№ 3173
гр. София, 19.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 20-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЕМАНУЕЛА Й. КУРТЕВА
като разгледа докладваното от ЕМАНУЕЛА Й. КУРТЕВА Административно
наказателно дело № 20241110207292 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.58д и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Е. Д. Е. ЕГН **********, чрез упълномощения
адв.К. Г., против наказателно постановление /НП/ № 24-4332-
032328/08.01.2024 г., издадено от началник група към отдел „Пътна полиция”
при СДВР, против Е. Д. Е. ЕГН **********, предвид съставен му на
17.11.2023 г. акт за установяване на административно нарушение /АУАН/
№959674, за това, че на 17.11.2023 г., в 11,19 часа, в гр.София, по ул.„Ген.
Стефан Тошев“, с посока на движение от ул.“Пирински проход“ към ул.“Тодор
Каблешков“, управлява собствения си лек автомобил „***“ с рег. № *** и на
кръстовището с ул.“Лястовица“ не спира за да пропусне пресичащия от ляво
на дясно по посока на движението му пред него по сигнализираната с пътен
знак Д-17 и маркировка М.1. пешеходна пътека пешеходец, като преминава
пред него, с което виновно нарушил чл.119,ал.1 от ЗДвП, поради което и на
основание чл.53 от ЗАНН и чл.183,ал.6,вр.ал.5,т.2 от ЗДвП му е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 200 лева и „лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от 1 месец /тъй като нарушението е в
условията на повторност – вр. НП №23-4332-010651/09.06.2023 г., връчено на
1
27.07.2023 г., влязло в сила на 11.08.2023 г./; и на основание Наредба № Із-
2539 от 17.12.2012 г. на МВР се отнемат общо 12 контролни точки.
В законовопосочения срок Е. Д. Е. депозирал пред
административнонаказващия орган писмено възражение срещу АУАН, в което
е направено твърдение, че не е извършил вмененото му нарушение и няма
вина, изложена е фактическа обстановка, различна от отразената в акта, а
именно: написано е, че пешеходката пресичала неправилно и едновременно с
това е описвано, че пешеходката се движила по пешеходната пътека, трафикът
е бил интензивен, и поради дъждовното време, мокрото пътно платно и
движещите се в близост зад него автомобили, той преценил, че е по-добре да
пресече пешеходната пътека вместо да спре рязко пред нея, а и пешеходецът
се е намирал на достатъчно голямо разстояние от управлявания от него
автомобил. Написано е и че на 05.03.2023 г. напълно неоснователно му бил
съставен акт за същото по вид нарушение.
Недоволен от НП и наложените с него административни наказания Е. Д.
Е., чрез упълномощения адв.К. Г., го обжалвала чрез административно
наказващия орган пред СРС.
В жалбата е написано, че НП е незаконосъобразно – необосновано и
постановено при нарушения на процесуалните правила и материалния закон, с
погрешни и неподкрепени от доказателства фактически и неправилни правни
изводи, при липса на обективни и субективни елементи от състава на
чл.119,ал.1 от НК. Написано е също, че отразената в НП фактическа
обстановка не отговаря на действителната /като са изложени доводите,
подобни на тези от от възражението срещу акта, в т.ч., че пешеходецът /жена/ е
нарушил чл.114,т.2 от ЗДвП - навлизане на пешеходна пътека при липса на
видимост, и за пръв път е направено твърдение, че в управлявания от него
автомобил пътник бил братовчед му/. Написано е още, че
административнонаказващият орган не е изпълнил задълженията си по
чл.52,ал.4 от ЗАНН. С оглед на гореизложеното е направено искане НП да
бъде отменено и да бъдат присъдени направените по делото разноски.
2
Жалбоподателят Е. Д. Е., редовно призован/уведомен се явява в
съдебните заседания, заедно с упълномощения си адв.К. Г., който пледира НП
да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно, по съображенията,
изложени в жалбата срещу него. Претендира присъждане на разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 700 лева, както е вписано в договора.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се представлява. По делото
са депозирани писмени бележки от пълномощник на
административнонаказващия орган.
При разпита на актосъставителя Н. Л., той разказва, че като младши
автоконтрольор в О „ПП“-СДВР, заедно с колегата си Д., изпълнявайки
служебните си задължения за контрол по движение на МПС - дали изпълняват
задължението си да пропускат преминаването на пешеходци, на 17.11.2023 г.
се намирали на около 40-50 метра след пешеходната пътека на кръстовището
на ул.“Ген. Стефан Тошев“ и ул.“Лястовица“, където по принцип движението е
натоварено. От мястото си те имали много добра видимост към пешеходната
пътека, която била сигнализирана с пътен знак Д-17 и маркировка М8.1. /тип
зебра/, без разделителен „остров“ за пешеходците и възприели движещия се
л.а.“***“, който не спрял за да пропусне и не пропуснал пресичащата по
пешеходната пътека пешеходка, въпреки, че можел да намали скоростта и да я
пропусне, а увеличил скоростта и преминал преди нея, когато тя била
стигнала почти до средата на пешеходната пътека, заради което автомобилът
бил спрян със стоп-палка от него /Н. Л./, намиращ се извън спрелия
полицейския автомобил, на водача на л.а. „***“ било обяснено извършеното
нарушение, за което му бил съставен АУАН.
В този смисъл, но с по-малко фактически подробности, са показанията
на свидетеля В. Д., който казва, че случаят касае отнемане на предимство на
пешеходец от водач на л.а.“***“ на ул.“Ген. Стефан Тошев“ и пресечката с
ул.“Лястовица“. Заради непропускане на пешеходеца, движещ се по
пешеходната пътека, сигнализирана с пътен знак Д-17 и маркировка М8.1 /тип
зебра/, водачът на автомобила бил спрян, било му обяснено извършеното
нарушение и му бил съставен АУАН. Свидетелят Д. казва, че не помни дали
3
водачът е бил сам в автомобила, къде точно са се намирахме с колегата му Л.,
когато констатирали нарушението и какво е било времето тогава.
В показанията си В. В. П. – допуснат от съда до разпит като свидетел, по
искане на адв.К. Г., представен като „свидетел-очевидец, пътувал на задната
седалка на управлявания от жалбоподателя Е. автомобил - при режим на
довеждането му от жалбоподателя/, същият заявява, че на 17.11.2023 г. преди
обяд пътувал на задната седалка на управлявания от Е. Е. л.а. „***“, към
църква за помен на техен роднина. Времето било лошо, ръмял дъжд,
движението било натоварено, имало задръствания. Приближавайки се към
пешеходна пътека тип „зебра“, върху която в лентата за насрещното движение
бил спрял автобус, видял, че зад автобуса се подала женска глава, но явно
преценила, че няма възможност да пресече и не предприела пресичане. Видял
и че в посоката им на движение, на около 50 м. напред имало полицейски
автомобил. От перпендикулярен десен път се включил пред управлявания от
Е. друг лек автомобил. Пътната обстановка препятствала бързо движение.
Докато управлявания от Е. автомобил минал през пешеходната петъка нямало
пешеходци, които да предприемат движение, освен надничащата госпожа.
Приближавайки до полицейския автомобил видял, че единият от полицаите
бил вътре в него, а друг бил отвън и с палка спрял автомобила на Е..
Полицаите казали, че Е. карал бързо и застрашил въпросната пешеходка, като
му съставили акт.
По делото са приложени: писмено сведение от Н. Л. Л.; справка картон
на водача Е. Д. Е. - за регистрирани извършени нарушения на ЗДвП и
наложените за тях наказания; Заповеди относно компетентността на
актосъставителя и административно наказващия орган.
Съдът кредитира събраните по делото писмени доказателства,
приобщени в хода на съдебното следствие по реда на чл.283 от НПК, както и
гласните доказателства - показанията на Н. Л. и В. Д., които преценява като
ясни, конкретни, еднопосочни, без противоречия, взаимно допълващи се и
служещи за изясняване на делото от фактическа страна, в тази връзка и от
правна страна. Те не показват тенденциозна насоченост във вреда на
4
жалбоподателя.
Показанията на В. П. настоящият съдебен състав преценява като опит за
изграждане на някаква защита за жалбоподателя. Разказаното от този свидетел
е опит за повторение на твърдяната от жалбоподателя фактическа обстановка
в жалбата му срещу НП, която съдът не приема за обективно изложена, дори
във връзка с посоченото във възражението срещу АУАН, в което Е. Е. е
написал „Фактическата обстановка на пътя беше следната. Пешеходец жена
на средна възраст в нарушение на чл.114,ал.2 от ЗДвП беше започнала
движение по пешеходната пътека тип „зебра“ зад спрял автобус…след
пешеходната пътека…Аз…наближавайки пешеходната пътека в последния
момент забелязвам пресичащата жена, спряла на платното върху пешеходната
пътека, която се навежда да погледне дали има автомобил в моята посока за
движение…Прецених, че е по-добре до пресека пешеходната пътека,
отколкото да натисна рязко спирачки за да спра пред нея, за да дам
предимство на неправилно пресичащия пешеходец“. Т.е. самият Е. Е. е
посочил, че е преминал с управлявания от него автомобил през пешеходната
пътека по време на пресичане на пешеходец-жена по нея. В тази връзка и
съдът не кредитира показанията на В. П., считайки, че не са добросъвестни, не
се подкрепят от другите доказателства по делото, на които съдът дава вяра, а
за фактическите обстоятелства от предмета на доказване са в противоречие с
тях.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, на които съдът
дава вяра, настоящият съдебен състав намира за установено с необходимата
категоричност, че 17.11.2023 г. преди обяд младши автоконтрольори в О
„ПП“-СДВР Н. Л. и В. Д. по време на службата си за контрол по движение на
МПС и изпълнение на задължението им да пропускат преминаването на
пешеходци, се намирали на около 50 метра след пешеходната пътека на
кръстовището на ул.“Ген. Стефан Тошев“ и ул.“Лястовица“, от където имали
много добра видимост към пешеходната пътека - сигнализирана с пътен знак
Д-17 и маркировка М8.1. /тип зебра/, без разделителен „остров“ за
пешеходците на пътното платно. Времето било дъждовно – валял слаб дъжд,
пътят бил мокър, движението, както обичайно, било натоварено. Полицай Н.
Л. се намирал извън спрелия на посоченото място полицейския автомобил. В
5
11,19 часа по ул.„Ген. Стефан Тошев“, с посока на движение от ул.“Пирински
проход“ към ул.“Тодор Каблешков“, Е. Д. Е. управлявал собствения си лек
автомобил „***“ с рег. № *** и на кръстовището с ул.“Лястовица“ той не
спрял за да пропусне пресичащата по пешеходната пътека от ляво на дясно
спрямо посоката му на движение пред него пешеходка, като не я пропуснал, а
преминал пред нея, когато тя била стигнала почти до средата на пътното
платно, което било възприето от полицейските служители и Н. Л. със стоп-
палка спрял л.а. „***“ с рег. № ***. На водача му Е. Д. Е. било обяснено
извършеното нарушение, за което му бил съставен АУАН, срещу който в
законовопосочения срок той депозирал пред административнонаказващия
орган писмено възражение. Въз основа на акта против Е. Д. Е. било издадено
обжалваното НП, екземпляр от което той получил на 18.04.2024 г. и го
обжалвал, чрез упълномощения си адв.К. Г., на 30.04.2024 г.
От правна страна се налагат следните изводи:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в
законоопределения за това срок, от правно легитимирано лице, имащо интерес
да обжалва НП, срещу акт /НП/, подлежащ на обжалване, при спазване на
процедурата за това, т.е. отговаря на формалните изисквания на закона.
Разгледана по същество, предвид изложеното в нея, съдът я намира за
неоснователна, доколкото доказателствения материал, кредитиран от съда,
установява противното.
Съдът, разглеждайки делото по същество, е длъжен да установи чрез
допустимите от закона доказателства, извършено ли е административното
нарушение, от кого е извършено и обстоятелствата, при които същото е
извършено, както и дали описаната в АУАН и НП фактическа обстановка
отговаря на действителната.
За да е налице административно нарушение, следва да са установени
посочените в чл.6 ЗАНН предпоставки - да е налице действие или
бездействие, което нарушава установения ред на държавното управление, да е
6
извършено виновно т.е. (да е извършено умишлено или непредпазливо) и да е
обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по
административен ред.
Съществен за правилното решаване на делото е и въпросът допуснати
ли са процесуални нарушения в предсъдебната фаза на производството. При
служебната проверка, извършена от настоящия съдебен състав, не се
установиха причини атакуваното НП да се отмени на процесуално основание,
тъй като съдът приема, че не са допуснати в предсъдебната фаза съществени
нарушения на процесуалните правила, както и на материалния закон, които
да са довели до накърняване на правата на жалбоподателя в производството,
въпреки, че административнонаказващият орган, в нарушение на чл.52,ал.4 от
ЗАНН, не е изпълнил задължението си да мотивира преценката за
неоснователност на направените срещу АУАН възражения, което процесуално
нарушение обаче не е от категорията на съществените процесуални
нарушения, засягащи в цялост НП.
Съдът намира, че АУАН и НП са издадени от длъжностни лица в
рамките на тяхната компетентност - чл.189,ал.1 и ал.12 от ЗДвП. И АУАН, и
НП са изготвени при спазване и на сроковете по чл.34 от ЗАНН, и на
изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН - за форма и съдържание – описаното в
тях нарушение съдържа всички необходими обективни фактически елементи и
субективни такива от състава на посоченото нарушение – както като
словесно/текстово описание, така и като цифрова квалификация и наложените
за същото административни наказания „глоба“ и „лишаване от права да
управлява МПС“ са в съответния предвидения в Закона размер /в сила към
извършване на нарушението и издаване на НП/.
Настоящият съдебен състав, въз основа на доказателствения материал,
на който дава вяра, приема, че отбелязаната в НП /и АУАН/ фактическата
обстановка отразява вярно действителната такава. Съдът намира, въз основа
на писмените и гласните доказателства по делото, които цени, че от обективна
и от субективна страна жалбоподателят Е. Д. Е. е извършил така описаното
нарушение на чл.119,ал.1 от ЗДвП, за което е ангажирана административно
7
наказателната му отговорност, като от субективна страна същото е извършено
от него виновно – умишлено.
Е. Д. Е. като водач на лекия автомобил лек автомобил „***“ с рег. № ***
на 17.11.2023 г., в 11,19 часа, в гр.София, движейки се по ул.„Ген. Стефан
Тошев“, с посока на движение от ул.“Пирински проход“ към ул.“Тодор
Каблешков“, на кръстовището с ул.“Лястовица“ не спира за да пропусне
пресичащия пешеходец от ляво на дясно по посока на движението му пред
него по сигнализираната с пътен знак Д-17 и маркировка М.1. пешеходна
пътека, не го пропуска, а пред него.
Нарушението е осъществено в условията на повторност /защото е
извършено в едногодишен срок от влизането в сила на 11.08.2023 г. на НП
№23-4332-010651/09.06.2023 г., с което му е наложено наказание за същото по
вид нарушение – на чл.119,ал.1 от ЗДвП, както е отразено в неговата „справка
картон на водача“/, поради което и на основание чл.53 от ЗАНН и
чл.183,ал.6,вр.ал.5,т.2 от ЗДвП му е наложено административно наказание
„глоба” в размер на 200 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок
от 1 месец.
За така установеното нарушение липсват предпоставки за приложение
на чл.28 от ЗАНН, тъй като, освен, че то разкрива типичната му степен на
обществена опасност за съответния вид, е извършено и в условията на
повторност, а и видно от справка картон на водача Е. Д. Е. - за регистрирани
извършени нарушения на ЗДвП и наложените за тях наказания, нарушенията
на чл.119,ал.1 от ЗДвП не са единствени.
По горепосочените съображения НП относно описаното нарушение и
наложените за същото административни наказания „глоба” и „лишаване от
право да управлява МПС“ в съответния посочения размер, следва да бъде
потвърдено като законосъобразно и правилно.
Независимо от това обаче, НП, в частта, в която е посочено, че се
отнемат общо 12 контролни точки, съдът намира, че то следва да бъде
отменено, тъй като отнемането на контролни точки е последица от извършено
8
нарушение на посочен нормативен акт /в случая на ЗДвП/, фигуриращ с
списъка на Наредбата, като в конкретния случай
административнонаказващият орган е отразл като основание за отнемане на
контролни точки само Наредбата Із-2539 от 17.12.2012 г. на МВР – без да е
посочил конкретната разпоредба от нея, на чието основание се отнемат 12
контролни точки, която тук е - по чл.6,ал.1,т.21. за неосигуряване на
предимство при преминаване през пешеходна пътека (чл. 183, ал. 5, т. 2 от
ЗДвП) - 10 контролни точки, а според т.22 - когато нарушението по т. 21 е
извършено повторно (чл. 183, ал. 6 от ЗДвП) - 13 контролни точки. С оглед на
това в тази част НП е необосновано и незаконосъобразно и като такова следва
да бъде отменено в частта за отнемането на контролни точки.
Съдът не е ограничен в своята юрисдикция, когато решава правния спор
и не е обвързан с решението на административния орган и не може да бъде
възпрепятстван в правомощието си да проучи в пълнота фактите, релевантни
за спора, с който е сезиран. Съдът изследва и решава всички въпроси, както по
фактите, така и по правото, от които зависи изходът на делото.
Предвид изхода на делото и постановеното настоящо решение,
направеното от адв.К. Г. искане за присъждане на направените по делото
разноски в размер на 700 лева, се явява неоснователно, а като такова и
незаконосъобразно, поради което и съдът не го уважава. Същата е преценката
и относно направеното в депозираните по делото писмени бележки от
пълномощник на административнонаказващия орган искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, тъй като съдът преценява писмените
бележки за формални, по принцип, и като такива приложими към всеки
случай, без да са конкретни такива във връзка с настоящия казус, а и в нито
едно от съдебните заседания не се е явил представляващ
административнонаказващия орган, поради което това искане се явява
неоснователно, респективно и незаконосъобразно, поради което и съдът не го
уважава.
Така мотивиран съдът
9
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 24-4332-
032328/08.01.2024 г., издадено от началник група към отдел „Пътна полиция”
при СДВР, против Е. Д. Е. ЕГН **********, за това, че на 17.11.2023 г., в 11,19
часа, в гр.София, по ул.„Ген. Стефан Тошев“, с посока на движение от
ул.“Пирински проход“ към ул.“Тодор Каблешков“, управлява собствения си
лек автомобил „***“ с рег. № *** и на кръстовището с ул.“Лястовица“ не
спира за да пропусне пресичащия от ляво на дясно по посока на движението
му пред него по сигнализираната с пътен знак Д-17 и маркировка М.1.
пешеходна пътека пешеходец, като преминава пред него, с което виновно
нарушил чл.119,ал.1 от ЗДвП, поради което и на основание чл.53 от ЗАНН и
чл.183,ал.6,вр.ал.5,т.2 от ЗДвП му е наложено административно наказание
„глоба” в размер на 200 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок
от 1 месец /тъй като нарушението е в условията на повторност – вр. НП №23-
4332-010651/09.06.2023 г., влязло в сила на 11.08.2023 г./.
ОТМЕНЯ наказателно № 24-4332-032328/08.01.2024 г., издадено от
началник група към отдел „Пътна полиция” при СДВР, против Е. Д. Е. ЕГН
**********, в частта, с която на основание Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г.
на МВР се отнемат общо 12 контролни точки.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София,
в 14 дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено заедно с
мотивите.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10