№ 1102
гр. Варна, 17.03.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Цвета Павлова
Членове:Пламен Ат. Атанасов
Деница Добрева
като разгледа докладваното от Пламен Ат. Атанасов Въззивно гражданско
дело № 20233100500496 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на А. К. Р., с ЕГН **********, с адрес: ***, чрез
адв.Г. Ч., със съдебен адрес: гр.София, ул.“Иван Денкоглу“ №7, ет.5, ап.9, против Решение
№50 от 05.01.2023г. постановено по гр.д.№8435/2022г. на PC Варна, с което е уважен
предявеният от “Изи Финанс“ ЕООД с ЕИК *********, с адрес: гр.София, ж.к.“Иван Вазов“,
ул.“Балша“ №17, ап.1, представлявано от Борислав Иванов Николчев, действащо чрез
юрисконсулт А.Г. против жалбоподателката, частичен иск правно основание чл.422 от ГПК
вр. с чл.415 от ГПК, чл.430, ал.1 и ал.2 от ТЗ и чл.79 от ЗЗД, и чл.86, ал.1 от ЗЗД за приемане
на установено, че въззивницата дължи на въззиваемия сумата от 50лв., представляваща част
от дължима вноска за главница в общ размер на 83.33лв. към падежна дата 27.12.2021г. по
Договор за предоставяне на кредит от разстояние №299922/5.06.2020г., ведно със законната
лихва върху претендираната сума от датата на завеждането на исковото производство-
30.06.2022г. до пълното погА.ване на дължимата сума, за която сума е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№1688/2022г. по описа на РС
Варна.
В жалбата се излага, че решението на РС Варна е постановено в нарушение на
процесуалният и материалният закон, освен това е неправилно и необосновано. Поддържа
се, че неправилно съдът не е възприел възражението на жалбоподателката, че е налице
злоупотреба с право от страна на ищцовото дружество, което наред с процесното е
образувало и други четири заповедни производства по реда на чл.410 от ГПК, касаещи
процесният договор за потребителски кредит, за суми в размер на 10лв., което обуславя
едно тенденциозно процесуално поведение, целящо получаването на допълнително
1
облагодетелстване, чрез получаването на съдебно-деловодни разноски, включително и
юрисконсултско възнаграждение. На следващо място се поддържа се, че
първоинстанционния съд неправилно и незаконосъобразно не е коментирал, респективно е
оставил без уважение възражението, че процесният договор е нищожен /недействителен/ на
основание чл.22 от Закона за потребителския кредит ЗПК/ вр. чл.26, ал.1 от Закона за
задълженията и договорите /ЗЗД/, тъй като противоречи на законоустановени императивни
правила. Изложени са подробни съображения за допуснати нарушения на специалните
норми на ЗПК, респективно че процесният договор е нищожен на основание чл.22 от ЗПК
вр. с чл.10, ал.1 и ал.2, чл.10а, ал.2 и ал.4, чл.11, ал.1, т.9, т.10 и т.20, и чл.19, ал.1 от ЗПК.
Развити са и доводи за нищожност на клаузата от процесния договор, предвиждаща
заплащане на неустойка при неизпълнение на задължението за осигуряване, в срок от пет
дни от сключването му на обезпечение, чрез поръчителство на физически лица, поради
противоречието й с чл.16 и чл.33, ал.1 от ЗПК. Също така защото е налице заобикаляне на
закона и нарушаване на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1, пр.2 и 3 от ЗЗД и тъй като
клаузата е изцяло неравноправна на основание чл.143, ал.2, т.5 и т.19 от ЗЗП вр. с чл.146 и
не е формулирана по ясен и недвусмислен начин, според изискванията на чл.147 от ЗЗП.
Ето защо се поддържа, че жалбоподателката дължи на кредитодателя единствено сумата от
2000лв., представляваща главница по процесният договор за потребителски кредит, която е
погасена с извършване на прихващане с вземането си към “Изи Финанс“ ЕООД по
предявеният главен иск, предмет на разглеждане по гр.д.№ 2320/2021г. по описа на PC
Перник. С оглед изложеното, се моли за отмяна на решението и отхвърляне на предявените
претенции.
В срока по чл.263 от ГПК въззиваемата страна е депозирала отговор на въззивната
жалба, с който се поддържа становище за нейната неоснователност. Поддържа се, че
първоинстанционният съд е приложил правилно материалния закон, като се е съобразил с
трайната и относима към казуса съдебна практика. Оспорват се доводите на
жалбоподателката, че предявяването на частични претенции представлява злоупотреба с
право. Поддържа се, че законодателят не е ограничил възможността за предявяване на
частичен иск, съответно не е счел, че това поведение представлява злоупотреба с право.
Наред с това се сочи, че първо А. Р. е предявила частичен иск срещу “Изи финанс“ ЕООД и
в този смисъл според жалбоподателката, дали едно действие представлява злоупотреба с
право зависи от това кой го е предприел. Поддържа се още, че доводите на
жалбоподателката за нищожност на процесният договор са неоснователни съгласно чл.299
от ГПК, тъй като спрямо тях има формирана сила на пресъдено нещо-Решение №557 от
20.05.2022г. по гр.д.№2320/2021г. на PC Перник. Освен това са развити подробни
съображения за неоснователност на оплакванията на жалбоподателката, респективно за
валидност и действителност на процесният договор. Моли се за потвърждаване на
атакуваното решение и присъждане на деловодни разноски.
Във връзка с твърденията за извършени плащания по процесният договор и с
възражението за злоупотреба с право от страна на кредитора, жалбоподателката е направила
2
искане за изискване на 4 броя частно граждански-заповедни производства /3 по описа на PC
Перник и 1 на РС Варна/, заповедите за изпълнение, по които са обезсилени на основание
чл.414а от ГПК. В условията на евентуалност, ако не бъде уважено горното искане, се моли
за изискване на справка за движението и изхода от съответното съдебно производство,
ведно с препис от крайния съдебен акт по съответното частно-гражданско дело.
Съдът намира, че гореописаното искане на жалбоподателката е неоснователно,
доколкото по делото не е налице спор, че кредитора е предявил въпросните 4 бр. заявления
по чл.410 от ГПК, както и че същите са приключили с обезсилване на издадените заповедни
за изпълнение, т.е. без да е налице стабилен осъдителен съдебен акт. В този смисъл
исканите 4 броя частно граждански-заповедни производства, няма да доведат до попълване
на делото с относима към спора информация. Наред с това жалбоподателката е страна-
участник във въпросните производства, поради което разполага с възможност на собствено
основание да се снабди с исканите доказателства, поради което не се налага съдът да събира
служебно информация.
Жалбоподателката моли и за допускане на ССч.Е със задача: 1. каква е общата сума,
която е следвало да се заплати по Договор за потребителски кредит №299922 от
05.06.2020г., съответно каква сума е погасена към настоящия момент?; 2. да се посочат
размера, датата и разпределението по пера на постъпилите суми от ответницата за погА.ване
задълженията и 3. предвид размера на отпуснатия кредит и използвайки нормативно
установената формула в Приложение №1 към чл.19, ал.2 от ЗПК, вещото лице да посочи
какъв е действителният размер на ГПР по договора за потребителски кредит?
Така направеното искане, е неотносимо и като такова, следва да се остави без
уважение, туй като макар в хода на първоинстанционното производство ответницата да е
отправила искане за назначаване на ССч.Е, по което не е налице произнА.не на съда и в този
смисъл е налице процесуално нарушение. То въпроси 1 и 2, няма да послужат за попълване
на делото с нова относима информация, доколкото нужната такава, се съдържа в самия
договор за кредит и във вече изслушаното заключение на ССч.Е. Въпрос 3 по начина, по
който е формулиран налага правен, а не фактически отговор, тъй като предполага вещото
лице да определели, кой са компонентите на ГПР, а не да изчисли същия според зададени от
страната изходни данни. Ето защо това доказателствено искане на въззивника, следва да се
остави без уважение.
От друга страна, предвид факта, че съдът следи служебно за допустимостта на
претенциите при всяко положение на делото, следва да се изисква информация за предмета
и резултата от гр.д.№2320/2021г. по описа на PC Перник, с цел проверка дали не е налице
припокриване на с предмета на настоящото дело.
С оглед горното и тъй като постъпилата въззивна жалба е редовна и отговоря на
изискванията на чл.260 от ГПК, като подадена в срок от надлежна страна, срещу подлежащ
на обжалване акт и съдържаща останалите необходими приложения, и на основание чл.267
от ГПК, съдът
3
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивната жалба на А. К. Р., против Решение №50
от 05.01.2023г. по гр.д.№8435/2022г. на PC Варна, с което е уважен предявеният от “Изи
Финанс“ ЕООД, против жалбоподателката, частичен иск правно основание чл.422 от ГПК
вр. с чл.415 от ГПК, чл.430, ал.1 и ал.2 от ТЗ и чл.79 от ЗЗД, и чл.86, ал.1 от ЗЗД за приемане
на установено, че въззивницата дължи на въззиваемия сумата от 50лв., представляваща част
от дължима вноска за главница в общ размер на 83.33лв. към падежна дата 27.12.2021г. по
Договор за предоставяне на кредит от разстояние №299922/5.06.2020г., ведно със законната
лихва върху претендираната сума от датата на завеждането на исковото производство-
30.06.2022г. до пълното погА.ване на дължимата сума, за която сума е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№1688/2022г. по описа на РС
Варна.
ОСТАВЯ без уважение исканията на въззивницата за изискване на 4 броя частно
граждански-заповедни производства и за назначаване на ССч.Е, със задача: каква е общата
сума, която се дължи по процесният договор и каква сума е погасена?, да се посочат по пера
размера, датата и разпределението на постъпилите суми от ответницата за погА.ване
задълженията и при използване на формула по Приложение №1 към чл.19, ал.2 от ЗПК,
вещото лице да посочи, какъв е действителният размер на ГПР по договора за кредит?
ДА се изиска от РС Перник препис от исковата и уточняващата молби, с която “Изи
финанс“ ЕООД е предявило насрещен иск, против А. К. Р., който е разгледан в
производството по гр.д.№2320/2021г. по описа на PC Перник, както и ако е налице влязло в
сила решение, да се изпрати препис от същото.
НАСРОЧВА производството по в.гр.д.№496/2023г. на ОС Варна в открито съдебно
заседание на 10.05.2023г. от 13.30 часа, за която дата и час да се призоват страните, ведно с
препис от настоящото определение.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4