РЕШЕНИЕ
№ 135
гр. Благоевград, 13.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Димитър Р. Беровски
при участието на секретаря Ана Г. Георгиева
като разгледа докладваното от Димитър Р. Беровски Гражданско дело № 20221210101784 по
описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК („Основно производство”).
Образувано е по искова молба, подадена от М. Б. С., ЕГН ********** и С. А. С., ЕГН
**********, и двамата със съдебен адрес: гр.Б.**, чрез пълномощника им адв. Г. Ю. срещу
Община Благоевград, с адрес: гр. Б.**, представлявано от кмета И.С..
Предявен е положителен установителен иск по чл. 124 ГПК, с който се претендира да бъде
признато за установено по отношение на ответника, че ищците са собственици на основание
давностно владение, установено през 2000г. и продължаващо и понастоящем, на 222 кв.м.,
разположени в югозападната част от недвижим имот с идентификатор № 04279.623.432,
индивидуализиран в исковата молба.
Изпълнена е процедурата по чл. 131 ГПК, като в рамките на 1-месечния срок за отговор на
исковата молба такъв е постъпил от страна на ответника, който намира предявения иск за
неоснователен.
Ищците твърдят, че са съпрузи от 24.04.1999г. Заявяват, че след сключването на
гражданския им брак и през 2000г. заживели в собствен на родителите на ищеца М. С.
недвижим имот с идентификатор № 04279.623.73, в който изградили двуетажна жилищна
сграда. Поддържат, че оградили и дворно място към изградената от тях жилищна сграда,
като дворното място свършвало до един скат, непосредствено до ул. "Б. и било част от
съседния имот с идентификатор № 04279.623.432 по КК на Благоевград. Излагат, че са
собственици на основание давностно владение, установено през 2000г. и продължаващо и
понастоящем на това дворно място с площ от 222 кв.м., разположени в югозападната част на
поземлен имот с идентификатор № 04279.623.432 по КК на Благоевград, целият с площ от
2542 кв.м., находящ се в гр. Б.***, който е подробно и надлежно индивидуализиран в
исковата молба. Заявяват, че в продължение на повече от 20 години /от 2000г./ упражнявали
фактическа власт върху процесната реална част от имота, разположена в югозападната част
на имота, като имотът никога не бил частна или публична общинска и държавна
собственост. В тази връзка заявяват, че решили да предприемели действия, за да се били
снабдили с констативен нотариален акт за собственост по давностно владение, като за целта
се били снабдили със скица на имота и подали молба-декларация до ответната община, с
която да им бъдело издадено удостоверение, че процесната реална част от 222 кв.м.,
1
разположени в югозападната част на имота, не били общинска собственост. Искат да бъде
признато за установено по отношение на ответника, че ищците са собственици на тези 222
кв.м.
Ответникът оспорва предявения иск с доводи, че: ищците не са били установили владение
върху процесната реална част от имота по смисъла на чл. 68, ал. 1 ЗС; процесният имот е
бил собственост на Община Благоевград като част от Общинския поземлен фонд на
основание Решение на ПК № Г-1 от 05.11.1998г.; имотът не би могъл изобщо да се
придобиел по давност поради забраната на чл. 86 ЗС и § 1 ЗРЗС; бил е придобил имота на
основание § 42 от ПЗР на ЗИД на ЗОС, като е била налице трансформация на собствеността
от държавна в общинска с оглед статута на имота, предназначението му и отреждането за
нужди съгласно § 42 от ПЗР на ЗИД на ЗОС - за жилищно строителство, обществени и
благоустройствени мероприятия на общината.
Съдът, след като съобрази обстоятелствата по делото и приложимия закон, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По повод подадената искова молба предмет на разглеждане е иск с правна квалификация
по чл. 124, ал. 1 ГПК, имащ за предмет установяване на правото на собственост на ищците
върху реална част (222 кв.м., разположени в югозападната част) от процесния недвижим
имот.
Предявеният установителен иск е допустим.
Основателността на предявения установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК,
се обуславя от кумулативното наличие на следните предпоставки: ищците да са титуляри на
правото на собственост върху процесната реална част от имот, на заявеното правно
основание – давностно владение. В тази връзка трябва да установят, че са упражнявали
фактическа власт върху процесната реална част от имот с намерение за своене;
осъществяваното владение е било явно, спокойно, несъмнено, трайно и непрекъснато и
същото е продължило за срок от 10 години, в рамките на заявения в исковата молба период
от време.
Ответникът следва да докаже направените от него възражения, с които оспорва правото на
собственост на ищците. Във връзка с твърдението, че е придобил правото на собственост по
отношение на имот на основание § 42 от ПЗР на ЗИД на ЗОС, чл. 56, ал. 1 и чл. 2, ал. 1, т. 7
ЗОС, като е била налице трансформация на собствеността от държавна в общинска с оглед
статута на имота, предназначението му и отреждането за нужди съгласно § 42 от ПЗР на
ЗИД на ЗОС, той трябва да установи, че е налице твърдяната трансформация на
собствеността от държавна в общинска.
За изясняване на местоположението, границите и съседите на процесния имот по делото
бе назначена съдебно-техническа експертиза. От заключението на същата и от уточненията
на вещото лице инж. В. Ю., направени при проведеното му изслушване в открито съдебно
заседание на 13.02.2023г. се установява, че процесният имот е нанесен за първи път в
Картата на възстановената собственост на землището на гр. Благоевград през 1998г. с пълен
номер № 000484, с НТП „Друг вид терени със селищен характер“, м.“О.**“, площ 12,473
дка, вписано като собственост на Община-Благоевград-Застроено по Решение № Г-1 от
05.11.1998 г., издадено от ОСЗГ-гр.Благоевград /Приложение № 6 към експертизата/.
Вещото лице поясни, че въпреки че имотът съгласно Решение № Г-1 от 05.11.1998 г.
издадено от ОСЗГ-гр.Благоевград е към Общинския поземлен фонд, то същият не би могъл
да бъде към него, защото не е земеделска земя, а реално представлява урбанизирана
територия. Вещото лице е онагледило настоящето фактическо състояние на имота,
включително и процесната реална част като е изготвил скица от оглед на място
/Приложение № 15 и Приложение № 21 към експертизата/. От огледа на място вещото лице
е установило, че част от процесният поземлен имот с идентификатор № 04279.623.432 по КК
на Благоевград е оградена от собствениците на поземлен имот № 04279.623.73 (ищците по
делото), с ограда от бетонови колове и оградна мрежа между тях, с оформени два отделни
2
входа за достъп до имот № 04279.623.73, като оградената площ е присъединена към
04279.623.73, като това онагледено на Приложения № 13 и Приложение № 14 към
експертизата. Установява се, че площта от 219 кв.м., с тонирани в червено граници
(Приложения № 13 и Приложение № 14 към експертизата), се ползва от ищците М. С. и С.
С.. Става ясно, че в югозападната част на поземлен имот /ПИ/ с идентификатор №
04279.623.73 има реализирано строителство от ищците, на масивна жилищна сграда на два
етажа, с площ от 68 кв.м. при основите /показано на скиците от оглед и замерване на място
Приложения № 13 и Приложения № 14 към експертизата, и на съвместената специална
скица, снимка от дрон - Приложение № 16 към експертизата/. Сградата не е нанасяна в
одобрен кадастрален план, поради отменен такъв с одобрение на КККР от 2006 г., но тя е
нанесена и присъства КККР на дата 03.09.2018 г. /показано на Приложения № 13,14 и 16
към експертизата/. Вещото лице е категорично, че достъпът до тази сграда и въобще до
имота, се осъществява по изграден от ищците път от източната фасада на сградата, с качване
на изток, през част от имот № 04279.623.432, до съществуващ черен път за връзка с паркинга
пред жилищните блокове, като поради голяма денивелация на терена, над 4,50 м на място,
това е единственият възможен достъп до имота и сградата /онагледено на Приложения №
13, 14 и 16 към експертизата/. Става ясно, че сградата е записана като собственост на
ищците. Установява се, че в имота, който се ползва от ищците М. С. и С. С., и е част от имот
№ 04279.623.73 /посочена в тонирани в жълто граници на скиците от оглед на място -
Приложения № 13 и 14 към експертизата/, няма трайни насаждения, има изградени 4 бр.
подпорни стени с различни височини, поради денивелация на терена. Става ясно, че в имота,
който се ползва от ищците и е част от процесния имот № 04279.623.432, приобщен към имот
№ 04279.623.73, с тонирани в червено граници на скиците от оглед на място /Приложения №
13 и 14 към експертизата/, има трайни насаждения, и изградена 1 брой масивна, бетонова,
подпорна, стъпаловидна стена, с дължина от 15,70 м., с височина от 2,80-3.00 метра до
сградата и 2,20 м. в източния край, и с дебелина от 0,40 м., която е подпряла целия склон,
като стената е строена през 2022г. от ищците. От тази подпорна стена дължина от 5,70 м.,
попадат в границите на ПИ № 04279.623.73, а останалата част с дължина от 10 м., попада в
границите на процесния поземлен имот № 04279.623.432. Установява се, че над подпорната
стена има склон с височина около 1,50 м. до достигане терена на паркинга пред жилищните
блокове. Оградата на присъединената част от имот № 04279.623.432, към имот №
04279.623.73, от страна на ищците /тонирани в червено граници на скиците от оглед на
място -Приложения № 13 и 14 към експертизата/, се намира на равната част пред паркинга,
като между тази ограда и подпорната стена подпираща склона под паркинга, са посадени 21
бр. кипариси с височина от 1 м. до 8 м., с различна дебелина и възраст, като най-възрастните
дръвчета са на възраст около 10-12 г. Отделно има и едно дърво бряст на възраст над 15 г.
Става ясно също, че единственият достъп до собствеността на ищците, находяща се в
югозападна част на поземлен имот /ПИ/ с идентификатор № 04279.623.73, с тонирани в
жълто граници на скиците от оглед на място /Приложения № 13 и 14 към експертизата/, е от
югоизток, през приобщената към имота част от процесния поземлен имот с идентификатор
№ 04279.623.432, с тонирани в червено граници на същите скици. Поради голяма
денивелация на терена от юг, по-високо около 4,50 м, директен достъп да имота по цялата
му дължина от юг, от паркинга до жилищните блокове в ж.к.“Е.“ - О.**, е невъзможен, като
поради тази причина, достъпът до имота и жилищната сграда в него, се осъществява по
изграден от ищците път от източната фасада на сградата, с качване на изток, през част от
имот № 04279.623.432, до съществуващ черен път за връзка с паркинга пред жилищните
блокове. Пред сградата е бетонирана площадка, с изградена дренажна канализация, с
отточни решетки, за събиране на повърхностните води от пътя за достъп и от ската над
подпорната стена. За осигуряване на този достъп и предпазване на изградения път за достъп,
съхранение на жилищната сграда от затрупване, при евентуално свличане на склона
/каквото се е случвало вече/, от югоизточния ъгъл на жилищната сграда, в посока изток, е
3
изградена масивна, бетонова, подпорна, стъпаловидна стена, с дължина от 15,70 м., като над
стената от страната на ищците, са засадени 21 бр. кипариса и присъства и един по-стар
бряст. Площта на приобщената към имота на ищците, част от процесния поземлен имот №
04279.623.432, с тонирани в червено граници, е от 218,73 кв.м. /по скица 219 кв.м./., като
тази площ е показана и скица, представляваща Приложение № 15 към експертизата/, а
площта между изградената подпорна стена и края на имота, откъм паркинга на ул.“Б.“, е
113,21 кв.м.
При изслушването си вещото лице заяви категорично, че за процесния имот
/представляващ съгласно действащия регулационен план за VII микрорайон на гр.
Благоевград от 1998г. парцели IX, X, XI - Приложение № 3 към експертизата/ няма
предвидено озеленяване. Мястото, предвидено за озеленяване, се намира извън процесната
реална част на имота, като същата е маркирана в зелен цвят на Приложение № 3 към
експертизата.
За процесния поземлен имот не е бил съставен от страна на ответната община Акт за
частна общинска собственост (АЧОС).
Основното възражение на ответника е, че по смисъла на чл. 68, ал. 1 ЗС процесният имот е
бил собственост на Община Благоевград като част от Общинския поземлен фонд на
основание Решение на ПК № Г-1 от 05.11.1998г. Това възражение е неоснователно. Това е
така, защото с оглед приетото заключение на вещото лице, процесният недвижим имот,
включително претендираната реална част от него, не е имал и няма статус на земеделска
земя. Същият представлява урбанизирана територия. Следователно същият не може да бъде
част и от Общинския поземлен фонд. При това положение горепосоченото решение на ПК-
Благоевград няма легитимиращо действие досежно правото на собственост на общината, с
оглед на което в настоящия случай ответната Община Благоевград не може да се легитимира
за собственик на процесния имот.
С оглед изложеното в предходния абзац неоснователно е и възражението на ответната
страна, че в случая била налице забраната на чл. 86 ЗС и § 1 ЗРЗС за придобиване на имота
по давност. Поради недоказаност на възражението на общината за придобиване
собствеността на основание Решение на ПК № Г-1 от 05.11.1998г., установената в
разпоредбата на чл. 86 ЗС забрана за придобиване по давност не важи за процесния имот, а
нормата на § 1 ЗРЗС е неприложима.
От събрания по делото доказателствен материал (включващ писмени доказателства,
показанията на свидетелите И. Л. Р. М. В. Д. и М. С. Г., заключението на вещото лице инж.
В. Ю. по приетата съдебно-техническа експертиза) по безспорен начин се установява
наличието на предпоставките за уважаване на предявения от ищците положителен
установителен иск за собственост по чл. 124, ал. 1 ГПК. Аргументите за този извод са
следните:
От показанията на свидетелите И. Р., М. Д. и М. Г. се установява, че ищците М. и С. С.и
(които са съпрузи) са осъществявали фактическа власт върху процесната реална част от
поземления имот от 2000г., която продължава и към настоящия момент. Установява се от
тези показания, че ищците си оградили процесната част и са я направили дворно място към
изградената от тях къща. Става ясно, че ищците са направили това, защото това е
единственият начин да имат достъп до къщата им. Установява се, че ищците са изградили и
подпорна стена и са засадили дръвчета – кипариси и бряст, за да могат да предотвратяват
свличаното на земни маси към къщата им и ограденото към нея дворно място. Събраните по
делото свидетелски показания са последователни и логични и тъй като не противоречат и на
останалите събрани доказателства същите следва да се кредитират.
Следователно по делото е установено, че за период от над двадесет години от 2000г. до
подаването от страна на ищците на исковата молба /28.07.2022г./, последните единствено са
осъществявали фактическата власт върху процесната реална част от имот с идентификатор
№ 04279.623.432 по КК на Благоевград. Ответникът от своя страна не е ангажирал каквито и
4
да е гласни доказателствени средства, които да опровергават извода, че фактическата власт
за този период е осъществявана единствено от ищците.
При това положение в настоящия казус се установява, че упражняваната от ищците
фактическа власт върху процесната реална част от имота носи обективните белези на
владението, а именно – владението на ищците М. С. и С. С. върху процесната реална част от
имота през посочения период (2000г. - 28.07.2022г.) е непрекъснато /не е загубено за повече
от 6 месеца съгласно чл.81 ЗС/, спокойно /не е установено и поддържано с насилие/, и явно
/не е установено и поддържано по скрит начин/. Упражняваното от ищците владение е
несъмнено, като е налице и неговият субективен елемент, а именно ищците действително са
упражнявала фактическа власт с намерение за своене.
За доказването на субективния елемент на владението /намерението за своене/,
законодателят е установил законовата презумпцията на чл. 69 ЗС според която „предполага
се, че владелецът държи вещта като своя, доколкото не се докаже, че я държи за другиго“.
Оборването на презумпцията е в тежест на заинтересованите лица, които възразяват, че
владелецът не държи вещта за себе си, т.е. презумпцията размества тежестта на доказване.
В настоящия случай съдът приема, че законовата презумпция не е от оборена от страна на
ответника, който не е ангажирал доказателства в тази насока.
Възраженията на ответника, че искът е неоснователен, поради това че ищците не
притежавали документ за собственост на процесния имот, не могат да бъдат споделени. В
тази връзка следва да се изтъкне, че принадлежността на правото на собственост не е
обусловено от наличието на документ. Както е прието в правната доктрина, придобивната
давност е способ за придобиване на право на собственост и други вещни права върху чужда
вещ, чрез фактическо упражняване на тези права в продължение на определен от закона
срок. Както е прието в т. 2 на ТР № 4 от 17.12.2012 год. по т. д. № 4/12 год. ОСГК на ВКС
позоваването не е елемент от фактическия състав на придобивното основание по чл. 79 ЗС, а
процесуално средство за защита на материалноправните последици на давността, зачитани
към момента на изтичане на законовия срок, т. е. няма пречка да се признае владелецът за
собственик по давност към миналия момент – този на осъществяване на фактическия състав
на чл. 79 ЗС.
В обобщение трябва да се изтъкне, че предявеният иск по чл. 124, ал. 1 ГПК следва да бъде
уважен. Доказано е придобиването на правото на собственост върху процесната реална част
от имота от ищците на соченото от тях основание - изтекла в тяхна полза придобивна
давност (осъществяваното от последните владение е продължило повече от десет години –
от 2000г., като същото продължава и понастоящем).
Относно разноските:
При този изход от делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в тежест на ответника следва
да бъдат поставени разноските, сторени от ищците във връзка с водене на делото. При
определяне на дължимите разноски трябва да се съобрази и направеното от процесуалния
представител на ответника възражение за прекомерност за претендираното от ищците
адвокатско възнаграждение. В тази връзка съдът намира възражението за неоснователно.
Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК може да се присъди по-нисък размер на разноските за адвокат,
ако претендираният размер е прекомерен съобразно действителната правна и фактическа
сложност на делото. В Наредба № 1/09.07.2004 г. са определени минималните адвокатски
възнаграждения. Ищците претендират адвокатско възнаграждение в размер на 1450 лв., като
с оглед предмета на делото минималният размер на адвокатския хонорар е по-нисък от тази
сума, а именно 1500 лв. (арг. от чл. 7, ал. 5 от Наредбата, съгласно изменение на Наредбата -
ДВ, бр. 88 от 04.11.2022 г.). Следователно исканото адвокатско възнаграждение не е
прекомерно, с оглед действителната фактическа и правна сложност на делото. Общият
размер на разноските възлиза на сумата от 2735 лв., съгласно списъка по чл. 80 ГПК.
Ръководейки се от изложените съображения, Районен съд – гр. Благоевград, Гражданско
отделение, Осми състав
5
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , по отношение на ответника Община Благоевград, ЕИК
***, с адрес: гр. Б.***, представлявана от кмета И.С., че ищците М. Б. С., ЕГН ********** и
С. А. С., ЕГН **********, и двамата със съдебен адрес: гр.Б.**, са собственици, на
основание изтекла в полза на ищците придобивна давност на 222 кв.м., разположени в
югозападната част на следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор
04279.623.432 по Кадастралната карта и кадастрални регистри на гр. Благоевград, одобрени
със Заповед № РД-18-32/10.05.2006г/10.06.2006г на Изпълнителния директор на АК, с
последно изменение на кадастралната карта и кадастрални регистри, засягащо поземления
имот от 25.01.2020г, с адрес на поземления имот - гр.Благоевград, кв.“Е.“,с площ за имота -
2033 кв.м., с трайно предназначение на територията-урбанизирана и с начин на трайно
ползване- за друг вид застрояване, с номер по предходен план 484 и при граници и съседи за
поземления имот: поземлени имоти с идентификатори 04279.623.74, 04279.623.3,
04279.623.5, 04279.623.54, 04279.623.433, 04279.623.430, 04279.623.452, 04279.623.431,
04279.623.390 и 04279.623.73, която реална част е онагледена на СКИЦАТА на лист 130
от делото към заключението на вещото лице инж. В. Ю., представляваща неразделна част от
настоящото решение.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Община Благоевград, ЕИК ***, с адрес: гр.
Б.***, представлявана от кмета И.С., да заплати на М. Б. С., ЕГН ********** и С. А. С.,
ЕГН **********, и двамата със съдебен адрес: гр.Б.** разноски в производството в размер
на 2735 лв. /две хиляди седемстотин тридесет и пет лева/.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Окръжен съд – гр. Благоевград в двуседмичен
срок, считано от връчването на препис на страните по делото. Като въззивната жалба се
подава чрез Районен съд – гр.Благоевград.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
6