№ 1007
гр. София, 23.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 106-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:МИРОСЛАВ Т. ПЕТРОВ
при участието на секретаря ПАВЕЛ АЛЬ. БОЖИНОВ
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ Т. ПЕТРОВ Административно
наказателно дело № 20211110215378 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 - 63 ЗАНН.
Образувано е по жалба от АНТ. Н. К., ЕГН ********** чрез нейния
упълномощен процесуален представител – адв. КР. П. от САК срещу
наказателно постановление № 21-4332-002755/23.02.2021 г., издадено от
Гергана Владимирова Борисова – началник група при ОПП-СДВР, с което е
санкционирана, както следва: 1.) на основание чл. 179, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 5
от Закона за движение по пътищата /ЗДвП, обн. в ДВ бр. 20 от 05.03.1999 г., в
сила от 01.09.1999 г./ й е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 200,00 /двеста/ лева за нарушение на чл. 6, т. 1 ЗДвП; 2.) на
основание чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП са й наложени кумулативно
административни наказания „глоба“ в размер на 200,00 /двеста/ лева и
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 5 /пет/ месеца за
нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „б“ ЗДвП.
В депозираната жалба са инвокирани оплаквания за допуснати
съществени процесуални нарушения в предходната фаза на
административнонаказателното производство, довели до ограничаване
правото на защита на привлеченото към отговорност лице. Отправена е молба
за цялостна отмяна на атакувания санкционен акт като незаконосъобразен.
1
В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, не се
явява и не се представлява. Постъпили са писмени бележки от адв. КР. П. от
САК, с пълномощно по делото, която поддържа жалбата и изложените в нея
съображения. Претендира се и присъждането на разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител,
който да изрази становище по фактите и приложимия по делото закон.
Софийски районен съд, като разгледа жалбата и изложените в нея
твърдения и след като се запозна със събраните по делото доказателства,
доводите и възраженията на страните по реда на чл. 14, чл. 18 и чл. 107, ал. 5
НПК, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити обуславящи
нейната редовност, което предпоставя пораждането на предвидения в закона
суспензивен и деволутивен ефект, а разгледана по същество се явява
ОСНОВАТЕЛНА.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
С акт за установяване на административно нарушение №
374725/01.02.2021 г., съставен от В. – мл. автоконтрольор при ОПП-СДВР и в
присъствието на свидетеля Зоран Николов Христов – очевидец е
констатирано, че на 01.02.2021 г. около 16:40 часа в гр. София, бул. „Ген.
Тотлебен“, жалбоподателят К. управлява лек автомобил марка „Опел“ с рег.
№ КН 38 71 ВТ и на кръстовището с бул. „Пенчо Славейков“ приближава,
навлиза и преминава на червен сигнал на работещата в автоматичен режим
светофарна уредба, като реализира ПТП с лек автомобил марка „Мерцедес“ с
рег. № СА 56 36 ТХ, след което напуска мястото на произшествието.
В акта е отразено, че са нарушени разпоредбите на чл. 6, т. 1 ЗДвП
и чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „б“ ЗДвП, като след съставянето му препис от същия е
връчен лично на привлеченото към отговорност лице.
2
Въз основа на горепосочения акт е издадено атакуваното
наказателно постановление № 21-4332-002755/23.02.2021 г. от Гергана
Владимирова Борисова – началник група при ОПП-СДВР, с което при
цялостно възпроизвеждане на фактическите констатации от акта
жалбоподателят К. е санкционирана, както следва: 1.) на основание чл. 179,
ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 5 ЗДвП й е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 200,00 /двеста/ лева за нарушение на чл. 6, т. 1 ЗДвП; 2.)
на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП са й наложени кумулативно
административни наказания „глоба“ в размер на 200,00 /двеста/ лева и
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 5 /пет/ месеца за
нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „б“ ЗДвП.
По делото липсват фактически данни препис от наказателното
постановление да е бил връчен на въззивника К., поради което съдът приема,
че жалбата е постъпила в законоустановения срок.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Административнонаказателното производство е строго формален
процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и
юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол
върху издадените от административните органи наказателни постановления е
за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от
твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или
в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и
т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС /, а е длъжен
служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В
тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите
функции – констатираща, обвинителна и сезираща.
В настоящия случай АУАН и издаденото, въз основа на него НП са
съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност и в
предвидените от чл. 34 ЗАНН давностни срокове, но въпреки това същите не
могат да доведат до законосъобразното възникване, респективно ангажиране
на административнонаказателната отговорност на въззивника К., поради
допуснати неотстраними съществени процесуални нарушения, довели до
3
ограничаване правото й на защита.
От прочита на АУАН и оспореното НП е видно, че
актосъставителят и наказващият орган не са е изпълнили акуратно
задълженията си по чл. 42, т. 4 ЗАНН, съответно по чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН за
детайлно описание на нарушението по чл. 6, т. 1 ЗДвП и обстоятелствата, при
които същото е намерило проявление в обективната действителност, имайки
предвид липсата на твърдения за причинено ПТП по смисъла на § 6, т. 30 от
ДР на ЗДвП. Съгласно легалната законова дефиниция пътнотранспортно
произшествие е събитие, възникнало в процеса на движението на пътно
превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на
пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други
материални щети. В АУАН и НП не са изложени факти за причинени
имуществени или неимуществени вреди, а единствено се сочи, че
привлеченото към отговорност лице „приближава, навлиза и преминава на
червен сигнал на работещата в автоматичен режим светофарна уредба, като
реализира ПТП с лек автомобил марка „Мерцедес“ с рег. № СА 56 36 ТХ“
/неясно какви са последиците от същото?!/.
Констатираната непълнота при словесното описание на
обвинението в АУАН и издаденото, въз основа на него НП не би могла да
бъде запълнена от анализа на доказателствения материал, тъй като е
рефлектирала неблагоприятно върху гарантираното от закона право на
защита на жалбоподателя да узнае параметрите на претендираната спрямо нея
юридическа отговорност. Допуснатото съществено процесуално нарушение
представлява самостоятелно основание за отмяна на наказателното
постановление в обсъдената част и обезпредметява обсъждането на въпроса
дали произшествието е причинено виновно от въззивника. В тази връзка,
напълно резонни са и оплакванията на адв. П. за непрецизна квалификация на
процесното нарушение по чл. 6, т. 1 ЗДвП, която разпоредба предвижда, че
участниците в движението следва да съобразяват своето поведение със
сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да
контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с
пътните знаци и с пътната маркировка. Извън полезрението на
административните органи обаче е останало обстоятелството, че визираната
правна норма е несамостоятелна и за да породи правно действие следва да
намери задължителна привръзка с други норми, регламентиращи
4
предписанията, относими към различните светлинни сигнали. В процесния
случай това е разпоредбата на чл. 7, т. 1, б. „б“ от Наредба № 17 от 23.07.2001
г. за регулиране на движението по пътищата със светлинни сигнали, която
разпоредба предвижда, че за регулиране на движението на пътните превозни
средства се използва немигаща светлина с червен цвят, означаваща, че
„ПРЕМИНАВАНЕТО Е ЗАБРАНЕНО“. В тези случаи водачите на ППС са
длъжни да спрат преди стоп-линията, преди пешеходната пътека или преди
линията, на която е поставен светофарът, когато стоп-линия и пешеходна
пътека не са очертани, а когато светофарът е поставен в средата на
кръстовището, водачите не трябва да навлизат в кръстовището.
Липсата на твърдения в АУАН и обжалваното наказателно
постановление за причинени имуществени или неимуществени вреди води и
до автоматично отпадане на задължението на жалбоподателя К. да не напуска
местопроизшествието. В тази връзка няма как да не се отбележи, че в
процесната конфликтна ситуация е невъзможно привлеченото към
отговорност лице да наруши разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 2, б „б“ ЗДвП,
поставяща изискване, когато при произшествието има пострадали хора,
водачът-участник в ПТП да остане на мястото на произшествието и да изчака
пристигането на компетентните органи на Министерството на вътрешните
работи. Както уместно изтъква адв. П. в жалбата, това е така, защото
административните органи не са изложили каквито и да било факти за
наличието на физически лица, претърпели увреда.
Съдът констатира, че съобразно изложените фактически и правни
доводи, така протеклата фаза на административнонаказателното производство
по установяване на административно нарушение и по налагане на
административно наказание е опорочена поради допуснати съществени
процесуални нарушения, довели до липсата на адекватно организирана
защита от страна на жалбоподателя А.К..
Ето защо, съдът намира, че така издаденото наказателно
постановление е незаконосъобразно и като такова същото следва да бъде
отменено изцяло, без да се обсъжда въпросът за неговата правилност.
Съгласно чл. 63д, ал. 1 ЗАНН съдът следва да се произнесе
служебно по извършените от страните разноски. Предвид изхода на делото,
съобразявайки представеното пълномощно, от което е видно, че въззивникът
5
е заплатила в брой сумата от 600,00 лв. за процесуално представителство от
адвокат КР. П. от САК, СДВР следва да бъде осъдена да заплати процесната
сума. От страна на наказващия орган не е било релевирано възражение за
прекомерност, поради което не следва да се преценяват условията за
евентуално прилагане на разпоредбата на чл. 63д, ал. 2 ЗАНН.
Така мотивиран, на основание чл. 63, ал. 3, т. 2 във вр. с ал. 2, т. 1
ЗАНН, Софийски районен съд, НО, 106 състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление № 21-4332-
002755/23.02.2021 г., издадено от Гергана Владимирова Борисова – началник
група при ОПП-СДВР, с което жалбоподателят АНТ. Н. К., ЕГН ********** е
санкционирана, както следва: 1.) на основание чл. 179, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 5
от Закона за движение по пътищата /ЗДвП, обн. в ДВ бр. 20 от 05.03.1999 г., в
сила от 01.09.1999 г./ й е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 200,00 /двеста/ лева за нарушение на чл. 6, т. 1 ЗДвП; 2.) на
основание чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП са й наложени кумулативно
административни наказания „глоба“ в размер на 200,00 /двеста/ лева и
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 5 /пет/ месеца за
нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „б“ ЗДвП, като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА, на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН, Столична дирекция
на вътрешните работи да заплати на жалбоподателя АНТ. Н. К., ЕГН
********** разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600,00
/шестстотин/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - София град, на основанията предвидени в НПК,
и по реда на Глава Дванадесета от АПК, в 14-дневен срок от получаване
на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6
7