.43 лв. (шестдесет и четири лв. 43 ст.), представляваща
договорна годишна лихва в размер на 3% върху сумата 715.93 лв. за
незаплатена наемна цена на земеделски земи за стопанската 2021/2022 г. по
Договор за наем на земеделска земя № ВТ2041/26.07.2018 г., Споразумение от
27.10.2021 г. към него и Споразумение от 07.08.2023 г. към него за периода от
15
09.10.2021 г. до 09.10.2024 г.;
6. сумата 42.96 лв. (четиридесет и два лв. 96 ст.), представляваща
договорна годишна лихва в размер на 3% върху сумата 715.93 лв. за
незаплатена наемна цена на земеделски земи за стопанската 2022/2023 г. по
Договор за наем на земеделска земя № ВТ2041/26.07.2018 г., Споразумение от
27.10.2021 г. към него и Споразумение от 07.08.2023 г. към него за периода от
09.10.2022 г. до 09.10.2024 г.;
7. сумата 1242.88 лв. (хиляда двеста четиридесет и два лв. 88 ст.),
представляваща главница за незаплатена наемна цена на земеделски земи за
стопанската 2019/2020 г. по Договор за наем на земеделска земя №
Р0831/30.07.2019 г., Споразумение от 27.10.2021 г. към него и Споразумение
от 07.08.2023 г. към него;
8. сумата 111.86 лв. (сто и единадесет лв. 86 ст.), представляваща
договорна годишна лихва в размер на 3% върху главницата от 1242.88 лв. за
незаплатена наемна цена на земеделски земи за стопанската 2019/2020 г. по
Договор за наем на земеделска земя № Р0831/30.07.2019 г., Споразумение от
27.10.2021 г. към него и Споразумение от 07.08.2023 г. към него за периода от
09.10.2021 г. до 09.10.2024 г.,
ведно с дължимата годишна договорна лихва в размер на 3% върху
главниците, считано от 11.10.2024 г. до окончателното им изплащане, за които
е издадена Заповед за изпълнение № 211/15.10.2024 г. по ЧГД № 427/2024 г. по
описа на Районен съд - Елена.
ОСЪЖДА Г. К. Т. с ЕГН **********, с постоянен адрес с. С.С. № 5,
общ. З. и настоящ адрес с. Р. № ***, общ. В.Т., да заплати на „С.И.Г.“ ООД,
ЕИК **********, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „Д.Ч.“ № 16,
представлявано от Н.И.Г., направените разноски в заповедното производство в
размер на сумата 584.70 лв. (петстотин осемдесет и четири лв. 70 ст.), както и
направените разноски в исковото производство в размер на сумата 104.70 лв.
(сто и четири лв. 70 ст.).
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – В.Т. в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
16
Съдия при Районен съд – Елена: _______________________
17